СЪДЪРЖАНИЕ

петък, 25 ноември 2011 г.

1242.2009.04.26 Частицата Бог

Книга 37


26.IV.145(2009)г.
София - Изгрев

ЧАСТИЦАТА-БОГ
(Ако Вселената е отговорът, какъв е въпросът?...)
РАЗМИШЛЕНИЯ ПО ЗАГЛАВИЕТО И ТЕМАТА НА ЕДНОИМЕННАТА КНИГА ОТ
 ЛЕОН ЛЕДЕРМАН И ДИК ТЕРЪСИ (1993)
НАКРАЯ – ВИДЕНИЕ, ДАДЕНО ОТ ЕЛМА

Каквито и да са резултатите от експеримента с гиганския адронен колайдър на ЦЕРН, философските търсения във връзка с него си остават интересни и значими.

 Предварителни думи и резглеждане на книгата

            Интересът на холизатора към физиката, астрофизиката и ядрената физика е постоянен, не само от това прераждане. Още през 1969 г. той се материализира в една негова курсова работа в университета, под заглавие “Дантевият “Рай” и модерната физика”. Въпреки че е от филолог, тя вдига шум сред физиците и философите и тръгва от ръка на ръка. Става причина да възбуди някои умове за нови търсения и ново мислене - и по-късно световноизвестният ни учен Божидар Палюшев я цитира, казвайки че именно тя е поставила за пръв път тия въпроси у нас. За книгата му “Физика на Бога” съвременният Айнщайн - немият инвалид в количка Стивън Хогинг - пише с една показалка на компютъра си най-ласкави думи, въпреки че самият Хокинг е атеист и материалист.
            През 2005 г. п. прочита книгата на ЛЕОН ЛЕДЕРМАН И ДИК ТЕРЪСИ и си прави записки. През цялото време чува как Елма тълкува с изобилни обяснения всяко положение в тази книга, но не ги записва, понеже е в поредния период на прекъс­ване на Контакта. Останали са само ръкописните извадки от книгата “Частицата Бог” и някои непълни чертежи. Ето ги тук преписани електронно, с надеждата Елма пак да вземе отношение - и този път словата Му да бъдат записани. Ле­дерман казва:

            “Нашите атоми са от две семейства: шест кварка и шест лептона. Шестте кварка се наричат горен, долен, странен, чаровен, върхов/топ (истинен) и дънен (красив). Лептоните включват познатия ни електрон, електронното неутрино, мюона, мюонното неутрино, тау-частицата и тау-неутри­ното.” (стр.70)

В ръкописните извадки е нарисуван интегрионът на Елма, както е даден от Него в “Синята книга”. Над всяка от тия специални думи от книгата на Ледерман (споменатите по-горе кварки и лептони), в 12-те свята са разпределени съот­ветно знаците на зодиака. Добавено е изречението: “И от­дясно – хигс-Бузона (частицата Бог)”
От интегриона помним, че 12-те свята са разположени във вертикална елипса върху лявата страна на равностранен триъгълник, с десен връх надясно. Именно точката на този десен връх е Бог-Отец, от Който произлиза всичко и се раз­гъва целият интегрион. Елма в момента (26.4.2009 г., 10:23:59) не разрешава да се възпроизведе тук графиката с разположените в нея задиакални знаци и частици, понеже казва, че това е оръжие. Ръкописът трябва да бъде унищожен.
             Като се има предвид колко много говори Елма в осияни­ята Си за елементарни частици, вселени, полета, мюони и пр. и до каква степен моделът на Битието, изясняван от Сло­вото Божие още до 1945 г., съвпада с тая смайваща книга на Ледерман и Теръси, може да се предположи какви вълнения разтрисат ума на холизатори и вярващи в Словото на Бога през 20 и 21 век. Дори само съвпадението на върховия, исти­нен кварк, с атмическия свят от интегриона, и на дънния (красивия) - с физическия доказват фундаменталното твър­дение на Словото, че Красотата е израз на Истината. От край време е известно, че повечето от физиците са Посве­тени и че те най-дръзко и точно открехват мантията на Бога.
             *
            Днес имаме 6 кварка, 6 лептона, 12 калибровъчни бо­зона и – ако искате да сте “гадни”... – можете да броите ан­тичастиците и цветовете, тъй като кварките се появяват в три окраски. (стр.71)

            Без коментар. Справка – Дионисий Псевдоареопагит от V век и Данте Алигиери от 13 и 14 век. Допълнителна справка – “Заветът на цветните лъчи на Светлината” от 1912 г. в България и още 7000 беседи и лекции от същия Източник до декемри 1944 г. Стотици осияния от Елма от 1972 година до­сега (2009).
*
            Звездният десèн, който виждаме, изглежда е продукт на гравитационните лещи. (стр.71)
*
            Числото 137 е фундаментално – реципрочното число на едно нещо, което се нарича “константа на фината струк­тура”. Това число е свързано с вероятносттта един елект­рон да излъчи или погълне един фотон. Константата на фи­ната структура се означава още с α и може да бъде полу­чена, като квадратът на заряда на електрона се раздели на произведението от скоросттта на светлината и константата на Планк. Всички тия приказки означават, че в това число – 137 – се съдържат сумарно загадките на електромагнетизма (електрона), теорията на относителността (скоросттта на светлината) и квантовата теория (константата на Планк). (стр.39)

             Пак без коментар. Елма не случайно забрани оповестя­ването на интегриона от ръкописа, не случайно бави вече 16 години разпространението на настоящия материал и отлага с хиляди години външното отваряне на Космоса и Школатамагическото число 137 още не е реализирано от никого на Зе­мята, дори от Учителите. Само Учителят го е реализирал и борави с него като основно, понеже е снел Трой­ния Ритъм и Тройновселенските Токове вътре в себе си – външни ученици и любими не са Му необходими. Това число е тоталният шперц към всичко, ако се разбере и реализира вярно. То е и най-мощната магическа и кабалистична формула на Всемирната Ложа в универсума. Лично на Учителя, като Архат, сродни души и ученици не са Му необходими. Но като Миров Учител Той все още не може да се прояви напълно, по­неже за тази цел вече са нужни външни възлюбени, Божест­вено семейство и истински ученици. Затова раят или Царст­вото Божие още не може да настъпи на Земята. Няма човек, освен Него, който да е абсолютно и неотклонно верен на Бо­жественото в себе си (пълна индивидуализация и самодоста­тъчност в пълна самота, през 1/3 от всеки времеви цикъл). Няма човек освен Него, който да е абсолютно верен на Божия Дух – а това е верността към Сродната душа и Семейството от сродни души (пълна персонализация - 1/3 от всеки период сливане само с нея и с тях). Няма човек освен Него, който в 1/3 от всеки свой времеви цикъл да се отдава без замисляне на всеки, когото му изпраща Бог и при когото Бог го изпраща (пълна универсализация; и поради това – възкресение, вечна младост и безсмъртие). Числото 137, разбирано и практику­вано като стриктна последователност на трите процеса и пълно и непротиворечиво единство на тия три цикъла, наис­тина е абсолютният ключ на Бога. Както разкриват учените в разглежданата книга, то е и един от фундаментите на кос­моса. И не може да бъде другояче. Мистиците и езотериците от Вътрешната Школа знаят колко много сам Бог мечтае най-после да се появи човек-електрон, който да иска да по­гълне и роди човек-фотон. Има такива електрони, но те са в една малка част от “Изкупената Вселена”. Това са “Невин­ните Илухими” – Женските божества в Битието, които искат да приемат в себе си само алохими и да раждат алохими – лю­бими и деца с монада, с искра Божия. Падналите илухими – старите Еви и Евридики, изгонени от рая - не допускат в себе си “фотони”, нямат нужда от лъчезарно семе на същества с искра Божия. Затова физиците говорят за “вероятността един електрон да излъчи или погълне един фотон” – засега, в тъмната и неизкупена вселена, която вече си отива, почти няма женско съзнание, което да се стреми към “фината структура” на Битието – към душевния и емоционален финес; към избора на безсмъртни, а не на смъртни, които да влизат в женската същност и да излизат от нея (да се раждат) по Ви­сокия Идеал. Все пак, в края на тия бележки и на евентуалния отговор от Елма ще се види, че има няколко такива женски създания, с които не може да се сравни никой на Земята.

