953.1997.01.06 Няма мърдане!

Книга 27


6.І.133(1997)

София - Изгрев

НЯМА МЪРДАНЕ!

- Възникнаха още въпроси по повод случките днес. Първо: поради идването на предишното осияние (ДХО) [такова осияние липсва и в преписаните, и в библиографията; да се провери още веднъж в оригиналите], течеше закъснение за гостуването у В. За да не се губи ценно време, спасението бе таксú. Излезе 780 лв.; парите - народни. Най-голямото отстъпление досега, почти чудовищно! Имало е 5-6 много спешни случая да се взимат народни пари за трамвайни билети и после веднага обратно в касата; в останалите случаи - ходене пеш от Люлин до Младост. И сега планът бе да се ходи пеш, защото детски и братски пари не се пипат, но тогава пък нямаше да станат нещата, които станаха у В. Времето е крайно ограничено, вечерта има още две срещи, трябва да се ходи много пеш. Добре е за фигурата - никакво движение напоследък… Тъй като вече е имало тежки уроци за подобни случаи (макар и само 5-6), и днес не трябваше да се вземат от касата народни пари, дадени за строго определена цел, въпреки че твърдо ще бъдат върнати с лихвата към съответния дял, и то скоро – очаква се подкрепа. Но поради нарушаване на принципа, урокът трябваше да се приведе в действие още сега - пеш, обратно през половината София. Дали това бе правилна постъпка? Дали закъснението за следващата уговорка е по-малък грях от този, ако сега бяха дадени парите за още два билета? Вътрешният глас подсказва, че грешката трябва да се поправи веднага. От 780 лв. се извадиха 80 за двата спестени билета. Но сега отгоре отчисляват още 200, защото шофьорът нарочно бил въртял по околни пътища - и той щял да си плати за това. За доказателство, сякаш някой влезе в краката на ходещия пеш и те тръгнаха по най-прекия път, без мозъкът да познава тези квартали и улици. Изведоха го абсолютно точно където трябва, макар че вече бе тъмно.

Правилни ли са всички тези разсъждения и маневри? Вярно ли е, че дължа на перо "албуми" 500 лева, а не 780? Реално отидоха 780, по какво счетоводство се опрощават тия 80 по­ради връщането пеш и 200 - за вината на шофьора? Или Господ ще ги компенсира, защото е изпълнен Законът?

На своя отговорност, в момента замразявам тези въпроси и евентуалния отговор, тъй като и друг път - 3-4 пъти вече, - в резултат на подобни писàния, приятелите дават пари или купуват едномесечни или тримесечни карти за транспорта, а това може да е вид подсещане. Не вярвам да е подсъзнателно изнудване, просия или биене на чувства - анализът на аурата чрез ретроспективно наблюдение винаги може да докаже това. Но почти сигурно е, че от недосещане или липса на опит съм допускал текстове с такива проблеми да бъдат предадени незабавно на "ЦАРя" и от там всички да ги четат. Нали е имало случаи на блокирани осияния? Защо тогава Елма не ме е спирал да давам и тия с описанията на мои затруднения, след като има опасност да изнудвам подсъзнателно приятелите? Или проблемите, третирани в отговора, са толкова фундаментални, че Той пренебрегва опасността от неволно подсещане?

Толкова тънки въпроси, че… Изключително тънки и сложни… Например, получил си стотици или хиляди долари и си даваш десятъка или нужната част където трябва; или ги даваш като цялък за Пентагралната Каса, която оневинява почти всички светски приходи. Това не е ли своего рода "откупване"? Небесното Счетоводство не пресмята ли на кантара, че си дал неизмеримо много повече, отколкото получаваш? Тогава защо си тормозиш душата и се изпотяваш по три пъти на ден, защото за пръв път в живота си взимаш от народните пари за таксù - при това не за своя лична, а за братска работа, и при всички случаи ще ги върнеш? Или нарушаването на Закона не касае кошовете, които си дал?

21,19ч.

- Не се прави сметка, за това, което даваш. Ако ще и планини да си раздал, не мислú, че не те лови закона, когато пипаш народна стотинка. Не смачкаш ли, не скъсаш ли билета, ако не си успял да го продупчиш, лепва ти се на гърба! Такъв провал като днешния не се прощава. При закъснение по обективни причини - а по-обективна от получаване на осияние няма, - ходенето пеш при липса на пари за билети не се отменя! Неизпълнена уговорка поради намеса на Христа се зачита от Него за благодат. Който ни се разсърди или направи забележка при такова изключение, а даже и когато не е изключение, не заслужава да го наричаме “приятел”. Приятелят прощава 77 пъти по 7, познатият прави забележка, непознатият остро ни осъжда, а врагът не прощава. Любещият прощава 777 по 7, а сродната ни душа е напълно сляпа за погрешките ни. По това ще се разпознавате.

