1240.2009.03.16 Озъртане, оглеждане и озиране

Книга 37


16.III.145(2009)

София - Изгрев

ОЗЪРТАНЕ, ОГЛЕЖДАНЕ И ОЗИРАНЕ

(СИРИУС’2009)

5.III.145(2009)г.

7,16 ч.

Участник 1

            Архетипен сън-символ. Малко преди събуждане тази сут­рин - много ясен сън. В голям стъклен цилиндър светът е на три етажа. Най-долу седят в кръг хора и се бият с камъни. От време на време задружно се молят на светлите сили да дойдат да им помогнат.

            Над тях е воден пласт почти до тавана на цилиндъра, но горе има малко място, отново с въздух. На повърхността живеят светящи жени като ангели и обсъждат нещо много важно. До тях достигат молитвите на хората от долния свят и затова не могат да бъдат спокойни да живеят в сво­ята красота и съвършенство. Най-после решават да слязат и да им помогнат.

            Започват да слизат през водата по някакви невидими, вити стълби. Не е никак лесно да дишат във водата и да до­бият земна плът. Когато стигат най-долу, хората почват да се правят на глухи и да им викат: “Защо сте дошли, не ни трябвате, ние си имаме своите интереси и занимания!” – и почват да замерват ангелите с камъни.

Участник 1. Сън 15/16 март 2009: Движим се един след друг в индийска нишка, но такива групи се виждат на много места в планините и в пространството. От подредбата, броя и ка­чеството на участниците зависи нормалното действие на всемира. Всеки от всяка група е и “вагон” с неизчислими блага, които могат да се предават само напред и назад в колоната. Когато е напред, това помага за силата на по-предните и во­дачеството на Първия, а когато е назад, стигат до Послед­ния и той ги предава за народите.

            Имаше още много странни и красиви подробности, но при събуждането те избледняха. Тия, които пътуваха сами или по двама, бяха избивани от метеорити или нападани от змии и други животни, но групите образуваха светящо поле, в което всички нападки изгаряха или не смееха да се приближат. На почивки или ходом, във всяка група се образуваха двойки или тройки на по-голяма дистанция от другите и след време чрез тях от космоса идваше ново същество. Тогава от “от­ряда” моментално се откъсваше най-старият и ставаше глава на нов отряд.

            Отрядите бяха по 12 души, съответно свързани с 12-те свята – 6 смъртни и 6 безсмъртни. Това дава основание да зададем най-после въпроса за естеството и устройството на 12-те свята и на 3-те по-горни от тях. С какво се отличават те и как се попада в тях? Как се разпознават съществата на Земята, които идват от даден свят? Ние знаем, че същест­вата с монада са безсмъртни и че имат разпознавателни бе­лези. В причинния и принципния свят (светът на Разума) се влиза с разпознаване на Словото Божие и работа за Него. Аб­солютно всички други мотиви изчезват и човек се посвещава само на това. Там се общува само с хора със същия мотив. Пътуванията из този свят и пребиваването в него се дължи на така нареченото “нагнетяване на Словото” - това е възду­хът и двигателят там. Колкото по-високи атмосфери нагне­тено Слово Божие имаме в принципното си тяло, толкова по-мощни сме там и по-щастливи. Щастието идва от работата за него и от обмяната с тези, които имат същия мотив. Който не диша Слово Божие, а има нужда от газовете на други учения, интереси, философии и хора, той изпада в съ­ответните светове и кръжи около източниците им. Общува със съответните себеподобни, но те са от трите смъртни свята и затова там се остарява и умира.

             Който няма изградени причинни и принципни центрове, той не може да диша Слово и затова изпада в кома, ако го въ­ведете там. Затова той инстинктивно се пази от Словото и намира в него неприемливи или “опасни” неща, за да оправдае бягството си. Който иска да вкара в този свят някого без нужната еволюция, без нужната френология, носи строга от­говорност и трябва да сподели страданието на жертвата, за да се отучи от такива опити. Съществата с искра Божия копнеят за Словото като за въздух. Който е безсмъртен и слиза в трите смъртни свята, надява специални газови маски, за да може да оцелее в атмосферата на дадено учение, об­щество, църква, движение. Той слиза там не за да научи нещо, а да наблюдава има ли зажаднели за Слово Божие. Не това от книгите и амвоните, а онова, което се лее непрестанно.

