866.1995.12.25 Единственият херолд

Книга 25


25.ХІІ.131(1995)

Бургас - Изгрев

ЕДИНСТВЕНИЯТ ХЕРОЛД

 (Елма коментира писмо)

                                                                                                                          

         Това е едно много дълго и подробно писмо, което няма да бъде поместено тука, тъй като кореспонденцията е предмет на други томове. Това би трябвало да е отговор на въпрос на приятелка-журналистка за истинските символи на България, поради споровете за новия герб. Писмото обаче е разводнено с много автобиографични подробности и не е ясно дали това е само от информационен перфекционизъм или е нова ерупция на егото – човекът още веднъж си описва талантите и приз­нанията им в света... Тук ще бъдат представени само по-ин­тересните неща, по същество.

Хералдиката е наука като всички останали и с нея не мо­гат да се занимават лица, които не са експерти. Волните прения и самодейности са чисто българска специалност, но дори и на нивото на парламента няма да се мине решаване на проблема за герба и знамето ни без намесата на компетен­тни изследователи. Един формален референдум, без гаранция за правилното му провеждане, не значи нищо: и да се изкажат учените, политиците пак няма да ги зачетат за нищо. В това отношение сме песимисти – знаем, че по този въпрос (и по много други) образованите хора никога не могат да вземат връх, защото науката пречи на нечии интереси. В случая с българския герб и държавните гербове въобще, за съжаление, действат и други, напротив, твърде образовани сили, които искат да прокарат символиката си на всяка цена: от това за­виси дали ще останат на власт. Войната е за всяко житно зрънце, за всеки милиметър от герба: от това какво се изоб­разява и как е разположено зависи всичко!

В Народната Библиотека в София и в чужбина има уникални книги по симвология. Ровил съм се в една 11-томна американска енциколопедия на религията и етиката, в няколко речника на символите и знаците и множество книги; в много древни и съвременни съновници. Съставям българска енциклопедия по симвология, в която ще влезе и грамадният обем на символогията на Учителя Петър Дънов - съвършено уникална и неизследвана сериозно досега. Тази енциклопедия е за­мислена с писателя Пламен Цонев и Христофор Тзавела и предстои да се търси сътрудничеството на всички български интелектуалци и хора от народа, които имат отношение по темата. Работи се и за енциклопедия по етнопсихология.

Преди да изкажа мнение за българските етнохералдически доминанти (исторически, фактически и желани), държа да цитирам тук мисли на крупния български учен Васил Симеонов. Книжката му "Символите" се изчерпа и не всеки може да я намери по библиотеките:

"Пътешествията на Одисей или аргонавтите, приключенията на героя от древния епос Гилгамеш, "космическите по­лети" на странния цар Соломон, подвизите на Синдбад Моряка, Рицарите на Кръглата Маса, Крали Марко - всички носят през поколенията своите образи, своите символи, които рефлек­тират у нас, пречупвани през съвременната ни призма. Затова изучаването на символите не носи само дъх на древност, ос­татъци от далечно минало. Те ни насърчават да проследим доколко силно е тяхното влияние днес, и оттам - да прогнози­раме бъдещето им. (стр.30).

"Вертикалната линия е символ на мъжественост. В хералдиката тя е знак за червен цвят, който символизира насочените нагоре пламъци (…). Ами митичното същество еднорог? То е друга символична картина за силата, мъжествеността и храбростта, излъчвана от вертикалната права" (стр.30-31).

"В хералдиката хоризонталната права означава син цвят, типичен за спокойната морска шир. Хоризонталната ли­ния е символ за "женско поведение", за отстъпчивост и ме­кота." (стр. 31)

"При кръста се стига до обединяване на "горния и долния свят", изображение на "четириединството", в което са вярвали древните философи и мислители: светът с неговите четири посоки, четирите основни елемента - земя, вода, въздух, огън, - изграждащи материята. Много преди християнството да приеме кръста като свой основен религиозен символ, той е служел за означаване на страдание: нали всички мъки и беди идват от факта, че не желаем да приемем света такъв, какъвто е, а имаме свои изисквания и представи за него?" (стр.31)

"Лотосовият кръст е символ за Земята при древните ин­дуси, а в някои славянски племена се е вярвало, че четирилис­тната детелина (друга форма на кръст) е образ на света" (стр.32) (Детелината е – учетворена - плоската проекция на "интегрóна" без ада - затова е израз на щастие - б.д.)

"При розенкройцерите "кръстът с розите" е символизи­рал, че те са в състояние да получат злато (рози) от по-прос­тата материя (пръстта) (…) Но по-дълбокото значение е, "че съединяването на розата с кръста се превръща в символ на щастието от свързването на духовния с материалния свят." (мъжът с жената, духът с душата)

По същия начин авторът разглежда популярно, но много културно, и историята на дъгата, квадрата, петолъчката, триъгълника, шестолъчната звезда, свастиката и пр. Нямам тук намерение да преписвам цялата книга; за специалистите-символози и хералдисти всичко това е известно, но за пред несведущи, особено парламентаристи, е желателно тия неща да се напомнят, за да не вземат решения без плътни консул­тации с експерти. Все пак, ето още няколко цитата:

"Дъгата (полукръгът) е друг древен символ. Най-често се свързва с Луната, женствеността. В някои древноиндийски поеми, в блюдото, образувано от полукръга, се събира жизнената течност "сома", която после се излива върху Земята и дава началото на всичко живо" (стр.33-35) (за нас тава е "сàлмата" - б.д.)

"Котвата: "човек, търсещ опора не само на земята (мате-риалното), но и в небето (духовното)"

“Тризъбецът: Трите върха означават трите основни дейности на мисълта и действието: пасивност (мързел), активност и познание, интелект. Шива и Посейдон са носели тризъбци, защото са обединявали тези основни принципи. Има и други тълкувания на символа тризъбец: триединство на времето (минало, настояще, бъдеще) или "триединство на човешкия живот" - според алхимиците (дух, жизнена сила, материя).”

“Триъгълник (равностранен) - огън, мъжки принцип; триъгълник (с прав ъгъл горе вляво) - вода, женски принцип. Шестолъчна звезда (или два преплетени триъгълника) – обединяване на мъжкия и женския елемент, любов на божеството към човека и на хората към божеството;

Свастика - движение; в Китай - знак за местност;

Петолъчка - устрем към познание, знак на мъдреците.

Празен кръг - нещо; кръг с точка в средата - злато; Слънце; ♂ - Желязо, Марс;

Лабиринт - инициативност; смърт и прераждане; утро­бата се е представяла като лабиринт - знак на Майката Земя; еротичен смисъл; трудни ситуации.”

От старобългарските руни правят впечатление знакът на Бог Тангра и седмолъчната магическа розетка, с нанесени 7-те планети на нея. Старите българи са гадаели с нея, но са я ползвали и за магическа защита и за сèдмична, сезонна и ча­сова астрология!

Ако сме християнски народ, трябва да се включи и хрис­тиянската символика.

Хералдисти, нумизмати, палеографи - всички трябва да се включат в търсенето на истинския национален герб!

В. Симеонов дава примери за важността на гербовите символи: неправилно или тенденциозно съставяне може да стане (и е ставало) причина за цели войни (напр. "Стогодиш­ната" - английските владетели не желаели цели 100 год. да махнат от герба си френските символи; някои крале на кръстоносци чак до 20 век са включвали в монетите си символа на Йеруса­лим). Ето и някой подробности от науката на херолдите:

"Ляво" и "дясно" в хералдиката имат обратна стойност на истинските посоки, тъй като гербът се намира срещу наб­людателя (…) Зеленият цвят означава щастие; зелено + златно – забавление; зелено с червено - вироглавство, упори­тост (стр.128) (здрасти, България!… Но подчинени от бя­лото..); Зелено със синьо - радост.” А какво тогава да кажем на Индия, Италия и други народи, които съчетават същите цветове като нашите в националните си флагове, но в друго разположение?