Сега, Законът е строг. Изчисляваш колко пари си обрал от парите, дадени по предназначение - и ходиш пеш в рамките на тази сума, изчислена в трамвайни (автобусни) билети. Ако не се изпълняват тези упражнения на Справедливостта, ученикът ще трябва да заплати по друг начин.

Значи, аритметиката е следната:

Ограбил съм перо "албуми" с 500 лева. Това прави 12.5 билета х 40 лева. Следователно, 12.5 пъти трябва да се ходи пеш - ако трябва и от Младост-4 до Люлин.

Може ли да не си ходи пеш, ако междувременно дойдат пари и се върнат в ограбеното "перо" с лихвата за изминалите дни? При оперирано коляно и накуцване след дълги трамбовки по асфалт, плочи и паваж, няма ли друг начин за изкупуване на вината?

- Може, но само чрез извървяване на съответните километри в планините. Бог ги приспада, но с лихва...

7.І.133г., 15,50ч.  Току що дадох 100$ от детските за едното дете, за да се спаси другото. Г. отново е напуснал елитната художествена школа на Н.Майсторов, за да работи по строежите – трябват му пари за наема. Учителите му са много недоволни, че прави така - наричат го "нов български гений", а чисто по български трябва да мръзне през януари на постройката. Иначе чудесна закалка, типична за баща му, дядовците и прадядовците му – чисто мъжка позиция. Но бащино сърце не трае - и даде парите, събрани за другото дете. Грях, грешка ли е да се лишава едното дете за спасяване на другото, когато е в бедствено положение? Досега вече са взети 40$ от издръжката за другото - и на съвестта тежат не само те, но и лихвата им от 29.ІХ.96. Сега за 100-те му $, дадени днес на Г., започва да тече лихва по съвест от днес. При всички случаи, 140$ ще се върнат на другото малко по-късно. То няма да ги получи този месец, въпреки че и той с майка си и двете си братчета може да гладуват в чужбина. Те въобще не знаят, че за тях се събират пари тука и въобще не ги очакват. Може и да не гладуват, понеже майката се е оженила за друг християнин – той също е приел ролята на “истинския” баща и децата му не знаят, че тук няма биология. Само Бог знае децата ни наши ли са или от други бащи, а ние сме приели тази роля за пред обществото, за да имат децата и майките морална защита. Последния път отказах на още една самотна майка да осиновя синчето й – един ангел на Земята. Не съм имал никаква близост с нея. Само аз си знам как изстрадах този отказ: толкова много майки и деца са бедни и нещастни, изоставени от физическите бащи! Но приемеш ли бащинство, ти си длъжен пред Бога и материално, не само морално – въпреки молбата на дадената майка да се ангажираш само морално. Въпросът е: грях ли е, когато закъсняваш, правейки маневри, за да спасиш в даден момент най-закъсалите? Едно време мислех така; отдавна вече знам, че не сме родени да спасяваме хората материално, нито това е практически възможно, ако осиновяваш повече деца...

И още два въпроса, свързани с пари, но и с Елма:

3. Вчера дойдоха две жени у В. Едната й урежда телефон, тъй като, идвайки на новото място, някой вече е наредил да се вземе нòмера от тази квартира и явно го е продал на друг (а тя си има право и тук, и от предишното място). Сега ú искат 70-100 хиляди лв., за да ú дадат нов номер. Откровено ú е казано, че това са само номерá "изпод тезгяха", които се продават по 100$ на фирми - инак се чака с години. Посредничката се кълнеше много невинно и много старателно, че няма лична изгода от тая работа... Възможно е, но защо трябваше да го повтаря 10 пъти с крайно извиняващ се тон?... Всъщност, парите се делят между шефа, технùка и посредничката – това веднага се дава “на кино”, пред очите ни... Значи, сега В. трябва да извади като мистър Сенко 100$ от нищото, защото са ú взели телефонния нòмер - или да чака с години и като й дойде редът, същият началник ще каже: "А, тая е оная същата, дето…" - и пак няма да ú даде (тази заплаха бе изречена 6 пъти от "непричастната" посредничка...). Затова В. дойде в хола много притеснена и помòли за съвет пряко от Елма. Той каза да не се съгласява - имало вариант да стане много по-скоро и по-евтино. Ако склони и намери тези пари, ще платят кармично изнудвачите и децата им. Но ще плати кармично и В., защото става съучастник за плодене на изнудвачи. Тук обаче въпросът е такъв: в действителност, В. има в наличност 100$ и повече, но ú трябват за довършване на ремонта и за да има какво да яде. Затова тя се е колебаела, но накрая е склонила и им казала, че ще даде 100$. Посредниците идват ухилени, но се налага да посърнат, след като В. се е посъветвала междувременно с "добър приятел". Посредничката, честна попска дъщеря, 15 минути на изпроводяк защитава с невинни очи личната си незаинтересованост и повтаря рефрена: "Но след 3-4 години, като тú дойде редът, той ще се сети коя си - и тогава…" Затова продавал само на фирми, а не на частни лица, тъй като последните били “едни такива”… А ето сега, толкова трудно се било уредило, пък В. трябвало да се чувства много виновна, че се отмята...

