1246.2009.10.08 Вселената на циганите

Книга 37


8.X.145(2009)

София – Изгрев

 ВСЕЛЕНАТА НА ЦИГАНИТЕ

(Относно проблема с включването на дневниците)

Христос казва: "Който мине през всички изпитания и всички положения, той разбира Великата Истина". (30.10.199н олс Условия за растене`49:139 )

 7:59:27

Изключително голям проблем! Хронологично, за 17-а книга стигнах до дневника си от 1992 и видях, че не е преписан – по моя вина. Казал съм, че го имам електронно, без да про­веря – и В. не го е написала. Като го зачетох, първо всичко ми оживя и се възстанови като на екран, но при описанията на "ренесан­совите" си чувства и приключения се изпотих от неу­добство: това не бива да стига до хората! Пък и сега гледам на тая въздишаща и гърчеща се личност като че ли е някой съвсем друг – като човек, който отдавна е спокоен и сигурен, че вече е излязъл на "слънчевата полянка". Университетът бе едно откритие за мене след продължителната "чистота" и "девст­веност" и това е един от плюсовете но филоло­ги­ята. Асистенти, преподаватели и крупни литературоведи разглеждаха "Панчатантра", "Декамерон", Дон Жуан и даже Казанова с нескриван възторг и ги окачествяваха като светли удари в сърцето на средновековното религиозно мракобесие, избивало нерви, души и живи хора заради преизобилната им чувствителност. Разкрепостяването на чувствата и либи­дото било родило светла епоха на велики открития, необуз­дано нахлуване на душевна и духовна красота и енергия, възк­ръсването на естествения човек. Поети, писатели и певци престават да се срамуват от изблиците си, предават това и на "обикновените" хора – и човечеството почва да вижда вече изхода от мрака. За една мощна вълна от композитори, фило­софи и писатели каканиженето на сресаните чувства под контрол приключва завинаги и започва нова епоха, пълна със сияния взривове и експлозии. Даже Моцарт е сащисал съвременниците си, а като се явяват колоси като Бетовен, Верди и Вагнер, старите задълго не могат да си вземат дъх.

Това, което става пред очите ни в цялата все­лена, пламти и се разширява и в човешкото сърце и чове­кът започва да диша: да разкрива свободно чувствата си. Не само да ги разкрива, но и да ги проявява. Ние имаме формула: "Христос е човекът на изявенета, проявена и осъществена Божия Любов". Касае ли това и либидото? Етиката в това отношение днес се издига на друго ниво: като експлодираме, да не засегнем други души и сърца, а не да не експлодираме. Гьоте, Дос­тоевски, Толстой... – да не изброяваме още... Дотук – всичко като в учебни­ците по история на човешката култура.

Но оттук нататък стои въпросът: откъде-накъде да включвам нещо подобно между текстове от най-висш характер? Самият Елма е казал и е написано "червено на бяло", че дневни­ците трябва да се включват – да се видят човешките лутания и проблеми и плодовете на Словото в реалния живот. Толс­той е преписвал със свирепи задрасвания и редакции романите си десетки пъти, но неговите Изповеди, където не е скрил нищо, са бисер и диамант, който свети с непреходна светлина.

Ето, дневни­кът от 1992 г. сега предстои да го пусна както си е (всъщност, той вече е окастрян два пъти), но вътре пак има неща, които биха смутили сериозно благочестивите и биха поста­вили пак под въпрос Слово ли е словото, което идва чрез същата личност. Дали и въобще да не включвам личните дневници в тази сериозна поредица с осияния – или да ги среша още веднъж така, че вътре да останат само "чудесата", поле­тите, изцеленията, духовното и възвишеното?

Имам нужда от отговор! При това, старата личност е минало, това е си­гурно. Защо да се пуска астрал и нисш ментал, пълен с много огорчение и на места даже озлобление? Достойно ли е това? Ето, най-близки и широко скроени приятели обръщат внима­ние и на други подобни текстове, в които се промъкват човешки не­достатъци на личността. Съгласих се, например, да редактирам думите си основно в материала за граматиката и стилистиката на Елма.

8.10.2009 г. 08:42:38

         - Бог е сърце! Бог е душа! Бог е Дух – и ония, ко­ито Му се покланят със дух и истина трябва да Му се покланят. Бог е огън пояждащ и въздух, който не може да бъде унищожен. Сгъстиш ли въздуха, той ще те изтика. Ако не беше Бог, нямаше да имате чувс­тва, страсти, влечения.

