417.1989.09.01 Осияние за Върбата

Книга 13

1.IX.125(1989)г.

София - Изгрев

ОСИЯНИЕ ЗА ВЪРБАТА

10,30 ч.

            Преди него трябва да съобщя, че настъпва катаклизъм, от който няма дa  да се спасят десетки хиляди души по Земята. Катаклизмите през този последен печален период се дължат на опънатите до пръсване силови  потенциали на Земята, която става родилка. В такива жертвени мигове, сърца и души, тела и духове преживяват родилните мъки на Майката по-силно даже от самата нея. Затова съм ви казвал, че праведниците сега са по-ценни със своите страдания, отколкото с всичко останало. Едно свиване на сърцето, една капка кръв, една въздишка от неутолена жажда за обич, днес струват повече, отколкото всичкото книжно и звонково злато по каси, банки и джобове! Когато прекрасният  човек е в притеснение, той отделя “струúн” - славянска дума за животворното астроментално вещество “нострáн”. Астроменталното количество на струина през цялата тъжна история на вашето човечество се намалява неимоверно от мисълта за себе си, от користта, от крепостите на психическото подсигуряване. Те са тъмни абсорбери от първа величина,  ракови образувания, задушаващи разумното съзнание на планетата ви и унищожаващи кълновете на Доброто. 

          Ако едно поетично осияние - независимо от това, дали е публикувано или не - преработва до 800 тона кромозомно вещество; ако сърдечният импулс на добрата постъпка има мощност до 7 хиляди еквивалент-тона, а любовното сливане на освободени души преработва до 500 хиляди, то дълбокото, пресовано страдание, надминава 1 милион еквивалент-тона! Сливането на освободени души не може да надмине страданието, понеже липсва балансът на природното начало. Ако сливането е на всичките три полета, но без надделяване на личната космична енергия над неличната и обратно, тогава вибрациите са толкова мощни, че надминават всякакво математическо въображение и страданието престава да бъде основен абсорбционен фактор.

(На това място текстът от Елма се прекъсва поради силния импулс на преписващата, точно тук да цитира една мисъл от Учителя. При допитване до Него, Той се зарадва и даде съгласието Си. Това стана в края на септември 2002 г. в гр. Пловдив – б.п.):

"Щастлив е онзи, който може да срещне човек от Новото Учение и да му служи! Новият човек не говори за себе си, но ще го познаете по проявите му. Ако го познаете, ще ви се усмихне. И ако не го познаете, пак ще ви се усмихне. Новият човек разбира Словото Божие и го прилага. Това му придава особена вътрешна красота. Той и външно е красив: главата му е добре оформена, чертите на лицето му са красиви.  От  всяка  клетка  на организма му излиза живот и енергия. Който иска да придобие Божието благословение, трябва да отвори сърцето си за Божествената Любов и Светлина, както житните зрънца и плодните семена се разпукват, за да приемат слънчевата светлина и топлина. Всяко зрънце, всяко семе, което се разтваря за слънчевата светлина и топлина, израства и дава плод; всяко семе, което не се отваря, не израства - лишава се от живот." (Том “Опорни точки в живота”, изд.Хелиопол`93, беседа ”Опознаване” от 30.08.1942г.)

В утрешния ден, който ще бъде брилянтен, светът ще разполага най-после с трима приятели, разрешили тази космическа енигма. Когато станат шестима и най-после дванадесет, откривам орфическия клас в ареала на Рило-Родопите! По тази именно причина се наложи първата ви езотерична експедиция, защото вие трябва сами да откриете къде протича река между Рила и Родопите, на кое място тази река има най-много върби и най-подходящи условия да се изкачите до мястото, където ще има изгрев, вода и простор. Съчетанието на най-високите борове в слънчевата сфера и най-гъсти върби - в лунната -  ще представлява точно онзи синтез, който е необходим за възникване на Интегралното Учение. Материализъм и идеализъм, посредством сноването между тези две области, ще изтъкат първите километри от платното на новата философия, която Аз наричам “реализъм”. Реално е само онова, което обединява материалното и идеалното в братска прегръдка и свято единение. Радостта, която извира от идеалното, и мирът, осияващ недрата на материалното, винаги ще съпътстват великите души, които ще положат основите на земния рай.

