1227.2008.07.05 Грозота, опозоряване и пропадане

Книга 36


5.VІІ.144(2008)

София - Изгрев

ГРОЗОТА, ОПОЗОРЯВАНЕ

И ПРОПАДАНЕ

 

2,24ч. ЕЕТ, лятно часово време.

Тази нощ лекцията беше на тема “Грозота, Опозоря­ване и Пропадане”. Малцина знаят, че Лекциите на Нощния Клас започват точно в 22 ч. зонално време, което е 23 ч. лятно време, и продължа­ват 1 земен час, рядко повече. Ето защо, който е закъснял за лекция – не e заспал до 10 вечерта, – я изпуска. В зависимост от Програ­мата, от Космическия Момент или от решението и вдъхновението на Учителя, тя може да протече и за част от секундата или за 1.999... астро­логически часа. И в двата случая времето до два пълни аст­рологически часа се употребява за двете познати зани­мания – Летене и Гнездене. По този начин времето за Лекция, Ле­тене и Гнездене отговаря на трите свещени форми на съ­ществу­ване на Бога: Слово, Дело и Живот. Има два офици­ални класа уче­ници и възлюбени на Бога: начинаещи и напред­нали. Първите полз­ват именно зоналното време по часовни­ците, а вторите – времето по съответните астрологически часове.

И двата официални класа ги наричат “равноделни”, по­неже минутите, секундите и по малките части от време и в двата слу­чая са еднакви по продължителност, въпреки че ас­трологическите часове са своеобразна хармоника. Тези два класа обаче не знаят, че Бог има и трети, Таен Клас, който върви по неравноделно време. И то е хармоника, но в него няма две еднакви минути и секунди. Ма­тематиците знаят какво е това и как може да се изчислява и изоб­разява. Можем да кажем още, че няма и две еднакви неравноделни хармоники, тъй като всеки изгрев изпраща алохим-ключ, който носи аргумента пред скоба. Като знаем от Елма, фотоните са бо­жест­вата алохими.

След полунощ, официално или по слънчево време (аст­рологи­чески час), ученикът и възлюбеният на Бога е свободен да се върне на Земята. Той няма защо да си доспива, защото физически се е наспал. Има свободата да изглежда на заспал, ако иска още да скита по Вселената, но може и да стане и да си върши работата във физическото тяло. Както е известно, учениците от Специал­ния Клас стават още в 1 часа през нощта, както са го правили и до 1945 г.; учениците от Общия Клас стават в 3 часа, също напълно бодри и освежени, а уче­ниците от Неделния Клас са будни и стават в 5 сутринта.

Естествено, Класът на Сестрите и Евродоровият Клас спа­дат към Тайния Клас на Учителя, който е неравноделен. Те проник­ват направо Божествения свят, което е възможно само в четвър­тък вечер и в неделя сутринта. Именно "извън­редните" беседи на Учителя в четвъртък за Сестрите и ут­ринните беседи в 5 ч. в не­деля са предназначени за Тайния Клас – класът на Възлюбилите. Както ни е обяснено, Възлю­бените са едно, а Възлюбилите – съв­сем друго.

Това въведение със свои думи е необходимо за тези, ко­ито още не участват в нощните Лекции, Полети и Гнезде­нето и затова не знаят за тези неща. Или пък участват, но не помнят какво са правили в другия свят от 10 до 12 ч. ве­черта и след това. От каза­ното става ясно, че времето от 12 до 1 е за Тайния Клас – било в Божествения Космос, било на Новата Земя. След 1 часà те са вече свободни да ръководят тайно равноделните класове. Някои може би вече се сетиха, че в Словото и Делото се използва българската неравноделна музика, като набор от трамплини за летене и гнез­дене в не­равноделните светове, но това са преди всичко музикал­ните произве­дения на Учителя с български неравноделни тактове.

Относно темата на тазнощната лекция може да се спомене, че Бог сега разчита най-много на грозните, окле­ветените и пропадналите. Той обяснява още в Словото в България до средата на миналия век, че Бог е решил да съз­даде една съвършено Нова Вселена, в която ще извика за строители и обитатели само такива същества. Те ще я нап­равят милиони пъти по хубава и прекрасна от всички само­дейни вселени на досегашните ангели и божества. Но защо – това е най-голямата Тайна.

