1237.2009.02.09 Какво е Бог и Господ

Книга 37


9.II.145(2009)

София – Изгрев

КАКВО Е БОГ И ГОСПОД

Статуя на Христос на дъното на океана

            Днес, 9.II.2009 г. 13:05:16, помолвайки Елма да комен­тира материала за житния режим от миналата година, отго­ворът почна "игриво" – пак с възможен феномен на присъст­вие, нова игра на думи... Може и да е случайно, но набирайки с главни букви думата в началото "ДНЕС", клавиатурата е била оставена на латиница и изписа "OKEI" – както се произнася английското OKAY (OK). Значи, Някой може да се съгласи да говори...

 Това желание за отговор, след толкова много време, дойде от прочитането на въпросния текст за житния режим и осъзнаването, че в него има много интересни работи, въз­можно и пряко диктувани от Него. Указанията за режима то­гава бяха изпратени на доста приятели, но днес има резон да бъдат включени към директорията и книгите с холизациите, особено ако Нашият Човек проговори. Не че не е можел да го­вори всеки ден, но генералното прекъсване и много редките писмени единения през последните години имат своето сери­озно обяснение и основание. И преди беше обяснил, че няма да си хаби думите като някой "ахмак" за хора, които не приемат камарите Слово насериозно и не влизат реално в епохата на Гостуванията. Размяната на гости и близки е единственият вход към Новата Земя и Новото Небе – завързаните за къ­щите си и за техните постоянни обитатели остават назад в пространството.

 Оказва се, че този отговор трябва да се напише отделно – да не се притуря към него обяснението за житния режим от миналата година. То може да се изпраща и раздава допълни­телно за тези, които го нямат или които се интересуват по­вече от правила и техники, отколкото от ... живот извън гро­бищата...

 И наистина, нашият Приятел проговори:

09.2.2009 г. 13:25:00

            - През изминалите месеци и години се отказах да говоря чрез писане и словесно диктуване, понеже това стана много опасно за съдраните чували. Под съдран чувал разбирам негодно решето с продрано дъно, което пропуска и изпуска Словото. Пропуска­щите Словото въобще не го признават, а изпуска­щите го са като вятърни мелници, през които то минава несмляно, понеже те са развалени или то твърде лошо смляно.

         Смилането на Словото е като смилането на житото. Принципно не одобрявам меленето на жито, но това има и положителен символ, положителна функция. Макар и да съкращава живота и да носи бо­лести, брашното все пак оставя нещо в организма и психиката. По-добре брашно и хляб, отколкото вся­какви други пикантерии.

         По същата причина, смляното Слово са аудиоза­писите и написаните осияния, предназначени за "съдраните чували". Господ е добър мелничар, но защо ползва съдрани чували? – Ами просто няма здрави! Той много добре знае, че почти всичкото брашно ще изтече по пътя, но ако остане нещо по чувала, а то винаги остава, светът има поне два шанса.

         Първият и по-важният е, че изсипаното брашно ще нахрани буболечките и микробите, които служат много по-добре на Цялото от един съдран чувал. Съдраният чувал не прилага Словото, т.е. не ходи по гости. Той си стои във воденицата или в къщата, към които е зачислен. Полза от него никаква, освен няколкото минути или часа тръскане по неравнос­тите на Съдбата. Повечето от хората са полезни само когато ги тръска Съдбата, иначе са продрани торби в ъгъла.