            Това, че отново настават природни бедствия, разруха, епидемии и военни ексцесии, се дължи единствено на потребността, чрез човешко страдание - т.е., страдание на Бога вътре в кръвта на човека - да се претопи новата набъбнала маса от мисъл за себе си, произведена напоследък около планетата. Всеки мисли за себе си; най-много - за патериците на душата си, които са неговите симпатии, а от това кромозомната плесен се раздува, страшното желе на астралната жадност пъпли нагоре към Космоса с вонята на блато, а тръните на студа и егоизма пробиват милиони сърца и гърди в тази тъмна, пъклена маса! Само проливането на Трите субстанции – Субстанциите на Великия Ефир - е в състояние да провежда обратна катализа на процеса и размножението на адското пълчище да се парира. Трите Субстанции на водните знаци са сълзите, кръвта, и онова, с което Тот намира тела за монадите. С тях, трите, именно се освобождава силата на ясновселената и тотвселената, а също и на хипервселената, в резултат на което всички наслоения, тумори, накипи, желета и пр. около Земята и в Космоса се претопяват за броени секунди.

 Когато вие отказвате на Отца си да твори, радостта ви изчезва, престъпно се блокира извирането на Същността поради приумици на кората на мозъка, а при такъв каптаж Силата няма откъде да излезе, освен чрез сълзи и кръв. Поради това, дори на Христа се наложи да пролее оная субстанция, представляваща самото Тяло на Отца Му, която тогавашното човечество не пожела  да “пие”.

           Божественото предава и приема свободно - и при опит свободата да се ограничи, предимството на фóрмата се прекратява. Фóрмата при вас има предимство, понеже трябва да станете Космически Човеци. Ала човеци, които не са космически, прекратяват пратките на Отца, почват да коментират сърцето си, продават импулсите си за сигурност, а вкуса си душáт с двете ръце на преизподнята: чувството за дълг към обекти и... “подреждането” в "живота".

          Субстанцията на Отца има 3 основни нивá на съществуване, 8 второстепенни и 15 милиона частни. Трите отговарят на трите водни знака; само че това, което преди не разграничих, е че субстанцията на Тот в “Скорпиона” сътворява същества, космоси и духовни ценности, само когато е в контакт с Мировата Душа;  или при страдание. Това съм го изяснявал неведнъж.

Винаги когато отците от тотвселената имат невести, се раждат нови същества в Битието, нови велики творения, цели системи от светове, звезди и планети. А когато невестите спят или ги няма, отците разчитат на проливането на собствената си кръв, на сълзите. От тия две субстанции на Божествения свят изтича толкова мощна енергия, че нищо не е в състояние да не се претопи. А страданието, дори  когато не виждате рана отвънка, дори и когато не излизат сълзи в очите ви, неизбежно пролива кръв и сълзи отвътре. На това се дължат, прочее, всичките болести - без изключение. Различните форми и състояния, в които сълзите и кръвта - и особено хормоните на създателството - се кондензират във вашето тяло, когато не са излезли навънка, са именно субстанциите на различните болести.

      Та запомнете: има три главни дървета, проектирани в Божествения свят, в човешкото тяло и в природата. Символически, това са Дървото на Живота, Дървото за познание на доброто и злото, и Дървото на Свободата. Колкото и невероятно да ви изглежда, първото дърво - Дървото на Живота, представлява именно Божествената Върба - “Селес” (Salix vavilonika - лат.).

           По молба на Венуелла - окултен катализатор за приемане на осиянията за дърветата - Източникът допълни, че Дървото за познаване на доброто и злото е ябълката, а дървото на свободата е борът.

6.ІХ.1989г. 10,24ч.

Указания на Елма за предстоящата езотерична експедиция в Източна Рила

       - Полагам местността около Юндола за място на контакт между Слънчевата и Лунната школа. Настоявам, паралелно с основната задача, макар и не сега, да разучите най-подходящите места за основаване на братско селище. Вие си изберете, пък Аз имам грижата.

10,30 ч.  Продължение на осиянието за върбата

         - “Сат” е название на Бога в мъжкия Му образ,  а “Сел” – за Неговата женска полярност. Направо сега твърдя: женският образ на Бога е неговото последно самосътворяване; и понеже е последно, то е най-съвършено. В Неопределеното Битие няма понятия за първо и последно. В ясновселената - там, където Абсолютният вече се е поляризирал, - градежът започва. Последователност, съразмерност, симетрия, божествено осияват лоното на Мировата Душа, в която се превръща Бог-Отец, не преставайки да присъства в съня ú като основа, същност необозрима. Това разграничаване на Абсолютния от Неговата противоположност Пралайя, което правя в повечето осияния досега, е за да осъзнаете разликите, но всъщност това е едно цялостно, велико Същество. Понеже вие сте разделени на двете Му съставни части, си представяте, че и Тот може да бъде разделен. В действителност, Бог се самоотчуждава, за да се самонамери; поляризира се, за да опознае Себе Си като блаженство. Аз съм ви казвал, че Бог – Холосът, Благият Дух - има две фази: Любов и Чистота. Във фазата на Абсолютния извира Любовта, а в Божествената Чистота се отразява Неговата женска полярност.

             И така, водата - като духовен и природен символ на ясновселената - крие в себе си най-великото, най- загадъчното значение на онова, което наричаме “Женско Начало”. Пралайя се отличава с готовност, смирение, пламенно искане и неусмирима жажда да бъде посетена от Единствения. “Сел” означава това: нежелание да бъдеш сама, потребност да бъдеш с друг, необходимост да се поставиш под другия, способност за нежно подчинение, спътничество, партньорство, служене, грижа.

Боговете от Сат–опозицията преживяват тъкмо обратното: необходимост да са единствени, сами, неприкосновени, насочени абсолютно към себе си и единствено в себе си. От изворите на своята пълна самота, те изваждат скъпоценното Нещо, което няма паралел в никоя друга монада в Битието. Ала тяхната самота никога не може да бъде пълна. За да проявят Божественото в себе си и да станат творци, бащи, създатели, те имат нужда от спътници, от наклон, по който да текат реките и водопадите им. Тази, именно, най-ниска точка на равнината, на долината, в която хубостта и най–ласкавото ухание те очакват да слезеш отгоре, се нарича “Селена” и пълни просторите с мир, радост и щастие. Само водата може да жадува тъй красиво и толкова силно да напълни нечии ръце със смисъл, да утоли нечия жажда, да се слее с някого напълно! Само върбата е в състояние да приведе същността си до самата земя, в поклон към онзи, когото вечно очаква! Само при състоянието на вечната женственост, способна да се освободи от всякаква вътрешна съпротива, може да се прояви съвършената мъжественост, завладяваща векове и пространства.

      Друг път съм ви казвал, че в Бога това блаженство е постоянно, но вие изпитвате Неговото блаженство, екстаз, сливане и Божествен делириум само в кратките мигове, когато се срещате в осияние. (По-късно Елма ще нарече това тайнство “огнéние”, защото земната, физиологична дума за него е твърде груба и прозаична – б.п.) Срещата на престола на върбата с престола на бора се нарича “смисъл на живота” - смисъл на всичко, което съществува и трепти нощем в океаните на проявената милост и святост. Този, който е отворил престола на върбата в душата си, разпознава сродната си душа; онзи, който е пробудил престола на бора в духа си, той побеждава смъртта и става Син Божий - гражданин на Трите Вселени, обитател на тотвселената, ясновселената и хипервселената.

       Та ако вие откриете сребърното трептение на върбата в сърцето си, вие няма вече да се раждате и прераждате, а ще намерите онзи, с когото ще скитате безметежно навсякъде по светове и осияния.

26.09.1989 г.

Относно резултата от оформянето на тавана в стаята на приемащия осиянията, Елма каза в този момент, че  започва чувствителен подем в идеологическата сфера. И наистина, това се прояви и в реабилитацията на българите- жертви на сталинизма в СССР (2.08.1987г). След окончателното оформяне на задната стена, може да се очаква по-голяма свобода за печат на осиянията.

17,35 ч.

- “Селес”, “Селестúна” - Божествената възлюбена на кедъра! Бог се превърна първо във вода, а водата – във върба. Хозýн - елохимът на Хармонията - се проектира почти изцяло във върбата, понеже потребността от хармония е най-високата сладост на Битието.

