Книга 35
22-29.VІІІ.138(2002)
Рила / Пловдив
АЛЛАНÁМ, АЛЛУНÁМ, АЛЛÁМ
Сцена из операта "Ловци на Бисери" от Жорж Бизе
22 август -19,20ч., Рила
Прекарването ни на Рила през съборните дни тази година беше много приятно и ползотворно. Всеки би могъл да опише своите преживявания. Тук ще бъдат отбелязани няколко случки, свързани пряко с Този, Който ни говори и ни помага.
Още в Пловдив, при първата среща с новата приятелка, живееща в чужбина, ù бе казано от Елма, че до един месец ще ù се уреди нещо много важно и хубаво в живота. След няколко дни тя замина за страната, в която живее, и много скоро след това се обади, че наистина е получила предложение за много добра работа. Тя е там от много години и е имала големи затруднения и малшансове, а сега такова нещо ù се случва за пръв път.
Друг подобен случай. В старата хижа при Второто езеро работи един млад приятел. Той сподели, че преди две години проводникът на Елма му бил казал, че всеки момент ще му се уреди много хубава и желана от него работа. Веднага след това му предложили да работи в тази хижа - той и досега счита, че това е една голяма награда и точно изпълнение на обещаното.
Друг приятел - от град Т. - сподели, че съвсем наскоро, малко преди идването си на Рила, е имал много силно, впечатляващо мистично преживяване. Случило се една вечер, след прочитане на едно осияние. Той обеща да го опише подробно и се съгласи това да бъде повод за лично послание до него от Елма, ако бъде дадено. В резюме, ето какво се е случило: видял пред себе си прекрасен млад човек с кестеняви очи и почувствал, че той е поет. Младият човек, подобен на ангел, го попитал съгласен ли е да направят една екскурзия, и като получил утвърдителен отговор, изведнъж над тях се появила светяща спирала към небето. Приятелят бил привлечен в нея и двамата полетели като стрели нагоре. Минали през някакъв блестящ коридор и се озовали пред една бяла галактика.
Още един случай. Преди няколко дни двама души от групата ни бяха вдигнали и използваха една братска палатка, която се оказа предназначена за други. В деня, когато ни съобщиха, че тези хора идват, се наложи да се намери незабавно ново място и да се разпъне собствената палатка за досегашните обитатели на чуждата. Двама от нас се заеха с това, но единственото свободно място бе надалече. Тръгнахме по стръмната пътека надолу и изведнъж дъждът се усили. Тогава бе отправена молитва към Учителя, ако е възможно, да спре дъжда за 10 минути. Още не бе завършила молитвата – и това стана, даже ни огря слънце! Вдигнахме палатката по-бързо от всякога – сякаш някой помагаше. Със забиването на последното колче, дъждът отново заваля. Също както при паневритмиите през тези дни – Небето оправяше времето или поне сприраше непрестанния дъжд от много седмици насам само докато играем. Бе ни казано, че нашата група е донесла доброто време тука. До този момент дъждът не е спирал, имало е и два урагана, които свалили палатките.
Приятелят П. разказа още нещо интересно: Б. от град С-в някога бил взел насериозно "Приказки за цветята" и направил успешен опит за свързване с ангела и елфата на теменугата.
Пред тези дни ни бе казано от Елма нещо интересно за чайката, като феномен от кабалистичното гнездо на корена "чай" (във връзка с осиянието за "чáйпата", за Китай (Чáйна), за река Чáя и пр.). Чайката има за задача да снове постоянно между водата и сушата и по този начин да пречиства черните филми на живота, които се вливат в моретата и океаните.
Плакат за една уникална постановка на
"Чайката Джонатан Ливингстън" от Ричард Бах
29 август, Пловдив
- Преди всичко, децата и учениците на Елма ползват специални привилегии. Колкото е по-вярно едно Божие създание на милостта и абсурда, толкова по-близко е до мен – техния извор. Незабелязаните и неотбелязаните от вас случаи се вливат в паметта ми и служат за вечни образци на Проявената Божия Любов.
