757.1995.01.22 Направо Ме срази!

Книга 22


22.I.131(1995)

Бургас - Изгрев

"НАПРАВО МЕ СРАЗИ!…"

19,31ч.

- Имам въпрос по случая със сърчицата-играчки за ел­хата, които бяха предмет на осиянието от 18 януари. Днес ми бе казано, че първото сърце не било счупено от котето, а било намерено здраво под кревата. Това противоречи на думите на Елма, казани на К.:

 "Ако сега котенцето счупи старото сърце, макар и алено, то се радвай: пратили са едно дете на божество да ти подмени женския етер."

Какво означава това?

Ето един от малкото случаи (броят се на пръсти из­между хилядите, но ги има), когато приемащият може да се разколебае във всезнанието на Нещото, Което диктува. Знам предварително, че ще има задоволителен отговор - "виртуозен", както е било винаги досега: човек не може да възрази нищо, логиката Му е изненадваща, но непоклатима. Сега обаче искам да предприема нещо, което може да се възприеме като нагло, но за мен сляпа вяра без проверка е смущаваща, поне доколкото сме съзнателни. Осиянията, вече 22 години, се доказват от грамадно количество слу­чаи, които са разказани преди или след основните текстове или вътре в тях, макар и не при всички. Ето защо и този път не мога с лека ръка да изгоря юргана заради бълхата - два-три пъти съм правел това точно по тази причина.

Сега, сигурно наистина е конщунствено, но ще се опитам сам да импровизирам как би отговорил Елма (или Нещото, което диктува - вече съм далеч от мисълта, че е моето "подсъзнание", тъй като "даже" то не е способно на всичко, на което сме свидетели). Има само следните въз­можни обяснения. Трудно ми се вижда да има друго:

1. Сърчицето наистина е било счупено, но децата на П. са го залепили тайно и много качествено и са го сложили под кревата, за да се намери "случайно" и да я зарадват;

2. Елма не е проверил информацията и се е доверил на разказа на П. (и това е възможно), използвайки епизода само като тема за нова, оригинална интерпретация. Да, но сърчицето е здраво и тогава всички изводи, които не са само алегорични и дидактически, "увисват". Елма би казал: "Наистина, не винаги проверявам дадено твърдение, след като разчитам на проверен многократно, коректен после­довател, но извършените промени в женския ти етер са дей-ствителни" ...(Иди провери... - много се извинявам, но сега в мен действа грубият скептик). "...Това, че ползвах този символ, но формално се оказа неверен, не променя нещата по същество. Освен това, не е важно дали точно е било "счупено" или манипулирано: котето го е свалило от ел­хата, играло си е с него, изпаднали са стъклените песъ­чинки, после го е завряло под леглото."

Има и друг изход – Той по-горе казва "Ако..." – значи е условно и не се е предоверил.

Въпреки конкретния проблем, представям си нова, благодатна серия от символи, които Диктуващият с охота би тълкувал - наистина проникновено, неподражаемо. Ще раз­берем още що са стъклени песъчинки по сърцето, що е коте да ги изръси, що е "под кревата"… Представям си само моя приятел проф. Иван Славов как би ехидствал и се подигравал с жлъчна наслада на целия този "процес"... Но тъй като ме уважава, би казал: "А бе дайте най-после да почнем да го печатаме това "момче" - виждате го, че има определено любопитни неща в писанията му... Защо да му се на­лага да се самоскрива зад един шизоиден и параноиден вът­решен диалог с второто или двеста и второто си "Аз", след като би могъл да седне и да си пише книгите нормално? Поне аз го знам - нали му бях на защитата?"

Последните лист и половина или два тук ще раздраз­нят силно приятелите, а К. може да вземе и да ги тури към папка "Преуморен холизатор"… Въпросът за истината обаче седи на първо място и въпреки всички невероятни из­мерения на Контакта и стотиците и стотици - напоследък и ежедневни - доказателства, една такава "бълхичка" ме дразни.

