756.1995.01.21 Коне и души

Книга 22


21.І.131(1995)

Бургас - Изгрев

КОНЕ И ДУШИ

(специален подарък, с начало на ЖЛО за З.)

Макар и с добро желание, някои духовни кочияши искат

 да ни подкарат към Новата Вселена и да ни спасят от Старата с камшик. Да ни докажат, че с един или два коня винаги сме в пропастта. Не! Свещената истина за Тройката не трябва да се обяснява с остен. Свободните тичат към Истината като подпалени, само когато сами са се убедили в нещо след тежки страдания и ограничения и вече никой не може да ги обязди или впрегне.

Тема за размисъл: Защо в Руската Тройка крайните коне гледат навън? По руска традиция, така са им закачени нарочно юздите - такава е представата на Водолея за грация и красота. Но какво изразява това символически и практически?

Завършвайки предишното осияние, вече търсех с мисълта си на каква тема да моля Елма да продължи - явно Словото е Ниагара и човек само да има сили, съдове и цистерни… Трябва да се пита за Молбата-Декларация за кандидатите за ко­респондентския курс по "небомъдрие" (астрология) и елмозна­ние; добре е да се измолят още две-три посвещения за прия­тели, които дойдоха на Иулма на нова година или са се сетили да изпратят картички; обещал е да тълкува "небомига" (хо­роскопа) на Н.М… Кое по-напред? И…докога?

В секундата на свършването, когато сложих точка, по-звъни К. от София - и като приключи разговорът, Някой каза ясно в мисълта ми:

 "А сега разбираш ли? - Втората вдясно."

Вземем втората книга от купа най-различни книги вдясно, отварям напосоки и чета:

"Нан-ин отговорил: "Лесно можеш да промениш про­фесията на месаря: самият той беше готов на това. Но по тази начин не можеш да промениш нивото на съзна­нието му. Ще си остане месар.

Той може да стане светец, но нивото на съзнанието му ще си остане като на месар. Това ще е заблуда и за ос­таналите, и за самия него. Иди и виж твоите така наре­чени "светци"... Мнозина от тях си остават касапи. Ка­чеството, отношението, насилието, самия им поглед към теб е осъдителен, агресивен: ти си "грешник", а те са "светци"… Когато те гледат, самият им поглед те осъжда: ти си запратен в ада." (стр. 213 от една книга. Кой ще познае коя е?...)

- Защо ме насочи към тая книга на Ошо и я отвори точно там, какво искаш да ми кажеш? Мото за ново ЖЛО - или нещо друго?...

13,00ч.

- Първо отворú от Словото Ми - и тогава ще ти обясня.

"И тъй, Христовото учение не е учение на формите, чрез които да се придържаме към някоя църква или да влагаме парите си в някоя банка, но То е учение на личната инициа­тива." (Том "Великата Майка, с. 111)

"Онзи човек, който има Любовта, пред него цялата перспектива на живота е ясно определена: той не ходи в тъмнина, той не разсъждава както разсъждават хората". (Том "Живот, светлина и свобода", с.296)

"Всички социални промени, които трябва да станат в света, ще станат именно по този път. Всички хора без разлика, от каквото и верую да са - всички общественици, фило­софи, учени, религиозни, майки и бащи, - ако те не приложат тази Любов, която носи братство и сестринство в себе си, Царст­вото Божие на Земята не може да дойде."(пак там, с.297)

"Що да сторя?..." - Ще се разговаряш с тях любовно, писма ще им пишеш на всичките от сутрин, като станеш, до вечер - все ще им пишеш! А ти намериш само един възлюбен на Земята и погубиш всичкото си време по него…" (Том "Вземи детето", с. 260)

14,46

След кратка почивка поради преумората от писане, от­варям очи и виждам целия таван, ясно изписан с красив почерк, цветен, на равни редове.

Естествено - при такава писарска дейност… Сега вече е съвършено ясно на кой точно въпрос ни отговаря Учителят. Отдясно се падна:

"Има два вида мрежи: едните, като се хвърлят на широчина, те се свиват; има и други, които потъват - те са с куршуми отдолу, че като се събере рибата, остава вътре. Как­вото остане в мрежите, каквото хване - то е на рибаря. Всеки ден ще излизате като рибаря отвън - ще гледате как хвърля мрежата и как, колкото хване, туря го в торбата. Два пъти не трябва да хвърляте(…) Божественото е, като хвърлиш мрежата, да се хване толкова риба, че да не може да се изтегли мрежата! По човешки ще хвърлите мрежата, но нищо няма да уловите. По човешки нищо не се пос­тига." (пак там, с.261-262, беседа "Що да сторя?")

