1249.2010.03.03 Извлечение от осиянието "Елма за Звездата Си" и нови разсъждения

Книга 37


3-4.III.146(2010)

София - Изгрев

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ОСИЯНИЕТО "ЕЛМА ЗА ЗВЕЗДАТА СИ" ОТ 16.III.130(1995)г.

С НОВИ РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА НЕБОМИГА НА АКТИВИРАНЕТО Ѝ

Растерно копие на векторната Звезда на Христа,

на един от етапите от програмирането ù.

Най-добрият начин за активиране на Алената Точка, спо­ред Гос­подаря на Звездата, би бил жив ален пламък. На второ място се до­пуска електрическа крушчица със строго опреде­лен диаметър или ален диод, което и направихме.

Елма прогнозира необикновени, безпрецедентни събития в света веднага след включването на "Тота" (Тока) в центъра, т.е. раждането на Звездата Му на тази Земя. Това стана на 29 май 130(1994)г. в 5ч.53м. сутринта - изгрева на Слънцето в София, Бъл­гария. За този миг трябва да направим хороскоп. Тук няма да ко­ментираме изумителните явления с приятели и познати от този момент нататък, нито потресението на световните медии за ус­пехите на българите по това време ("Бог е станал българин; бъл­гарските момчета са синове Бо­жии!"); нито съ­битието с Юпитер, което може да се окаже от изключителна важност за Слънчевата система. Ще цитираме само част от осиянието "И все пак Звез­дата се роди!" от 29.05.1994г.:

"Веднага след включването на алената светлина, Н. отво­рил напосоки първия попаднал му том беседи от Учителя Бе­инсá Дунó. И трите пъти се отворила една и съща беседа, в която Учителят казва:

"Ако Аз бих пуснал тока на Любовта, вие щяхте да я почувствате! Може някой път за 1/2 час да пуснем тока на Божествената Лю­бов - тогава вие ще почувствате какво нещо е Любовта. Ако 1/2 час тече този ток във всинца ви, вие ще нау­чите много повече, от­колкото всичката фило­софия, която сега съ­ществува в света! Вие ще ка­жете : "Ха пусни го!"... И не може току тъй да пуснеш този ток - ще го пуснеш навреме. Може да се пусне, но навреме - ако вие сте приготвени. ... Та ще по­могнете да пуснем този Ток!" (21.01.1923г. 16.ш.л. от ООК)

3-4 март 146(2010) г.

Тук няма да се обяснява математически и астрономически защо за този час на изгрева в София излиза разлика от един градус и 36 минути в дължините на Слънцето и асцендента. Координатите в астрономията се дават за мига, когато ди­аметърът на тялото минава през дадена линия - в случая математическият хоризонт за София. Това ни бе обяснено и аргументирано с чертежи и формули в лична кореспонденция с един от най-големите руски астрономи – Юрий Бромлей. За 4 минути зодиакът се извърта с 1 градус – ре­зултат от вър­тенето на Земята. В астрономическите календари обаче, с основание минутата на слънчевия изгрев се дава за мо­мента, когато върхът на слънцето се подава на хоризонта. Раз­ли­ката по-горе се дължи и на това, че времето на изгрева се дава в календара с точност до минута, а не до секунда. Освен това трябва да се провери коя астрологическа програма с каква точност работи и на какво основание. Абсолютната точност на небомига в случая обаче е много важна, тъй като от това зависи дали Слън­цето в небомига на Звездата на Христа ще е в Първи или в XII дом. Ако уеднаквим градусите и минутите на асцендента и Слънцето в този хороскоп, то се оказва в 12 дом, но тогава времето на изгрева се изменя, в сравнение с данните от българския астрономически календар. Този въпрос остава за доизясняване от страна на астро­номи и астролози.

Любопитно е да видим какво казва Дейн Ръдиар за симво­лите на градусите в небомига на Христовата Звезда, без да е знаел през 1936 година, че след близо 6 десетилетия такава Звезда ще се роди:

Слънце в 8^О на Близнаци – "Бунт срещу привилегиите". - Нима това именно не е главният бунт на Христовия Дух? При това, има не само материални и социални привилегии, но и емоционални и духовни, които са еднакво противни на безс­мъртните същества с искра от Бога.

Луна в 1^О на Водолей – "Конкретизация на идеала, пос­тигане на индивидуално безсмъртие чрез участие във ве­ликото ко­лективно културно дело". – Кой друг по-добре от Христа в ис­торията на човечеството конкретизира по-брилянтно идеала си и демонстрира индивидуално без­смъртие, давайки най-мощ­ната искра за подпалването на едно велико, колективно кул­турно дело на душите с искра Божия по целия свят?

