130.1985.07.16 Заспиването, вселените, общуването и здравето

Книга 6
 
16.VII.121(1985)г.

София-Изгрев

ЗА ЗАСПИВАНЕТО; ЗА ВСЕЛЕНИТЕ; ЗА ОБЩУВАНЕТО И ЗДРАВЕТО

ЖЛО / ННС

             - Как да се успокоявам преди заспиване, когато съм преуморена?

          - Разумно е преди заспиване човек да мисли не за преживяното, а за мечтаното. На много хора обаче действа прекрасно най-простото - краката в топла, гореща вода, в колкото може по-дълбок съд. Опитай това вечер най-редовно, с приятно разтриване на ходилата навсякъде с пръсти. Понякога, при особено тежък ден, може да продължавате процедурите чрез доливане на много гореща вода в легена. Това е опитано от мнозина и дава много добри резултати, понеже привлича кръвта от мозъка и освобождава възбудените нерви от това напрежение.

          Когато стереотипът на задълженията е наложил по-високо темпо и по-голямо натоварване през деня, ретроспекцията, като метод преди заспиване, не е препоръчителна, тъй като тя би могла да разгори още по-силно какофонията в главата. Само при случай, когато през деня е имало добри преживявания и опитности в личния или обществения живот, ретроспекцията е необходима и благодатна. Затова казах, че в случай на напрежение предпочитайте мечтите за онова, което искате или бихте желали да стане в живота ви. Ранното събуждане обаче е добро, ако не се чувстваш пребит и недоспал, т.е. ако е резултат на възстановена жизнена енергия, а не на превъзбудени нерви. Това се познава именно при доброто настроение и успокоените нерви при събуждане. Това е плод на навлизане в годините и резултат на непретоварен или празен стомах предната вечер. Трябва да се стремите към такова ранно събуждане и не си налагайте насила да лежите и заспивате повторно, понеже след подобно събуждане, направо благословено от природата, ако човек заспи пак, изпада в много по-ниско поле от това, в което е бил, и тогава се получават кошмарни състояния и сънища и чувство за пребитост, особено при по-късно ставане. Но при теб нервната превъзбуда е не по-малък фактор понякога. Когато се случи това, направú, освен казаните неща, и нежен масаж на ушите, опипвайки, галейки всичките им повърхности от центъра охлювообразно навън, нагоре и надолу. Този метод не само че отново тонира нервната система, но и допълва стореното чрез чувствителните точки, когато сте направили водната процедура с краката. Засега ти давам тези методи. Ще има резултат, но може да кажа още нещо, ако поискаш, по-нататък.

          Съдбите на хората са предначертани, въпреки принципа на свободната воля. Това е парадокс, но така е. Т.е., свободна воля има, но всичко, което става, вече е известно как ще се развие, от гледна точка на наблюдателите от по-високите измерения. Така че свободата си е свобода, а прогнозата може да бъде много точна.

          Ракът на душата им две форми: едната е животинският страх, а другата - съсредоточеното интимно желание. И двете произхождат от нисшия астрален свят, понеже те са двигателите му. Когато прекалената чувствителност на нептунианцте не е само духовна, но и природна, неотреагираните пълноценно природни потребности се превръщат в тези две огнища на подсъзнанието, които минават за “разумност” и, респективно, “поетично обожание”. Не че последните две неща не са също реални, но те са сложно преплетени и сложно взаимообусловени с първите две. Не обвинявайте фройдизма, той има своето място, и то твърде солидно, в системата на Истината.

           И така, когато разумът и страхът са преплетени, ражда се пасивността. Пасивността е най-типичното качество на самата Мирова Душа, на ясновселената. Тя никога не е в състояние да роди импулс, първи тласък, отреагирване на импулса, без силното въздействие на Твореца или на Тот, Който е мъжкият принцип. Пасивността или мирът са необходими, именно за да може да се оформи новият живот в утробата на великото женско начало.

           Нещо още по-крайно: пасивността с нарушен баланс между плюса и минуса, с надделяващ минус, се превръща в бягство, отдръпване. Това наблюдавате във всички по-слаби, нехищни животни: те спасяват кожата си. Страхът и бягството са им единственото оръжие. На полето на “разумния човек”, страхът намира своето място като “разум”, т.е. предвиждане на последствията и съответно реагиране или нереагиране.

           Във всичко казано дотук не влагам никаква отрицателна оценка за вас, към които се обръщам, но сложното сплетение на сраха, на човешката обикновена разумност и на предопределеността, става причина за неразвиване на житейски линии, които са необходими на природата и душевната ви същност. На окултен език казано, става това, което единствено е могло да стане, не поради преобладаване на инстинкта за самосъхранение или социалния разум, а, преди всичко, поради предопределеност. Предопределението не може да се прескочи на никаква цена и по никакъв начин. Предопределението има за цел да ограничи свободната воля в рамките на най-оптималното добро за всяка душа. Предопределението обаче не е във всички свои пунктове с ясни точки и линии, а допуска вариантни решения, понякога дори тотално противоположни на основния рисунък. Пример: опитите да се изплъзне някой от предопределението са непременно неуспешни, но предопределението, което оставя свободни полета на личното чувство, при решение с поемане на риск в името на неличното, т.е. на доброто, води понякога до удивително хубави резултати.

           Внимавайте сега, понеже навлизам в крайно решителна зона, която е табу, от която обаче зависи разплитането на някои основни проблеми в психиката, общуването и здравето.

          Предопределението може да не предвижда цялостно и вечно съчетаване на две или повече житейски линии, т.е. на съдбите на двама или повече от двама души, но това не значи, че отхвърля пламенните окриляния на сърцето при решения от “безперспективен” тип. Предопределението, значи, не забранява пътниците да бъдат гощавани, но има един особен момент, който прави този вариант невъзможен. Когато абсолютното женско или отрицателно душевно начало е мощен господар на съзнанието и особено на подсъзнанието, то напълно невъзможно е да мине мисълта за самодаряване на пътници. Това е особено важен пункт на анализа, който правя тази вечер, тъй като е препъващият камък досега в опитите да си обясняват някои хора нечии реакции. Ясновселената е най-грандиозният математически апарат на Битието, при това съзнателен и одушевен. Т.е. основният импулс на ясновселената и на всички нейни истински жрици е недопускането на грешка в изчисляването на математическата операция. Има прост закон за натрупването на грешката. Понеже този закон е написан с дълбоки, неизтриваеми следи в душата на съвършената жена, то тя има пределно изострено сетиво за установяване на погрешките, за тяхното недопускане в действие и тяхното мигновено изправяне, когато, все пак, са допуснати. Всички жени или души в женска форма, които поемат риска на саможертвата, и то заради другия, не са типично женски. Те имат превес на тотначалото. Когато съзнавате този механизъм, обяснявате си по каква причина се проявява механизмът на подсигуряването. При това, който мисли, че Мировата Душа не е най-милостивата, най-нежната и най-гальовната Майка на Битието, той няма никакво понятие що е светът на ясновселената.

           Получи се нещо съвършено необяснимо. От една страна най-милостивата, а от друга – математически недопускаща погрешка... Прочее, няма никаво противоречие, тъй като именно милостта изисква безпогрешен ход! Страхът за себе си не е непременно най-първият план, а много често и обикновено това е милостта, т.е. предвиждането, че не само ние, но и другият би претърпял крушение, ако не се отреагира с пасивност и въздържаност. Така че необходимо е да се коригират някои представи за студенина и жестокост и да се разбере, че във формулата, т.е. в съображенията се включва и другият - той да не страда.

           Дотук всичко добре, но без логиката на тотвселената. Тя, от своя страна, твори, а творчеството непременно изисква погрешка. Да, именно погрешка! Погрешката не е престъпление и грях за Тот, тъй като тя направо въвежда нов математически апарат, а не връща изчисленията от самото начало, по стария метод. Това, разбира се, не важи за математиците без интуиция. Тъкмо затова и творците, гениите, новите хора - хората на пламенната любов - са тотвселенски представители, понеже от погрешката те сътворяват нова, невиждана до този момент вселена. В графиките на ясновселената, предначертаващи съдбите, именно пунктовете и зоните с множество решения са тотвселенските намеси - т.е Върховният си запазва абсолютното право да внася несигурност, неопределеност, нов план.

          Страхът нещо да не се развие по начин, по който съществата виждат проблемите си, се превръща от творческата вселена в съвсем нов импулс – прескачане на мисълта за възможното страдание. Фактически, нищо друго не кара животното да бяга, освен паническият ужас от страданието. На по-високо равнище, както вече казах, се включва и мисълта да не стрададругият.

          Обаче мисълта да не страдате или другият да не страда е нещо, над което трябва да се спрем, понеже то е гордиевият възел. Защо пък да не се пострада, ако това страдание роди коренно различни и нови хоризонти на щастието, на радостта, на блаженството? Затваряйки се за евентуалните страдания чрез предпазните клапани на “съвестта”, ”разума”, инстинкта за самосъхранение, не само хора, но и цели ангелски йерархии фактически си затварят пътя и към Словото и истинското щастие. Те не знаят простия исторически и психологически факт, че страданието, което се преживява поради странене от страдание, се увеличава с всеки изминат ден не по аритметическа или геометрична, а по още по-мощна прогресия.

          Моля ви поне да регистрирате това, което казвам, понеже сте изморени и може да не го осъзнавате в момента. После ще разсъждавате. Ако някой се отвърне от възможността да дарява другите по начин, по който на тях е необходимо, независимо от това дали самият даряващ изпитва същото, то той страда в началото много по-малко или никак, но впоследствие страданието го завладява неизбежно. Понеже правдата изисква, това, което имаме, а другият го няма, да се обменя, а не да се херметизира за незнайни времена и обтсоятелства. Рискът, за който говорих при самото започване, предполага именно това: готовността да се пострада, но – заедно с това - и шансът да се обмени радост и щастие, каквито съвършено не е възможно да се преживеят при премислена или почувствана връзка.

           Тук ще приключим. Казвам ви засега само, че премислянето на нещата, с оглед отстраняване на чужди внушения и, съответно, на “погрешни” ходове, не е единственият грях. Почувстването, когато отново изхожда от собственото чувство, а не от загрижеността за това на другия, също може да е егоизъм. Обаче това е много сложно, тъй като предопределеността също играе роля. Т.е., дори и да искат, много хора не биха могли да станат не само спонтанни, от гледна точка на собствения си вкус и потребности, но дори и дарители на живот и радост. Понеже, който започне да дарява - с присъствие на разум, разбира се, а не безумно, - той неминуемо се превръща в оазис. Проблемът е в това, че не всекиму е писано в даден живот да бъде оазис. Има съдби пустини, съдби непрестъпни канари, съдби – ясно подредени кубчета от градове и села. Трудно е излизането от собствената съдба.

          Започнах тази тема, доразвивайки предишните обяснения, но няма да стигна до ясни изводи и препоръки, понеже давам всичко това за размишление. Свободата ви е по-важна от всичко, поради което дори и Аз нямам право да ориентирам никого към правилното решение. Това е подсказване. Само вътре в сърцето се намира истинският ключ! Свободата да избирате - това е най-висшият подарък на Бога.