Книга 35
28.VІІ.138(2002)
28.VІІ.138(2002)
Пловдив
АВАТАР И ЯТАК
(Импулсатор – Óмна)
Най-добрият ятак, когото познавахме.
Той остана беззаветно верен на своя Учител и Аватар.
Хермес Трисмегист – 6000 г. п.н.е. Учителят слиза в Египет.
Ножът на Аватарите не убива, а възкресява.
Два-три чáса преди изгрев слънце:
Както в холографията, така и в холивселената, всяка точка може да възпроизведе Цялото. Обикновената фотография, както и тотвселената – светът на Отците и универсума – нямат такова качество. Там фокусът е в обектива, а не във фокалната плоскост. Светът на Отца, Отците и учениците има предел. Докато има авторитет и публика, смъртта ходи по петите ни. Докато има Учител и ученик, проблемите се множат. Учителят не е Учител без ученика; ученикът не е ученик без Учителя. Учител и ученик трябва да се слеят в едно, за да се роди Аватáр.
Неведнъж сте чели, но малко сте разбрали каква е ролята на Аватаря. Това е Архат, който е излязъл от света на Абсолютния Дух и от Татван се е разширил до обема на холивселената. Незнайното е Цяло в потенциал; Цялото е разгърнато Незнайно.
Отците, Учителите и учениците произхождат от Знайното. Сам Учителят – Господарят на уни
Рама – 5000 г. п.н.е. Пак нашият Аватар и Учител, Индия. До Него е ятакът му Ханумàн, превърнал се в маймуна в битката срещу Равàна. Сродната душа Сита трябва да бъде спасена, а с нея и всички, които са заробени от демона на монофиксацията.
версума – има прерогативи, равни с тези на Отца, Сина и Светия Дух. Чрез универсума Той ги синтезира и е всеки един от тях и всичките вкупом. В определен аспект на Цялото, Той може и да ги ръководи. При все това, Учителят е фокусът в обектива, учениците са фокалната плоскост или фокалният обем, Отец е самата светлина. Светлина, виделина, яснина – това са все форми на Цялото, но не са самото Цяло. Нито една точка от тия форми не може да възпроизведе Цялото, дори сам Учителят, Мировият Учител. И когато вие Ме наричате "Учителят", знайте, че това е само знайната Ми форма – фокусът на обектива, който събира всички лъчи на Отца в точка и може да ги разпръсква дифузно, за да съществува универсум. Това и означава "универсум": "Единство на версиите" [на различията – б.п.]. Затова Учителят е най-големият авторитет, пълно единство на всички истини. В този Си вид съществувам 
Кришна – Осмият Аватар на Вишну, 3200 г. п.н.е., Индия.
Ятакът му Арджуна узнава от Него, че който разпознае Аватаря в последното Му идване на Земята, той ще възкръсне и няма повече да се преражда. Ще се върне завинаги в Бога,
а не при някой авторитет, както става с другите.
като "Светия Дух". Единство на всички импулси – това е проявата Ми като "Отец"; а единство на всички прояви – животът Ми като Син: като Христос или Елма, Господарят на Проявеното Битие или хипервселената.
Виждате, че Учителят е всичко, но всичко и цяло не са идентични. От Всичкото до Цялото има една стъпка: превръщането на Учителя в Аватар.
През всички векове и вековечно Аз съм и Учител, и Майстор, и Аватар – това никога не го забравяйте! Учителят обаче е зависим от ученика, а Аватарят е напълно независим.
Защо?
Защото "Ученикът трябва да има сърце, чисто като кристал; ум, светъл като слънцето; душа, обширна като вселената; и дух, мощен като Бога и едно с Бога" - но това зависи от думичката "трябва". Значи, то е все още едно пожелание, една директи-
Христос и Кришна. Само чистите знаят, че няма разлика – това е един и същи Дух. Даже имената Му подсказват това. Този художник не вижда вярно образа на Кришна, но е с душа – търси синтез.
