1260.2011.02.11 Функционер и Ученик

Книга 38


11.II.147(2011)

София - Изгрев

ФУНКЦИОНЕР И УЧЕНИК

(Идеята и светкавичното осияние дойде в 08:32ч.)

           

Вече е споделяно неведнъж, че някои холизации идват едновременно и като идея, и като мигновено протичане на цялото осияние. При такива случаи, само за част от мига про­диктуваното от Елма е абсолютно ясно даже в детайли и може да бъде преразказано устно или до голяма степен възп­роизведено почти в оригинал. След това все пак се налага да бъде помолен Източника да го продиктува бавно дума по дума, за да има пълна автентичност.

            Идеята за функционера и ученика ни е вълнувала открай време. Тя идва в езотериката от най-дълбока древност, аргу­ментира се блестящо от Христа и много Негови ученици през вековете, разглежда се извънредно подробно и разнообразно в беседите на Учителя Беинса Дуно и е предмет на осиянията на Елма и на най-съкровени писма и разговори.

            Това, което сме разбрали досега, е че импулсът за изява и действие в света идва от духа на човека, т.е. от самия Бог-Отец и Божия Дух. Този импулс обаче и неговите безброй про­яви имат ясна типология. От гледна точка на Пентаграми­ката, могат отчетливо да се проследят 10 равнища, 10 ос­новни мотивации. Когато мотивациите и съответното или несъответно поведение нарушат баланса Слънце–Уран (Лъв –Водолей, V–Х дом и пр.) за сметка на смирението, на учени­чеството, човек се превръща в светски функционер. Може до мозъка на костите си да е пропит от религиозни, мистични, мисионерски и какви ли не още окултни идеи и прояви, може да е цар, професор, талант, гений, герой, светия, пророк и даже апостол – в аурата му ясно се наблюдава гордостта и тщес­лавието. Не само в аурата, но и в черепа, лицето, поведени­ето. Той иска да бъде видим за другите, да бъде център на внимание. Даже и най-тайните функционери, неизвестни ни­кому, горят от желание да променят света, а не себе си. В други случаи не тщеславието движи екстровертите, а нуж­дата да са в група, в стадо, да не се чувстват самотни.

            Действието навън не е отречено, то влиза като важна задача на ученика. Обаче всичко опира до приоритетите, до истинските мотивации и ценностни ориентации. При ученика на Бога това се отлива в особен вид поведение.

            Ученикът - най-съвършеният инструмент на универ­сума след Учителя - живее и се проявява на Земята с една ни­щожна част от съзнанието си. В тая нищожна част той из­пълнява обществените си задължения перфектно или на за­доволително ниво над средното. Това, че е сред първите или по-способните обаче нито го съблазнява, нито го замайва. Неговият вътрешен живот, неговото участие в космичните процеси са несравнимо много по-обширни и прекрасни. За него малшансовете и неуспехите му в света са даже щастие, тъй като има обективно "оправдание" да се отдръпне в Родината си – в Небесната си Родина. Тогава почва да изпълнява задълженията си в света на едно приемливо ниво, останал сред средните или последните не по своя вина. Той няма нищо общо с екстроверта, който се реализира в света със 100 процента от съзнанието си и се срива психи­чески, ако е неоценен или е елиминиран. Други се сриват, когато нямат материална база или личен живот, лично щастие.

