867.1995.12.29 Уханието на яснозрящите

Книга 25


29.ХІІ.131(1995)

Сините камъни над Сливен - Карандúла

УХАНИЕТО НА ЯСНОЗРЯЩИТЕ

Живоструйно Лично Осияние от Елма за вътрешновиждащите,

наречени на земята "слепи"

На 20.ХІІ.131г., късно след обяд, едва ли не като от ура­ган, един мансарден мезонет в Бургас бива "върхлетян" от немотивирана с нищо огромна любов към слепите хора. Само за броени минути се изсипва телеграфно съдържанието на невероятно осияние за тях, което остава във въздуха - от­тогава до днес няма условия да бъде записано. Изяснява се, че отнетото физическо зрение е не винаги карма, но и, потенци­ално, изключително благословение, нямащо равно на себе си. То давало неизмерими хоризонти на много слепи за проникване в дълбочини на Вселената, недостъпни за външно зрящите; за извънредно голямо ускоряване на личната еволюция и еволю­цията на онези, които ги обичат и се грижат за тях. С чувст­вото, че Източникът ще разкрие необикновени тайни за вът­решновиждащите (интрозрящите), живеещият в тази ман­сарда отива и споделя преживяното със своя близка прия­телка. Тя казва, че точно по същото време е имала неплани­ран професионален ангажимент със сляпо момче. Може ли сега да бъде продиктувано осиянието за интрозрящите?

17,30ч.

- Ясновселената - Съпругата на Бог-Отец - е на­пълно сляпа. Това не съм ви го казвал досега. Съпру­гът ú Тот и Синът ú Елма са зрящи и вътрешно, и външно, но тя вижда само навътре. Това е най-голямото щастие за Нея, равно със сливането с Отца! Но тъй като вътрешното зрение е неизме­римо по-силно от външното, на практика тя вижда нещата такива, каквито са във всичките 49 измере­ния и в определената част на Божествения свят. Пралайа не може да прониква умозрително само в не­определения мир на Отца – тотвселената, - понеже не познава творческия миг и абсурда. Незрящият външно човек обаче, ако е наистина човек, т.е. съ­щество с монада, искра Божия, по наследство от Баща си има и това, което Майка му не може: да твори неочакваности. Без значение мъж или жена по тяло, живозрящият съзерцател на Битието, дори и без физическо зрение, става неизменно богоравен, тъй като умее да създава.

Наказаните от съдбата да се родят с увредено или липсващо зрение в дадено прераждане са само една нищожна част в сравнение с въплътените ан­гели на Земята, измолили от Бога да се родят слепи. Слепотата отвън е най-мощното средство за уско­ряване на еволюцията и за преминаване на страната на Доброто. Обратно: здравите очи и зрителен цен­тър са наречени от най-дълбока древност "опасност №1" за посветени и ангели, когато се раждат на планети като Земята. Вихърът от визуални кванти, раздухван от адски цивилизации като вашата, прис­пива и хипнотизира Божественото съзнание за бро­ени години и повечето от зрящите външно пропадат почти изключително благодарение на зрението. Ре­лигията не случайно нарича зрението "съблазън" и по тази причина налага на посветени и послушници про­дължителни зрителни диети и суров самоконтрол.

Наистина, един начинаещ дух в еволюцията се развлича от най-примитивни гледки и образи, фабри­кувани от черната ложа, с цел да спънат развити­ето ви. Градският пейзаж, интериорът на падналите човечества, повечето им вещи, техните изкуства и култура са съзнателно проектирани антиприродно, за да завлекат цвета на творението - човека - в пъ­къл, по-страшен и от Дантевия.