"За да даде, доброто събира всичко, как­вото има на разположение. Затова казваме, че доброто представлява действието съби­ране. Злото пък вади нещата, заради което го уподобяваме на действието изваждане. Като два противоположни процеса, доброто и злото са противоположни и в своите про­яви: доброто първо събира, а после вади от себе си и дава; злото първо вади, а после съ­бира."(Том "Реалности и сенки", с.48)

"Има смисъл да бъде човек център, но като извора, който постоянно дава. Добре е да бъде човек център, но да го търсят хо­рата, да взимат нещо от него. Центърът никога не осиромашава, понеже всички блага от периферията се стичат към него. Той се намира при благоприятни условия." (Пак там - точно където се падна палецът на стр.49)

И така, отново с активната намеса на Учителя, днес ми бе отговорено ясно и еднозначно на въпроса "Що да сторя?" - даже беседа с точно такова заглавие ми се по­даде. А съвсем сериозно се готвех да съчинявам "Молба-декларация за кандидат учениците в писмовния курс по не­бомъдрие и елмознание"… Там щеше да има "клетвени" па­раграфи за това, че студентът е преписал и предал "Мо­литва на искрата Божия" и "Веруюто на гностика" и обе­щава от дълбочината на душата си, че никога няма да про­дава и купува висше познание под никаква форма, че няма да си позволява негативни и еднозначни тълкования и прог­нози; не ще чете лекции в платени салони, нито ще се под­писва под творенията си - и пр. и пр. и пр. - още много та­кива "няма"… А накрая ще разбере, че щял да получи тол­кова нови страници Слово и учебен материал по специал­ността, колкото е пратил сам той на "Царя" ("ЦАР" - Цен­трален архив на ръкописите). "Царят", значи, обзаведен с компютри, картотеки и хиляди папки, ще анализира и помни кой какво участие взема. Според "бонусите" му, всеки ще бъде "награждаван" с какви ли не екскурзии, предимства и лакомства... Накрая ще влезе в системата за безплатно гостуване и пътуване по целия свят и даже по вселената... С една дума, който скочи по-високо, той взима бонбон­чето…

16,00ч.

- Рискът щеше да бъде немалък. Свободата на стремежа - ето сърцето на Божественото Уче­ние! Инак и касапинът ще вземе участие, но под контрола на по-голям касапин: духовния. Само лич­ната инициатива и сърдечното рвение прави едно движение неуязвимо, понеже всеки сам товари ка­ручката си когато и колкото иска, сам се впряга в нея, за да не шиба кон, и върви докъдето пожелае. Ако се умори - почива си; ако му натежи - разто­варва.

Братство, сестринство, нов живот ние искаме! С тия, старите методи, светът я докара доникъде. Сто милиона правила да напишете, хи­ляда милиона пасти и бонбони да приготвите предварително, човешката душа е създадена свободна: нито се подчинява, нито се съблазнява, нито сама съдник става! Затова, който не иска братски жи­вот, няма защо да го занимавате; с останалите се дръжте приятелски, сърдечно, и споделяйте поз­нанието си свободно.

край - 17,25 ч.

- Може ли да бъде отговорено на някои въпроси?

22.І.131г. 4,40ч.

- Просто не питай. Почвам отговорите и без да пишеш въпросите... Знам и това, което ще по­питаш всеки миг, ако ще и след хиляда години. Предзнанието на всичко не изключва свободната воля. Но щом се изречé, тогава вече няма свободна воля. Предречè ли го Отец - 100% няма; предрека ли го Аз - 75% няма, но може и нула, ако реши Отец; предрече ли Пралайа – от 50% до нула. По-голе­мият началник може да отменя заповедите на по-малкия.

Поначало, писмовен курс трябва да има: сам Аз го одобрих. После потвърдих: писма ще пишеш - понякога от сутрин до вечер!

Молитвата на искрата Божия и Веруюто трябва да са пишат, но с правене на три преписа, според препоръката "ЦАР-РОД-ЛИК". Всичко оста­нало не е обезателно, а по свобода. "Трябва" няма в Школата отвън - в бъдеще и децата ще ходят на училище по желание. Не че не се отчита и овъз­мездява всичко, което правим, но това е работа на друг свят. Бележките се пишат по тялото, дипло­мата - на лицето, а паспортът ви е черепът.

Сега, оставете тия, които нямат разположение за писане, свободни. Словото може да се чете и на запис, но по-добре е без тéхника - вашето ра­дио е най-силното. Ако четете групово на глас, прониква по цялата вселена; щом чете само един пред другите - прониква по-малко; четете ли наум, включва се само умствения свят. Групово не значи общо скандиране, а значи смяна на четците. Наис­тина, поръчах на някого да почне и със записи на тия четения, включая и разговорите след тях. Но не търсете салони и къщи - по-добре е сред природата. Може и снимки, и видеозаписи - но ако ни­кой не се съпротивлява. Това ще оформи книгите и филмите ви със Слово много вълнуващо. Правете всичко, което ви дойде като пръв импулс, но без насилие над нито едно същество.

