720.1994.11.13 Външна и вътрешна съвест

13.XI.130(1994)

Бургас - Изгрев

ВЪНШНА И ВЪТРЕШНА СЪВЕСТ

Втората страница от това осияние, оформена според изискванията за писане и словометрията на Елма

6,17ч.

- Обръщам се към Великата Виделина и Яснина, с молба да обясни сънищата ми предишната и тази нощ. Нощта на 11 срещу 12 ноември видях много живо лавина от полудели, буйни черни коне и сред тях - черен бик. А тази нощ, почти към сут­ринта, преди изгрев слънце на 13.ХІ.1994(130)г., неделя, съну­вах един от най-красивите сънища, които са ми идвали: Нами­рам се с група приятели на див остров, където всички дър­вета, скали и камъни са с удивително красиви жили, от долу до горе. "Побърках" се от желание да ги снимам. Първо си мис­лех, че това е някъде в България, но ми обясниха, че е остров, арабско владение, въпреки че прилича на Океания. Вече в будно състояние, силно впечатлен, продължавам да виждам ост­рова. Някои от скалите загатват за скулптури - например - една ръка. Накрая видях, че има камъни и цели канари от тъм­носин, полупрозрачен камък.

Какво бе това? Пак игра на фантазията?

Първият ми импулс е да помоля Учителя за отговор чрез отваряне на томове с беседи:

(По определени съображения, първата паднала се мисъл, част от която се вижда на образеца по-горе, тук се пропуска)

            "Няма по-блажен, казва Христос, от онзи, който слуша Словото Божие и го изпъл­нява." (том "Сила и живот", стр.165, из беседата "Още по-бла­жени са" от 4 декември 1921 г., София)

При отваряне на другите два тома ("Реалности и сенки" и "Живот, светлина и свобода") се паднаха също мисли, напълно отговарящи на проблемите ни в момента, но не искам да ги привеждам тук, за да не се подсили отрицателното (свързано със съня с черните коне). Основният смисъл е, че ние, като добри и разумни ученици, трябва да трансформираме прозата и грубостта в общуването с другите в по-меки, възвишени форми, за да не се затваря Божественото за нас.

7ч.25м.

- Това, което наричаш "сън", бе поредният подарък от Духа на óправните деца на Небето. Óправни са ония малцина, които стоят на мястото си, за да пъ-туват. Повечето от хората не са óправни - те са забатачили. Пълен батак е сега в света: пътуват, пътуват, а не мръдват ни на йота...

Сега, понеже се съгласи да стоиш там, където съм те поставил, почнаха пак Пътуванията. Пъту­ване отвътре - това е най-приятното нещо! Пак ще пътуваш - все по-често и по-често...

На тия, на които съвестта отвън говори, че най-вероятно грешат, подарявам най-скъпите подаръци. Повечето хора се съобразяват със съвест отвън. Тогава, ако са доволни от себе си, пропадат; ако все нещо ги гложди - на прав път са. Обратно: съвестта отвътре се отличава с дълбок мир и радост когато сте безпогрешни и с решително несъгласие, когато не сте верни на монадата си. Преценявайте всеки път коя съвест ви говори: по подаръците от Отца -  или по отлива на условия за душата ви.

Ето: някой се лишава от пост, молитва и разно­образие, макар че би могъл да пътува външно и да живее на стотици хиляди места. Но щом стои на мя-стото, което съм му определил за момента, и прави това, което е нужно на Бога в ближния, то Ду­хът му отваря вътрешното пътуване.

Наистина, не е лесно да пътуваш и нощем, и де­нем, вътрешно - и да не бъдеш сам. Всяко същество трябва да си шуми свободно, докато не започне да издава хармонични звуци в Битието, да произвежда абсолютна тишина. По-обикновените произвеждат само шум, но да живееш сред тях - това е условие, за да не отлетиш завинаги на Далечно Пътуване.