Причинното, будическото и атмическото тяло на всички безсмъртни същества, каквото е и чове­кът - т.е. разумът, душата и духът му - наистина се хранят и от образи, от асуина на красотата, и зри­телно. Но в едно въплъщение във вашия неорганизи­ран свят, на практика човек събира максимум 5-6 грама асуин, дори и ако е обиколил всички художест­вени галерии по света! Абсолютната красота, съби­рана през очите, е най-мощното средство за разви­ване на разума и попадане в света на Истината, но това не значи, че в мозъка на човека не съществуват специални декодери, които да превеждат езика на светлината и цветовете на другите психически езици. При зрящите с монада този процес е крайно затруднен, ако не ходят постоянно сред природата по най-девствени места и ако не си спират погледа само на прекрасни лица и ръкотворни произведения, когато са сред хората. Не случайно съветваме хо­рата с космичен произход да гледат повече нагоре, а човешкия свят да визират само с периферното си зрение, колкото да могат да си движат нормално.

Плътското зрение налита на витрини, реклами, на постоянно сменящи се и суетящи се обекти, по­неже плътта иска да остане на Земята. Духовното зрение обаче затваря очите за случайностите на света и се съсредоточава навътре. При условие, че успеете да останете насаме със себе си и с душата си - не само зрително, но и всячески да изключите бомбардировките на външния свят, - тогава вие ще попаднете в едно необозримо поле от красота и сво­бода, което е отвъд бариерата на сетивата. Даже космонавтите могат да потвърдят това.

Ето защо интрозрящите – така наречените "слепи граждани" - са предимно въплътени ангели, които не искат да се разделят с неописуемия вът­решен мир от музика, размисъл и необикновени усе­щания. Всички знаят колко по-чувствителни са сле­пите към всичко останало - не само вътре, но и от­вън; какви необикновени възможности открива този шанс в едно прераждане.

Първото нещо при слепотата, което пада и се стопява за стотици години, това е слузта на тщес­лавието. Търсейки и познавайки само същината, ин­трозрящият рядко попада на "андроиди" при избора си, тъй като чувството му за добро и зло е префи­нено до най-високи предели. Очите имат този не­достатък, че още не могат да отличават абсолют­ната красота от подправената и затова 90% от зрящите се подхлъзват именно по този линия. Съ­щевременно, мисълта как изглеждат в очите на дру­гите е постоянна душевна гангрена дори у много напреднали човешки индивиди - и затова почти ви­наги суетата ги поразява непоправимо. Въпреки ума, красотата и дарбите си, обикновеният притежател на здраво зрение започва духовното си развитие едва на старини, тъй като тогава отпада мисълта как го оценяват външно другите.

Слепият човек, в повечето случаи ангел, се раз­вива душевно по акселеративна крива, т.е. рязко на­горе, почти стигайки вертикалата. Ако не беше така, нямаше да се тълпят толкова много ангели и божества пред вратите на въплъщенията, опреде­лени за слепородени или по-късно загубващи зрени­ето си. Щастието, което може да изпита и подари вътрешновиждащият, почти няма сравнение с нищо познато. Дори Абсолютният Дух периодически се предава почти изцяло в обятията на ясновселената и затваря очи, понеже само затворените очи възбуж­дат Трите Интимни Ритъма. Ето, дори и "окáтите" затварят очи в трите най-сюблимни момента на вътрешния живот: насладата при хранене, насла­дата при спане и насладата при сливане. Тези три велики свята са представени от водните знаци в зо­диака и са под прякото управление на Пралайа - Вла­детелката на Космичната Нощ.

За всички, които са следили внимателно осияни­ята на Елма, ще стане ясно, че светлината е поле за съществата от физическия свят, но виделината и яснината са необозримите простори за зрението на ангели и божества. Слепите хора на Земята имат това огромно преимущество, че могат да си изгра­дят усещания и понятия за виделина и яснина. Това е рядко постижимо за обикновен простосмъртен с действащи очи навън. Суперфизата, хиперфизата и яснофизата у слепия не са в латентно състояние, а се проявяват много повече, отколкото у зрящия. С много прости упражнения, интровиждащият - т.е. външно слепият - от Школата на Пралайа може да почне да вижда не само светлини и цветове около себе си, но и живи форми. Ако редува Божествена му­зика, Божествена поезия и тишината правилно, сле­пият скоро попада в Школата на Учителя на Небето, където сетивата му работят с пълна сила.

