СЪДЪРЖАНИЕ

петък, 18 ноември 2011 г.

1223.2007.11.10 Пиета

Книга 36


10.XI.143(2007)
София – Изгрев

ПИЕТА
писмо до приятел

 

"Словото – бедно сираче"

            Писмата са са важни, понеже в тях на места протича Слово Божие, а са впечатляващи и реакциите на хората, когато отговарят. И в техните писма протича Слово – Словото Божие не е монопол. Кореспонденцията обаче предвидена за специална поредица допълнителни томове. Въпреки това, в редки случаи Източникът настоява писма или други форми с присъствие на Слово, описания на събития или даже на проблеми да се включват в базалните книги – Той има някакви съображения.
 Така стана и в днешния случай: ако зависеше от съставителя, той никога не би включил текст с лични проблеми и оплаквания. Някой отгоре обаче обяснява, че това не са лични неща, а неразрешени задачи на човечеството; че ставало дума за отношението към Словото въобще. Понякога Той го представя като бебе, изхвърлено голо зиме на улицата...
             Не случайно Словото е избрало и тази стратегия, в търсене на същества с душа, които да се "погрижат" за Него. То няма нужда от грижи, защото самò е създало всичко и се грижи за всичко и всички, но като играе тази роля, се надява да открие Своите Деца, които са с частица от Него и затова искат да се грижат. Но тия, които се грижат първо за Него, а не за себе си или за същества, които не са Негови; а даже и да са Негови, слагат всички други неща на второ място след времето си за Словото, ние наричаме "невинни" - и благоуханието им изпълва цялата вселена!
            Но да видим какво е това писмо и чак толкова ли е неудобно да се включва помежду мъдрите текстове... Или в него отново има намеса на нещо по-високо?

