1082.1999.06.13 Птици от Ятото

Книга 31


13.06.135(1999)

Бургас - Изгрев

ПТИЦИ ОТ ЯТОТО

Днес на паневритмията дойде мисъл за една от играе­щите, че до седмица я очаква щастие. Това ù бе казано. Ако го потвърди, ще има осияние за нея. В случая тя има свободата да си пожелае какво точно иска да ù даде Небето.

Когато пиехме чай край морето, нейната партньорка от тази сутрин запита няма ли и за нея нещо хубаво. Вът­решният отговор бе, че ще има, но срокът още не е точно определен – това ще се изясни в следващите дни. Ако на пър­вата наистина се случи нещо неочаквано приятно до една седмица, ще се даде прогноза и за другата приятелка.

Ето развитието на първия случай:

Първата приятелка каза, че в определения срок не ù се е случило нищо особено. Това е едно от редките изключения, за което ще молим за отговор: защо в този случай прогнозата не се изпълни? Ние знаем от опит кои са основните причини нещо казано от Елма да не се осъществи в определения срок или по обещания начин, но вариантите могат да бъдат хи­ляди и ще е интересно да узнаем защо този път не стана.

Приятелката предполага, че тя самата е "виновна": намислила си е нещо точно определено и желано от нея, ко­ето може да е изместило истинското благословение. Спом­нихме си за Милка Периклиева и Учителя - за онзи паметен случай, когато Той казал на учениците от класа, че този ден всички могат да си пожелаят нещо от Бога и Той ще го из­пълни. Милка си пожелала да има роял и роялът до няколко дни дошъл. Тя веднага се усетила и отишла при Учителя със сълзи на очи и с думите, че съжалява, че е пожелала роял: този ден всеки би могъл да поиска много по-съществени неща, включително и завършване на еволюцията си и безсмъртие. Когато Небето дава, дава: невъзможното за човека е въз­можно за Бога. Учителят обаче ù отговорил, че е вече късно: каквото си е пожелала, станало е. Също като в приказките. Тя разказва, че по време на бомбардировките една бомба ми­нала точно през средата на рояла и пробила къщата, без да избухне…

И наистина, няколко дни по-късно приятелката от Бур­гас потвърди, че каквото си пожелала, е станало, въпреки че сега съжалява, че е могла да си поиска нещо по-съществено.

 Една сутрин М. каза, че на майка ù предстои операция с диагноза рак. Нямало съмнение, понеже тя самата и съпругът ù са рентгенолози с дългогодишен стаж и експертно са конс­татирали рака на снимките, които са направили на майка ù. Тогава отгоре се каза, че Учителят лично ще присъства на операцията и ще направи така, че всичко да мине по възможно най-лекия начин и че ще видят, че не е рак – дори и в момента наистина да е рак. Каза се още, че това благословение се дава заради смирението и вярата на М., която започна ревностно да изучава Новото Слово и го приема с възторг и пълно дове­рие.

            Днес, 18 юли 1999 г., тя разказа, че операцията на майка ù току-що е минала неочаквано леко и успешно. За тяхна изненада (на нея и на съпруга ù) и за изненада на хирур­зите се оказало, че това е било само едно леко срастване, а не рак. А на снимките и от анализите се е виждало ясно, че е рак.

            Днес, 23 юли, изписват майката от болницата и дъще­рята ще я води в града, където живее. Жената не иска да яде нищо и не желае никакъв шум, говор и дори духовна музика. Според близките й, тя не е същият човек.

            Ето какво се падна по-късно за тази приятелка и случая с майка ù, при отваряне на том от Учителя (2.08.1999 г.,18,15 ч.):

       

“Щом бащата в един дом падне, с него ще паднат и майката, и децата. Ако майката падне, ще паднат и бащата, и децата. Ако де­цата паднат, ще паднат и майката, и ба­щата. Това е общ закон, който засяга всички хора. Не мислете, че можете да се освобо­дите от този закон. И до днес Бог продължава да мисли как да възстанови равновесието на своите паднали деца. Докато не дойдат в съг­ласие с Божиите мисли, чувства и постъпки, хората не могат да възстановят своето рав­новесие, не могат да влязат в Божествения живот, не могат да разберат усилията, които Божият Дух прави за тяхното повдигане."