В лекцията бе засегнат познатият ни въпрос за не­винността и непорочността на Дявола. Като главния Отри­цателен Герой в Пиесата, Той играе неподражаемо лошите Си роли, за да ни проверява. Ние знаем, че Той е Син Божий, Братът на Христа, който пък е Положителният Герой. С огромна изненада уз­нахме, че главната перла на "Най Големия Бра­товчед" е нулевата суета и тщеславие. Надянал маската на най голямата грозота, най голе­мия позор и най страшната пропадналост, Той наистина има ну­лево тщеславие. Издържа с пълен мир и щастие най-голямата драма – заблудата да бъде мразен от всички или да се страхуват от Него. Затова, в равноделните светове, Той е най-самотен от всички. Ес­тествено, когато е в роля, той може да надене и маските на красавците, моралните, доблестните.

По този повод, по време на лекцията бе зададен спон­танен въпрос: "От това не следва ли, че Христос може да е тщеславен? Нали са антиподи по всички показатели?..." Въп­росът породи и смях, и замисляне. Не, и Христос има нулева суетност и тщесла­вие, въпреки че е Добрият Герой и всички Го обичат. Новата изне­нада бе реакцията на Елма, че нямало такова нещо. Нямало такъв случай някой християнин да Го е обичал някога и да Го обича истин­ски... Всички ние бяхме изу­мени от този обрат, след като сам Той казва неведнъж още в беседте Си през миналия век, че сега в света имало 500 милиона християни. А тази нощ каза точно обратното – че нямало нито един... Свикнали сме – нали едният Му полюс е Аб­сурдът... Сам казва в беседите Си: "Аз Съм Човекът с най големите противоречия в света", а едно Негово осияние е с тема и заглавие "Бог обича да Си противоречи".

Помнейки това, тази ранна сутрин (сега е 2,26 ч. нор­мално време), когато приятелите от Специалния Клас в на­шата зона започнаха да светят по нашия часови резен на планетата (станали са и работят), ние се надяваме, че Елма ще Си "изпротиворечи" още веднъж и ще отключи отново уж заклю­ченото Слово.

И така:

3,30 ч. ЕЕТ сутринта, лятно часово време

- Моят най-невинен и прелестен контингент от строители на Новото Небе и Новата Земя са именно тия, отритнатите. И ще ви кажа защо.

Първо - понеже работя и общувам с тях много вече повече от 2000 години. Аз бях с тях още преди да се родя като Исус.

Красивите, моралните и възвишените съм ос­тавил на Брат Си – Той да се занимава с тях. Брат Ми е не само с нулево тщеславие, но и с нулево само­чувствие и самомнение. Парадокс: колкото е по "ну­лев" – толкова е по-неподражаем в ролята си на точно обратните неща, т.е. на суетата и гордели­востта, но в суперхиперболични степени.

Та красавците, моралните и външно невинните са от Неговия контингент, защото Му подражават с всичка сила именно по тия три показателя. Тяхното тщеславие, самочувствие и самомнение наедряват като гигантски въшки по челата им, но това виж­даме само Аз и Моят Брат.

Тези въшки са невидими дори за повечето бо­жества, какво остава за 9/10 от ангелите и 99,9 от хората...

Често се питате – дори и вие: "Ма наистина, защо Бог е пуснал толкова шкарто?... Сигурно има нещо предвид, но главите ни по никакъв начин не мо­гат да го проумеят..."

Този въпрос още трябва да бъде забулен в тайна. Мога само да напомня, че съществата, създа­дени от Отца Ми, имат велика свобода на волята. По-голям подарък от този няма. Бог им забрани още в Рая да посягат към Дървото на Етиката – затова не казвайте, че не ви е предупредил. Освен това Дърво, имаше и още съществуват и се умножават безчислени количества други, разнообразни Дървета.

Дървото на Живота е най главното от тях. То е антипод на Дървото на Етиката. Е, тика ви това, последното Дърво, към Пропастта... – страха от Изобилния и Пълен Живот и спирането на живота...