            Ето още сведения за уникалността на числото 137:

            ЧИСЛО 137, ВСЕЛЕНСКАЯ КОНСТАНТА - цифра, кото­рой приписываются множествостранных физических за­висимостей и магических свойств. Проведенное группой исследователей, в числе которых были В.Н.Барулин, В.С. Злобин, К.К.Суховилов, системно-техническое моделиро­вание характеристик планет, Солнечной системы и Га­лактики предположили, что число 137 является некой ми­ровой константой нашей Галактики, как бы ее "генети­ческим" кодом, обеспечивающим ее устойчивое функцио­нирование и индивидуальность.

            Число 137 - "краеугольный камень", лежащий в основа­нии построения и квантования всех структур (на­подобие квантования энергий постоянной Планка) как микро, так и макро входящих в Галактику, что обеспечи­вает право устойчивого их функционирования в прост­ранстве Галактики.

            На основе числа 137 вокруг каждого ядра любой мате­риальной системы (ядра атома, ядра планеты, ядра Солнца, ядра Галактики) создается за счет соответст­вующих элементов структур, их вращения и прецессий охранное пространство, в котором не может вторг­нуться никакое инородное материальное тело или сис­тема.

            Число 137, по мнению техже исследователей, содер­жится в зашифрованном виде в энергетичеких кодах пла­нет, Солнечной системы и Галактики.

            Энергетически-информационный обмен сигналами и энергией между объектами в любой материальной сис­теме Галактики осуществляется на основе числа 137. Поэтому все объекты и системы, в структуре которых нарушена гармония относительно числа 137, являются неустойчивыми, распадаются или отторгаются из пространств систем и Галактики.

            Примерами этого утверждения являются:

            -Распад тяжелых ХЭ, где вследствие перегружен­ности ядра нейтронами ослаблены ядерные силы притя­жения частиц, а также нарушено соотношение между раз­мерами ядра и радиусами орбит электронов, на основе числа 137.

            -Бомбардировка и камнепад на ранней стадии разви­тия планет (кратеры на их поверхности диаметром до 700 км), как следствие разрушения космических тел, структура которых, по мнению указанных специалистов, не соответствовала квантованию числа 137.

            - Отторжение "лишних" планет из Солнечной сис­темы в процессе образования интегрального светила и интегральной планетной системы из подсистем не­четных и четных планет (планета Глория и др.), после чего структура Солнечной системы была преведена в гармонию с числом 137.

            Впрочем, утверждения исследователей основыва­ются на почти недоказательных фактах, попытки экспериментальной проверки гипотезы не предпринима­лись.
http://bibliotekar.ru/index.files/1/317.htm

            Еще одно число в этом ряду – загадочное число 137, которое иногда называют "числом смерти". Считается, что еще Пифагор зашифровал данные об этом числе в своих трудах. К этому числу при известной настойчи­вости можно привести даты смерти целого ряда людей, в разное время игравших важную историческую роль, и даже дату начала Великой Отечественной войны.
            В начале прошлого века физик М.Борн обнародовал результаты своих исследований, где пришел к выводу, что число 137 является постоянной, которая играет роль практически во всех явлениях природы.
            В физике число 137 является экспериментальным безразмерным числом, которое может быть выражено через постоянную Планка, скорость света и заряд элект­рона. Связано число 137 и с золотым сечением. Некоторые исследователи называют число 137 "фундаментальной проблемой современной науки". Это число выделено и в физике, и в музыке, и в биологии, оно имеет связь с распо­ложением планет, с элементами таблицы Менделеева, с законами музыкальной гармонии, различными математи­ческими константами. В физике обратное числу 137 число представляет собой величину постоянной тонкой структуры. В теории фотонного эфира, число 137 опре­деляет количество взаимодействующих с фотонами пар электрон-позитрон, являясь таким образом основным числом теории.
            Некоторые исследователи полагают, что число 137 выражает некую постоянную величину, которая обеспе­чивает устойчивость астрономических систем, являясь своего рода их "генетическим кодом". Благодаря этому числу, устойчиво функционируют микро- и макрострук­туры галактики. Все ядерные системы, будь то ядро атома или ядро Галактики, обладают определенным ох­ранным пространством, куда не могут вторгнуться посторонние объекты. Значение этого пространства также определяется числом 137. Знаменитые «тройка, семерка, туз» также выражаются числом 137.
           
            ЧИСЛО 137, "ЧИСЛО СМЕРТИ" - таковым по мнению биоарифметики и нумерологии может считаться число 137, которое иногда сочетается, также с числами 9 и 37. Об этом числе, за две с половиной тысячи лет до нас много размышлял и древнегреческий мудрец Пифагор Са­мосский. Благодаря его ученикам – славным пифагорейцам - нам известно, что Пифагор, собрав из отдельных цифр 1,2,3,4 единое число 1234 ("тетрактис" или "четверица") говорил, что в этом числе скрыты "источники и корни вечно цветущей природы": 1234 = 137* 9+1. Несмотря на простой и незамысловатый вид, это математическое выражение требует к себе особого внимания и даже поч­тительности. Три отдельно взятых числа из этого выражения, а именно: 37, 9, 137, называются первичными биочислами и изучаются наукой биоарифметикой.
            В Древней Греции Пифагор шифрует доверенные ему данные о числе 137 в своей известнейшей в веках "Ве­ликой четверице". Затем в Германии доктор Борн в 1936 году пишет статью "Таинственное число 137" (постоян­ная 137 играет исключительно важную роль во всех явле­ниях природы...)
http://anomalia.narod.ru/index.files/1/318.htm
            Ако така наречената константа на фината струк­тура алфа, която е приблизително равна на 1/137, имаше друга стойност, светът би бил съвсем различен. Тогава частиците и лъчението щяха да реагират помежду си по изумителен начин. В действителност, би се изличила разликата между материя и енергия.
            Пример: ектромагнитното взаимодействие (е) между заредени частици в празно пространство (ε0). Стойността й е 1/137,03599911 или приблизително 1/137. Сред физиците числото 137 има почти легендарна стой­ност.
            Ако константата на фината структура, която е мярка за силата на електромагнитното взаимодействие, тоест за свързването на заредени частици с фотони имаше друга стойност, всички основни белези на нашия свят биха се променили. Ако стойността беше по-ниска, щеше да намалее плътността на твърдата атомна ма­терия (пропорционално на α3), молекулярните връзки биха се късали при по-ниски температури (пропорционално на α2) и броят на стабилните елементи в периодичната система би се увеличил (пропорционално на 1/α). Ако α беше твърде голяма, малките атомни ядра не биха могли да съществуват, тъй като отблъскването между тех­ните положително заредени протони би било по-голямо от силното ядрено взаимодействие, което ги свързва. При стойност 0,1, дори ядрата на въглеродните атоми биха се разпаднали. Затова ядрените процеси в звездите зависят твърде много от α. За да могат да се съединят атомни ядра, те трябва да се движат толкова бързо, че да имат шанса да преодолеят взаимното си отблъскване. Това може да стане, само ако гравитационното налягане на звездата осигурява достатъчно високи температури във вътрешността й. За α по-голямо от 0,1, ядреният синтез би бил невъзможен (ако другите параметри като съотношението на масите на електрона и фотона не са коригирани, за да компенсират този ефект). Изменение на α само с четири процента би изместило енергетичното ниво на въглеродните ядра така, че синтезът на този елемент в звездите би се преустановил.
http://www.xnetbg.com/new/content/view/287/153/


Да продължим с извадките от книгата на Ледерман:

            Както сега се смята, напълно възможно е бозонът Хигс – частицата Бог – да осигури механизма, който разк­рива един прост свят на девствена симетрия, скрита зад нашия все по-усложняващ се стандартен модел. (стр.71)

            Тук наистина става дума не за “хикс”, а за за “Хигс” - по името на откривателя на бозона. Ако частицата-Бог е точ­ката вдясно в интегриона, то единствено тя може да уравно­веси симетричните светове отляво – физическия и духовния, - образуващи Великата Осмица. То значи да бъдем точно тол­кова духовни, колкото и материални – и обратно; и това да е една девствена и прекрасна простота. Всичко останало, ко­ето дава предимство на едното пред другото, е стандарти­зация на измислици и усложнения, идващи от материализма и фалшивите идеологии и религии.
             Ето последните сведения за Хигс-бозона:

КОСМИЧЕСКАТА ОДИСЕЯ

            Не, не става въпрос за частицата Хигс, която общо взето е главната цел на Големия Ускорител на Адрони (LHC), ами за 78-годишния Питър Хигс, човека зад теоретичната частица, както и Полето на Хигс и Механизма Хигс.