            Групите в съня от тази нощ бяха именно от 6-те безс­мъртни свята и носеха съответната атмосфера около себе си. Смъртните - самотниците и двойките наоколо - се лутаха като обезумели и падаха покосени за някакви си 20, 30 или 90 години, в усилието си да си произведат някакви газове за сми­съл, за дишане.

             В съня беше много ясно какви видове въздух раждат “ин­дийските нишки” от хора и ангели, които оставаха безсмър­тни, в зависимост от света, който създават и в който се движат. Остана смътен спомен и за “будическите” нишки, къ­дето безсмъртието се произвежда от Самоопределение и Самоотдаване. Който се самоотдава безкористно от 501 до 1000 промила, но на себеподобни, а не на смъртни, остава в този свят и не разкъсва групата. Който се самоопределя към съответното безсмъртно Учение и не вдъхва отровните га­зове на смъртните учения и мотивации, става Ученик на Но­вото Небе и Новата Земя и нощем пребивава там, а денем работи за тях. Смъртните ходят като сомнамбули по аш­рами, църкви, курсове, презентации и медитации и правят търговии и реклами в полза на производителите на смърто­носни газове – етерни, астрални и ментални. Това, че те оце­ляват няколко десетки години в тях, не е никакъв довод – те се адаптират към тия газове, но много бързо остаряват, подлудяват и умират. Те имат вкус към себеподобни, а не към безсмъртни.

 Божественият Вкус се продуцира като въздух в атмическия свят, където живеят Сродните Души и Синовете и Дъще­рите Божии. Вдишването там се нарича Абсолютна Преда­ност, а издишването ражда Изцеления, Подмладявания, Възк­ресения.

            Тия, които произвеждат отровни газове, представяйки ги за въздух за дишане, са от смъртните светове – физи­чески, астрален и нисш ментален. Физическите смъртни хора консумират смъртни храни и течности и се стремят към ма­териално оцеляване и уреждане в това, което те си предста­вят като “живот”. Астралните смъртни имат предпочитания към астрални смъртни, а менталните смъртни правят всичко по ”съображения” и с “проучвания”.

            Има три свята, още по-висши от трите безсмъртни – те са Божествените. Наричат ги “Свят на Любовта”, “Свят на Мъдростта” и “Свят на Истината”. В съня от тази нощ имаше представители и на тези светове. Тайните и щасти­ята, които произтичат от тях, са недостъпни дори за безс­мъртните от причинния, будическия и атмическия свят и за съответните ангелски йерархии. На Земята трябва да си жи­вял най-малко 25 години с истински Учител и истински Любим, в истинско Ято, за да почнеш да дишаш в Божествения Свят и да се движиш и в него. Всяко смесване със смъртни или без­смъртни от по-долните 12 свята отлага това за бъдещи времена, но то е необходимо, за да почнем за се задъхваме. Задъхването, изпадането в депресия, ипохондрия или кома от въздуха на тия 12 свята и техните обитатели е симптом, че имаме нещо повече от физическо тяло и монада.

Жаждата на полиадата и холадата е да бъде напълно сво­бодна и да влиза във взаимоотношения само по собствена воля и по волята Божия. Когато тия две воли станат една и не са в противоречие, човек се събужда в Божествения свят. Той не е някъде другаде, а е в нас, около нас. Пробудиш ли се в него, задишаш ли в него Чистота и Любов, почваш да виждаш, че той е населен. През цялото време си живял с невидимите му обитатели край теб, но не си знаел. Те стават видими, когато се откажеш от себе си от близките си, от смърт­ните и безсмъртните в 12-те по-долни свята. Тогава Божес­твените същества в света, които са въплътени на Земята, започват да те посещават. Те предпочитат тебе и подоб­ните на тебе, а не смъртни и безсмъртни, затова прекарват една трета от времето си с тебе.

            От урока тази нощ (вечен ден на Небето) узнахме, че безсмъртните не са нашият идеал. Когато смъртен обикне безсмъртен, има шанс да задиша в един от безсмъртните светове; но когато безсмъртен обикне Божествен и от Сло­вото премине в Делото и Любовта, той се отказва от безс­мъртието. Постоянно приема смъртни тела, за да помага на хора и закъсали ангели. Той не общува по предпочитания и съ­ображения, не влиза в групи и учения на смъртни и безсмър­тни, но живее сам с всички. Диша въздуха на най-голямата, най-великата, най-прекрасната Божествена песен: “Където Бог ни прати”.