В Рига анализирахме знамената на народите в този план, ползвайки един много богат справочник, и стигнахме до крайно интересни изводи. После дойде идеята да се направи бяла ивица, като съединяваща всички знамена, съдържащи бя­лото (останалите им части - както се паднат. Това не са случайни неща. Така свързахме тясно и Латвия с България (средната ивица на знамето ú е бяла), а относно символиката на латвийското знаме и герб, една нощ в Латвия дойде сти­хотворение, което се помни от някои латвийци.

По-нататък Симеонов говори за разликата между хералди­ческите (постоянните, почетните) символи и нехералдичес­ките (временните, с неправилна геометрична форма). Всеки символ и неговото разположение имат грамадно значение за въздействието на герба. Ние, например, в Рига, установихме, че трите петолъчки в герба на Латвия (това се вижда най-ясно над статуята в центъра на града) - една "добра" горе и две "лоши" отдолу (с върха надолу) - заключват шестоъгъл­ник! Това води до много определени изводи кой всъщност ще управлява Латвия дотогава, докато не се обърнат долните пентаграми с главата нагоре. Звездите на полицаите в САЩ са петолъчни, шестолъчни, седмолъчни – и това са символи.

"Искам да дам само два примера от хералдиката, които би трябвало да покажат колко силна и въздействаща е била си­лата на символиката в гербовете - продължава авторът (от­дясно има илюстрация на стилизиран сноп в гербова рамка). - Това е герб на шведска благородническа фамилия. На него е по­казано по символичен начин (какво е станало от) почитането от езичниците германи дърво на живота. От тази фамилия произхожда Густав Ериксон, познат като Густав І Ваза, станал крал след победата си над датския крал Кристиян. Може би в този момент на опиянение от победата хвърлил поглед над фамилният си герб и изведнъж разбрал, че той повече не му подхожда. Дървото на Живота бил езически знак, а не христи­янски. Имало достатъчно стилизирани изображения, показ­ващи как това дърво се огъва под краката на своите апостоли - носители на "истинската вяра". Затова Ваза решил да про­мени герба си - елемент от него е показан на дясната фигура. По същото време започнал да възпитава сина си в католици­зъм, за да му осигури полската корона. Дървото на живота в новия герб се превърнало в сноп. От една страна той наподо­бява кръст, а от другата – ваза. Думата "ваза" на шведски означава "сноп". Следователно, хитрият владетел само чрез една про­мяна на основната хералдическа фигура печели повече, откол­кото от изтощителна война или коварна дипломация.

Всички вероятно познавате флага на Великобритания - комбинация от кръстове. На езика на хералдиката, в него са включени кръстът на свети Георги (закрилник на Англия), на свети Андрей (закрилник на Шотландия) и на св. Патрик (зак­рилник на Ирландия). Херолдите внимавали много при комбини­рането на кръстовете, за да не се получи предимство на шот­ландския или ирландския кръст и никой от тях да не лежи върху другия. Затова те просто вмъкнали двата кръста един в друг - така херолдите се надявали, че по-лесно ще стане претопяването на шотландците и ирландците. Разбира се, и досега във Великобритания продължават сблъсъците на раз­лични национални течения, напук на "добрите" намерения на херолдите и техните владетели." (стр.131-133)

След крайно интересни сведения за влиянието на готи­ката и барока върху гербовете (и специално орлите и лъво­вете, пантерите), авторът прави прекрасен анализ на 18 век, напълно съвпадащ с наблюденията на историческата монди­ална астрология и нумерология. В 19 век на европейският аб­солютизъм, гербовият стил се превърнал и той в рококо. После в книгата се говори за номографските монограми и уточняването на исторически събития по тях. Много инте­ресен е и анализът на латинските букви, който кореспондира с подобни мисли в беседите на Учителя и в осиянията (напр. - в "Словометрията".)