            Така човекът на Ножа или Сабята в Пентаграма (най-нис­ката степен на еволюция) иска да властва; човекът на Ча­шата се проявява като мъченик и страдалец, а в най-добрия случай като труженик (няма време за ученичество, защото е зает да си урежда живота или живота на другите - било от любов, било от чувство за дълг, било защото им се плаши); човекът на Книгата е жаден за външни познания и контакти; човекът на Светилото се движи от импулса да се проявява като име и да бъде забелязан; в други случаи – "да им даде да разберат" на някои колко не са прави...; човекът на Скиптъра – от пред­ставата си за дистанциране от нечистотата на света, от всички действия за самопречистване, от една илюзорна само­достатъчност. И в него има суета и тщеславие, когато иска да блести пред другите с чистотата и светостта си или да изтъква пороците на другите. Ако е скрит и няма нужда от това, той е тщеславен пред Бога и пред себе си, защото се сравнява с "грешните" и се гордее, че е по-чист. Светецът на Скиптъра, за разлика от Божествения светия, е венецът на индивидуализацията, но често е един съвършен, завършен егоист. При него за саможертва не може да става и дума. Това че понякога се грижи до припадък за котки и кучета, за бедните и нещастните и даже понякога жертва живота си, ни най-малко не прикрива миризмата на неговата гордост и честолюбие, на абсолютната му не­отстъпчивост от самия себе си, от ината си. По тая линия има много не­известни и канонизирани светци, които не стават за уче­ници. Те не подозират, че над тях има още Пет Посвещения на Ученика и 10 Учителски Възкресения. Първите са символизи­рани от вътрешните фигури на Пентаграма, а вторите – в центъра му.

Както бе споменато, има и функционери-праведници, функционери-пророци, функционери-апостоли. Може да са светски и материално напълно безкористни, но тук все още вилнее, обидата, своеглавието, честолюбието, липсата на усет за по-напреднали братя и сестри. Теоретически знаят за това, но на практика забравят да се допитват и питат; предпочитат бърлогата си на единак или на "праведна двойка".

            Ето защо истинският ученик никога не може да бъде функционер, освен в случаите, когато му е поставена специ­ална задача. Може да излезе на сцената и да свири по-добре от Паганини, но след това се укрива задълго или завинаги. Има редки случаи на ученици-функционери, които са цял живот на сцената и дори излизат с имената си, не отказват слава и хонорари. Те обаче творят абсолютна култура, абсолютна музика, абсолютна справедливост, абсолютна мъдрост и наука. Хонорарите си отдават за Словото, Делото и Живота, а славата – на Бога. Обаче най-сияйният венец на Делото и Живота е свободното майчинство. Истинската майка знае от кого да зачева, за да ражда деца с монада, с искра Божия.

            В този свят, който все още се държи от Сатаната по висша молба на Бога, функцонерите нехаят за учениците и не ги разпознават. Ако имат някаква интуиция и понякога ги раз­познават, никога не им дават шанс за изява или даже за еле­ментарно оправяне в живота. Те гонят собствената си изява, в удовлетворяване на егото и себето си. Авторитетът и функционерът нямат нужда от ученика на Мъдростта, освен ако е за техните собствени изяви и цели или за да подкрепят съчиненията си с негови цитати. Техните собствени функци­онерски дела са планина пред цветенцето, което е поникнало от Бога. Те не подозират, че това същество може да е цве­тенце като момината сълза или дърво като бука, чиито ко­рени под земята са слети в единна коренова система на де­сетки, стотици хектари. Нямат и помен от понятие за невидимия космичен живот на такива вселени от сродни души, които са всъщност една. За функционерите е важно какво впечатление правят навън и каква изгода имат от това, а не възвръщането към Бога.

 Но нека оставим на заден план бледите си човешки съждения и попитаме какво мисли по този въпрос Някой по-умен от нас...

11.II.2011 г. 09:41:59

13.II.2011  3:04:50

         - Опонентът на Любовта прави от същест­вата вещества. Това е много просто: основава уче­ния и цивилизации на псевдоиндивиди, които си мис­лят, че са индивиди. Но това е само куклен театър, бутафория. На Опонента му трябват марионетки, обаче не с конци – с дистанционно управление. Той ги управлява дистанционно, а те имат вътрешни меха­низми на пружина или на други принципи, с които пра­вят впечатление, че вършат нещо.