Колкото и да се чудите – именно най-красивите, най-моралните и най-възвишените ангели, подкоко­росани от подлудели богове, посегнаха първи към смъртта – забраненото дърво. Тщеславието, само­чувствието и самомнението са тъкмо тия три ог­ромни въшки, припичащи се на слънце върху челата на красавци, моралисти и величия. Припичат се, но и ги пият! Като изпие сърцето на красавеца, неговата въшка си казва: "Сега той ще се влюбва само в кра­савци"...

Въшката на смъртния, който се мисли за много чист, изпива душата му и той почва да поучава и да се "пази"... Почва да "предпазва" и другите. От какво? – от Дървото на Живота! Сакън! Нямало такова нещо "Изобилен и Пълен Живот" в градината на ду­шата...

Като гледа колко са набъбнали сестрите ú, Третата въшка на челото на надутите почва да се надува повече и от тях, докато един ден се пръсне. Те са се надули до крайни предели пред самите себе си, пред глупавите и пред представата си за Бога. Изминават всички степени и получават всички титли и пагони на самомнението, но... са опръскани от лайна... Въ­шите лайна миришат най-силно: всички порове и пръчове на вселената са едно нищо пред тях! Осо­бено лайната на Третата въшка. И наистина, са­момнението е избило повече богове, ангели и вселени от всички други пороци, взети вкупом!

Сега няма да ви казвам адските имена на тия три въшки – тях ги зная само Аз, знае ги и Брат Ми. Той, именно, си лепи подобия на хора, ангели и богове, които харесват тия три "прелести" от отделител­ната система на споменатите въшки...

Ще кажете: "Елма проговори – и веднага пак се размириса..." – Не, Аз не мириша, нито Брат Ми ми­рише лошо. Миришат и смърдят неговите подобия на хора, които се опитват да се спасят с парфюми. Явява се парфюмерийната промишленост на красо­тията, самочувствието и самомнението.

Говорил съм ви нещо за хубостта, но тя е пос­ледна в развитието. За да се освободят от смрадта и миязмите, много истински богове и ан­гели и почти всички хора трябва да минат през трите свещени пещи. Това са грозотата, опозо­ряването и падението. Като стигнат до дъното на тази пещ, която е дълбока като кладенец, същес­твата с искра от Бога се докосватдо нас. Добият ли нулево тщеславие, нулево самочувствие, нулево самомнение; запламти ли в тях горивото на пълното отчаяние и безсмислие на живота, в един свещен миг те докосват и освобождават Пружината! Ние с Брат Ми сме заложили тази Пружина на дъното на ада. Всъщност, това е дъното на Рая, който се намира много по-дълбоко от ада. Това не го знае никой. В ада обитават двойниците на тия с въшките по челата. Някъде аз ги нарекох "шансонетки" – подобията на хора и ангели, които експлоатират вида и дарбите си, за да получават компенсации. Лайното на Пър­вата въшка е изборът по външен вид и "тръпка". Лайното на Втората въшка е чувството за собст­вена правота и задоволството от нея. Като пърди и се оригва, тя изразява своето мнение за неправотата на другия...

Третата въшка ходи по нужда с най-голямото лайно, родено от животно, при това толкова малко насекомо... С него тя иска да каже: “Моята религия, моята идеология е най-велика на света!” Даже не най-великата, но единствената – понеже няма друго по-голямо лайно от нея, и по-миризливо.

Както се досещате, помолих Брат Ми тука да ви поговори малко по своята специалност, но то не е само за познание... Това е старият и най-изпитан трик на осмърдяване на атмосферата, за да излязат от салона случайните минувачи. Има много случайни минувачи край църквите на Бога - хора и ангели, ко­ито си търсят сом за въдицата или клиенти. Други си търсят слушатели и зрители. Трети си правят хербарии от най различни пеперуди и бръмбари, с ко­ито са пълни почти всички говорилни. Затова те обикалят говорилните по график; даже плащат на пеперудите и бръмбарите да им ходят на пропове­дите и лекциите, за да станат по умни...