Описвам всичко това по две причини, даже три. Първо, за да се регистрира още един случай на контакт с Елма; второ - за да се пита не е ли било по-добре предварително тя да проучи точно кой, как и за колко пари е продал нòмера на завàрения телефон, и не трябва ли да бъде това санкционирано. И за да спомена, че при преместването ú не се е откликнал за помощ никой от приятелите въпреки молбите ú, освен вечният А.

Строгостта на последствията от тоя случай в един дом на Словото ще е по-голяма от обикновено, тъй като Елма бива прекъснат за отговор по личен въпрос – за да изслуша частен проблем. Енергиите на едно прекъснато, макар и с Неговово съгласие, Ж.Л.О. (Живоструйно лично осияние), са тъй силни, че някой ще си сърба попарата незабавно и с лихвите. Не само помолилият (той не познава за­коните на Контакта), но и единаторът. Едва по-късно, редактирайки това описание на случая, си обяснявам най-после защо не е дадена втората част от личното послание на Елма до В. – вече 14 години. Всеки път, когато се виждаме, тя наб­ляга с подчертан укор и огорчение, че е единствената приятелка с “половин лично послание” – защо Елма не искал да го довърши... Причината не е конкретно случаят с телефона – той е само симптом. Това е едно особено отношение към духовните и материалните въпроси, което си остава задача за някои хора. Ученикът не нарича Учителя си “Дънов”. Духовният човек пуска някого без наем в една от стаите си или заменя големия си имот за поне два по-малки, за да спаси някого. Същата приятелка, когато е узнала, че И. има намерение да си подари имотите до шушка на божи хора, й е казала: “Внимавай да не те изработят и тебе и да останеш на улицата...” – Никой никого не е “изработвал” - това е пълен абсурд. Ако други хора от духовните общества правят това, то си е техен проблем. Както останалите смъртни, и те ще обявяват инициативи и ще събират пари от народа, ще ги въртят из банките за лихва, ще ползват усвоените средства и имоти за свои цели - дори за отдаване под наем и пр. Изключено е да ги употребят за Словото в оригинал, за спасяване на хора на Словото и на бедстващи деца и майки - и т.н. Когато става дума за “Словото в оригинал”, имат се предвид стенограмите и обучените лично от стенографите как да ги разчитат – а не за беседите, както се издават днес. Става дума за директния достъп до Словото както в акаша, така и до Вечно Течащото Слово.

 Днес текоха още разсъждения за Пентагралната каса. Правилна ли е мисълта, че в една 12-орка участници в една каса трябва да има задължително по една бременна или една кърмеща или една майка с деца, но не повече? Освен това, трябва да има още един човек - единатор, импулсатор или ре­ализатор на Словото - на издръжка на една Каса. Значи, една дузина участници в Пентагрална каса трябва да е в състоя­ние да издържа двама души, дори и да са без никакви доходи. Двама - плюс децата им, ако имат. Това не лишава всеки от 12-те от право на теглене от локалната ВСК - това е друго перо. Значи ли всичко това, че дял І - "Слово" - не е само за не­говото директно съхранение, обработка и разпространение, но и за битови нужди на човека без лични доходи, посветил се изцяло на Словото? Перфекционализмът е похвален, но историята помни, че Учителят е одобрил по 60 лева братска "заплата" за всяка от стенографките. Редно ли е определен процент, т.е. "промил" от перо "Слово" да отива за лични нужди на проводника, импулсатора или реализатора - или да няма такъв модус, както е било досега? Ако може, тогава човек ще използва тези средства за свои битови нужди, а ако ги задоволи напълно - излишъкът ще връща за работа с опредметеното Слово: материали, копия, печат, разпространение.