         Така че открихме мотива им: да правят впечат­ление. Така те стават функционери в неизградената вселена. Търсят слава и величие, почит и уважение – мрак, наместо светлина. Не светят със слънчева светлина, а с изкуствена, на батерии. Бог е вложил и такъв резерв в творенията си, но функционерите живеят повече с него, не се зареждат от слънцето. Ето защо живеят много малко – не повече от 90-95 години. В стремежа си да подражават, те превръ­щат съществото в себе си във вещество. Това става по метода на заместването. Като ядат убити същества и преработени храни, като дишат нечист въздух и пият нечиста вода, студени теч­ности, като мислят и чувстват лошо, те замест­ват Божествените батерии с човешки и адски, които имат много малък срок на годност.

         Функционерите са бухали, не чучулиги. Те крадат не само от дру­гите, но и от себе си. Като не заспиват веднага със залеза, те крадат от силата на престола (вид чакра – б.п.), който е свързан с Божествената тъмнина – от гърба му. Като не стават рано сутрин поне в 3 ч., те крадат от яснината, виделината и светлината – от лицето му. Тези три основни кражби превръщат в тях съ­ществото във вещество, а накрая и веществото се разпада.

         Значи, тези нощни и сутрешни крадци понякога спят до пладне. Това е необходимо на Опонента, за да внедри в тях своите си. Те не са виновни – това са ядачи на мъртва материя. Те ядат мъртвината на функционерите, за да поддържат по някакъв начин останалия им живот. Значи, Опонентът си е на мяс­тото: без него щяхте да умирате веднага. Ако прие­махте [будни] яснината от 1 до 3ч [след полунощ], виделината от 3 до 5 и светлината от 5 до 7, нямаше да имате взе­мане-даване с Опонента.

 Пояснение: тук Източникът има предвид не времето по часовника, дори не и лятното, а астрологическите часове. Става дума за периоди от по два астрологически часа, които образуват астрологическите домове по тая система. Те се отб­рояват от астрологическата полунощ до часа и мину­тата на изгрева - по истинското, слънчевото време според астрономията. Тези периоди, ако човек е легнал рано и се е наспал и станал, пробуждат последователно три вида престоли: Сатурновия, Урановия и Нептуновия (съотв. III, II и I дом в небомига). В Словото те имат други имена, а тук са наречени така условно. Същинските астрологически часове са по 1/12 част от деня или нощта, не по 1/6, като домовете, за които говорим. Тия именно три периода на споменатите домове се хранят от яснината, ви­делината и светлината. Светлината обаче се дели на две: Нептунова два астрологически часа до изгрева, и Плутонова – два часа от изгрева нататък.

 Тъмното небе в еднорожкия (козе­рожкия) период след полунощ (III дом) изпраща яснина дори през облаците; появата на тъмносиня светлина в небето през втория период (II дом) започва да прави земните обекти видими - затова е позната като "ви­делина" и поетите я наричат "модра", което значи "синя". Малцина свързват "модър" с думата "мъдър", но произходът им е един. Уран и Водолей са свързани с Мъдростта, затова управляват именно този цвят на небето, когато започва да се развиделява. Истинското име на Водолей е "Виделей". Нептуновото зазоряване два часа преди изгрева (I дом) прави небето светлозелено и постепенно розово. Плутоновата чакра се възбужда с изгрева, тя е чер­вена. Но оптималното ù събуждане става, само ако са подпа­лени последователно и верижно предишните две. Трите "престола" всъщност са 18 подчакри, тъй като от полунощ до изгрева има 6 съ­щински астрологически часа, с по 3 деканата всеки. Свързаните с интернет могат да открият кога е истинската полунощ в България и как се редуват същинските астрологически часове от един български сайт, който ще намерите лесно, ако напишете в търсачката на google "астрологически планетни часове за днес". Като комбинирате по два същински астрологически часа от полунощ до изгрева, ще получите времената на трите дома, за които говорим. Събуждане с будилник не върши работа – може да предизвика непоправим стрес и разстройства на нервите и здравето. В Школата и Космоса няма недоспали си ученици. Който иска да се събуди самичък и с разположение в часа на яснината, трябва да е заспал още преди 6 ч. вечерта. Кандидатите за часа на виделината са от Младежкия или Специалния Клас и са заспали преди 8 ч. вечерта, а тези от Общия – преди 10. Това ни е известно не само от Словото, но и от живота на съответните хора от Братството, които наблюдавахме. Те младееха с по 10, 20 или 30 години. Те знаеха какво значи да се събудиш бодър по петляно време, а тия на село се будеха от първи, втори и трети петли – истинските будилници на Пиродата. Който се занимава с наблюдения по астрологически часове, ще разбере за какво ни канят по различно време различните птици и животни и кои олтари, двери и престоли развиват - даже и мушиците и бръмбарчетата понякога, даже и шумът на дърветата, на поточето, на вятъра...

