СЪДЪРЖАНИЕ

петък, 28 октомври 2011 г.

1185.2002.06.21 Кога се появява дъгата

Книга 34


21-23.VІ.138(2002)
Китен

КОГА СЕ ПОЯВЯВА ДЪГАТА


Днес, 21.VІ.2002г. – един от Божествените дни на годината – дойде ред на една от най-уникалните   беседи на Учителя – “Влизане” (неделна беседа от 2.І.1927г., изд.1931г., фототипно изд. от 1996 г., вероятно “Сонита”) . Не че всички Негови беседи не 

са уникални и фундаментални, но стилът е различен – с определени цели. Тази тук е от най-вдъхновените. Тя стана причина да се надяваме на ново осияние от Елма.
               
Ето мислите, които предизвикаха най-силно и дълбоко вълнение:

            "[Когато човек се докосне до космическото съзнание], в него се заражда велик импулс към самоотричане от всички материални блага и желания; [стремеж] да служи на хората от любов към Бога, да носи навсякъде радост и веселие." (стр.16)
       
"Погледнеш през прозореца – всеки се е свил в стаичката си, нарязал си е малко дръвца, постоянно подклажда огъня и за никого отвън не мисли – само за себе си мисли. И след всичко това, иди хлопай по чуждите врати! Някъде ще те приемат, а някъде и десет пъти да хлопаш на вратата им, нито ще те чуят, нито ще ти отворят. Имаш нужда от нещо, минеш покрай някой човек, помолиш му се, той казва: "Махни се от тук! Аз разрешавам само своя въпрос, а не и твоя." (стр.9-10)

        “В живота на самосъзнанието съществуват само понятия за добро и зло, но там не 

съществува  правене  на добро.” (стр.9-10)

        "Не може да се нарече човек онзи, който не може да слуша. Който не знае да слуша, нищо няма да придобие. Когато обичате някого, как го слушате? – Слушате го без отекчение и усещате, че във вас се влива някакъв еликсир, който ви ободрява и съживява. Като си замине любимият ви човек, казвате: "Много нещо ни остави този човек!" – Ето това значи да любиш и да те любят!" (стр.20)
        "Ако вие сте човек, който се стреми към безсмъртието, към космическото съзнание, [то] като ви говори някой безсмъртен човек, вашият живот моментално ще се измени и ще се намерите обиколени от много братя и сестри. Сега казвате: "Кой знае..." – Докато живеете в плоскостта (т.е. в самосъзнанието, егоизма – според обясненията на Учителя в тази беседа – б.п.), ще казвате "кой знае..."; но когато дойдете до положението на хора, родени от вода и Дух, нещата ще бъдат за вас точно определени. Духът ще донесе абсолютната справедливост; водата ще донесе мекотата и чистотата; чистотата ще донесе здраве, а здравето – 

светлина. Тогава животът ви няма да бъде мъчение и труд, а работа и наслаждение." (стр.24)

        "Да служим на Бога – това е велика Божествена идея. Да служим на хората със своя ум, със своето сърце и със своята воля – и това са Божествени идеи. Обаче да продадем на хората своя ум, своето сърце и своята воля – това вече не е Божествено. След всичко това, може ли човек, който се продава, да съди онзи, който служи на Бога?" (стр.24)

        "Защо сте остарели? – От много грижи и безверие." (стр.27)

            "Ако не можете цял ден, поне за един час или за една минута или една секунда трябва да имате съприкосновение с Божественото съзнание. Този кратък момент  ще донесе блага на душата ви за хиляди години. Незабравим момент е той! Велико събитие за целия космос е да се приближи Бог до някоя душа! Всички същества – и висши, и нисши – ще отправят всичкото си съзнание към тази душа и ще я питат: "Какво ти каза Господ?" Този е най-тържественият ден в живота на душата. И анге-

ли, и богове, и светии – всички ще се заитересуват от нея. Всяко докосване на Бога до една душа означава откриване на нов, велик свят. Този човек може вече да каже: "Аз живея в Божията Любов, дишам светлината на Божията Мъдрост, движа се във великата Божия Истина, която носи свобода и простор за душите, които раздават всичко, което Бог им е дал.
Човекът на Истината разполага с неизчерпаемо богатство. Той живее в изобилието на Божията Любов." (стр.27-28)