"Владетелите са се затруднявали много при подпис на документи - (за сведение, подписвали ги специални писари-ка­лиграфи, а императорите само поставяли точка или чертичка за автентичност" (стр.137)

Следват интересни сведения за римските цифри и за "пророчества" чрез цифри за политически събития (за варто­ломеевата нощ и "Турция ке падне" = 1876г.). После се говори за съкращения, символи и средновековни сигли на тогаваш­ната стенография ("брахиграфия").

Проследявайки текста на тази интересна книжка, в ни­какъв случай не се отклонявам от темата за българския герб и знаме, защото всяка чертичка, точка и буквичка в символо­гията е от значение. Ние не говорим само за сематология на букви, знаци и изображения, но и за семантиката на основни национални думи. Например, осъзнавал ли е до днес русинът колко велик е неговият глагол "хóлить" (гледам грижливо, грижа се нежно, треперя над някого или нещо) или "холя" (жи­вея в доволство, заобиколен от топли грижи) - ако ги сравним с думата на Елма "холивселена"? В западен превод, тя озна­чава само "свята вселена" и "цяловселена", но в чисто руски (ако холить не произлиза от друг език с това значение, трябва да се провери в речника на Фасмер или друг) - добива най-ис-тинското си значение, същината на Хол, Цялостния Бог – именно Благия Дух!

Не искам сега да се отплесвам в етимологични и семан­тнични ескскурзии, защото това е непреодолимо изкушение. Един ден Елма ще диктува осияния не само за "Философски", но и за "Нов тълковен речник", на базата на етимологичните речници на народите. Това ще е изключително интересно - ще се види как Създателите на езиците са вложили всичко в ко­рена на думата (и частите ú) още в самото начало. Например - "хипервселена" (истинският, Божествения рай):

"Хиперборейци. Този мистичен народ, който само няколко герои - пътешественици като Персей или Херакъл посетили, - живеел във вълшебни области, отвъд страните, където ду­хал Борей, снежният и леден северен вятър. (Защо пък точно "Борей", каква е етимологията на тази дума (име) и какво символизира? Адския егоизъм или адското съмнение?) Хипер­борейците не познавали нощта. Вечният ден и нежната топ­лина осигурявали пълното им щастие. Винаги щастливи, про­явявали простодушна доброта и благородство. Без да се боят нито от болестите, нито от смъртта, те прекарвали съ­ществуването си в песни и танци, сред свещени поля и гори, населени от грациозни и благоуханни нимфи. Хиперборейците били посветени на Аполон, който през есента, с почването на първите студове, напускал Гърция. Управлявайки колесница, в която били впрегнати бели лебеди, той намира при тях нес­равним подслон. Прекарвал зимните месеци в тяхното царс­тво, където била позната само безкрайната нежност на един-единствен сезон с умерен климат." (Жоел Шмид, "Речник на гръцката и римска митология", с. 266, 1995)

Отклоних се от книгата на Васил Симеонов поради го­лямата съблазън "антична митология". Там има потресаващи неща! Много моля приятелите винаги да помнят за една уни­кална книга в библ. "св. св. Кирил и Методий", на която не помня автора, защото ми взеха и картотеката по време на обиските. Тя е на английски и може да се открие в предмет­ния или систематичния каталог в гнездо "симвология" или "символика, символи". Заглавието е "Етимология и семантика на имената в древногръцката митология" – на английски език. Тази книга може да ни разкрие грандиозни светове и да стане повод за осияния пак "за чудо и приказ". Също искам да си доизкарам и една друга книга от бившия справочен отдел (3 читалня, не знам пак там ли е), която съм ксерографирал до 253-а стр.: "Dictionary of Symbols and Jmagery" ot Ad de Vries, North-Holand publ. Comp. - Amsterdam", London 1974, 2nd, revised edition 1976, Printed in Netherland. Library of Congress Catalog Card Nomber: 73-86087; North-Holand ISBN: 07204 8021 3; American Elsevier ISBN: 0 444 10607 3. Distubuters for U.S.A. and Canada: American E/sevier ISBN: Publishing Company, lnc., 52 Vanderbilt Avenue, New York, NY. 10017. На корицата и вътре има нарисувано едно изправено магаре, с посвещение: "To Sweet Isis with love from a harm/ess necessary Ass." Холандски адрес не е посочен или може да го има накрая. В Националната ни библиотека тази книга е със сигнатура 404146 С Ф16 Англ., V96 спр.чит. Може да се сондират и приятели в чужбина за горната книга. По-уникално нещо по симвология никога не съм виждал, и не мисля, че може да има: дава всеки символ не само исторически у разните народи, но и в светлината на съвременния фройди­зъм и неофройдизъм; в творчеството на много писатели и философи и даже в контекста на екологията - кое птиче напр. гнезди във върбата и на какво е и то символ! Кой е неговият екологичен враг и на какво е символ. Неведнъж сме разплитали сънища и житейски символи, с които ни се го­вори, точно чрез тази книга - мога да дам примери.

Продължавам с В. Симеонов:

"Вторият вид пояси (във византийската кавалерия) се наричали "български", което говори, че самите българи са из­ползвали като особен символ пояса - отличие за смелост, вяр­ност, мъжество. По принцип, конната декорация и особено ко­ланите са играли важна роля като хералдически (родови) сим­воли при българите" (стр. 142-143)

А защо конят е прабългарски символ, четем на много места и в беседите на Б. Дунó. За едно от значенията на коня, Той казва:

"Добре е човек да се спира на сънищата си - да ги изучава, да учи техния език. Езикът на сънищата е символичен. Ако сънуваш, че яз­диш червен кон, а в действителност си болен, в скоро време ще оздравееш. Ако си болен и сънуваш, че яздиш черен кон, ще те носят с носилка на онзи свят. Ако си здрав и сънуваш, че яздиш черен кон, още на другия ден ще имаш голямо неразположение - физическо или душевно. Червеният кон представя човешкото съзнание, човешкия ум. Докато може да бъде господар на своето съзнание и на своя ум и ги управлява, човек все пак се справя с противо­речията на живота си. Слезе ли от червения кон, човек напуска своето съзнание и своя ум и се отказва да ги управлява. Щом се откаже от управлението на своя ум, човек се натъква на големи противоречия, но поне жив остава. За предпочитане е човек да язди черен кон, от­колкото да слезе от червения. С други думи: за предпочитане е да страдаш, отколкото да из­губиш живота си. За предпочитане е да рабо­тиш, макар и най-тежка работа, отколкото да си в безделие." (том "Божият глас", стр.33, л. "Две категории хора" от 3.ІХ.1930г.)

Продължавам с книжката "Символите" на В. Симеонов:

"… изправен лъв и двуглав орел са символи на държав­ната власт. Ако все пак орелът е отражение на византийско влияние, лъвът е любопитен символ. Той не е познат като герб на източните владетели, а е взаимстван ве­роятно от латинците, за да се запази като наш държавен знак векове наред." (стр.144-145)- и по този начин ни поставя под властта на латинския егрегор на черната ложа, който ис­каше да унищожи делото на адептите Константин и Мето­дий - и днес поголовно успява! Това е още по-вярно, ако правилно сме разбрали, че много германци са преродени латини. Германския - в частност; а латинския - заради азбуката им, наложена сред западните славяни. В решителен исторически момент, тъм­ните агенти на символозите са винаги на мястото си. Друг е въп­росът, защо е допуснато.

