Книга 36
5.III.143(2007)
5.III.143(2007)
СИРИУС'2007
20.II.2007, София
Участник С'2007.001
КЪМ СТАРИТЕ И НОВИТЕ УЧАСТНИЦИ В ОПИТА
ЗА КОСМИЧЕСКИ СКОК КЪМ ТЕРМОНА
Тук се отправя покана и се дават само най-общи сведения за поредния космически скок към обекта Термона. Този опит, с богати резултати досега, ще се извърши за 14-а поредна година. Първият масов контакт на нашата планета с този обект и обмяната на гости между него и Земята се извърши в Рига, Москва и София в края на зима 1994. Има подробен архив на случилото се с много хора не само тогава, но и през всички следващи години до днес. Възможни са и изследвания на историята и културата при всички датирани събития в интервала на въпросния ежегоден цикъл.
Като се има предвид възможността за включване на нови желаещи, умоляват се старите участници да не съобщават никъде и никому името и координатите на обекта, за да бъде за тях чист експериментът. Това не пречи при старите участници той да протече със съзнателно насочване към обекта и с опита и познанията, които те имат за него – преживяванията са винаги нови, изненадващи и крайно интересни. Както всеки път, името му и материалите за опита от преди и от настоящата година ще бъдат оповестени един месец след точната дата на най-силния контакт.
От базовия тест за опита знаем, че той трябва да започне 8 денонощия преди съвпада на Слънцето с Уран всяка година – значи, по различно време. През 2007 г. той е на пети март, в 17 ч. българско време (Цариградско, EET), т.е. в 15 ч.GMT – Гринвичко време. Последното се дава за участниците по света. Това означава, че началният час и дата на експоненциалната му фаза е 17 ч. на 25 февруари. Нямаме много дни за подготовка. Действието (широкият орбис) на съвпада и съответния коридор (трамплин) към Термона обикновено се проявява до един месец плюс-минус точната дата, особено при хора, които не знаят нищо за опита. При посветените в него има опасност от самовнушение. Експоненциалната фаза започва рязко именно в началото на осмия ден преди съвпада Слънце-Уран. След нея спада още по-рязко, но все пак продължава със забележителни явления още дълго време. Контактът с Термона може да е целогодишен само за хора, които постоянно живеят с импулсите и по законите на Новата Вселена.
През тези 8 дни, но може и преди и след това, се пият на малки глътки позатоплени малинови сокове, чайове и даже гореща вода с разтворен малинов конфитюр, ако не се намери друго. Малината е пренесена някога на Земята от системата на Термона. Пеят се със собствени мелодии две от общовалидните космически имена на обекта – Термона и Хис. Пиенето и пеенето се извършват само в Слънчеви, Лунни, Венерини, и Юпитерови астрологически часове, различни за всеки ден. Запознатите с тази система и притежаващите таблици ще се справят сами; останалите могат да отправят срочно искане на адрес anhira@abv.bg за безплатна доставка на материала по интернет.
На 25 февруари, неделя, 5 ч. следобед се пада в Лунен астрологически час - позатопленият малинов сок или приятно горещият малинов чай трябва да е готов до този момент и първата глътка да стане точно в 17 (за София). В случая не е важно количеството, а точността – от първата минута. Може да са 3 глътки или малка чаша, защото най-много за 5 до 8 минути пиенето този ден трябва да е приключило – в 17,15 започва Сатурнов час, най-неподходящият за пиене и ядене. Пеенето да започне в 17,10 само за 5 минути, а от началото на Сатурновия час се пази мълчание със затворени очи и при напълно отпуснато тяло и подсигурена тишина и самота (на изток това е "савазана"). От това зависи правилното навлизане в ескпоненцията (рязкото ускорение на духа към Термона), дори и човек да заспи. Ако сме напълно сами или с някого, с когото правим опита заедно, той трябва да направи същото в рамките на този час – до 18,10 ч. След това, ако не е заспал или се събуди, всеки се поддава свободно на мислите, чувствата и вдъхновението, които са нахлули в него (мнозина рисуват, пишат, пеят, съчиняват музика или изразяват обичта си), но ако не преживее нещо особено, човек трябва да запази спокойното си състояние до мига на заспиването, не по-късно от 9,45 вечерта.
Поради липса на прецизирани сведения, стартът може да изглежда и по друг начин: горните съображения са на базата на един български астрономически календар за 2007 година на Петър Христозов от Пловдив в интернет:
За разлика от него, програма Janus-3 изчислява точния съвпад на Слънцето с Уран за 17,35 ч. наше време, а ако това е вярно, то по това време Сатурновият час вече е започнал. Друга програма го изчислява даже за след 18,30 ч. Като се има предвид, че транзитната Луна, а и лунният час "издърпват" началото на даден аспект според времето, когато тя (той) прави аспект към дадено положение, може смело да се почне пиенето на сока още от 16,20, и тогава той може да е повече и да се пие по-бавно. Но едно начало на опита в Сатурнов астрологически час го спряга с коефициента на избора, самоопределението, точността и тоталната преданост. Като се има предвид и че е в неделя, става дума за пълнота на преживяванията и самоотдаване на всички полета - т.е. за Божественост.
Астролозите могат свободно да разгледат дирекциите, прогресиите, транзитите и пр. в рамките на тези 8 денонощия и да се съобразят с конкретните аспекти в съответните мигове и периоди.
Ето как изглежда небомигът за часа на съвпада, според програма Janus-3:
Един от най-силните аспекти в началото на периода (именно на 25 февруари) е Сатурн в опозиция с Нептун (това става само веднъж на 28-30 години. Правете сметка колко хилядолетия трябва да минат, за да е откъм същите градуси на същите знаци – Лъв и Водолей...). Ето, пак се явява Сатурн, като господар на нашия експеримент. Това може да се отрази по много различни начини, но във връзка с опита ни са възможни две основни реакции. Негативната е, че хората с по-силно его и себе и този път може да застанат на егоистични и индивидуалистични позиции и да проведат опита сами или в своите консервативни социални структури, съпротивлявайки се мощно на начина на живот и извора на безсмъртието в Новата Вселена ("Въртенето по гости", "Където Бог ни прати"). Положителната е, че ако някой вече е постигнал самоопределението на сърцето си и твърдата и пламенна преданост без колебания към един Учител, едно Ято, една система от символи, упражнения и методи, то той ще може да превърне опозицията (противоречието, борбата на противоположностите) в синтез на единството на съзнанието с множествеността на Бога в Неговите най-чисти проекции.
Това означава, че такъв човек, ако може да срещне още 7 души с подобно съзнание, би изпълнил втората, съществена част от опита за "опъването на кордата": обмяна на НКЕ (Нелична Космична Енергия). В изходния текст на тази тема се обяснява, че ако през тези 8 дни, в събота срещу неделя, човек е напълно сам, а в другите 7 е със 7 различни човека през всяко денонощие или в свободното им време вечерта и през нощта, при това всички те да са от противоположния пол, то Кордата ще се опъне достатъчно, за да ги изстреля право в Термона. В тази седморка не се включва съпруг или астрален партньор, връзката ни с когото е известна на трето лице или на хората въобще.
Денят е време за обмяна на духовните и умствените ни тела, а нощта – на душите и сърцата. След грехопадението, почти всички души са се зомбирали в егоистични, кармични системи на взаимоотношения, защото космическият им вкус и избор са пострадали и хората автоматично си избират партньори от по-ниска еволюция. В най-добрият случай се събират по двойки несменяеми партньори с висока съвместимост, привличане и хармония, но зациклянето им без подражание на кристала на водата и на който и да е атом, където има смяна и обмяна на повече от два елемента, кара Бог да отвърне лицето Си от тях и да ги изостави на последствията. Почти не се наблюдава стремеж за обединяване на дневната и нощната сфера чрез живот с човек и повече хора от по-висока еволюция, напълно се разчита на живота по двойки и кармични или егоистични домове и семейства, затова пътят към остаряването и смъртта е очертан. Досега не е съобщавано за успех в този пункт, затова и всичко, което сме преживели при опита за връзка с Термона досега се дължи предимно на благодат свише или на частични озарения, сънища, изцеления, подмладявания, излитания, възнесения. Щом те са тъй впечатляващи, какво остава, ако на цялата планета биха могли да се открият поне 7 души, които искат да общуват по волята на Бога! Задачката е сложна, понеже няма още и двама. В цялата история на човечеството още не е отбелязан такъв случай. Всеки бърка в бурето с мед за свое удоволствие и за удоволствието на "най-ближния".
Горното съобщение бе изпратено на всички бивши участници в експеримента и на нови хора. Изискването сега е да се дават подробни указания и да се включват в полетите само хора, което са се откликнали. Останалите имат други интереси в живота. Влиянието на Сатурн тази година изисква Разпознаване, Отклик и Преданост. Във всички тайни Школи през вечността посвещенията изискват пълно откъсване от аурите на хората, с които сме свързани кармично, ситуационно или поради нивото на вкуса и избора ни в Старата Вселена.
Фантастичният разказ, който следва, също не е написан точно в орбиса на обявения опит за контакт със Сириус чрез Слънцето и Уран. Идва два месеца по-рано, но както в много други случаи, подобни на горния, той става факт по време на преобладаващи и интензивни астрологически аспекти с тях. При проверка се оказва, че водеща аспектираща планета по времето на написването на този разказ е била именно Венера, на първо място и най-често към Уран, но също и към Марс, Нептун и Плутон. Разбиращите от астрология ще се уверят, че написаното в оптимална степен отразява този род аспекти.
