СЪДЪРЖАНИЕ

вторник, 8 ноември 2011 г.

1209.2002.12.31 Все още на кръста

Книга 35


31.ХІІ.138(2002)
Пловдив

ВСЕ ОЩЕ НА КРЪСТА

           
Този текст спада към свидетелствата за връзката ни с Учителя. Включва се, понеже разказва за поучителни случки, въпреки че тук не са коментирани от Елма (може някои от тях да е обяснявал другаде).
Ето какво разказа един приятел, преподавател по висша математика в университета:

            "След като заработи новият компютър в Пловдив, си помислихме как да го кръстим. Името му тутакси дойде – "Душичка". Той наистина е душичка, защото е много умен, работлив, музикален и какво ли не още. Може да работи денонощно, неуморно. Сложихме го на един стол край работната маса, а той – висок: подава се над облегалото на стола, така че може да "поглежда" и през прозореца. С този прозорец се случи първото чудо, което за разума е необяснимо чрез физическите закони.
            Един ден едното крило на прозореца, без никой да се е допрял до него, политна да падне върху "Душичката"... Но работещият на него в този момент "случайно" се оказа точно между компютъра и прозореца и падащият прозорец се озова право в ръцете му, без да го удари. Огледахме пантите на прозореца и стана съвсем ясно, че за да падне той, трябва да бъде повдигнат нагоре, за да се откачи от пантите си. Тогава кой го повдигна, за да падне, след като никой от хората в стаята не се бе докоснал до него? И как така, при такова неочаквано от никого падане, той бе задържан току над самия компютър?
            И за ни се потвърди, че става нещо извънредно, прозорецът падна още веднъж върху компютъра... Е, този път работещият на него се бе навел под отвореното крило на прозореца и изправяйки се, с тялото си е повдигнал прозореца, затова той се е се откачил от пантите си. Този път падащото крило на прозореца удари леко "Душичка" (компютъра) и остави малък белег върху него, но пак се оказа някак си хванат от двамата души в стаята, кой знае защо тъй светкавично реагирали на това неочаквано събитие.
            Какво ли символизира това "желание" на някой невидим – прозорецът да падне върху “душичката”? И как така “душичката” остана невредима?

            Второто чудо бе не по-малко чудновато. За да бъде по-качествена техниката, която купихме, не останаха средства за офис-оборудване. "Душичка" и всичките нейни съпътстващи я уреди бяха разположени на една маса, на столовете край нея и на земята. Имаше голяма нужда от стол, подходящ за работещия на компютъра, защото той проседява пред него по цял ден, и през нощта даже. А за да оперира по-бързо и ефективно с периферията, представихме си подходящ стол на колела, с малко седало и облегало. И той бе изпратен от Небето като подарък, ама как! Една сутрин, още преди изгрев, тръгнахме с Ели на велосипеда ("Сели" се казва..) на паневритмия към Тепето. И на една уличка, край една боклукчийска кофа, видях един червен стол, който си стои прав. Веднага ми дойде в ума мисълта, която извиках на Ели, седяща отзад до мен на колелото: "Този стол ни се дава на нас за компютъра!" Спираме, върнахме се и... няма грешка: столът е здрав, неожулен, неизцапан, с яркочервен цвят на седалото и облегалото – и се върти! Само някакви си три болта липсват от прикрепящите седалката за основата, колкото да не е без кусур... Оставих Ели да държи велосипеда, а аз тръгвам да нося стола вкъщи, ухилен до уши от радост и пеещ си нещо, но забравих кое беше. Даже срещнах един полицай и го погледнах приветливо с усмивка - и си представих какво бих му казал, ако намисли да ме попита откъде пък нося този стол рано сутринна по пустите още улици... Но той не ме попита, а аз бликах от радост да споделя с някого чудото със стола. Това стана чак вкъщи - с този, за когото столът бе предназначен... И се оказа, че даже е хидравличен – повдига се и се спуска седалото му на желана височина.
            Признавам си, че на връщане край района с намерения стол съвсем сериозно погледнах дали някъде не е оставено и подходящо бюро за него...

            Една сутрин този, който получава осиянията, тръгва да купува билети със запазени места за София. Още при излизане, получава три ясни и категорични сигнала, в близкия час очите му да бъдат не на 4-ри, а на 16. Той отива, купува билетите, тръгва си, но се сеща за предупрежденията и ги оглежда внимателно. Оказва се, че служителката не е записала запазеното място на втория билет, а това означава, че в деня преди Коледа единият от пътуващите трябва да стои прав до София. П. се връща на гарата и чиновничката оправя билета.