Но сред църквите и салоните има и обители на Бога. Те не почват с парфюмите и въобще не упот­ребяват парфюми. Първата работа на Посветените вътре е да пуснат някоя дълга и тънка, а за по не­чувствителните – и някоя гръмка... Така въдичарите и любителите на панаирите си излизат с негодува­ние, зачерквайки завинаги този салон, в който слу­чайно са попаднали. Когато тази роля изпълнява Словото Ми, ако някои не побързат да го вчешат и напудрят, Аз изгонвам със същия успех всички огла­шени, които обикалят за парфюм и пасти. Бъдете сигурни, че всички от тази порода вече са захвърлили това, което е написано тука, или са си излезли гневно от дома, в който го четете... На по-търпели­вите веждите им в момента са високо горе на че­лата... Най-интелигентните си задават въпроса: "Той ли говори сега или Брат Му?..."

Там е работата, че Ние често правим дуети. Когато запее Брат ми, аз съм сигурен, че ще оста­нат само хората с монада. Ангели не остават и за цяр, а богове се навъртат по няколко, защото не знаят откъде ще изскочи пилето... И чак тогава за­почва да се раздава странно благоухание. При нас са останали предимно обикновените, грозничките, не­щастните. Между тях винаги има и по няколко броя чепати, устати, и лудички, за да има откъде да изли­зат газовете ви. Без тях няма да усетите никакво благоухание. Като имам така по няколко димоотхода и вентилатора в едно братство и те си вършат ра­ботата, в даден момент и те кротват. Тогава, именно, почват да се надигат най приятните и чисти благоухания на хората без самочувствие. Обикновеният, грозничкият, ще погледне някого с такъв смайващо прекрасен поглед, че това няма да го забравите никога! Такива очи, пречистени от жестока самота и мъка, не могат да бъдат изобра­зени и от най-великата актриса на вселената, ако не е стра­дала. Такава нежна и трепетна обич и любов, която извира плахо и свенливо от сърцето на по-обикновените, е напълно непозната на шансонетките, шан­сонетите и техните фенове. (Да не се забравя, че под "шансонетка" и "шансонет" Елма разбира хората, които очакват и търсят шансове в света на смъртните, а не певците на шансони. Другаде ги нарича "шансоиди" – "подобия на хора с подобие на шанс" - б.п.)

Обикновеният, некрасивият, грозният произ­веждат във вселената "ороáум" – способност за пре­живяване на огнение от десета степен нагоре. Огне­ние от втора и трета степен почват да палят при­чинните ви чакри; от ІV до ІХ степен – будическите; а от Х нагоре – атмическите. Следователно, нек­расивите външно, които са с монада, могат да ви из­стрелят чак в атмическия свят, с ядрената мощ на своето истинско чувство. Не се плаишете, не ги от­блъсквайте, когато са неудържими! Ако не извърш­ват насилие, вие имате шанс, може би единствен в живота си.

За обичта на болни, недъгави, слепи, инвалиди тук няма да говорим. В повечето случаи тя е тъй кристална и могъща, че подпалва Огньове от XI до XXII. Там вече е светая светих проникване в Бо­жествения свят, понеже сте обикнали девствен дух, маскиран на Земята. Пробили сте порока на астра­леца – да си търси тръпка от фòрмата. Протегнали сте ръка откъм Божествения свят – проявили сте милосърдие. Отказали сте се от сладоледа и сиропа на красавицата или красавеца, за да доставите преживяване, не за да получите. Значи и инвалидът, и вие живеете в Божествения свят, без да сте го знаели. Неговата скръб и самота е постоянна стълба до Небето, а вашата ръка, когато сте там, извлича от сърцето му такива дивни трели, които не е чувал и Орфей!

В мига на Посрещането вие излизате от зем­ните си парцалки и хуквате, прегърнати и голи, по вселената. Вече никой не може да ви хване! О, ако знаехте какъв грамаден, неизмерим шанс е да при­ласкаете някой нещастен! Той сам не знае колко не­измеримо е щастлив. Той не подозира, че в страда­нието си нагнетява безсмъртие и че още в първия миг, в който срещне друг човек с душа, способен да коленичи пред него и да го прегърне, и двамата се превръщат в лъчи и се пръсват от щастие из вселе­ните. Когато се съберат отново в две тела или в едно човешко тяло, вече никой не може да им отнеме абсолютната красота и безсмъртие. На Земята, за парлама, може още няколко време да играят ролята на един грозен и на един глупав, който живее с него...