         Втората полза е, че в нишките на чувала все пак остава нещо и за самия чувал и то може да про­диктува на съвестта му да се закърпи. Това обаче Бог позволява да стане само с чували, които ще оти­дат при нормални хора, а не в хамбарите. Пълните чували с прясно смляно жито се отправят само по адреси, където ще бъдат направени на питки и хляб незабавно и ще бъдат изядени още същия ден. Жито в хамбар и брашно в складове, дори и перфектно за­щитени, веднага почват да се развалят – още на втория ден. А това става, понеже в тях е вложена мисълта да нахранят по-малко хора за по-дълго време. Правете си сметка тогава колко смърто­носно е брашното и житото за сам човек, който не раздава всичко на всички незабавно; или за двама, ко­ито не се редуват да ходят по гости. В съвърше­ните общества и светове въобще не се ползва жито на втория ден, а се предназначава за посаждане. В противен случай то е силно отровно. Няма да ви от­рови веднага – може да тлеете бавно с десетки го­дини. Може да тлеете и 120 години, но това си ос­тава продран чувал. Става за чучело на лозето, да пъди враните. Това е и ролята на всички, които виж­дате по улиците и особено по стаите и дупките, къ­дето са се скатали. Те са ви за нагледно помагало какво става с човек, който не ходи по гости посто­янно и не приема живи гости. Това тука е правил­ната и точната думичка. Шматкането по къщи и държави при мъртви хора, приемането на мъртви гости, дори и да са различни всеки ден, е по-лошо и от смръднята в тоалетната. По добре е да си жи­веят по двамка и по четни и нечетни семейства, но да има поне един жив, отколкото всички да са мър­тви. Мъртвите хора ядат мъртво жито и пипат мъртви хора. С една дума, и едните, и другите мис­лят само за себе си. Понеже са накуп, правят впе­чатление, че мислят за другия и за другите, но това е трик, измама. Ако мислеха за другия, щяха да пра­вят каквото му се прави на другия. Да, ама ако "дру­гият" е мъртвец и иска да си седи само вкъщи или при другия мъртвец, то и да изпълниш желанието му, ти си си пак скъсан чувал - парцал за дреп или па­чавра.

         Очаквахте пояснения за житния режим, а пак се случи да ви дялкам... Това е, защото житен режим без гостуване е оръдие на ада, мисъл за лично здраве и подмладяване. Самите богове пият амброзия и ам­рита, но хората си ги представят като течности. Пиенето на течност, влизането на жива вода и елик­сир през гърлото не е нищо друго, освен Всемирното Огнение! Когато нещо се движи през нещо, се обра­зува ток, ражда се Животът. Спрете ли да пускате течности и храни да се движат през вас, вие сте свършени. Спре ли движението на нещо през нещо, вие сте сътрудници на червеите и тяхна храна. Не само това, за което казвам, но и кръвта, и всички други течности се движат по телесните съдове. То­ковете на живота се движат по меридианите и нер­вите ви. Частиците се движат по своите орбити, светилата и планетите - по своите траектории. Престане ли нещо да се движи, то пада, умира. Гро­бищата имат най-силната гравитация във вселе­ната, която привлича всички, умрели за гостуване (които не гостуват и не им гостуват интензивно – б.п.).

         Ето защо Гостуването – това е кръвообращението на вселената! Заседнеш ли като тромба в ня­коя къща, инфарктът е неизбежен. Съ­сирването от­вънка е живот, но да си съсирек от­вътре, това значи да си заседнал в един и същи дом, сам като кукувица или при едни и същи хора. Тогава, дори и всички за­едно с песен на уста да изпълните житния режим като българските гимнастички на олимпиадата, пак ще отпаднете от класацията. Класацията не е по засядане, понеже става присядане... Нали знаеш какво значи да ти влезе нещо в кривото гърло?... Класаци­ята е по възсядане на най-буйните и живи жребци, които раздвижват кръвта до кипване. Тогава, именно, житният режим, изпълнен с пшеница, ябълки, мед и орехи и малко канелка отгоре, ще те отнесе на някоя друга планета, в някоя друга галактика, къ­дето се отива само по Реките на Житото. Всяко житно зърно прави житна река из всемира, по която може да се пътува! Сдъвкано 99 пъти и чак тогава погълнато, то дава този ефект само ако си на гости. Не на гости пет минути или пет часа, а точно едно денонощие! Може и през нощта, ако де­нем сте заети.