             Във връзка с описания “сън” от тази нощ, явно пак под влия­нието на Уран и Сириус, както и поради слабостта на споме­ните и езика ни, молим Някого да хвърли светлина по тия въпроси. Ние знаем някои работи от Него за висшите същес­тва и естеството им, но как се влиза и диша в световете им?

6:35:33

6:37:10 ч.

         - С удоволствие ще “хвърля” светлина... И наис­тина, светлината се хвърля, но не се захвърля. Който хвърля светлина е безсмъртен, който я зах­върля - умира. Съвсем вярна е репликата от онзи филм: “Който престане да се оглежда, умира”. Фикси­рането в смъртното е смърт, оглеждането е начало на Живота. С “оглеждането” ви занимавах още в като Озирис – “озирай се!”. Будните помнят ония времена. Като се озирахте при Езерата къде ще блесне При­съствие, вие почнахте да развивате ума си. Смърт­ните се гмуркат в живота налудно, за да хванат ня­коя риба. Те са гладни, простено им е. Но всички риби в езерата и океаните на смъртта са отровни - това сте го опитали. Те не убиват веднага, но посте­пенно. Оглеждането, озирането от ония времена по­сяха няколко зърна ум в душите ви, но в сърцата ви семена не попаднаха. Сърцето ви тогава беше като точица и вероятността да попадне семе на ум и ра­зум в него бе нищожна. Случайно ли преди време ви помолих “Сине мой, дай ми сърцето си?”. Сега моля и дъщерите Си да Ми дадат сърцето си. Моля ги със сълзи на очи. Те обаче предпочитат да се гмуркат за едри и дребни риби не там, където трябва. Те не се озират, а се озъртат. На тях им харесват смъртни риби, понеже сърцата им са още смъртни.

Ще каже някой: “Как може да са Твои дъщери, а сър­цата им да са смъртни?” – Ще отговоря. Този бурен, който е на мястото на сърцето им от осем хиляди години насам, не съм го насадил аз. Ако го бях пуснал аз, те нямаше да се озъртат - щяха да се оглеждат, да се озират.

          Озъртане, оглеждане и озиране – това са трите стадии. Смъртните се озъртат, защото са гладни. Безсмъртните се оглеждат от гордост. Само сми­рените и добрите се озират, защото оби­чат Баща си. Те се озират къде ще блесне Неговото Присъст­вие. Щом някъде тръпката не е от бурена или от саксийното цвете, а от зърното, което аз съм поса­дил – това е плод на озиране. Озъртането иде от омотаването на зърното с паяжина. Там е влязъл паяк, там има гнида. Тя яде зърното и го омотава с пашкул, не го дава на други.

         Пак ще запитате: “Как може паяк и гнида да ядат зърно, което Ти си посадил?” – Може, и още как! Моите зърна са за ядене, не за хамбар. Щом като смъртните и даже безсмъртните не разпознават зърната ми, а предпочитат семената на ангелите и ада, аз предпочитам гнидите да ги ядат. Гнидите ги ядат с удоволствие, лакомо, а вселените имат нужда от това. За да има Битие, трябва да има храносми­лане, “плюскане”, даже оливане от удоволствие. Без ядене и удоволствие Битието е мъртво. Не прие­майте думите ми превратно, но разумейте: може ли да се роди някой без ядене и удоволствие?

         Даже и с ядене, светът все пак съществува. Хра­ненето още не е започнало. При яденето се от­делят отрови, ядове. Микробите, които опоскват зърното, отделят токсини, остатъци. Те не могат да усвоят Божественото в него, затова. Тия ток­сини и торове са допуснати, за да покълне Зароди­шът. Щом като смъртните и безсмъртните не раз­познават Зърното, аз го давам на паяците, на гни­дите. Ако смъртните знаеха да отличават, ако без­смъртните можеха да дъвчат, нямаше да има нужда от торове. Смъртните нямаше да имат отдели­телна система, безсмъртните щяха да искат да ум­рат. Да умреш за ближния, да се пожертваш за него – това е задачата на безсмъртния. Малцина още са решили тая задача. Докато смъртният се озърта за риби и шансове, а безсмъртният се оглежда за пуб­лика, смъртните ще серат, а безсмъртните ще се пъчат. Да! Има още стотици милиарди ангели, които искат да се показват, да се пъчат! Нито те, нито смъртните могат да усвоят Зърното. Смъртните ядат бяло брашно, безсмъртните – люспи и кълнове. Ала нито едните, нито другите стигат до ядре­ната енергия.