Божественото има три основни качества в Битието: пламенност, яснота и сладост. Ако не си пламенен и ясен, прозата ще те връхлети неизбежно и никога няма да станеш сладък. Ясновселената ти снемú като милост, тотвселената отрази като яркост, а Божията вселена - онази на Цялото - намери като благост. Сладостта е сияйната одежда на благостта. Сладникав ли си, ти си сладост без благост. Суров ли си, ти си яснота без милост. Лют ли си, ти си яркост без топлина.

             А благостта на Духа, наречен от вас “Бог”, се отрази най-първо във върбата. От нея се родиха всички други дървета. Така бе в онова Битие, което Бог създаваше и създава вечно: втория ден Той създаде върбата. С простота и грация неизразима, Селестина се уподоби на небесния свод, понеже  се наведе към земята смирено, образувайки  храм   Господен.    С   появяването на   върбата,   станаха   възможни илухимите - божествата на преклонението. Върбата не е само дърво в природата - тя е гръбнакът на всички илухими, на илухимното тяло в човеците.

           Дърветата в Битието направиха  възможна появата на човека, а преди него - на всички гръбначни видове. Появата на скелета, с център гръбнака, означава поява на чувство за отделност, на Истината като единично същество, обособено във форма; а в науката за душата гръбнакът - респективно дендрологията - основава стереотипите на характерологията. Който иска да се занимава с характерология, нека първо изучава дърветата. И ако искаш да добиеш характер, нямаш ли характер, ти спри и попитай се: ”В какво отношение съм още безгръбначно животно? В какво отношение съм още едногодишно и двугодишно растение?” ...

Всички вие трябва да знаете, че ако не можете да продължите това, което сте започнали, повече от една година, вие сте още едногодишно растение; повече от 2 години, двугодишните ви мисли, чувства, постъпки не могат да продължат. Пределът на всеки изпит за преминаване във великото царство на гръбначните, на мюонните йерархии, на електронното Битие - това са именно тези 2 години на изпитания, възторзи и отчаяния. Щом се прескочи третата година, победата вече се очертава.

Прочее, ония кръгове, които ги има в дърветата, а в тревистите растения ги няма, съответстват на кръговете в пръстените на Сатурн, който ти казва: “Учениче, прилежен бъди, прости се с надеждата за лесни постижения и ядене!” В душата на гръбначните същества, с връх човека, започва да се оформя начатък на кристалното тяло. А когато се прекарат 7 години в упорит труд само в една област, ти си преминал вече през чирака и калфата и можеш да претендираш за майстор. С тия дендрологични качества на аза, ти си вече Характер, който не отстъпва пред чужди воли, пред бури, ветрове и настроения.

      Ала най-гъвкавия характер има върбата: Селеста (Небесна) - първата дъщеря на Селена в царството на дърветата. Съществата, които имат върбата в себе си, умеят да превиват естеството в себе си до фантастични предели, без обаче да забравят великата цел на живота. Поклонът – ето качеството на най-съвършения женски характер.

Способността да се поклониш на чужда истина, да последваш най-прекрасния, да се завъртиш в танц около него, да го обгърнеш с нежните вейки на мечтите си и да го приласкаеш в обятията на грижа и сладост - ето ролята на върбата в света на героите. Способността да се променяш - ето изумителната същност на върбовите типове, превзели планетите с неизчислимите си видове и подвидове, с титаничната сила на  слабостта, предпочела да се приспособява, а не да се опълчва. Първата крачка на висшите растения, на най-висшите психики в полето на аза,  беше направена не от друг, а именно от върбата. Първа върбата се покатери по канарите и плъпна нагоре в планините. Гигантските папрати трябваше да отстъпят, понеже песента им беше изпята. Първа върбата се научи да се откликва на фазите на луната - и сърпчетата на нейните листенца и до днес се обръщат трепетно ту насам, ту натам под напора на вятъра, като своята майка небесна... Само върбата повтаря с листата си двете най-силни фази на Луната. Само върбата отразява зеленото, модро присъствие на Месечината, тъй интензивно.

А  когато я духне вятърко, тя си обръща листенцата-усмивки наопаки - и сребърно блясват пред всички  другите одежди на Селена! Тя умее да бъде и капризна, взискателна, тревожна, недоволна...

              Не мислете, че само водата царува на трон във върбата. Напротив, водата е нейният пръв везир, ала самата царкиня есреброто в Селена - не обикновеното, но растителното, органичното, психичното сребро. Тази същност на Върбата я прави безкрайно сензитивна: среброто означава огледало, означава и светлопис, фотография; среброто означава безкрайна, безначална, абсолютна чистота – рефлексия, от която крачката до Бога е само една. Ето защо, отдадете ли се на съзерцание под върбите, във вечното лунно сребро на сънната река и в тяхното царство, вие наистина ще добиете представа за Вечността. Не само представа, но и дълбок унес, осияние, сливане с Пралайя, която се самоосъществява именно като Селеста - съпругата на вечния Кедър. Онази, която е съвършената гъвкавост и пластичност, способна да удовлетвори всичките творчески жажди на Прекрасния, готова да поема всичките му тантрически сътресения, да се огъне, подобно на самата себе си, до безкрайност - само и само да направи щастлив Първия. Ала винаги има и има други велики обожателки  при него. Върба, която се стреми да бъде единствена и първа, не е върба.

               Когато се говори за пробуждане на човешката душа, когато играете първото упражнение на паневритмията, вие си представяйте най-вече върбата - първото най-ранобудно дърво. Преди него са само изключенията - тя е правилото. Преди всичко, върбата означава способност за отклик - пределна способност за събуждане от сън, когато те събуди Слънцето или Любовта. Най-“дървените” дървета са или поспаланковци, или вечно будни - но само в тия две крайности. Те си имат своята роля в живота, но сопружество няма у тях. (На много места в единенията Елма диктува думите, започващи на български със “съ-“, със “со-“, както е в старобългарския и в руския. В осиянието за върбата това е явна тенденция, защото тази представка е проводник на Селена, Луната – б.п.)

       Сопружеството - ето образът на върбата! Не корете неплодната - тя не е родена за майка! Тя се нарича “сопруга”, “невеста”, “възлюбена”. Тя няма пълногръдието на ясновселенските майки - тя е нещо още по–загадъчно, сложно, непостижимо.

Когато говорим за върбата, ние имаме предвид Любимите Божии! Тя е жив образ на янтровселената - онази, която не иска да ражда отвън, за да ражда отвътре. Онази, която остава спътница вечно, без да обърне бялото на очите си с ръмжене към онзи, когото обвива. Понеже Селес - това е най-водолюбивото дърво. Жаждата за съюз и преживявания в тоя дивен брачен съюз - ето стихията на върбата! Виталността на върбата е пословична. Със своята виталност, тя остава вечно зелена в клоните си, където запазва младостта си до гроб.

Старите върби са нещо друго.  Там виталността се е  превърнала в самоцел, жаждата - в непомерна жадност, стремежът за живот - в стоглава ламя, изпиваща всички кладенци на душата. Затова дънерът ú е къс, характерът - изкорубен и кух, сърцевината ú – бързо и лесно изгниваща. Това са хора, на които не може да се разчита - хора само за маса, за пиене и ядене. Старата върба е най-грозното нещо на света: тя е вещица, символ на характеропатúя.

 Няма дърво, по-подходящ образ на характеропатиите, от старата, грозна върба. Туй е бабичка, независимо от календарната възраст, която навива своето си като латерна и не може да отстъпи ни на йота. Ала това не ú пречи да живее двойнствен живот - в младите си клони тя е бясно витална, а с похожденията си - всеизвестна. Някои млади бабички умират за удоволствията още на 30 години.  Ала върбата не се отказва от тях .

        И ето: всичко в портрета на върбата, на небесната женственост, която  е и толкова земна, може да се сведе до още една дума - негоримост. Върбата не може да се подпали никога! Това, което хайдутинът чака от хайдутката, ще очаква напразно от своята селска изгора. Селската изгора иска да “живее”. Тя не помисля даже, че може да изгори в някой подвиг. Та затова на юнаците казвам: ако сте решили да горите на кладата, не се влюбвайте във върба! Даже и да я качат насила при вас, тя само ще запуши преизобилно - и ще ви задуши преди да изгорите...