Днес русите си върнаха синьо-червено-бялото знаме (символозите имат думата по какво си приличаме и по какво се отличаваме, а етнопсихолозите могат да го потвърдят). Пределно ясно е и това, защо русите са много по-православни от нас: двуглавият орел (един мутант) провежда все още ви­зантийското черногледство, страх от греха и живота и раз­цепление между духовните хора: шизоидния момент у наро­дите, обработени от Черната Ложа със знака на орела-му­тант. Всемирната Ложа обаче допуска вирусите само дотол­кова, доколкото ние самите сме вируси в Космоса. Много добре знаем идеалния мотив на двуглавия орел: "двувластие" или "цар и парламент" - поначало благородна форма. Но доколко се из­пълнява - въпрос. Както се вижда, и до ден днешен съчинява­нето и налагането на националните символи е в ръцете на хора, нетърпящи никакви възражения, аргументирайки се със "святата традиция"… А кой е в корените на "традицията"?

"Науката, която изучава печатите и превръщането им в исторически извори се нарича СФРАГИСТИКА" (…) Известни са и моливодулите (оловни печати) (…) - монограми, пръстени с печати, глиптика… - Глиптиката е изкуството за изработ­ване на печати върху скъпоценни камъни. През времето на на­шето Възраждане, тя намира място и у нас. Печатите се изра­ботват главно на Атонския полуостров (правете си сметка...) от вещи майстори. Главните мотиви върху тях са орлите и лъвовете, които наподобяват гербовете на Второто българ­ско царство (…) Изяснява се и водещата роля на прословутия Христо Джефарович с неговата "Стематеграфия", където е подал на българите идеята за възстановяването на лъва: "светлий лев в черном полю себя изправляет" (146). Нищо ново - в Айтоската градина подобен дух е продиктувал някому да нарисува Котвата на Учителя на чисто черен фон! Работят силите...

"… гербовете на държавите и до днес са мощен източник на патриотични чувства;…" (148с.)

 “Гербът на София е проектиран някога от В. Дубровски, Ив. Мърквичка и Х. Тачев: в средата - лъв, горе - крепостна стена като корона, долу ляво - Витоша, долу дясно храм на Аполон, минералният лечебен извор; горе дясно - черквата "Света София", горе ляво - Тюхе – богиня на съдбата и покровителка на всички хора и градове". Познатият девиз "Расте, но не старее" е прибавен към герба десетина години след появата на първообраза му." - Тотално попадение в "десятката" - това е принципът на Уран или Водолея, а София е под Водолей. Тук, именно, Учителят откри епохата на Водолея. Ето по-точно за герба: Образът на покровителката на Улпия Сердика, богинята Тюхе. Минералните извори и храмът на Аполон Медикус в Сердика. Античната църква „Света София”, на която е наречен градът. Лъвът от Търново - приемственост на българските столици и държавност. В короната - крепостните стени на Сердика.

Бъдещите символози и херолди трябва да бъдат максимално коректни: кое е най-уникално в геологията на България? - Двуслюдният гнайс от архайската ера: най-старите скали на планетата. Има ли той геологически знак? Кое е националното животно, националното цвете, националната птица? - Имат думата фолклористи, митолози и естественици. Кои са българските исторически уникуми? - Орфей, Боян Мага, Крали Марко, Беинса Дуно. Кои са техните символи? Защо не сложим лирата в герба си, с ко­ято сме известни като единствени? Антропологически? - Най-твърд и дебел череп отгоре: това не е само лошо. Защо Рила и Родопа, както и българинът да не се символизират от диаманта? В Музи-ката - неравноделните тактове. Значи - диамантът трябва да е неравноделен: по точните пропорции на доминиращата неравноделност в народната ни музика. В танците? – нестинарството. Апропó - в дипломната си ра­бота (1972г.) лансирам идеята за "лазерността" на българс­кия дух, на основание твърденията на наши и чужди етнопси­холози за кохерентността на българския Аз. Етнически? - траки, македонци прабългари, славяни. Кои са бого­вете им, кои са символите им? Ето - известни са символите на Тангра, на Перун, на Замолксис… Още етноси? - Шопи, рупчани, мизиици… Имат ли те свои специ­фични качества и символи и как могат да се обединят в едно? Култура, писменост? - Най-древната на планетата! Как да се символизира това? Не един и два народа имат подобни пре­тенции, но херолдите имат думата след изслушване на учени като Слави Дончев и Петър Добрев, К. Му-тафчиев - нека ми­нават за фантасти. От Волга ли идваме, от Ирландия или от Памир? - Или там сме отишли оттук? Умряла работа ли е "Веда Словена"? Къде са Светителите на славянския род в националните ни символи? Кое е българско-то число, коя е българската буква? Космични ли са руните ни и глаголицата; с кои букви Константин успя да откъсне България от егрего­рите на Елада, Византия и Рим? Какво представлява буквата "Ж" - математически и космогонически? Кой е българският цвят и цветосъчетание; коя – българската геометрична фигура и етноантропологичните ни гени и ъгли? Какво значи българска кръв и българска тъкан и по какво те се отличават от всички други? Какво е Мартеницата за България и света? А Бацилис Булгарикус?...