Очите обикновено са първата пречка за помне­нето на космичните пътешествия със съучениците от Школата, защото светлината, колкото и да е прекрасна, подтиска мощно центъра на спомените за нощните излъчвания. Светлината, шумът и про­зата, материализмът, както и масовата култура, в съчетание с месоядството и прочие, държат ду­шата в тялото закачена на всичките ú "кукички" и "спиралки". При заспиване кукичките се откачват, а спиралките се извъртат в такова положение, че раз­решават на астрала да лети в рамките на плане­тата, а на умственото тяло - в пределите на Слън­чевата система. Ако спиралките се извъртят още малко - и то всички едновременно, - започва разширя­ването на душата - будическато тяло. Духът може да управлява скоростта, с която тя се разширява в будическата вселена. В случай на просветление, тя се разширява с шеметна скорост и опознава безброй светове едновременно. Случва се и най-върховното - разширяване до безкрай само за един миг. Това се нарича преживяване на "нирвана" или "9-те блаженс­тва" едновременно. Ако само за миг посветителят допусне светлина в помещението и събуди посвеща­вания, може да се получи най-лошото - душата да не се събере мигновено. В такива случаи може да се стигне до полудяване или смърт.

От всичко това разбирате, че слепите хора са облагодетелствани повече от всички други при пъ­туванията навътре. Това, което зрящият възприема като разширение, се дължи на неговата пространс­твена илюзия и на триизмерния му опит. Живозря­щият (незрящият външно), напротив, може да усети как душата му лети с небивали скорости от перифе­рията към центъра - едно неописуемо падане без чувството за страх и с усещането за едно свидно Завръщане. На практика, не само нощем, но и денем слепият е в особен унес и излъчва неописуема кра­сота, хармония и доброта, защото живее в този не­обхватен свят.

 Всеки сляп гражданин е под прякото ръководс­тво на Бога - и обичта на Мировата Майка струи през порите му със свежи, приятни вихри, които къ­пят всички наоколо. В бъдеще слепите ще бъдат ос­вободени от всякакви житейски грижи, само защото са центрове на неизказана космическа чистота! Те играят ролята на Луната и ясновселената да извли­чат нечистотата и глупостта на зрящите и да ги пращат нависоко в стратосферата, където те се разлагат. Човек, който има шанса да обича сляп и да се грижи за него, съкращава преражданията си по­вече от молещия се или работещия без пари. Не е грях да плащате на секретари и разводачи, но пред­почитайте да ви помагат обични души, защото така се съкращава еволюцията им. Ако няма такива - при­мирете се и не давайте на търговци да повишават цената си за мизерните си услуги.

Когато слепият слуша музика - предкласика, кла­сика, романтизъм, - в неговата аура стават процеси, непознати при външнозрящия. Последният не умее да се концентрира за повече от няколко минути и затова музикалните форми, които се сътворяват в аурата му, не могат да се разширят с повече от ня­колко десетки метри радиус. Те рухват неизбежно или се пръсват на всички страни поради разкъсаното мислене на зрящия, заради суетността му и проник­ващата светлина през клепачите. Ако хората имаха понятие от лечебните свойства на слепия човек, те щяха да направят безплатни концертите за него по цял свят, за да може винаги да има поне един сляп по средата на залата. Разширяващата се аура на инт­розрящия - т.е. слепия - по време на Божествен кон­церт отразява абсолютно точно архитектониката на музикалното произведение, обогатява я със собс­твени орнаменти и ажурни дантели и повдига ду­шите на слушащите до такива висини и ширини, ко­ито са достъпни само на бременната. Същевременно философът, математикът, поетът, когато няма външно зрение, се скачва непосредствено с ясновсе­лената, без да има нужда от посредници от духов­ната йерархия. Ето защо, на практика, в ясновселе­ната плуват предимно души на бременни, кърмещи, математици и слепи на Земята - за всички останали тя е недостъпна.

Боя се, че някои могат да ме разберат непра­вилно. Ние много добре виждаме и злите хора, полу­чили слепотата като наказание или озлобили се по причина на ослепяването. Виждаме всемирната скръб на външно незрящия - от това, че се мисли за "още­тен" от Природата или живота. При все това, шан­сът при слепородения си остава най-голям, а на из­губилия външно зрение в детството или младостта си - достатъчно голям, за да се надява на бърза ево­люция и опрощение с особена сила.

