829.1995.10.22 Мълчания, искри и росинки

Книга 24


22.Х.131(1995)

Бургас - Изгрев

МЪЛЧАНИЯ, ИСКРИ И РОСИНКИ

ЖЛО / В.Г. - Анзриел

6,25ч.

- Може ли да се даде Живоструйно Лично Осияние за Вeльо Горанов? От много години той разпръсква необикно­вена светлина на сцената и в живота - и зрящите виждат как след негов спектакъл или след среща с него не една и две души си отиват вкъщи възродени, спасени.

Тук може да се потвърди, че става дума за самия Вельо Го­ранов – най-големия български мим. Господ Елма и друг път е давал лични послания до наши и чужди артисти, който са Божù хора. Тези послания от Бога им бяха предадени в ръко­пис, но те не реагираха. Рядко някоя душа, даже и на такова ниво, може да разпознае Словото и да му повярва. По същия начин не отреагираха и Нона Йотова, и няколко наши и чужди поети и писатели с искра Божия, и ангели на Земята от Кла­сик ФМ, Евгени Босяцки, и други. Това обаче не пречи живо­тът на такава Същества, осветен от Живоструйно Лично Осия­ние или споменаване от самия Христос, да тръгне по съвсем други орбити и закони и те да се озоват един ден в Новата Вселена без никакви проблеми "само" по тази причина. Но има и българи, които реагираха с приятелство или поне симпатия към хора, близки до Словото: Антон Дончев, Радой Ралин, Па­вел Вежинов, Божидар Божилов, Йордан Милев, Вътьо Раковски, Павел Матев, Станка Пенчева, Любен Дилов старши, Пламен Цонев, Сво­бода Бъчварова, Николай Христозов, Боян Папазов, Невена Коканова, Стоянка Му­тафова, Павел Дубаров, Николай Пашов, Юри Яковлев, Юри Ангелов, Николай Бинев, Рашко Младенов, Жени Баракова, Жени Бо-жилова, Пепа Николова, Домна Ганева, Маестро Бхагаван, Коцето-Калки, Кеазим Исинов и др. С други се направи и външен, и вътрешен контакт, който те не осъзнаха - реагираха със спонтанно Разпознаване, ала свръхъзнателно и само за миг: Емилиян Станев, Виолета Гиндева, Аня Пенчева, Гинка Стан­чева, Мая Драгоманска; и една уникална и удивителна Даниела от Армейския театър, която има чакра за разпознаване на Божественото на Земята и затова една вечер отправи от сцената с пот­ресаващо изпълнение, на коленe, една молитва към Бога, гледайки в очите един човек от публиката. Салонът бе потресен.

6,29 ч.

- Любовта има безброй форми, но между тях ясно се различават молитвените. Не схващайте това по­нятие в обикновен, религиозен смисъл. Над религи­ята е самата Любов, а молитвата на Любовта ходи в дрипи, не в показни одежди. Показен можеш да бъ­деш и пред Бога, когато се молиш само на думи. Въп­реки че и Учителите ползват думите, те вършат това от немай-къде - за да стигне нещо да съзнани­ето ви. Словото е от Бога, но думите са превозни средства, в които се возят какви ли не отрепки, какви ли не пройдохи от физическия и духовния свят... Небето вижда как хиляди светии, адепти, папи, патриарси и други боклуци на небитието вли­зат в някоя раздрънкана таратайка на думата "Бог", закопават в бездънни тайници Словото и плъпват по Земята и по Небето на вонящи роища. Вонята си те наричат "бо-гослужение", а таратайката си правят на идол, комуто се кланят "малките вонú" - пълчи­щата нещастни вярващи. Нищожните им сърца не разбират, че негодниците постоянно обличат поня­тието за Бога в думи, набучват го като плашило или манекен по стъгдите на съвестта - и с цената на необозрими гробища се мъчат да внушат на жерт­вите си, че Бог значи "облечен", т.е. поруган. Обез­честяването, из-насилването на понятието за Бога и до днес се извършва на публични места - и зрите­лите на това гнусно зрелище остават с убеждени­ето, че "Бог" значи съвест, облечена в религиозен морал, т.е. морал на изнасилвачи. Не потръпвайте, но знайте, че и тези думи са слаби за обрисуване ви­ната на отец Зосúма, който все пак съзря, че тъкмо неговото племе е виновно за пъкъла на вселената и че истинският "Смешен човек" не е презреният шут, а всеки отделен престъпник, проповядващ, че Бог не е гол. (В случая Елма цитира персонаж на Достоевски от "Братя Карамазови" и заглавието на негов разказ – б.п.)

Голотата и мълчанието - ето същината на Аб­солютния Дух, с която се борят свещениците на ада от памти века! И от нивото на амвона, олтара, трибуната и сцената призовават търговците да произвеждат вещи, а словоблудците - думи, с които тълпите-потребители да обличат ума и сърцето си и да текат на пълноводни реки към пастта на ада!

 Бог - Самият Светая Светих - от най-съкрове­ните глъбини на Абсолютния Си Дух и недрата на úмума обаче, на рúйове извира, в противовес, гейзери от молитвени монади: не същества, а Същности от лоното на самия Татван, които имат нещо по­вече от искра Божия! Това е незапалена искра - све­щен, неоскърбен и неоскърбим потенциал, които не изпитва потребност да се изявява и да се облича.

Такива молитвени монади са извирали през всички векове и в България. Сега не искам да ги изб­роявам, защото да ги разкриеш - значи да ги облечеш. И Бог облича монади в безчет прелестни тела и аури, но Неговият Антипод се стреми да ги съблича и да им навлича понятие за грях, ако не искат да поч­нат да се обличат в продуктите на неговата син­тетика: учéния и вещи, притежания, лишени от по­лето на Татвáн (Татван – вселената на Абсолютният Дух, наречена от Елма още "úмум" - б.п.). Това е полето на целомъдрието, в което не искаш да говориш, да при­тежаваш и да се изявяваш.

Сега ще попитате: нима сам Бог не се изявява, когато Татван се самоограничи и изявú като Тот? Нали знаем, че Абсолютният се превръща в "Отец" под напора на Абсурда и Жаждата за Създателство? Нима сам Той не се превръща и в Син, когато Изя­вата поиска да се транспонира в Проява? Що е и Елма - Христос, Господарят на Проявеното Битие или хипервселената, - ако жаждата за съвършено въплъщение и проява се диктува от Антипода на Татван?...

Това е най-великият въпрос на Небитието и Би­тието, над който се блъскат и до ден днешен бо­жества, ангели и титани. Те се чудят на Иисуса как още има търпение да стои с единия крак в ада, а с другия - в Гетсиманската градина. Един Човек, Който може да си дигне шапката когато поиска и да разтреска кръста Си на милиарди трески в Небитието, за да се превърнат и те в милиарди "мълчания Бо­жии"! Няма още дума за "същностите", които не са станали същества и се таят в свещено и тръпно мълчание в Царството на Татвана, на дъното на Мировия Океан, където цари пълен мрак, тишина и безмълвие.

Аз ще разкрия откъде идва и духът на Анзриéл, за­ради когото идва сега това осияние. Аз го познавам и той Ме познава като Светлина в светлината, Глъ­бина в глъбината и Мълчание в мълчанието. Той знае що е Бог като Шут, като Мим, самоизлъчил се от Себе Си, за да разсъждава и мисли върху Драмата на Световете. Да разплаква душите с искра Божия - и да ги кара да се смеят над разхождението [разминава­нето] на Истина с неистина. Само че от всички ско­морóхи на Бога, въплъщението на Татван като Мим е най-съкровеното! И пантомимата е най-универсал­ният разрез на Битието и Небитието, от който лъха постоянно на вечност; и на най-тънката скръб на "Мълчанията Божии" - скръбта на Иисуса, че Му се налага да се облече като Актьор, като най-предания Син на Бога, приел да играе ролята на Добрия Герой, в партньорство с друг Най-предан Син, приел още по-голяма жертва - ролята на Лошия Герой (Да се предс­тавят на В. Г. всички осияния и фрагменти за Великото Кос­мично Актьорство, вкл. едно от "Новогодишни картички" - №69 – б.п.). Даже на елохими не се дава да чуят как зад сцената тези двама най-любими Синове на Бога раз­говарят кротко по професионални въпроси и обсъж­дат в детайли следващата сцена, в която ще вклю­чат Себе Си и съществата за шлифоване на мона­дата Божия, за да се превърне в брилянтна полиада.

И така, същностите с Мълчание от имума и съ­ществата с монада - искра от Бога-Отца - вървят по линия на Христа и са с единия крак в рая, а с дру­гия - в пъкъла. Също като Иисуса, те са колкото малки, толкова и големи пред очите на Бога, тоест - и божества, и ангели, и човеци пред Бога.

Сега вие представяте ли си? По единия крак на Иисуса се изкачват Мълчания от úмума, за да пос­тигнат Отца като изява; и слизат монади от тот­вселената, за да постигнат Татван като безмъл­вие. Другият крак, вече до бедрото Му, е потънал в клоаката на ада - и тя постоянно се пълни с образи на супермени, вампири и манекени! Отгоре, като Ни­агара, с грохот падат милиони човешки души, нате­жали от слушателство, зрителство и потребител­ство. Жалки подобия на талантливи творци и в Свещена България почнаха да обслужват етиката и естетиката на пъкъла, а други негови служители развоня-ват всемирното блато с поучителни мелод­рами от черното евангелие, учещо сърцата да се хвърлят в ада по двама.

 Може да ви се вижда грозна тази панорама, но тя е точно такава пред очите на Вселената; и ми­риадите свободни зрители чакат с трепет кога на сцената ще се появите вие - Актьорите, назначени от Съвестта. Зрителите не могат да направят нищо, освен да очакват: за да се превърне един зри­тел в божествен Актьор на Земята, трябва да чака с милиони години за въплъщение и - освен това - да премине през стотици приемни изпити! Да си прес­тъпник на Земята или жалка отрепка - наркоман, дори бизнесмен или морализатор - това е копнежът на ангели и божества на Небето и паднали души в ада! Защото в Небето и в ада ти не можеш да про­мениш репликата - по никакъв начин, - инак ще те за­личат като същество или същност от лицето на Вселената. Но при въплъщение на планети като Зе­мята, дори и най-падналото същество - търговецът; и най-прокълнатата същност - морализаторът - имат поне някакъв нищожен шанс да променят реп­ликата. Да престанат да пълнят океана-клоака на Вселената с производството на смърт - с нагоните за първенствó и печалба и с презумпцията за вина.

Потребителите на адски стоки са на трето място: те имат много по-голяма надежда да скъсат сцена­рия, защото същество с искра Божия, рано или късно, усеща разваления вкус на адската реплика или адс­ката реклама в живота. Много по-трудно е с произ­водителите, понеже половината от тях са без мо­нада или "мълчание Божие" - "андроиди", по вашему, - и тяхната жажда да продават и да променят дру­гите, а не себе си, е занитена в програмата им със заварка: ако се опиташ да влезеш в нея, ще ги "изт­риеш" самите тях. Те са, които създават кул-турата и цивилизацията на черната ложа по вселените, ко­ято се отличава с производство на шум (Под "шум" Елма разбира не само технотронния шум в натуралния и ши­рокия смисъл - прах, газове, лъчения и пр., - но и психическия, социалния, културния, идейния, религиозния – б.п.). Щом за­шумят и в подсъзнанието ви и вие почувствате вина пред отрепки, чувство за "дълг" пред сценаристи от черната гилдия, вие потичате по течението заедно с останалите им жертви и се превръщате в купу­вачи, роби, крепостни граждани, пред които бучат водите на Ниагара.

Един безмълвен актьор - съра­ботник на Иисуса; едúн скоморох Памфалон или графúк от Сириус, рисуващ серафими; един гайдар или органист, нес­вирещи за пари - те са в състояние да намалят де­бита на потребителството колкото сто хиляди ул­трóна тишина в секунда! (Копие от това осияние да се даде на Евгений Босяцки, Антон Петков, Мира Йовчева, Кеазим Исинов, Сюлейман Саферов и др. художници с монада от Сириус – б.п)

Ултронът е единица мярка за Абсолютна Ти­шина, която извира от úмума и прави съществата прекрасни, а същностите - щастливи. "Съществата" на Татвáн се наричат "същности" и са напълно щаст-ливи само тогава, когато не ги карат да се проявяват и потребяват. Съществата обаче изви­рат от Тот, отличават се с монада (искра Божия) и се разпознават по това, че имат постоянна жажда да се проявяват свободно. Тяхната същност е абсур­дът, а основната им потребност е раздаването на обич, неограничената обмяна на любов. Същината им се проявява най-силно чрез творчество. "Росúте" (или "ро-синките") Божии са проекции на Мировата Душа – прелестни същества от женска полярност, облечени в херувимни и серафимни тела, чийто жи­вот се състои в Разпознаване, Влюбване и Сливане. Основната им наслада е грижата за онзи, който има нужда от любов и красота. Отличават се от мане­кените по това, че не търсят своето право. В този смисъл не само "мукавúте", но и авторите, които търсят своето право, са най-често манекени - кло­нирани копия на истински творци. Те произвеждат конфекция. Творецът с монада е извор, плодородна гора от живи, плододайни двойници на "Дървото на Живота" - и раждат тъй изобилно, че крадците не могат да насмогнат с малките си кошове...

Приложено е копие-изрезка от вестник "24 часа" от 28.Х.1995г. за Вельо Горанов - с четири снимки от сцената и живота му. Съдържанието му е:

МИМ №1

ОТВАРЯ ЦЕХ ЗА ВИДЕОКАСЕТИ

Вельо Горанов печели от магнитни ленти,

спестява за пантомима.

Най-изразителният наш мим Вельо Горанов временно за­ряза сцената, за да се отдаде на магнитната лента.

Той завъртя бизнес с видеокасети. Има си цех, в който ги сглобява. Хвали се, че владее 90 на сто от пазара в страната. Най-големите разпространителски къщи купували от него ка­сетите, на които записват филми. Наел е сграда под наем за 10 г. в центъра на столицата. След време там ще има монтажни студия и зали за дублиране.

Засега малък екип обслужва 3 машини, които почистват видеолентата, доставяна от Корея, и я вкарват в касетата. Дневно от "златната кокошчица", както Вельо нарича гальовно апаратурата, излизат стотици касети. "Веднага познавам ка­чеството на продукта: ако лентата мирише силно, значи не е добра" - признава една от тайните на новия си занаят актьорът.

"Омръзна ми да вися пред кабинети на бизнесмени и да прося пари за театъра. Захванах се с бизнес, за да натрупам някой и друг лев за нова пантомимна трупа", обяснява майсто­рът на мимиката и жеста.

"Крал Лир" бе последната постановка на оглавявания от Вельо Горанов театър "Движение". Премиерата беше преди 3 г. "Разбрах, че приключвам етап от кариерата си. Вече не можех да осигурявам средства за поддържането на трупа и на целия театър-шапито. След всеки сезон трябваше отново да почвам от нулата. Уверих се, че движението в кръг не е движение", споделя опита си мим №1.

За да подпомогне бюджета на състава, преди години ку­пува 7 ТИР-а. Конкуренцията в транспорта обаче го смазва. Над главата му надвисват неизплатени кредити. Продава камио­ните и с последните мохикани от театъра регистрират ООД. В предмета на дейност е вписано създаването, разпростране­нието и тиражирането на видео-продукти.

 "Първо започнах с производството на кутии за касети. Купихме дори минипечатница. Вече съм издал един речник и дори пиесите на Шекспир", хвали се новоизпеченият бизнесмен.

Пионерът на безмълвното изкуство у нас е свикнал да се проваля и отново да се изправя на крака. Прави първи стъпки на сцената, когато у нас "пантомимата" се смята за мръсна дума. В началото на 70-те години се пръква идеята, Театър 199, а по-късно и "София" да станат пантомимни трупи. Черна котка минава път на добрите намерения.

Вельо не се отчайва и формира студио "Пантомима" към "Сълза и смях". "Това бяха златни години, докато директор беше Стойчо Мазгалов. Той стоеше зад нас и подкрепяше и най-щурите ни идеи". Скоро обаче се назначават нови началници, които започват да свалят постановките на студиото от афиша.

След всички перипетии се ражда театър "Движение". Го­ранов прави чертежи на конструкцията на шапитото, което се изпълнява в странство. По-късно проектът му е признат за негова интелектуална собственост. Съставът обаче се раз­цепва, а над мимовете надвисват финансови беди.

Днес никой не знае чия собственост е шапитото. От една страна, театърът е общински. От друга, той вижда бял свят след министерско разпореждане, което пък го прави държавен. "Не съм позволил един пирон до се открадне от него. Когато след време някой реши да го купи, ще му представим качест­вена стока", твърди Горанов.

Най-прочутите мимове от цял свят са сваляли шапка пред Горанов. Навремето Марсел Марсо се опитва да го убеди, че е абсурд да разиграва пантомимно на сцената класически произведения на Сервантес и Хашек. "Не можеше да ме разбере, защото Марсо е цар на соловата техника. Аз обаче не се отка­зах и му пратих видеокасети, на които бяха записани моите постановки на "Швейк" и "Дон Жуан".

Легендарният Марсо ахва от спектаклите на Вельо и преди 4г. кани българина да преподава мимодрама в неговата школа в Париж. Горанов, който твърди, че е самоук в занаята, отказва да предава майсторлъка си. Много от колегите му то­гава го обявяват за луд. Славата му на майстор на сюжетната пантомима обаче расте.

На фестивал в Чехия, театър "Движение" показва спекта­къла си по "Дон Жуан". Знаменитият Фиалка дотолкова се шашка от постановката, че забранява на своите актьори да я гледат. Явно легендарният мим е бил бая уплашен от Вельо­вите постижения и истински се страхувал да не пострада соб­ственият му имидж.

Освен като перфектен мим и енергичен бизнесмен в гилдията, Горанов е известен като надарен изобретател.

Навремето той измисля как на сцената да се върти ог­ромна 9-метрова мелница, която виси във въздуха. Тайната е в елементарна гайка, която Вельо сам монтира и маха. Разкрива хватката единствено на една мексиканска стенографка. "Же­ната беше на около 60 години. Дойде при мен зад кулисите по време на наше турне в Мексико. Направо се разплака и ми каза: "С отворени очи ще си умра, ако не ми разкриеш мистерията", впуска се в спомени нашият майстор. Вельо твърди, че днес понякога работи по 20 ч. на ден. Не крие, че печели добре от производството на касети.

Не престава обаче да мечтае за сцената.

От години умува над десетки идеи. И досега не се е отка­зал да направи пантомимен спектакъл по "Бай Ганьо". Навре­мето идеологически цензори се стряскат от намерението му да изтипоса Алековия герой като държавник с глава на хидра. Подобна волност не се харесала и в наши дни, установява ми­мът.

Сред любимите му персонажи е и "Идиотът" на Достоев­ски. Дори говорещи актьори трудно успяват да предадат фи­лософията на гениалния писател, та какво остава за безмъл­вен изпълнител, подшушват зложелатели. "Недоверието към проектите ми не е от вчера. Скетицизмът към възможнос­тите на пантомимата винаги ме е амбицирал още повече", не остава длъжен на завистниците Вельо.

С парите, които, дай Боже, натрупа като бизнесмен, ми­мът смята да поддържа постоянна трупа. "И тогава ще осъ­ществя мечтата си да поставя Дантевия "Ад" и "Малкият принц".

Пантомимният вариант на творбата на Екзюпери от­давна се върти в главата на Горанов. Според идеята му, в пред­ставлението ще се разказва за едно семейство след 7-годишен брак. "Всички се раждаме като малки принцове. Жалко е, че жи­вотът след това ни променя. Аз продължавам да вярвам, че боата наистина е глътнала слон. Моля се единствено да не дойде денят, когато ще се усъмня в тази най-прекрасна исто­рия на света". (Кристина Патрашкова)

Вельо Горанов е български актьор, един от най-известните мимове в България. Роден е на 22 януари 1946 г. в Стара Загора. Учи актьорско майсторство в класа на Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, завършва през 1971.

Участва в известни български игрални филми като „И дойде денят“ (1973), „Авантаж“ (1977), „Всеки ден, всяка нощ“ (1978), „Колкото синапено зърно“ (1980), „24 часа дъжд“ (1982), както и в серийния филм „Фильо и Макензен“ (1979).

Един от създателите на студио „Пантомима“ през 1976, за­едно с Пейо Пантелеев и Милчо Милчев. В края на 80-те години основава театър „Движение“, на който става и ръководител. Театърът е закрит през 1994. Изнася свои спектакли, сред ко­ито „Един мим разказва“, „Швейк“ и „Дон Жуан“.

Вельо Горанов:

Телепатията е най-добрата пантомима

Прочутият мим-актьор свалил 12 кг,

за да се върне отново на сцената.

Интервю на Галина РУЛЕВА

Вельо Горанов е най-известният български мим-актьор. Роден е на 22 януари 1946 г. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Боян Дановски. С постановките си "Един мим разказва", "Дон Жуан" и "Швейк" печели най-престижните международни награди. Горанов е създател на студио "Пантомима" и театър "Движение". Неотдавна, след десетгодишна пауза, той излезе на сцената на театър "Сълза и смях" със спектакъла "Един мим разказва", създаден преди 30 години. Сега работи върху "Реквием за Великия инквизитор" по Достоевски.

- Вельо, за теб май няма време, няма възраст...

- Това едва ли респектира или учудва някого. Мнозина сигурно се питат: тоя пък сега какво иска? В момента хората са толкова уморени да съществуват, че не могат да се впечатляват.

- Как реши де се върнеш на сцената?

- Физически не бях във форма, но никога не съм се отказвал. Ако Господ ми е дал талант и съм силен в нещо, то е мимо-драмата. Не е хубаво аз да го казвам, но навремето се оказа, че съм по-добрият в тази област и от Фиалка, и от Томашевски. На един фестивал в Чехия Фиалка дори си прибра актьорите, за да не гледат моя спектакъл. Преди това му бях казвал, че съм направил "Швейк", а той твърдеше, че не може да бъде, защото по-безсюжетен роман нямало. Беше категоричен, че ако "Швейк" става за пантомима, той е щял да го направи.

- После гледа ли го?

- Да - на "Аполония". И не можа да повярва. Цяла нощ разпитва кое как съм направил. Мисля, че успях да открия ключа към този род спектакли.

- Доста усилия обаче ти струваше създаването на театър "Движение"...

- Бога ми, такава воля и такъв инат имам, че исках да направя театър-шапито, а не стационарен театър. Едно ниво по-високо от комедия дел'арте. Но във време на промени театърът не беше необходим в тази държава. Ревах, когато получих писмото на Софиянски да местя шапитото, защото ще започва строежът на "Хилтън". Накрая всичко се бастиса и разграби... Питаш ме обаче за връщането на сцената - реших го навръх рождения си ден, 22 януари, а на другия вече бях в залата за репетиции. Цялата подготовка и влизане във форма ми струваха шест месеца. Набързо свалих 12 килограма. Вярно, че докторът, който лекува всевъзможните ми пневмонии и болежки, иска да спра цигарите и пиенето, но няма как да стане. Азиатците казват, че всяко нещо трябва да се прави с мярка. Вредно е да тренираш прекалено; дори да се любиш прекалено - също е вредно.

- Гониш шейсетака, трябва да се пазиш.

- Стига бе, ти се майтапиш... Господ ще каже какво да правя! Човек остарява, когато остарее духът му. И умира, когато мечтите му, вместо да летят, започнат да пълзят. Защо да не си мечтая, че съм на 30 години?...

- Чувстваш ли се възроден след този триумфален спектакъл?

- Доста хора ме питат за това. Трудно мога да го мотивирам - абе, гот ми е. Нямам думи. Казват ми, че никой няма да гледа "Един мим разказва". По света вече не играят класика, последният е Марсел Марсо. Но аз хвърлям ръкавицата. Нищо не съм променил. Има антракт, в който оставам на сцената. Това е импровизация, казвам: "Хайде, отивайте да пушите, че аз ще се гримирам."

- Знаеш ли, че публиката първо онемя, а после се разрева?

- Преди години на една дискусия в чужбина се водеше спор кой е най-добрият мим в света. Опонентът ми изчезна, а един режисьор се включи в ролята на "защитник на дявола", за да продължим спора. Според мен най-добрият мим в света е онзи, който в продължение на два часа седи на стол, не помръдва нито един мускул и казва всичко. "Но това е внушение, вид телепатия!" - контрира ме режисьорът. Да! Според мен, телепатията е най-добрата пантомима. И аз точно това умея да правя. Няма сюжет, а се вижда как расте напрежението в залата.

- Сцената ли е твоят живот?

- Точно затова се връщам. Ако не продължа да играя, все едно не съм живял. След моето отдръпване, пантомимата се срина. Трябва да докажа, че има такова изкуство в България. Да докажа на самия себе си, че мога още. Познавам перфектно тялото си и неговите възможности. Не скачам срещу природата и годините, правя го заради моята хармония - не излизам на сцената заради насъщния. А щом го правя за хармония, публиката ще го усети и ще дойде.

- Като религия ли е?

- Познавам религиите, мога да претендирам, че съм религиозен, източноправославен. Но познавам и философията на Корана и на дзен будизма. Принципите на владеене на тялото могат да се черпят единствено от Индия и будизма. От 12-годишен се занимавам с йога. Ако сутрин не направя необходимия брой упражнения, денят ми не може да започне.

- Стигаш ли до крайност с отказване от месо и дълги часове медитация?

- Не.

- Имаш ли обяснение как религиите влияят на поведението на общностите?

 - Една религия влияе на мозъка, друга - на сърцето, трета - на стомаха. Защо се учудваме на агресията - тя идва от глада. Това е "омъдряване" на самата религия. Не може да произвеждаш не знам си колко процента от световния нефт, а хората ти да мрат от глад. Едните нямат какво да ядат, а другите си хвърлят хлебчето от "Макдоналдс", защото не било достатъчно топло.

- Какви са хората, с които избираш да вървиш по твоя път?

- В началото бяха хора фанатици със страст към пантомимата. Те се превръщат в таран. Когато се обедини енергията, залата се превзема. След това в театър "Движение" избирах можещите. Дядо Станиславски е казал: "Една трупа, която има творчески живот седем години, трябва да бъде бастисана и да започне наново." И студио "Пантомима", и театър "Движение" живяха по седем години.

- Какъв ще е следващият ти спектакъл?

- Готвя "Реквием за Великия инквизитор" по "Братя Карамазови" на Достоевски. Освен пантомима, ще има и текст. Темата за свободата и какво да правим с нея е много актуална. Малко хора си спомнят, че съм бил и говорещ актьор. Сега ще го припомня. Тайна е как се прави пантомимният диалог, а аз не мога да я занеса в гроба, трябва да я кажа на някого.

- Ами като свършат парите?

- Убеден съм, че Господ няма да ме остави.

- Защо не опита в чужбина?

- Скоро пак ме каниха във Франция... Никога не съм имал проблем да остана навън. Но нещо ми казваше, че трябва да бъда тук. Не знам какво е то, но се старая да слушам вътрешния си глас, не другите. Когато се погледна в огледалото, искам да видя себе си. Оставям водата да тече. Всеки миг трябва да се изживее изцяло и докрай. Това прави броеницата на живота.