1046.1998.08.27 Аурубините – елохими пред рождение

Книга 30


27.VІІІ.134(1998) г.

Бургас - Изгрев

АУРУБИНИТЕ - ЕЛОХИМИ

ПРЕД РОЖДЕНИЕ

 (ЖЛО ♫ Г.М.)

14,41ч.-16,09ч.

Изповед и въпроси на нова приятелка от Русия:

"С ранней юности, скорее безссознательно, чем сознательно, искала нечто, способное дать мне внутреннюю уверенность в собственных силах, смысл жизни, радость и свет. Сейчас уже для меня понятно, что искала Веру. Неизбывное стремление к общению с малых лет, но и не менее глубокое стремление время от времени к одиночеству и уединению, к тишине - с детства - эти два импульса проходили всегда сквозь мою жизнь, независимо от того, понимала и принимала я их или нет.

Некоторые испытания в жизни (брак, рождение дочери, смерт мамы и др.) ускорили процесс поисков и расширили их радиус; но ни Церковь, ни различные школы и учения не давали сердцу ощущения радости и единения; а чувство, что Истина раздроблена в них по каплям и капелькам, не позволяло выделить для души что-то одно. В один из сложных жизненных момъентов, когда мне окончательно стало ясно, что семейная жизнь не сложилась и так продолжаться больше не может (после 10 лет брака), один друг приннес для меня, вместе с новыми отношениями, книги Айванхова (Михаила Иванова), а чуть позже - и первую кассету с песнями Учителя в изполнении Симеона Симеонова. Эта первая ласточка Весны, она перевернула всю мою душу и, надеясь постичь что со мной произходит, я нашла, ведóмая Небом, через встречи, книги, стихи и переживания к Учению Белого Братства. Невероятная радость и надежда стали моими друзьями и сопровождают меня всë чаще и по сей день.

Встреча с осияниями произошла на 2 месяца позже, и первое услышанное мной осияние - о горечавке (тинтяве) из сказок о цветах - оставило очень сильное впечатление, как некая волшебная сказка-быль, так как цветы с детства невыразимо привлекали меня. За несколько дней до этого написалось вдруг стихотворение о лилии, а на следующий после прочтения - ещë одно...

Так потекла светлым потоком Живая, прекрасная Жизнь для меня, омывая и унося всë лишнее, наставляя без нравоучений и направляя без насилия.

Рассказы друзей о Болгарии, песни, молитвы, чтение осияний и книг Учителя, проходящие стихи - всë усиливало жажду Встречи, жажду открытия Близких душ, жажду увидет и почувствоваь Братство, его отражение на Земле. Во снах уже летела навстречу.

В начале августа 97 г., уже по дороге в Болгарию, в поезде увидела сон, в котором сначала перехожу узкую быструю речку, затем выхожу на поле: прекрасное место на опушке леса, где какие-то красивые, незнакомые люди - мужчины и женщины – собирают землянику. Их лица, не смотря на разный возраст, очень похожи внутренним светом; они заготавливают ягоды, сушат их на белых полотнищах на траве под солнцем. Я пробую ягоды, растущие в изобилии - огромные необыкновенно – Божественный вкус и аромат! Мне показывают места, где их растет больше, и я начинаю тоже собирать на газету для Саши, поглядывая на спокойные, излучающие смуглые лица новых друзей. Набираю горку ягод, хочу отнести их поскорей к Саше, но порыв ветра рассыпает их по траве и я начинаю снова собирать...

Позже, на Риле, я сразу узнала глаза и лицо Гриши, как одного из мужчин в этом сне. Во сне он был одновременно как двое мужчин - один молодой; второй гораздо старше.

Моменты узнавания бывали и потом, во снах и наяву.

Ещë один сон, приснившийся уже после Болгарии в начале зимы, около 27/28 ноября 97 г., необыкновенно глубоко затронул мою душу. Сюжет похож на сюжет какого-нибудь экшена-боевика: Я работаю в каком-то НИИ, где занимаются секретными разработками и изучением дельфинов... Но Дельфины – разумней и прекрасней людей, я люблю и любима одним из них (по ощущению - старшим или мудрейшим) и помагаю им во всем, как могу. Это Существо в форме Дельфина обладает высочайшим уровнем развития: мы общаемся мысленно, он умеет ясновидеть и "отводить глаза" - т.е. делать невидимым для других то, что он пожелает, умеет переводить слова в музыку - и многое, многое другое. Наше общение пóлно на всех планах, в том числе и на физическом. Необикновенное счастье, переживание слияния во всëм, на всех полях, потресающе реальные и нереальные одновременно по силе ощущения... Во сне мне удалось сделать с его помощью какую-то очень важную работу – разрушить какие-то приборы и забрать какие-то документы. Всë завершилось благополучно и мы танцевали в воде на феерическом морском балу, прежде чем уплыть с моим удивительным другом в океан...

В этом году, при экскурсии по Риле и позже, в Софии, испытывала подобные по силе и чистоте переживания.

Прогулка по Риле, на 5, 6, 7-е озеро и Урдины озëра как бы вернула меня мне самой. Ощущение жизни в каждом миге, как Радости и Любви, связывание многих вещей воедино, которые не могла соединить раньше, нежный поток живой Красоты и ощущение себя частью этого Потока - волшебные, незабываемые Мигновениья! Троекратно прозвучавшая из разных источников фраза: "Христос никогда не думал о себе!" стала ключом, открывающим ограду серца, чтобы могло принять волшебную Радость. Озеро "Сердце" осияло своим глубинным светом, и безотчëтная тоска о сродной душе вдруг воспарила белым облаком над его ясной сапфировой поверхностыю. Благодатная, редкая тишина снизошла и, изцеляя, унесла меня с собой в Мир Безтревожного, Безмятежного существования, где Бог заботится обо всëм, потому что мы в Нëм и "никоя сила в света не е в състояние да спъне моето Божествено Растене"; где Любовь - камертон Истинности всего переживаемого.

Седьмое озеро подарило увереность (чрез видение), что необходимо идти дальше, не останавливаясь и не возвращаясь.

Маленкое Урдино озеро, названное нами "Купель Озириса", действительно стало для меня местом первого Крещения, продолжением Великого Магического Действа, в котором каждая травинка играет свою роль, каждый звук имеет значение. Ночь под звездами, под открытым, распахнутым Небом; огромная ночная бабочка, севшая на лоб; утренное солнце, путь вверх, означенный чистой глубины в глухих облаках, видение озаренной лучами долины, как Белой Чаши причастия; Небесный Белый Облачный Храм высоко над озерами и над лагерем; второе крещение Грозой и градом на озере “Чистота”, когда, стоя в потоке дождя и молнии, пели песни Учителя и чистейшая огненная радость заливало сердце!...

Все дальнейшие событя становились в ряд, составляли живую цепь в этой Магической Спирали Жизни. Кроме величайшей, непредаваемой благодарности, испытываю сильное чувство ответствености, т.к. подарки были бесконечно щедрыми, но Работа ещë предстоит и сделано так мало, что иногда кажется, что это огромный аванс, одолжение, чтобы согреть мою маловерную душу, чтобы знала какую Благодать имеет Бог в Себе и можем имет мы в Боге...

Очень прошу Элму, если возможно, ответить хотя бы на те вопросы, которые Он считает более существенными и насущными для меня:

1. Можно ли что-либо сказать о соединении по дирекции Луны и Солнца в моем гороскопе в этот период времени? А так же об асценденте?

2. Что несло для меня видение танцующих на восходе Солнца женщин-нáгов? ("наги" и "нагини" в съня на Галя са голи змиехора - от руската дума "нагий"- б.п. )

3. Что означает моя встреча с дельфином и предстоит ли ещë работа, произошедшая уже во сне по его указаниям?

4. Есть ли насущная необходимость для меня жить в Болгарии и работать с преводами - или кармически должна остаться в России и продолжать жить и работать там?