            Това е последната седмица, в която LHC, част от комплекса CERN близо до Женева, е отворен за публични посещения. Големият ускорител е посетен от над 50 000 души до сега и сега сред тълпите беше забелязан Питър Хигс, човекът, който, заедно с Франсоа Енглерт и Робърт Браут, е изградил теорията за полето на Хигс и Хигс-механиката. Също елементарната частица Хигс Бозон, която би обяснила как частици с нулева маса създават материя с определена маса, е кръстена на него. На по-прост език, ако Хигс съществува, то той има огромен ефект върху всичко заобикалящо ни. Това е единствената елементарна частица на стандартния модел, която още не е наблюдавана.
            На въпроса, как се чувства като гледа машина за много милиарди долари, построена, за да открие частица, кръстена на него, Хигс отговори, че това наистина е удиви­телно. Той също изтъкна, че все пак LHC няма да търси само Хигс-бозон, но и други нестандартни и неописани от стандартния модел частици, тъмна материя и т. н. Хигсът често бива неофициално наричан "частицата-Бог", което дразни Питър Хигс, защото е атеист. Той е 90% сигурен, че LHC ще открие Хигс-бозон и се надява това да стане преди 80-ия му рожден ден на 29 Май 2009. Ако ли не, ще трябва да помоли личния си лекар да го държи още малко жив...
http://www.space-odyssey-bg.net/2008/04/lhc.html

ГОЛЕМИЯТ ХАДРОНЕН УСКОРИТЕЛ - В ТЪРСЕНЕ НА ХИГС БОЗОНА

            Физиците теоретици отдавна чакат този лелеян момент. След 14 години строеж, най-сетне дойде времето Големият хадронен ускорител (LHC), разположен в комплекса на Европейския център за ядрени изследвания (CERN) край Женева, да заработи. Никой не знае какво точно ще се случи, но надеждите са големи. Потвърдиха го всички нобелисти, които участваха в дискусия, специално посветена на експеримента и проведена в рамките на срещата в Линдау.
            Ускорителят, най-големият по рода си, с обиколка на тръбата, в която частиците ще бъдат засилвани, за да се сблъскват със скорост, близка до светлинната, от цели 27 километра, вече е почти охладен до температура, в която експериментите могат да започнат. По думите на лидера на проекта Лин Евънс, в началото на юли близо 80% от тръбата е достигнала желаната температура, близка до абсолютната нула, а останалите 20% ще бъдат охладени до края на месеца.
            Така реално, в началото на август, елементарните частици – главно протони - ще бъдат пуснати в тръбата и след ускоряване ще започнат да се сблъскват и раздробяват на съставните си части. Какво ще произтече? Практически никой не знае, но теоретически може да се предполага. Едва ли ще се образува черна дупка, която да изяде първо района на Женева, после Европа, а накрая и цялата Земя... Според всички участващи в дискусията Нобелови лауреати точно по физика  -  Карло Рубия (1984 г.),


Херардус Хуфт (1999 г.), Мартинус Велтман (1999 г.), Дейвид Грос (2004 г.) и Джордж Смут (2006 г.), подобни тези са "откровена глупост" и единствената им цел е "търсенето на евтина сензация". Въпреки това в CERN са ги взели предвид и преди старта на LHC са били извършени многократни тестове за сигурността на експеримента - средно по 1400 за всеки сектор от трасето, обясни научният директор на LHC Йос Енгелен. Едва ли ще се стигне и до червееви дупки във време-пространството, но за сметка на това ускорителят може да даде на науката доказателства за наличието на все още митичния хигс-бозон - теоретично предсказана, но все още незасечена експериментално елементарна частица. Хилядите детектори, с които са изпълнени секциите на LHC, са проектирани така, че да уловят именно хигс-бозона, ако той все пак реши да се появи, посочи Енгелен. Той допълни, че първите лъчи ще бъдат пуснати в тунела на ускорителя, а първите реални резултати трябва да са ясни до края на годината. Защо чак тогава? - В ускорителя ще има по милион събития в секунда, но те трябва да се филтрират, за да се открие едно, което е интересно и важно, обясни Велтман. Според него, ако не бъде открито нищо - нито хигс-бозони, нито други непознати досега частици, - това би означавало край за физиката на елементарните частици в досегашния й вид, а може би и въобще. Не толкова краен беше Крос. Според него, за откриването на хигс-бозона ще трябва да се чака с години, което не е проблем, тъй като LHC е замислен като дългосрочен експеримент. Междувременно, вероятно ще бъдат засечени други, не по-малко интересни и още по-непознати частици, посочи още той.
http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2008/07/13/525617_golemiiat_hadronen_uskoritel__v_tursene_na_higs_bo­zona/

ПРОФ. ЛЕАНДЪР ЛИТОВ, НАШ УЧЕН В ЦЕРН

            - Какво се случи днес в тунела под Женева? Каква крачка беше направена с първата част от експеримента с ускорителя?



            - Експериментът днес беше голяма крачка напред. Всъщност, в тунела под Женева има не един, а четири ускорителя. България има участие в изграждането на един от тях. Днес (вчера - бел. ред.) в ЦЕРН сноповете успяха да направят пълен кръг за по-малко от час, по посока на часовниковата стрелка. В момента (към 16 ч вчера - бел.ред.) чакаме да приключи и завъртането в другата посока.
            - Кога ще се извърши първият сблъсък на протонните снопове?
            - До средата на ноември сблъсъци ще има. Божествената частица обаче евентуално ще бъде изучена чак през 2010 г.
            - Тунелът предизвика масова истерия. Опасен ли е той, доколко са сериозни твърденията за "край на света"?
            - Няма да последва апокалипсис. Взети са всички мерки за безопасност. Преди големите открития винаги хората са надавали глас, плашили са се от «края на света». Но ако мислехме така, щяхме да сме още в пещерите...
            - Много философи и теолози се обявиха против колайдъра. Казват, че отрича съществуването на Бога, че нарушава природните закони. - В никой случай! Ако някой вярва в Бога, нашият експеримент по никакъв начин не противоречи на вярванията му. Нито отричаме природните закони - искаме да разберем какво ги поражда и как работят те.
 Теодора Йолчева
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-09-11&article=247629

КАКВО ЩЕ ОТКРИЕ ТОВА ИЗСЛЕДВАНЕ?



            Големият адронен колейдер (англ. 
Large Hadron Colli-derLHC) е най-големият създаден досега ускорител на частици. Той е предназначен за ускоряване на протони и тежки йони и е разположен в изследователския център на Европейския съвет за ядрени изследвания CERN (фр. ConseilEuropéen pour la Recherche Nucléaire).
            Колайдерът е с обиколка 27 километра и е разположен на дълбочина 100 метра. Вследствие на това, че той ускорява протоните и тежките ядра (адрони), той е наречен «адронен»; а «колайдър» се нарича, тъй като ускорява частиците в срещуположно насочени снопове. И още едно название, измислено от шегаджиите в Интернет - „Тhe Last Hadron Collider“ (Последният адронен колейдер...), тъй като хипотетично се очаква, че той може да погълне ако не цялото, то поне част от земното кълбо... На 11 август 2008 г. беше извършена първата част от предварителните изпитания на колайдера. По време на тестовете, сноп заредени частици измина разстояние от три километра по един от пръстените на ускорителя. По този начин учените успяха да проверят работата на предварителния ускорител, така наречения супер протонен синхротрон (SPS), както и на системата за дясна доставка на лъча. Тази система предава в основния пръстен ускорени снопове по такъв начин, че те започват да се движат в кръг по часовниковата стрелка. В резултат на изпитанията е оптимизирана и работата на системата.
            Вторият етап на тестовете беше проведен на 24 август 2008 г. Тествана е инжекцията на протони в ускорителния пръстен на LHC в направление срещу часовниковата стрелка.
            Окончателното пускане на колайдъра е планирано за 10 септември. През последните няколко месеца ускорителят е охлаждан до температура 1,9 К (-271,25 °C). Това е нужно, за да могат магнитите да станат свръхпроводящи и да поддържат много силно магнитно поле. Тези магнити се охлаждат с течен хелий, който именно поддържа тази ниска температура. С пускането на адронния колайдър, физиците очакват да открият съвсем малки частици, за съществуването на които досега само се предполага. Това може да стане, като се сблъскат със скорост, близка до светлинната, протони и оловни молекули. Но при сблъсъка на протони вероятно ще се образуват миниатюрни черни дупки, подобни на тези, които в Космоса поглъщат цели галактики. Според една от версиите, малките черни дупки, получени в колайдера, ще всмукват полека околното пространство, а след това могат да пораснат и да засмучат нещо по-голямо - Франция и Швейцария, например... И, независимо от твърденията на учените, че няма никаква опасност, че дупките ще бъдат малки и безобидни и че предположенията за края на света са пълни глупости, хората по цял свят все пак се притесняват. Ами ако...
                        Надявам се проекта да успее и да няма поражения.
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4487&pid=34350&mode=threaded&start=