            Тук съм си отбелязал да разкажа за още два случая с нашия приятел, на които не сме били преки свидетели – той ни ги разказа непосредствено след като се върна от едното и другото място. Не знам дали той ги е описал и дали Елма е дал отговор някъде в осиянията, но аз се чувствам задължен да си свърша работата. Затова ще ги предам накратко:

 1. Един ден Г. спонтанно стана и каза, че иска да помогне на Д. да пренареди керемидите на един покрив в Пловдив. Ние замалко да се съпротивим, като знаем колко важна работа има Г., но бяхме респектирани от устрема и категоричността му. Той даде да се разбере, че това е наложително, за да се променели някои неща в идеологията и политиката на страната, а и не само в България. Бяхме свикнали с тези негови странности и очаквахме по-късно да ни обясни за какво става дума. Като се върна, разказа, че е бил полезен и чисто физически, понеже инак Д. не би могъл сам да вдига гредите за подмяна на целия покрив, тъй като не ставало дума само за керемидите. Не само че за сам човек е невъзможно, но и Д. е вече много стар. Г. издърпал гредите на покрива, въпреки че има операция от херния. Самият Д. каза, че да се смъкне един стар покрив и да му се сложат нови бутове (вертикални подпори) и нови пòкривни бичмета, да се покрие с изолационна мушама и да се наковат летвите, за да се наредят керемидите, е нещо невъзможно при такъв голям покрив за двама души за един ден. Въпреки това, те се върнаха привечер още на същия ден, при което не са взели пари за работата си. Данчо ги прави тия работи – даже на една съвършено чужда вила в Симеоново бил готов да се качи и да нареди керемидите, за да не стоят така с месеци и да вали в новата къща... Боляло го... Та Г. ни разказа какво, всъщност, са правили днес – ремонтирали са идеологията и политиката на България... Каза какво символизира всяка част от един покрив, но забравих. Веднага след това четохме във вестниците и видяхме по телевизията какви промени са станали – буквално същите, за които ни бе казал Г. Спомнихме си как е работил Учителят чрез Извора на Доброто в Мърчаево за изхода от войната.
            2. Нещо още по-невероятно и странно – извинявам се, ако Г. вече го е описал някъде. Един ден той внезапно замина за един дунавски град, казвайки, че е неотложно. После ни разказа как още в рейса е звучала една песен, която е прогнозирала всичко, което ще се случи, и обяснявала смисъла му. Не знам точно какво е станало или какво не е станало в този град, но в един момент Г. е имал причини за много тежка скръб, която ударила с остри болки в сърцето му. Едва не загубил съзнание. На връщане, пак в рейса, звучала същата песен, но този път П. Разбрал напълно съдържанието и внушението ù – защо е трябвало да бие толкоз път и да се върне с разбито сърце, което после едва се е възстановило. В областта, където отишъл, е имало някога концлагер и духовете на убитите и изтезавани хора били и до този момент в астрално или етерно пленничество поради кармата, мъката и озлоблението им. Наложило се един работник на Небето да отиде на място - и с лично участие, макар и свръхсъзнателно, да помогне за тяхното освобождаване. Този работник на Небето може да счита себе си за нищожна бурмичка, но навреме и на място свършва някаква полезна работа. Г. каза, че мисията била успешна и че духовете са освободени. Видял, усетил безмерната им радост. Каза, че има още много души за освобождаване, включително и от ада, но че е още далеч времето, когато това ще става с любов, а не чрез страдание. Даже Учителите, и до ден днешен, поемат съдбата на народите чрез личен кръст, понеже още няма помощници, които да знаят какво е висок вкус и избор, та тези процеси да стават чрез любов.

            На 26 февруари 2003г. вкъщи дойде 14-годишната Вяра, с молба да ú се помогне за едно домашно във връзка с интернет. Ойлумúна почна да ú говори за възвишени неща и като стигна до Учителя, ù даде един том с беседи – да го отвори и да види какво ще ú се падне. Вяра отвори напосоки и ú се падна началото на беседата "Абсолютна вяра". Момичето бе крайно впечатлено, а ние още веднъж се зарадвахме, че Нашият Човек пак ни се обажда."

            В Пловдив бяха станали и други чудни неща, които са описани на други места в тия книги. Например – как принтерът разпечати цветно още три пъти по толкоз листа с осияния, колкото до този момент, въпреки че вадихме мастилниците няколко пъти и още първия път се уверихме с очите си, че са празни до една.
            Припомням си също как някога Венно измаза перфектно тавана на едно огромно хале само за няколко часа, въпреки че теоретически и практически това е невъзможно за който и да е майстор в такъв кратък срок.
            Не помня какви идеологически и политически промени са станали у нас веднага след ремонта на онзи покрив в Пловдив, както твърди П. От по-късната проверка на събитията по света откриваме само залавянето на Садам Хюсеин от американците и приключването на офанзивата им там. Обаче, както и друг път, може да става дума за началото на важни събития, които не се оповестяват официално.

Няма коментари:

Публикуване на коментар