- "Шемет на възторга и устрема" - така се пре­вежда монадното ти име, което засега не може да се даде. Възторг и устрем - ето цялата същност на аурубúните - серафими от девети клас, на прага между духовния и Божествения свят. Това, което ти се даде на Рила, е името на твоята йерархия, а не някакво лично име, както си мислеше Н. Аурубúните са неизразимо прекрасни серафими, при които Сво­бода и Любов дишат с 18 гръдни коша, 18 чифта бели дробове! В духовния свят няма същества с та­кава любовна и "свободолюбна" вместимост. Всяко нарушение на Любовта произвежда у тях смърт на някои от осемнадесетте им леви части на белите дробове, а всяко нарушение на свободата им предиз­виква ужасни мъчения, катастрофи и смърт по вери­гите от техните сродни души в цялото Битие. Това се предава чрез някоя от десните части на осемна­десетте им дихателни органа.

Freydon Rassouli - Родена свободна!

Следователно, аурубúн е безкрайно отговорен пред Бога и пред цялата природа, ако допусне да ог­раничат любовта или свободата му. Господ ползва аурубините като най-буйните и прекрасни коне в ду­ховния свят и като делфини в Божествения, когато иска да отиде някъде най-бързо и най-щастливо. В митологията вие имате и двата образа на коне и на делфини, впрегнати в колесницата на Слънцето.

Слънцето - това е Божественият Дух в същест­вата с искра Божия, Който иска да твори и да съз­дава. Колесницата - това е тялото на аурубините и на всички същества на Любовта, което е напълно способно да приема и претворява в живот тези два най-велики импулса на изявения Бог, на Духа. Конете – това е брилянтният и бърз ум, който умее да раз­бира Словото Божие и затова стига за броени ми­гове до всяко кътче на Трите Вселени, когато Духът пожелае да го освети със Свобода и Любов. А делфи­ните - това са осемнадесетте Божествени сърца на всеки аурубин, с които те обичат едновременно, със страшна сила и мощ, всяко същество с искра Божия, което се изпречва на пътя им!

Freydon Rassouli – Градината на сърцето

 Да любиш и да те люби аурубин - това е най-вис­шето блаженство на Земята и на Небето, до което имат достъп само елохимите. Да не полудее от скръб и любов по аурубин може само елохим, тъй като само елохимите обичат единството в множес­твото и любят множеството в единството.

Бъдещите братя и сестри на човечеството ще приемат именно аурубинни тела. Те ще могат да се превръщат от человеци в ангели и божества и об­ратно. Аурубините преминават в резюме през всички противоречия и страдания на обикновените хора, за да могат да ги опознаят лично и по този начин да стигнат до върха на Божественото съзнание - спо­собността да разбират и прощават всичко. Който не разбира и не прощава, още няма Бога в сърцето си и затова му предстои още дълго да се мъчи, да страда.

Freydon Rassouli – Вибрацията на Радостта

Великият аурубин на Земята Шефóн, който се роди наскоро в Русия като Максим Горки, описа една своя посестрима в разказа си "Като волна чайка". Хиляди и хиляди момичета, жени и майки коп­неят за волността на тази Божествена Чайка, но не смеят да разперят криле, понеже Сатаната ги е впрегнал в двойния ярем на партньорството по двама.

Колаж с чайка по Freydon Rassouli – Радостта от Свободата

 Чайка не може да бъде впрегатен вол - никога! Чайката е родена да бъде чайка - и само чайка!

Един друг удивителен аурубин на Земята днес в Америка - прекрасният Ричард – написа или по-скоро прие Бо­жествената повест-притча за чайката Джонатан, която е също един аурубин на Земята, обладана от неистова жажда за любов и съвършена свобода, за помагане на човечеството. Поезията и музиката - ето въздухът, в който разтварят крила тези изу­мителни чайки на 18-та раса на човечеството, ко­ято ще настъпи след много хиляди години на Зе­мята.

Аурубините трябва да правят опити по брега на морето и по делфинариумите да се свързват и да разговарят със своите си. Още един аурубин на Зе­мята - писателят Любен Дилов в България - знае тази тайна и затова ви остави най-съвършения раз­каз в българската литература.

Колаж с делфини по Freydon Rassouli – Небесна женитба

Ако ти се сприяте­лиш с този аурубин чрез писма и после лично, ако се свържеш и с Ричард в Америка и им изпратиш своето Ж.Л.О., ще направиш Божествена връзка със своите си. Не забравяй, че и певецът Симеон е един аурубин на Земята - една твоя сродна душа през вековете. Благодарение на неговото пеене и на касетите му, които се слушат навсякъде, сега цялата планета и Слънчевата система, до Юпитер включително, са потопени в прелестните вибрации на неговото ау­рубинно пеене. Такава любов към Бога, която има у аурубините, е голямо благословение за човечест­вото и за цялата вселена - и затова вие трябва да ги пазите и цените като зеницата на окото си.

Freydon Rassouli – В какво се превръща екстазът

Всичко това не означава, че аурубините не гре­шат, когато се родят като хора на Земята. Техните погрешки не произлизат от егоизъм и себелюбие, както при почти всички останали, а от непознаване естеството на околните и временна невярност на собственото си естество. Аурубините са могъщи магнити от духовност и любов, но повечето от тях още не владеят закона за ритмична смяна на полю­сите си и временно демагнетизиране, за да опадат всички стружки и други железни частици, които по неизбежност се натрупват по тях. Привлеченият не е виновен, че е привлечен - това е стихия, духовен закон, гравитация! И магнитът не е виновен, че привлича, защото той е роден да привлича същест­вата към Бога. Но когато зад неразумния магнит стои едно разумно аурубинно същество, то знае кога и как да сменя поляризацията си и да се деполяри­зира, за да не спира индивидуалното развитие на съ­ществата, влюбени в него.

 Ако носиш някого на гърба си по-дълго време, от­колкото е определено, той се отучва да ходи сам и тогава започваш да създаваш психически инвалиди. По-честата смяна на полюсите и деполяризация не върши работа, ако правите това ритмично. Има особено опасни вируси, които привикват към законо­мерния ритъм и честота и умеят да се приспособя­ват към вашите ритмични отсъствия, защото знаят, че от милост и състрадание ще се върнете пак. Истинският целител, действително милос­тивият човек и ангел предизвиква неритмични, абсо­лютно алогични присъствия и отсъствия, при които и най-упоритите "прилепи" (прилепнали същества) изпитват панически ужас и предпочитат да си оти­дат завинаги, отколкото да бъдат убити от такава неизвестност.

 

Freydon Rassouli – Жалоните на живота

В случая Ние не говорим за най-достойните ду­ховни приятели и сърца, които те обичат почти на­равно с Бога. Вие трябва да различавате вирусите от достойните духове, с които е определено да се обменяте. Вирусът се отличава по това, че не може да не живее постоянно или преобладаващо с вас; а духовното същество, сродната душа - по това, че е предимно вътрешно с вас, а външно може да се среща с вас дори и само веднъж на 10 прераждания - и пак не ви осъжда и не се мъчи от това.

Freydon Rassouli – Свободен полет (вариант в червено)

Относно направлението (дирекцията) Слънце-Луна в съвпад, което се случва само веднъж в живота на човека и което сега чука на вратата ти, знай: оп­ределеното от Бога е определено - и никой не може да го отмени, даже Сам Бог-Отец! Когато говорим в беседите и осиянията за творческите хрумвания на Тот, Който може да отмени програмата на Пралайа когато си поиска, Ние имаме предвид първичните направления (примарните дирекции). Когато се нау­чите да изчислявате тези направления и да ги пос­рещате правилно в живота си, вие ще видите, че те действат 100% - там нямате свободна воля, понеже... имате. Първичните направления, дадени от Бога при самото ви раждане във вашия звездомиг, не се из­пълняват или се изпълняват с по-малка сила от вас, когато още нямате свободна воля.