"Здравей! Скоро ще ти пратя всички мисли от Учителя от временен работен блок 0001, подредени азбучно. В момента ти прикачвам една съкратена селекция, за да видиш първия резултат. Сега обработвам неделните. След като се изчерпят, ще събера всички блокове в един файл и ще им дам команда да се самоподредят азбучно. По същия начин ще обработя, първо поотделно, останалите класове, и накрая ще ги събера, също в един файл, и ще ги подредя азбучно. Ще се получи солидна справка, понеже селекцията ми е по всички теми. Разбира се, всяка селекция е субективна, както и коментарите, но това е "домашна работа на ученика" - желателна и "задължителна" само за него. Разбира се, няма нищо задължително в Школата, но известен е фактът, че всеки българин от Първо Посвещение, като си замине, не го питат първо "Как живя и какво сътвори?" или "Какви добрини направи на хората?", а "Изчете ли беседите на Учителя, обработи ли ги по свой начин, даде ли си обработките на човечеството, беше ли сътрудник на друг ученик, поне за 10% от времето си?" (трудът е непаричен десятък - паричният е само за най-неталантливите).
Мнозина не разбират, че без отдаването на Десятъка работите ни тръгват назад, ако ще и да сме професори, гении или светии. Самото число 10 на десятъка, когато го отдаваме правилно, възбужда Присъствието и Действието на Бога; но то дава и материални, лични резултати за нас и близките ни, поради това, че нулата работи именно по този начин.
Десятъкът не се дава на църква, братство, партия или нещо подобно, а се дава, тайно и персонално, на човека, който, според нас, работи най-качествено и най-безкористно за Бога. Това Учителят го е казвал устно на хората, които са ни го предали - понеже има и устна традиция на Школата, която е валидна за всички векове и не се изнася навън. Ако някой дава подкрепата си на някаква организация или общество, няма никаква гаранция за какво точно ще бъде употребена, дори и да я ползват безкористно. Но даже и "безкористната" употреба на народните средства е користна, защото ръководителите решават субективно кое е най-важното, докато в същото време има по-напреднали братя и сестри. Щом като нямат понятие за тях или съзнателно заглушават съвестта си, значи, това са хора на гордостта, самодейността и своеглавието и никога няма да отдадат даже и стотък по принципите на Бялото Братство - персонално и тайно на човек, който работи по-добре от тях. Те нямат понятие за "човек, който работи по-добре от тях", понеже себичността и самомнението не им позволява това; но, ако биха искали да бъдат ученици, а не "фактори", би трябвало да допуснат поне мисълта за "човек, който също работи за Бога". Това е една по-приемлива степен на гордостта, която допуска, че може да имаме и равностойни съученици, но различни. Има и трета, пак сравнително интелигентна степен на гордостта, още по-близка до доброто сърце и смирението, допускаща, че всички останали също работят за Бога, но "по-зле от нас" - такъв човек си определя десятък за "първия под него" - все пак в душата му има елементи от съвест и ученичество... Гордостта му обаче не вижда някого над него.
Споделям с теб тия тънкости от безбрежната космическа наука за Десятъка, понеже на него се крепи цялото Битие - ти си от най-вътрешните и няма начин да не си си го припомнил. Докато бяха на тази Земя Двама Души, които работеха много по-добре и повече от нас за Словото и Делото, ние отдавахме десятъка си, тайно и персонално, именно на тях. Когато си заминаха, трябваше да питаме горе как се решава проблемът, когато си мислиш, от своя гледна точка, че в полезрението ти вече няма човек, който да работи по-добре и по-безкористно от теб. Това може да не е от гордост и самомнение, а от искрена, макар и субективна преценка на хората, които познаваме - по живота им и продуктите, които произвеждат. Тогава, именно, разбрахме как работи и е работило Небето през всички векове на Земята и по този въпрос: десятъка (половинъка, цялъка, плаващия принос, стотъка) се отдава на този, който работи за Словото и Делото сравнително най-безкористно, най-качествено, най-бързо и "най-количествено" измежду всички, които познаваме, въпреки че ние може да работим по-добре от него. Именно нему даваме тайно десятъка си, в пари или съдействие, въпреки че "като съдействие" анонимността е много трудна. Понякога му препращаш щастие, изцеление или подмладяване, без да знае от кого е - точно това е "непаричен десятък" в Духа на Бога, понеже именно Бог го изпраща, а ние сме само куриерите. Естествено, има и "изявен, проявен и осъществен дар" на любов, който не е таен, но това е само за души на определено много високо ниво в Школата.
В Школата има свобода да отдаваме своята дан или само парично, или само непарично, или комбинирано. Пенсионерите отдават стотък; абсолютно бедните – една хилядна част. Важното е да отдаваме, да се отдаваме. Самоотдаването е нишката към Бога и безсмъртието, понеже, да отдадеш помощ на труженик на Словото и Делото, и то тайно и персонално, значи да не му натрапиш личността си: първо за да не знае от кого е - да не се почувства длъжен да се отблагодари или поне да благодари; и, второ, за да развие с тази подкрепа дейност, различна от нашата - по пълна свобода и самоинициатива, дори и да работи по-некачествено от нас или даже да греши; дори и да изпадне в най-жалката фаза на обикновения човек - манталитета да продава. Учителят позволява дори да продаваме подаръците Му - все пак боравим с безсмъртни продукти за душата и нещо отива до света. И, най-сетне, просто за да не умре някой човек от глад или без керемида над главата си, без печка в коптора си - понеже има и такива случаи. Точно по този начин Бог ни е подарил душите и телата ни и точно така е анонимен и не ни натрапва директиви и присъди.
 Ние помним десетки братя и сестри от "братството", които си отидоха именно по този начин - от студ, глад или пълна мизерия, забравени и изоставени от всички, докато други имаха семейства, доходи, имоти, ходеха по концерти и чужбини, "уреждаха" се "реализираха" се и пр. И това е ставало дори докато Учителят е бил телесно на Земята! Ходели са на беседи и са пеели песни, въртели са бизнеси и паневритмии, проповядвали са Христа, отдавали са имоти под наем, показвали са си белите дрехи на Рила...
