1078.1999.05.25 Десетте балкана

Книга 31


25.V.135(1999)

гр.Берковица

Почивна станция "Аналитик"

ДЕСЕТТЕ БАЛКАНА

"Черният адепт нашепва на хората всеки да живее за себе си, да търси своето благо. Той е баща на човешкия егоизъм, а Божестве­ното ни подтиква към общност на благата, към приятелство и братство.

Всички приятели са ни помощници в на­шия живот и всеки човек, с когото направите известна връзка, ще упражни известно влия­ние във вашия живот. Всички добри хора са едно цяло и това е Божествената помощ, чрез която разумният свят ни помага - и колкото повече приятели имаме, толкова сме по-силни." ("Беседи от Учителя", под редакцията на Влад Пашов, том I, изд. "Сила и живот", Бургас 1995 г., стр. 130-131, б. "Пости­жимото в живота" от 1.10.1933 г.)

Вече четири денонощия сме в околностите на Берко­вица, но не можем да тръгнем дори към хижите, защото пос­тоянно вали дъжд. Изпълнява ли се по този начин задачата? Има ли да ни се каже още нещо, защото не знаем какво да пра­вим? Преди малко един от нас вътрешно се помоли за яснота по този въпрос - и в същия миг и тримата се раздвижихме. Какво бе това: знак, че досега сме в пълно единство и рабо­тата върви; или пък подсещане, че трябва да питаме? Кое е най-правилното: единият от нас да продължи нагоре и да тръгне от връх Ком на изток, както е казано; или може да се счита, че ние проведохме първия импулс на послушанието и той е достатъчен, за да се предаде на други приятели, които ще изпълнят задачата докрай?

11,28ч.

- Ще се върнете - всеки когато трябва да се върне, - понеже Школата е в света, а упражненията се правят само в свободното ви време от вашите светски задължения.

Сега Ние изпитахме готовността ви и сме си­гурни, че всеки от вас би пожертвал каквото му се поиска, в името на мира на Балканите. Импулсът е пуснат и задачата - щастливо започната. Всички, които искат и могат, нека минат през Балкана в те­чение на следващите два месеца. Но ние сега не спряхме дъжда, за да тръгнете в дълбочина, а не триизмерно. Ако някой е напълно свободен от профе­сионални, обществени и семейни задължения, може да си позволи и по-дълъг поход, но една пометена стая, един успокоен зъб или още едно писмо до сродни души сега помагат повече на мира, откол­кото отшелническите методи.

 С тия думи, с този отговор сега, не омалова­жавам нито една дума от предишното одеяние, а напротив - разширявам и уточнявам темата що е Балкан и какво значи ходене по него. Тази задача сега важи не само за българите, но и за всички прия­тели по света, които имат планини, подобни на гръбнак. Преминавайки туристически по билото им, днес учениците на Христа целокупно могат да съдействат на световния мир. Но някой може да си стои и в стаята и да не излезе нито един миг навън - и пак да изпълни с успех упражнени­ето, ако върви по пътя си, определен от съд­бата. Наистина, по-добре е да излизате в плани­ните при всяка възможност, но само ако не страда по-високият ви път - вървенето в Тяс­ната Пътека.

 Тясната Пътека на Духа - това е организира­нето на Аза, на Божествения характер на ученика; а характер се добива само при преследване на дълго­годишна цел, в съзвучие със сродни и несродни души, при изпълнение на Волята Божия и преизпълнение на светските задължения. Божествен характер значи и това: преизпълнявайки светските и домашните си задължения, да не се заробвате така, че да не ос­тава време за сърцето, душата и духа. Добрият уче­ник сгъстява външните си задължения и ги изпъл­нява по-съвършено и за по-кратко време от обикно­вените хора, поради което го ценят и в света, и на Небето. Истинският ученик е напълно свободен, по­неже сам се товари и разтоварва. Товарът му обик­новено е много по-тежък от този на светските хора, но той го носи с песен на уста, понеже в свободното си време прави каквото си иска, а не каквото му дик­туват другите.

Ти, който искаш да живееш на собствена тери­тория, не си разбрал правилно съня, който ти се даде. Когато изпратих служителя Си да ти викне да се махнеш оттам, Аз имах предвид да се махнеш от новата опасна илюзия, която бе почнал да си създа­ваш.

Никога не продавайте сърцето, душата и ума си, за да угаждате на светски хора! Никога не се про­давайте в робство и не очаквайте само един човек, неприемащ Словото, да ви слага царски трапези и да ви закриля от дъждовете и бурите на живота! Нито си помисляйте и за миг даже, самите вие да строите къщи или да работите до изнемощяване, за да осигу­рите условия за такива. Небето не приема само един да помага на Словото, Делото и Живота, а другите да не се обединяват в създаването на бази за Бо­жественото.

 Понякога обаче работата за Бога спира на­пълно, понеже колективното начало у българина е неразвито. Други народи - с по-развити висши цент­рове - се обединяват и създават бази на Словото, Делото и Живота или използват наличните бази по метода на доброволното и ритмично сгъстяване и гостуване. Когато този център у българите се от­вори, нещата на Балканите ще се успокоят, а оттам - и в целия свят. А когато не се отваря, понеже всеки се е хванал за своето си и не го пуска, правим опити с екскурзии и пътешествия. Но тези опити са за по-слабите ученици, защото са резервната мярка, не основната.