Верни ли са тези разсъждения?

17,38ч.

- Живата Разумна Природа нашироко ползва метода за прехвърляне на средства и енергии от едно място или повече към друго, когато това е крайно необходимо. Тя си води прецизно счетоводство и рано или късно връща взетото, откъдето е взето. Тя има правото да ви взима част от богатствата и без да ви пита, ако това помага за правилното им разпределение по клетките и органите на Цялото или за зарастването на някоя по-голяма рана. Това вършат не само някои кръвни телца в организмите, но и определени божества, които вие наричате "елементарни частици".

От това следва, че подпомагането на по-бедния брат от средствата на по-богатия, особено когато положението е бедствено, е защитено от Законите на Любовта и Обичта. Когато детето е още невръстно или непълнолетно, няма защо да бъде питано; обаче взетото трябва да бъде върнато с лихвите, точно изчислено и според човешките закони, за периода на заема.

Вярно е, че окултният ученик никога не взема и не дава пари в заем, но прехвърляне на средства от едно буре в друго, когато се касае за критични мигове, се позволява. Само че трябва тънко да се прецени колко да се прехвърли, за да не спират и двете воденици. Ако едната спре, ще си имате неприятности. А щом детето ви стане пълнолетно, ще искате неговото съгласие за подобни прехвърляния. То самото би трябвало да се интересува какво става с по-бедните му братчета и сестричета, ако има монада в сърцето си. Но - никакви принуждения!

Що се отнася за "неправдите" в бита и личния живот, те са правди. За да ни отнемат нещо, значи ние сме отнели. И още ще отнемат! Щом четящ Словото живее сам и не отдава половинък, непременно ще го ограбят! Половинък не само от пенсията, но и от наличните спестявания, нестандартни приходи, ценности и жилищна площ.

          Бог или Кармата не са дракони, които стоят пред вратата на душата ви и охраняват бирниците. Но Бог Си има Закони - и специална йерархия следи дали тези закони се спазват. Ето защо болестите, старостта и недоволството ви ще изчезнат, ако си отдадете данта на Бога. Естествено, трябва да се дава от излишъка - не половинък от филията хляб или таксата за отопление. (За българските пенсионери с нищожни пенсии, които не стигат и за насъщния, на други места Елма казва, че половинъкът е нереален; нереален е и половинъкът или десятъкът от “излишъка”, понеже излишък няма. В такъв случай важи законът за стотъка – 1/100 част от всеки приход. Въпреки това, от цитатите из беседите на Учителя накрая се вижда, че Божественият човек и от 10 лева дава половинък – б.п.) Това го правят само светиите, а истинските ученици дават цялък. Те нямат собствено жилище и не могат да имат, понеже има много бедни по света. Но да имаш голям апартамент и да не го замениш за два или три, за да има за Словото и Майките, които са на улицата - това значи нещо, което Бог не иска да разяснява. Вече не един и двама приятели си отидоха преждевременно по тази причина - а слушаха касети и четяха молитви и беседи до захлас... Сега в чии ръце са големите им апартаменти?... (В Словото се обяснява, че когато такъв имот мине в наследтво на непреки роднини - не на собствените деца, - животът там се отразява много по-катастрофално на заминалите в другия свят. Обикновено е така, понеже обикновените хора вкарват месо и адски, прозаични взаимоотношения в предишната чиста територия, а това се предава и на духа на бившия собственик – б.п.)

Който не е отгледал две деца, независимо дали е раждал или не, не може да бъде приет на Небето. За някои това значи да си вземат или спонсорират сирачета, за други - да отглеждат Словото и Делото. Ето защо, 50-ъкът т.е. половинъкът е малко за такива. Ако самият бе майка на три деца, би давал 10% общ десятък и още не по-малко от 65% за децата си… Значи, половинъкът е само един резил за бездетните, колкото да си умият ръцете пред Господа… Това не е за критика, но за размишление.

10.І.133 г. 8,30ч.