НОВИЯТ СТАРТ НА УСКОРИТЕЛЯ В ЦЕРН БЕШЕ ОТЛОЖЕН ЗА СЕПТЕМВРИ



            Гигантският ускорител на частици (LHC) в комплекса ЦЕРН под Женева няма да поднови опитите напролет, както се очакваше, а най-рано през септември, съобщиха от организацията. В специално изявление, цитирано от Ройтерс, се посочва, че пускът се отлага поради наложилия се по-сериозен от очакваното ремонт и поради влагането на нови мерки за сигурност. Първите нови сблъсъци на частици могат да се очакват не по-рано от октомври, обясниха от ЦЕРН. Ако всичко обаче този път мине по план, ускорителят трябва да работи до есента на следващата година и да натрупа достатъчно материал за анализ и търсене на "Божията частица" - митичния Хигс-бозон. "Планът, с който разполагаме сега, без съмнение е най-доброто за LHC и за очакващите данни физици", обяви директорът на ЦЕРН Ролф Хойер в специално изявление. "Той е предпазлив, но дава надежда, че проучванията могат да започнат тази година". Ускорителят беше пуснат за пръв път през септември м.г., но се наложи да бъде спрян само 9 дни по-късно, поради електрически проблеми и изтичане на хелий. Повторният му старт беше предвиден първо за януари, после за май, но отново бе отложен. Според сегашния план, охлаждането на гигантските тунели до абсолютната нула ще трябва да е факт през лятото, което пък ще позволи ускорителят да бъде пуснат в действие наесен. http://www.dnevnik.bg/tehnologii/2009/02/10/672795_noviiat_start_na_uskoritelia_v_cern_beshe_otlojen_za/

*
            Но нека се върнем в 1993 г. и продължим с извадките от книгата на Леон Ледерман и Дик Теръси - “Частицата-Бог”:

            Питагор е измислил думата “космос” – непреводима гръцка дума, която означава “ред и красота”. Всеки от нас, хората, също е космос.
*
            Джеймс Кларк Максуел възприел идеята за етера, който да е носител на неговите електромагнитни вълни. Тази идея била унищожена от Айнщайн през 1905 година /..../ Днес ние вярваме, че някакъв нов вариант на етера (всъщ­ност “пустотата” на Демокрит и Анаксимандър) е мястото, където се укрива частицата-Бог. (стр.107)

*
            Нютон има обширни изследвания в алхимията и е бил предан на окултната религиозна философия, особено към идеите на херметизма. Тази страна от неговата дейност е до голяма степен прикривана (стр.108)

*
            Юзеп Йосип Божкович, роден през 1711 г. в Дубровник (Далмация), ревизирал Нютоновата теория, твърдейки, че законът на гравитацията не важи за атомните мащаби, къ­дето силите на привличане са заместени с непрекъснато сменящи се сили на привличане и отблъскване. Безумна идея за 18 век, заедно с друго негово твърдение, че мате­рията е съставена от частици като точката – без измерение, без размери... Предвидил е кварка! (стр.109)

*
            Червената светлина не е в състояние да откъсва елект­рони, дори и когато е изключително интензивна. И най-слабата виолетова светлина откъсва електроните с лекота. Колкото е по-къса дължината на вълната, толкова е по-го­ляма енергията на откъснатите електрони. (стр.153)
           
             Чисто физически, ние забелязваме това в цирка и по някои сцени – белите ризи и материи светят фантастично ярко в мрака, когато са осветени с виолетова светлина. Това обяснява символично и това, защо монофиксацията в един смъртен обект, т.е. астралното привличане и предпочита­ние (червеният цвят в аурата) не може да спаси падналите илухими, но изпълнението на волята Божия (виолетовият) ги откъсва от зациклянията им и ги изпълва с неимоверна енер­гия. Друг е въпросът, че тук физиците говорят за червената светлина от познатата ни октава, а има по-горни октави, в които тя е по-божествена и от виолетовата в нашия спек­тър. На горното ниво тя също не може да откъсва елект­рони, но това там е положително, понеже Божественият илухим не иска и не може да бъде откъснат по никой начин от Божествения обект на Любовта си. Драмата на Летящия Холандец е именно в това, че земната жена няма този вкус и устой, който е приоритет на висшата червена светлина. Смъртното сърце се привързва към смъртни обекти, понеже харесва и обича несъвършеното – такъв му е вкусът и такава френологията. Затова се налага включването на виолето­вата светлина, т.е. на Съдбата или Волята Божия, за да го избива от ниските, смъртоносни орбити, и да развива в него вкус към съвършеното.
*
            През май 1911 г. новозенландецът Ърнист Ръдърфорд публикува статията си за ядрото на атома. Ядрото заема обем, не по-голям от една трилионна част от целия обем на атома. Това е грахово зърно към сфера 90 метра. (стр.156-157)

*
            Иридият е най-плътният известен метал. (157)

             Физиците не винаги съзнават дълбоките причини, по­ради които често уцелват съвсем точно името на даден обект, който са открили. Те не знаят, че зад тях стоят ан­гели, които им внушават много от научните термини. Данте не случайно използва образа на Ирида в строго определен контекст на “Божествена комедия”. Най-голямата плътност съответства на лоното на Божествения свят - саможерт­вата; докакто най-малката плътност е естеството на ду­ховния свят - свободата. В този смисъл, Бог-Отец е най-плътен от всички, но именно затова той обединява всички светове. Духът се откъсва от материята и й се противо­поставя, докато Божественото е най-кондензирано и затова има силата да уравновесява всички светове. Който познава митологията, ще разбере защо богинята на дъгата - Ирида - е свръзката между трите свята – богове, хора и подземно царство.
            Поради твърдостта си, иридият има важно техническо приложение. Любопитно в нашата “иридиева” симвология е и това, че много писци на писалки се правеха и все още се пра­вят с иридий на върха им... Дали са достойни писанията, за които се жертва цял херувим?
*
            През 1913 г. Нилс Бор разшири планетарния модел на Ръдърфорд. Откри електронните орбити. Когато загуби енергия, електронът пада на по-ниска орбита и излъчва фотон - квант светлина. Погънат ли енергия на кванти, елек­троните скачат на по-високи орбити.