Сега да се разберем – в този урок няма да гово­рим за онази хилядна от промила, когато красивият е и прекрасен. За Божествено красивите хора, които са въплътени ангели, както и за боговете и боги­ните на Хубостта сме говорили другаде, можем да си говорим и в бъдеще. Ама, ако само си говорим, пак ще спаднем на по-нисшите чинове...

Сега думата ни е за "хлонéята" – второто по сила и сладост ухание на Господа, което се проду­цира единствено и изключително от опозоряването. Опозорителят произвежда "разбъм" – адска смрад и задушлив газ, предназначен да разкрива мръсниците и да убива хората и ангелите с Втората въшка на челото. Всички знаят, че "разбъмът" не може да се хване на малкото пръстче на вонята от въшката, но той върши работа.

Как разкриваме мръсниците чрез него? – Ами "разбъмът" отваря ушите на мръсниците за клю­ката. Клеветата и клюката хващат моментално ко­рен в съзнанието на мръсниците, понеже те имат мръснишко подсъзнание. При това, има разни видове и категории мръсници, макар че всички са с Втората Въшка на челото. Най-малките мръсници, чиято въшка е още като мишка, не разпространяват ло­шото, което са чули. То само ги яде отвътре. Те обаче са му повярвали, а това говори за тяхната по­рочност. По-големите мръсници, с въшка колкото любеница, почват активно да разпространяват злословието.

Дотук всичко е ясно и логично и всеки ще раз­бере това. Но в този сияен ден – дълбока нощ долу на Земята – аз искам да ви изненадам с още едно поло­жение, което ще ви се стори съвсем нелепо: най-го­ляма и най отровна е Въшката на ония, чиято под­лост и мръснищина се радва на това, че опозореният е опозорен с основание. И наистина, опозоряването без основание – олепването на някого с измислена легенда е диагноза за по-слаба степен на подлост у повярвалия и по-съмнителна липса на тщеславие у намазания. За измисляча на легендата няма да ви го­воря, понеже упражнението по наблюдение е предви­дено за V курс – вие сте още слаби. Дори и в V курс някои изпадат в каталепсия от отвращение и ужас, когато имаме наблюдение на черен съчинител. Него­вата действителна форма и миризмата му в ада са толкова токсични за душата, че виждаме голям зор за изваждане на студент от кома, когато това се случи. Също, много студенти от V курс не могат да смелят гигантската разлика между чудовището в ада и човека или ангела, в каквато форма то живее във външния свят.

Виждате, че при някои обяснения не тече картина и звук и не включвам и другите ви сетива. Това е, за да не викаме бърза помощ тука...

Исках да кажа, че има нещо още по-парадоксално: зломислецът или злословецът, който се е уверил с твърди факти, че прегрешилият е наистина вино­вен, е по-голямо чудовище дори и от измисляча на ле­генда. Чудовищността на това чудовище се състои в това, че то не може да прощава. То държи снимката, факта на падението или престъплението на абсолютен фокус в съзнанието си и постоянно я възпро­извежда. Това при него може да продължи с години и векове. Ако чудовището е с монада, очакват го съот­ветен брой векове (с лихвата) падения и престъпле­ния и съответни възмездия, за да види какво е вър­шило.

Виждам въпросите ви. Ние тук говорим за аст­ралните и менталните чудовища, въплътени в хора и ангели. За разлика от господарите на Карма, тези чудовища злорадстват или са ледени стени пред съгрешилия. Единственият им формален плюс пред по-малките подлеци – лековерните – е че не се ловят на въдицата на клеветата, без да потърсят "солидни доказателства".