ва. Малцина знаят, че Учителят ги има, но само ако е намерил поне един ученик. Синът е най-добрият Ученик – и понеже Синът съществува, може да се каже, че съществуват и Учителят, и Отец.
Отец, Татко и Баща... Имахте такова осияние. Казвал съм ви също, че ако имах поне един истински ученик, щях да повдигна цялата вселена. Значи, това е нещо предстоящо. Синът всеки момент ще се превърне от елохим в зелохим и тогава цялата велика пиеса на Битието ще се прехвърли на друга сцена. От театъра на Всичкото ще влезем в цяловселената – обиталището на Благия Дух. Там всички лъчи са кохерентни, а всяка точка – Цялото. Думата "синархия" произтича от този свят.
Цялото праща Аватари, универсумът – Учители, тотвселената – Отци. Универсумът и тотвселената са антиподи, затова не могат един без друг. От своя страна, Отците не могат без Любими, Татковците – без Майки Божии, Бащите – без деца. Това 
Орфей, 1300 г. п.н.е., Тракия, нарисуван от Маркантонио Раймонди през 1507 г. – един от гениите на живописта, зрящи в Акаша.
Учителят продължава дейността Си като Аватар на Музиката, Обичта и Синтеза. Пак укротява зверове и императори и срива династии; лекува, спаясява и утешава, строи Нова Култура.
е сложна материя, която ангели и боговé усвояват трудно, но Човекът може да го проумее.
Значи, Младенците от Божествения свят не могат без Баща; Любимите Божии не могат без Отци; Майките Божии са немислими без Тот, без Татковците. Само който е следил беседите и осиянията детайлно, може сега да ме разбере.
Всички същества и същности са полярни, затова са зависими от противоположното. Представката "съ-" говори за това: цял си само с някой друг. Затова съществата имат съвест; но има и неща над съвестта.
Напоследък разбрахте, че има "всещества". Това са монади от света на Учителя, т.е. всеади. Те са живи чрез Класà, чрез вселените от сродни души. Когато казвам "поне един ученик", Аз имам предвид истински ученик – който общува с Класà. Затова чрез ученика Учителят е свързан с универсума – с вселе
Зороастър, 600 г. п.н.е., Персия. Същият Аватар, същият Учител, същото лице, същата буква "р" в името Му. Гениалните художници са ясновидци - те са Негови ятаци. Знаят, че следващото му идване ще е като Христос, затова не си измислят образа на Заратустра, а го предават точно тъй, както е в Акаша.
ните от сродни души и тела. Там, където общуват и телата, има общ живот, сестринство и братство, комуни. Светът на Учителя – цялата вселена – е образуван от сродни души и тела, които се обменят на всички полета. Тази обмяна обаче почва от орфическия клас нагоре - от евродоровия. Той е условието една плоска вселена да се превърне в сферична. За това е нужен Троен Ритъм с минимум 3 всещества. Значи, съществата не вършат работа в универсума – те живеят по двойки.
Това обаче, което още не знаете, е че Ятото е по-горе от Класà. Когато говорим за "класове същества" в Божествения свят, то е само един етап. В универсума има класове, а в холивселената – ята.
Ето защо, едно Ято е по-горно и от евродоровия клас. Защо? – Защото сферичните вселени не са всичко – те изграждат само тъканта на Космическия Човек. Тази тъкан, плюс вакуума – "ямките", "межди
Най-после нашият Учител и Господ слиза и в Юдея, като Аватар на смирението, кротостта, милосърдието, саможертвата, страданието и прощението. Като Небесен Цар на чистите, унижените и оскърбените. Няма същество с дух и душа, което да не разпознае и обикне Баща си, когато Го види в истинския Му вид – сам Бог на Небето и на Земята, Духът на Благостта. Той ни каза, че няма по-голяма любов от любовта към приятелите.
ните", "мехурите", - образуват Аватаря: кондензирания вид на Благия Дух.