            Конкретната физическа реалност е важна за философи­ята на физиката само като първооснова, но за нас е интересно най-дълбокото мистично разшифроване на всеки физически феномен. Ако в древносттта, средновековието и дори днес има немалко волни и наивни паралели от този вид – проповеди и философски, духовни "изводи" въз основа на ана­логията, - то това не може да омаловажи този метод и прин­цип. Нека помислим: лошо нещо ли е загубата на енергия? Ви­наги добро нещо ли е повишавнането на енергията, което из­хвърля електрона на по-висока, по-далечна орбита? На езика на Елма, когато елохимът или илухимът излъчи изцяло и док­рай алохимите от себе си и се превърне в илухим от чист вид, той има нулева енергия и се връща в Първоизточника. Кол­кото повече квантова енергия има в един електрон, толкова повече алохимност има в него и той скача все по-навън – по-надалеч от Центъра. Изучава и строи универсума, физичес­ката вселена. Когато изцяло се освободи от илухимността, той става свободно летящ фотон, неутрино или друга сво­бодна, пътуваща частица, браздяща физическата вселена и необвързана от локално битие, от атом.
            В осиянията на Елма много се говори за моделите на различните социални групи или “комуни”, заложени още в атома. Известните до днес над 100 базални модела (атом­ните) са капка в морето, в сравнение със социалните модели, дадени от молекулите и съединенията. Трагедията на падна­лите илухими, станала при грехопадението и продължаваща и до днес, е че те искат да удържàт двоичния, водородния модел на любовта, което е напълно невъзможно. Той е свещен и въз­можен само в илухимната, водородната вселена. Но дори и при първото и най-важно производно на водорода и кислорода – водата, която ражда и поддържа живота, - водородният морал е невалиден: там има брак между трима. Разбира се, предла­гат и “морален” извод – кислородът е детето в семейст­вото... Нещо повече – днес учените доказват и представят как в кристала на водата неизменно става периодично откъс­ване на един елемент и идване на друг отвън на негово място, за да може животът да подължава. В противен случай настъпва смърт, което се наблюдава и в цялото човешко царство, откакто е заразено от философията на падналите илухими – живот по несменяеми микрогрупи. Най малката и най-разрушителната от тях е двойката (когато не е благос­ловена от Бога). Точно затова и тя е най-лесно разрушима. Още в Протоколите Си до 1910 г., един Българин казва: “Двама е много опасно, много е безопасно”. Странна е тази хипнотична фиксация на всички хора до ден днешен, които се бият в тази илюзия като мухите в стъклото и умират - па­дат на перваза от 200 милиона години насам! Те не могат да развият обемно съзнание – да се поместят на няколко санти­метра встрани, където прозорецът е отворен. Именно в този дух е измислен и шопският виц-гатанка: “Сама врата в по­лето – и всички искат да минат само през нея”...

            Моделът на Бор се оказал неверен. Французинът Луи Виктор де Бройл открил, че електронът има и дължина на вълната, с което обяснил правилно идеята на Бор за елект­ронните орбити. Това била дисертацията му през 1924 г., похвалена от самия Айнщайн и получила Нобелова наг­рада.

            Философските и реални следствия от откриването на вълнообразността са нещо фундаментално, но то е известно на Посветените още от най-дълбока древност. Що се отнася до България, нашият гений Петър Берон открива и доказва с формули и чертежи вълново-корпускулното естество на светлината половин век преди Айнщайн! Като имаме предвид и уникалния модел на Битието, даден от друг Българин малко по-късно (“Космичната стълба на Реалността”), можем да считаме, че конструкцията на всемирната наука ни е съобщена от Него за обяснение на всички досегашни и бъдещи ве­лики открития на учените до края на вечността: Материята е кондензирана енергия, енергията е кондензирана свет­лина, светлината е кондензирана мисъл, мисълта е кондензи­рана Любов, Любовта е кондензиран Дух, а Духът е проява на Бога”. Досега Айнщайн откри корелацията между първите три елемента от тази система - в знаменитата си формула E=mc. За днешните учени, твърденията след светлината в този модел може да звучат само философски и религиозно, но сериозните изследователи и ерудити знаят отдавна, че вече се откриват, дори апаратурно и математически, и корелациите между светлината и мисълта. Бъдещата наука ще докаже с точни формули и останалите, по-високи зависимости, въпреки че човечеството в цялата истинска вселена живее по тях на практика още от първия миг на Сътворението и затова е безсмъртно, щастливо и вечно младо и красиво. Яснозрящите и вече някои апаратури ясно виждат, че неистинната мисъл ражда тъмнина, а не светлина – и това е базата на най-съвършените детектори на лъжата в целия космос. По този начин всички лъжливи, сатанински традиции, религии и философии - основа на най-смъртоносните мотивации и ценностни ориентации – отдавна са "прошнуровани и пронумеровани" от безсмъртния свят: те имат различни степени на тъмнина, а не на светлина. По същия начин се разкрива и корелацията между мисълта и Любовта: мисъл, която не е любовна, е осъдена и осъжда на смърт. Това тук е само формулен израз, но той е основа на грамадно количество космически дисертации и изследвания, основа на цяла обширна наука в безсмъртния свят и централна нишка на всички художествени произведения. Защо пък любов, която не произтича от Духа, не е Любов, това е още по-висока космична наука. И защо дух, който не е роден от Бога, не е Дух – това е също велика тайна за различаване на духовете и на техните хуманоидни творения, вселени и философии. Тя е достъпна само на най-напредналите изследователи. Днес повечето хора и много ангели, дори и някои богове се обезобразяват и умират именно поради вкуса си към ученията и мотивациите на духовете, а не на Духа. Те дават мило и драго да следват курсовете и школите им, но не стават по-здрави, по-безкористни, по-добри и прекрасни от това.

*
            През 1925 г. Шрьодингер доказва с уравнение, че няма електрони-частици, а има електрони-вълни, които обясня­ват всички електронни орбити на всички известни атоми. Опенхаймер нарекъл теорията на вълновата механика "една от най-съвършените, най-точните и най-красивите, открити от човека", а Арнолд Зомерфелд, великият матема­тик и физик, обявил теорията на Шрьодингер за “най-изуми­телното от всички изумителни открития на ХХ век”. Вернер Хайзенберг доказва същото чрез “матричната си механика”, но тя е по-сложна математически. Грешката на Шрьодингер обаче е, че неговата пси-вълна не е материална, а някаква друга.

            Повечето разсъждения на базата на подобни цитати от тесни специалисти рядко могат да бъдат друго, освен наивни аналогии, пасторски "стъкмистики", за да се впечатлят пасомите, че пасторът не изостава от науката... По подобен начин се смеем и на средновековните "научни" доказателства на религиозните просветители, които описват особеностите на слона, например, и веднага правят аналогии с Христос... Въпреки това историята познава точни и гениални изводи и даже прогнози от интуитивно естество, без философът или идеологът да е бил частен учен в дадена област. Това наистина се дължи на всемирния принцип и метод на аналогията, който в много случаи работи, тъй като самата Природа е заложила навсякъде съответсвия между физика и идея. Не е работа на аматьорите да тълкуват дълбоките и сложни изводи на големите учени, понеже не разбират нищо от математическите и експереминталните им основания, но това не отхвъля изцяло възможността за аналогични разсъждения. Това е основен прийом и в риториката, и в прогностичната и евристична психология, и в литературната фантастика. Понякога поетът и писателят, ораторът, откриват или тълкуват гениално истини, които не могат да бъдат прозряни по никой начин от тесния специалист, ако не е философ и романтик, ясновидец. Или ако поне не е бил в контакт с изънземни... Как, например, Джонатан Суифт описва Фобос и Деймос 150 години преди да ги открие с телескопа си астрономът Хъл? Как Данте описва тъй-точно съзвездието Южен кръст, след като то не е било познато в неговия век на мореплавателите и пътешествениците? Точно на това основание, един известен писател казва, че "астрономът няма право да притури нито един атом към вселената, но поетът може от един атом да създаде цяла вселена». Първата част на това твърдение отдавна вече е спорна – учените постоянно откриват "несъществуващи" фантоми във физиката и астрофизиката и могат да притурят виртуално към вселената всичко, което им хрумне или изскочи на върха на математическото им перо. По-късно това често се открива и екс-периментално. А че поетът, романтикът, влюбеният, творецът могат от един атом да създадат и създават цели вселени, това е факт, който не важи само в естетически и културен смисъл. Учените тепърлва ще има да откриват реални физически обекти във вселената, породени от музиката на някой гений или любовта на някой велик или неизвестен влюбен... Такива образи и идеи отдавна съществуват и в литературната и поетическата фантастика, но апаратурно и визуално те ще бъдат открити в бъдеще. Едно от произведенията на приятелите, свързани с Елма, отразява точно тази идея ("Феноменът «Астролония").
            Аналогичната логика и образност на базата слънце-планета и електрон-ядро отдавна се използва за темата, кой от кого и от какво се привлича, за да бъде в дадена орбита. Това е повод за много тъжни и язвителни сравнения, когато на някой му е мъчно, че любимите ни са във фиксирана орбита около някой по-малко истински, по-малко достоен... Ангелоподобни същества или крайно привлекателни лица ги виждаме в несменяеми орбити даже около чудовища или човекоподобни обекти и гении... Скърбим за това, късаме се от скръб и терзания, но не подозираме, че и в този случай важи с всичка сила поговорката "което си прилича, се привлича". Не можем да очакваме същество с определена френология да бъде очаровано от същество със съвършено друга френология. Всеки отива там, където го праща неговото еволюционно равнище. Ние не знаем нито един случай на астрална тръпка или нисше ментално съображение (традиция, нагон, проституция, тщеславие), които да не са свършвали с остаряване, обезобразяване, болести, смърт. Тъжното е, че когато подобни пилигрими се върнат към истинските си приятели (ако са с душа, понеже иначе памет и възвръщане няма), вече не изглеждат така, както на младини... В тази зона на вселената, изключения почти не са известни.
            Относно вълновия или вълново-корпускулния характер на орбиталността, също има психологическа символика и реално човешко поведение, ала това може да се остави за "домашно" на желаещите – и то е обширна тема.