Сега нашите приятели-интрозрящи могат да бъдат полезни на Новото Дело на Небето както ни­кой друг. Слушайки осиянията от записите, те ще разпространяват Словото с аурата на духовното си тяло много по-съвършено от външнозрящите, за­щото имат абсолютна концентрация, добро сърце и дарба за разпознаване на Истината. Интрозрящият, наречен "сляп" на Земята, за нас е не само яснозрящ (ясномислещ), но е и ясночувстващ.

Ясноусещането, ясночуването и ясночувства­нето са три уникални дарби на милия род на анге­лите, пожертвали се да дойдат на Земята като слепи. Трябва да знаете, че между слепите има много повече Посветени с приключила еволюция, откол­кото сред ококорените за света. Има адепти от та­кава сияйна висота, че се налага да крият всемогъ­ществото си като слепи. В бъдеще Природата ще преустрои сетивата ви така, че да можете да изк­лючвате зрението, слуха и пр. по желание. Тогава вие ще имате постижения, достъпни само за някои хора с увредени органи на възприятията. Увреден ор­ган - това е истинско благословение, в сравнение с увредено сърце, което не умее да обича, увреден ум, който не разпознава Истината и увредена душа, ко­ято не желае да се грижи за по-слабия.

[В духа на Словото, при което често се включват и други ипостаси на Бога и различни йерархии, по-долу, явно, Елма е дал думата на божествата-илухими или говори от тяхно име, понеже Той е и илухим – б.п.]

Ние виждаме отвътре. Под "ние" разбирам илу­химите - божества от ясновселената, строящи оп­ределеното Битие. Проявеността може да е мисия и задача на други същества, но определеността е наша и затова ние умеем, преди всичко, да се самооп­ределяме. На Земята предимно незрящите стават наши стълбове и централи, тъй като висшият ма­нас, т.е. принципното и причинното тяло на тези удивителни хора е функциониращо, неспящо, за раз­лика от повечето зрящи. Това дава на интрозрящия първенство в самоопределянето към Истинската Истина, Истинската Любов и Истинската Мъдрост, като повечето слепи не подозират това, защото са простодушни и затова ухаят на нюкс. Нюкс е мириз­мата на ангелите, независимо въплътени или невъп­лътени.

Ние молим вас, екстрозрящите, да водите сест­рите и братята си от илухимния свят по планините, защото така имате шанс да бъдете забелязани. Слепият свети тъй силно и благоухае тъй прек­расно, че Нашите го забелязват от космичните простори дори и когато почуква с тояжката си из градовете; но когато е планинар, той се разгръща във всичките си цветове, музика и благоухание - и щастието да сте му придружител, рядко може да се сравни с някакво друго щастие. Когато взимаме ваши слепи от планините ви заедно с техни зрящи прид­ружители, се случва нещо много странно за вас: на определена височина, слепите проглеждат, а т.нар. "зрящи" ослепяват. Тогава кой кому е бил водач?

Когато интрозрящият трýпа в същината си асуúн, колóн, орлáндиум, отáн или някоя друга есен­ция на безсмъртието, концентрацията им е сто­тици хиляди пъти по-голяма, отколкото в обикнове­ния човек. Това се дължи на факта, че монадата на слепия обикновено не е разцепена, [не е шизоидна] - тя се е затворила и възстановила още в ранните години на детството му. Затова вие ще чуете музиката на душата му много по-ясно, отколкото тази на "пожи­рающите" външни впечатления.

"Зрение" и "пожирание" - животинска лакомия - имат един и същ корен и затова сега поглъщащите с очи съвременните адски филми и картини на града съкращават ясновселенското си тяло и трите ду­ховни тела до размерите на атоми, докато у някои угаснат съвсем.

Богинята на слепите се нарича Унзúна и отго­варя не само пряко за всеки слепороден или загубил по-късно зрение, но и се грижи за кармата и дихар­мата на всички, които са свързани със слепите. Уни­жаването, онеправдаването на сляп човек тя наказва много по-строго, отколкото "редовата" карма; но проявената милост и сърдечна, практическа грижа за нейните деца на Земята тя награждава пребо­гато. Защото, да обичаш интрозрящ и да му пома­гаш, е почти равносилно на подвига за бременната. Който призовава богинята на вътрешновиждащите с нейното име, непременно ще получи отговор. Тя е сляпа като Майка си Пралайа - и затова вижда и чува всичко! Евангелúя е светица-илухим, закрилник на България - и докато тя е жива на Земята, България е защитена. Отиде ли си, само интрозрящите са в състояние да поддържат такова поле над родината ни, ако продължават да се интересуват от Същи­ната, а не толкова от формата.

Кол, Конóл, Конолóл!

От любовта на яснозрящите (т.е. слепите) към Словото, сега зависи колко ще остане от континен­тите над водата!

20,00 ч.

Елма желае да се правят комплекти касети с беседи и осияния за Съюзите на слепите в столицата и по места, на­чиная с това послание.

Оригинална снимка на мансардата в Бургас, където се получи Осиянието за яснозрящите. На това място протече и импровизацията по разказчето “Легенда за Зорницата”, в която взеха спонтанно участие няколко любими приятели.

Както всеки път, и днес ръката на единатора се насочи към "случаен" том от Словото и го отвори напосоки. Излишно е да се повтаря, че тук няма никакво предварително търсене или ползване на избрани цитати по теми (то и такива няма) - че мислите, които се падат при отваряне на беседи от Учи­теля Беинса Дуно след всяко осияние от Елма, винаги съвпа­дат абсолютно с темите от осиянието. Ето какво се падна днес:

"Христос намаза с кал очите на слепия и той прогледа. Тогавашните учени се събраха около Христа и започнаха да Го разпитват как е станало, че слепият е прогледал. Те искали да знаят сляп ли се е родил и, ако се е родил сляп, коя е причината за това: той ли е сгре­шил нещо, или родителите му? Значи, според тогавашната философия, невъзможно е човек да се роди сляп, без да има някаква причина. Христос им отговори: "Нито той е съгрешил, нито родителите му, но за да се явят делата Божии чрез него." Тогавашните хора не разби­раха какво им говори Христос, но и сегашните не разбират. Някои хора разбират Христо­вото Учение, но повечето не Го разбират. След като задаваха много въпроси на Христа, хората искаха да знаят защо отвори очите на слепия. Има смисъл да се задава въпроса, защо някой е извадил очите на човека, но да питат Христа защо е отворил очите на слепия, този въпрос не е на място. Слепотата е ограниче­ние, което трябва да се премахне. Христос срещнал един сляп и отворил очите му. Каква по-естествена постъпка може да съществува от тази? Много слепи имаше по това време в Израил, но Христос не отвори очите на всички, а само на едного. Защо? Той имаше ня­какво отношение към него. Наистина, след проглеждането си слепият стана ученик на Христа. Христос дойде на Земята да помогне на ония, които бяха външно или вътрешно слепи, но същевременно бяха готови да изпъл­нят волята Божия. Ония, които не са готови да изпълняват волята Божия, ще слушат и ще гледат, но нищо няма да чуват и да виждат. Значи, не на всички е определено да се отво­рят очите и ушите им, да прогледнат и да възприемат Словото Божие.

Сега, пренесете факта за отварянето очите на слепите във вашия духовен живот и вижте: не съществува ли такава слепота и във вас? Кога се отварят духовните очи на човека? Когато дълбоко в душата си той по­желае да прогледа, за да служи на Бога и да из­пълнява Неговата воля. И слепороденият, на когото Христос отвори очите, носеше в себе си желанието да изпълни волята Божия. За­ради това желание той очакваше да дойде ня­кой да му помогне. Според индуската филосо­фия, ще кажат, че този човек е ликвидирал с кармата си, затова е трябвало да прогледа. Ние пък казваме, че кармата го е напуснала." (Том "Божественият глас", стр. 7-8; 26. VІІІ.1930 г.)