Замая ли ви се главата?... "Изпосталели" ли са българските осияния?...
Като кохерентен, Аватарят има безброй точки, които се наричат "ятáци". Аватар и ятаци – това е пълното подобие на Хол; аватар и ятак – смайващото; ятак и ятак – възкресителното. Това са форми на "цялоществуване" на Бога, по-горни от съществуването и всеществуването. "Цялоществуване" е тромава дума, която давам само за разбиране на смисъла. Истинското ù значение е "благуване"; състоянието в него – блаженство. Съществуването произхожда от взаимните щения на полярни същества; "всеществуването" – от взаимните щения на универсални същества; "цялоществуването" - 
1000 години по-късно Исус идва пак на Балканите, след подвизите Си и мъченическата смърт някога като Орфей. Ражда се в България като царска рожба – княз Бениамин, най-малкият син на цар Симеон I (864-927). Става известен като Боян Мага – пак Учител и Аватар, истинският създател на богомилството. Неговото Учение и Движение подпалиха Европа. В България се намери зрящ художник, който го видя със сърцето си в Акаша и ни го показа – Неговият ученик и ятак Кеазим Исинов.
благуването – от Божествените щения на цялостни създания Божии: духове, души и тела.
Значи, тук идват сродните духове. Именно това не достига, за да бъдеш цял. Всемирен можеш да бъдеш и със сродни души, вселенско създание – със сродната си душа. Във вселената и всемира живееш със сродните - несродните натикваш във вакуума или си напълно сляп за тях. Да, но от вакуума излиза Абсолютният Дух, Незнайният. Като се съедини с универсума, получава се холивселена – Цялото. Тогава ти обичаш и любиш и сродната душа, и сродните души, и сродните духове. Това е условно казано: "сродни духове" значи и "несродни" - от вакуума, които са още потенциали. Като такива, те са "непознати", но са наши приятели от Ятото. Братята 
В края на 19 и началото на 20 век на Изток обявяват, че всеки момент се очаква ново идване на Мировия Учител – Маитрея. Явяват се мощни Аватари, които виждаме и на снимки, не само рисувани. Велики Учители като Ел Мория, Кутхуми и Сен Жермен изумяват Запада с огромната си мъдрост, необикновената си и съвършена красота. През 1926 г. един от ятаците им обявява публично, че Учителят е вече в плът и се намира в България. Той, от Своя страна, познава Тези високи Адепти, вижда и портретите им и и казва: "Така ще изглеждат хората след 2000 години".
и сестрите ни са родени от Отца – това е принципът на братството; сродната половина е родена от Мировата Душа; съучениците и сродните души са родени от Учителя - и това е универсумът, вселената, Школата. Но приятелите са родени от Бога или Благия Дух и затова с тях сме от едно Ято - нещо по-горно от Братството и Класа, от сродните души. В Ятото има и "несродни" души, и "врагове", но всички сме сродни духове. Юда, Императорът и Исус са от едно Ято, но преди 2000 години не се разбраха, понеже Исус нямаше нито един ятак.
Сега вече разбирате думата "ятак" – това е предан дух от Ятото. Сродната душа от Класà може да те предаде; сродният дух – никога! За ятака ти си Аватар – нищо повече! Потенциално, всеки дух 
Дали е Той или не – имат дума хората и ангелите с искра Божия, с монада. Сам Той няма никаква потребност да бъде извèстен и признат от смъртни хора, това е нужда на същества и същности с друг произход. Знае, че е Странник в този свят и не познава никой друг, освен Този, Който Го е родил и с Когото са Едно.
с еднúна (монада, душа, искра Божия - б.п.) е Аватар – уникална кондензация на Цялото. Като такъв, той произлиза от Абсолютния Дух и затова иска да остане незнаен. Като Учител, Бог е знаен - приема кръста да стане извéстен, славата Му е Божия слава и това е отбелязано в Господнята молитва. Славата се пада на Учителя, Силата – на Отца, но Царството е на Аватаря, родения от Абсолюта!