Един цар, една държава, едно общество са обречени на провал, ако в душевния и материалния им бюджет няма процент за всеки, без изключение. Културните народи са постигнали отдаването на такъв екзистенц-минимум, правят го и много църкви, но у нас няма още понятие за това, въпреки претенциите, че сме "Носители на Последната Проява на Божественото".
 Затова, именно, Учителят често казва, че Той има много повече ученици в света, отколкото в "братството". Това нямаше да е вярно, ако досега и при нас, тъкмо "хора от света" - месоядци, материалисти, атеисти и пушещи цигари и пиещи алкохол - не се интересуваха много повече от личната ни съдба и не ни подпомагаха, за разлика от "хората в пътя".
Всеки приход в едно истинско Братство, без изключение, се разпределя по принципите на Пентаграмната Каса - 1/5 за Словото Божие (90% оригиналното, а после лични публикации на извадки, интерпретации и др., и то по жребий); 1/5 - за Майките, Братството, Народа и Човечеството. Половината от този дял – за Майките; на първо място за Бременните и Кърмещите. Засега е напълно невъзможно да ги избираме и да се грижим за тях организирано, с биологични и социометрични тестове, понеже няма как на тази Земя да се проследи без ясновидство коя от кого зачева: дали зачева от човек с искра Божия или от обикновен човек, който се стреми да прави впечатление и да се урежда в живота, да брани и лансира на първо място или единствено себе си. Затова Посветените – Касиерите на този Дял от Пентаграмната Каса – действат на пълен автопилот и не са контролирани от никого, освен от Бога. Те търсят да подпомагат всячески предимно "Самотни Майки", които са си избрали една от ролите на Жената на Бъдещето, изяснени до голяма степен от Словото в беседите на Учителя и, в частност, в "Евангелие на Мария Магдалина". Останалите жени и майки имат нужда от обикновен мъж, комуто да "разчитат". Небето помага и на такива, но ако са заченали от чист и добър човек. Те са под закрилата на Бога, понеже не живеят само за себе си и за своите си.
 Под "Братство" не се разбират хора с партийни и комсомолски книжки - "регистрирани дъновисти" от лагера на Рила, ограден с въже, за да имат право на палатки и на други привилегии. Скоро няма да ни допускат и до паневритмия, без да сме "регистрирани" (много удобна форма за враговете...). Братство, Народ и Човечество са преди всичко вегетарианците (не ядат и риба!) и трезвениците по света, както и всички хора, които не ядат след залез и преди изгрев слънце и си лягат и заспиват рано, стават рано, не пият студена вода и ледени напитки и пр., особено по време на ядене, но ... и не говорят лошо за другите. Има солидни биохигиенни и психохигиенни тестове и методи за установяване на това (периодични и внезапни), но Братството засега не ги ползва официално на тази планета, а си служи с метода на наблюдението - Наблюдателите от Школата виждат това в аурата и го усещат по миризмата на човека. Ето защо, определен процент от тази пета част се дава от Тайните Касиери именно на такива хора, и то предимно в натура.
 Дотук става дума за подпомагане на хората с монада от външното Братство, народа и човечеството, които се отличават, на първо място, именно с тия си вкусове и навици. Няма никакъв друг начин за спасение на оригиналната част от човечеството и за Божествена икономика - останалите са без искра Божия и са оставени на произвола на съдбата, защото живеят за себе си или, на първо място, за близките си. Те не знаят, че така и близките са под ножа.
Всичко това не са фантазии, а реална дейност на Братството през всички векове, включително и в момента - на отчет са всички хора, родени от Бога, и на всеки един от тях се дава дял от тази 1/5 от Пентаграмната Каса, независимо дали разбират или не разбират, че им се дава чрез Божий Касиер. Ако някой такъв Човек умре от студ, пълна нищета или глад, то е, понеже е стигнал до предпоследното Посвещение, където заверяваме принадлежността си към хората с душа чрез раздаване на всичко, което имаме – Цялък. Приемаме страданието като пълно съпричастие на Христа.
Познаваме такива хора! За ясновидците, те са блестящи ангели със златна аура, на стотици и хиляди километри. Такава душа, например, подарява всичките си имоти (но не на "братството"!) и хвърля всичките си средства до стотинка от оскъдните си средства за Словото, за Което работи денонощно и с ръцете си, които е трябвало отдавна да са парализирани от нелечима болест - за изумление на лекарите. Такава душа, понеже отдава цялък (импулс на светците и на Учениците от ІV Посвета нагоре), зиме живее в планината, за да има с какво да се топли и какво да яде - и работи на хижарите без пари, понеже е ученик. Филмите на бъдещето показват каква ще дойде тази душа в следващия живот - прекрасно създание без карма, музикант от първа величина, всички ще бъдат влюбени в нея поради изумителната й невинност и красота. Няма да боледува от нищо и ще запази младо тялото си до 120-годишна възраст, ако не иска да остане доброволно повече. Към нея също отиват наши десятъци от частта за хора от Братството (но тя ги използва 100% за Словото и за подпомагане на себеподобни и на бедни), които се отличават от хората от народа и външното Братство по това, че за тях Словото Божие е над 95% от всички други грижи и интереси. Те се грижат за близките си по-добре и по-всеотдайно от другите, но след като са спазили времето си за Бога, ефективността им във всичко останало е неимоверна, дори в по-краткото време. Само тогава Бог дава живот и щастие и на близките им. Те живеят сами с всички, нямат "партньор-съжител" или близки в обсега на жилището си (именно това значи принадлежност към Специалния клас). Съседството през една или две стени с някого или даже в едно селище създава взаимоунищожителни токове сред хората, които живеят нагъсто. Това се намалява единствено с продължителни и редовни гостувания в други домове и селища.