Меркурий в 1^О на Рака – Моряците на един кораб свалят ста­рото знаме и вдигат ново. Радикална смяна на при­вързанос­тите – предел, след който вече няма връщане. Индивидуал­ната воля взима фундаментални решения, но колективната воля постепенно надмогва индивиду-алната и накрая завладява личността. Заедно с това оба-че инди­видуалната личност празнува най-славния миг в еволю­цията си – насладата от възможността да взима сво­бодни решения. Това е съдбоносен акт на индивида, чрез който той избира своята цел в живота и истинските обекти на своята привързаност. Откриване на идеалната половинка и встъпване в брак. Поемане на отговор­ност за дом и поколение. Процес на фундаментална ориента­ция, която стабилизира енергиите. – Има ли нужда от ко­мен­тар? Нима Христовата Мисъл не ни говори вече 2000 години, включително и в Словото Му днес, за тотално самоопределе­ние? Самоопределение към Бог, Учител, Школа, Любим, Ято, съученици и приятели? – Ето как се изгражда Христовият ха­рактер и Христовият нос, осо­бено върхът му - израз на плане­тата Меркурий, точно в тази позиция!

Венера в 10^О на Рака – Голям брилянт в начален стадий на обработка. Ревностни упражнения за пълна изява на идеала. Съзнателният ум трябва да може да понесе твърдо обработ­ката от страна на висши майстори – Учителите. Това е болез­нена операция за "суровия" камък, но целта си струва страда­нието, горещината, шлифо­вачното стържене и пилене, стига да е наистина в ръ­цете на добър майстор, понеже се случва и обратното. Ключовата дума тук е "майсторство", постигане на съ­вършенство във взаимоотношенията. Венера е сърцето, а Господ ни е дал и формула "Сърце, чисто като кристал". Ако сърцето ни направи избора си да бъде шлифовано от Майс­тора и от майсторите на Неговото космично ате­лие, в нача­лото може да не е никак лесно, обаче после ще заблести в коро­ната на Новото Човечество. Не случайно наричат Учителя и "Майстора".

Марс в 4^О на Телеца – Златна чаша в края на една не­бесна дъга. Богатствата, идващи от свързването на не­бесното и земното естество. Символ на завета между Бога и човека. Мост за общуване на божествените съ­щества със смърт­ните. Това е своебразна обмяна или причастие, включващо възпроизвеждането на матери­ята. - Като имаме предвид, че тук става дума за Марс в небомига на Христовата Зезда, свър­зваме сегашната ми­сия на Христовия Дух и Христовите мо­нади да свържат небесното със земното чрез силата на жела­нията, либи­дото, Творческото Начало. В Словото много често се го­вори, че сме отговорни да дадем физически тела на вис­шите духове, които идват сега от новите пространства. Не само плътно физически, но и етерни, астрални, мен­тални и пр., а това става само при съединяване на срод­ните души на всички полета. Дъгата е небесната радост и щастие, а злат­ната чаша – благородството и самоот­даването, които съби­раме в сърцето си през вековете и изливаме за всички.

Юпитер в 7^О на Скорпиона – Дълбоководни водолази. Воля за изследване скритите глъбини на всеки опит и търсене на при­чините. Пълен антипод на американската и светската треска за злато. Това търсене води до глъ­бинни постижения, до сти­гане на най-дълбоките корени на съзнанието. – "Во всëм мне хочется дойти / до самой сути: / в работе, в поисках пути, / в сердечной смути. / До сущности протекших дней, / до их при­чины, / до оснований, до корней, / до сердцевины." Звездата на Елма дава въз­можност за най-дълбоки изследвания на Битието чрез медитации и концентрации в нея и силни преживявания около нея. Щом нейният Юпитер е в този градус, и то на Скорпиона, това е нейният голям пода­рък за човечеството. Не само сетивни и ясновидски изследва­ния, но и пътувания чрез нея във всички времена и светове на свързаните на всички полета.

Сатурн в 12 ^О на Риби. В светилището на едно окултно братство стават периодични проверки на Посветените. Езо­терично квалифициране. – Христовата Звезда и ра­ботниците ù извършват това постоянно. Към осиянията на Елма има много дълбоки и красиви описания на този процес, преживваян от българи и чужденци. Това продължава и до днес, въпреки че посещенията са кратки и частични: без Тройния Ритъм и Тройновселенските Токове не е възможно да се остава дълго в тайните обители на Всемирното Бяло Братство.

 И така, според сабиенските символи и Дейн Ръдиар, градусът на Уран в небомига на Звездата дава изкачване; граду­сът на Нептун – духовна безопасност; градусът на Плутон – великолепие. Отново пълно попадение в сегашните функ­ции на Христовата Школа: из­качвания в планините и във висо­ките светове, пълна безопасност на методите ù, за разлика от езическите, старозаветните и дру­гите самодейни школи; великолепие на хората, преживявянията и живота в космич­ната Школа и Братство на Вседържителя Елма.

Южният Лунен възел в небомига на Христовата зевезда говори за 2000-годишен богат опит в пътя на страданието, бягството от света и саможертвата. Но истинските хрис­тияни трябва да прик­лючат с всички затворени общества, фантасмагории, самохипнози и хипнози, да преста­нат да бъ­дат психически сомнамбули и нарко­мани, въобразявайки си из­мислени райове и вселени и правейки опити да ги превърнат в на­чин на живот. Това наистина са спомени от рая, но трябва да знаем, че "хостонизацията" на Христовите монади вече е завър­шила и те няма защо повече да плуват необвър­зани по "реките на вселената", освен нощем, ако поискат. В много случаи това не е ре­ално плуване, а витаене, зомбировка, об­себване. Досто­евски описва герои, което само лежат, пушат и мечтаят, развяват си съзнанието. Севереният Лунен възел на Звездата в Шести дом иска чистота, самоусъвършенст­ване, взаимоусъвъшен­стване и практическо слу­жене. Съвър­шена яснота за земната и Космическата Дейст­вителност, в ко­ято живеем, и напрегнато трудово участие. Не труд, раз­рушаващ човека и природата, а ис­тинския труд, опреде­лен от Небето и изясняван в Словото. Затова един Мъдрец казва, че след 1945 г. идва "религията на труда", макар и въведена на­сила и неекологична. Трудовото поведение на истинс­кия духо­вен човек в света сега е критерий за допускането му в Шко­лата на Небето и на Земята. Шести дом отговаря на прин­ципа на планетата Ренун, при която поантата е събужда­нето на Прин­цесата от целув­ката на Принца. Процес на мю­онизация, добиване на кристално тяло. Сва­ляне Царството Божие на Земята, както е горе на Не­бето. Малцина знаят, че дори Шамбала и Агарта са под­ложени на строга ревизия от Учителя по този пункт. Някои писа­тели-ясновидци видяха това и Херман Хесе изкара Йозеф Кнехт, магистъра на Кас­талия, от затвореното елитно общество на пос­ветените, което не допуска жени, и го прати в Алпите като учи­тел на един-единствен ученик от света. Накрая го "накара" да се удави в леденото езеро, за да се разбере, че в затворените общес­тва хората са изнежени и нямат повече бъдеще. Друг съвременен писател направо ликвидира храмовете на Шам­бала с китайска бом­бардировка: китайският генерал е Посве­тен, а не звяр, и изпълнява волята Божия. Те трябва да прес­танат да бъ­дат затворени об­щества, миниатюрни райове на Земята, и Посве­тените трябва да слязат между народа. Да се натоварят реално с всич­ките ни проб­леми, минавайки за обикновени хора. Казано ни е, че Учителите и адептите сега ще бъдат между нас като приятели и ще работят и се тру­дят в света, много по-натоварени от нас, да­вайки блестящ пример. Ние видяхме такива хора и общувахме с тях десети­летия наред. Учителят вече не приема ученици в Шко­лата, ако не учат или не работят в света и нямат перфектно гражданско и трудово поведение, без да клинчат и да си пра­вят илюзии, без да са хлен­чещи и въздишащи слабаци. Точно за това нещо говори и положени­ето на Северния възел на Христовата Звезда в Шести дом в Скор­пиона – активно тру­дово поведение. Не случайно Елма дава и "Оси­яние за труда", разграничавайки труда от работата. Познаваме млади хора, които не завършиха следването си и дори гимназия, не искаха да работят и правеха маратонски молитви, концентрации и медитации, но накрая полудяха, самоубиха се, а някои дори из­вър­шиха убийства. Опашката на Дракона на Звездата е XII дом – зат­вори, болници и лудници. Но този процес почва от 1945 година, за­това трябва да се разгледа и небомига на за­минаването на Учи­теля на 27 декември 1944.

Като връх на тази тема и на тоталните "попадения" във връзка с раждането на Христовата Звезда на 29 май 130(1994)г. в 5,53ч. в София и позицията на Северния й Лунен възел, геният и вели­кият Посветен Дейн Ръдиар от Кали­форнийското Бяло Братство пише в знаменитата си книга "Астрологическа мандала" следното:

Фаза 234 (24^О на Скорпиона). След като изслушва вдъх­нове­ната "Проповед на планината", тълпата се разотива по домо­вете си.

Ключ: Необходимостта да се въведе вдъхновеният опит и учение в ежедневния живот.

Всеки, който е преживял "особен опит", се сблъсква с необ­ходимостта да асимилира това, което е почувствал, видял и чул, и да го принуди да се трансформира в ежед­невно съзнание и поведение. Ако това не бъде направено, има опасност този опит може да причини полудяване и разцентроване на лич­ността. "Завръщането вкъщи" от високата планина, т.е от висшите слоеве на съзнанието, обикновено води до чувство на потиснатост поради про­заичните реалности на живота. Обаче една душа, която е получила озарение, е способна да по­лучи достатъчно светлина, за да преобрази всяка ежедневна ситуация. Именно това е великото предизвикателство на транс­формацията."

Тук може да си припомним и разказа на един съвременен полски писател (Войцех Журковски) - "Прахът от сандалите". Един семеен индиец почва да чува вътрешно гласа на гуруто си от Хималаите, че го вика да напусне дома си и да му стане ученик. Той изоставя жена си и детето си и пътува дълго в планината, докато открива учителя си. Минава курс на йоги­ческо обучение и се научава на много неща, включително пре­минаване през скали и стени. Още там обаче преживява и състояния на психически отклонения и ги наблюдава и сред другите ученици на този гуру. Връща се разоча­рован вкъщи и иска да мине през стената, но се блъсва в нея и пада. Съвър­шенството е една фикция и илюзия, ако не сме били съвър­шени първо в любовта към най-близките, в задълженията си към света.

В небомига на Звездата, Северният възел е в съвпад с Плутон. Сам Ръдиър тълкува Плутон като "Бялото Братс­тво". Ние имахме шанс да наблюдаваме съвършенството и великолепието на хо­рата от Братството не само в плани­ните, но и в мозайкаджийс­ките бригади. Един от Посвете­ните един ден каза на един начи­наещ: "Като те гледам как стържеш накриво парчетата мрамор на шмиргела и произ­веждаш шкарто, аз виждам причината. Над тебе все още се вдигат цели катедрали от красиви фантазии, не можеш да слезеш на Земята. Съзнанието на ученика трябва да е изцяло в това, което прави в момента, а не да витае и щъка като водно конче със скоростта на светлината (и много по-го­ляма). В проти­вен случай никой Учител няма да го пусне в космоса, понеже няма да го намери".

Друг е въпросът, защо работихме именно мозайки. В този космичен момент ние трябваше да чупим, режем, стържем, търкаме и сглобяваме именно чрез парчета мрамор харак­тера си, твър­дите български егота около нас, Братството и Битието – единс­твения начин да се възвърнем в Бога. Инак няма как да станем ис­тински стълби, чешми и фонтани.

Имаше и друг разказ: един индиец получава просветление, че най-напредналите адепти в момента се намират в Бълга­рия. Гурувците в Хималаите вече не могат да му дадат нищо повече от сатори, нирвана и нирвакалпа самадхи. Идва в Со­фия и тръгва по светлинните им следи по улиците, но вижда, че най-много светят фонтанките по парковете. Не може да раз­бере какво общо има това с Посветените. Забелязва, че светят силно и много стълби в някои обществени сгради и даже във вилите на някои богаташи. В едно много високо зда­ние (министерството на транспорта) стълбите светят най-силно, и изглежда следите са най-"пресни". Стълбите чак до най-високия етаж светят осле­пително. Йогата влиза във всички стаи най-горе, да не би посвете­ните да са някакви чи­новници – не, тия хора не светят. Най-накрая се сеща какво работят Посветените. Така че хич не е вярна крити­ката на един "резач на глави" от "братството", който е оставил спо­мени и мъдри разсъждения, че "мозайкаджийската бригада" от Изгрева се била отклонила от истинското ученичество, ко­ето представлявало занимания с микроскопи и насекоми... Тази квалифи­кация не е от обида, че въпросният циглар и учен очерни и новия текст на паневритмията, но се използват думи на Учителя за него, че той бил превърнал професията си на палач от миналото в силна критическа дейност днес в братството. Мнозина забравят напълно заповедта на Учи­теля "Не съдете, за да не бъдете съдени".