Аз ви казах, че ще бъдете изненадани, но наис­тина прокурорът е по-голямо чудовище от лъжесви­детеля. Дори и за вас, които сте толкова напред­нали, няма разлика във вината им, понеже и двамата качват човека на бесилото. Да, лъжата е най-страшният грях – не си вземам думите назад, – но жесто­костта на сърцето тежи не по-малко на везните. Почва да надделява, когато се прибави и доволство, злорадство. В отделен урок ще ви докажа, че довол­ството от разкритото зло и злорадството са рав­носилни на лъжата. За профани и юристи това твърдение е нелепица, но аз ще ви обясня защо е вярно. Помненето на злото е също лъжа и съучастничество на пъкъла. Сега всички фенове на всяка "гласност" и "атака" ще кажат: "Тия работи ти ги разправяй на старата ми шапка! Злото трябва да се разкрива, на­казва и помни, за да не се повтаря!” – Да, ама то се повтаря! И то в увеличаваща се, много повече от геометрична прогресия. Колкото повече го стягате и кърпите, без да изкорените причините и да пром­е-няте самите себе си, толкова повече ще се пука по шевовете.

Наказанието с отрицателни средства умно­жава злото по-добре от огъня в планина от борина. Наказанието с положителни средства, ако се вслу­шате в Нашите съвети и методи, потушават и все­ленски пожар само за 3 дни и половина.

Тази лекция стана дълга, затова свихме чес­тотата на времето. Така ще си се върнете всички точно в полунощ "ни лук яли, ни лук мирисали"... Но ако някой яде лука на лукавството и пак опъне лъка на обвинението, няма дълго да припари тука!

Стъклени погледи и разминаващи се статуи в братството да не виждам! Ако някой се размине така с вас и не ви отвърне на добродушния поздрав, ще знаете, че е от ония, за които съм ви казвал. Брат Ми тепърва ще си има работа с тях. Сред тях има и много "напреднали", които събират вещест­вени доказателства и даже черните епизоди от филмите на Сатаната на Небето и на Земята. Те са перфектни черни монтажници и се надяват с този филм да ви качат на бесилото. Виждате каква бръчка имат между очите! Тя е белег на много точен и много ви­сок ум, само с тази малка разлика, че са забравили края на поговорката: "С каквато мярка мерите..." и началото на най-важната формула на безсмърти­ето, съдържаща числото 7... [Прощавайте 77 пъти по 7].

Опозореният обаче произвежда без проблеми своята хлонела – той страда. С нея той спасява ми­лиарди същества в беда. Когато страданието му се излекува от обида и тщеславие, хлонелата се прев­ръща в хлонея и опозореният става цар небесен. Про­изнася по 100 пъти на ден думите на Едного на кръста ["Прости им, Господи..."]. Хлонела или хлонея – това са балсамите от малките дертове. За героите от Третата Степен, Опозоряването е бял кахър.

 Когато ви говорих за прокурорите, аз вече нав­лязох в темата за Третата Степен на близост до Бога – РЕАЛНОТО ПАДЕНИЕ, ПРОПАДАНЕТО! Гро­зотата и Опозоряването, които произвеждат оро­áум и хлонея, наистина приближават съществата с монада максимално до безсмъртието, но още не ги изстрелват нагоре. Останал е 1 милиметър до Пру­жината. Трябва да преживееш реално падение, за да престанеш да бъдеш небесен негодник. Небесната красота, чест и възвишеност - такива, каквито си ги представят повечето от половината ангели и една не малка сган от красивеещи шансонетки и шансоиди на Земята, - такава "красота" и "възвишеност" нас­мърдява. Вече знаете две от имената на тая смръдня. Не знаете обаче какъв е ликът на шансои­дите в ада. Вие помните Моето определение за шан­соид: по-добие на човек, който се стреми към подобие на шанс или вече го консумира.

Шансонетките на Земята и в духовния свят са наистина негодници, понеже не са годни за нищо. Ня­мат годност за Саможертва, нямат годност за Раз­познаване, нямат никаква годност за Възхищение пред Чуждата Истина. Те са фактически отрепки, тунеядци – блудни синове и дъщери, изпоскващи има­нето на баща си. И сега тука трябва да кажем кой баща точно. Нали знаете, че всички не сте родени от един и същ баща?