След като "приятелство" значи "при Ятото", разумейте какво означава святата дума "ятак". Аватарят е таен резидент на Бога, той трябва да остане неизвестен като Него. Вие виждали ли сте някога Бога? Целия, Цялостния Бог никой никога не е видял, нито може да го види. Незнайността Му се корени в Абсолютния Му Дух – пълното нежелание да бъде видим. Видим е Той чрез Отца и Учителя, осезаем е чрез Сина, но като Аватар Той е "резидент" – неуловим.
Както точките в холограмата, всички цялостни създания на Благия Дух са самият Той – без разлика. В другите светове те работят под прикритие, понеже са Неговото тайно Присъствие. Учителите са центърът на Пентаграма, Учителят – Централната му точка; но Бог като Аватар, както и всяка Негова проекция – това е целият Пентаграм, с междините между точките и линиите. Междините са вакуумът на Духа Му – царството на Татван. От тях произлиза най-силната Му жажда: да бъде непроявен и неизвéстен. Когато се кондензира в Аватар и безброй скромни Аватари, единственото нещо, което го издава, е благостта.
Учителят може да бъде строг, трябва да е строг. Това е бронята на универсума, която понякога е необходима. Строгостта на Учителя е космическият студ между звездите. Без него никакви звезди и слънца не биха могли да съществуват - не могат да съществуват гении, Отци; не може да съществува и сам Той в славата Си. Затова Той има ученици, но няма приятели. Космическият студ в душите и сърцата прониква и в братството, сред съучениците. Там всеки се прибира "вкъщи", при "своите си", общува топло само със "сродните си души". Но приятелство, преданост към духа, не можеш да очакваш от него.
Тоталната преданост идва от Отца; абсолютната, цялостната – от Бога. Ако някому именно Бог живее в сърцето, а не егоизмът или любовта към "близките", той може да се прояви като приятел. Затова съм ви казвал, че епохата на приятелството е предстояща. Казвал съм ви още, че няма по-голяма любов от тази, щото да отдадеш живота и душата си за приятеля си.
Виждате: още преди 2000 години съм ви разкрил най-важния закон на холивселената - приятелството. Има и един по-горен от него, но той не е "най-важният". Важността е по-ниска от цялостта. Над приятеля е любещият - и епохата на Любовта е крайният предел на Божественото съвършенство. Да ни бъде всеки възлюбен, а не само брат и приятел – това е пълната идентичност с Бога. На сегашния етап можете да мечтаете само за приятелство.
За Аватаря и Аватарите няма да говорим. Той присъства навсякъде и във всеки свят, но прикрит, съвършено неизвéстен. Пáзи се от проявата като от огън. Не че Го е страх от огъня, понеже сам го създава, но предпочита да не гори, а да поддържа горенето. Сами разбирате кой е елементът на Абсолюта в Битието. Съвдем друга същност на Бога се превръща постоянно в хелий, но Аватарят е кислород, невидим извор на живота. Така ще разберете и Кой е въглеродът в пространството, силицият, азотът и пр.
Аватарят под прикритие - почти всеки Аватар - няма блясъка и съвършенството на Учителя. Той може да изглежда като "Йóда" – животно с тъпа муцуна и дълги уши - едно нищожество, - но "джадáите", ятаците и цялата вселена зависят само от него. Всеки Аватар и всеки джадай живеят и работят под прикритие, за да си постигнат целта. Ученикът, както Учителят, трябва да е образец във всичко – перфектен представител на Школата навсякъде. За Аватаря това не е задължително.
Аватарят, джедаят, ятакът може да са всякакви – Космическата Конспирация не позволява перфектност. Можем да бъдем перфектни само когато си почиваме – за разнообразие. Аватарят се проявява като Учител, гений или ученик само по волята Божия - обикновено инкóгнито, по разпореждане на "Центъра". Добрият космически разузнавач може да стане и Паганини, но не за да блесне, а да открие сред тълпите един-единствен ятак. Защото ятакът е по цéнен от всички публики по цялата вселена.