        "Изпращам писмо до едного, в което съоб­щавам, че му завещавам всичкото си богатс­тво, всичките си имоти и заминавам за странство. "Живей свободно, разполагай с всичко мое и за нищо не се грижи!" Какво по­казва това? – Че обичам този човек. Отдале­чавам се от него, нищо не му искам и го оста­вям съвършено свободен. Ако му дам част от имотите си и остана да живея при него, като с това му напомням постоянно, че съм го облагодетелствувал, това показва, че не го обичам."

        "Докато не обичате човека, вие никога не можете да кажете обича ли ви той или не. Как ще познаете топла ли е или студена ръката на някой човек, ако не я пипнете? Значи, за да се познаят хората, те трябва да дойдат в из­вестно съприкосновение помежду си, трябва да се отворят едни за други. Ако не обичате и не ви обичат, вие не можете да се познаете. Следователно, първото условие за опознаване на хората е Любовта."

            Тези три мисли са от тома “Царският път на душата”, беседа “Отворени книги” от 4.09.1935 г. Те се дават за М. като три разковничета за разрешаване проблемите в живота ù. От първата мисъл е ясно, че докато вървим неправилно, някой от близките ни не е в безопасност, но ако се изправим, можем да го спасим. Изходът на операцията с майка ù доказва това: той бе неочакван и благоприятен, изключително поради смирението и душевната будност на дъщеря ù. Тя се отнесе с доверие към Онзи, Който е винаги буден – и помощта протече незабавно.

            Втората мисъл – лайтмотив в тази беседа и в още много други – говори за физическата дистанция, която трябва да спазваме по отношение на тези, които обичаме, ако ги обичаме истински. Тази мисъл ù се пада не само като принципно положение, валидно за всички, но и като конкретен метод и разрешение от Небето да реализира тази дистан­ция, без да има кармични последствия. Тоест, освобождават я, ако може да разбере това.

            Някои хора възприемат само този род мисли от Учи­теля и построяват живота си върху принципа на неумоли­мата дистанция и неприкосновеност на личността им. Про­повядват учението Му изключително на тази основа: едност­ранчив набор от цитати. Но ето че за М. в същата тази бе­седа се пада и мисъл, коренно противоположна на втората: необходимо е и съприкосновение, включително физическо, ако обичаме хората истински. Всичко пак опира до вида съприкос­новение, до избора и вкуса ни и до ритъма на отдалечаване и приближаване. Грешките и крайностите водят към смъртта.

            На този етап, по някаква причина още не се включва за М. другият вид контакт с Учителя – чрез осияване. Естест­вено, в момента това е най-доброто. Още повече, че протече действо - повод за одеяние.

             

Много по-късно – по средата на месец септември – една сутрин, на чай край морето, се случи следното:

            Същата приятелка поиска да заплати чая на всички, каз­вайки, че има повод. Тогава един от нас се обади: "Ама кой ще дърпа поводите?…" Тя обясни, че черпи за годежа на дъ­щеря си. Трябва да се наблюдава как ще се развие тази връзка.

           

Днес, 5.10.135 г., в 23,41 ч., във връзка с този случай бе отворен томът с беседи от Учителя "Условия за разумния човек" (изд."Алфадар"97), и на стр.102 палецът се падна на:

"…ще понесе последствията на несполуч­ливите опити." (б."Усилване на вярата" от 9.06.1926 г.)

           

Интересно: за най-близките на М. има незабавни реак­ции от страна на Елма. Може би защото тя повярва напълно в Него и слуша денонощно касетите с осиянията. В края на септември, веднага след лична среща и сприятеляване в дома ù с третото ù дете – момченце, – то преживяло нещо много странно. Това ще бъде описано подробно от майката и ще се приложи тук - или пред евентуално одеяние към съответната дата. Детето никога не е говорило такива неща. Казало ù, че в него до този момент живеели няколко дявола и няколко ан­гела, но днес ангелите взели надмощие и изгонили дяволите, с изключение на един. Него си поделило с най-добрия си прия­тел, като в сина на М. дяволът останал от кръста му нагоре, а в приятеля му – от кръста надолу. През нощта момчето се наакало изобилно в леглото, а не е бебе. Вместо да се смути, то е много радостно и гордо с това и го разправя… Има съз­нание, че така дяволът е излязъл от него...

В 00,08 ч. лятно време, на 6.10.135 г., за това дете се падна, на стр.189 от същия том, следното:

"Те ще се намерят в по-висока фаза, като ангели, за които се казва, че нито се женят, нито за мъж отиват. Те са същества на възкресението." (б."Право мислù!" от 14.06.1926 г.)