         Ренесансовата личност е космическа личност – нищо повече! Само на Земята текат тия смешки и трагедии хората да не се обичат, да се обличат. Те обличат не само парцали, но и парцаливи идеи и по­нятия. Разрешил съм Сатаната да им внушава да се обличат, за да скриват Божествената плът и дух. Разрешил съм Луцифер да им внушава да се събли­чат, но не там, където трябва. Разрешил съм Мамон да им внушава, че трябва да имат прегради и прите­жания. Всичко съм разрешил, понеже сте Мои създа­ния, а не техни. Те не разрешават и разрешават, за да ви доведат до умиране, а Аз разрешавам и не раз­решавам, за да бъдете вечно млади, прекрасни и живи.

         Какво разрешавам Аз? – Разрешавам, когато сър­цето ти затупка, да се превърне незабавно в обятие! Разрешавам обятието да се превърне в нас­лада, насладата – в огнение, огнението – в живот. По същия начин не разрешавам всичко, което е точно обратното. Не разрешавам, когато сърцето ти за­тупка, да го спреш; не разрешавам да смразиш сърцето на другия. Не раз­решавам избликът да не се превърне в обятие, понеже на­казвам това със смърт. Всички гробища без изключе­ние са сподавени обятия – неосъществени прег­ръдки! Не разрешавам прегръдката да се прекъсне и да не се стигне до огнение. Тук вече не тялото, но самата ви душа пада в геената огнена. Всички при­чини и религии, които спират огнението, имат за цел да ви провалят до седмия кръг на ада. В осмия кръг падат ония, които преживяват огнение, но пре­дотвратяват зачатието. В деветия, най-долния кръг, който е самата арена на ада, се излежават лъвовете на идеологиите. Те скачат от време навреме нагоре, за да си лапнат някого. До осмия кръг все още има спасение – все още можеш да излезеш нагоре. В де­ветия кръг обаче отнемат и душата ти. Може да прегръщаш и да не прегръщаш; може да имаш и да нямаш огнение, може дори да си помятал и кюртирал живи деца и чувства – все още има надежда за тебе. Ако се покаеш – има надежда. Ако един ден преста­неш – има надежда и спасение. Но за тия, които са си продали душата и са повярвали на упирите – за тях спасение няма. Просто няма. Ти може да си разюздан бик, може да си светец – света вода ненапита, - но ако си повярвал на сата­ните, че можеш да спираш любовта или да я развих­ряш по своя прищявка – това е край за тебе. Истин­ски край без надежда, понеже тогава монадата ти се отнема и се връща в Океана – претопява се.

Значи – Бог е предвидил и това: да има смър­тни монади. Ето защо съм казал, че един ден не само душата, но и духът ще умрат. Няма да ви трябва повече нито будическо, нито атмическо тяло. Нещо повече – ще умрат и илухимното, и ало­химното, въп­реки че минават за Божествени. Ще ос­тане само елохимното, понеже... – знаете защо. Няма защо в момента да повтарям.

         Така че днешната лекция е за разликата между свободна воля и прищявка, своеумие, своеглавие. Раз­ликата е от небето до ада. При свободната воля во­лята е свободна, понеже произхожда от елохимите, от елохимното тяло на съществата. Тя е свободна именно поради това, че обича и себе си, и едного, и всички. Че осъществява тази любов едновременно, без да се замисля и колебае. На Земята обаче сво­бодната воля прави това последователно – ето ви пак работата на Тройния Ритъм. Тройният ритъм важи само в универсума – в света на Времето. Там ще оставаш сам, когато сърцето ти поиска; ще бъ­деш с единствения, единствената, когато поиска сърцето ти; ще бъдеш с всеки от всички 60 милиарда души на Земята и в орбита около Земята – когато Бог ти каже или когато сърцето ти поиска.

         Сега внимавайте. Това разделение пред вас сега го правя за пръв път – до днес не сме го разиск­вали. Казахме, че възкресението и физическото без­смъртие идват в Петото Посвещение – изпълнени­ето на волята Божия. Защо обаче има Център на Пентаграма – нещо по-високо от петото Посвеще­ние? – Защото там живеят и работят Учителите, адептите на Всемирната Ложа. При тях няма та­кова нещо да изпълниш волята Божия, а на теб лично това да не ти е приятно, да не ти се иска. Молит­вата, която знаете, важи за учениците, не за Учи­телите и Възлюбените. Ученикът – дори този от Пета Категория, последната - често изпълнява во­лята Божия с въздишка, с кървави и преглътнати сълзи. Бог изисква това от него, за да направи рязка крачка напред. Бог не е сатрап - да ви иска нещо са­танинско. Той не иска да прекърши личната ви воля, личното ви разбиране. Но в Петото Посвещение Той се занимава с изтръгване на адски корени. Това за­почва още от Четвъртото – там е най-болезнено. Първият опит е даже от Второто – планината Мо­рея. Именно от Второто започва отказването от себе си.

 Там е работата, че всяка мъка, всяка съпро­тива при отказването от себе си не е от Бога. Това са корените ви във ада, които са напълнени с отрова. Те са не само отровни, но и като нокти – заграб­ващи. Всички обикновени хора от външния кръг на пентаграма – от владетеля до светията – имат такива нокти, такива корени. Такива нокти има и праведни­кът, човекът с "особено мнение". Може да е горял 1000 пъти на кладите, той още има да гори – не е разпуснал ноктите си. Държи в тях особата си; с кървави следи са жертвите му, които са му повяр­вали. Той не може да ги отпусне, защото се счита за прав, за най-прав. И това е качество, и това е подвиг – да се хвърлиш от скалата, защото не предаваш вя­рата си. Но скачаш в пропастта със затворени нокти – държиш нещо. И нищо да няма, и кристално чист и безкористен да си, ноктите ти са свити от страх или гордост, от мисъл за себе си.

         Така че, да се върнем на своеволието и свобод­ната воля. Бог е разрешил да имаме своеволие, за да видим какви са резултатите. Душата се учи истински само от резултатите – тя не е дух. Духът може да схване истината в момента, той е пряко свързан с Бога. При своеволието, прищевките, при своеуми­ето и своеглавието ти си напълно уверен, че имаш право да разполагаш със себе си и с тялото си както ти си решиш. Бог ти е дал това право, но за изпита­ние. Бог иска да видиш докъде стигаш, на какво зап­риличваш, когато живееш в тази илюзия.

Душите от Второ, Четвърто и Пето Посвещение вече разбират, че имат адски корени и че щенията и обидите им не са от Бога. Те молят Бога да изтръгне тия корени, да разтвори ноктите им. И когато Бог го прави, за да ги освободи и да освободи жертвите им, тях ги боли, викат или сподавят виковете си. Има и такива родилки – примирени и горди. Както и да е, чак до Петото Посвещение – Възкресението – човек изпъл­нява волята Божия в разрез с личната си воля: иска му се друго, разбира друго, но вече Бог е Господарят му, не Сатаната. Извършва подвизите с вдигнато чело, изправя се пред палача с честен поглед. Коре­ните му обаче, дори и изтръгнати, го болят – кръв и гной капе от тях...

         Сега, какво става с хората от Божието коляно – тия, които не са пропадали? Или които са пропадали, но са възлезли веднъж завинаги в Небето и повече нямат адски нокти и корени? – Те именно са ония, при които Божията воля съвпада абсолютно с личните вкусове, мисли, потребности, стремежи и воля. За­това въобще не е нужно Бог да им иска да направят нещо, което ще ги изправи на нокти – те повече нокти нямат... Те просто вече не държат плячка в ноктите си – нямат мнения, прищевки, фиксации, любов с обект. "Това е нечовешко! – ще възразите вие – Чо­век все трябва да си има някой...". – Там е работата, че съществата без нокти хем си имат някого, хем нямат. Първият "някой" за тях са те са­мите, когато имат нужда да са напълно уединени и да се занимават със Словото и само със Словото. Вторият "някой" е Сродната Душа, с която общуваш реално – вече си я намерил. Не си въобразяваш, че този или онзи ти е сродната душа. Третият "някой" е всеки от всички тия 60 милиарда души, чрез които се изявява Бог или сродната ти душа. Бог казва: "Гла­ден бях – не Ме нахранихте". Това е Бог или срод­ната ти душа, дошла при тебе да ти се моли под формата на една от тия души. А понякога Бог е стеснителен, срамежлив – и тогава трябва ти сам да Го откриеш. Тук стигаме до темата за приласка­ването, която касае най-вътрешния свят на Пентаг­рама. Учителите ни учат, а Възлюбените приласка­ват.

         Та това е. Свободната воля е едно с волята Бо­жия, понеже ти си щастлив, като я проявяваш. Няма напъване, няма стискане на зъби. Твоето и Божието огнение са едно и също. Тогава именно ставаш душа, обширна като вселената и дух, мощен като Бога и едно с Бога.

         Та по въпроса за дневниците ни въобще не се тревожа. Сега пак настръхна – да не си сбъркал местоимението... Да не си мислиш, че това са твоите дневници?! Забрàви ли формулата Ми: "Къ­дето не съм Аз, съм пак Аз"? Забрави ли тайната, че присъствам неотлъчно и във всичките ви грехове, грешки, отклонения, лутания и страдания?

 Аз съм Баща, Татко. Аз ви държа за ръката през всички нощи и пропасти, през които минавате. Вашата болка е и Моя болка – на Мене сърцето ми къса, когато вас ви боли и плачете! Грешни-негрешни – това е по­ложението. И в сърцето на чудовището пак Аз кървя и плача, когато то страда. Когато един ден реши, че не е право или “единствено право”, престава да бъде чудовище.

         Ти имаш свобода – сам реши. Ако "срешеш" още веднъж дневниците, за да се харесат на сресаните, твоя воля. Ако ги оставиш така, има шанс да стиг­нат и до чорлавите от гузна съвест и отчаяние и ще заприличаш на Мене – аз “хойкам” с пройдохи, уличници и пияници... Светият Дух не “хойка” – той се занимава с чинните и сресаните. Това е Негово население – Той Си ги мъмри и награждава... Мене ме интересуват безпризорните, нещастните, отчаяните, изоставе­ните. Грешниците са ми любимите приятели, по­неже те обичат Бога повече от всички – повече от сигурните в себе си. Те не грешат от зло сърце, а понеже са гладни за залък, гладни за обич и любов. Ситите са се подредили, затова се оригват. Като се оригне веднъж доволно, понеже се е подредил и даже дава жилища под наем или не излиза от своето си жилище, за да живее в кашон, ти възприемаш оригнята му като морално поучение. И му се плашиш.

         Казах ви, че правя Нова Вселена. Още по-нова от Новата, в която сега влизат тия, които са разпоз­нали Словото. Но и те не е сигурно дали ще имат достъп до Най-Новата, понеже още са чувствителни за грешките. Искат да ги срешат, да ги редактират, да не се излагаме. Пред кого? Пред сресаните...

         Аз с гуреливите и чорлавите ще направя сега такъв табун, такъв табор, такава прекрасна банда, че ще влезем в Тайната Вселена даже и с чалга! Ще пием, пеем и танцуваме до зори, понеже не спираме сърцата си! Господ да е на помощ на тия от Новата, които се занимават със Словото, но живеят още по къщите си!... Те нека продължават да търсят черве­ните букви – престижните; да си четат и подвърз­ват Словото, да го разпространяват... Пък ние с бан­дата ще четем сините буквички, където грешни­ците изливат мъката си. Не за да се мръщим и пи­щисваме как можело такова нещо, а за да разберем какво мъчи човека в ноктите на страхливите и гор­деливите и как може да ги накараме да ги отпус­нат. Ние сме цигани – имаме билки за всичко...

- Чак пък гуреливи...

- Шшшт, тайна! Намерили са си гуруто...

- Нее, сериозно...

 - Никой никога не си е намерил гуруто, ако не е бил гурелив и чорлав някога. Не говорим за нечистоплътните, а за всички, които сме грешили и сме имали грехове. Аз - в това число.

Б.п. - Тук намирам за добре за цитирам едни думи на Учителя за Себе Си:

"Казвате за мене: "Този човек иска да ни устрои някаква засада, някаква примка"... – Някога и аз съм правил тези примки, но като видях техните резултати, отказах се от всичко. Едно време бях господар – видях резултата на господарството и се отказах и от него. Едно време бях свещеник, но като го опитах, отказах се и от него. /.../ Едно време бях майка, но като опитах нейното положение, и от това се отказах. Бях баща – и от това положение се отказах. Всичко видях и опитах - и от всичко се отказах! Като опитах всичко в живота, отказах се от него, защото разбрах, че има нещо по-хубаво от преживяното и сега остава само едно - да служа на Бога. И като се върна при Него, отново ще сляза на Земята. Тогава пак ще искам да стана и цар, и владика, и майка, и баща, но вече с ново разбиране и с нова светлина да изпълня задължението си както трябва.

 И сега всичко, каквото имам, оставям на вас. И вие, като мене, ще минете през същите положения, за да се откажете от всичко. Христос казва: "Който мине през всички изпитания и всички положения, той разбира великата истина!" (30.10.1919н олс Условия за растене`49:139 )