830.1995.10.23 Мъртви, полуживи и живи

Книга 24


23.Х.131(1995) / 27.ХІ.131(1995)

Бургас - Изгрев

МЪРТВИ, ПОЛУЖИВИ И ЖИВИ

23.Х.131(1995)г. 8,20ч..

- Намирам се в голямо противоречие във връзка с тази "изложба" и това Международно движе­ние "Асуúн". Не исках всичко това да се прави по време на VІІ виб­рация. От една страна - пак вулкан от идеи и структури за културсоциологи­ята на Новото Човечес­тво; от друга - гра­мадна вътрешна съпротива поради пе­риферността на тази задача и липсата на цяло… минис­терство на културата, с не­говия щат и аво­ари, за да се реализират такива грандиозни планове. Нали Върховният Йерофант на теософите в България ми предложи Минис­терст­вото на културата, ако вземат властта?... Нали и ра­бо­тих там при Людмила?... Къде е границата между необуз­да­ните фантазми и ре­алното, пое­тапно напредване в да­дена об­ласт, съобразено с конкретните условия? Да се занимавам ли въобще с това без капитал, офис, техника и сътрудници? За­щото ни е дошло до гуша от пубери­тетни, любителски фо­йерверки, ко­гато хората на тази възраст вече отдавна имат солиден стаж зад гърба си и реални постижения?

Защо трябваше да ме връщаш в Б.? - Не че това е не­до­волство (защото помощта от близки души е неоце­нима), а по­неже се намирам в голяма безпътица (хронично "заболя­ване"…) и пълна апатия. Защо в Рига 100 пъти по-обемни инициативи, и то със стотици хора, се реализи­раха за три денонощия?

Да обявя ли, че дейността на "Асуин" ще се развива ве­чер от 5 до 8 в кабинета на П., след като в Латвия и Ру­сия ча­кат хиляди хора със стотици площи и възмож­ности? Кое е по-важно: Словото в Русия - или стоене тук? Салончето на "братството" в София е в мизерен трафопост, а в Бургас събира 20 души. В Рига - салони за по 1000 души; и всички слушат и за­пис­ват - ни следа от злоба и прекъсване на говорещия (дейст­ва­щия). Тука ве­чер всичко се изпокрива по дупките - няма та­кова нещо "жажда за пóлети"...

27.ХІ.131(1995)г. 0,16ч.

          - На космически вулкан от адепти и гении ни­кой на­род, никое човечество досега не са насмогвали! На Учителите - още по-малко, а на Учи­телят и до­сега не са отпечатани беседите… Не само предиш­ните, но и онези отпреди 2000 години. Това не тре­вожи Не­бето - трябва да тревожи вас.

Божественото се измерва с живомигове, а чо­вешкото - с мъртвомесеци, мъртвогодини. При нали­чието на гении, светии, Ученици и Учители, да не хо­диш по стъпките им денонощно - това е печално. Не че няма нещо ценно в мъртвоживóта - но дори и пи­сател да си, когато не си правиш труда да изчетеш Словото от кора да кора, ти си живумрял - така те виждат от Космоса.

Ако си деец, дори и с най-прогресивни собст­вени идеи, но не прилагаш Словото на дело, ти пра­виш пародии на Божественото Учение, пародии на Живота.

Ние разбираме стремежа на някои да създават общества, движения, братства и духовни общности; но без сверяване на часовника постоянно, няма нап­редък. Програмата на един гений, светия или окул­тен ученик от праведнишко, апостолско котило може да е смайваща, но обикновено не е за съвремен­ниците им. Не че не трябва да правите програми, да се борите и да бъдете пионери, но това е за обикно­вените хора от света, за първоначалното училище. Щом като пишете като подпалени, а не учите, не прилагате моментално наученото, вие сте - най-многото - гении, светии, пророци, апостоли. Пúшете и проповядвате - това знаете… Но даже и преписва­нето на Словото по всички правила на краснописа и словометрията става на тайфун, ако се прави по­вече от два часа дневно! Писателите вдигат тай­фуни – това е факт. Проповедниците пък правят зе­метресения, наводнения - дори и да благовестват Словото. Даже и 5 минути повече от час - и прес­тъпле-нието на дрънкащия е готово.

Ако пък правиш приют за нещастни, ще ти ис­кат устав. Светът няма да позволи дейност без пари и контрол - не си правете пак илюзии. Има и творци на публични форми, но те рядко са ученици от Горните Класове, рядко са Учители. Ще ги позна­ете по това, че пишат и говорят съвсем малко. Но ако не си минал първите стъпки, не се мъчú да не пишеш, да не говориш, да не изобразяваш. В никакъв случай! Щом това ти дава живот и с него помагаш на другите - стой си на мястото. По-добре е полужив, отколкото мъртъв.

Повечето хора сега са полуживи - пеят за Лю­бовта, проповядват Любовта, описват Любовта, четат за Любовта... Като престанат да правят и това, те стават полумъртви. Почнат ли да се от­казват от Любовта - умират.

Пúшете ли, четете ли, говорите ли през ця­лото време, вие още не сте нормални и живи. Нормалният се движи по планините, а живият - в Любовта.

Питаш - отговарям...