        "Пак ви пожелавам да преживеете този велик и славен момент, който представлява идването на вашия възлюбен. Дойде ли този момент, всичко старо, всичко преходно ще се обезсмисли. Този момент ще бъде още днес, в настоящето, в което вие се движите и живеете. Само този момент е в сила да смекчи човека, да измени лицето му и да го облагороди.
        /Когато хората не отварят вратите и сърцата си за "външни" хора и за истински сродните си души, те живеят още в самосъзнанието/. (Изразите в прави скоби са преразказана  предходна мисъл от Учителя, а в случая –  съчетана с други 

мисли от беседите Му – б.п.) “Влезете ли в живота на космическото съзнание, всяка лъжа, всяка неправда ще изчезне от вас. Когато влязат в космическото съзнание, хората отварят широко вратата си за своя приятел с братска усмивка, със светъл ум и с чисто сърце. Какъв по-хубав прием от този можете да очаквате?
        Няма по-хубаво нещо от това, да разполага човек с вътрешен мир и доброта! Какво по-хубаво от това, да виждаш навсякъде Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина? - Няма по-добри условия за работа от този живот!
        И тъй, пожелавам на всички да преживеете момента на съприкосновение с Бога, който ще събуди в душите ви непреодолимо желание и силен копнеж за постигане на новия живот – живота на Божественото, космическото съзнание!” (стр.28-29)
           
            Същия том, из беседата “Сам с ума си” от 9.1.1927г.:
               
        "Мнозина мислят, че великите хора никнат като гъби в света. И гъбите, за да изникнат, изискват се условия – влага и съответна почва. /.../ Казвам тогава: ако за гъбите са 

нужни специални условия, колко повече такива условия са нужни за създаване на велики хора? В света има една велика култура, която изпраща и до вас своите светли лъчи, обаче ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и използваме. По същия начин, за да дойдат велики хора между нас, ние трябва да създадем благоприятни условия, да им определим място за живеене." (стр.49)

        "Щом се съберат двама души, които познават Истината, те могат напълно да се разберат." (стр.54)

        "Ако между двама души има само една допирна точка, ще се яви противоречие. Ако има две допирни точки, ще се яви разногласие. Ако има три допирни точки между тях, ще се явят разумни, хармонични отношения. Следователно, разумният живот се основава върху три допирни точки." (стр.56)

            "По какво ще познаете човека на Истината, който служи на великия Божи закон? – Ако този човек срещне някой чужденец, който няма нийде никого, той веднага ще го познае: ще 

прочете в очите му, че никой не го е приел. Човекът на Истината ще бъде последният, който ще го срещне и ще му помогне. Такива хора съставляват благото, кредита на света." (стр.57)

        "Човек трябва да умре за нещо, за да оживее за друго." (стр.57)

Същия  том, из “Едно стадо” от 23.1.1927г.:
           
"Когато обичаме някого, ние харесваме всичко, каквото той прави: пее ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добро и хармонично. Закон е това! Обичаме ли някого, и глупостите му търпим. Не го ли обичаме, и Божествени работи  да върши, казваме: "Това нищо не струва..." (стр.64)

"Смисълът на живота не седи само в това да правим добрини. /.../ Главната задача в живота не седи в това да бъде човек добър, но да изпълнява волята Божия." (стр.76)

            "Земният живот е Божествен - и никой няма право да живее както той намира за добре." (стр.81)


            Слово на Елма от 23.VI.138г., след изгрев слънце, Китен:

         - Шепотът на Бога, долините на душата – ето върху какво искам да ви говоря сега. И друг път сме си говорили на тази тема: ясновселената съществува в междуточията и междулинията на света. Тя тъче нишки от сигурност и определеност, но тъкачът и нишката са различни неща. Ямките на Битието, където то престава да бъде Битие – ето тайната обител на Тъкача, в която той се съединява с Абсолютния.
         Това, с което се занимават духовете и една част от боговете, са точките и центровете на живота – най-силните сгъстявания на Хол, превръщането на Абсолюта в Огън. Върховете на вълните – това вълнува всеки, който се подчинява на щастието да бъде радостен, бликащ, откроен (открояващ се, изпъкващ – б.п.). Цялото хлътва и изпъква на безброй места, Неговите яркости са безчислени, но безчет са и хлътнатините Му. Само че именно тук става най-великото пресяване на съществата: големите се забиват по върховете и остават над мрежата, а малките изпадат. И двата стремежа са Божествени: да си малък и голям – това са полюсите на съвършенството.
         Когато Цялото настръхне, явяват се неизброими точки, центрове и вселени. Явяват се реки, мостове и коридори между тях, по които тече сгъстено 

познание; същества и бития си гостуват, става обмяна на всемирните субстанции. Самосъзнание, самочувствие и обмяна – ето какво кипи по върховете та живота, по точките, центровете и меридианите на настръхналостта. Там всичко е настръхнало да напредва, да покорява, да се откроява, затова и науките за Дърветата и Реките на Живота в тия настръхнали духове и общества виждат само центровете, отличават само линиите на мрежата.
         В същото време, далече извън всички тия жажди, безсмъртната душа изпитва и дълбоки, сладки тръпки. Те идват от долините, от ямките на живота; от насладата да си никой и нищо и да си стигнал до някакво дъно, най-близко до Абсолюта – неизвестен, нежелаещ, укротен. Силата, с която другите искат да са настръхнали, се е превърнала в сила на мълчанието, гравитация на Всемирната Тръпност – "Съюз на Ямките на Битието"...
         Когато се оформи едно съвършенство, то се стреми към най-малка повърхност и се превръща в сфера. Докато пламти навън, тя е още духовна и затова един закон я ограничава да хлътне навътре – да се смири и покори. Звездата се превръща в капка, търкулва се от върха към ямката и търси точката на абсолютния покой. Към тази точка се стреми всяко същество, което е узряло. Водата търси улеи и се укротява в междини,  трапчинки, ями, езера, морета. Дори и Мировият Океан не може да побере нуж-

дата ù от абсолютност. Грамадната ù, ненаситна любов към Центъра я кара да попива, да се процежда, да стане едно с онази Най-Малка Точка, която е невидима и е само една.
         Значи, настръхналите за проява и обмяна, гонени от огъня, от нагона за постижения и преживявания, се стремят навън от Центъра, образуват радиус към периферията. И това е велико, защото да си връх, стрела към Безконечното, това е стремеж на самия Абсолют, когато е излязъл от Себе Си. Най-великите постижения са Негови постижения - и хората и духовете с имена, които са окрали славата Му, са забравили това.
 Когато се отдалечаваш от Центъра, ти си един от векторите Му и можеш да станеш брилянтен връх, елмазена звезда, брилянтна вселена в най-отдалечените краища на Битието! Това е тържество на Проявения Дух, триумф на съвършенството, зенит на Деня на Отца, в който най-достойните са най-проявените. Тези от тях, чиято слава и величие не се превръща в придобивки, власт и имена, скоро изпитват неутолима жажда да се върнат обратно, да се превърнат в дъжд. Блясъкът почва да ги дразни, те искат да се хвърлят в пропастта с всичка сила, да чуят гръмотевицата, да вдъхнът дъх на колендро – и да умрат със сладък удар в пръстта! Този удар, външно подобен на смърт, е най-желаният миг от летежа към Бога, алфата и омегата на Съ-