*
            Енрико Ферми пръв представя слабите взаиемодейст­вия в математическа форма. (263)

 Другаде е разказано как преди години един приятел, в една свежа неделна сутрин, се събужда и чува ясен глас в стаята, който казва: "Анри Поанкаре!"; и веднага след това: "Енрико Ферми!". Понеделник отива в руската книжарница и разглежда книгите. Вижда току-що излязлата биография на Поанкаре и я купува, проучва я основно. Не след дълго се запознава с човек, чиято дисертация е именно върху този учен и узнава, че той го боготвори. Минава му мисълта, че този нов познат може да е прероденият Поанкаре. Досега обаче не се е запознал с живота и делото на Ферми и не още знае защо е бил предупреден и за него.

*
            На името на Ферми са наречени повече неща, откол­кото на който и да е било човек, който познавам: “ферми­лаб”, “институт “Енрико Ферми”, “фермиони” (всички кварки и лептони), “статистиката на Ферми”. Едно ферми е мярка за дължина, равна на 10-13 см. Ферми описа една нова природна сила – слабите взаимодействия (при радиоактив­ния разпад) (281-282)

             Както вече узнахме, авторът на тази книга Леон Ледерман не вижда нищо Божествено в частицата-бозон, която е открил теоретически. Като всички подобни учени, и той копнее да изнамери и да кръсти частица на свое име (примерно, «лион»...). Страшно много обича да яде риба, особено главата й... Изпитва злоба и завист към конкурентите си и люто мрази мистицизма, окултизма и теизма във физиката. Пие порядъчно алкохол. Всичко това обаче не пречи цял свят да му се възхищава, а правителствата да отпускат милиарди долари за неговия уникален проект. Гениите имат своите малки и големи недостатъци, но човечеството им благодари. Феноменът с алкохола ни е познат отдавна – не един и двама физици също се пропиха, понеже съвестта и изчисленията им показват, че вселената не е без Създател. Те обаче са длъжни да защитават противоположната позиция, за да не подронят бюджета си и авторитета си пред други пияници... В соц-лагера това беше обяснимо, докато на запад почти всички водещи физици са религиозни или са станали религиозни именно поради физиката. Затова позата на Леон Ледерман е малко трудно обяснима, освен ако ни се подиграва...

*
            В книгата на Ледерман и Теръси се дава и таблица на фундаменталните частици, които изграждат света. Всеки, който изучава Словото Божие, може да направи опит да ги разпредели сам по 12-те свята, ако познава интегриона. Както бе казано, тази таблица в ръкописните извадки е попълнена именно по този начин, но Елма забрани да се разп­ространява.

            Ето таблицата от самата книга “Частицата Бог”:

КВАРКИ
 (всеки кварк е в 3 цвята)
I п о к о л е н и е
горен (u)
долен (d)
II по к о л е н и е
чаровен (c)
странен (s)
 III п о к о л е н и е
върхов, истинен (t)
дънен (b)


ЛЕПТОНИ
I п о к о л е н и е
Eлектронно не­утрино (νε)

Електрон (ε)
II по к о л е н и е
мюонно неутрино(νμ)

Мюон (μ)
 III п о к о л е н и е
тау-неутрино (ντ)

tau (τ)

МАТЕРИЯ :
КВАРКИ ЛЕПТОНИ ФЕРМИОНИ

            Освен тях, има и глуони и бозони (производно от името на индийския физик Ш.Н.Бозе, който описа частици с целочислен спин). Докато всички веществени частици имат спин ½ и се на­ричат “фермиони”, всички частици -“вестоносци” имат спин 1 и се наричат “бозони”. (332-333)

            Грамадно е изкушението да предположим, че фермионите може да са частиците на ясновселената, а глуоните и бо­зоните – частиците на тотвселената и холивселената. Щом като първите са материята, вторите какво са – Дух или ан­тиматерия? Елма им дава други имена, но ги описва по уди­вително подобен начин. За Него обаче те са разумни и висши същества – ни повече, ни по-малко от богове. Физиците не случайно се удивляват, че при експериментите много частици реагират разумно и целесъобразно. За нас е ясно, че х-бозонът е синоним на “тотона” или “холиона” от осиянията. Ако се окаже абсолютно единствен и универсален, той ще е са­мият холион.
            Свободните обитатели на холивселената знаят, че в нея се попада само чрез "Божията молитва", дадена и на нас – поне като текст. Изключено е обаче да попаднат там уче­ните, на чиито имена са кръстени открития и са си взели хо­норарите, наградите и славата на Земята; които се хранят с трупове на умъртвени същества. Ангелите и боговете не могат да бъдат убити, но когато са въплътени в животни и хора, това става с външната им обвивка. Да, учени и прости на Земята от край време са и човекоядци, понеже не знаят, че душите на месоядците, на егоистите и на злобните влизат временно в животните за лов, риболов и клане – да видят какво е.
*
             Фотонът е предсказан през 1905 г. от Айнщайн и за пръв път наблюдаван експериментално през 1923 г. от Артър Комптън (333).
*
            Учителят Петър Дънов до 1945 г. и Елма в осиянията след 1972 г. говорят немалко и за четирите вида взаимодействия в Битието, които бяха открити и от физиците. Те ги определиха като ядрени, електромагнитни, гравитационни и слаби. Древните ги виждат като “4-те стихии”. В книгата на Ледерман и Теръси, калибровъчните бозони създават елект­ромагнитното поле чрез фотона (y), слабото поле – чрез w - w+ и zo, а силното – чрез осемте глуона. Гравитационното взаимодействие тук не е приложено, понеже науката още не е открила произхода му.

            Познаващите интегриона на Елма може да се сетят, че в центъра на ясновселената е осмицата или осмоидът. За физиците това е царството на осемте глуона, а за Буда – “Осморната Пътека”.
*
            Може да се изброят 18 кварка (поради разцветките им), 6 лептона и 12 калибровъчни бузона – преносители на вза­имодействията. Има и една анти-таблица, в която на всички частици материя съответстват античастици. Това дава общо 60 частици.
           
            Познаващите Словото и дълбините на науката ще се сетят за Слоновете, Трите Кита и Костенурката и за още много базални модели на Битието още от най-дълбока древ­ност. Ще свържат съвременните открития с ”12-те Мла­денци”, “12-те Старци” и с майките, съпругите и децата им. Ще се сетят, че пълният цикъл на безостатъчно наслагване на лунния цикъл в слънчевия е 60 години - и пр. Естествено, в числото 60 има и други големи тайни.
            Въобще Ледерман, макар и формално и официално ате­ист, не се бои да обявява дори терминологически “частицата-Бог”, от която всички останали са произведени. Както други, и той търси ТОЕ (Theоry оf Everything - теорията на Всич­кото). Наричат я още “супергравитация”, “суперсиметрия” или “суперструни”, в теоретичен стремеж за синтезирането на OTO (обединената обща теория на относителността с квантовата теория). Квантовата не е била приета от Айн­щайн до края на живота му. Както знаем, частиците, поле­тата, шуплите и струните в астрофизиката вече изграждат цели фигури и даже клетки и тъкани в космоса. Скоро ще бъ­дат открити и органи, а накрая ще сглобят и даже ще видят в уравненията и устройствата си самия Космически Човек! И досега се пазят в тайна случаите на полудели астрономи, видели в окулярите на телескопите си плуващи вселени във формата на Човеци. Звярът унищожава незабавно и доднес всеки учен, който си позволи за публикува такива фотогра­фии. Но на някои от съвременните цветни фотоси на вселе­ната такива части и фигури наистина се уподобяват на нещо живо. Религиозните спекулират с тях за своя пропаганда, но не е сигурно дали това е винаги само пропаганда.