Кой пръв откри Америка, кой създаде мафията на о-в Си­цилия и кой изобрети компютъра - пак българин или не бълга­рин? Кой е родителят на европейската култура преди повече от 30 000 години и после още веднъж преди 1000? Кои мито-логични персонажи и събития са се подвизавали по нашите земи? Олимп сегашният Олимп ли е или връх Мусала? Какво изобразява теренът на България? Какво значи формата на Бълга­рия в даден исторически период? Ами леля Ванга къде е в сим­воликата ни - и още хиляди въпроси.

И кой, най-сетне, ще даде път на специалистите в об­ластта на българската, а не на неграмотната и антибългарската симвология и хералдика?

Кой ще съчетае всичко това в максимално прост герб и флаг?

В оригиналния текст тук са цитирани три стихотворе­ния от п., посветени на латвийската, руската и прабългарс­ката душа. Ако се извлекат отделно и тракийските, и славянските думи, могат да се напишат съответни стихотворе-ния и с тях. Това ще има и познавателно, и знаково, символно значение, да станат подетнически химни. Така могат да се създадат на научна основа и селищни, и племенни, и на­ционални гербове.

26.ХІІ.131г. 11,22ч., Бургас

- Тези усилия са похвални, но не забравяйте в чий свят живеете. "Пробването" в света не е наша ра­бота - има си диамантени алохими за това. Ние сме стволът, а те - върхът. Значи - едни без други не можем. Ние ще вършим нашата работа, а те - тях­ната. Прокарването на Божественото в света те го владеят; Ние владеем Проявата. Ако ние се опи­таме да прокарваме - ще се счупим; ако те останат в сянка - ще се разпаднат.

Ясновселената съставя и пази гербовете на различните народи. Не е ваша работа да се опит­вате – само трябва да прилагате. Когато загатвам тук-там за някои национални символи, не мислете, че ще ви дам пълния герб, флаг и печат на някой на­род. Това са сакрални светини, намиращи се в нед­рата на Пралайа. Ако става дума за "пробиване", ми­лиони години трябва да се развивате, за да станете тънки като върха на алохимна игла и да проникнете в света на първообразите. Там е обител на пълна тишина и мълчание.

Щом съм ви казвал що е българин ("Всеки човек, който търси своя Учител, намира го и започва да учи"), значи, това определение влиза в Божестве­ния герб на българите. Щом обаче го опиша, ще Ме държат отговорен. Свят, в който още продават и купуват, не е достоен да получи такъв дар. Щом ня­кой престане да продава и купува каквото и да е, щом почне да се раздава там, където трябва, и да учи и прилага Словото, той става "алохимна игла". Тогава ще се вдене през плата на Великата Илюзия и ще из­лезе от другата страна. Там ще може да ползва сим­волите на всички небесни и планетни народи. Тези символи са живи същества. Чрез тях ще отваряте сърцата и душите не само на народите, но и на от­делните индивиди. Вън от тази наука, никаква хе­ралдика не съществува. Има само Един "Хер" - това е Господ. Интересувате ли се от Него - и Той ще се интересува от вас.

↕