Тук трябва да се повтори, че в някои периоди няма директни осияния от Елма с алените букви. Така е и от началото на този том: след три години пауза, необикновените мисли и внушения избухват в нови форми, без да има никаква гаранция какво точно е това. В човешките души Необикновеното се пречува и оцветява по най-различни начини. Отраженията на Мъдростта и Истината може да са ракъсани от човешкото несъвършенство, от нашите приумици, заблуди и неуправляеми вълнения, но за някого те може да изглеждат красиво. В края на краищата, такава е цялата субективна култура на човечеството. Сериозни изследователи пишат цели томове дори за грозното и отвратителното, когато са поднесени с талант. Както и да е, такива феномени се срещат дори в домовете на хората с наранена психика. "Тънки" или "дебели", писания като тия по-долу може да са интересни за изследване. Ако не за друго, то поне за диагноза на сънуващите и пишещите такива фантасмагории. Както се случва в живота, не са длъжни да ни помагат само професионалните лекари. Изповедникът, приятелят, помагат много по-силно и от тях, когато ни изслушват. Който не изслушва, а почва веднага да съветва, не е в най-дълбоките води на приятелството – той иска сам да говори, сам да прави впечатление. За такъв човек, приятел е само онзи, който слуша него. Истинският приятел е майка: той се интересува и от бълнуванията ни, понеже по тях може да разбере какво ни е, какво може да се направи, за да ни помогне.
Случва се и така, че бълнуването на детето помага понякога на самата майка - да се замисли, да разбере себе си. А това е началото на всяко изцеление.
С нашите бълнувания, сам Бог изследва докъде сме стигнали, за какво мечтаем, какво ни боли и как да ни излекува.
2-6.12.2006
Участник С'2007.002
ТАЗИ НОЩ НА ВЕНЕРА
Изкачвахме се през кристалните води на една клисура с вирове от лазурит – прекрасна светлосиня скала на бели петна, която на места ставаше лъскаво-бяла като порцелан, с твърди включения в цианово (незабравково) синьо. Както всички обитатели на вселената, нямахме и помен от понятие за дрехи. Всички бяхме момчета и момичета - прекалено млади и хубави. На места лазуритът се пресичаше от малахитови и ясписови жили и скални ивици от розов кварц. Всичко бе светещо и полупрозрачно, носеха се фантастични цветни пàри и издаваха музика. От двете страни тясното и дълбоко дефиле, чак до небесата, бе със скали от монолитен, тъмночервен рубин, с инкрустирани от природата блестящи, огромни кристали злато.
Ние повечето сме без крила, но при желание можем и да се издигаме, да витаем и да летим с различни скорости, включително и много над светлината. Други, предимно венерианките (можем го и ние) си правят мислено крила и какви ли не още украшения - от седеф, от сребро, от пламъци, от северни сияния, от дъги, от снежни дантели, а също и елфови, ангелски, пеперудени и водно-кончеви - и какви ли още не. Тези крила и завъртулки са видими от всички (иначе нямат смисъл...) - даже могат да се преживеят с много от нашите сетива. Правят ги само от суетност, "за красота" – може да си в безтегловност и да витаеш и си хвърчиш и без тях. Съвсем същото, както и когато изпаднат на Земята, жените от Венера си мислят, че с червила, помади, изкуствени мигли и маникюри и пр. не стават отвратителни – особено като правят дървени физиономии и ходят на кръст като жените закачалки за дрехи по модните ревюта (това съм го заимствал от колежката Анастасия от Сибир...). Не дай си Боже пък да се излъжеш да целунеш някоя по пудрата и помадата и да ти загорчи... Запушените пори правят кожата ужасна, а лакираните нокти говорят със сигурност, че тия туземки са почти слепи – не виждат предаванията на Двайсетте Програми в екраните на ноктите. Все едно да си замажеш телевизора с блажна боя... Не искам да кажа и какво става с жените, които ходят на токчета. Няма такъв кораб или телепорт, който би ги взел в космоса, защото им липсва зареждането през петите с най-ниските, повърхностни токове на Земята.
В някои вирове лежат двойки човеци – мъж и жена – от базалт, мрамор, платина, кобалт, диамант, мед, кристално желязо и какво ли още не, както и от комбинирани видове метали и скъпоценни камъни в едно тяло, с безумно красиви десени. От сплави почти няма, но при някои сливания най-вътрешната част на телата става на сплав. Проблемът е, че такива вече не могат да се разделят и да живеят индивидуално, освен чрез сложна електролиза. А съвършените двойки, когато вече са се слели напълно, се разлъчват периодично, поради потребността от Самота и Троен Ритъм. Това става навсякъде. Докато още се сливат обаче, те са в инкубационен период и не могат да раздèлят телата си.
Това наистина са живи хора, не статуи. Неподвижни са, защото всяка влюбена двойка живее в различно време (за това сме ви разказвали не веднъж – най-много наши има измежду фантастите). Повечето двойки са се прегърнали и се целуват с неизразимо блаженство, а някои са навлезли с целите си тела един в друг в различна степен. Никъде не видях поза на "кама сутра" или "тантра" – те влизат един в друг с цялото си тяло, макар и от различни страни, както се срещат и разминават галактиките. По-късно разбрах, че идиотите на вселената са тези, които не искат са се приближават и съединяват, а кретените – които не искат да се разминават. Странно: галактиките се справят и с двата процеса без усложнения, но идиотите и кретените не искат и да чуят за това...
От Документалните Филми знаем, че такъв е бил Първият Човек. Условно и принизено го споменавам в мъжки род, както третират и Създателя ни във всички непълноценни религии. Един ден някой го е разделил с неведома цел, размножил е двете му половини в безброй малки копия, за да има тъга и изтичане на енергия. После разтръскал вселената - и различните половинки изпаднали в най-различни светове. Така всяка разделена двойка изпитва огромна, неистова космическа скръб, защото е част от едно малко и едно много по-голямо цяло, разбити на части. Всички малки двойки почнали незабавно да се търсят и да правят бесни опити да се напаснат, но се оказало, че профилите на сглобките им били съвършено различни от тези на единствените любими.
Като сменяш в себе си честотите на времето, можеш да виждаш как се изменя ландшафтът през вековете и как тези двойки във вировете се мърдат. Най-бързото движение е при тези, които вече започват да се въртят един в друг в противоположни посоки (първо само единият в другия, после – обратно; а накрая – и двамата). Как става това с две твърди тела едно в друго, умът не го побира.
Както съм описал в една друга своя дописка за Родината, в даден миг двойката светва силно и изведнъж изчезва. Скалите около нея (и пàрите, растенията, райските птици, плодовете и пр.) също силно засияват и се променят не само по очертания, но и като видове. Появявят се съвършено нови елементи и съединения, избухват меко във въздуха съвършено нови, непознати същества!
Самите хора наоколо, на по-малко или по-голямо разстояние, също изведнъж променят вида си коренно или просто стават много по-прекрасни и прозрачни и са щастливи и доволни от това – те са деца и клетки на своите родители, които току-що са анихилирали. Знаят, че майките и бащите им преди малко са се превърнали в далечни звезди или галактики, а някои и в частици, вълни, спинове, вихри, ядра, атоми, молекули. В органели, клетки, тъкани или органи на Най-Големия Човек. Той също постоянно си ги подменя, както е направил и в нас.
В космоса обаче никой не знае коя точно е майка му и кой – баща му, особено при брачните молекули, многостени, друзи и сложни конгломерати от човеци; не се знае и кои са кристалните ни или ефирни братя и сестри. На практика, всички сме роднини на всички и затова се обичаме много повече от смъртните двойки.
Но, както казах, тук все пак има двойки. Такава родова връзка на Вечерницата се разпознава едва след дадена мутация на любовната двойка – колкото по-силна и необикновена е тя, толкова по-близки са ни били тези, които са ни заченали.
Обикновено обаче се виждат, избухват или се свиват до точка и изчезват повече от двама човеци, понеже любовта тука става и по четворки, осмици, стотици, хиляди. Има цели планети, галактики и вселени от сплетени и навлезли едни в други ядрени, кристални или метални човеци, които ту потъват в земята, ту висят, ту летят или видимо се превърщат в лъчи и накрая оставят само по няколко струйки благоуханен дим. Само това е тамян, само това е богослужение. Музиката и видовете пълна тишина в това време, които се редуват, са нещо, неподдаващо се на никакво описание. При това, ние преживаваме тук нещата с общо 247 сетива. Засега.
И наистина, тук сливането е богослужение. Най-висшият вид молитва и изливане на душата пред Бога и сливане с Нейго тук, по двойки и по групи, е нещо много повече от земното "нирвана" или "нирвакалпа-самадхи". За ревност не може да става и дума, понеже при такова нещо човекът просто изчезва. Продънва се надолу, към центъра на Венера, и там се сплесква или се претопява. Някои изпадат в най-долните измерения и се раждат на наказани планети като Земята.
Присъединяването на друг или други към двойката тук е крайно желателно – страстен копнеж на любимия и любимата, много по-силен и от огнението по двама. За нас те се прегръщат и сливат с векове и хилядилетия, ако не сменим честотите на времето. Само че това в началото не става лесно даже и тук – намирането на сродности е най-сложното нещо във всемира. Човекът с душа, даже и във вековна прегръдка с единствения си, вечен любим, не може да създаде Поле, Привличащо сродни души, ако през това време не си припомни до един всички случаи на Разпознаване и Приемане на Любимия през Вечността. Това са всички случаи в различните времена и пространства, когато Любимият е влизал в някой друг, много сроден човек, за да се съединят двамата чрез него. Това е Веригата - Брилянтната Огърлица на Любовта! Наричат го още Съзвездие, Галактика, Звезден куп, Вселена. Наистина, проникването един в друг и Божествените, неописуеми с думи и музика и даже със сънища преживявания на кристалните и метални сродни души – тук, из езерата и вировете на Венера - е величествена, приказна картина!