Сцена из операта "Ловци на бисери" от Жорж Бизе
Скоро ще направим нови екскурзии и вътрешни излети. Правилното за пътуване навътре в универсума не е "излет", защото не се лети навън, а е нещо като "скок надолу". Парашутистите и гмуркачите са най-близко до този импулс и тази идея; също и Божествените рудничари. Да измъкваш руда на повърхността и да я обработваш, не е винаги адска дейност - в Божествен план това означава да извличаш първична материя от Хаоса и да моделираш от нея брилянтни качества и добродетели.
Сцена из операта "Ловци на бисери" от Жорж Бизе
Ясновселената прави всичко възможно моделите да са прекрасни и надеждни, а тотвселената влага в тях монади, еднúни – същества, родени от Бога. Роденият от Бога се отличава с рядко присъствие на предаността: при всички случаи предпочита и избира Любовта, а не сенките на земния и небесния свят.
Земните щения и вкусове без любовта състаряват, а небесните сенки – идеите и илюзиите на ангелите, на школите и ученията им – приближават смъртта с големи скорости. Следователно, който е избрал Бога, т.е. Любовта към Цялото, и Неговия Син - проявата на тази любов незабавно и без замисляне, - рисува най-красивите картини на Битието, създава най-прекрасните филми.
Сцена из операта "Ловци на бисери" от Жорж Бизе
Живейте така, както сърцето ви диктува. Съживявайте всичко по пътя си и повдигайте падналите – и Бог ще е винаги с вас!
Алланáм - Бог с нас!
Аллунáм – Бог в нас!
Аллáм: Ние – Бог.
8,55ч.
Плакат и сцена из операта "Ловци на бисери" от Жорж Бизе
Заслужава си тук да си припомним либретото на операта и как е била създадена. Никак не е излишно, понеже не всеки я познава, а за гледане и слушане на живо на гениално изпълнение като това с Андреа Бочели можем само да мечтаем. Преди всичко е важно да се обърне внимание на дълбоката идея, вложена в нея – тя отговаря напълно на призива на Елма да живеем със сърцето си и да съживяваме всичко по пътя си. Нека разгърнем "Книга за операта" от Любомир Сагаев. Какво значи "обет", какво значи "целомъдрие"? Вождът Зурга е готов да иде сам на кладата, само и само да спаси прекрасните Лейла и Надир. Не само едно село, но и цяла вселена е готов да опожари Бог, за да спаси само двама, предпочели любовта пред всичко друго!
Жорж Бизе започва работа над операта „Ловци на бисери“. Либретото е написано от двама опитни автори на оперни и оперетни текстове: Мишел Каре (1819–1892), съавтор на Жул Барбие за либретата на „Фауст“ от Гуно, „Миньон“ от Тома и др., и Пиер Етиен Кормон (1811–1903). Във Франция интересът към източните и екзотичните сюжети отново се засилва след нашумелите произведения на Фелисиен Давид (1810–1876) и особено след появата на творбата му „Пустинята“. Директорът на Театр лирик предлага на Бизе либретото на „Ловци на бисери“. Бизе е силно поласкан от това внимание, тъй като тогава е съвсем млад — 24-годишен. Той работи усилено и за няколко месеца завършва операта. Премиерата на „Ловци на бисери“ е на 30 септември 1863 г. и преминава с посредствен успех. Берлиоз, вече 60-годишен, отдавна е прекъснал критическата си дейност, но откривайки големия талант на Бизе, написва положителна статия за него — последната в живота си.
У нас „Ловци на бисери“ е поставена за пръв път в Софийската народна опера през 1927 г. Диригент е Т. Хаджиев, режисьор — Хр. Попов.