Блазня се от мисълта да запитам, но бързам да Му "отнема" (нахалство, нали, и то свръх!) и следващия аргу­мент: "Тъй като Слово без Дело в такива количества ще затрупа Бургас със сняг, както е ставало (бургазлии не помнят такова нещо, докато във Варна сега е по-топло от обичайно, а тя е на север и винаги там е истинска зима), винаги зиме в подобни случаи - пък и ще продължава да услож­нява положението по света и в зимен, и във военен (и в не знам още какъв) аспект. Затова ползвам отработения Си номер с дезинформацията, защото няма по какъв друг на­чин да те откажа. Ти сам бе решил само да дооформиш ос­таналото, а се нахвърли на нови територии... Всичко е уни­кално, дошлите осияния са безценни, но това Слово без Дело може да продължи да края на живота ти, както си го "настъпил", та да изпотрепе още маса народ!"…

Това беше, горе-долу, лошият език, който държах тази вечер на Баща си, с което си го заслужих да не се обажда...

Или, все пак, има да каже нещо по-различно?

- Направо Ме срази! Лежа и пъшкам…

- Съжалявам, оригинално е, но на мен не ми е до смях. Тревожи ме до кокал проблемът за Истината. Та от това зависи цялото ми социално и гражданско поведение! Ако си губя времето (а имам и много по-лоши опасения...) - да си дигам чуковете и да се лекувам, а после да си търся чо­вешка работа…

Това бе последното по дата и час "писáние".

23.І.131г. 11,43ч.

На 24 януари донесоха старото сърчице: то наистина не е счупено. За разлика от новото е гладко, лъскаво, а но­вото е посипано със стъкълца. Символи?... Не искайки да се примиря с мисълта, че "грешката"...

 ...Елма обаче по този начин ме принуждава да прек­ратя за трети или четвърти път Контакта си със Него, затова решавам да отворя напосоки който и да е том на Учителя, с гореща молба да ме осветли по въпроса: ако не е грешка, защо ми се дава такъв суров урок? Ето какво про­четох точно там, където ми се падна палецът:

"Един даровит, способен ученик седи и слуша какво се преподава. Учителят кара ученика да изпее една песен. Ученикът се свива, стеснява се, не се решава да пее пред другарите си. Той има хубав глас, но се стяга, не иска да пее. Учителят го подканва един, два пъти, но ученикът не се решава да пее в класа. На третия ден Учителят се приближава да него, удря му две плесници - и ученикът започва да пее. Той не вижда вече другарите си, забравя всякакъв страх и стеснение и свободно се проявява. Той казва: "Благодарение на двете плесници, аз се ос­вободих и пропях!"

 Плесниците са един от крайните ме­тоди на Учителя, но понякога Природата употребява този метод. Някой седи на едно място, мисли, че не може да пее пра­вилно. Като види това, Природата му удря една-две плесници - той забравя всичко и за­почва да пее... На първо време тоновете му са слаби, неправилни, но след плесницата гласът му се усилва и той започва да взима чисти, правилни тонове. При това положе­ние, плесниците на Природата изиграват ролята си. Те стават причина да проявиш дарбата си и да станеш певец." (Том "Събуж­дане", стр.131)

"…Това, от което гъсеницата живее, от него пеперудата умира; и от това, от което пеперудата живее, от него гъсени­цата умира." (Том "Степени на съзнанието, стр.144)

"Обаче, докато дойде до новата епоха, човек непременно ще мине през разочарова­нието. Никой не може да избегне тази об­ласт. Каквото и да правите, ще минете през нея. Христос нарича тази област "Тясна Врата".(…) Големи разочарования прекарва човек, докато мине Тясната Врата. Обаче, колкото и да са големи разочаровани­ята, те не са по-големи от Христовите, защото Той пръв мина през Тясната Врата. Пътят на съвременните хора е вече пропра­вен и осветен." (Том "Методи на самовъзпитание", с.152)

"Всеки човек, всяко общество, всеки на­род, всяка нова епоха допринася по нещо за великата сграда на бъдещата култура. При­ложете и вие своето участие в тази велика сграда, за да се ползвате в бъдеще от ней­ните придобивки."(пак там, с.153)         

След точно две нови плесници, ще реша ли да "пея", да стана пак пеперуда, и след "разочарованието" пак да ра­ботя?...