вършенството, безмерното щастие да летиш с други надолу, за да изчезнеш. Цялата мощ на скоростта ти, обратно пропорционална на радиалните подвизи и приключения, се пръсва в един миг на всички страни в зажаднялата земя. Изсъхнали души и сърца, Божия плът, напукана от суши и безсърдечия и от безмилостните лъчи на себизмите, сега очаква твоето свято самоубийство, когато ще взривиш водната си същност в дълбочина и на всички страни и ще изчезнеш завинаги.
         Но ще изчезнеш ли?
         Това, което тук звучи като поезия и метафора, има строги съответствия в науката за Ямките и Хлътнатините на живота. Техните центрове са строго математически най-отдалечени от всички околни върхове на радиалност, на изява. Чрез самочувствието и самомнението, Бог строи нови бития; но през дъното на трапчинките, през техните пори Той диша и попива влага – субстанцията на душите, които се възвръщат към Него.
         Ето защо  Учителите  ви препоръчват меридиани и центрове и ви фиксират само върху тях, но  Учителят  ви възвръща, като благодатен дъжд към най-пустите места между тях, за да отдадете живот.
         Вземете и най-съвършеното Дърво на Живота – това, което отговаря на душата на Учителя, Ученика и Праведния в най-последната епоха, в най-не-

винните народи. Вземете самата "Алвýх” – Кристала-Интегрион, който е действителният модел на човешката душа в момента. Отбележете центровете, върховете и ръбовете му, узнайте истинските им имена, очертайте и потоците и реките на живота вътре в него. След това помолете Бога да ви представи модела на "Анти-Алвýх" – онзи дивен, Божествен антикристал, чиито най-значими точки са дъната на ямките и улеите, най-отдалечени от съответните върхове и течения на първия. Ще получите другата половина от Съвършенството. Ще изпитате нуждата да се гмурнете към Центъра, където множественото число се стопява като дим. Там Бог е само един, Учителят  - само един, Ятото – само едно. "Учители", "близки" и "постижения" не съществуват. Всяко наежване, всяко накокошинване от чувство за собствена правота или собствено  щастие престават; ръганията и бодежите за уникалност и самоизява се укротяват; инстинктът за дълг и саможертва към случайни същества се изпарява без остатък –
         И ЧОВЕКЪТ
         СТАВА
         КАПКА!
         Ето защо дъждùнката, росинката Божия е последният живот на искрата Божия, в който тя се е самоосъществила докрай и не търси нищо в множествено число. Търси само Единия – а на многото се са-

мораздава. С многото се слива в Океан, понеже намира най-малката повърхност на самомнението. Там медитациите се превръщат в приласкавания; подвизите и упражненията – в обятия; бягството от Любовта и Истината – в сливане.
         Не призовавайте ръбестите към Учителя – на тях са нужни "Учители". Който е пръска навън (пръска (същ.) – летяща капчица вода), още не разбира, че е преминало тежко колело, за да го отпрати. Кална или кристална, тази пръска има още да се учи във външната вселена, докато затъгува да се превърне в дъжд. Щом слънцето и дъждът се съберат, явявям се аз като Дъга, за да свидетелствам, че сме едно.
       
            Както виждаме, при отварянето на Словото от томовете с беседи веднага след това осияние се пада абсолютно същото:

        [Човек, който търси Истината, е способен с лекота да се освободи от заблужденията на своя живот]. "Той трябва да съзнае в себе си, че в света съществува само един Учител, Който посочва на всички хора пътя на Истината. Думите на този Учител са сила и мощ! Съзнае ли човек, че само една Истина съществува в света, после той ще съзнае, че има само една Мъдрост, една Любов, една 

Правда, една Добродетел и един Живот." (с.84 от тома, цитиран в началото)

            "И когато Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът", Той подразбира онази среда, в която човек може да намери своя възлюбен.  Дойде ли човек до това положение, всичко в него оживява: той болести не познава, външните условия не му препятствят, мъчнотиите не го спъват, страданията не го обезсърчават. На всички услужва без възнаграждение, затова нито се пазари, нито се цани.
        [Един японски принц нарочно слугувал инкогнито в едно европейско семейство, за да добие нова опитност. Накрая не приел пари.] "С това искал да каже: "Аз не се нуждая от пари – те са само за дребнави хора, за хора без убеждения. /.../ Това се отнася само за идейните хора, а обикновените нека работят както разбират." (стр.85)

        "Само безсмъртният разбира кое е смъртно и кое – безсмъртно. Човек, на когото очите светят като види месо, той не може да намери Бога. Този човек няма съзнание за нещо високо, за нещо идеално в живота си. Мнозина 