*
            Най-добрите математици говорят за 9 пространствени измерения и 1 времево.
*
             Неизвестно защо, Ледерман принизява интуицията до навика ни да усещаме конвенционалния си опит. Той обаче е прав, когато става дума за "каузалната" памет – интуици­ята ни по линия на причинното и принципното ни висше тяло. В него остават истинните и вечни познания и идеи, които сме добили от преражданията. Затова в даден живот подобен запис често избликва и ние го имаме за интуиция. Същест­вува обаче и същинска, "будическа интуиция", която произ­тича от сърцето – там никой няма предваретелен опит. Това е гласът на Бога или на Божественото в нас. Тя обаче пак се делри на две – Уранова и Слънчева. Може да нямаме личен еволюционен опит, но Урановата интуиция ще ни поднесе опита на Всемирното Човечество. Слънчевата интуиция обаче – положителният полюс на душата или будическото ни тяло – ражда поведение, творения и истини, абсолютно непознати никому в цялата история на Битието, липсващи дори в ноос­ферата или Акашовите записи. Това именно е святото твор­чеството - гласът на Бог Отец или Тот в сърцето ни. Някои са го нарекли “ентелехия”, други - “скок априори”.

*
            Суперсиметрията я наричат още "Сýси"... Поради си­метрията "1/2 спин - цял спин", те измислят бозони (глуони) - като партньори на фермионите - и ги кръщават съответно селектрони, слептони и скварки. Полуспиновите партньори на едноспиновите бозони получават наставка "ино". Така към глуоните присъ-единяват "глуино", фотоните се чифтосват с "фотино", а има и "уино" (партньорът на w) и "зино" (партньорът на "z"). Със стъкмистика теория не се прави, но тази е най-популярна (360).

            Нова идея е, че цялото пространство съдържа само едно, базално пространство - Хигсовото, - което пронизва вакуума и е едно и също навсякъде. Това означава, че ако в някоя ясна нощ погледнете звездите, вие гледате през Хиг­совото поле... Частиците, повлияни от него, добиват маса, но за разлика от другите маси, това е маса в покой. Тя е раз­лична по количество от различните частици. (362)

            Масите варират от масата на електрона (0.000 GeV) до тази на върховия кварк, надвишаваща 91 eV. (363)

            Мюонът има 200 пъти по-голяма маса от електрона - 1 GeV. Той е любим обект на Ледерман за изследване.

            Хигс е бозон с нулев спин. Обаче хигсовото поле при­дава маса на обектите във всяко място и без всякаква насо­ченост. Затова наричат "хигс" скаларен (безпосочен) бозон. (364)

            Нека си припомним от холизациите, че Абсолютният Дух и Нговият връх над айсберга - Бог Отец или Тот - е неподвижен, без спин и без наклон. Той обаче създава и урав-новесява Своя Двойник, който добива безчет спинове и накло-ни и се движи с безброй скорости по безброй траектории, за да моделира и създава Битието.

            Следователно, без бозона-хигс приведената схема на частиците се разпада. Така се нарушава унитарносттта (ко­гато вероятносттта за дадено събитие надвишава единица). Преди говорехме за хигсово поле, но квантите на едно поле всъщност са частици. Може да има само една хигсова час­тица, а може да има и цяло семейство.

            Тук е мястото да напомним отново, че Велики Посветени като Дионисий Псевдоареопагит и след него Данте Алигиери наблюдават Бога откъм "емпирея" като микроскопична, ярко блестяща точка, която може да ослепи даже и божество. Руският академик Марков и други "луди" физици потвърждават това през 60-те години и определят тази Точка като базална и основополагаща - без маса, спин и измерения.
            Крайно интересно! Пустият му Леон Ледерман, макар и официално атеист, (хитър евреин...), навсякъде говори за Бога и Господа в женски род. Нещо, за което през средните векове са качвали на кладата. Тази идея за частицата-Бог е била вкарана днес в науката наистина от Питър Хигс от Единбургския университет. Ледерман пише:

            "И така, преди Хигс - пълна симетрия и скука; след Хигс - сложност и вълнения... (366-367)

            Ние включваме хигсовото поле, модифицираме теори­ята и получаваме непротиворечива математическа теория, дори и при енергия от 1 ТеV. Хигс спасява положението, спасява стандартния модел и всичките му добродетели! Дали това доказва, че теорията е вярна? - Ни най-малко...Тя е просто най-доброто, което днес е по силите на теорети­ците. Възможно е Тя (Бог) да е още по-умна...

            Идеите на Ледерман и съвпадението им с интегриона на Елма имат потвърждение и в модела на друг заклет атист - Стивън Хокинг. Книгата му "Вселената в орехова черупка" също бе анализирана и сравнена в този план с холизациите, но записките върху нея засега са ненамируеми. Риализираме един от уникумите на модерната физика - книги, записки и оригинали на осияния, както и обработки на стотици томове в обем за цяла градска библиотека, оцелели само на едно микротаванче на притежателя им, възлизащо абсолютно точно на пет квадратни (12 кубически метра)... Дейвид Копърфилд трева да пасе - той може да скрие Статуята на Свободата пред хиляди зяпачи, но да скатае пред очите на цялото човечество тъй перфектно и за толкова десетилетия такова нещо като нашето - не може... И това не е само български феномен. Подобна книжнина и до ден днешен все още пълни сандъците на един американски холизатор - също много плодовит. Публикуваното от тях официално е капка в морето. Става дума за Едгар Кейси (18.03.1877 - 3.01.1965; на английски Edgar Cayce) - американски ясновидец и паралечител. Известен е с предсказанията си, правени по време на сън и записвани от стенограф. Медиите често публикуват сензации, според които някои от тези предсказания се сбъдват и до ден днешен. Автор на около 26 хиляди предсказания на най-различни теми. Доколкото ги е давал в състояние на транс, напомнящо сън, той е получил прозвището "Спящия пророк". Общо взето, има и други "откачени ненормалници" като него и като Айнщайн, родени в третата декада на Рибите – «Космическия Океан»... Тя е свързана с холистичната любов и холистичното познание. Ледерман не е от тоя Океан, но пък е от нещо още по-основно: третата декада на Рака. Това е самият Космичен Извор на подобни неудобни теории. Родил се е на 15 юли 1922 - в точен тригон с Айнщайн и с оформителя на тия редове в момента... Последният бе питал някога един от най-големите руски астрономи, защо именно на 16-17 март всяка година денят е точно равен на нощта, докато официално за начало на годината се приема 22 март. Юрий Бромлей отговори писмено, с формули и чертежи, че 22 март е времето, когато диаметърът на Слънцето минава през плоскостта на еклиптиката, но на 16-17-18 март неговият връх я докосова за пръв път и то почва да пътува в северната част на небесната сфера. Това постави за нас два въпроса: кога е, всъщност, началото на Овена; и защо родените в края на третата рибешка декада са не само кротки риби, но и буйни овни - и в науката, и живота...

             Нищото става етер; после Айнщайн отхвърля етера като среда (медиум, преносител). По-късно той се превръща във "вакуум" и "нов етер", а днес това е полето Хигс. То действа при студ, а при горещина се унищожава (по-точно, при темпераури, еквивалентни на енергия, по-малка от 1TeV.