Сега тези, които искат да изучават само ас­трология, оставú на други лектори. Всеки си поема сам отговорността, ако Словото и Делото не предшестват частните дисциплини. Слово от Свещените Писания, Слово от беседите, Слово от осиянията; Слово през някого, ако се случи "тръба" измежду вас. После - разговор на тия теми. Поня­кога писмени теми след Словото; теми за до­машно…

Трите класа няма да поставяте в бъдеще време; а с орфическия клас ще почакаме. Там няма самоинициативи, понеже нещата водим Ние.

Питаш за цветовете. Писма наистина пишèте под 9°, както и цитати от неслово. Словото тръби навсякъде, но не вие сте, които определяте чрез кой е протекло. Пишете такива неща в жълто, под 9°; а особено силните мисли може и в златисто. (Когато липсват тънкописци и мастила в яркожълто и не се чете, може да се минава печатен или тъмен ръкописен текст с жълт маркер или да се подчертава с жълто – б.п.).

Сега питаш за холорамката - не винаги трябва да е розова. При цяла страница жълт текст, сложете жълта холорамка (респективно златна - б.д.). Текстовете за Новите Майки - в зе­лено със сребърна рамка, а най-силните текстове - също сребърни. Хубаво е да имате и светло оцве­тени листове в съответните гами; но тогава, за да се отличава писаното, слагайте на жълт лист шоколадов текст или лилав, виолетов. Тъмносиня рамка правете при окултните курсове (а също и писането; но то може също върху жълт лист). Сега - по-свободно; в бъдеще ще пишем при строго определени съчетания. С виолетово, например, ще пишете повече случките, делата, опитностите по пътя на ученика. Също - опитностите с Учителя. С тази краска се пишат и формулите за предиз­викване на действа. Само че за ъглите, броя и формата на редовете можем още много да си го­ворим.

Та темите са безконечни...

А за съществото, което първо предàде пре­писи, ще кажа: Прамайката на Милостта я поздра­вява! Сърдечният олтар на вярата у нея се пре­лива с престолните води на Познанието. Ореолът свети без саждите на съмнението. В аурата ú не ръмжат наежени псета на страха. Пасеше овцете Ми още в древна Юдея; а нимбата на възторга си носи от фиордите на Швеция.

Трябва да посетите с нея тия места.

Засега ú дайте вход към Олтарите.

     край 16,23ч.  

Под въздействие случая и на тази това осияние, на 25 януари са дошли стихове за кристалното и гладкото сърчице и за една златна ябълчица. В оригинала има и снимки на са­мите тях – коледните украшения за елхата, като главни ге­рои на този проблем и това стихотворение. Ето го: тук то се добавя само заради пълнотата на информацията:

ОЩЕ ПО ВЪПРОСА ЗА "ПЪРВОРОДНИЯ ГРЯХ"

 Песен на Кристалното Сърчице

Аз съм вънка в снежен вой и буря,

дрешка имам от кристален прах…

Вятър, ураган, не ме катурят

и от никой мен не ме е страх!

Аз съм вънка в пек и зной, и в суша -

на елхичка жива съм калéн.

Мойта песен вечно ще се слуша

и лесът ми все ще е зелен.

Връх съм аз! И дъх, и дух, и съвест!

И не ще позная нивга смърт:

дар съм и наяве, и насъне,

и към всички - ласкав и добър!

 Песен на Печалното Сърчице

Що да сторя, Боже, що да сторя?

Ето, че по чудо оцелях...

Някой зарад мен не ще говори...

А пък толкоз, толкоз ме е страх!

Що да сторя, Боже, що да сторя,

че на стайна роза оживях?

Тази нощ тя цъфна, проговори…

Май и аз съм кратко като тях?...

Що да сторя, Боже, що да сторя,

че навреме, Боже, не умрях

и обидих толкоз много хора…

О, прости ми този смъртен грях!

Песен на Малката Ябълчица

Миличко, недей да си отиваш -

"Грешница" съм също като теб!…

Аз не зная колко съм красива,

но не съм от ничий край свиреп.

Оставù ги, мило, оставù ги -

всеки дипли своя облак бял,

своя вятър, свойте бели книги,

леден и без грях като кристал…

Ала кой не е роден от "грешка" -

от "греха" ни стар, неизплатим?

Дай да споделим тази участ тежка -

па макар и рядко да цъфтим!…

25.І.1995г.

На 26.І.1995, по вътрешен импулс пуснахме да слушаме осиянието-приказка за Розовата планета, която импровизирахме някога с Ева. Оказа се, че накрая там се говори за една вълшебна ябълчица. Дали е само съвпадение - или пак искат да ни кажат нещо?...