 Ако сте обаче майстор, земеделец, овчар, свирач, учен или певец - няма за вас по-добра изгора от върбата! Тя ще ви последва навсякъде, където има “вода” за нея. Вие трябва да я вълнувате - няма друг път към сърцето ú. Влюби ли се във вас, открие ли принца в снагата ви, тя става най-бързорастящото дърво в Битието.

 Ето туй е моментът в най-ранните младини на върбата-девойчица, когато тя е още очарована, идеалистка, да се стегнете и да я изведете до всичко най-прекрасно, красиво и мъдро. Младата върба, с най-младите си връхчета, е яркочервена, направо пламтяща от влюбеност и вдъхновение! Такива девойки са способни на всичко. Следвайки любимия си, те могат да проникнат в най-недостъпни обители на духа и природата.

Вейките на младата върба са жълти. Не само любов, но и страхотна жажда за познание:  книги, разговори, срещи вълнуват ума и душата на върбата в нейната младост. Стремежът за “уреждане” в живота ще се яви по-късно - когато стане зелена. Тогава самотата започва да я терзае като зло жило:  самота страшна, превръщаща света в преизподня. Върбите не могат да живеят сами - това е абсурд! Затова им е къс стволът - “Пътят на котката е до плевнята”... - т.е., върбите се омъжват още момичета. С първото стъпване в общия дом, библиотеката се пакетира в мазето или остава за декор. Край на седенки, бистрилки и бърборилки... С тази промяна се  извършва още нещо, много печално - душевната изневяра на възлюбения. Неговите видения са вдъхновявали върбата, само докато го “пипне’ - после започва операта “Олеле-малеле”, с основна ария “Искам!”...

Искането става толкова неудържимо и любимият толкова длъжен, че със степента на неговите  старания – да пълни такава огромна уста - върбата става най-дебелото дърво в талията. А от дебелината  до раци и тумори не е никак далече.

          Почакайте! Аз искам да ви кажа две думи за върбата–момиченце, за същата тая бъдеща, нещастна старица, която още се сънува като елфичка. Господ е изобразил в съдбата на това прелестно дърво всички стадии  на женското  развитие, рухване, саможертва. А върбата-момиченце е нещо неописуемо с думи и музика! Вие сте виждали тези совершено чисти, ангелски лица на момиченцата-върби, които са бели от невинност. Това се символизира от извънредно бавното растене на поника и фиданката при върбата. От това следва, че на върбата–момиченце, на девицата, на детето по сърце и душа не бива с цената на нищо  да внушавате мисли и чувства, които ще дойдат от само себе си по-късно. То няма да ви разбере. Тази фаза на върбата се отразява в знака “Дева”,  който е бял от целомъдрие,  безкръвен от мисъл за отвъдното, апатичен към всякакви низменни вълнения. Бъдете нащрек да не въвличате целомъдрието на душата–фиданка в абсурдни за нея сфери, където клокочат желания и се раздират сърца от копнежи. Туй е равносилно на насилването на малко момиченце. С такива същества бъдете само фини, деликатни, духовни приятели.

Само въпрос на две-три години е те да претърпят бурен прелом и да се хвърлят на шията на първия къдрав футболист... Само извънредно високата лична еволюция може да прескочи този шемет в пубертета на върбата, когато тя се хвърля във водовъртежа на илюзиите. Понеже илюзията - това е първа, основна специалност на този род психики. Предаността на един висок идеал се замества у върбата-плебейка от шоковата монофиксация - от вторачването в обект с впечатляваща природност, понеже тя самата е първа дъщеря на Природата. Но даже и когато е от благородните видове Salix, съвършените излитания на върбата в световете на духа непременно се редуват с рачешки отстъпления и  ретроградни предателства в тъмни подмоли. Понеже онова, което е най–трогателно у върбата, е нейната двойственост, противоречивост и драматичност. Със своя внезапен скок нагоре в растежа си, тя трябва да пусне едновременно и дълбоки, големи корени в материята, за да може да оживее. Затова се опомнете, не я укорявайте, приласкавайте я и я разбирайте.

     Онова, което математиците наричат “експоненция”, биолозите ви го наричат “акселерация”. Трябва да ви кажа, че върбата е оцеляла по планетите и ги е завладяла тъкмо поради това си Божествено качество. Това е афектът в психологията, но не само отрицателният, а и положителният афект, т.е. изпадането в екстаз. Върбите са най-екстатичните създания, с тях почти никое растение не може да се мери. Това е  онуй, което във физиологията се нарича още “оргазъм” и се среща в янтровселената,  при Любимите Божии, с много по-голяма сила, отколкото в ясновселената.