Простаците от Земята и от други смъртни цивилизации, когато идват тука с пушещи тенекии и боклучат космоса с милиони твърди и газообразни неща и с ужасяващи вълнови емисии, намират на Венера и по другите обитаеми светове само пустиня – ние се маскираме в други честоти. Все пак нито пушекът и смрадта от тенекиите и така наречените им "мисли и чувства", нито минусовият им коефициент на "сапиенс", нито това, което пият и ядат даже в космоса, не могат да ни инфектират. Все пак обаче се налага дезинфекция. Наскоро един от нашите бе облъчен и почна да прави дрехи и да строи къщи, а накрая изпадна в напълно идиотския стадий – мислеше как да ги продава... Тук, на Венера! Трудно го излекувахме, защото тук нямаме лудници и психиатри и извикахме специалист от Юпитер. На Юпитер все още има хора, които мислят едно, искат друго, а правят трето.
Ние тук всички сме ясновидци и ясномислещи, ясночувстващи, ясноусещащи и какво ли още не. Навъртаме се и кръжим около Кристалните Двойки и Семейства като облаци от мушици край пламък, понеже това е живот – неописуема наслада и за нас! Тяхното сливане излъчва мощни вълни и флуиди, неизразими звуци, чувства и главозамайвания, които са по-силни от всички наши сливания с любимите през всички времена. Ние все още сме хора от цветове и лъчи, от музика, от ухания – нищо повече. Бивши или излъчени насън земни хора с душа, за които любовта е всичко, а въздухът - милувките и огненията; ала в нас все още няма и помен от кондензация.
Както обясних, за да почне да става човек минерален, метален и накрая ядрен, трябва да мине в регресия и да се опита да си припомни всички свои влюбвания и сливания във всички светове на вечността, където е живял и любил, а това е много трудно. Припомнянето е извикване – любимите идват незабавно, където и да се намират. Тогава човекът, с когото живееш в момента, трябва да е много специален: това е тест! Като види, че медитираш на тая тема и има резултати, да не изпадне в ипохондрия или истерия като смъртните. Ако се окаже, че е смъртен, ще имаш големи неприятности. По-културните не те тормозят - изчезват веднага. Прилича на отстъпване поради благородтво, но пак е смърт – ревност...
А сега – по-точно за Уравнението. Съществува строга формула за съотношението на симпатиите и влюбванията към броя на сливанията – те трябва да са количествено и качествено равни. Деца се раждат при всички истински сливания, макар и не винаги от земна плът. Там бройката е неограничена. Те са винаги около нас и са нашите ангели-хранители, но понякога и дяволчета. Последното се случва предимно при пропадналите и нещастни хора от Земята, защото при тях дробта е плачевна – влюбванията са много повече от сливанията. И обратно – втората половина нещастници на Земята са с големи рекорди от сливания, но влюбванията им се броят на пръсти или имат само по едно в един живот; някои нямат и едно.
Ако ги пуснат да дойдат тук - дори и нощем, а не само след смъртта си, - първият вид нещастници са розовите пàри и облаци около нас, а вторите – клисурите и скалите от гранат и рубин. Трети са над земята или надълбоко в нея, във вид на гранити и гнайси и други, още по-твърди скали. Не могат да върнат човешкия си облик, докато не стигнат до определен градиент на приближение към Равенството. За него споменах преди малко като за "Уравнение".
При това, и Числото е от значение. Даже от много голямо значение! Тези, които са завършили еволюцията си и са станали безсмъртни, се превръщат в кристални и метални или в звездни човеци. Те имат всички тела на всички същества в Битието в себе си и могат да ги ползват по желание и предназначение. Те са си припомнили – едно по едно, персонално и без никакъв пропуск и грешка – всичките си 60 милиарда влюбвания и сливания в синхрон, които са станали Без Замисляне и Незабавно (всеки един конкретен случай!). За броя на децата им да не говорим. Тях не са длъжни да си ги спомнят, но най-съвършените ги познават до едно и ги зоват по име.
Смъртта обаче наистина ни внушава, че се живее само един живот и се люби само веднъж и само едного. Затова и нейните най-верни агенти и жертви по Земята носят нейната униформа. Няма защо да изброявам типовите ù модели в черно: жениха, свещеника, официалното лице, ченгето, баретата, келнерите, вдовиците; даже и музикантите - кой знае защо.
Изведнъж нещо странно ме отвлече от тия мисли - до такава степен, че излязох навън от най-новата си Любима! (Както всеки път - добре забравена и припомнена стара...) Тя също се дръпна – наоколо почна да става нещо необикновено.
До такава степен необичайно, че се смениха всички честоти на времето и забуча тържествено и мелодично Единната. Това се случва само тогава, когато сам Тяй дойде някъде и почне да говори. До този момент ние не знаехме, че това става и когато най-силният от някоя любовна група завършва в себе сисинтеза на 60-те милиарда. От този миг, всичко в цялата вселена ще почне да става по съвсем друг начин.
До днес ние мислехме, че светващите и изчезващи кристални и метални групи са само тия, които завършват еволюцията си. Сега разбрахме: и някой е успял, и Вселената е спряла, и Тяй е тук. ("Тяй" е Тя + Той). Тяй е винаги тук и навсякъде, но рядко се кондензира като Човек. Вселената спира за миг, за да се наслади и вземе участие и да тръгне обратно. Тяй идва и всички почват да Я чуват и да Го разбират прекрасно, само защото някой е постигнал. Вътре в нас, Тяй обяснява какво става в момента. Не с думи - думите са едно много ниско и позорно ниво, чиста порнография.
За това, което пиша сега и го пращам до Земята, може би ще бъда съден. Не от някого или нещо, а от самия Закон, от самото Устройство на безсмъртието: спадане автоматично надолу с определен брой нива. Но ако то стигне до някого от вас и го разбере, нека спадна дори под нулата – до жалкия вид на човек, които иска да се "урежда"! Даже до степента на онези, които искат да подчиняват, да се подчиняват или да се показват. Не вярвам обаче да падна чак до отрепките – ония, които продават или продават себе си. Все пак са ми казали, че имам душа. Скачал съм няколко пъти в пропастта, горял съм по кладите и са ме разстрелвали, само и само защото не искам да предам вярата си, да стана някъде еничарин или за харемна употреба.
Работата е в това, че всички двойки и конгломерати от човеци, лежали с векове и хилядолетия на дъното на някой прекрасен вир, езеро, подмол или в самия Океан на Зорницата (който в превод се нарича "Обич"), в един миг преди малко се изправиха и застанаха перпендикулярно към скалите и канарите на планетата, а друзите от хора веднага се залепиха там като магнити! Някои двойки висят надолу с главата, в зависимост от извивката на скалата или от конфигурацията човеци - тъй, както са прегърнати или навлезли един в друг. Докосването на ходилата или телата им до съответната аморфна скала явно изведнъж е почнало да предизвиква нови, извънредно силни и непознати тръпки, неизпитвани от никого досега. В началото никой не е могъл да разбере дали това става, защото Тяй е дошъл лично - или защото геният на някоя любовна молекула е постигнал числото 60 със споменатите нули.
По-късно ни обясниха по-подробно, че това наистина е троен процес - и някой е постигнал, и Тяй е тука, и цялата Вселена е извикала силно и е спряла за миг дъх от резонансното огнение. Това ставало не само в моменти като сегашния, но и във всеки миг на сливане и екстаз на истински същности в Битието. Не само на такива като нас, но и на най-обикновени хора по заробените планети; та дори и на животни, грешници и дяволи от ада, както и въобще на всеки два или повече вихъра в микросвета, когато са се влюбили. Но вселената тръгва обратно към синтез, само когато двама или трима от нашите си Припомнят Всичко; при това - в нулева дистанция и при пълно взаимно огнение, изпитвайки дива радост, когато се присъединяват и други.
Сливането е отричане от себе си, акт на отказване от собствения аз, действо на пълно приемане на нечие различие или противоположност и на присъединяване на все нови и нови души - несъпротивим Вихър на Възвръщане! Това, което начинаещите наричат "religare" и го практикуват само с теории, молитви и правила, при нас е пак "отново свързване". Но в истинския му вид - Частите на Пъзела щастливо се намират.
Днес ние знаем, че започва Нова Ера. Новата Радост и Щастие ще произлизат от навлизането на Човеците в скалите и канарите. Това потъване ще става милиметър по милиметър през вековете (може и веднага, ако смениш времето).
Направихме опит - не става. Нито веднъж не стана. Тя ми каза, че даже Той, т.е. Тяй не може да го направи! Нещо, което още не е станало и никога никъде не е станало, даже и Тяй не може да го види и преживее предварително - даже от своя най-върховен свят на Безвремието. Създал-а е света така, за да Йму е интересно и на Нейго. Инак ще преживява само вече известни неща и ще се усети "женен" – ще знае всяка дума и действие на ближния наизуст, както е в човешките семейства. И най-любимият и потресаващ филм - хит, шедьовър и абсолютен уникум на изкуството; и най-страхотният футболен мач не може да се гледа повече от 50 или 100 пъти, без да почне душата ти да мухлясва. А хората имат много повече от 100 абсолютно еднакви вèчери в семейството, особено като се връщат вкъщи след еднаква работа...
Всеки микрон навлизане в терен, планина или планета от аморфен тип или някакъв съвършено нов и несрещан елемент или конгломерат, от сега нататък ще ражда неописуеми чувства, видения, наслади, блаженства, откровения, съзерцания, осияния и огнения! Не тия, които се изпитват при навлизането в любимия и любимите. То е нещо неизмеримо по-обширно и спиращо дъха. Защо е станало така, никой не разбира. Нали любимият е цветът на Битието, висока и сложна организация? С какво една аморфна скала е повече от него?
Странно, описвайки това, дочувам някакво далечно кънтене и повтаряне на думите "нов наркотик"...
Човеците от кристал и метал досега не са знаели и усещали, че скалите и планините, планетите и астероидите, които са още аморфни, не са само някакъв твърд грунд, пейзаж, "руини от битките на титаните", "мъртва природа". Те знаят, разбира се, че няма нищо мъртво и че всяка вълнà и частица и всяко "очарование" до бездънните глъбини на Битието са живи същества, но не са подозирали, че твърдите дъна на Океана, на вировете и канарите около тях и всички други аморфни части на планетите, всички некристални и несиметрични планетоиди, астероиди, комети и метеорити са пресовани хора – от онези, които са още спящи, неуспели да се приближат към Равенството. Те са заспали поради великото и печално Неравенство, което се мъчат напразно или въобще не се мъчат да осъзнаят и променят към Равенство.
