773.1995.03.26 Свои и чужди

Книга 23


26.ІІІ.131(1995)

Бургас - Изгрев

СВОИ И ЧУЖДИ

7,17.-8,17ч.(л. време)

- Може ли да се отговори на проблема на Росица?

- Росица после. Сега оправям пътя на Молúнн, Прамайка на Ориáн - сляп истукан, идол от базалт, на когото се кланяха племената на Комáо. Тя сега е тук, осияна от Мен. Няма да разправям за сина - той се бе пожертвал да се сгъсти в камък, та да може да помага на народа си. Сега е свободен и си прави каквото иска, но скоро ще трябва да дойде на Земята. Пращам ти вест чрез него за това, че иска пак да си има майка. Това е архангел от предишните, но се надява да стане архидей, ако слезе на планетата ви.

 Животът е прекрасен - пред теб е необят от щастие! Приеми първия си импулс, моли се горещо, да не отблъснеш сина си и Моето благословение! Ако сравниш живота си досега с това, което ти се дава днес, то е пропаст, с въздишки на пътници по зъбе­рите, разкъсвани от орли. А сега меден път те очаква! Прочее, който разпознава, няма повече да се пита на­къде е изходът от пламтящата скръб и уроците на прокълнати същества. Живецът ти предстои да се подаде над повърхността. Олиото ти е пълна чаша догоре. Фитилът ти се подава! Тия дни Огнивото е над теб! То обаче ще пламне, само ако подадеш фитил точно към него, а не пак към себе си.

Страшни времена очакват ония, които се под­палват от себе си! Ти ще родиш още две деца, ако съ­щината ти се простре, но пред нозете на Оня, Който не Престава да Говори Никога. Да си прострян пред Него, когато е в теб самия - това е пигмейското от­ношение към Същината на Живота: и то е добро, но е само началото. Да се покориш с възхищение, пламък и пълно смирение пред Великия в сърцето на онзи, който е различен от теб - това е вече прохождането; а да се простреш пред Него на плочите, напълно разсъбле­чен от самоупование, самовяра и своеглавие - и да бла­гововееш какво ще ти каже чрез някой от по-смире­ните от тебе - това е шанс пред всички останали шансове! Това не значи, че трябва да замлъкне твоят вътрешен глас, но значи първи стъпки на младенеца в еволюцията: да се настрои за втори глас, за втора, трета или последна цигулка. Преднината на хориста в Божествения хор пред солиста в духовния е неоспо­рима. Смиреният образува блага аура, спъва се по-малко, настройва кармичните си кредитори и врагове да не го тормозят повече - и всяка сутрин се разписва в присъствената книга в Института на Господа на Земята, че не е закъснял да Го познае, не се е успал за Работа.

Ако харесваш самодейците повече от Дéйците, ти ще отсъстваш постоянно от Работа, а си назначен отдавна в Института на Господа. Ти няма да бъдеш уволнен никога, понеже си кадър на Господа - имаш го­леми заслуги в миналото пред Него и Той те назначи в Личната Си Гвардия, а сега - в Кралския Си Небесен Институт.

Там също признават самодейците и ги поощря­ват, но не ги назначават на редовна работа. Сега всички много съжаляват, като колеги с опит, че ти си правиш самодейност със самодейци; не идваш на Ра­бота, а си назначена. Ние знаем, че самодейността е голяма съблазън, но не те осъждаме. Поради това сме измолили Най-Главния да не те уволнява, да не ти орязва "премиалните", а да те пусне в неплатен отпуск със срок. Срокът обаче изтече и сега можеш да оста­неш без работа. Остане ли без работа един такъв кадър на Владиката, то децата му са пред голяма опасност, а ездачите на ада пак си точат зъбите за врата му. Повтарям на теб, както съм казвал и друг път: в този свят непременно трябва да бъдете яздени. Трябва - само че имате право сами да си избирате ездача. Самодейците по правило си избират черен ез­дач и затова имат черни кахъри. И с бял ездач се случ­ват кахъри, но са редки и бели.

Сега, мúслите си: "Аз не пускам ездач на гърба си!"...

- Правилно, това е Божествен порив, но то не за­виси от теб. И белите ездачи не искат да се качват на диви коне, но Главният ги моли за това, тъй като инак им си качват адски или чуждестранни каубои със склон­ност да ръгат. Ние обикновено не обяздваме волни жребци и кобилки, тъй като свободата е свещен закон. Но когато те са в табун и някой водач от самодейната вселена ги е повел към пропаст, се налага Нашите да препускат сред прахта и тътена, за да възседнат някой вихрогон с монада и да му извият главата об­ратно, пред ръба на пропастта.

Можете да си представите колко са силни На­шите, щом удържат своите си на самия ръб, когато отвсякъде прииждат самоубийци и искат да ви блъс­нат заедно с цялото стадо в геенната огнена. Що за каубои са тия, които удържат назначените от Господа със сребърни юзди в последния миг преди рухването, възправяйки вихрогона на два крака, с гърди срещу бес­ния табун? При това, макар и с искра Божия, такъв Наш колега е подивял по някаква причина и иска да хвърли спасителя от гърба си, след като се е съпро­тивлявал и преди срещу него с копита, зъби и страх в очите. Често се налага да ви догонваме на гърба на някое "просто говедо", служещо обаче вярно на Господа. Има "прости говеда", които тичат наравно с конете и знаят, че служат на Господа - че Принцът върху тях си е послужил със слугата на Царството Божие, за да настигне някой елитен жребец от царската конюшня, който е избягал и подивял. Царските каубои са по сво­ему горди и принципни и никога не се занимават с лов на диви коне. Те си седят в кристалната Конюшня на Небесния Цар и се занимават с по-еволюирали породи, които са дошли сами вътре, без никой да ги е принуж­давал с камшик или шпори. Работата и без това е много - Принцове и Принцеси със светящи крила, със звезди на челото, постоянно прилитат от Космоса, пръхтят божествено и се целуват нежно със своите си, понеже веднага ги разпознават. Но и техните очи понякога са тъжни и цвилят със сълзи в гласа си, за­щото търсят помощ от Нашите каубои - някой техен в небето също е подивял и избягал.

Подивяването си прилича по целия Космос: под­мами те някой черен мустанг, почне да ти пее за степ и простори; ти се поддадеш, понеже е още гнойна кръвта ти и има нужда от терзания. Никой не спира такъв да излезе свободно през кристалните порти на хергелето, понеже Любовта не държи никого завързан в яхъра. В Божествения яхър никога няма въжета и празни ясли. Полските, прости породи, може да си по­щипват трева на свобода, но те са повечето с кървя­сали очи и се подчиняват на прости водачи. Там ще ти се качи онзи, който е най-силният, и то след реване, боричкане и късане на меса с други претенденти. Така е в ада: или те избират и не те питат, или сам си из­бираш някого, който не пита Господа. Ако не е зъл, той непременно е подигравчия - ще боде с думи и погледи. Той ти предлага табун или даже собствен табун, къ­дето е господар и на други, но тогава трябва да се подчиняваш на правилата му: да страниш от пегасите - от небесните крилати събратя - и да се подчиняваш на правилата на табуна; при това, ще раждаш жреб­чета и кобилки от него, а не от събратята си, и за­това и с тях ще имаш проблеми.

Ето, за такива пускаме нашите най-опитни кау­бои да ви настигнат, когато се юрне за пореден път стадото ви към пропастта. Господ познава Своите Си и понякога решава, че те трябва да останат на Зе­мята със сегашното си тяло - да не го сменят, понеже е още подходящо за Царската Гвардия. За това тяло сте яли твърде много звездно сено и ярма в яслите на Господаря; пасли сте твърде дълго по поляните на райските планети и звезди.

Господ не си го дава тъй лесно, тъй като то е Негово, не ваше, както си мислите. Дадé ви Господ тяло и лице по Свое подобие - а вие се юрнете да ги каращисвате с черни мустанги по черни ливади, само и само да ви похвали някой, да ви каже, че ви предпочита пред другите. Черните овчари и катъри, мулета, кранти, нямат Царски произход; и даже да си харесате боен кон, той пак ще ви излъже - ще ви използва, няма да ви пусне да си идете при своите си. Тогава на На­шите се отваря много работа: първо трябва да се промъкнат сред най-дивите, да се справят с кучетата им; с противниковия овчар, който навиква, стриже, дои и кòли; със самеца, който ви се качва, без да е питал Господа и - най-накрая - с вашия собствен подивял вкус, който ви кара да тичате заедно с черните. Ако успее да ви отвори второто зрение, за да видите, че в та­буна се е промъкнал светящ кон с бял ездач, тогава работата му е наполовина свършена: той знае, че няма нужда от кандърми. Той знае, че вие ще разперите кри­лата си и ще се върнете след него в Царството Божие, където няма частни табуни, ливади и периметри. Ако обаче вие си навирите носа; или - обратно - наведете глава за отпор, значи черният ездач е още на гърба ви и Ние трябва да се сразим и с него, понеже остават още 100 метра до ръба на пропастта! Белият знае точната минута и секунда, точния милиметър, когато ще стигнеш до ръба на пропастта и е премерил си­лите си да те улови с ласо в последния миг, да те за­държи и даже издърпа от пропастта с внезапно дръп­ване, така че черният ездач да полети, а ти да оста­неш невредима.

Господ си цени телата по планетите и рядко оставя да се потроши такава младост и красота, след като е заложил толкова много средства в нея. Но ако бубата вътре още сънува самодейност и черни ездачи, мустанги без монада, той си въздъхва и ви оставя на съдбата ви, докато ви омръзне да ви правят на ба­бички.

Сега и на теб казвам (посланието е до още 17 посветени жребци и кобили от Царската Гвардия, ко­ито са избягали подир фантазиите си): има такива звездни моменти, когато се вижда, че ръгането ви е втръснало и искате да се върнете. Тези мигове са много редки! Използвайте ги, тела Мои, макар и да сте Ме позабравили, за да не се стигне до поредното рух­ване на милиони, този път, в пропастта на Старата Вселена. Сламата в яхъра може да не е тъй ароматна като тревата на полето, пълна с билки, но полето на продавачите и съмняващите се днес е пълно със страшни отрови и се налага да прибера своите Си отново в Царската Конюшня, за да се хранят със звез­дно сено и слама. Те са по-бледи от туземната расти­телност, понеже са пренесени отдалече, в скъпоценни контейнери, но поне не са отровни и все пак миришат на звезди, окъпани от свежест и щастие в нашите ежедневни и еженощни пòлети.

Жау, Жаоáу, Жаоáу!

Да цвилим на свобода в Космоса със своите си е по-добре, отколкото да смъкнат кожата на жребчето ти сред чужди.

 Оамéн! –

Да бъде това, което е добре да бъде, и да не бъде онова, което не е добре да бъде!                                                                                  Край - 9,01ч.