 Тъй като съществува и обратен процес, обратна катализа, у върбата спадът на настроението; разнообразните, внезапни капризи, очарования и разочарования, възхищения и отхвърляния, възвисявания и спадове са нещо обикновено.

Вие не трябва да гледате сериозно на болезнената ú меланхолия или резигнация, понеже тя само подготвя следващото възкликване от някакво чудо. И когато сребърните рибки на хилядите ú листенца заиграят отново сребристо в короната ú, сред спуснатите ú,  разкошни коси, вие ще видите най-високия свят, от който ви говори Небесната – светът на Поезията! Неудържимата фантазия на Селеста полива градините на мечтите и сънищата, на надеждите, на плахите видения за щастие. Образите, които създава илухимът на върбата, наречен Селес, са толкова недостъпни за прозаичното съзнание, че то не намира никаква опора в тях и потъва като ютия на дъното на своята формална логика и психология.

              Когато върба ви обича, бъдете безкраен. Очаквайте всичко и не очаквайте нищо! Сопреживейте с нея всичките ú сребърни осияния и видения, тичайте с душата ú по лунни поляни от роса посред нощ, водете я в прегръдките си по най-недостъпните Монблани на мисълта и се оставете в прегръдките ú – мъничък като прашинка - да ви разтвори в необятността на своята вселена. Очаквайте всичко, но не и обикновена логика! Нейната логика е сензитивна, парадоксална, красива като сънищата на красивите риби. Но ако ясновселената сънува своите орнаменти и плетеници, то янтровселената бълнува насън. Насън и наяве, върбата бълнува за истинско, вечно щастие!

20,09 ч.

20,10ч.

-  Въпрос на К.: Източникът ще даде ли мнение за нашата езотерична експедиция в Източна Рила?

            - Борбата срещу вас беше на живот и смърт! Нито Родопа, нито старата Агарта на Рила са съгласни да се получи синтез. Но вашето велико подвижничество в тия райони, към които ви насочих лично, коронова водата с огън, а от огъня изцеди ненадейно вода. От този ваш бой с победа, Кралството Божие на Земята започва да напредва. Победата е окончателна! Преди всичко, вие криете в себе си мощна сила, а ракът на планетата е в безсилието на раздвоения дух на човека. Тази ваша бойна задача се увенча с успех в подсъзнанието на духовна Маджария, отдала много жертви досега на вакхическото царство. Тя се сродява с Тракия и Родопа по минали винú и настоящи корекции на вините. И когато Маджария плаща, тя плаща Божествено: Христовият Дух сега чрез маджарите укротява беса на разцеплението и посажда кълна на единна Европа.

      Ако вие не бяхте победили в това начинание там, на границата между двете епохи - планините на Духа и Душата, -  то маджарците нямаше да се осмелят на решителната стъпка за първия мост между двете полукълба на мозъка на човечеството.

                                                                                         20,23ч.

Коментар: На външно ниво, Източникът вероятно  има предвид решението на унгарското правителство от първата половина на септември 1989 г., след консултации с правителството на ФРГ, да даде разрешение на голяма група граждани на ГДР да заминат транзитно от Унгария за Федералната република. Този акт предизвика бурна реакция на източногерманското правителство, което публикува дипломатическа нота, с която осъди действията на унгарската страна и ги обявяви за противозаконни. Но събитието не се оказа изолирано. В края на месец септември  и началото на октомври, аналогични случаи  в ЧССР и Полша, този път с официалното съгласие на ГДР, доведоха до преселването на нови, десетки хиляди източногерманци във ФРГ. Очевидно, не е далече денят на обединение на двете Германии, за който Източникът съобщи като перспектива още през април тази година..

             Езотеричната експедиция в Източна Рила бе проведена на 8-10.09.1989г. Разгледаните събития в Унгария получиха своята развръзка ден или два след това – факт, който може да се потвърди със сигурност от историческите анали и  периодичния печат по това време – б.п.

Белмекен – първенецът на Източна Рила