1216.2003.02.04 Маркови и немаркови горива

Книга 35


4.II.139(2003)

Пловдив

МАРКОВИ И НЕМАРКОВИ ГОРИВА

ПИШЕ С. ОТ ВАРНА:

През нощта срещу 3 февруари сънувах следния сън:

            Вървя по планинска пътечка. Много хора сме, разделени на две групи - в първата са по-напредналите братя и сестри, а ние, начинаещите и по-младите, сме във втората. Пътечката е широка колкото да вървят не повече от двама души успоредно, през повечето време покрита със сняг - не много дълбок. Аз вървя във втората група и гледам ту надолу, ту напред. Отдалеч чувам гласа на Учителя, който ни дава напътствия – като вървим по пътя, да се пазим от змии и... октоподи. Разбрах, че това за змиите важи за нашата група, а за октоподите - за първата. Аз не се плашех, но гледах да вървя внимателно, за да не настъпвам змии - още повече, че бях и боса. Обмислях всяка крачка. Видях една малка змия, но я подминах, без да се стресна. И тогава се озовах в групата на напредналите. А доста от тях се бяха уплашили от думите на Учителя и бяха спрели по пътя, така че аз задминах всички и в края на пътя се озовах в основата на един голям камък с формата на пирамида. Без големи усилия го изкачих и се озовах на върха му, който беше толкова остър, че на него можеше да стои само един човек, и то като полага усилия да се придържа. Когато вече бях се настанила на върха му, видях Учителя пред себе си и Той ми обясняваше за камъка. Помня само, че погледнат от върха, камъкът имаше формата на буквата "Л", от едната страна, и "М" - от другата. Учителят ми показа и една буква "Е", образувана под "Л"-то, но "Е" беше нестабилна в основата си, не беше здраво стъпила. Учителят ми обясни, че под "Л"-то излизат всички нечистотии на хората. Тогава се огледах наоколо и видях, че стоя нависоко, на кокили, и наоколо ми има други хора, на около метър разстояние един от друг. И бяхме в моята къща, в хола ми - Учителят стоеше там, където е акумулиращата ми печка (в нишата) и говореше, размахвайки ръце, за да ни обяснява по-добре. Аз бях най-близо до Него - на около половин метър вляво – и реших да се дръпна една крачка назад, за да не преча на движенията Му. Слязох от кокилите и се преместих назад. За да се кача пак, се подпрях на големия камък (той беше свободен, сякаш на мое разположение).

            Друг сън същата вечер - в стая съм, боса, и си гледам краката с учудване. Не са човешки крака, а някак по-големи, по-широки, с големи палци, които нямат нокти. Помислих, че съм от друга планета и ми стана радостно...

Коментар от п.:

            Това е също текст, останал неразтълкуван от Елма. Приятелството с това удивително създание, наистина май не от този свят, е един голям подарък. Има само едно подобно същество от Паневритмията, което по същия начин се отличава с перфектно запалване, но освен запалването трябва да поработи и върху постоянната работа на двигателя. Има едни души с т.н. "фойерверкови монади" – не че монадата се превръща в букет, полиада, а самата монада, без още да е оплодена от същество с монада и да е вързала и цъфнала, се взривява от Разпознаване, но веднага угасва.

            Тук няма да се коментира този случай. Само ще се каже, че сред така наречените "напреднали" от съня на С. наистина има и октоподи, от които трябва да се пази, както и от змиите около нея. Наистина, С. е надминала всички, които познаваме, но може сама да не осъзнава това. Като единствена с тази смелост да експериментира, която иде от Бога, тя вижда от върха на пирамидата обществата на Любовта и Мъдростта – християните и хората от Изгрева, но констатира, че последователите на Елма са още нестабилни. Няма две мнения, че по пътя на Любовта се правят много жертви и така се чистят нечистотиите в света. Напълно вероятно е С. да е най-близко до Учителя и да си остане такава, ако не допусне да се обвърже с души от по-ниска еволюция или с такива, които не са ù определени. Големият Камък и досега ù е на разположение, но той може да се ползва и чрез него се влиза в Космоса само с обучени космонавти. Всички опити на фойерверковите монади да забравят първия фойерверк и да подпалят двигателя си с немаркови горива могат да го взривят; или и да тръгне случайно - да го развалят. Сияйно бъдеще очаква това небесно създание, ако е вярно на първия си импулс и на усещането за маркови горива.