И така, Словото, Делото и Животът се леят по тези места, където има отворени сърца и самос­тоятелни домове за тях. Няма ли такива, Небето разчита на преданите капитани на кораби, които не напускат поста си и корабът пак върви, не спира. В такива случаи Божественото се съсредоточава в едно сърце и то движи самò целия кораб.

Следователно, свободата и независимостта са фикция, ако Божественият параход е потънал или стои без гориво на някое пристанище. Работниците на Бога не могат да стоят без работа. Без работа, те полудяват и умират. Без работа и труд, дори един елохим взема искрата си Божия и си отива, а черупката му полудява и умира. Следователно, При­родата измерва честта и съвестта само по плодо­вете, които раждаме за другите. Тя не се интере­сува при какви условия се раждат, а се интересува какво и колко раждаме. Ако някъде могат да се родят още повече и още по-сладки и чисти, хранителни плодове, ние отиваме там без нито миг промедле­ние.

Някои работници търпят строга критика, по­неже се връщат с хилядолетия назад, увлечени от някоя куха форма. Бъдете твърди и непоколебими във вярата си и приключвайте смело старите си сметки, когато е дошъл часът за това. Не сте ви­новни пред онзи, когото сте отстранили от пътя си, щом той иска да се върнете заради него. Запомнете: съсъд избран или се пълни с чисто съдържание, или се праща за претопяване. Когато раздаваме живот, ние сме напълно свободни да раздаваме където ис­каме и комуто искаме. Когато раздаваме мъдрост, трябва да питаме Бога. Ала когато работим, ние отиваме само там, където са ни приготвили рабо­тилници. Не че ние самите не можем да припечелим и не можем да си направим работилница, по-съвършена от всички други, но Небето не ни разрешава това, понеже тогава само ние ще работим - а нали трябва и другите души да се развиват? Да приемеш по­мощта и условията, работилницата, предоставена от верните и готовите, значи да съдействаш на Бога да се прояви и в братята и сестрите ти. Ако се обърнеш назад и допуснеш гордостта и честолюби­ето да те повлекат към пагубната пропаст на само­доказването, ти ще иждивиш колосална енергия в строежа на собствена работилница и ще отложиш производството с години. Тогава сам Аз ще разруша тази работилница, понеже не е създадена от ми­лост, от любов и пожертвование, но от мисълта на Лукавия да се доказва.

Не плюйте на метеното и не рушете граде­ното с обич и любов, понеже кой може да знае къде участва Бог и къде не?

Състезание съществува. Състезанието и съ­ревнованието са адска съблазън, но има и небесни класове и йерархии, които ги употребяват за блàга цел. Сърце или сърца, строящи работилници за Гос­пода и избраните му, не се съревновават с другите, за да имат Господа за себе си, но правят това от любов. Така по-големият водоем събира повече бис­тра вода, за да пият жадните и нещастните.

Постоянно развивам мисълта ви в точно про­тивоположни посоки, за да се разширява вашето съз­нание. Затова всяко осияние и одеяние важи самò за себе си и е вярно за ония, които повярват в него и почнат да го изпълняват. Когато някой стигне до предела на въпросите си и не може да мине нататък, искайте ново осияние, което да постави по нов начин нещата, за да бъде по-леко на душата ви. Бог не е стражар да ви подтиква с остен да изпълнявате обещанията си. Той дава пътища, но всеки може да се върне и да тръгне по друг път, ако някой му се стори много стръмен.

Е, има и преки пътеки между разните пътища, но по тях може да се върви само с общо дело и общ жи­вот. Засега ви е трудно да постигнете това.

Въобще, отпуснете си душите, не дръжте пру­жината и струната винаги натегнати, понеже така те ще се охлабят, и когато ви потрябват, няма да ви свършат работа. Когато почива, ученикът и Учи­телят е напълно разхлабен, не се интересува от ни­какви проблеми. Така пружината му не се износва, и когато се наложи да я навие, тя работи мощно и предано, на пълни обороти. Обикновените хора, а дори и някои много предани ученици са в постоянна тревога и напрежение за битови и сърдечни проб­леми, за утрешния ден, за правди и неправди, за това, грешат ли те самите или не грешат. Отпусн­èте душата и сърцето си, дайте отдих на ума си и помнете, че в нужния миг сам Господ ще навие пру­жината ви докрай и вие ще изпълните предназначе­нието си безпогрешно!

Сега не отменяме задачата за ходене по Бал­кана, но считайте, че има още 9 похода към кристал­ния Аз и кристалния Ти - по-съвършени от похода за мир по гръбнака на Хемус. Който ги открие, може да ходи по Балкана само за удоволствие и за здраве.

                                                                                                                         12,50 ч.

                                                                                                           

Когато се падна мисълта от Учителя, на която отво­рихме напосоки преди днешното одеяние, ние не прочетохме пасажа докрай. Сега, след като се върнахме към тези стра­ници, видяхме, че тази мисъл на Учителя се развива напълно в духа на одеянието, което получихме:

"...В това отношение, с религиозните работи много хора се спъват, защото мислят, че като вярват в Бога и се мо­лят, друго нищо не им трябва. Но това е едно неразбиране на живота и затова те не могат да имат никакви постижения. Когато говорим за молитва, ние разбираме работа за общото благо, в съгласие с всички разумни същества в природата. Това значи да изпълняваме Волята Божия - да работим за общото благо!"