1230.2008.08.03 Лозата на живота

Книга 36


3.08.144(2008)г.

София – Изгрев

ЛОЗАТА НА ЖИВОТА

 

10,18ч. ЕЕТ

            Лозата на Живота има пръчки, плодове и гроз­дове. Когато ви казвам: "Аз съм Лозата на Живота", аз имам предвид, че вие сте моите пръчки, цветове и гроздове. Щом в някого тече гроздов сок, значи сме "едно стадо с един пастир". Оставете стадата на другите пастири и дивите козички да пасат другаде – обичта или принудата карат съществата да са там, където са.

         За своите си, Лозата може да излиза от дъното на пропастта. Тя обаче се увива около една тънка струна Слово Божие и затова единствена стига до небесата. Има планински лагери и водачи – те могат да ви покажат планински простори и там да дишате свеж и кристален въздух, - но трябва да си носите дрехи и храна.

         Поиска ли някой да е с вас, а не с овчари и овце, той се прощава с овнешкото и млякото, и дори с яс­ните височини на Хималаите. Той копнее за вас не защото търси гроздов сок – той самият е гроздов сок. Той копнее за вас, понеже вие сте пръчките, по които може да се изкачи до Бога. Другите се качват с крака, но стигат до върхове. Лозата на Бога няма връх – тя се влива в Него. За душите, които са сок, няма по-щастливо преживяване от това, да текат през вас. Дори на един сантиметър от корените, те са вече в Бога. В Лозата няма пространство: на сан­тиметър от земята или сантиметър от небето, гроздовият сок е един – той е едновременно нався­къде. Неговото щастие е да усеща, че тече през вас. Сърцето му сияе и тупти с всичка сила, понеже налива гроздове – живот за всички. Да раздава живот и радост за всички – това е приликата му с Бога.

         Лозата има дълбок корен – много дълбок. Тя търси и намира Любовта и в най-дълбоките про­пасти, в най-сухите пустини. Як и много дълбок е ко­ренът на Лозата! Опитай се да го изтръгнеш – и ще видиш. Досега не се е родил човек, нито машина, спо­собни да изтръгнат корен на Лоза. Да го скъсат – да; но изтръгване е абсолютно невъзможно. Който може да бъде изтръгнат от Любовта, той е още малък и нищожен.

         Значи, който не иска да тече през нас, не е ло­зов сок. Има петрол, който иска да тече и избухва в изкуствените хора. Това е неговият живот. Има какви ли не форми на водата, които търсят или са прину­дени да текат къде ли не. Има обаче лозови монади, които искат да живеят само в Лоза, в Лозе.

         Няма защо да тъгувате по някого, който не е с вас. На него му е приятно да тече през друг, да се влива в друг. Ако е още под земята, той има безброй възможности да направи своя избор. Теменуговите монади си търсят теменуга, банановите – банан; тия на киселеца – киселец. Лозовите монади са поли­ади – те са завършили еволюцията си. Тяхната жажда е да текат през своите си, да са един дух и една плът. И другите монади текат през своите си – което си прилича, се привлича. Но радостта на гроз­довия сок няма равна на себе си. Щом влезе в някого, по-весел и щастлив от него няма! Малцина знаят, че тази радост се събира от щастието на сока, когато тече през пръчките. Такова единство на дух и плът няма в нито едно друго растение. Има в житото, но там щастието произтича от друго: да бъдеш в час, когато си в клас... Лозовото зърно е в делириум от радост и щастие по съвсем друга причина: да бъдеш гост, когато си във грозд...

         И класът, и гроздът, са израз на ядрената лю­бов – притиснат си най-щастливо от своите си. Още докато течеш, си притиснат от стените. Това Божествено притискане е извор, основа на живота. Който не иска да е в клас и в час, който не иска да е гост във грозд, той е отбрулен от Живота и почват да го притискат обстоятелствата. Няма около него и в него онова поле на класа, на грозда, което прави мъзгата блажена.

         Ако едно зърно – житно или гроздено – попадне в устата на някого направо от класа или чепката, то не губи своето поле, своето щастие. То мигно­вено тръгва по жилите на съществото, което го е обикнало. Но ако зърното бъде стрито и престои; ако престои и сокът на гроздето, ядрената любов изчезва. Почвате да се храните със стрити мисли и ферментирали чувства. От ума ви изчезва необхо­димостта да сте с клас в час, да сте гост във грозд или от грозд. В грозда ние сме напълно щастливи; извън грозда помагаме на еволюцията. Там се явява едно особено щастие, също Божествено – да пома­гаш на различните от тебе. Не само да помагаш, но и да преживяваш и предизвикваш щастие.