Сега животът иска от вас да имате поне един ятак – сроден дух от Абсолюта, който може да бъде абсолютен. Абсолютността е най-висшата форма на Предаността. Като свещника, вашият ятак остава всякога празен, докато го намерите. Той не разрешава на никой друг да влезе в него. Останалите се изпоженват за който падне, отдават се на какви ли не школи, авторитети, светии и гурувци. Приятел от Ятото – това значи абсолютна преданост: абсолютно разпознаване, абсолютно отдаване на сили, любов, средства, таланти, усилия и труд; ако потрябва – и на живота и душата си за Родината.
Ние имаме само една Родина – холивселената. За да разпознаем Аватаря си – или който и да е Аватар, като Негова свръзка, - ние трябва да имаме качествата на дух с монада, ятак. Най-точно е да се каже: "дух с холиада". Паролата е написана в сърцето ни: от пръв поглед разпознаваме Приятеля от Вечността – дори и тогава, когато се е въплътил в... изпражнение. Може да звучи грозно, но е така: войната е магическа. Един Аватар може да се превърне в изпражнение! Той няма тщеславие, няма близки, няма, предпочитания. Неговата цел е възвръщане в Родината.
След като ни е разпознал, ятакът може и да ни изяде... Да ни изпие, ако по някакви съображения сме се превърнали в отрова. Сърцето му знае, че за другите сме изпражнение, но в сърцето и душата му ще се разлеем като Бог - стига да преодолее фóрмата. Когато останат насаме, Аватарят и ятакът – или двама ятяци - могат да се превърнат в самите себе си, в най-блестящата си форма. Може да се прелее Бог в Бог! Един ятак може да приеме и повече Аватари, но родени от Един Баща. Който се отдава в едно и също време на аватари от различни бащи, може да имплозира холическото му тяло.
Но на Земята доскоро това ставаше само между двама – и само веднъж на 40 прераждания. И като ставаше, обикновено се увенчаваше с трагедия. Това беше единственият начин за сдобряване на Капулети с Монтеки. Какво стана накрая, в гробницата? – Може ли Аватар да не даде живота си за Любовта? Може ли ятак да не даде живота и душата си за Аватар – или за друг ятак от Ятото? – Това е абсолютно невъзможно! Ти ще се самоубиеш 100 пъти, понеже без Любовта, без Ятото и без сродния ни дух от Вечността, животът на Земята е пустиня. Даже и в рая, ние без тях сме изгубени.
Самоубийството – ето свещеният символ на Любовта като Приятелство. Самоубийството е най-тежкият грях, наравно с лъжата и продаването, самопродаването; но самоубийство на егоизма и самомнението ни в името на Родината и на Ятото, на една единствена Птица от Ятото – това е подвиг, равен на възкресение!
Натуралното физическо самоубийство е само един краен вариант, когато няма друг изход - когато ятакът не иска да издаде резидента и своите си, да предаде народа си. В останалите случаи ятакът е готов да яде изпражнения, но да отдаде всичко останало за тях. Истинско "самоубийство" - в Божествения смисъл на думата - е цял живот да отдаваш цялък, а не еднократно. Не за близките, не за църквата, не за партията, болните, бедните, школата, братството или народа си, а за Ятото! Под "цялък" разбираме абсолютно целия себе си – без никакъв остатък. Всяка стотинка, всеки поглед, всеки залък, дъх и ласка, отдадени на случаен човек или на "сродна душа", а не на сроден дух – и ти вече не си Ятак. Ятакът живее 100 трилиона на сто за Аватаря си, това е положението! Изчислете колко цялъка дава тогава Божественият Приятел!