         Ядреното разграждане на Зърното става с ози­ране. Може да ви се стори игра на думи, но ангелите и част от боговете, даже и до ден днешен, се занима­ват с позиране, не с озиране. Смъртните се задръс­тват от озъртане, безсмъртните – от пози­ране, но озирането остава неразбрано. Прозирните съ­щества още не са се родили, но това е предсто­ящо. Когато почнете да се озирате за моето При­съствие и се хвърляте само там, където блесна, вие ще ста­нете прозрачни. Съществата, които ползват тоа­летна, са непрозрачни. Останалите са светещи, но не и прозрачни.

         Да си прозрачен, значи да отдадеш сърцето си на Бога. Тогава то няма да е бурен, нито средство за пъчене, а сърце, чисто като кристал. То ще ме разпознава във всичко и във всекиго, където аз живея – и ще отива само там. Дотогава ще оставям на плюскачите да ядат не само смъртните и безсмъртните ви тела, но и монадата ви! Да! Монадата е вкусна и ядлива! Тя е ядлива и в двата смисъла. Ко­гато я ядат, тя ражда вселени. Когато я ядат смъртни и безсмъртни, остават отрови. Тия отрови са намясто – те възбуждат Кълна. Него не може ни­кой да го изяде – и да го изяде, той го изхвърля. И вие, които си мислите, че ядете кълнове, оставете тази работа. Всички кълнове са пълни с отровата, от която са порасли. Те ще ви дадат сила, но ще ги изхвърлите.

          Божественият Кълн носи Послание. То е само едно: “Сърце, Чисто като Кристал”. Ще дойдат нови съ­щества – Божии Деца, - които ще умеят да се ози­рат. Те ще знаят кому да отдават и кому да не от­дават сърцето си. Ще знаят кога да се гмурнат и кога да изплуват от Езерото. Като ме видят да блясвам, ще се гмурнат без замисляне. Замислянето е от лайната на гнидите – то мирише и смърди на съображения, на разчитане. Повече от хората на ума не може да очаквате. Мозъчето щрака, озърта се за риби и шансове. Затова и то, по реда си, ще умре. Невинните и чисти деца на Бога не се и оглеждат. Нито в персоната си - да се самовъзхищават, - нито за това, дали някой ги гледа. Мисълта, че някой те гледа и искаш да те хареса, е от пикнята на гни­дите. Значи, ако лапаш каквото ти попадне и тър­сиш шансове, ти миришеш на едното, а ако искаш да се представиш - да си нещо рядко и видимо, - мири­шеш на другото... Не по врат, а по шия.

         За световете и Божиите Обители ще си гово­рим друг път. То не става с говорене. Ако не си се срещнал с някого горе, ако си още от озъртащите се или оглеждащите се, даже и да си безсмъртен, ти още миришеш. Докато смърди, всякакви приказки са излишни. Ето, ние хвърляме тонове Слово в прост­ранството, но какво от това? – Даваш някому по сто пъти едно и също Слово, но той се интересува от риби, от плюскане, от шансове. Като му кажеш, че си му го давал, той отговаря радразнено: “Може, ще проверя в компютъра - нито съм го отварял, нито съм го чел. Аз имам толкова важна работа!... “

         Да. Риболовът и Пъченето искат цялото внима­ние. Останалото ще оставим за чистите. Риболовецът ще лови клиенти на Мъдростта и даже на Словото, изпъченият ще ви говори сладкодумно и ще пише, и то много. Но този, който ще прекара нощта с някой от чистите и ще дойде в Космоса, не е измежду тях. Не е и сред тия, които ще бъдат с вас, но ще треперят дали няма да бъдете и с други.

        

Летенето бива реално, емоционално или фантазно, въображаемо. Всяко от тях е за предпочитане пред прозата – живота с хора и неща, които в крайна сметка ни разболяват и състаряват.