Например, всеки ангел вижда ясно какво го очаква цъкащия семки по време на кинопрожекция - или шу­мящия с пакетчето при всяко вземане на семка  или нещо друго... Съвършено ясна е съдбата на слуша­щия силно радио пред другите, на пушещия сред хора; на самичката [млада жена] на седалката, която е се-днала отвън, а не до прозореца. "Премиерите" са об-речени! Аз наричам "премиер" всеки, който не се сте-снява да унищожава другите, когато унищожава себе си.

Черните коне са масовите смърти, които ще нас­тъпят от новите наводнения. Черният бик - това е смъртта на един премиер. Приемете, че сте от­час-ти виновни за тия природни бедствия: когато в пър-вата Станция на Господа на Земята не се живее красиво - при работещи камери [видеокамери от кос­моса – б.п.] - и се говорят глупости и прозотии пред включените микрофони на Вселената, - неизбежно е Съществата да не плачат. От техните сълзи се пълнят океаните, тръгват бури и циклони - и на Мо­ите се налага да се крият в света на вътрешната съвест, на вътрешните пътувания.

 Не се прибирайте обаче никога напълно. Предпо­читайте да приемете условията, в които съм ви сло-жил, защото шумът, миризмата, миазмите на бол-ните същества около вас е работната атмос­фера на Лекаря. Бъдете Лекари денем и Летци но­щем! Ако не лекувате, няма и да летите.

Живият сън с дървета и скали с вени и артерии, означава не само попадане в един свят. Този "остров" не е плод на подсъзнанието - той съществува, въп­реки че съществуват и плодовете на подсъзнанието. Но в случая не е толкоз важна екскурзията, колкото това, което искам да кажа. И то е следното:

Настъпи моментът, когато не само ангелите, но и минералните човечества се сдобиват с кръ­воносна система! Но за това - друг път.

8,32ч

                                                                 

Коментар: Трудно е да се съди какво точно има предвид Елма, когато пророкува нови “масови смърти” в настоящото оси-яние. Всичките Му прогнози досега са се осъществявали вед-нага или в предвиденото от Него време, но не за всички ние имаме точна информация. Днес може да съдим за евентуал-ните попадения чрез подробната информация в интернет по години, месеци и дати. Само два месеца след тази прогноза - на 17 януари следващата година - става едно от най-страш-ните земетресения в Япония – това в гр. Кобе и околностите му. Загиват 6434 души, но дали става дума точно за него не е сигурно, понеже в текста се говори за наводнения, а не за зе-метресения. Възможно е да е имало и наводнения при тра-гедията в този район, тъй като Кобе е крайбрежен град и са пострадали и околните острови – има логика. Но трябва да се изследва и за друга информация, специално за наводненията.

     Що се отнася до пророчеството на Елма, че скоро ще си отиде от този свят един премиер, в интернет намираме следната информация. Две от имената са много значими и известни: Харолд Уилсън и Ицхак Рабин, лауреат на Нобело-вата награда за мир. Не е ясно кого визира Елма -  в бъдеще може да Го попитаме кого точно е имал предвид и защо се спи-ра именно на него. През 1995 г. почиват и премиерите У Ну (Бирма), Морарджи Десай (Индия), Алек Дъглас Ноум(Англия), а още през декември 1994 – държавният секретар на САЩ Дийн Ръск, доколкото в Америка  тази длъжност се асоциира с длъ-жността премиер, както е в някои други страни. Интересно би било да разберем защо в осиянието Елма идентифицира въпросния премиер с черния бик, тичащ лудо сред черните ко-не от разказания сън - и дали това е положителна или отри-цателна оценка. Естествено, ние не държим да доказваме спо-собността на Елма да пророкува в случая с премиера, тъй ка-то, чисто статистически, всяка година могат да се открият по няколко премиера, които умират. По-важното е кого точно е имал предвид и защо.

     Ако е уместно да коментираме с последна дата и образа на дърветата и скалите с кръвоносни съдове, изпъква природата на далечната планета Пандора от филма “Аватар”, където всичко е живо и има единна психо-биологическа система. Така-ва беше и идеята на Емцов и Парнов в романа “Душата на све-та”.