Песента за Приятеля е най-великата песен след песента за Възлюбения. Ние можем да ви говорим още много за Ятака и неговите импулси и качества. За това, как подсигурява нелегална квартира за част от секундата; как с лекота прехвърля възлюбен по квартирите на други съратници от "Конспирацията"; как може да пропътува с Аватаря целия свят на собствени или космични разноски; как с радост отива на бесилото заради Него; как става монах за цял живот заради Него – или как добива 100 тайни деца от един Аватар или от сто различни борци за съвършенство и свобода - за да множи Ятото Христовата кръв по вселената; за да се раждат деца с монада, полиада и холиада в Битието! Толкова много умения има Божественият Ятак! Това вече излиза извън границите на човешките представи за морал – за плебея е морално да живее с несродни души.
Истинският ятак се оставя да бъде опозорен, терзан, изтезаван и даже убит заради Аватаря. Приема с радост болка и смърт даже от самия Него, ако това отговаря на плановете на Космическото Присъствие. Аватарят с дух от Абсолюта може да се маскира като султан с харем; да бъде аскет и постник до кожа и кости; да живее и греши като Цар Соломон. Ще му измени ли ятакът заради тези му роли? Аватарят може да бъде скопен от враговете си; обран, ослепен, осакатен, подлуден до последна степен - Приятелят остава с Него до последния си дъх, любовта и вярата му са големи като Бога.
Спомнете си всички романи и филми, всички документални разкази за ятаци и Божествени приятели. И съобразете: има ли нещо друго в Христовото Учение, по-велико и славно от възхвалата на Приятелството?
В много случаи, любовта на Ятака е идентична с любовта на възлюбилия. Разликата е само в това, че епохите им ще дойдат една след друга. (Възлюбилият е много степени над възлюбения, защото обича, а не очаква да го обичат - б.п.)
В началото казах, че Аватарят е самодостатъчен, напълно независим. Това е така, когато приятелят и приятелите са вече вътре в него и затова той сам си е ятак. Но в драмата на Битието ятакът е този, който има нужда от Аватар. За да стане сам Аватар, ятакът, приятелят, трябва много пъти да е отдавал сърцето, душата, духа и живота си само на едно същество – на своя Аватар. За него, да отдаде здраве, сили и имот е най-малкото упражнение. Деца, роднини, познати, симпатии, любими – дори понякога и единствената сродна душа – обикновено са едно препятствие за него, колкото и да ги обича. Една вдишка въздух за някой друг не по волята Божия – и Аватарят се скрива!
Аватарят вечно ходи бос из минните полета и нарочно настъпва мини. Той иска да пробуди съвестта на приятеля. Ятакът е сапьор пред Аватаря; негов двойник в празненството, когато има опасност от атентат. Отклони ли вниманието си само за миг – и Аватарят е във въздуха! Приятелите са изпращали много пъти Най-Истинския Приятел на кладата, в ада или в рая, защото са дезертирали по пътищата на материализма, тщеславието и самомнението. Уреждали са си топло местенце, дирели са юрган, керемида, "споделяне", "сигурност", "мир и радост". Жертвали са се за всеки друг, но не и за Приятеля, за Бога. Аватарят предпочита вечно да умира от глад, да остава без покрив, да го сочат с пръст или да го убиват, но да буди съвестта на човечеството. Инак Христос на кръста щеше ли да има някакво значение?
При всичко това, Бог не иска от вас да не живеете. Ако за някого животът не е Ятото, но любимият, съпругът, децата, семейството; ако за някой животът е сцената, галерията, витрината, кабинетът, лабораторията, сергията или панаира – всеки е свободен. Това е въпрос на вкус, въпрос на любов. Това е нивото на развитие, на което се намира всеки поотделно. От суетност, влечения, щения или честно чувство за дълг, всеки намира това, което е търсил. Ала щом някой е срещнал Учителя си, класà си; намерил ли е след много столетия и хилядолетия своя Аватар и Ятото си – или поне една отделна, залутана птица от него, - предаността му се превръща във взрив и той изгаря за част от секундата, изцяло!