            Това за нас поставя въпроса, не е ли наистина полето-Хигс самият "татван" - царството на Абсолютния Дух, според Елма? За него знаем от осиянията, че се отличава с абсолютен студ и пълно нежелание за известност, проява и изява. Горещината, подпалването на монадата Му за живот и творчество става едва на върха Му, който е една пламтяща Звезда или Точка, равна на Вселена - и се мултиплицира в безбройните звезди и същества в космоса. Ледерман е не само гениален евреин, но и е роден от руски емигранти в Ню Йорк. Това също допринася значително за Божествената му лудост...
            Именно Ледерман нарича полето Хигс "новия етер"Той пише: ”Частиците му трябва да са с нулев спин, да бъдат интимно и мистериозно свързани с масата и да се появават при горепосочената енергия. Някои считат това поле за фундаментална частица. На човек му се ще да се появи ня­кой нов Айнщайн, който с проблясъка на прозрението си да ни възвърне нашето очарователно "нищо"... “ (369)

            Хигсовото поле, стандартният модел и нашата предс­тава как "Господка" е направила вселената, зависят от отк­риването на Хигсовия бозон.(369)
            98 на сто от веществото във вселената е водород и хелий.
            Преди 15 милиарда Вселената (засега 100 милиарда галактики от по 100 милиарда слънца) е била точка с около 1032 градуса по Келвин. Кварки и лептони там са се блъс­кали с енергии от порядъка на 1019 GeV. След малко ох­лаждане, кварките почнали да се сливат в протони и неут­рони и другите адрони - и едва след 3 минути от взрива последните почнали да образуват стабилни ядра. Атоми почнали да се явяват чак след 300 000 години...

            Според теорията за супреструните, точковите обекти се заменят с къси сегменти от струна. Именно тук се изиск­ват 10 измерения! Тази теория претендира да стане ТОЕ (на български - ТОВ (Теорията, Обясняваща Всичко). Шест от измеренията са свити в точка в Планковата област - 10-33 см. Предишните точкови частици се разпространяват като вълни по тези струни.

            Излишно е тук да повтаряме множеството примери от Словото в България през миналия и сегашния век, показващи как Точката се самопревръща в Линия, Линията - в плоскост, Плоскостта - в обем, обемът – в тесаракт и т.н. Същото се аргументира много по-детайлно и сложно и в интегриона на Елма. Ако надникнем пък в «Панепистемата» и «Славянска философия» на българина Петър Берон от средата на 19 век, ще видим как там Бог дава първия тласък на Битието и сам се превръща в «пикноелектросфера» и «ареоелектросфера»; как те интерферират и създават «иридоелектросферта» (ето я пак Ирида – и Берон е бил "глупав" като другите...). Как тя интерферира с родителите си и така се получават светлинният и топлинният спектър; как от тях се получават физическите частици и полета и химическите елементи, а после – и различните видове вселени, избухващи една в друга на космически етапи... Въобще – "карикатура на гения", както пише един наш известен комунист-конюнктурец, при наличието на цели институти по беронология на запад...

            Ако масата на вселената е достатъчна, тя ще почне в един момент да се свива и ще стане затворена. Ако не е достатъчна, вселената ще продължава да се разширява и ще стане отворена. Ако масата е точно колкото трябва, за да я уравновеси, вселената ще остане стационарна. Има много тъмна материя във вселената, която може да я направи зат­ворена. Тази тъмна материя е съставено от аксиони, фотино и неутрино. Засега вселената поддържа почти пълна стаци­онарност. (389)

            Тук биха могли да се направят сериозни паралели с твърденията на Елма, че божествата-илухими са "сгафили" и са зациклили в цяла затворена вселена, създадена от самите тях - живеят само за себе си и за своите си. От друга страна, отворковците-алохими все още нямат понятие за интимните вселени с истински сродни души и затова браздят отворените вселени по системата "да им види гъзът път"... Стационарните елохими обаче решават проблема перфектно, като уравновесяват и редуват едното с другото, без да трошат здраве и нерви и много прераждания. Мъдрецът в "Махабхарата" представя и трите вида още там.

            Мощната Айнщайнова теория на относителността пре­дизвикала Гът (ALAN GUTH) да открие "инфлационния" пе­риод от 1035 от началото на Взрива до около 10-33 сек., за който Вселената се е раздула от субпротон (много под 10-15 м.) до билярдна топка... Под влиянието на скаларно поле без посоки, много подобно на полето Хигс, според физиците това време е огромен интервал. (391)

            Ето какво е измислил Алан Гът: "Дарявайки цялата си енергия за сътворяване на частиците и лъченията, Хигсо­вото поле от време на време се оттегля, но често пак се явява с различни маски, за да поддържа непротиворечи­востта на математическия апарат; да потиска безк­райностите и да надзирава нарастващата сложност, по­неже взаимодействията и частиците имат навик да се разграничават... Ето ви частицата Бог в цялото й вели­колепие!"

             Гът предсказа съществуването в Големия Взрив на "магнитни монополи" - самостоятелни магнитни полюси. Те би трябвало да са свързани, както материята и антиматери­ята. "Инфлацията" има грамадна скорост, много по-голяма от светлинната. Разделя много области на вселената на несвързани причинно части. Води до пространство с об­ратна кривина (като седло) и, в даден момент, до абсолютно плоска вселена. (392) (за нас това е Вечността - Вселената на Вечния или Вечнозеления Дух, според терминологията на Елма).

            Откривайки нищожни, но ясни температурни разлики в много области на вселената, физиците виждат семената на бъдещата структурност (галактики, звезди и пр.). "Беше все едно, като да видите лицето на Господа" - е казал астро­номът Джордж Смут. (393)

            Така че всичко след инфлационните 2 секунди е вре­мето от 10-33 до 1017 (сега).

            Зад частицата Бог се открива свят с великолепна, осле­пителна красота, само че към този свят нашето умст­вено око никога няма да се адаптира (400) (Ако разчитаме само на ума си...)

            Каква е гаранцията, че няма да открием древни цивили­зации, съществуващи вътре в кварките? Ха сега де! (401)

            Ако ще трябва за замесим Господка тук някъде, нека извикаме прекрасните хора и гениите, които са ни дарили с толкова много Нейни образи! Така че - ето го сценарият за последната сцена в една перфектна холивудска интерпре­тация на тази моя книга...

             [И ето че президентът на Астрофизическото дружество Леон Ледерман гордо вика към Вселената, че именно той е създал тази удивителна теория и че тя е продукт на неговия ум, а не на друг... Дарил я е с причинност, цел и красота - не би имало полза от нея без неговото съзнание и неговите интерпретации... Колкото и да фучи като бенгалски огън от атеизъм и индивидуално тщеславие, ето как чудно завършва той своята знаменита книга, давайки модел за един бъдещ холивудски филм по това произведение]:

             "В небето се появява размита, въртяща се светлина - и един блестящ лъч осветява брега. На фона на тържестве­ните кулминационни ноти на една Бахова меса в си минор, или може би пиколовото соло от "Тайнството" на Стравин­ски, светлината в небето се преобразява в Нейното Лице - усмихнато, но с израз на безкрайно сладостна тъга..." (403)

Айде атеист, де!...

                                                Книгата е прочетена в интервала 24-29 ноември 2005 г. в Санаториума за реха­билитация във Велинград. На това място не поради лични проблеми, а за придружаване на приятелка.

1 коментар:

  1. Във всичко това за тази теория и експеримент, никъде не се включва получаване на допълнителна енелгия от снопове сблъскващи се частици. Или нарушаване на закона за съхранение на енергията чрез допълнителна енергия. А съществуването на допълнителна енергия е вече абсолютно доказан факт - генератор на Андреа Росси и др. Значи стандартният модел е крайно ограничена и значи невярна теория. Той е един боклук, който трябва да се преписва многократно, за да стане що-годе верен. В него не се разглеждат антигравитационни и гравитационни свойства на материята, което го прави още по-голям боклук. Изобщо всичко свързано с този колайдер е едно гъзи-гъзи, на което се връзват физиците, които не могат да играят шах. Беше открито също, че скоростта на светлината не е константна величина и че може да надвишава от 1,5 до 4... 5 и по-вече пъти скоростта на светлината за неподвижно тяло в този райн на Галактиката
    . А тук и дума не се обелва за това. Изобщо лайната, които серат атеистите са крайно големи, но изсрани с голямо вдъхновение.

    ОтговорИзтриване