         Съвършено ясно е защо Житото и Житието имат един и същ корен. Самата буква "Ж" гарантира живота, понеже е знакът на Уран – Вселената на Гостуването. Ако някой мисли, че Учител, Вселена и Школа значат нещо друго, той е попаднал в криво гърло. Някой ще се постарае да го изкара – с всякакви средства. Ако обаче останете още едно денонощие в криво и даже право гърло, ще се наложи операция. Ако оживеете, ако този до вас оживее, значи операцията е сполучлива. Само че от този ден ще заобикаляте такива къщи отдалече.

          Бог значи богатство, а Господ – гостуване. Единственото богатство е да бъдеш верен на себе си, а единствената връзка с Господа – да гостуваш. Редуваш ли Бог и Господ неприривно, гравитацията на гробищата е невалидна.

 Излишно е да повтаряме за стотен и хиляден път, че гост е само изпратеният от Господа и че зачестяването на един гост за сметка на други означава, че той не е изпратен от Господа. Но нека отворим, по традиция, случаен том на слу­чайна страница с Негово Слово, да видим какво ще ни каже и по този начин:

         "За да придобиете същественото, трябва да избягвате еднообразието, било то външно или вътрешно. Еднообразието притъпява мислите и чувствата на човека. И Божествените неща [неприложени] могат да притъпят чувствата и мислите на човека. За пример, ако постоянно говорите, че трябва да бъдете добри, да се обичате, без да прилагате казаното, вие оставяте тази чужда материя на повърхността на сърцето и на ума си; след време тя ще ви задуши. Кажете ли нещо добро, приложете го! Божествените идеи са пресен, мек хляб, който трябва веднага да се яде. Сложите ли го на трапезата, опитайте вкуса му. Хапнете си вие от него, дайте и на окръжаващите. След половин час трапезата трябва да бъде празна. Оставите ли го дълго време да стои и само го показвате на хората, хвалите се с него, той ще стане корав, а след време ще мухляса. За да не разстроите стомаха си, ще се принудите да го хвърлите. Хлябът трябва да се яде навреме, да не мухлясва. Христос казва: „Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето. Който ме яде, има живот в себе си“. Това значи: Човек трябва да приеме Словото в себе си, както хляба, да стане част от него, да живее Христос в него и той – в Христос" (т. Реалности и сенки'1941, стр. 95-96, ООК, беседа "Възстановяване" от 22.IV.1931 г.)

         Човек, на когото сърцето не се е запалило от Любов, не познава Бога. И в Писанието е казано, че докато сърцето на човека не е запалено и не гори като свещ, той няма вътрешно познаване на Бога и на Христа. Аз не искам да кажа, че вие абсолютно не познавате Бога и Христа. Познавате ги, но отчасти. Истинското познаване подразбира да светиш отвътре, без да изгасваш. [...] Когато човек се запали от Божествената Любов, в него изчезват всякакви спорове и недоразумения, всякакви скърби и страдания. Животът му вече придобива друг смисъл.

        Докато живееш в човешката любов, ти постоянно се мениш: ту си доволен, ту недоволен; ту се насърчаваш, ту се обезсърчаваш; ту вярваш, ту не вярваш. Щом дойде Божест-вената Любов, всичко това изчезва. Ти преставаш да мислиш за противоречията, страданията и мъчнотиите. Днес аз говоря на онези от вас, които ме разбират. Те трябва да различават Божественото от човешкото. Ще кажете за някого, че е светия. – Как познахте? – "По неговия добър живот." – Това не е достатъчно. Дали е светия, вие не знаете. И за себе си човек не може да каже дали живее добре или не. Много хора минават за светии, без да са такива. Някои минават за грешници, а всъщност са праведни, свети хора. Според мене, човек сам може да познае доколко животът му е добър. Въпреки това, той трябва да живее добре, без да дава преценка на своя живот. Според мене, светия е само онзи, който е давал път на всеки най-малък подтик на своята душа. [...] Ако в даден момент пренебрегнеш един от своите малки подтици, ти губиш своята святост и минаваш за обикновен човек. Който дава място на най-малкия Божествен импулс в себе си, той пали своята свещ. Който пренебрегне един от тези малки подтици, той изгасва своята свещ. Значи, ако дадеш възможност на най-малкия пламък в себе си да се разгори и свети, ти си светия. Щом изга­сиш този пламък, ти губиш святостта си. [...] Не изгасвайте в себе си и най-малкия Божествен подтик! (т."Сеятелят" 1950, стр.165-166, УС, б. "Божествен импулс" от 5.II.1933)