   След прослушване на осияния от типа на "Дезинформа­ции и неточности при Контакта" стигам до извода, че Нещото отново е ритнало патерицата, защото опиянението от връзката ни превръща в писари и реалният живот остава зад вратата. Наистина, чудесата на общу­ването с Небето чрез единение никога няма да престанат, дори и само като си разговаряш с Него и записваш. Но този контакт е по линия на Словото, писмената дейност, въп­реки всички наблюдавани Явления. Това е ІІІ дом в звездо­мига (небомига, хороскопа) и прави опозиция на ІХ дом - реа­лизацията, делата. И тъй като търся истината за себе си, а не искам да се подпирам на лявата патерица (осияни­ята), днес се обърнах към дясната - небомъдри­ето (астрологията).

Сравнението показва, че при предишното минаване на Сатурн през Рибите съм имал буквално същите мотиви и проблеми. Поради разочарованието от кражбата на кан­дидат-студентската ми работа в художествената акаде­мия и по други лични причини, през 1964-1965 и 1966 г. мощна жажда за уединение ме запраща работник на Ви­тоша, учител и миньор в Родопите, миньор в рудник "Радка" и къде ли още не... С основната мисъл: "Искам да съм сам, да работя над себе си и да не виждам никого, защото имам големи недостатъци и нямам право да общувам с хората". Реших да работя пет години миньор, та после да съм цял живот свободен (луд за пенсия...). Една греда върху крака ми в мината и една буца оловно-цинкова руда по каската бяха първият сериозен шамар, който ме принуди да свия реше­нието си до една година и да направя справка с Шефа. От­ворих напосоки Евангелието и попаднах на следните думи в Деянията: "Слушайте вие, които сте намислили да поработите една година, да припечелите и да се върнете. Кой ви гарантира, че утре няма камък да падне върху главата ви? - Горко ономува, който знае да прави добро, а не прави!"

Разбрал урока за разликата между източния и Хрис­товия път, аз се върнах, кандидатствах и влязох. После следвах и втори път. И никой друг не би могъл да ме убеди какъв е смисълът на следването, ако не бях направил втора справка: отворих напосоки том с беседи и ми се падна: "Има смисъл окултният ученик да се запише в университета да следва, за да се срещне със сродните си души от вековете." - Всички най-сродни души от онова време срещнах именно по линия на следванията си.

Сега, както през 1965 год., Сатурн е в съвпад с опаш­ката ми на Дракона в ІІІ дом и диктува могъща гравитация към Контакт с Небето (Риби), в писмен вид. Но това е в опозиция към Главата в ІХ дом, която е свързана с Делото - реализация на идеите в света и сред хората, а не "писарс­тво" в изолация. Първия път (до 28 год. възраст) при съв­пада Сатурн-Слънце идва идеята за уединение; от 28 до 56 – същото с друг човек (брака), а от 56 до 84 - с други хора (кланът).

И другия крак ли трябваше да ми ударят (Втората "плесница")? – Удариха и другия...

Ето, сега май очаквам да ме ударят пак, понеже не копнея за нищо друго, освен за една къща в дън-гори Тили­лейски и за отшелничество с няколко души до края на този несполучен живот, тъй като не смея да посегна на себе си - знам какво става с тия, които си отиват по собствено же­лание. А подобни къщи ми предлагат - точно в момента! Рига, Москва, Волгоград, Кавказ, Америка, Швейцария, Англия, Франция, Германия, Башкирия и още от колко страни чакат! Но когато човек е дълбоко разочарован от себе си и от това, че за Делото няма кандидати, а се интересуват само от лекции и молитви, той решава наистина да се потопи в себе си и да работи от дистанция.

Бележка от сега (07.1.2010 г. 12:01:56): В момента съм в абсолютно същата позиция и психически, и фактически: тотална изолация. Не ходя вече трета година на Рила и по общи мероприятия, миналата не ходих на паневритмия. Пак има пръст Сатурн, понеже веднъж на 14 години прави опозиция. Но да се върна на основния текст:

Безпомощен, отварям пак три тома беседи, взети без подбор от библиотеката:

Ето какво ми каза томът "Божествената мисъл" (щом като не искам да я питам без книги...):

"Понякога човек се чувства самотен, изоставен. Това е общо чувство, което изпитват всички хора, не само някои лица. (…) Свърже ли се с Природата, човек отваря сърцето си за всички живи същества" (стр. 166)

Ето какво ми каза томът "Божественият глас" (като не искам да го слушам заради новата дребна "дезинформа­ция" и поредния проблемен опит за живот само с един човек, към когото обаче ме насочи пак Той...):