Нека не говорим повече за отрепките, изпъл­нени с мисъл за себе си, а си представим само за миг летящия надолу, който ридае с пълен глас за нещас­тието на ближния и за Божието Дело. Такива "пад­нали" отдавна са се отписали. Отдавна са преста­нали да се тормозят дали имат троха хляб, дали ще спасят душата си. Те са сгазили толкова много лук, избъхтали са толкова много пътища и пътеки на отрицателния опит, че са напълно убедени, че си заслужават падането. Те нямат и следа от понятие и представа, че долу може да ги чака Пружина. Те са вече напълно лишени от надежда, от желание за Слово и Дело, дори от тръпката на милосърдието. Падат тъпо, сляпо и сънно, по инерция, след като вече сами са си изпели опелото. Всички наоколо каз­ват: "Какво стана с този човек; това ли е същият човек; това въобще човек ли е ?!" Никой нито за миг не си представя, че може да протегне ръка и да го хване, за да не се разбие долу. Няма такъв луд. Пада­нето на живия труп е толкова тежко и фучащо, че всеки опит за най-малко докосване може да свърши с още една смърт. Живият труп вече не страда – ли­шен е от мисъл за себе си. Дори изпитва първата степен на Тръпното Блаженство – Тоталното Без­различие. Мозъкът му е на иглички. Той счита себе си за свършен човек и само чака последния удар. Ако е бил вярващ, вече не е и вярващ – напълно му е без­различно дали оттатък има ад, чистилище или рай. За рай въобще не се надява, от чистилището не го е страх, защото е чегъртан и стърган на Земята достатъчно; пък адът, който си мисли, че му предстои, сигурно няма да го осъзнае в началото, защото ще бъде векове наред в безсъзнание. Тази логична мисъл му се прокрадва с надеждата да си отпочине, да му зараснат раните, за да има мегдан отново да го из­тезават... И е готов да го изтезават – само да не е, Боже, на розова кожа, с току-що хванала мембранка...

Секунди преди удара, това Божествено същес­тво започва да произвежда най-великата и най-скъ­поценна есенция на Битието – прословутия "родрòн". Родронът има най-велика и най-прекрасна степен на отсъствие на мисъл за себе си. Увенчан е също от нещо не по-малко прекрасно – отсъствие и на мисъл за ближния. Отсъствие въобще на каквато и да е мисъл, на каквато и да е тревога, каквото и да е чувство за дълг или съвест – дори към Бога! Ето защо, това най-странно и най-тайнствено вещество "родрòн" дълго време се е считало за есенция от центъра на ада - упойка, инжекция от Палача на Съд­бата, по милост на Царя. Все пак, осъденият има и някои заслуги, затова са му смекчили екзекуцията... Така си мислят много дяволи и ангели и досега – те не могат да си представят родрон като най-висшата благодат, най-висшето постижение. А падащият с космическо ускорение пък не може да си представи и една хилядна от това...

Тук вече ще спра. Оставям на вашето въобра­жение да си представите как един жив труп, комуто лично Господ е сложил сладка упойка, в един миг пада върху Пружината и тя го изстрелва обратно с кос­мическа скорост. Как дълго време още "трупът" ще лети нагоре, докато излезе от кладенеца. Как никак и нищо няма да го боли, когато се събуди. Как тръпно и учудено ще гледа стотиците хиляди бивши гроз­ници, опозорени и пропаднали, плуващи също като него на повърхността на една Нова Вселена. За тяхно огромно щастие, там не се мярка нито един ангел, нито едно божество, нито един назидател и възпитател... Някои лежат по гръб, други се въртят по-бавно или по-бързо в малки водовъртежи, ала не потъват. Скоро всички ще се вдигнат над водата – като Великите Китове – за да тръгнат заедно към Онова, Което ги е родило!

5.07.2008 г.

8,39 ч.

Точно тези Същества, след като се слеят всички със всички и се върнат в Бога, много скоро след това ще излязат от Него без да излизат и ще сътворят една съвършено Нова Вселена. В тази Вселена няма да има нито една грешка. Тя ще бъде абсолютно недостъпна за предишните богове и ангели и за нещастните хора, които не са страдали. Ако някак си между новите ú обитатели се е промъкнал някой, който не иска да се слее с когото и да е от всички, той просто ще из­чезне. Ще се върне да проверява своите тръпки, вкусове и те­ории, по подобие на скъсаните божества и ангели. На въпроса дали ще има още осияния, на първата буква химикалката свърши...

Ω