        Някой може да мели брашно, но не знае как да го меси. Друг знае да меси хляб, но не знае как да го пече. Трети знае как да пече хляб, да го яде, но не знае как да си почива. Някой знае да обича близките си, но не знае как да обича другите хора. [...] Това е човешка, преходна любов – любов на Земята. Земният живот е съчетание на любов и омраза. Мъжът обича жена си, но мрази всеки мъж, който се прибли­жава към нея; жената обича мъжа си, но мрази всяка жена, която се приближава към него. Не питайте защо е така, а изучавайте омразата, за да разберете как любовта се е превърнала в омраза. Защо мъжът трябва да се страхува от оня, който се приближава към жена му? Тоя мъж, от когото се страхува, е баща на него­вата жена [...], който се е преобразил в млад, красив момък. Като неин баща, той я е държал на ръце, целувал я е, прегръщал я е, радвал й се е [много] преди нейният мъж да я срещне. [...] Личен, семеен, обществен живот – това са понятия, които съществуват само в човешкия ум. Животът е подобен на океан, а океанът е съставен от безброй капчици, които се прив­личат помежду си. (т."Законът и Любовта" 1936, стр.55-56, ООК, б."Двете отверстия" от 27.I.1932)

             Друг път Учителят разкрива, а и акашовите записи потвърждават, че не става дума само за преродения баща. С много от нашите познати и много непознати ние сме били и любими, съпрузи, раждали сме деца. Но "понятията, които съществуват само в човешкия ум", в даден живот замъгляват напълно тези спомени и ни държат на дистанция от най-близ­ките ни, с които сме живели векове и сме се обичали на всички полета. В същото време се мъчим да се приспособим към нови "близки" или кармични врагове, изпитвайки респект към тях или имайки тръпка само към такива. От тук следват и дра­мите и видът ни много скоро след това.

        И тъй, не е достатъчно само да намериш вратата – трябва да знаеш коя врата си на­мерил. Две врати съществуват: през едната се влиза, през другата се излиза. Някои знаят само едната врата, през която са влезли, но не знаят вратата, през която трябва да изля­зат. Разумният човек знае и двете врати и знае отде да влезе и отде да излезе. Речеш ли за излезеш от вратата, през която си влязъл, ти си служиш с насилие. Когато правиш нещо, което не е в съгласие с Божия Закон, ти вър­шиш престъпление. (пак там, стр 66).

            Импулсът бе тези три тома да се отварят повече от три пъти. При едно от отварянията се падна и обяснение за разликата между "К" и "Ж". К се кандилка и потъва, понеже не е уравновесено от двете страни. Ето защо, Тройновселенс­ките Токове и Тройният Ритъм са главните стожери на Шко­лата, т.е на Вселената, водена от Универсалния Учител. Буквата "Ж", съвпадаща със знака на Уран и бидейки глава на Живота, Желанието и Житото, образува и известния знак за Нашия Учител:

  

                       

            За "домашно" остава да осъзнаем и предишния Му знак - Рибата. Какво става, ако продължим линиите на опаш­ката ù и те се срещнат и слеят? Ами когато не станат на затворено сърце, а само се пресекат и движението им про­дължи безкрайно?..