            - Тази наука е за ученици, не за функционери. Фун­кционерите не се интересуват от Бога, те се интересуват от света, даже и когато проповядват Бога. Те се интересуват от реакцията на света, не на Бога. Освен функционерите, има и хора на "жи­вота". Под "живот" те разбират превръщането на съществото във вещество. И функционерите пра­вят това, но хората на "живота" се занимават със сриване на същността си по битов начин, не по ин­телектуален. Функционерите работят и след ра­ботно време, за да получат "премиални" от света, да изпъкне функционерството им още повече. Премиал­ните не са винаги в пари, много често са в почит, уважение, ръкопляскане. Функционерите искат хо­рата да им се възхищават, да бъдат център на вни­мание. Обаче освен тщеславните има и "книгозаври", "кинозаври", "телезаври". Днес най-модерни са ком­пютърните динозаври... Те ползват изкуствената светлина на Сатаната след залеза не за да се пъ­чат, а за да удовлетворят интелектуалния си глад. Под интелект те разбират не "вътрешен избор", а чешенето на сетивата и представите. Сетивата и представите обичат да ги сърби, но тия сърбежи са причинени от духове, не от Духа. Ето защо съм ка­зал, че само Бог мисли, а всички останали се занима­ват.

Сега вие съставяте "коефициент на интели­гентност". Замествате интелигентността с наче­теност. Начетеният се е начел – нищо повече. Може и да се е наслушал и да знае много факти – торба с боклуци... Не подозирате, че "интелигентност" озна­чава правене на вътрешни връзки между фактите – между истинските факти, а не между боклуците. Ако правехте вътрешни връзки между начина си на жи­вот и последствията, тогава щяхте да сте инте­лигентни. Ако правехте вътрешен избор, вместо външни, тогава щяхте да сте интелектуалец. Вън­шни избори също стават, но те зависят изцяло от вътрешните: какво човек цени. За истинския инте­лект е важно какво превръща веществото в същес­тво, а не обратно. Така функционерите, живурка­щите и чешещите сетивата и представите си ня­мат нищо общо с интелекта и интелигентността, тъй като постоянно превръщат съществото в себе си и в другите във вещество. Затова имате тоа­летни, нужници. Затова народът ви казва: "Учено добре, умно по-добре". Умният заспива веднага след залеза, с птиците. Той предпочита да лети из вселе­ната.

 Вие знаете, че над ума седи разумът. Разум­ният не е като умния: той умее да предвижда кой и какво превръща съществото във вещество, и умее отдалече да се предпазва. Той знае каква светлина да гледа, какъв въздух да диша, каква вода да пие и какво да яде. Знае с кого и кога да дружи, за да не зас­пива след полунощ. Знае какво става, когато чешете сетивата и представите си на изкуствено осветле­ние; какво става и от тъмното, когато не сте зас­пали навреме. Какво става, когато се пънете да ставате авторитети и функционери, преди да сте били ученици. Ученикът е даже над разумния. Той по­тъва в глъбините на Мъдростта.