Неравенството е грандиозен закон на Тяй, когато се касае за неравенство и различие на същности, вещества, същества, индивиди, идеи, мисли, общества или космоси – то е гаранция за Изход от Смъртта и Път към Безсмъртието. Но самото Безсмъртие и цялата Вечност се дължи на Единството и Хармонията между Различията и Противоположностите.
И накрая – Великото Равенство: колкото влюбвания, толкова огнения!
Влюбване без незабавно и взаимно огнение е смърт; огнение без незабавно и взаимно влюбване е смърт. При по-слабите същества смъртта се отлага с няколко години или десетилетия, за да не се отчаят и да имат шанс да се осъзнаят. Всички останали са извън смъртта. Това важи за всички разумни и безумни същества в Битието, които са станали безсмъртни; за всички велики случаи в живота ни, които се доближават до Равенството. Казах "и безумни", защото Сам Тяй казва: "И най-безумната постъпка на Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта". За хората от Земята, валенциите са 60 милиарда. Докато има ненаситени, ще умираме.
Главата ми се зави! "За хората от Земята"?!... Тогава какви числа ни предстоят след това? За пръв път го осъзнавам! Досега мислех, че 60 милиарда са валенциите на всеки човек с душа и броят на хората с душа в цялото Мироздание. Каква наивност!
Тя (в момента пак влезе в мене) знае много повече от мене. Този път аз имам късмет – аз попаднах на любима от по-висока еволюция. Именно Тя ми внуши да не мисля повече за тия 60 милиарда. Това означава, че преживееш ли само едно влюбване и огнение в повече от 60 милиарда, изведнъж ще ...
- Какво "изведнъж"?... Нали стават съвършени и анихилират? Нали стават на звезда или галактика, даже на цяла вселена? Нали завършват еволюцията си?...
- Земната си еволюция! Освен това, само една вселена ми е, някак си, недостатъчна...
Тя продължи да говори. Винаги чува думите Йму първа и по-ясно от мене – както е било всякога, особено напоследък, с истинските жени по цялата истинска вселена. Затова някога ги горяха по кладите с преимущество, а сега се мъчат да ги баламосват с разни дрънкулки и залъгалки на Земята, за да не си спомнят произхода си.
Да, но когато се влюбиш, забравяш всички глупости. А дойде ли огнението - забравяш и мъдростите. Ставаш едно с Нейго. Защото Тяй е Влюбване + Възлюбване + Огнение: Незабавно, Без замисляне, Тотално и... без пушек от страх, съображения или запънато его. Получава се затворен цикъл – много икономично и екологично...
Не ми дават повече да разправям. Стигнал съм до Забранена Зона – ерес, даже и за Венера. И тук има заглушителни станции. Следят всеки, заглушават ни мислите и предаванията. Нарушават Конституцията.
Тяй бил почнал да раправя едни ей такива работи, че даже и на Венера, както и по всичките ù сестри и братовчеди из космоса, веждите на влюбените се били вдигнали чак на челото: Тяй ли е това? Да не е някоя нова машинация на Оня, дето Йму се подиграва? Сигурно пак иска да се представи за Нейго!...
Колко близо са били до истината...
Шушна (!) Шшшшшт, по-тихо (!) Клюката е, че уж Тяй бил казал, че всички досегашни влюбени са негодници - даже и когато е било по Нейговата воля и са се влюбили и слели в настоящия миг, незабавно, във взаимно огнение и на всички полета едновременно, без да отхвърлят и други влюбени. Че всички космически гальовници и любовници във взаимно огнение са също чиста проба негодници, дори и когато са се влюбили. Проблемът бил в това, че всички до един оставали заедно за по-малко или повече време, отколкото трябва. Мнозина затваряли цикъла и не допускали друг – обърквали космохимията. Други се каращисвали с който им падне – също като на Земята. Трети провеждали и благославяли тия каращисвания с името Божие на уста. Новият модел на Вселената – да се изправят перпендикулярно и да почнат да навлизат с векове и хиляди еони в аморфни канари, планини и дъна – била само една нова маневра на някаква нова шайка Големи Влюбени и Любовници, които си измислят нови удоволствия. Наркомания.
(Шшшшшт, тихо!)
Скалите, планетите, астероидите и въобще трърдите тела и грундове навсякъде не били само аморфии от заспали, некадърни влюбени и любовници, но, напротив, били самата Надежда на Човечеството! Надеждата на самата и самия Тяй! Титаните били надушили и това и пак решили да излязат с няколко хода напред - като въшка на челото Йму. Пак искат да ни прецакат. Всичко най-хубаво и свежо да е отново само за тях - пак да се уредят!
Уреждането в живота е главната тръпка на имитантите. Заедно с компенсациите, печалбите и представленията. Те били чули, че Тяй се готви да направи нова вселена, но от най-пропадналите и негодни същества, неспособни за никаква любов и обич и с никакво понятие за равенство между Влюбване и Огнение. И че тази вселена ще бъде лично Нейгова - най-истинската, най-прекрасната и най-съвършената от всички досега, правени от грандомани и аматьори. Явно не може да им прости за закона за оцеляването на най-способния и най-силния...
Изумени и объркани, те се питали: Защо? Нима не ние сме гирляндите и бисерите на Битието? Нима не ние сме единствените - вече стотици и хиляди, - постигнали Равенството? Нима Онзи пак ще ни изиграе някой №? Какво не е доволен от нас? (Откакто са взели властта, те Йго споменават само в мъжки род)
Тука минавам на 10х16143 свръхсекретна, по корен кубичен от индивидуално число, повдигнато на личен факториел - който я има, да слуша. Тя е нещо съвсем ново и Титаните не могат да я подслушват. Поне засега; след три секунди може да разшифроват и нея - все някой предател пак ще им услужи. Ако мога да я прокарам, поне няколко души на Земята имат надежда....
Тяй бил-а казал-а, че скалите, канарите и дори най-простият камък от деветдесета глуха имали по-голям потенциал за любов и обич от всички тъпанари-титани, взети заедно – даже и от тия със Сродствата и Равенствата!... Още някога ни го е бил-а казал-а това – че от камъните ще въздигне человеци... Никой не е разбрал думите Йму за това, що е "ближен", що е любов към различния и любов към врага. Никой, в цялата имитация на Битие досега, не бил проумял и приложил на практика двигателя на живота – Любовта към любимия, приятеля, чуждия, грешника и неприятеля и към собствената си душа, – но в нужния ритъм и на нужните полета. Никой не знаел що значи да отдаде живота си и душата си не само за приятеля си, но за всеки друг без изключение. И то по начините, необходими реално на всеки поотделно, а не както самият той си мисли. При това, без да губи идентичността и свободата си.
Виж ти! От уличниците и негодниците и изметтта человеческа щял да направи Нова Вселена, недостъпна и за Елмазите! Те щели да станат по-разпознаващи, по-съвършени, по-спонтанни, по-предани и по-добри и прекрасни даже и от тях, защото много са били лишавани и много са страдали.
И всичко това се било дължало изцяло и единствено на факта, че у тия отрепки, които не са проявили Влюбването и Огнението през цялата вечност досега нито веднъж както трябва - нито незабавно, нито в синхрон, нито на всички полета, нито с някой от по-висока еволюция и с мисъл за желанието и представата на другия...
...загубих си мисълта - стана много дълга и завързана, не мога да я довърша... Както повечето ми мисли напоследък - с изреждане на цели върволици еднородни думи. И това ми било стил... Имаше още нещо за натегачите рекордьори от елита и за разлагащите се трупове на непосрещнати около тях... За специалните защити, чакри и органи, които са си били направили, за да бъдат щастливи, без да усещат тази смрад... Приличали на апартаментите, стълбищата, улиците и терена около жилищните блокове на олигофренните народи...
Представете си: в боклуците на еволюцията имало натрупан такъв гигантски потенциал за истина и любов, че "елитните запъртъци на вселената" (така се бил-а изразил-а...) не можели да им се хванат и на най-малкия крайчец от атом от нокътя на малкото пръстче на левия им брилянтен крак! Отгоре на всичко, ги бил нарекъл и "мързеливи и гнусни малцинства на вселената", "вторични суровини за претопяване"... Макар че мирише на фашизъм, точно това казал. Въобще не си падали по идеята за Разпятието, освен когато им виси на врата, или когато го размахват, рекламират, цитират, тълкуват, рисуват или моделират. Колко по-приятно е да се уреждаш в живота и еволюцията, вместо да висиш лично на кръста и да те плюят!
Наистина сащистващо. През всички векове засичат Тяй да държи от време на време подобен хулигански език, въпреки че Първите считат това за диверсия на Врага. Макар и да не вярват, те са свикнали с такива изненади, защото тия изненади действат - винаги са нащрек кога ще им бъде скроен някой нов номер от Шефа или Врага Йму, веднага след като бъдат похвалени, че са "върхът"...
В случая подозират (още само виртуално), че може, все пак, да има някаква логика (дори от най-долен тип и най-просташка - като функционерската или формалната) в идеята за неподпаления динамит и спящата ядрена реакция в залежите на Битието. Тука има нещо! Затова бързат да заемат позиции в аморфните му скали и грундове из всички известни космоси. Нови преживявания! Нови наслади! И то - пак само за симпатичните, любимите и избраните – за "нашите". Кой знае – всичко може да се случи...
Въобще не подозират с колко хода е винаги Тяй пред тях. Не се сещат, че може да им крои клопка.
Още нещо нечувано: точно в този момент, когато се решава съдбата на Битието, ние с Нея, моята Любима, започваме спор! И то с такива изрази и думички, че... Би трябвало автоматично да изчезнем - да изпаднем в световете, където има противоречене и гнусни думи по екраните - като на тия със съответните физиономии.
Нещо става, ви казвам, нещо става! От няколко минути много неща не стават както трябва и както сме свикнали. Наистина, Старецът не само е замислил нещо, но и го е пуснал в действие (въпреки, че идеално може да се прави и на Мадама). Не че не знаем, че Той е и Тя, и даже първо Тя, но когато е Мадама, никога не поема инициативата. Чака, мълчи и съобразява. Само гледа. Иска ние, мъжете, да провокираме!
Други считат, че не Тяй е измислил тази гадост – че "законът" за агресията и пасивността на съответните жалки два пола в сбърканата вселена не било нищо друго, освен чисто разгонване. И че в този си вид то служи не на Живота, а на Смъртта.
Аз ù казвам: не може Тяй да иска от Щастливите да станат Свободни и Даващи, след като е допуснал някой да ги създаде хедонисти, и то само с една любовна валенция и две мотивации: да получават и да изпитват щастие. Те са "елит", "благородници" – те са движени от снобизъм, високомерие, претенции. Афинитетът им е да се съединяват само с перспективни, известни, лъскави, преуспяващи, уредени. В най-добрия случай – само със "сродните" и предпочитаните, но в официални, надеждни, стабилни, сигурни и консервативни структури. Затова умеят да се предпазват и да се пазарят – нито крачка без "мозък". В други случаи е точно обратното: отдават се на пройдохи и бунтари. Важното е да има "тръпка". Мислярите и тръпкаджиите изхождат винаги от себе си. Не може инертни и благородни да се превърнат във вода, в киселина, в разтворител; не го могат и бесните от "любов", когато са вторачени. Затова и е немислимо да са създадени от Тяй, нито е възможно Тяй да изисква нещо от някого. Съвсем очевидно е, че те не са Нейгови създания. Как може един Създател да иска от създанията Си да правят това, което не могат?
- Не - казва Тя, - могат! Ако не могат, ще замогат! Ако в тях все пак има частица от Нейго, въпреки че ги е ваял онзи самодеец, няма начин един ден да не се променят. Животът не е само перчене, сигурност и лично удоволствие. Не чуваш ли слуховете по бунтарските честоти и модулации, че под аморфиите, в които сега изведнъж се набучиха и почнаха да стърчат шансарите, с надежда за още по-големи и разнообразни наслади, бучàт реки от Разтворители? Не усещаш ли тътена на Майка Магма, която си пробива път към всички аморфии, дето са се набучили най-много егоисти, и очаква "Изключителните" и "Сродните" с огнен гняв? Как да не могат да се промèнят! Защо да не могат?! Нима в цялата вселена не става ядрен синтез и велика алхимия? Нима вторачените в ближния водороди не се превръщат с неистово огнение в хелиеви човечества навсякъде? Коя звезда прави изключение? Пита ли ги някой искат ли или не искат? Хайде, хелият също е едно малко семейство, но тежките елементи?... Колко още модела на атомен морал и атомни и молекулни семейства и родове има в космоса? Любовта не е само един електрон в орбита!
- Да, но конгломерат е едно, а загубване на идентичността – съвсем друго – възразявам аз.
- А кой ти гарантира – не се предава Тя, - че не се изпитва най-върховна и истинска наслада именно като се откажеш от естеството си? Дали това е само болка, смърт? И, въобще, дали това, сегашното, е истинското ни естество? Колко пъти са ни препрограмирвали? Защо да сме така заковани? Кой не знае за безбройните женитби на водата и въобще на флуидните човечества, способни да разтварят безчет други цивилизации и да се съединяват с още повече, ставайки и създавайки гигантски космически роеве от съвършено нови вселени и същества?
- Да, но това е естеството им! Никой не ги нарича "развратни" поради тяхната грамадна ненаситеност и ненаситност и тъй многото отворени валенции, че афинитетът им към всичко и всички е практически безкраен. Течните и огнетечните са едно, а инертните и благородните – съвсем друго.
- Е, да, но има и "царска вода"... Изумителна цивилизация! Реките и океаните от нея създават фантастични пейзажи навсякъде, където, от планините на самомнението, в нея се втичат милиони Високи и Горди - волю или неволю. Знаеш какво става със златните глетчери и ауберги по бреговете на Царските Вселени и Океани... (ауберги – от "au" – златото в Менделеевата таблица. Има ли нещо по-величествено и зашеметяващо от това, да гледаш как прекрасно Неотразимите, Величията и Уредените се разрушават и рухват завинаги?...
Изведнъж Тя ме загледа и каза нещо съвсем друго:
- ...А бе ти май вечно си влюбен в някоя благородна или инертна и затова все се мъчиш да отмъщаваш... Ами като си толкова наранен, превърни се в царска вода или в някое човечество, което е чума за инертните! Ние поне сме създадени да се превръщаме във всичко... Защо понякога сам Тяй се превръща в бедствие? Тия, в смрадливите кочини, дето са се сдушили по чифтове и все още си пускат кръв, за да съществуват - да не би те да са моделът на вселената? Как да възпитаваш тумор?
...Не можахме за довършим разговора си, понеже изведнъж Тя изчезна. Но и аз изпаднах от Венера и се озовах сред панелите. Изглежда вече няма да Я видя скоро. Сигурно е имало теч в Закона и не са го поправили веднага. За няколко минути нещо ни удари по главата да разговаряме като семейни – точно като простаци, смъртни... Много интересно... Употребихме толква много "но" и "ама", с парадигмата "не си прав, чакай да ти кажа", че в нормални условия трябваше да експлодираме или имплозираме още в първия миг... Сега има да се търсим още неизвестно колко Венерини цикъла, произнасяйки ремонтните думи, изкопавайки ремонтните, т.е. нормалните чувства и добродетели. Те са се затрупали под тежки пластове от плебейски манталитет и диалог, който допуснахме и който е главният оргазъм на смъртните. В ада - долу и на повърхността, - смъртните си правят приятни блудства на душата чрез джафкане и отджафкване. Чрез осъждане, одумване, мъдруване, назидаване или съветване. Чрез чувство за собствена правота и неправота на другия. Чрез налагане на волята си. Чрез правене на впечатление. Ако въобще тук говорим за душа.
С една дума, поради някаква повреда; заради нещо, което е дало на късо в Закона, ние и двамата сме попаднали на някое подобно течение. Изпихме на екс няколко чаши спор и противоречене – главното питие на непълноценните. Залютяха ни приятно няколко миризливи думички... Даже - сладко и остро - ни резна на няколко пъти клозетният дъх на пресичането на говорещия...
Затова и сега мръзна тука, на течение, в тая тясна и тъжна самотия - и пиша този разказ... Безсмъртните не назидават и не описват - те живеят. Всекиму е известно, че който кандърдисва или описва, а не живее, енергията му изтича на фандаци и водопади и само за 50-60 години заприличва на туземците по тукашните села и градове. "Живее" най-много до 90, закопават го, връща се – и пак почва да се занимава с глупости...
16.ІІ.2007
За разширен орбис на действието на Хис чрез съвпада Слънце-Уран се отчита времето един месец преди и след точната дата на съвпада (в случая – 5 март 2007). Затова тук се включва и един имейл от приятел, изпратил мисли за любовта, които са напълно в духа на нашите доминантни проблеми, разговори и опитности по време на експеримента. Не само личните писма и творения отразяват това влияние – мнозина изпращат и чужди материали, но те са в духа на специфичното влияние. А главното благо, което разпространява по цялата вселена тази звезда, е Неличната Космична Енергия. За нея, по същество, се говори и от автора на изпратения текст от участник 4, в интервала на опита. Името му не е съобщено.
И още нещо: някои интелектуалци и духовни хора, които се смятат за много напреднали, нямат вкус към школи и текстове, в които се говори най-много за любовта. Считат, че това е несериозно и че произтичало от непълноценността и комплексите на техните фенове. Те за себе си са прави: избрали са си вертикалния път на Мъдростта и Истината. За това има пълна свобода. Но обикновено те са горделивци и падат, защото имат неразвито сърце. Божественото започва с облагородяване и истинско задоволяване на сърцето. Само когато то стане чисто като кристал, можем да напредваме към ум, светъл като слънцето, душа, обширна като вселената и дух, мощен като Бога и едно с Бога. Любовта е тялото на Птицата, а крилете са Мъдростта и Истината. Ето защо онези, които се дразнят от школи и текстове и от хора, които дават предимство на сърцето, просто не са за този път. Те съвсем естестено отпадат от него и търсят общества и пътища, които предлагат "мръвки": строги пра-вила и упражнения, напредване в чинове и степени, ясни и видими постижения. Братският живот, взаимопомощта и служенето, милостта и саможертвата и развитието на добродетелите не ги интересуват.
Има още нещо: заем прогнозата, че в сегашните времена Словото и Делото ще "пробият" от много страни. Епохата на индивидуализма си отива безвъзвратно със залеза на Петата раса, свидетели сме на Божия глас и Присъствие на много места. Ето защо истинските представители на новата епоха – епохата на Водолея – няма да бъдат монополисти на истината. Тяхното кредо, тяхната дейност, даже техните издания периодично ще бъдат комплексни и колективни: те имат нуждата да представят и други тръби, през които е текло и тече Божественото. Яви ли се човек от Бога сред публиката, Божите хора моментално му отстъпват мястото си на сцената; или, най-малкото, ги молят да им партнират. Това вече се е случвало, случва се все по-често и в момента.
Ето мислите от споменатия по-горе текст с неизвестен автор. Нямаме гаранция дали са точно така в оригинал, понеже ни е пратен с имейл. Всички опити да се открие авторът в интернет останаха напразни – цитира се на десетки места, но никой не казва откъде е. Много прилича на мисленето на Ошо. Това тук обаче не е дисертация или научна студия, затова в момента не е важен източникът, а това, което се казва и което може да ни наведе на размисъл:
Участник 2007.003 изпраща анонимен текст:
"Крайният резултат на всяка връзка, в която двама души са като едно цяло, е двама получовеци..."
"Изворът на любовта не е другият човек. Изворът на любовта дори не е онзи, за когото обикновено смятате себе си. Любов е начинът, по който съществува вселената, нейната същина! Вие можете да преживеете любов до степен, съответстваща на вашата готовност да гледате на нея като на своя изходна точка и да не се опитвате да я притежавате. Не е нужно да тръгвате да я търсите. Тя не е "някъде". Тя е навсякъде. Любовта е гостенка, която идва при вас, когато не е длъжна. Вие не можете да извикате и задържите нейното присъствие. Истината е, че не е нужно да я трупате, да се запасявате с нея. Любовта ви принадлежи, само когато я отдадете."
"Да се нуждаете от нещо е състоянието, в което се намирате, когато смятате, че за да оцелеете, трябва да имате нещо строго определено. Вярно - любовта е нещо, което трябва да имате на всяка цена, за да оцелеете, но не е задължително да я получите от някоя определена личност. Ако робувате на подобно схващане, за вас в света ще има само един човек, когото ще си мислите, че можете да притежавате, и който, за съжаление, няма да ви обича истински или въобще няма нужда от вас. А обикновено той е точно този от когото си мислите, че се нуждаете... Всички от опит знаем, че почти никога не ни е дадено да сме щастливи с човека, от когото се нуждаем - и обикновено не сме обичани от него. Освен това, истинската любов може да съществува прекрасно и без задоволени потребности. Любовта е единственото нещо, което дори времето не може да заличи. Тя е това, което сте вие всъщност и откъдето идвате."
"Истинската любов винаги признава и уважава неповторимостта и независимостта на партньора."
"От всички хора, които търсят нашето внимание, трябва да изберем онези от тях, които заслужават да бъдат обичани. Трябва да бъдат взети предвид много фактори, но преди всичко това е способността на бъдещия ни партньор да от-говаря на нашата любов с импулс за собствено духовно раз-витие. Да се опитваш да обичаш човек, който не иска или не може да оползотвори това чувство с духовно издигане, значи да загубиш енергията си напразно. Истинската любов е ценност - и тези, които са способни да я упражняват, знаят, че тяхната обич трябва да бъде колкото се може по-добре фо-кусирана чрез самодисциплината."
"Висша цел в живота си остава духовното израстване на личността, самотното покоряване на върха, който може да бъде покорен, само ако си сам. Обаче когато дойде любовта, саможертвата за духовното издигане на другия води до още по-бързо и качествено лично израстване."
"Любовта идва, когато най-малко я очакваме, когато не я търсим. Търсенето на любов никога не ни довежда до подходящ партньор. То само създава копнеж и нещастие. Любовта никога не е вън от нас - ние я носим в себе си.
"Не настоявайте тя да пристигне веднага. Може още да не сте готов за нея или да не сте достатъчно напреднал, за да привлечете онази любов, която желаете."
"Не се примирявайте с когото и да е, само за да сте с някого. Уточнете изискванията си. Каква любов искате да привлечете? Избройте качествата, които наистина желаете да имате във взаимоотношенията ви. Развийте тези качества първо вътре себе си - и ще привлечете човек, който ги притежава.
"Помислете какво точно пречи на любовта да дойде при вас. Може би сте много критични? Или пък смятате, че сте недостойни? Или изискванията ви са неразумни? Филмова звезда ли търсите? Може би ви е страх от интимността? Или пък смятате, че не сте симпатични?"
"Бъдете готови за любовта, когато тя дойде! Подгответе почвата и бъдете готови да я подкрепите. Обичайте - и ще бъдете обичани. Бъдете открити и възприемчиви за любовта."
"Без автономност, любовта се основава по-скоро на бедност, отколкото на сила; на желание за бягство, отколкото за разширение. Балансираната връзка позволява на личностите, участващи в нея, да бъдат отделни същества, да запазят своята индивидуалност, да следват собствения си растеж и да се съберат по избор и собствена воля, в свобода и цялостност. Това право не може да бъде дарено от партньора, ако първо го нямаме вътре в себе си."
"Автономността е жизнено важна за личната отговорност. Ако не можем да схванем себе си като отделни същества, не можем да поемаме отговорност за своите действия. Оставаме пасивни, хленчещи и оплакващи се от състоянието на своите дела, ръководени от нетрайната прищявка на групата, културата, партньорите или родителите ни."
"Липсата на автономност често се характеризира с обвиняване. Ако обвиняваме други за своите проблеми, ние все още не сме се индивидуализирали. Това често се вижда в двойки, които са прекалено вплетени един с друг. Обвиняването поставя и волята, и отговорността извън нас. Ако сме солидно заземени в своята автономност, тогава ние сами сме причината за своя живот и сме способни да поемаме отговорности, можем самостоятелно и съзнателно да извършваме важни промени. Ако считаме за виновен някой друг, можем само безсилно да чакаме той да се промени. Можем да го чакаме вечно..."
"Защо любовта е така изплъзваща се, когато е нещо тъй просто? Литературата изобилства от саги за любовта и нейната загуба - саги, които познаваме твърде добре от личния си опит. Нищо не ни въздига така, както разцветът на любовта; нищо не ни опустошава така, както нейната загуба! Представлявайки един дълбок архетипен опит, само любовта е силата, която движи живота ни. Не можем да живеем без нея, светът крещи от нейния недостиг."
"Обаянието на любовта е, че тя отваря път към по-широко съзнание. Когато се влюбим, внезапно се лишаваме от своите защити, освобождаваме се от себецентрираните си навици и добиваме подтик за едно по-широко виждане на света. Любовта стопява нашите ригидни нагласи и променя психичната ни структура. Когато сме влюбени, виждаме нещата по-новому - цветовете са по-ярки, местата добиват ново значение, интересите на любимия стават наши собствени интереси."
"...Любовта носи духовна пробуда, а загубата ù поражда дълбоко отчаяние. Понякога тази загуба ни откъсва от нашето чувство за Божественост - състояние, което може да бъде понесено трудно след експанзията и повишената будност, донесени от любовта."
"Мистерията на две личности е като контакта на две химически вещества. Ако има реакция, се трансформират и двете."
"Когато влезем в някаква връзка, ние радостно се носим на крилете на Ерос. Чувстваме, че летим напред към единение, към сливане и разпадане на егото. Протягайки се отвъд себе си, отвъд своя малък "аз", ние докосваме нещо по-голямо, по-широко, по-дълбоко. Тръпнем и се разширяваме. Това е, за което жадуваме, към което се стремим, заради което си струва да се живее."
"Онова, което се крие в мрака на несъзнаваното, довежда до смъртта на любовта. Нашите несъзнавани модели саботират връзките, намират причини за битки, дистанцират ни от нашия любим и тласкат поведението ни в посоки, за които съзнателният ум съжалява. Липсата на съзнание в нашия партньор ни дразни и ни кара да искаме да се оттеглим. В намеците, които отправяме към недостатъците на нашия партньор, липсва осъзнаване на собствените ни недостатъци - и една сутрин се събуждаме и виждаме, че нашият любим стои с опакован багаж и ни казва: "Всичко свърши". Тогава се изправяме пред лицето на Танатос. Подобно на Ерос, и Танатос е сила, която не можем да контролираме, която ни кара да се чувстваме безпомощни."
"Натрапчивата нужда да се фиксираме върху другите, съчетана с прекомерни грижи и намесване в техните работи, е поведение, което възниква от собствените ни отречени нужди от такива грижи. Лишени от контакт със собствените си нужди, ние прекомерно се настройваме към нуждите на другите, надявайки се в замяна да спечелим правото да бъдем обичани. Постъпвайки по този начин, ние отказваме на другия правото му да разчита на себе си, да прави своите грешки и да се учи от тях и да се развива със собствената си скорост. Взаимозависимостта не е акт на любов, а мания, маскирана като любов."
"Стивън Р. Карви, авторът на "Седемте навика на високоефективните хора", споделя с нас съвета, който е дал на един човек, който чувствал, че вече не обича жена си, нито тя него.
- Обичай я! - казал той на човека.
- Казах ви, чувствата вече ги няма... - отвърнал онзи.
- Обичай я! - повторил Карви.
- Вие не разбирате. Чувството на любов просто го няма - повторил човекът.
- Тогава я обичай. Ако чувството го няма, това е добро основание да я обичаш.
- Но как да обичате, когато не обичате? - попитал човекът.
Карви отвърнал:
- Приятелю, любовта не е само една дума. Затова я обичай. Служи ù. Жертвай се. Слушай я. Изпитвай емпатия. Цени я. Утвърждавай я. Готов ли си да правиш това?"
Любовта е чувство, да - но чувство, породено от дело. Любовта е всекидневно, дори всекичасно съзнателно ангажиране с изпълнено с любов и грижи поведение към нас самите и към другите. Когато чувството отслабне, наша отговорност е да открием начини да създадем нова любов. Подобно на добре гледана градина, наградата си заслужава усилията."
"Интимността, както правилно посочва Томас Мур, е свързана с представянето на дълбоко вътрешни аспекти от Аза. За да имаме интимност, първо трябва да имаме чувство за Аз. Трябва да бъдем интимни със собственото си вътрешно естество, да знаем своите нужди, желания, страхове, граници и надежди. Чрез знанието за Аза вътре в нас можем да почетем и Аза, живеещ в другия. Трябва да бъдем способни да обичаме достатъчно собственото си Аз, за да го поднесем открито на някой друг. Това не може да стане, ако нямаме любов към себе си."
"Как можем да имаме интимност с другите, ако сме дистанцирани от собствения си Аз? Как можем да се протегнем до другите, когато сме затънали в срам и критичност? Как можем да се отнасяме с уважение към другия, ако малтретирме себе си?"
"Но предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те допълни, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си."
По-горе се говори за "ригидни нагласи". Не всеки знае какво значи ригидност и как се порявява ригидният харакер, затова тук ще бъде включено едно обяснение от интернет:
Martin
25.ІІ.2007, 15,47
Участник С'2007.004:
Точно преди ефективното начало на експеримента се обади приятелка от град Б (Д.), която също не знае за опита, но някога се е включвала в полетите в този експеримент и сега е имала импулс именно в този ден и час да изрази най-топли приятелски чувства и благодарности, без да знае кога започваме (не сме я известили). Става дума за художничка, която рисува чудесни картини. Дано и този път се включи с изображения и да ни изпрати нещо, рисувано в дните на Контакта.
25.ІІ.2007, след 20ч.18м.
Участник С'2007.5 и Участник С'2007.6
Преразказан диалог по интернет на участник и участничка в експеримента от град в далечна страна по кодирани координати, с позволението им да бъде включен в материалите. Много от участниците са приети в полетите поради това, че наричат "Любим" не само едного, легитимирайки се по този начин като същества с разцъфнала монада и отговаряйки по този начин на закона за обмяна на НКЕ (Неличната Космична Енергия). На още по-високо ниво става красиво сливане на НКЕ с ЛКЕ (Личната Космична Енергия), което е път към елохимност. Да се надяваме, че случаят е такъв, но по изпратения текст личи, че през тази учебна година точно тези двама участници няма да могат да се класират за взаимен полет със старт от Земята. Единият почва диалога с думите, че ще определи деня за полет "когато му се изяснят нещата", но другият е наясно, че връщането при "близките" и при хора от друга еволюция през тези 8 денонощя елиминира кандидата и че истинските неща стават незабавно и без замисляне. Ние знаем, че Експресът спира на гарата само за милионна част от секундата или въобще не се забавя, а ние влитаме през прозорците и стените му със същата скорост; и че такива сложни полети са успешни, само когато никога не е имало колебания и безкрайни отлагания през учебната година до този момент. Това важи с пълна сила и за съборите на Рила и в другите свещени планини от 19 до 25 август. Мнозина си мислят, че ако се качат на 18 август, за да покажат белите си дрехи, и никога преди това в течение на учебната година нито веднъж не са участвали в упражненията и полетите, понеже си имат собствени вкусове и ангажименти в света, ще могат да бъдат включени в инициациите и полетите през свещените дни – обаче това не става никога.
Споменатият по-горе диалог се превръща в монолог, понеже участник 6 току-що е ангажирал изцяло 8-те си денонощия за упражнения и полети с души, в които няма отлагания и колебания и "които летят като торпила към целта на съвършенството". Участник №5 отговаря: "О, любими, това е изключително! Кажи: кога ще мога да пия от сока на срещата с теб? О, Любими, ти си като скорпион: едно колебание – и се скриваш... Няма да е зле някой път да вземеш и твойта Принцеса. Освен това, ми се струва странно: хем пишеш че може, хем 5 минути по-късно – "Не, не, не, всичко е заето! ... Ето това ме обърква")
За влизане в Новата Земя и Новото Небе важи с особена сила едно от осиянията на Елма със заглавие "Аватар и Ятак". В оригинала на този текст то е включено цялото, но в тази книга няма защо да се повтаря, тъй като то вече е поместено в предишната кн.35 на стр. 10250.
Участник С'2002.7
Включва се спонтанно и също засега може би не знае, но като добър ясновидец може и да знае, че това, което изпраща, има пряка връзка с Експеримента и е също фундаментално, съвсем актуално. Макар и разказ от друг автор, който се разпространява по интернет, няма как да го отминем:
ПРОСТО ДА СЕ ЗАМИСЛИШ
Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и погледна с тъга коприната и дантелите. Това бе ù купил, когато бяха за първи път в Ню Йорк. Оттогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега настъпи точният момент.
Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга бе починала. Когато той се обърна към мен, ми каза: "Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш, е един особен повод!".
Аз винаги си спомням тези думи - те промениха моя живот коренно. Днес аз чета повече от преди и чистя по-малко. Сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата, без да обръщам внимание на треволяците в градината. Прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и вече работя по-малко. Разбрах, че животът е една великолепна градина от опитности, която трябва да се цени високо. От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя!
Употребявам ежедневно моите кристални чаши. Ако имам желание, дори обличам новия си костюм само до супермаркета... Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това. Фрази като например "Един ден..." или "В някой от следващите дни..." вече не съществуват за мене и съм ги изхвърлил от моя речник. Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя. Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има вече - едно "утре", което ние всички доста лекомислено очакваме. Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за някои минали недоразумения. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да хапне китайска храна (нейната любима кухня) ми харесва особено много. Това са тези малки неизвършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени. Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, скоито бих искал да се свържа... "в някой от следващите дни". Бих се притеснил, ако установя, че не съм написал онези писма, които исках да напиша "в някой от следващите дни". Бих съжалявал, че не съм казвал често на най-близките си колко много ги обичам. Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и веселие в моя живот. Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено - всеки ден, всеки час, всяка минута е нещо особено! Казва се, че е необходима една минута, за да забележиш един човек, един час, за да го прецениш, един ден, за да обикнеш; но ти трябва един цял живот, за да го забравиш отново...
Regards, Dragostin
26.ІІ.2007 – 5,47ч сутринта
Заедно с вече започналите явления, нека включим най-пресното и актуално събитие от тази сутрин – SMS от още една зряща душа далече от столицата, която по обективни причини не е известена за ескперимента и не знае кога започва, но това не ù е попречило да се откликне още в най-ранните зори от първия ефективен ден на Контакта:
Участник С'2002.8
"Усещам те със всички сетива в най-ранната зора!"
Отговорено ù бе, че точно в момента е започнало първото утро на ефективния Контакт със Сириус и че тя, както винаги, е в час, въпреки че не е известена по външен начин. Изразът "с всички сетива" говори за Божествеността на човека и връзката му с Ятото - този израз няма отношение само към 5-те сетива. Съществото е с цъфтяща и плододаваща монада и затова при него спонтанността, т.е. чистотата извира с всичка сила и на всички полета (други два белега за Божественост).
След фундаменталното осияние от 2002 година "Аватар и Ятак" се откликна на дело една душа като най-съвършен ятак в момента и затова няма повече да се преражда. Може да дойде пак, само за да внуши на сродната си душа, че вече не бива да мечтае за едно единствено същество в един единствен дом, за да не става нужда да се дават повече жертви. Хората и много ангели нямат представа колко сериозен е проблемът от няколко милиона години насам, колко надълбоко са пропаднали в клопката на тъмните сили – животът по двама и в малки семейни гнезда. Тези микрогрупи носят здраве и младост само тогава, когато са закриляни от Бога.
Понеделник, 2007, Февруари 26, 17:15:42
Участник С'2002.9
Имейл от С.И. по abv.bg:
Здравей!
Как върви експериментът? При мен още първата нощ насън видях изписани текстове с едри небесносини букви като формули, сентенции, но когато се събудих, не помнех какво бе съдържанието им.
Участници С'2002.10 и С'2002.11
ЕДИН РАЗГОВОР ПО ИНТЕРНЕТ В ICQ НА 26.ІІ.2007
Подобни диалози между сродни души - на четири очи, по телефона, в писма или по интернет - има неизброимо количество по света. Те са една огромна ценност и Акаша ги съхранява като бисерни, златни, нетленни съкровища. Тук се включва един от тях – капка в океана. На място е, понеже говори за Неличната Космична Енергия, която се възбужда най-силно по време на влиянието на звездата Термона. Личната космична енергия също е прекрасна, но Божествено е само балансираното действие на тия две енергии - с редуване и в пълна хармония. За едно тясно съзнание е необяснимо или абсурдно как може един човек да получава тъй много обич от много Божии създания, да поема тъй много изповеди и откровения на душите, да възбужда във всички същества с душа около себе си една неизмерима и универсална любов, която няма нищо общо с грубо плътското и егоистичното. Щом това при някои се случва постоянно, какво остава за Учителите, за Христос? Към нас са насочени стотици, а към тях – цели вселени от очаровани души, безброй! Когато такива души, събудени от мрака на безбюбието, ти казват "Любими", и когато получаваш толкова много любов от не един човек, трябва да имаш твърде широки разбирания и една изпробвана чистота, за да не използваш тези пориви лично и егоистично, да не се изкушиш да манипулираш свещеното чувство в своя изгода. Да не изпаднеш в смут и неразрешими противоречия и да си способен смело сам да отговаряш на всички възторзи по същия начин. Затова Посветениият рядко свърта един-единствен любим до себе си – като вижда живота му и го слуша, обикновеният човек би изгорял от ревност и мъка, че не е единствен. На тази драма са подложени дори Учителите, които не си позволяват интимност и интимничене със смъртни, но пак биват ревнувани от много хора. Такова е засега човешкото неизкупено естество.
За разлика от Акаша, когато ние публикуваме подобни диалози тук, на Земята, обикновено ги редактираме – орязваме повечето интимни обръщения и възгласи от любов, тъй като хората са още нечисти и си представят, че това са неморални неща. Подозират, че тук става нещо нередно. Не знаят, че самите те са в окаяно състояние и че болестите и видът им са портрет на тяхната философия. Боговете и ангелите се радват на всяко бликване на спонтанни чувства и се хранят от тях, считат, че само това е истинска работа на Земята. Всичко останало, даже и Мъдростта, е по-маловажно за тях.
Н (06:56 следобед): Упражнението е свързано с грамадна концентрация и до 6 март не трябва да се направи нито една грешка. Затова не се озадачавай, ако понякога не ти се откликвам. От това зависи участието на много хора.
А(06:57 следобед): Добре, аз съм начинаеща, как мога да започна включването си - много ми е интересно! Или да изчакам 6 март?
Н (06:59 следобед): След 6 март ще му мислим. Сега карай на автопилот, и ако преживееш нещо интересно, опиши го и ни го прати. Просто при започването ни се обясни, че ако някой не е взимал участие през цялата година досега по определени показатели, а е имал други приоритети, сега за него и за опита ще е много опасно.
А (07:02 следобед): Значи, да се центрирам върху яденето на малини, така ли? И за Сириус точно в осиянията ли пише?
Н (07:06 следобед): В никакъв случай ядене на малини! Става дума само пиене на сокове или чайове от тази плод или чай от малинов конфитюр. Дал съм ти диск №1, където в директорията с текстовете се намират и осиянията от Елма - там има всичко за Сириус. Инак, повтарям, че го има и в поща www.abv.bg - влизане с име elma1 и парола nostran - в "чекмедже". Такива дискове и този адрес съм давал на десетки приятели, но те не са ги поглеждали и всеки път питат, все едно че чуват за пръв път...
Н (07:13 следобед): За всеки се дàде предварително виртуален филм - картина какво няма да преживее, ако през тези 8 дни през нощта си е вкъщи или при хора, които не са одобрени за опита. Във всички Школи от древността е имало периоди на многомесечни или многогодишни занимания на място, с откъсване от близките. Това е въпрос на лична свобода и избор – човек не трябва да е зависим от никого и е добре да няма странични "закачалки".
A (07:17 следобед): Прекрасно! Точно това е моята мечта, а ти вече си я превърнал в реалност и пиеш от тази чиста свобода.
Н (07:19 следобед: При моята възраст, опит и житейска ситуация съм си го извоювал с много тежки външни и вътрешни борби. Повечето хора не успяват да се се самоопределят до края на живота си, а и в много пререждания още. Влекат ги хората и нещата от Старата Вселена, и те им се чувстват длъжни.
A (07:20 следобед): Досега само твоят глас ме кара да се чувствам свободна и отваря закърнели канали в съзнанието ми.
Н (07:21 следобед): Това е заложено във всички хора с душа, но по-чистите като тебе имат и жажда за Истина, жажда за Свобода.
A (07:24 следобед): Направо искам да запиша думите ти и да си ги окача някъде, защото имам чувството, че те вибрират във вечността и са като мантри! Странно усещане... Сякаш животът се крепи на няколко думи, казани от определен човек. Думи, изречения, задаващи смисъла.
Н (07:26 следобед): Ако това, което ти казвам, е вярно и те вълнува, то не е от мене, защото ние сме нищожни песъчинки и прашинки във Вселената и без Него не можем нищо.
А(07:27 следобед): Истински смисъл, който е толкова силен, че е способен да разруши всички останали микросмисли за живот в семейство или другите нищожни човешки "истини". Странно резониращ смисъл!
Н (07:32 следобед): Не знам дали съм ти казвал - веднъж бях потресен от поредното абсолютно смайващо нещо, казано от Учителя в една беседа: "Аз не съм проявил през цялата вечност нито един акт на доброто, нито един акт на Любовта". - На човек му се изправят косите, ако не прочете пояснението - "Защото всичко прави Бог."
А (07:35 следобед): Обичам те, N. – сякаш ме свързваш с Него!
Н (07:37 следобед): Не може да не е прав в същия дух и Нийлс Доналд Уолш, когато твърди, че Бог му казва: "Какво си мислите вие! Не знаете ли, че лично Аз съм съм във вас и преживявам всичко с вас, дори и когато сте с любимите си в леглата?!.."
А (07:38 следобед): Да, прекрасно!
Н (07:41 следобед): С това уточнение, че не винаги именно Тяй присъства в такъв момент, а най-често си няма и понятие... Не че Тяй може да си няма понятие от нещо, което става или не става някъде, но не присъства лично, а е поставил ангели-пазители и кармични опоненти, за да ни гледат какви избори правим и да се учим от последствията.
А (07:43 следобед): Да, но как да се спрем на подходящия ангелски, а не на кармичния?
Н (07:50 следобед): Затова именно толкова много ни се говори за Разпознаването, Избора, Скока, Приставането, Годежа, Медения месец (може и да е час или 1000 години), Сватбата, Зачеването, Бременността, Майчинствето... И после Сватбите – Медена, Сребърна, Златна, Платинена и пр.
А (07:50 следобед): Да, ама ти нали си срещу женитбите?...
Н (07:51 следобед): Тук не става за адска или човешка женитба. Гьоте, Вагнер, Крыжановская, Беа Нади (запознах се с нея!) говорят за Божествени женитби.
А (07:54 следобед): Да, да, зная... Ама как, о N., отново се сливам с теб – изключително усещане! Сякаш ставам едно с теб! Изумително усещане: като че ли съм вълнà от море и ръцете ми отекват, а ти си океан, в който се вливам и разливам... Нищо друго няма смисъл, освен да вървиш по нишката на Любовта! Умирам и се раждам в теб!
Н (07:58 следобед): Точно това е докосването до Истинското, дори и когато не става обмяна между телата на микроразстояние. Това никой не може да ни го отнеме, а другото "е най-трудното нещо на света" - така каза веднъж Венно. И досега не мога да го разбера напълно - нали хората го правят под път и над път?...
А (08:02 следобед): Ооо, измислих танц по Моцарт!... N., обичам те и умирам! Усещането е огнено и неповторимо. О, N., само да знаеш как, без да мърдам, все едно топлина космическа се излива върху мен и летя в пространството!
Н (08:07 следобед): Както виждаш, Сириус работи... Добре е човек, когато е на 65, още веднъж да може да каже за думите на едно 24-годишно момиче: "Но стига ми тая награда!..." Не се знае дали, ако досега се бе случило нещо по-земно между нас, щяхме да можем да изпитаме нещата, които стават в други измерения. Някои казват, че е желателно и възможно, но почти винаги едното елиминира другото. Припомням ти осиянието "Албран, пролумин - и още един полет в Новата вселена". То е доказателство, че е възможна и Божествена обмяна - на всички полета. Но това става извънредно рядко - само в миговете и периодите, когато чуваме Бога.
А (08:09 следобед): O! Просто е невероятно!
Н (08:10 следобед): Почти никой не знае, че има и славянска, и българска, и персонална Тантра.
А (08:11 следобед): Само ти и аз...
А (08:11 следобед): ...И някои Посветени.
Н (08:14 следобед): И те, и ние го знаем още само теоретично и духовно. Божественото още не е постигнато от никого. Инак галактиката ни в един миг би станала сферична.
А (08:15 следобед): Да, така е.
А (08:15 следобед): Има още работа....
А (08:15 следобед): ...за мен...
Н (08:19 следобед): Враговете ни са работили къртовски милиони години, за да ни направят "шизовитùци" - живот, разделен на късове. Никой още, освен Учителите, не е добил единство на преживявянията, центрирано в обмяна с нещата и съществата, изпратени не от друг, а от Бога. Всеки е разцепен на разнопосочни жажди, вкусове и интереси, но и това е една поучителна и колоритна драма. Орел рак и щука...
А (08:20 следобед): ...И еднопосочен ум, при това вторачен в погрешна цел...
А (08:21 следобед): Ако бяхме нормални, може би не би имало и много хора; може би изобщо не би имало хора, а би имало само едно съзнание – и любов!
Н (08:23 следобед): Всъщност, има интегранта и доминанта. Те се виждат и астрологически. Но има и негативни огнища, които ни дезинтегрират и контрадоминират. Да, един ден и ние, двама по двама и много по много ще се върнем пак в Бога като Един Човек, който притежава и преживява всичко вътре в себе си. Затова тъй много ни говорят за брака между духа и душата. Всичко останало е пародия.
Н (08:25 следобед): Това обаче не отменя "технологията" да се съединяваме правилно с правилните ни половинки, четвъртинки и "многолинки", за да се сглобим отново...
А (08:26 следобед): Да, съгласна.
Н (08:28 следобед): Налага се пак да се иде на кормилото, понеже заместникът има нужда от почивка. После ще опишем нещата, които сме преживели по време на полетите. Затова засега ти желая тази нощ да преживееш най-красивото. Някои се присъединяват спонтанно - намират си Ятото, защото са от него.
А (08:29 следобед): О! Любими! Това е невероятно! – невероятно истинско и красиво! О! Обичам те! O! Приятен полет!
Тъй завършва един от диалозите, въпреки че конкретното същество си има интимен приятел и на него също казва "Любими". Това е един от феномените на Неличната Космична Енергия, която обича с еднаква сила всичко и всички и вижда Бога във всички. Всъщност, обръщенията към съществата с душа в този случай са обръщения към Него, въпреки че приличат на нещо лично. Лично и универсално в Него се обединяват. Един ден ще издадем и допълнителни томове с една много богата кореспонденция. Лицата там ще бъдат кодирани по понятни причини, както прави например Едгар Кейси. Едната поредица ще бъде свързана с Мъдростта и Словото, с необиновените преживявания от окултен и мистичен характер. Другата ще съдържа хиляди любовни писма между душите, независимо кой кому е писал и дали това са приятели и познати или шедьоври на епистоларната любовна литература и от други източници. Като са смесени и анонимни, остава същността – важна е душата, не са важни личностите. Тази поредица може да бъде обединена само от една реплика в един чудесен филм: "Колко много любов!". Година и половина след опита ни за контакт със Сириус, за който четете тук, ще дойде осияние с точно това заглавие, вдъхновено от споменатия филм.
Анджела Бетис
Заглавието на това осияние ["Колко много любов!", 21 септември 144(2008)г.] идва от една реплика на монахинята Агата (актрисата Ванеса Редгрейв) във филма "Монахинята" на Франко Дзефирели, с оригинално заглавие "Storia di una capi-nera" (1993). Сестра Агата в един манастир минава за луда, но тя единствена разбира и насърчава младата монахиня Мария (Анджела Бетис), когато тя се влюбва в Нино (Джонатън Шаех). Изслушвайки изповедта на момичето, тя произнася в унес и с неизразимо възхищение тези знаменити думи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар