952.1997.01.06 Аум-Херим-Олм

Книга 27


6.01.133(1997)

 София-Изгрев

АУМ - ХЕРИМ – ОЛМ

Възглас, дошъл в края на това осияние. Всички бъдещи народи на Господа щели да пеят тези думи като мотив на песен в духа на това осияние – неин вълнуващ припев. И на земята, и в кос­моса, ще ги пеят. Гениите на човечеството ще им измислят музиката. Тя и сега звучи.

10,30ч.

Днес, 6.І.133г, точно в 10ч28м30с. Звездата на Елма падна и алената светлина на Отца угасна и в тази къща. Дали имаме право да я включваме отново, трябва да се пита. Напрегнатите събития от тези дни доведоха до няколко ярки резултата, един от които е този. Трагично ли е последното самодейство, свалило големия и тежък кръг с Христовата Звезда – или това е само знак, че Учителят е верен на Своята същност: Милостта и Абсурда? Милост – да изгаси външно магическия атрибут на Своето присъствие в България, за да не дига пак сърца и души на нокти от проблеми и свръхенер­гии; абсурд (за религиозното съзнание) – да прекрати досега преклонението пред една форма, един нов фетиш, с наде­дата светлината на Тот или искрата ни Божия да засвети по-ярко и алено вътре в самите ни сърца?

           

Накратко: преди два дни, по системата на принудител­ните разяснителни разговори, при които се изисква катего­ричен отговор от Елма, се наложи да се разкрие  драмата на едно много древно прераждане в Асирия на двама космически артисти, които се сблъскват на сцената и до днес. Бе извър­шена предизвикана психохирургия, за да се изреже една заг­нила част от далечното минало. Според едни, операцията е успешна, според други – не. Тук не могат да се излагат под­робности, за да не се накърнят тези души, но може да се каже, че идентифицирането с една или друга роля е тъй голямо, вживяването – тъй силно, че зарастването на раната е проб­лематично. На всичкото отгоре, неделикатни асистенти, очевидци на операцията, бъркат в раната с остри предмети, използвайки информацията, която са узнали, не като повод за милост или критерий, а като осъдители, палачи. За създа­лата се ситуация в София, от години наред няма само един или двама “виновни”; нещо повече – не става дума за вина. Презумпцията за вина и виновни е дело на необработено чело и лош камперов ъгъл. Ние тук само се учим, и в постиженията и грешките на всеки едного участваме всички, без изключение.

Една надежда за нормален обрат на събитията и по-светло бъдеще е още един изненадващ, неочакван акт на тройно и групово яснодейство. Ето как стана това, пред очите на всички:

            Една приятелка сподели, че при спонтанно отваряне на томче беседи от Учителя й се е паднала много силна мисъл, в пълен синхрон със събитията в момента. Обаче четящият иска да види как започва мисълта още от предишната стра­ница, понеже вижда нещо много интересно в нея – и понечва да разлисти назад, но страниците не са разрязани. В същия миг двама приятели, сякаш са се наговорили и репетирали, за част от секундата поставят пред държащия томчето два ножа, еднакви по дължина, но единият – черен, а другият – бял... Схващащите момента стаяват дъх от изумление. Да­ват ни се едновременно, и то в една посока, и двата ножа: Черният и Белият. Само за единия от тях всеки посветен от съответната ложа хилядолетия наред прехвърля планини от подвизи! Сега ние виждаме, че на нашата група се пада велик и страшен дял да владеем и двете Змии - подвластните на Всемирната ложа. Това е една огромна надежда събитията да бъдат овладени и нещата, най-сетне, да потръгнат.

           

Четящият довършва с внимание първата част на падна­лата се мисъл (с кой нож е разделил страниците?...) – и разказва за един случай, на който е бил очевидец. В беседата Учителят говори за това, че хората и ангелите, чиито имена са записани на Небето, имат по една светла звезда на че­лото. А четящият от тома с беседи припомня на прияте­лите един действителен случай за един странен човек, “вяр­ващ с дарби”, който влиза в един ресторант и разпознава един “човек на Духа” по звездата, която свети над главата му, тъй като над главите на  всички останали там имало черни звезди. В коментара се засегна въпросът, какво значи звезда на челото и какво – звезда над главата.

            За съжаление, това томче си го взеха или не може да се намери сега тука, но въпросната мисъл, развита от Учителя по-нататък, напълно съвпадаше с това, което стана в мо­мента. При подобни случаи, в чужбина учениците изпадат в ням възторг и благоговение и не могат да говорят най-малко един час или тихо се разотиват, за да съхранят Чудото, По­редната Изява на Присъствието, но тук ние моментално се разприказвахме, пак всички едновременно и на пресекулки -  не само за случилото се, но и за куп други неща. Не че Небето не може да въведе ред, но то иска да изследва докрай причините за нестихващата мощ на Морето от Азове в пострадалата душа на българина.

            На другия ден гледахме за пореден път “Сърцето на Дра­кона” с Шон О'Конъри – препоръчан на приятелите за под­готовка и защита на колективна дисертация. Новото, което бе забелязано този път от трима приятели едновременно: Белият е с черни дрехи и черен кон, а черният – с бели. Какво може да означава това? – припомняме си мисълта на Учителя, че всички адепти на бялата ложа задължително минават и през школите на черната ложа, за да могат да разпознават злото и методите му. И обратно: черните се допускат до университетите на белите, с някаква странна цел, засега необяснима за нас. Разбираме само, че белите знаят и виждат всичко, но си служат само с бели средства, а черните не само също знаят и виждат всичко, но си служат и със своите, и с белите методи – за да могат да заблуждават. Много е тънка играта. А Всемирните командват и уравновесяват първите и вторите. Те владеят и белия, и черния нож.

            Като се стигна дотам, някой попита кой приятел снощи кой нож подаде - и отговаря ли мантията  на душата му на ролята, която играе – или не.  Тъй като такъв разговор е над равнището на нашите възможности да виждаме и отсъ­дим, оставяме на бъдещето да разреши този проблем. Има една много хубава приказка в Евангелието за делата, за пло­довете. Едни плодове внасят разкол в школата, а други – мир, единство, обединение. Когато някой се усеща като локомо­тив, а не като вагон, не бива да дърпа композицията в проти­воположната посока. Има специални сигнали със свирката при два или повече локомотива, за да вървят с еднаква скорост или в еднаква посока. Тъй като някои не обичат да са нито на опашката, нито даже втори, те дърпат или бутат накъдето си искат и както си искат. При мимикрия, кандисват и на втора машина,  и на средна, но или се опитват да налагат темп и посока на първата, или откачват вагони и превключ­ват стрелката на друга линия, без да са питали Диспечера. Последствията през всички векове досега са известни. Най-нетърпеливите превключват стрелки и под колелата. То­гава.... Що се отнася до низтребимото  нашенско локомо­тивно съзнание, което иска и може да дърпа вагони незави­симо от товара и количеството или наклона, Съдбата казва: “Прекрасни сте, но в чужбина. Там, на пъпа на света или по со­каците му, вие сте без конкуренти; но тук не ви искам. Тук сте само влакове от машини, вагончета почти няма (или гор­ките вагончета помежду вас!..). С истерична свирка и пълна пара всеки слуша само собствения си глас до делириум (или го влачат до побъркване други луди машинисти, ако случайно още е вагон....)

            Иска ли Господ да каже нещо и по тия въпроси?