Ученикът от Общия клас може да прави каквото иска, но ученик от Специалния клас, който няма деца, трябва да отсъства периодично от жилището и мястото си, ако са прекалено малки, за да може там да си вземат солук и други, които се гърчат от липса на самота. При по-големи имоти, той ги разделя на толкова малки жилища и парцели, колкото е възможно, за да има първо за Словото, после за Майките, Културата, Школата и пр. И – най-после - и за най-святите и бедните. Тези имоти са оборотни и се раздават по жребий за определен срок. Небето не изключва възможността да се облагодетелства и някой беден роднина, но предимствата са според добротата, полезността за всички и чистотата му: вегетарианци, непушачи, несъдещи и пр. Много кандидати за Младежкия клас са връщани на Земята по единствената причина, че нямат кредит на Небето. Такъв кредит се насъбира в определени звезди в звонково и течно злато, когато ученикът е живял при спартански условия и е уредил приживе наследствените си книжа според Божествения Закон.

А що се отнася до това, имат ли право Тръбите на Словото и Колелетата и Каросериите на Делото на "братска" заплата и пенсия, на “братски” хонорари, Бог по този въпрос мълчи. Само мълчи - и гледа. Където работят "братовчедите", има черни ложички в офисите им. При това, Слово, Дело и Живот, които почват да ходят пеш и боси - непосрещнати, непомилвани и охулени - отиват на друго място, където самú продължават да раздават. В тях няма понятие за взимане и лични проблеми, не удрят на просия за хляб, пътни и приют, понеже Словото самото е хляб, Делото води по звездни пътища, а Животът сам е приют за закъсалите, които са се “уредили”.

Но ролята на просяк понякога играе сам Иисус, за да очисти от грях имащите. Да походиш с Него, босия и одърпания, в една снежна утрин през гората, и да потънеш за миг в синьото на очите Му, струва повече, отколкото да имаш нотариален акт за цялата Вселена!

"Питам: колко души ще намерите, като влезете в дома им, да четат свещената книга на Любовта? По какво се отличава такъв дом? - В този дом царува мир, радост и веселие! Отношенията между мъжа и жената, между всички деца, са любовни - всички работят заедно абсолютно еднакво, навред се чува музика и песен, никакво противоречие не се явява между тях. В целия дом владее чистота и ред; нийде никакво петно! Мухи в стаите няма; кокошки, патици, прасета по двора няма; говеда в обора няма; газени лампи не се виждат, нито електрическа светлина - при все това, цялата къща свети… Никъде не сеят, ни орат, а нивите раждат - жито в изобилие имат; отникъде жито не принасят - а то иде при тях; извори нямат - а вода при тях извира; учители нямат, а всичко знаят; слуги нямат, но всеки им служи; пари нямат - но на всички пари дават…

Кажете ми: знаете ли някъде из България поне една такава фамилия, каквато ви описвам? - Такъв е образът на този дом, членовете на който четат Книгата на Любовта! Ако има някъде такъв дом, той ще бъде първото чудо в света, първата запалена свещ!

Като ви говоря тия неща, вие ще кажете: "Това са мечти само, това са илюзии…" - Не, аз не описвам даже една хилядна част от самата реалност! Апостол Павел, като видял този дом, тази религия, казал: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало, нито на ум е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят!" И затова той казва: "Отсега нататък не искам вече аз да живея, но нека в мен да живее Онзи, Който носи Любовта!"

Да допуснем, че ти имаш в джоба си всичко десет лева, но дохожда при тебе един твой приятел, на когото ти се кълнеш в любов и ти поиска пари назаем. Ти отваряш кесията си и му казваш: "Имам всичко десет лева, но ми трябват за обед". - Не, дай половината на приятеля си, а половината задръж за себе си! Законът е такъв! Ако двамата приятели изядат заедно десетте лева, тия десет лева ще се явят отново в кесията на онзи, който е услужил. Вие не можете да схванете този Закон. Като казвам, че кесията ви трябва да се изпразни, във вашия обикновен ум се явява едно противоречие…

…Представете си, че вие сте чешма, от която тече хубава, бистра вода. Коритото на тази чешма е запушено с тиня, с кал. Вие затваряте временно чешмата и започвате да изхвърляте водата от коритото навън, за да го изчистите добре. Мислите ли, че сте причинили някакво нещастие на коритото, като сте го изпразнили? - Никакво нещастие не е това - вие сте изчистили коритото! Като отворите крана на чешмата и пуснете водата да тече, коритото отново ще се напълни. Законът е: ако даваш, ще ти се даде. Ако не вярваш в това, човек не можеш да бъдеш.

Ако ти повярваш, че Бог на Любовта, Който те е пратил на Земята, е в сила да напълни твоето корито, колкото пъти и да се изпразва през живота ти, Господ все ще го напълни!" (том "Пътят на ученика", стр.397-400, лекция "Явно говорих" от 24.VІІІ.1927 г.)