И така, следващият 1/5 дял от ПК отива за колективна културна и познавателна дейност. Имаме Приятели, които си заделят този дял лично и ни водят на вегетариански ресторант, по концерти, филми, театър, екскурзии тук и в чужбина, и пр. Но Братството в космичен мащаб го прави организирано - от десятъците на всички хора с монада - и върти групите по жребий.

Петият 1/5 дял е за "Царството Божие на Земята" - Братски Домове, Бази, Селища "Изгрев", Лагери, Експедиции и Мисии; и за развитие на Школата – от Класовете за Избор на Партньор и Партньори и Класовете по Любов, Зачатие, Бременност, Кърмене, Майчинство, Бащинство, Братство, Приятелство и пр. – през детско-майчинската градина (със собствените майки, плюс дежурства на други майки, сестри, братя и деца) - чак до институтите по Върховно образование и възпитание.

 ВЪВ ВСИЧКИ СЛУЧАИ ОБАЧЕ, ВСЕКИ ДЯЛ СЕ ИЗПОЛЗВА САМОИНИЦИАТИВНО ЗА ЕДИН ИЛИ ТРИ, НАЙ-МНОГО ЗА ШЕСТ МЕСЕЦА, ОТ ОТДЕЛЕН УЧАСТНИК В КАСАТА, ИЗЛЪЧЕН ПО ЖРЕБИЙ. Няма такова нещо като "втори или трети мандат" или пожизнена диктатура - главни методи на враговете на човечеството.

            На желаещите да отдават десятък, стотък или "хилядък" от усилията и времето си за съдействие на Словото по модела на друг човек, ще бъдат изпратени инструкции и материали. 90 на сто от времето на Ученика от Първо Посвещение е за работа върху Словото по собствен модел. Петте категории обикновени хора от външния дял на Пентаграма – налагащите се, консуматорите, грижещите се само за "своите си", развяващите се и даже гениите и светиите все още не са Ученици и затова нямат такава потребност - те се интересуват от други неща. Нека им се радваме, нека ги обичаме и общуваме с тях в свободното си време, понеже и те са деца Божии и понякога раждат прекрасни плодове на душата и духа, особено когато ги подаряват. Почнат ли да подаряват и себе си, а не само "неща", и то комуто трябва и както трябва, те идват пред прага на Космоса.

Божията градина е безкрайна и благоуханна! Общувайки с обикновените хора, Ученикът е внимателен да не влезе в нечия орбита, която да почне да му троши дните и нощите за неща, които той е проверил отдавна, че не са път към вечна младост и безсмъртие и към истинско спасение на хората.

Няма коментари:

Публикуване на коментар