         Глъбините на Мъдростта! Няма по-модър и по-дълбок свят от този! Потъвайки в него, ученикът среща Учителя си. Среща съучениците си, с които е в един житен клас от Вечността. Значи, не е доста­тъчно да си само едно житно зърно. Ти си сам, само когато се изрониш от класа, когато излезеш от хамбара или чувала. Когато сеячът те сее на ни­вата. Тогава носиш целия клас, цялата вселена в себе си. Тогава възпроизвеждаш цялата вселена, ако не си паднал на пътя, между камъните. Функционе­рите изпадат на пътя, затова ги изкълвават пти­ците. И това не е лошо – все някаква полза... Учени­кът обаче потъва в земята, там няма електрическо осветление. Там е влажно и тъмно, а през зимата е студено. Но не толкова студено, както е на пътя. Затова изпадналите по пътя стават студени: нищо не дават, освен съвети. Понякога дават вид, че са нещо, понеже почват да държат речи, да четат лек­ции, да издават книги. И да не вземат хонорарите си, и да не слагат имената си, те пак са функционери: палят лампи и свещи след залеза, кандила. Даже и кандилото отнема живот, ако е в твоята стая! Даже и светливият прозорец в града или през зимата. Има безвредни и полезни кандила, но те са особени.

         Мъдростта има своя вселена. "Вселена" значи "вселен Бог" – Бог в одеждите на Селена. Селена е висшата същност на Луната – просветлената ма­терия. Тя е дъщеря на ясновселената. Мировата Душа плете уравненията на вселената, а Бог-Отец се занимава с неравенствата. Който слуша Бог-Отец – сърцето си, – не иска да е равен на нищо и ни­кого. Ако иска да е по-голям от сивата маса, по-раз­личен, той е свързан с лицето на Отца. Тук се под­визават отците и гениите, талантите. Още по-горе от тях са добрите хора. Тщеславните и функ­ционерите са само тяхна нещастна сянка – отпадък от Битието.

Които искат да са по-малки, те са свързани с тила на Отца или с глъбините Му – с Аб­солютния. От тях стават ученици, мъдреци, мистици. Онези от тях, които не искат да правят добро и да даряват любов, да развиват талантите си, са другият вид отпадък – отпадъкът на гор­достта.

Има и души по линия на равенството – уравнението на Битието. То се поддържа посто­янно от Мировата душа, Пралайа. Това са души на молитвата, милостта и саможертвата – те не обичат неравен­ствата и стават Майки, Служители, Спътници. Те умеят да боготворят и благоговеят. Те се грижат за равновесието в природата, за световния ред и по­рядък, за справедливостта. Привеждат в ред дома, успокояват психиката, слагат балсам в раните. Тук са целителите, лекарите, милостивите сестри и братя.

Има и духове, които обичат знака "по-голямо и равно"; има души по линия на знака "по-малко и равно". Има и такива, които са "приблизително равни".

Такива мистерии...

Има и универсални души по линия на Учи­теля и Ятото, които са с три чертички – "пълно съвпадение". Освен този, има и други знаци в математиката, ко­ито дават понятие за пълно сливане с Бога – с Благия Дух. На Учителя и учениците в този век им се налага понякога да бъдат архати, да бъдат съсредоточени и строги, за да се опазят от ядачи, от функционери. Те са благи само във фазите на пълно сливане с Бога. Днес идат Младенците, които са благи при всички условия.

         Сега ви давам този подарък – едно подсещане. Песенчицата за ранното лягане и ставане я пеете на другите, но не го правите. Сега ви подсещам да го правите. Подарявам го от тази есен и на Русия, по­неже вече идвам. 80 години работих върху тях с по-ранното ставане, за да се въплътят много богове и ангели. От тази есен ще се въплътят и души над бо­говете. Ето какво значи да лягате и ставате още по-рано! Държавата пести електроенергия, Русия ще спести смърт. Ще спести негодници, ядачи и функционери, за сметка на Младенците. Младенците ще ви подмладяват, понеже заспиват и се събуждат с птиците.

                   Нор, норам, норанам.

         Да потънем в Божествената нощ, за да се събудим.

5:30:44