- Не иска... В Духа, с който си седнал да се оп­лакваш от приятели и българи – не иска! Не пренеб­регвай диамантената струна на българина от съз­дание мира, която не става предател на Учителя си при никакви обстоятелства! Не забравяйте, че само французинът може да свири най-нежно на тази струна. Само русинът и рускинята могат да пуснат по нея такъв ток, че струната да освети Всичките небеса и преизподни. Само Божественият англичанин може да изпарява струната в Дух, за да върши ис­тинска работа. Само американецът прави от стру­ната перо, с което Словото Божие отива по всичките Вселени. Само Божественият юдей е в състояние да огъва българската струна в ребра на куполи, където да живеят безплатно и бедни, и богати. Само Бо­жественият идалго, съратникът на Христа, има не­укротимата мощ да преклони рогата на Златния Те­лец и да ликвидира с парите и имотите, в името на Божествени пътешествия и преживявания. Само Бо­жественият арабин може да освободи от робство напълно всичките божествени майки по света и да ги обезпечи с лична свобода и райски градини. Само ази­атецът и тюркът са верни на Мировата Душа – яс­новселената - и могат да укротяват злото, да пи­леят нежност с океани, да слизат в кладенците на мъдростта до първоосновите на Битието!

Картината се казва " Денят на Земята - прегърнете се !"

Ако искате да пиете от първоизворите на Би­тието – научете се на що са способни народите на Господа. Никой не познава Любовта и Бога по-дъл­боко от африканеца! Само римски, италиански дух открива сродната ви душа в подмолите и просто­рите на Битието! Северните народи дават телата си на ангелите; с Господа те са на “Ти”; ирландци, шотландци, унгарци, грузини, армени, азър­байджанци, румънци; о всички останали народи на Господа – елате горе в Новата Земя, на Новото Небе! АУМ- ХЕРИМ – ОЛМ! Е!' (С последното “Е”, вместо “амин” (“Да бъде”), Елма казва, че нещо вече е (б.х.).

Тези думи “Аум–Херим–Олм” звучаха като дълбока мис­тична песен без думи, още преди да бъдат дадени. Все едно, че някакви представители на обединените народи пеят някъде в особен прозрачен храм във величествени планини или направо в Космоса, пътувайки от една вселена към друга. Какво ли не раждат няколкото часа подарени самота и безмълвие! Толкова е прекрасно, че когато дойдоха накрая писмено и словесно ду­мите, като рефрен на този невероятен химн и се изписаха на лист (“Аум – Херим – Олм”), те прозвучаха като напълно поз­нати, сякаш хиляди и милиони години сме ги пели по всички светове.

И изведнъж стана ясно, че свръхмистичната тема на тези думи може да свали и изразù с песен и музика засега, на Земята, само Амунда – най-вълнуващият композитор и импро­визатор на окултна музика в братството и света след Учи­теля! Чува се нейният скъп глас, който пълни и до ден днешен сърцата и душите ни и сякаш тя самата, съвършено неземна, млада и прекрасна, пее в дует със себе си – като възрастна, както я познаваме. Никога досега в живота си, един неин при­ятел и много близък от древността, който днес видя, чу и описа това видение, не е преживявал такова нещо! Едва ли не химнът й ще се пее в самото ООН, ако тази организация е на нивото на едно истинско общество на народите. Не, изглежда има друго, което съществува от най-древни времена и сега пак идва времето да излезе навън. По пътя към една прия­телка, която вече е наготвила обяд и чака гост според уго­ворката (В.П.), нещо говори ясно, че Амунда е посветител не само на американския народ, но и нещо като дух-обединител на народите.

В. прочита осиянията, и когато чува за размислите и откровенията относно В.Н. по пътя за насам, става и донася няколко двойни листа, напълно непознати за онзи, който си мисли, че познава до листче всички издания на Братството. Оказва се, че са песни от Весела Несторова, издадени преди повече от половин век от Сава Калименов в Севлиево. С много хубав художествен шрифт, и цветни илюстрации.

Една от тях изобразява хора, обединяващи ръцете си над едно пламнало сърце. Музиката и текстът от В.Н. е “Химн на обединените народи!”... Абсолютно потресаващо!