Freydon Rassouli – Дъхът на Сътворението

Свободата на волята е Свобода на Волята – нищо повече! Който не може свободно да изявява и проявява Божествените си желания, освобождава пространство за Кармата, понеже си е позволил да стане роб на същества или същности без свободна воля. Когато Слънцето идва върху Луната по вис­шето предопределение на Бога, посветеният може да очаква най-големия празник в живота си - брак на духа и душата! В Новото Ни Слово това означава въз­можност за възкръсване в елохим. Както серафи­мите от по-долен вид мутират в илухими, а херуви­мите в алохими, така и аурубините се превръщат мигновено в елохими, когато дойде примарната ди­рекция Слънце съвпад Луна в небомига им. Приключва се дълговечната раздяла, трагичното и драматично страдание поради конфликта между духа и душата от 8000 години насам. Сега вече душата ще обича съвършено свободно онзи, когото чувства най-бли­зък, а духът ще люби още по-свободно всеки, при ко­гото Бог (импулсът) го прати. (8000 години са по друга мярка – според Учителя, те са равни на 200 милиона земни години – б.п.)

 Ако някой осъди аурубин, когато се превръща от какавида в пеперуда, той може да се върне много на­зад в еволюцията си. Онази Божествена пеперуда, която те намираше навсякъде на Рила, е израз на твоето ново възкресение. Това още не е оконча­телно, а е само една Божествена възможност. Ако съумееш да я опазиш и осъществиш, без да се разде­ляш с мъка и конфликт с досегашните любими; ако продължи вашата любов и приятелство още по-огнено и прекрасно, заедно с новите любови и прия­телства, които извират като буйна магма по време на тази най-важна дирекция, тогава това Божие нап­равление ще бъде изпълнено най-истински. Въпросът за "изгрùна" ти (Asc) ще оставим за друг път.

Ето как е започнало: въпрос на вкус и избор. Никой не е насилвал Ева – тя сама си е избрала да зачева човекозмии. А жените-риби са въплътени серафими, но пропаднали: обслужват мъже без душа или с лоясала душа - заради дрънкулките, с които ги обзавеждат. Много често – от чувство за обвързаност и дълг, от страх или мазохизъм.

Жените-нагúни от твоя жив сън и несън са въл­шебни жрици от едно преходно царство в Битието, над което ти имаш власт и влияние. Те са преходна цивилизация между змията и голата жена. Когато напълно се освободят от опашките си, а жените-риби - от рибешките си опашки, Новата Вселена ще започне да се населява.

 Да се освободиш от змията в себе си, значи да приключиш с греха на Ева - ревността, егоизма и са­мосъжалението. Да се освободиш от рибята опашка и плът в душата си, означава да престанеш да обслужваш егоисти и непълноценни същества и да се посветиш на Свободата и на най-сродните си души. Ти видя не само един ритуал на жените-нагúни, но и един момент, при който на 100 000 години веднъж, по време на изгрев Слънце, една от тях се превръща в Нова Ева - освобождава се от люспите и опашката си. Тогава тя се превръща външно в съвършено прек­расно голо женско създание, а вътрешно - във волна чайка...

Относно възможността да живееш тук, в Бълга­рия. Абсолютно никакви проблеми, ако новоражда­нето мине правилно. Както любовта между двама унищожава границите между държавите и прави от граничаря приятел, така и любовта към всички и към най-сродните души (дирекция Слънце-Луна) премахва границите между световете и човек става гражданин на Вселената. Няма непозволена форма или превозно средство, ако човек обещае да опазва свободата на духа си! Дори и най-луксозната яхта или презокеански кораб ("надежден" брак по сметка или поради човешко влюбване) неизбежно ще потъне, ако робът си остане роб и признае господар над себе си.

Вед, Ведéд, Ведуéд!

Познанието за Свободата и Свободата в действие раждат безсмъртие!

16,09 ч.