СЪДЪРЖАНИЕ
На брега на остров Цейлон. Ловците на бисери се веселят. Те трябва да изберат свой вожд. Ловците очакват и новата жрица, която ще даде обет за вечно целомъдрие — нейните молитви ще ги предпазват от нещастия, докато търсят бисери. За вожд ловците избират най-храбрия от тях — Зурга. Неочаквано пристига Надир, който, отдавна е напуснал родното си място и е скитал като ловец на тигри в джунглите. Преди Зурга и Надир са били неразделни приятели. Но те са се влюбили в една девойка и в името на приятелството си са дали клетва, че ще се откажат от любовта си. Затова Надир е станал ловец на диви зверове. Сега той вярва, че е забравил миналото. Зурга и Надир са радостни от ненакърненото си приятелство. В това време откъм морето се приближава лодката с жрицата. Народът радостно приветствува девойката с покривало на лицето. Зурга пита пред всички девойката ще остане ли вярна на клетвата си, ще се отрече ли от всички земни радости. Лейла отново се заклева. Погледът й пада върху Надир. Тя е смутена от неочакваната среща. Надир също познава девойката по гласа. Лейла, придружена от жриците, влиза в храма на Брама. У Надир отново е пламнала старата любов. Той трябва да избере: или да се откаже от нея, или да престъпи клетвата си към Зурга.
Над брега се е спуснала нощ. Идват Лейла и Нурабад. Ловците на бисери ще се върнат от морето на сутринта. Нурабад чувствува, че Лейла не е спокойна, и я пита какво я мъчи, ще може ли да устои на клетвата си. Лейла отговаря, че вече знае силите си: през една тъмна нощ при нея дошъл някакъв чужденец и я помолил да го скрие, защото го преследвали врагове. Въпреки заплахите на преследвачите тя не издала беглеца. Измъчвали я, но и тогава не казала нито дума. След като си отишли, Лейла показала пътя на непознатия. На раздяла той й подарил една огърлица. Нурабад оставя Лейла да се моли и си отива. Девойката не престава да мисли с вълнение за Надир. Наблизо се чува неговата любовна песен. Младежът е използувал прикритието на нощта, за да дойде при Лейла. Тя се радва, че вижда любимия си, но същевременно изпитва ужасен страх. Смърт очаква и двамата, ако някой ги види. Девойката моли Надир да бяга, но вече е късно: жреците го залавят. Възмутеният Нурабад разкрива пред народа измяната на жрицата и иска двамата виновни да бъдат наказани със смърт. Пристига и Зурга. Той се опитва да спаси приятеля си. Когато обаче свалят девственото покривало на жрицата, вождът на ловците на бисери с ужас вижда, че това е Лейла — девойката, в която е бил влюбен и от която той и Надир са се отказали. Значи Надир е два пъти клетвопрестъпник. Нека тогава и двамата умрат.
Зурга стои пред шатрата си, измъчван от противоречиви чувства. Защо трябва да умрат двама души, които е обичал — и любимата девойка, и приятелят от детинство. Само ревността му го е накарала да не им помогне. Той решава да им даде възможност да избягат. Довеждат при него Лейла. Девойката моли Зурга да спаси Надир, защото не е виновен в нищо. Ревността отново завладява Зурга. Озлобен, той извиква жреците и им нарежда да побързат с изпълнението на присъдата. Тогава Лейла отправя към него последната си молба — нека предаде на майка й единственото ценно нещо, което има — нейната огърлица. Зурга е потресен — това е същата огърлица, която той е подарил на малкото момиче, спасило го в онази страшна нощ.
Кладата е разпалена. Всеки момент се очаква качването на двамата клетвопрестъпници върху горящата грамада. Но идва Зурга и съобщава, че селото гори. Всички хукват да спасяват домовете си. Само усъмнилият се Нурабад се скрива в храстите и чува как Зурга казва на Лейла и Надир, че е запалил селото, за да им даде възможност да избягат. Зурга посочва пътя на двамата влюбени и те изчезват в тъмнината. Много от селяните вече се връщат, повикани от Нурабад. Те искат бившият им вожд да бъде изгорен на кладата, приготвена за Лейла и Надир.
Ето и някои фрагменти от впечатляващи изпълнения и постановки на "Ловци на бисери". Ангелите идват на Земята като певци и пеят!
Когато природата се обновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура хората пеят. Когато светът се пресъздава, ангелите пеят.
Музиката е Божие благо. Музиката е Божествен път. Когато светът се създаваше, ангелите пееха. И сега нов свят се създава - ангелите пеят. И ние трябва да вземем участие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар