385.1989.04.16 Потърсете името на селището

Книга 12

16.ІV.125(1989)г.

София-Изгрев

ПОТЪРСЕТЕ ИМЕТО НА СЕЛИЩЕТО

ЖЛО / МТ

  Кавказ, превал “Булгар”

(Тази снимка се включва само поради името на този превал, а не защото сме открили селището, където трябва да се е родил вече физически Учителят)

13,50ч.

           

            Радвай се, Назарелла – ти, която бе с Христа в Назарет! Пръстите на ръката се събират в едно – така и вие сега, които сте части от Великия Орга­низъм, се докосвате с братска любов и обич, понеже сте едно. С назореите ти си свързана вече 20 века, а това е тайна школа, която се стреми да опазва Уче­нието в оригинал.

Сърцето е свещен пламък, сърцето е вечно, в него пребивава Сам Отец! Сърцето слушайте и не се бойте. Само то е престолът на Абсолютния в съществата! Когато съм ви говорил за едно порочно сърце, Аз нямам предвид онова, което Бог ви е дал, а ония пелени и завеси от илюзии, с които го обвиват религиозните търговци през вековете. Религиоз­ният търговец се отличава по това, че постоянно търгува с Бога.: “Господи, аз ще изпълнявам запове­дите, но Ти ми спаси душата!”... Спасението на собст­вената душа – ето трепета на религиозния търго­вец. Спасението, наистина, е велик процес. То е цяло едно посвещение, в което човек се отрича от света, за да се върне при Бога. Не гледайте отвисоко ония, които се намират в тая извивка от пътя, понеже на някои от вас спасението тепърва предстои. Насил­ниците, знаещите, страдащите, гениите, та дори и човешките светии още не се спасени! За да се спа­сиш, ти трябва да се отречеш от света, но за да се новородиш, ти трябва да се отречеш от себе си. Отказването от света не значи да се отречеш от обширния божествен свят, в който всичко е уре­дено, а значи да се откажеш от съблазните на циви­лизацията. Всяко нещо, което можеш да свалиш от тялото си, е светско. Всяко нещо, което не можеш да свалиш от тялото си, да го изтръгнеш, да го от­режеш, то е Божествено. В този смисъл, грях са и дрехите – и последното прикритие дори, - понеже тях ги създадоха тъкмо религиозните търговци. Те имат сметка, огромна сметка от чувството за срам от Божественото, без самите те да имат срам от Бога.

          Задачата на сегашното ти прераждане е да смъкнеш обвивките на всички човешки предразсъдъци и илюзии от сърцето си и да го отдадеш на Бога. Случайно ли някога казах: “Сине Мой, дай Ми сърцето си”? Бог иска от вас само сърцето ви, нищо друго, по­неже то си е Негов престол. Туй сърце, което тупа в гърдите ви, е материализиран орган на Бога, т.е. сам Бог Отец на земята! Господ – това е целият чо­век, когато стане съвършен. Ала сърцето, което не престава да обича и бие – това е Абсолютният, жив вътре във вас! И когато вие измъчвате сърцето си, сърцата на ближните и на всички останали, вие из­мъчвате Тот, никой друг! А да измъчваш Баща си, Който ти дава живот и не заспива никога, за да мо­жеш да будуваш и да спиш ти – това не е престъпле­ние, това е нещо много по-страшно!

Ако Отец е сър­цето, а Христос цялото тяло, то Бог е човекът с всички други същества и неща във Вселената, взети заедно! Да огорчиш Бога, това значи да огорчиш ня­коя част от това велико Цяло; да огорчиш Христа – значи да лишаваш тялото си от онова, което Бог му е определил; а да огорчиш Отца – значи да не Му да­ваш възможност да обича и люби света чрез сърцето ти.

 Основните фази на Тот – денят и нощта на Аб­солютния – отговарят на пулса на сърцето. Ти ще любиш и ще почиваш. Когато сменяш тия неща рит­мично, ти си едно с Отца и можеш да си сигурен, че си отдал сърцето си на Него - т.е., Той си е получил обратно Своето владение, Своето тяло от ноктите на Сатаната.

Аз съм ви тълкувал името на Сата­ната. “Сатана” значи да анализираш Божественото. Който се наема да анализира с нищожния си човешки ум импулса на Отца дали да дава и да се обменя, той отдава сърцето си на Сатаната. Свие ли ти се сърцето от страх - да не дадеш, да не се обмениш, когато то вика за това с всичка сила, - ти си свил вече артериите си, прищипал си капилярите си и не можеш да очакваш нищо друго, освен склероза, старост и инфаркт.

Но има и лакоми вампири, всеядно устроени, които не свиват сърцето си нито за миг, за да може кръвта на изядените животни да им доставя безогледно наслади. В този случай ти пак огорчаваш Тот, по­неже блаженство и сатанинска наслада са нещо диа­метрално противоположно и първото се постига само със собствената кръв, когато е напълно чиста, а второто – чрез кръвта на месоядството и социал­ния вампиризъм. Казвал съм ви още, че когато спукаш стотици хиляди капиляри някому чрез студен поглед, гняв, обида или забележка, ти също смучеш кръв, макар и под формата на прана.

           Та сега искам да кажа на всички, които сте тука, и на ония, които не са тука, че Назарелла е втората сестра в историята на вашето човечес­тво, за която мога да открия ерата за една нова молба: “Дъще Моя, дай Ми сърцето си!” Аз го поисках от Синовете Божии, понеже дъщеря Божия на тази планета още не бях имал. “Реброто Адамово”, от ко­ето бе създадена Ева, повлече само едното сърце на Космическия Адам след себе си, ала другото си ос­тана у него. Това значи, че първият Адам имаше двойно сърце, което биеше с една тънка връзка от двете страни на гърдите му. Ева бе създадена от едно дясно ребро и при тази операция се изтръгна дясното сърце на Адам. Затова сега жените са много по-разумни от мъжете и не се поддават така лесно на спонтанност като адамовци. Затова всички се търсят отколе, за да съединят двете части на това разкъсано сърце, понеже в генното разделяне на мъжа и жената Бог използва помощта и на Сата­наила. Щом усети, че Адам се чувства самотен, ма­кар и като биополе, съвършено същество, Бог реши да извади жената от него, за да види, че ще бъде още по-самотен. В това е скрита велика космогонична тайна! Та когато мъжкото и женското сърце се стремят към сливане, те искат да обединят Миро­вата Душа с Отца, и чрез тази велика обич да пос­тигнат единство с Бога. Когато се търсят телата на мъжа и жената, те искат да постигнат Христос, понеже мъжкото тяло е само Иисус, а женското – смес между Мария, Марта, и Магдалина. “Скръбна е душата Ми до смърт!” – казва Иисус в Гетсиманс­ката градина. Това не го каза Христос, а го каза Ии­сус, човекът. Неговите три сестри не бяха в мо­мента с Него и затова Той не се чувстваше едно цяло.

          Ходейки в пътя на светлината, Иисус се сдоби с четвърта сестра, понеже първите три и вторите три са нещо различно. В първите три влиза и майка Му, а от вторите три Марта излиза. Като пропо­вядва учението Си, Христос няма нужда от майка Си. Казва й: “Не те познавам, жено.” Като си отива от този свят, Той няма нужда и от Марта – горе няма ядене, пиене и разтребване…

          Ала когато казвам на Магдалина, на Родопа, на Евридика от древността и на вас двете сега: “Дъще Моя, дай ми сърцето си!”, Аз се надявам да от­воря нова епоха в астралната еволюция на плане­тата ви. Понеже старата Ева няма сърце за Отца си – то е отдадено на някого. Туй значи любов без обект! Обичаш, отдаваш, жертваш се, обменяш – ала не с онзи, който те гъделичка вътрешно или иска да те хване, а с онзи, при когото Отец те изпраща. Първият те вълнува силно, опияняващо, страстно, но точно така и ще те бие. Вторият може въобще да не те вълнува, но когато дойде Отец Ми сред вас, вие ще бъдете едно с Него. Това Аз наричам “изпълнение на волята Бо­жия”! Затова сърцето на стария Адам е отляво – вие всички сте още по негова линия. И жените също, по­неже искате първо удоволствието, а после  служе­нето на Отца - и обикновено въобще не стигате до Него. Откровено казано, дясното сърце на Адам стана ляво сърце на Ева, понеже операцията бе из­вършена чрез прегръдка и премахване на пречещите ребра. Просто се извърши една трансплантация, след като от реброто Адамово вече бе създадена Ева. Господ я направи от ребро, а вие скоро ще мо­жете да направите човек от косъм.

          Ако ви кажа защо Бог избра реброто, то не е само поради неговата символична лунна форма и ог­радителна линия, а понеже Бог беше помислил, че от това отверстие трябва да присади сърце на Ева. Така че никога не забравяйте: сърцето на Ева може да е отляво и тя също първо си иска удоволствието, но без да губи присъствие на разсъдъка. Адамовци нямат това качество – те са буйни, неудържими и не мислят за последствията.

“Ама защо Господ създаде Ева без сърце?” – Защото по този начин тя нямаше никога да се стреми към Адам. Като плът от плътта му, тя и до днес се стреми да се съедини с него, за да бъдат едно тяло – Христово. Така че, ако искате да ви изгорят на кладата, кажете на Църк­вата, че Христос е с вас, само когато сте се прегър­нали! Знаейки това прекалено добре, Сатаната обърна смисъла наопаки и създаде у Църквата пани­чески ужас от смисъла на живота на тая земя. Друг е въпросът, че същата тая Църква – независимо от вероизповеданието, - с могъщия си търговски нюх  има огромна сметка от семейния модел на грехопа­дението, за да поддържа властта, производствата и държавата.

          Жива, жива, жива бъди, осияна дъще на Бога, по­неже в твоето сърце Отец се пробуди! Приеми осия­нията на Словото и тежките сандъци с ковано злато, напълнени с беседи, като дар на Духа и метод на Новото Човечество. Работи за него с всичките фибри на душата си, понеже туй, което нечести­вите ви отказват, Словото ви го дава с пълни шепи. Само Словото е синоним на Христа, равностоен на сливането между мъжа и жената! От това сливане един ден ще се получи Новият Човек, който ще при­лича на първия Адам по това, че сърцето му ще дойде в средата. Първият Адам не беше още съвър­шеният човек. Неговото сърце беше диполно, само с един мост между двете му крила. И понеже тази връзка беше тъничка, той се почувства самотен. Новият Адам, наречен условно “АдамЕва”, има голямо сърце точно по средата, понеже Ева е станала едно тяло с Адам и сърцата им са се приближили към центъра. Това е едно ново същество – Светящият Човек, новият тип человеко-ангел, за които се казва, че няма да се же­нят и за жени няма да ходят, понеже изпълнението на волята Божия и насладата от сливането с обекта – вашата сродна душа - ще бъдат на едно място и няма да има нужда от външна женитба. Всички бла­женства, екстази, наслади и удоволствия на духа и Душата ще се извършват вътре в самия човек, така че Новият Адам – Великият АдамЕва – няма никога да се чувства самотен.

АдамЕвите също ще общу­ват помежду си, ала няма да се търсят така неис­тово, така трагично, както разкъсаните човечес­тва. Вие знаете що е резус-фактор и тъканна не­съвместимост. Знаете как мъчно се трансплан­тира чужд орган. А вие се мъчите от 8,000 години (250 милиона земни) да трансплантирате и транспсихирате чужди хора в своята аура, в своя дом, в своята прегръдка – и се чудите защо аурата ви ги изхвърля.... Тия кавги, тия дрязги повсеместни и побоища, тия ревности и не­доразумения, тия разводи, раздели и ненависти не са нищо друго, освен изхвърляне на орган от чужда ево­люция. Вие не трябва да задържате изкуствено този орган, понеже или той ще умре, или вас ще отрови. Прочее, бъдете бдителни кого приближавате към себе си. И при най-малкото почване на спор, знайте, че “операцията” няма да е сполучлива.

          Назарелла отговаря за мистичното название на Изгрева преди 2000 години, понеже Назарет, в ду­ховна Славяния, значи “На зора”. Изгревът бе след­ващата фаза – след зората. При следващото Ми ид­ване в Кавказ, слънцето ще бъде на зенита и името на Моя нов слънчев подвиг ще бъде свързано с него. Понеже сега ще се проявя като Бог Отец, а не само като Син преди 2,000 години или като Дух Божий, както преди малко. А Отец значи пълна победа, пълно слизане на Царството Божие на Земята и пъл­нота на всяко поле и във всички полета.

 Ето защо Назарелла ще бъде оная адамевитка, която ще Ме познае една измежду първите, когато почна да ви ви­кам в Кавказ. Потърсете името на селището, озна­чаващо “зенит”, “пладне”, “обед”, на един от кавказките езици. В Назарет бях Син в зората Си; на Изгрева тук изгрях като Божия Дух; но на обед ще ви опаля с лъчите Си като Отец! Който доживее – доживее...

          Скъпоценна душе прекрасна! Запомни и не забра­вяй свещените думи за тебе:

         НАЗОРЕЙ, НАЗРЕЙ, УЗРЕЙ!

          Туй е първата магична формула, която ви давам на славянски, понеже славянка трябва да Ме познае в Моето следващо празненство в Колхида. Вие сте ар­гонавтите – търсете Златното руно!