         Стритите мисли и ферментиралите чувства имат нужда от хамбари, от бъчви, от господари. Тяхната ядрена енергия е нищожна и затова стига на нищожните хора. Не се обиждайте, но всеки, който не иска да е в час в клас и гост във грозд и от грозд, е нищожен. Природата няма нужда от него и затова го обрича на унищожение.

         Когато се унищожавате взаимно със стрити мисли и ферментирали чувства, вие съкращавате живота си – даже и когато се качвате по върховете. Върховете са пусти и каменисти, въпреки че общу­ват с Духа. Ако нямате житен пулс, ако не тече гроздов сок в жилите ви, вие и по върховете ще си спите сами или по двама. Затова пак ще изпаднете от еволюцията. Ще забравите повика на Лозата да се гостува, неуморно да се гостува; няма да влезете в Житното Ято денем, с което се лети из вселе­ната.

         Който изтърпя досега тия "общи приказки" и не е оставил още тия листи, не е отишъл пак в хамбара или в кръчмата от досада, той ще стигне и до де­серта: два нови метода, които ви давам. Не че не може и без тях, но за начинаещите ще са забележи­телни.

Вземете един житен клас, но не го откъсвайте от стеблото. Съберете се около него толкова души, колкото зърна има в класа. Нека всеки отрони едно зърно и го сложи под езика си. В класа трябва да ос­танат най-много три житни зърна, за да се самоза­сеят. Нека всеки държи зърното под езика си тол­кова дълго, колкото може. След известно време да го притисне с език към небцето си. Ако има будността и волята да не го сдъвче, да не го глътне, през този ден ще излети през Слънцето с останалите, които са успели, в една нова вселена, която е непозната и недостъпна досега никому. Това са Дневните По­лети на Класа. Ще посетите заедно и вселените на всеки едного от вас, понеже сте обединени от жит­ния клас. Житният клас, който сте избрали и обро­нили, ще ви държи заедно в Полетите, ще ви държи заедно и в Разширяванията. Вие знаете, че Полетът е по линия, а Разширяването, Обитаването – в обем. Хлътването в точка също ви е известно какво е. Пътували сме с някои от вас и из Лунните Вселени – Царството на ясновселената. Знаете как се пътува групово, като изядете заедно една диня. Но това спада към Нощните Полети на Класа. То иска зас­пиване по двойки. С кого обаче и в колко часà – това знае само Бог.

По същия начин изберете един зрял, напращял грозд на лозата, и всеки да си вземе с уста едно зърно – без откъсване на чепката. Ако подържите сока в устата си и не го глътнете веднага, ако постои люспата под езика ви колкото можете, духът на този грозд ще ви заведе там, където правим Гнезде­нето. За душите, които обичат гостуването, гнез­денето по райските звезди и планети е истинско щастие. Така се множат във всемира душите с лозов сок и с главната тръпка на безсмъртието – госту­ването. С този опит ще видите, че не е определено да гнездите само на едно място, само с едно зърно от грозда. Всеки от вашата чепка ще ви заведе в своя свят, в своята вселена, и ще изживеете с него там един цял щастлив живот. Вашите птиченца ще се зароят из цялата Божествена вселена! Като се върнете от тези няколко живота, тук ще е изтекла само една минута...

         Ето защо, едни може да скитат по върхове и без­людни вселени колкото си искат, но пак ще фер­ментират. Стриването в самота, ферментирането по двама е отдавна опитана работа. Отбийте се в някое гробище – и ще видите.

         Да слезеш в пропастта при основата на Лозата – това не е бягство от върховете. Това е върховна радост и щастие, понеже по Струната на Словото Божие ти ще излезеш над всички върхове и всички духовни вселени.

         С една дума – не е важно къде си; важно е с кого си.

         Ако някой мисли, че може сам, той се мисли за Гос­под. Само че всички виждат, че не прилича на Господ. При това, Господ също не е сам – и Той се увива, като лозата, около Друг.

         Ако някой спи с други в хамбара и не изпитва ни­какви чувства – пак си е негова съдба или избор.

         Ако някому е приятно да го трият от сутрин до сутрин между два камъка, докато побелее – пак той си е избрал късмета: харесва мелничари.

         Който пък е готов да се пече на огън, за да угоди на някой смъртен и на неговия вкус, пак добре – ще опита теориите си.

         Други дълго кипят и буйстват по зимници и бъчви, дълго прекипяват. Ферментацията по двама или по много е приятно нещо – хем си на топло, хем ти се замайва главата.... Това е блед спомен за Сво­бодата и Щастието, но пак свършва с ферментация – под земята...

         В лоза, череша или ягода – бъди жив! Живей с всичка сила! Не давай да те смъкнат смъртни и да те оставят да се развалиш. Вземе ли те някой нап­раво с уста – той не обича развалено. Даде ли те с уста на някой друг, става безсмъртен.

12,40