128.1985.06.22 За преодоляване на автоматиката в общуването

Книга 6

22.VІ.121(1985)г.

София-Изгрев

ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА

АВТОМАТИ­КАТА В ОБЩУВАНЕТО

ЖЛО / ННС

            -   Конкретно нещо за преодоляване на автоматиката?

          - Наричам отношенията от този тип “жертва на автоматиката”, понеже психиката приема най-малкия път на съпротивление, вървейки по коловоза на подсъзнанието или съзнанието. Окото на душата и окото на ума имат съвършено различен обхват. Животът се състои от истини и нашите представи за истините. Именно тези представи, внушени от възпитанието, мнението на околните и нашия собствен опит, изграждат коловозите на реагирането, от които всяко излизане би значело "катастрофа". По тази причина, в същността на анализа на този проблем влиза старата практика на мъдреци и посветени да изясняват разликата между истините и представите за истините. Представите за истините са сложно съчетание от обективни и субективни въздействия, отговарящи на вътрешната същност на човека, но и на напластяванията, получени върху нея от външни фактори. Пробивайки тези напластявания със съзнателни усилия - подчертавам този момент дебело, - се създава възможност за излизане на пътника от самото превозно средство. В противен случай, срасналостта на водача или пасажера с психическия трамвай или влак го прави съвършено неспособен да избира други пътища, освен релсите. Тогава, безспорно, той е “разумен”, именно когато спазва закона за този тип превозно средство.

           Психически казано, проблемът се решава на най-дълбоко равнище чрез системно и целенасочено опитване да се излезе от превозното средство или поне да се търсят други коловози. Окото на душата се отличава именно с това, че може да реагира на необичайна обстановка независимо от предишния опит, който съдържа - безспорно опасности, но и изходи от психическия лабиринт, особено от социалния. Техниката, ако предпочитате този термин, на излизане на пътника, се нарича “трансфер”, т.е. прехвърляне на психическото съдържание от коловоза на навиците и комплексите в пътя или на полето, дори в джунглата на риска. Това обаче се постига при наличие на сърдечно можене. Нямам по-точен израз. При хората сърцето или може, или не може да направи саможертва. Именно тук е основният ключ към решаване на проблема, тъй като преплетеността на истинския вътрешен импулс с насадения от страховете и съображенията е много сложен проблем, който не стои само от гледна точка на саможертвата. Саможертва, направена без никаква искра или пламъче, открити в сърцето, може да доведе и обикновено довежда до невярност на себе си и, още по-лошо, създаване на илюзии у другия. Обаче много сложен е случаят, когато тази искра съществува, но е съзнателно, подсъзнателно или несъзнателно заключена в дебели, многослойни сфери от предпазни реакции. Има искри, които никога не гаснат! Обаче у вас обикновено най-вътрешното“аз”, където е искрата, е прекъснало връзката си с обикновеното съзнание, в което живеете. Окото на душата се е затворило временно - понякога и за няколко прераждания – поради ококореното око на “разума”, настръхнал за самозащита, а, в по-редки случаи - за “разумно” реагиране.

Така че тук разграничих два момента. Първият по значимост е: налична ли е или не е налична абсолютна искра на истината и любовта в сърцето? И вторият: каква е техниката това да се констатира от самите вас, след което да се прокара навън канал, по който тази искра вече може да излезе в сферата на съзнанието и, следователно, на взаимоотношенията?

          Сърдечността, топлотата, непринудеността в отношенията непременно трябва да присъстват, и то като изобилна, пролетна река! Мисълта, която пречи на пътника да излезе от превозното средство, наречено “сигурност и безопасност на взаимоотношенията”, произлиза от прекаленото му вживяване в това, че със започване на нов тип взаимоотношения, “при всички случаи”, според него, се започва нещо, нямащо свършек. Природата обаче гледа по друг начин на нещата - допуска съвсем друг тип завръзки, кулминации и развръзки на отношенията. Най-желаното от някои е вечната и стабилна връзка и това е наистина свещен вътрешен идеал. Оттук обаче произлизат множество недоразумения, тъй като подобна връзка е възможна само веднъж на 40 прераждания на Земята. В останалото време, питам ви, като калугери ли ще живеете - или като машини за сигурност? Преживяният празник на пролетта, на отдаването, на милостта и доброто не винаги продължава цял живот. Пък и в брака е точно така. Първо се започва с многото обещания и малкото дни и месеци, когато нещата изглеждат вечни, а после?...

          Така че, преживяният миг, преживяната радост; сърцето, подарено на другия без мисълта ще продължава ли това и колко ще продължи остава вътре, в същото това сърце, но и в още едно или повече други, като вечен залог на живота, който топли повече, отколкото ако това никога не се е случвало.

           Преживявайте приключения, нищо че продължаването на приказката е под въпрос. Допуснете не артистична, а съвсем истинска роля на щастлив човек, отдаващ щастие в момента. Но, разбира се, това няма нищо общо с бохемството и безотговорността на съвременното човечество. Понеже лекотата, с която то се е впуснало в удоволствия и приключения, ни най-малко не оставя златна и вечна страница в самото светилище на сърцето. Напротив, остават зинали пропасти и празнини от отчаяние и безсмислие. Това, което говоря, има отношение преди всичко към по-дълбоки емоционални преживявания, но автоматизмът в общуването не протича само по този основен канал. Той произтича от него без да съзнавате, понеже няма по-силна причина и по-могъщ извор за всички радости и всички проблеми от този на любовта. Ако вие разрешите правилно този проблем, от него се разплитат всички останали, тъй като не само сърцата с дълбочината на нощта и със сиянието на деня са пряко зависими от нея, но и всички останали, включително “примирените със съдбата си”, амбициозните, “подреждащите” се или “подредилите” се в живота. Напротив, тъкмо последните са много по-катастрофално зависими от нерешения основен проблем. Автоматизмът или стереотипията на отношенията се отразява с голяма сила в тяхната реакция въобще, независимо от вида общуване, тъй като човек си изгражда щампа на реагиране - същите онези коловози, с които наскърбява не само най-скъпите си същества, но и случайно срещнати или такива, с които има формални взаимоотношения.

          Всяко същество, без изключение, има нужда от протегната ръка, от доверие, от отворена длан, която може да даде най-безкористно, без мисъл за това, какво може да стане, какво може да се загуби или да се обърка. Объркването, фаталното объркване, настъпва именно тогава, когато не протегнеш ръка на някого. С това може да се подхлъзнеш, разбира се, но раната от това подхлъзване преминава по-бързо, отколкото ракът или чумата от студа във взаимоотношенията, при които всеки разговаря, не излизайки от психологическата си бърлога навън.

          На практика, проявен жест, проявената сърдечност, съзнателното “самопроваляне” или самоизпускане отваря душата и сърцето на другия - ако не завинаги, то поне до края на живота, тъй като той не се чувства под наблюдение, не се усеща постоянно бъркащ или глупав под рентгеновия поглед на окото на вашия ум... Другият, който и да е той, без разлика - човекът, с когото общувате - има нужда душата му да бъде погалена. Това е единственото нещо, от което имате нужда всички вие! Сложете ръката на сърцето си и си припомнете: нима нямате приятел или приятелка, които общуват сърдечно, и при това не дават поводи за “опасно” развитие на взаимоотношенията? Сърдечното общуване е необходимо както за сърцето, така и за ума, понеже сваля предпазните системи на мнозина и разгръща нашироко и в дълбочина техните истински духовни и умствени възможности. Не изпадайте в ролята на екзаменатор, който преценява неуморно на везните доколко е правилно или не онова, което върши или говори другият. Учениците, студентите и всички ония, които вие поставяте на този огън се смущават, изпадат в свещена паника, или, в най-добрия случай, назубрят урока си. Ще забележите, че пронизителният ви, наистина обективно преценяващ поглед, не само не помага на взаимоотношенията, но ги обърква още повече.

          Оставете наблюдението за вас си, когато вечер си лягате, преди да заспите. Нека пред екрана на съзнанието ви тогава преминат всички картини на вашите проблемни взаимоотношения и ситуации в живота. Но правете анализ, преди всичко, на самите себе си, на своите реакции, на своите мотиви. Не се оправдавайте пред себе си - ето, всъщност, една от основните техники; проиграйте няколко пъти всеки разговор, всяка сцена от преживяното през деня, в няколко различни варианта. Непременно ще имате огромен успех в близките дни, ако сте успели с това упражнение. Непременно, повтарям - понеже това са усилия на духа да измъкне пасажера от релсовите превозни средства. Проявете с цялата будност на съзнанието си и цялата си любов и сърдечност себе си поне по 3, 4, 5 различни начина - и си представете как биха се развили взаимоотношенията във всеки отделен случай. Ако не заспите, опитайте да проиграете отделните варианти с техните възможни подварианти. Играйте тази шахматна игра с много ходове напред, за да видите - а вие с изненада ще видите на “екрана”, - че съвсем не се касае за опасност от катастрофа. Напротив, ако някой би могъл да ви наблюдава, ще види в очите ви щастливи сълзи и на устните ви усмивка. Разтупти ли ви се сърцето при тези опити, знайте, че сам Господ говори в него! Останете ли ледени и напълно спокойни при всички тези сцени, разигравани от самите вас, нито един от тях не е верният път и е верен онзи, който прилагате обикновено.

На окултен език казано, ретроспекцията е основен метод при психоанализ и навлизане съзнателно в невидимите светове. По каква причина плътта не позволява на съзнанието да си припомни посещенията на невидимите светове по време на сън? - Плътната покривка около менталното и астралното ви тела, кора от неверни реакции в живота, създава черна стена или черупка, зад която спи, непробудено още, вашето его. Ретроспекцията, но не само констатациите, за които знаете от окултните книги, а и експерименталната, вариантната и чудесна и страшно приятна, желана “игра”, която, сама по себе си, дава изключителни резултати. Може да не посмеете в живота да реагирате тъй, както при опитите във въображението си някоя вечер, но това ще разшири съзнанието ви неимоверно, понеже самата логика на живота ще ви доведе до бреговете на съвършено други представи и оценки.

          Подозрението, съмнението, песимизмът, страхът - именно те са, които, заедно с чувството за дълг и прекалената съвестност, програмират вашето пътуване по едни и същи линии цял живот, докато един ден на душата ви ú се втръсне и вие взéмете, та се сбръчкате; или затлъстеете или прекалено се окосмите само за няколко години.

Природата не се лъже, духът не се лъже, душата не се лъже! Примерите, които ви давам, са колкото теоретични, толкова и живи, понеже произтичат от опита на милиони същества, освободили се от своите проблеми, защото са послушали съвета на по-мъдри или са понесли последствията от страданията, на които са подложени всички, отказващи живот на някое от телата си.

           Необходимият риск и необходимият разумен акт на въздържание - ето двете блюда на везните, които раждат живота. Когато стрелката е по средата, няма от какво да се страхувате. Напълно истински се вживейте в ролята, която е извлякла сълзи от очите ви или усмивка или даже уплаха при тези вечерни опити насаме със себе си. Ако имате смелостта да приложите това на дело – отприщеното царство на приказките, - коренно ще се измени не само животът ви, но и външният ви вид. На всички нива на взаимоотношения и проблеми, тогава ще разцъфнат удивителни цветя, разнасящи тънък и неземен аромат. Който ви срещне, ще опита от него и ще каже: “Какво става с нея (или с него) - това е друг човек! Не знам защо, приятно ми е да общувам с него...”

          Ето тук разгадката! Приятно ли е на хората да общуват с вас или не, общо взето? Приятните моменти не са оправдани. Моменти на приятност винаги има, но общият фон при някои е постоянно напрежение да не объркат нещо пред вас, които оценявате... Оценката в очите, оценката в гласа, оценката в мисълта, която винаги се усеща - ето кое спъва нещата.

 Бъдете благородни! Неблагородството е постоянна причина за спънки във взаимоотношенията. Неблагородният не може да отстъпи от своята позиция, от своето самовъртене около оста, която вече е хипнотизирала самия него. Неблагородният е в състояние да пореже сърцето на другия с реплика, със забележка, с ироничен тон, с хладен поглед. Не мислете, в края на краищата, че по този начин поставяте нещата “на мястото им” за да нямало недоразумения... Напротив, всички недоразумения идват предимно от тук. Понеже приятността не може никога да дойде от чувството, че общуваш с човек, въоръжен до зъби. Това те принуждава и ти да се въоръжиш, колкото и майсторски да са опънати цивилните дрехи над бронята и множеството оръжия...

          Обезоръжете се! Кучето бяга или се нахвърля, само когато държите камък в ръката си. И другият бяга, а агресивният се нахвърля, непременно само по тази причина. Държите ли психически камък в себе си, с постоянна готовност да го хвърлите срещу всеки, който посяга на сигурността ви, на програмираната или хипнотично преповтаряна сцена без грам развитие, няма никакво спасение. Паноптикума, който разиграват някои “предпазливи” личности, се върти не само с години и десетилетия, но понякога и много прераждания, все по един и същ начин. Няма развитие в отношенията.

          Освен пределно смелото експериментиране и ретроспекция вечер, мога да предложа и друг начин. Коловозите имат и стрелки. Така че, не е чак толкова лошо и по коловози, ако понякога обръщате заклеясалите от бездействие стрелки. Коловозът не е лошо нещо. Това е изпитан път, който носи много по-малко рискове и води сигурно - почти сигурно - до целта. Така че, просто има и по-лесен, междинен път, за разрешаване на подобни проблеми. Не излизайте от черупката на своята психическа машина, ако нямате опит като водач на друго превозно средство или като пешеходец. Обаче направете опит да проучите мрежата от възможности, вече прокарани от човечеството, вече доказали своята сигурност. И в тази мрежа има множество маршрути и романтични гори, през които никога не бихте преминали, в които никога не бихте останали, поне за малко, ако не се огледате, за да видите, че и по релси това е възможно. Проучете, поразпитайте, ако не знаете – колко много сърдечни хора има, колко много случаи, когато някой, с риск да бъде измамен или самоизмамен, доверчиво поверява сърцето си другиму и казва: “Аз се изморих, аз вече не мога, води ме сега ти. Аз ти вярвам!” Нямате представа на какво е способен другият, когато поверите себе си на него, когато признаете своята беззащитност. Закрилата, психологическа и материална дори; чудесата, на които става способен такъв човек или такива хора, са до такава степен извънредни, че се превръщат понякога в исторически подвиг, в огнена диря през вековете; в двойките, които са раждали безсмъртни ценности за човечеството! Никой гений, никой апостол, никой незнаен воин не е тръгнал към върховете без едно беззащитно създание зад гърба си, което му е признало своята беззащитност!

          “Но ако не се чувствам беззащитна?” - бихте попитали вие... “Ако имам, все пак, здравия разум, основна скала, на която съм стъпила, и нямам манталитета и слабостта на класическата жена? Тогава, редно ли е човек да играе само тази роля, за да направи другия “велик” и да поднесе дар на човечеството?... Каква е гаранцията, че това няма да е само епизод от неговото “величие”?...”

 Запазвам отговора на този въпрос за следващия път. Това е много сериозен въпрос и той води до съвършено други сфери на така наречената “психо-физиологическа автархия”. Това са хора и същества, постигнали вече своето равновесие и нямащи нужда от “силна ръка” до себе си. Понякога, и най-често постоянно, една неопределена мъка, меланхолия не ги оставя, обаче това не е отчаяние. Това е фонът на живота, по принцип. Такива хора обикновено остават неизвестни, но излъчват нещо безкрайно необходимо за човечеството. Не е нужно да се измъчват, че не могат да бъдат сърцераздирателни като някои други, нито да правят опити да се връщат назад в еволюцията си. Те са призвани на духовен подвиг, научни изследвания, просто решаване на проблеми на близките си и на приятелите си и на незабележим, но почтен живот.

Обаче, ако мъката и депресията не са само обикновен фон на живота, а почнат да се задълбочават; ако човек все по-често и често започва да изпуска управлението от ръцете си и да изпитва необяснимо силни чувства на потребност от топлина - вече необходимо е да се реализира всичко. Най-обикновеният психолог направо би казал: ”Оженú се или омъжú се - и готово, всичко ще си дойде на мястото...” В повечето случаи това решава въпроса или проблемите се превръщат от психически или физиологически в семейно-битови - те излизат навън. Но ако този не е пътят ви, на какво можете да разчитате?

Най-оптималното решение на проблемите на човешката душа, въобще не може да се намери извън любовта като принцип, любовта като сила, любовта като чувство и любовта като стремеж. За тези четири човешки източника на истинския живот е говорено немалко. Ако не се постигне баланс на тези четири форми на любовта, винаги ще има болести, отклонения, проблеми. Не само любовта като чувство трябва да определя вашия морал. Морална е и любовта като стремеж, любовта като сила и любовта като принцип, стига да се проявят навреме и на място; а най-морално е тяхното хармонично съчетание.

Първата любов - като принцип - осиява всеки срещнат, без изключение. Това е най-възвишената любов, понеже намира начин да стопли всяко сърце, без да се изключат дори враговете. Резерви в нея няма. Любовта като сила се проявява по отношение насроден колектив, на сродна група от хора или същества. Любовта като чувство огрява определен човек - най-близкия от всички, - а любовта като стремеж носи импулса на физическото желание, независимо от обекта. Той е изявен най-вече в мъжете, но съществува потенциално и в жените. Осъзнават го, разбира се, при наличие на любовта като чувство. Но този въпрос е много сложен, и, заедно с това, много прост. Искам да кажа, че липсата на любовта като стремеж не значи, че тя не съществува. Тя просто е трансформирана в други пластове на дейността и съзнанието, понеже не й разрешавате да живее по естествен начин.    

Основното, което искам да оставя в съзнанието ви тази вечер, е накалът на трепета за проблемите на другите. Нагорещени до бяло от този трепет, вие ставате майки на човешките души и сърца, откликвайки най-живо и нежно на тези проблеми. Тогава майчинството ще бъде реализирано у вас най-пълноценно, независимо от това, дали сте решили да ставате и физически майки на собствени деца. Повтарям: дете е всяко същество около вас, което също плаче, също има нужда от грижи, от всеотдайност и доверие. Не приемете ли майчинството като основен мотив, вие няма откъде да черпите смисъл и импулс в живота си, понеже не сте като другите. Майчинството оправдава всеки акт на милост, саможертва и дарителство, независимо от това, дали сърцето ви е влюбено или не в този, за когото проявявате майчински грижи.

 “Не е истинско!” - бунтува се цялото ви същество, при представата ви за майчинството в интимните отношения между мъжа и жената... – Напротив, най-истинско е! Користта тук е изключена, докато користта в обикновените човешки романи е доказана отдавна. Не значи, че трябва да правите компромис с вкуса и гласа на сърцето си, а значи, че откриете ли някоя вечер, в своите душевни мисловни експерименти, че нейде тупти сърцето ви - побързайте да прострете крилото на птицата-майка там, където сте необходима. И това ще се превърне в обикновен начин на общуване с всички. Маса от неразрешените ви или проблемни приятелства и познанства ще се превърнат в празник. Просто ще ви носят на ръце от радост и щастие, че имат такава приятелка! Независимо от това, “глобално” ли ще решите проблема си или “неглобално”, откриете ли високо учение, висок идеал, превъзходен колектив от високо издигнати хора или най-после човек, на когото да дарите всичко без уговорки, просто приложете принципа на сърдечност и доброволно отказване от ролята на екзаменатор - и вие ще имате чудесни резултати!