мислят, че и да ядат месо, пак могат да бъдат духовни, морални и добри хора. Това не е философия.” (стр.86-87)

        "Да ти се плаща, това подразбира смъртдаром да работиш – това подразбира живот. Някой ми работи даром. Това значи: той ми работи от любов – и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот – и аз му се отплащам с живот." (стр.87)

        "И ще бъде едно стадо и един Пастир".  Това значи: всеки човек трябва да има само един Учител, само една свещена идея – нищо повече!" (стр.88)

        "Някога човек намери Истината – и скоро след това се отдалечи от нея. Защо? – Защото хората се заблуждават едни-други." (стр.88)
        "Няма да мине дълго време, и нашите кораби ще спрат на пристанището, дето ще кажат на всички пътници: "Хайде, излезте вече вън от парахода!" Като стъпим на сушата, ще вземат билетите ни и ще ни проверят. Щом видят, че  някой  човек не е разбрал, че има са-

мо един Бог и един Учител, ще го изпратят на друго пристанище, в друг кораб – отново да мине през океана. После пак ще спре на някое пристанище, дето повторно ще прегледат билета му. Докато човек не възприеме идеята, че има само един Бог и един Учител в света, още много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване.(стр.89-90) (Този закон за постигане на Второто Посвещение е формулиран още в "Махабхарата" – в "Багавад Джитà". В академичните преводи, там Кришна казва на най-добрия си ученик Арджуна, че най-високото познание е да познаеш Полето и Познавача на Полето в най-последното Му идване на Земята във физическо тяло. Тогава, след заминаването си в другия свят, ще се възвърнеш завинаги в Него; останалите ще отидат при боговете, ангелите и авторитетите, на които са се кланяли. Тенденциозните и некоректни преводи спекулират с думата "трансценденалност" и с други интерпретации, от които се губи автентичният смисъл, че Бог има и физическо тяло на Земята и че за дадена  епоха от 1000 или 2000 години то е само едно; че онзи, който Го разпознава измежду другите като Богочовек, т.е. Господ, е изкачил мистичната планина Морея – посвещението на Смирението. За горделивия това е невъзможно. Със същата цел и Христос пита Симона за кого Го мисли, и Петър-Симон без колебание му отговаря, че Той е Господ, "Син на Бога Жùваго". Знаейки това, почти всеки лъжеучител се мъчи да внуши на последователите  си, че именно той е последното въплъщение на Бога, т.е. "Учителят", Господ. В разпознаването на Учителя физически се състои втората фаза на "Виждането на Бога"; или -  както казва сам Той, - "лице в лице, физически". Първата фаза е да Го разпознаеш в Словото Му. В тайната Мъдрост се знае, че и в промеждутъците между Неговите "празнични", лични присъствия на Земята, Той също лее Свято Слово и води стадото Си, макар и чрез свои "Тръби". Това се потвърждава и от една по-следваща мисъл, цитирана тук ("Той има много проявления в света" ). Въпросът е по какво се разпознават и те – б.п.)

        "Търсете себе си; и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина, Която ви е пратила на Земята - и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе!" (стр.90)

        "И ще бъде едно стадо и един Пастир". Пожелавам на всички да намерите вашия Учител! Един е Учителят, който носи истинското знание! Той има много проявления в света, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това ще намери и себе си." (стр.90)

        "Да видиш Бога, да видиш и себе си – този е най-свещеният момент в живота на човека. За този момент, именно, човек живее.
        И тъй, поздравявам всички, които са видели вече Бога и себе си! Поздравявам и онези, които скоро ще видят Бога и себе си! На ония, на които предстои в далечното бъдеще да видят Бога и себе си, пожелавам с търпение да дочакат този момент!
        Затова и в Писанието е казано: "Само чистите по сърце ще видят Бога." (стр.91)

ОСИЯНИЯТА ОТ ЕЛМА ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА 35
uralonii@abv.bg       anhira@abv.bg       inolaria@abv.bg 

Няма коментари:

Публикуване на коментар