"От хиляди години насам хората се мо­лят на Бога, плачат, борят се в себе си, търсят начин да излязат от кашата на своя живот, но и досега още не са излезли. Мно­зина казват, че човек не може да живее сам, а трябва да си намери другар или другарка, с които да се разбира. Кой човек е сам в жи­вота? - Още със слизането си на Земята, човек е дошъл заедно с много души, с които е тясно свързан. Макар и в раз­лични краища на Земята, тия души взаимно си помагат. Освен това, всеки човек се на­мира под специалните грижи на възвише­ните същества, които не го оставят сам. В трудните моменти на живота те му се притичват на помощ. Въпреки грижите на разумния свят, хората страдат, мъчат се, защото забравиха Божиите пъ­тища" (стр.-187)

Ето какво ми каза том "Абсолютната Истина" (за ко­ято си правя оглушки напоследък и затова отварям книги...):

"Кое е по-добро: да се бият две неприя­телски армии и да убият стотици и хиляди хора или с едно махване на ръката да прек­ратиш войната? (стр.291)

Вие искате Бог да ви слуша, без вие да Го слушате. Вие да Го ограничавате, а Той да ви дава свобода… Това е невъзможно! Та­къв закон не съществува." (стр. 15)

"Любовта прави хората щастливи! Вие сте оставили щастието си по гърбовете на своите ближни. Всеки трябва да намери ближния си, да вземе своята любов, която му се пада. Ако си оставил любовта на гърба на някой кон, вземи си я! Така ще имаш любов колкото искаш." (стр.174)

И понеже първият отговор на Учителя днес бе свър­зан с пеенето, аз си зададох въпроса "Защо пък точно да пея?" Ето какво се падна последния път, когато отворих:

"Когато пеете, вие можете да преда­дете песента по три начина: ако я изпеете по първия начин, вие сте още на физическия свят; ако я изпеете по втория начин, ще влезете в духовния свят - ще хванете дръж­ката на вратата, която води за Царството Божие, но няма да ви приемат там. И, най-после, като я изпеете по третия начин, ще влезете в Царството Божие!

Как ще познаем по кой начин пеем?

Представи си, че си беден човек, но знаеш да пееш. Отиваш в един дом и почваш да пееш. Всички казват, че пееш хубаво, но никой не бръква в джоба си да ти даде нещо. Пееш на втори, на трети - всички те харес­ват, но никой нищо не ти дава. Това показва, че ти пееш на физическия свят - по първия начин. Ако пееш и всеки ти даде по нещо, ти си в духовния свят - само си хванал дръжката на вратата към Царството Бо­жие, без да си влязъл вътре. Като пееш по третия начин, ти се намираш на път за Царството Божие. Който те слуша, ще бъде доволен от тебе и ще те заведе у дома си, където ще те нагости добре. Така ще ста­нете приятели и ще си помагате. Кое е най-доброто пеене? - Което води човека в Царс­твото Божие! Третият начин е недостъпен за вас." (стр.44-45) (Вечната Песен на Елма за поголовното ходене по гости и приемане на гости не само денем, но и нощем, за да престанем да изглеждаме като бабите си. Е, има много труженици и особено труженички по света, ко­ито реализират голям човекопоток и денем, и нощем, но проблемът е какво приемат при това положение в тялото и в психиката си и от кого?... Защото и те стават на дядовци и бабички, като претенциозните...– б.п.)

Като започне човек да разбира истинския смисъл на беседите на Учителя, иска му се да ги преписва безкрайно! На всяка страница Той дава вход към Безсмъртието. Нима можем да кажем нещо повече ние?

Хиляди пъти сме чели с прозявка думите Му за Лю­бовта, но един човек на хиляда години с изумление най-после, че Любовта е изпълнение на Волята Божия във всеки конкретен момент, към всяко конкретно същество, което има нужда да му се помогне, и във всяка конкретна форма, но според неговите нужди и според Истината за Любовта, а не по нашите закостенели представи. Става дума за Любов и в трите свята. "И физическият свят е Божи свят" - настоява Бог. Но нежеланието ни да "пеем" по третия на­чин - да каним певците на гости и да ги нагостим както иска Небето (а не само със съвети, торби с продукти и с "ангелска супа"), ни осъжда на смърт във всяко прераждане.

"Който те обича, той предвижда всич­ките ти нужди" - казва То на стр. 48.