Едни умират в единичен взрив, други се взривяват постоянно. Всеки такъв взрив е самоубийство: оставаш не само без предмети, без вещи, имоти и "сигурност", без пенсия, близки и "приятели", но често отдаваш и живота си. Партия, хобита, църква, школа, братство, народ, човечество – всичко се изпарява като дим! Ти си срещнал светая-светих – Приятеля, Аватаря; или Той ти е пратил последната птица от Ятото - ранена, окървавена, с пречупено крило. Превръщаш се за тях в експлозия от любов или в двигател – безразлично е за Небето. Смисълът на живота ти е да изчезнеш, да си постамент.
Ученикът е ученик, когато комбинира. За него важат двете лица на монетата. Приятелят, ятакът, който по принцип е по-горе от гения и ученика, живее абсолютно. Той е монета, която се търкаля. Тоталното е нищо за него – то е само един "жалък" цялък - умираш за Бога само веднъж... – Не, сто трилиона взрива, сто трилиона самоубийства в името на Цялото! Това вече е нещо друго. Безразлично дали го правиш за Царство Божие, за едного или за трима.
Първолакът-ятак прилича на взривяваща се Вселена. На космос, който потъва в Небитието. А ятакът, влюбен в Бога до онемяване, се превръща в Двигател, във Вечен Двигател! Сърцето в гърдите на човека е точно такъв "ятак": то никога не спи, никога не закъснява, не спира. Може да спре, само ако човек помисли за нещо друго, освен за Любовта.
В това, именно, е и тайната на Живота и Смъртта.
Да живееш за Цялото – и за всяка част от Цялото, когато Цялото те помоли за това, - и ти вече си разбрал и постигнал Безсмъртието.
Един от атрибутите на Аватаря е ножът, мечът. Всеки Аватар, по подобие на Главния, има нож, меч. Виждаме, че той присъства и в българския пентаграм, даден от Учителя Беинса Дуно. Това няма нищо общо с тези оръжия в човешкия им вид – убийството е изключено за Аватаря. При все това Той воюва, парализирайки лошите и давайки уроци; спасявайки душата на добрите. Той никога не причинява болка и смърт, но в Негово присъствие лошите стават добри или умират. Именно в тази светлина трябва да се разбира и стихотворението на Рабиндранат Тагор, което е посветено на Бога като Аватар:
В одной руке держит Он мечь,
Ожерелье – в другой.
Дверь взломавь, Он пришёл за тобой!
Не за подаянья пришел Он к тебе –
Он душу твою завоюет в борьбе,
За жизнь твою вступит Он в бой.
Дверь взломавь, Он пришёл за тобой!
Он дорогою смерти вторгается в жизнь –
Он Воин с мечом, Он идёт
По вселенной вперёд.
Всём Ему суждено завладеть
Ныне и впредь.
Он идёт по вселенной дорогой прямой –
дверь взломавь, Он пришёл за тобой!
Това стихотворение би трябвало да се преведе с подстрочник направо от бенгалския оригинал, но тук се предлага руския му превод – засега нямаме друг източник. Счита се, че руските преводачи на Тагор предават не само художествената, но и смисловата страна на неговите стихове в оптимална степен. Доколко това е така, има да се провери от бенгалистите и русистите, тагороведите. За българите, които не знаят добре руски, тук предоставяме един по-свободен превод на горното стихотворение: "В едната Си ръка държи Той меч; огърлица – в другата. Вратата разбил, Той дойде за тебе! Не за подаяние дойде Той при теб – Той душата ти ще завоюва в борба. Вратата разбил, той дойде за тебе! Той нахлува в живота по пътя на смъртта – Той е Воин с меч, Той върви през вселената [само] напред. Той завладява вселената [като стихия] - Вратата разбил, Той дойде за тебе!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар