1070.1999.04.15 Процедурата

Книга 31


15.IV.135(1999)

Морската градина в Бургас

ПРОЦЕДУРАТА

Нарисувана и подарена от Л. – импулсаторката на това одеяние

Импулсатор на това одеяние е Л. от Братството, ко­ято отдавна чете  осиянията от Елма и им вярва. Тя има бо­гат мистичен живот и дълбоки ясновидски опитности. Сега например, малко преди да помоли Учителя да ни каже нещо, тя е сънувала или видяла в ясно видение някаква небесна жена през някакъв воал или полупрозрачна преграда. Видяла е и много небесни деца, които хвърлят сенки. В разговора ни се изясни, че това не са техни недостатъци, но е мъката им, че няма достатъчно будни хора на Любовта на Земята, които да ги родят физически или духовно. Това напълно съвпада с ос­новната тема на осиянието за Процедурата, което иска да се въплъти в думи от две седмици насам.

Л. беше над 60-годишна, когато изведнъж почна да рисува потресаващи графики. Никога никъде и при никого не е учила рисуване и няма и понятие от графични техники, нито е имала талант. Някой невидим или самата ù душа почна да рисува чрез нея и тя ежедневно ни затрупваше с удивителни подаръци - образите на съществата, които вижда в пространството и които ù говорят. Предимно лица на деца и женски ангели. На гърба на всяка картина изписваше светкавично някакви йероглифи и се даваше тълкование – пишеше какво означават, какво казват Съществата чрез тях. С такива знаци бяха пълни вътре и повечето ù картини – помежду образите, изпълнени с ефирни, светли цветове. На гърба на тази, която виждате в началото (тя е преработена компютърно, тъй като в оригинал е огромна и в момента няма как да се сканира цялата, нито да се предадат истинските цветове) Л. е написала:

"За Г. – "БЛАГОВЕЩЕНИЕ".

 Г., живей в хармония с цялата вселена! С природата прекрасна и с хората прекрасни. Животът с възвишени, чисти мисли, ражда светлина и любов в човешките сърца и души. Дошъл си на Земята със своята задача земна. Работù с Божията воля, с любов и чиста мисъл, защото любовта и трудът са Божи дар. Трудът извисява, трудът облагородява. Той дава сила за чисти и възвишени цели в земния живот. Живей в Светлината, която получаваш от светли същества от Вселенския Всемир безмерен. Поздрав приеми от приятели добри.

 Сириус 1-Център, чрез Център Сириус. Орон."

Следват отново странни знаци и специални кодови числа. Картината не е от сега – нарисувана е на 25 март 1995г., но днес се подарява и се написват отзад цитираните думи точно след 4 години: на 25.III.1999г. Отдолу е добавено:

"Мислù, мислù – с чисти мùсли живей до сетния си час! Работа много има на вашата Земя и с българския народ, чрез Учителя."

Днес, когато не само Словото, но и Делото и Животът напредват, понеже има будни души с искра от Бога, вече може да се разкрие една тайна от живота на Христовите апос­толи. Посветените и преди това са занаели за този абсолю­тен шперц към младостта и безсмъртието и са го ползвали. Интересно е да се проследи кои сили и йерархии говорят, нап­ример, чрез Анастасия и Висарион от Сибир. Тя самата не е доволна от Висарион, че се бърка в избора ù кой да бъде баща на децата ù. От своя страна, Анастасия, чрез Владимир Мегре, изнася идеала на илухимните династии: родовите имения. Там има стабилни двойки и семейтва, които би трябвало да възстановят и провеждат Божественото чрез биологическия род, докато човекът си възвърне безсмъртието. Самò по себе си, това съвпада напълно с твърдението на Христовия Дух чрез Емануил Сведенборг, че най-висшата форма на служене на Бога и сливане с Бога е брачната любов – но не досегашната, а истинската, която се осъщесвява между сродни души и тела. За разлика от много сатанински религии и учения или сата­нинското тълкуване на автентичните, Сведенборг възстано­вява святостта и невинността на физическото сливане на мъжа и жената и всички радости и удоволствия без изключе­ние, които се изпитват там. Твърди, че това се извършва и на Небето, а не само на Земята, тъй като ангелите произ­хождат от човешкия род, а първата заповед на Бога, когато е създал човека, е да се любим, плодим и размножаваме; че това, което Бог е съчетал, човек не трябва да разлъчва. Анастасия обаче стига дотам, че съединява брачната двойка от родовото имение не само на Земята, но и на Небето, във вечността – тези двама души ще бъдат заедно през всички следващи прераждания и след това. Ако става дума за истинските две сродни души, които са излезли еднов­ременно от Бога и са всъщност едно, това е точно така. Но тъй, както си въобразяват хората, че са се наме­рили и съчетали правилно, дори и да сключат "осветен" брак или да направят родово имение по всички правила, въпрос е къде ще отидат – в рая или в ада. Също е въпрос, в рая или в ада отива двойката, която допуска половия контакт само за създаване на децата, както пропагандира Анастасия. В това са повярвали и доста хора от други духовни общества, поради което стават много злобни и нещастни или не могат да се освободят от лекарства и доктори до края на живота си. Не че и живеещите по друг начин също не боледуват, но то е защото допускат в организма си храни и субстанции от небожествен произход. Не само любовникът, но и съпругът, дори и “осветен” от църквата или роднинското и махленско мнение, може да вкарва в ближния си страшни адски субстанции. Това се засилва особено когато пие или ревнува, съветва, изисква, натяква, подозира, безчинства, критикува. Но и когато е добър и кротък като агне, безкрайно деликатен, влюбен и грижовен, опастността не е изчезнала.  Хората не знаят, че постоянното или преобладаващо присъствие на близки в един дом ни вкарва ако не биологически, то психически и астрални отрови поради неразделната близост на аурите. Даже и най-съвместимите аури трябва да си отпочиват периодично една от друга, да се отдалечават. Отдалечаването обаче не е само физическо, но и психическо – да не "мислиш" другия, да не му звъниш по сто пъти на ден. Това отравяне на аурите става и със съседите през стените и таваните, и то най-много нощем. Затова, ако периодически не отсъстваме през нощта от токсичното огнище, ние сме обречени. Много хора обаче са устроени вампирически, и понеже не могат без нашата енергия, устройват изнудващи психодрами и скандали, когато им се изплъзваме. Обикновен номер, често подсъзнателен, е да се разболеят и да ни принудят да стоим при тях.

От друга страна, Висарион възстановява Христовите думи и съвета на Христос към апостолите да не остават никъде по­вече от два дни и една нощ, за да се предпазят от впиването на интимните вамипири и дракони в тях, които висят във всеки дом. Това е другият полюс на Исти­ната за Любовта: алохимният. Висарион обаче също жèни последо­вателите си поголовно, което е обратният, илухимният стремеж и принцип, но и там е под въпрос кое бракосъчетание е от Бога и кое става поради прибързване и илюзия. Сега няма да се разпрости­раме повече на тази тема, но ще напомним, че алохимният принцип на Христос и Висарион е бил в сила още много преди историчес­кото идване на Христос като Иисус, а действа безотказно и досега. Споделяли са го много аскети, отшелници, монаси, творци, борци за свобода – Божествени и небожествени аутсайдери. Те не са искали да си сложат главата в оглавника на църковния или официалния брак, понеже са схващали, че това е юздата, с която вампирите,  църквата и държавата държат ро­бите си. Това и Маркс го е разбрал много добре. Разбирали са го и ересите от всички векове, затова най-напредналите им последователи са пазели свободата си: било аскетически, било тантрически. Практикували са го и съвър­шените богомили, но и там е станало извращение: Учителят (Боян Мага) тогава не е проповядвал съпротива срещу поло­вата любов, но последователите му са внедрили и там фило­софията на дявола: да се обяви тя за падение и грях. Затова много от така наречените "съвършени" богомили са повяр­вали в това и са се провалили. Същото е станало и с ада­митите - веднага са извратили Божественото Учение и са изключили жените от райския живот. Тръгнали са голи само мъжете. По този начин са излезли от рая мо­ментално. Пълното падение на манастирски крепости като Атон е очевидно и от  това: там не се допускат не само жени,  но и женски животни...

Тези, които са искали да съхранят оригиналното учение на Сит, Орфей и Родопа, Мелхиседек, Дионисий, Хрис­тос и Княз Бениамин и са продължили тайно техните практики, са  считали Жената за божество и са съхранили Бо­жествения Матриархат и в голотата, и в свободното майчинство, и в непорочното за­чатие, но истинското. "Непорочно зачатие" не значи зачатие по безполов път, но зачеване от човек с душа и от по-висока еволюция.  Ересите били преследвани и унищо-жавани не само от църквата и държавата, но и от самите си бивши съидейници. Дяволът е променил концепцията за непорочното зачатие и е успял 100 процента да внуши на много вярващи, че то е синоним на безполо­вото забременяване; че святостта, девствеността и цело­мъдрието са именно това, а не изпълнението на волята Божия. Думите и писанията на Божестве­ните Учители, че непорочната любов и зачатие не е това, ко­ето твърдят сатанинските отци и църкви, но е из-борът на любими с искра Божия и постоянното създаване на ви­дими и невидими деца на всички полета, включително и чрез тайна физическа любов без обвързване, са били унищожавани без следа. Били са осъждани на опозоряване или смърт и самите им носители. Европа пламнала от клади. Дяволът е знаел и знае много добре, че ако това Учение се възстанови, с неговата власт на Земята и в Старата Вселена е свършено. Той изтърква по хиляда чифта диамантени пантофи на ден, за да внуши свои трактовки и в най-новите учения. Учителите оставят автентични указания, но той или ги съкращава, или учи своите си да ги интерпретират превратно. 

В Школата през вековете, включително и през 20 век и сега, винаги е имало представители и на алохимното тече­ние. Илухимно още не е постигнато: наградата за онази двойка мъж и жена, които ще разрешат правилно проблема за любовния живот, още си стои непокътната на Небето – в цялата ни галактика още никой не я е взел. В противен случай, звездният ни остров би станал изцяло сферичен.  Да не говорим за ело­химното решение на въпроса – това е още по-далечно бъдеще.

 В осиянието "Процедурата", което ще прочетете, Учителят очертава някои от правилата и методите за оцеля­ване на алохимните апостоли. След като някой е свързан със Словото, т.е. директно с Бога, през него тече денонощно благословение. По стъпките му растат чудеса. Стават изцеления, възнесения, възкресения. Много хора се подмладяват, други откриват Бога и смисъла на живота, трети сами добиват пряка връзка с Бога - Бог вече изпълнява моментално и безпрекословно всичките им желания. Затова в Процедурата е предвидено нито един апостол да не остава за повече от два дни и една нощ в един и същи дом, където са го поканили, нито да допуска гост при себе си за повече време. Не че няма изключения, но алохимният апостол е радиоакти­вен. От него може да се очаква зачатие на абсолютно всички полèта от физическото до атмическото и алохимното, но това е възможно само в рамките на два дни и една нощ. Дози­метрите на Космоса отчитат моментално опасността, ако стрелката доближи червената линия. В любовта и присъствието също има критична маса.

Много алохимни същества не разбират ес­теството си и искат да подражават на илухимния модел – родовите домове и имения. И това става, но само ако двой­ката е илухимна диада или от илухимни монади. В нашата га­лактика такава още няма: ревността е все още много силна, дори между светци и светици. В алохимната любов също има Раз­познаване, Приставане и "Меден месец", но на практка "меде­ният месец" там е максимум два дни и една нощ. Това важи и за мандата на ръково­дителите, тоест, координаторите на Братствата. В ало­химната вселена няма думи "председател", "президент", "ръководител" – там това са мръсни думи... В алохимните братства и народи координаторите се сменят всеки ден или през ден – и то по жребий. Това е изнесено като истина и в България, имаме го черно на бяло, но неизпълнението на Сло­вото цари от 8000 години насам и никой не "бръсне Господа за слива", както се изразява сам Той на едно място. Моделът и настървеността на падналите илухими за несменяема власт в дома и организациите ще си остане доминантен, поне до идването на Съдния Ден. Падналият илухимът е монополист, собственик, манипулатор. Не може да си представи, че не е "титуляр". В света на архетипите, той управлява  разред "паякообразни".

От много векове обаче алохимни служители има, и те спазват Процедурата свято. Не само че не допускат гост за повече от една нощ, но и сами обикалят вселената по същия принцип. Тъй като докосването до алохим е мечтата на всеки, безброй същества от Трите Вселени чакат реда си по списък или по жребий, да им се падне това щастие. Понякога мина­ват милиарди години. Алохимът е пряк трамплин към Бога. От него можеш за заченеш дете с искра Божия не само на Земята, но и в етерния, астралния, менталния, причинния, буди­ческия, атмическия и алохимния свят. За останалите два свята трябва за разпознаеш и срещнеш илухим или елохим. Но Процедурата при алохимите е следната: като ти дойде редът, има пра­вила, "ритуал". Не само че той няма да ти дойде на крака, ако не е рекъл Бог, но ти ще го помолиш - и ако получиш съгласие, ще го предупредиш, ще пътуваш ако трябва и милиард светлинни години, ще го посетиш, ще го вземеш в каляската си на свои разноски и ще го заведеш в дома си или на сватбено пътешествие. После ще го върнеш до планетата му и до дома му. Има хора, които си взимат билет да изпратят такъв любим до границата или даже до дома му в другата страна или вселена. За теб е изключителна чест да направиш всичко това на свои разноски – събирал си сили и средства цял живот, цяла вечност именно за този миг, за тези два дни и една нощ - не ти е непо­силно. В някои случаи, алохимите се отблагодаряват и мате­риално – посочват ти златен рудник или златна вселена. За други е важно попадането на злато в кръвта им. Ако хармонията продължи и не помислиш нищо лошо за този, ко­муто си пристанал, ако не изпиташ тревога за перспективите и от раздялата, Бог може да позволи да останете заедно още няколко дни. В изк­лючителни случаи – няколко седмици; но това почти не е ста­вало на Земята. Съществата отпадат, понеже почват да мислят за себе си, за привързаност, "сигурност",  за мнението на околните, за утрешния ден. При подобна тревога и мисъл, алохимът просто изчезва. Нарушен е основен пункт от Процедурата.

До този момент не знаехме, че това понятие съществува и в Божествения свят. Ето какво ни обясни Елма:

16,45ч.

- Не  мислете, че тази дума е прозаична. Когато се  касае за Божествена Процедура, ние имаме пред­вид определен порядък от спонтанни действия, ид­ващи като вътрешен импулс у всеки, който е свързан с Бога.

Да си свързан с Бога в истинския смисъл на ду­мата, значи да умееш да съвместяваш спонтан­ността с градежа и да ги редуваш индивидуално, то­ест правилно. Правилно е само индивидуалното редуване на импулс и градеж. Когато то попадне в съз­вучие с друг индивидуален ритъм, ние говорим за об­разуване на групова душа. Когато индивидуалните ритми са противоположни или дисхармонични, разум­ните същества търсят ония микроскопични междини от време и място, където ритмите не се бият, а се обменят със сила и благост.

И така, вие, които сте избрани, имате изклю­чителната привилегия в края на този век и в нача­лото на следващия да проявявате Любовта и Доб­рото чрез спонтанност и да ползвате благата на Процедурата.

Да бъдеш напълно спонтанен и верен на себе си без съобразяване с естеството на околните и на Процедурата, значи да имаш само индивидуално сърце, нищо друго. Процедурата, за която гово­рим, има отношение към всички системи и органи на човека и космоса, които се разцъфтяват и носят плодове. Това, именно, е истинското, колективното сърце в душите с искра Божия. То се самораздава и труди денонощно, за да бъдат живи другите.

Но за да може самото то да тупти и пее правилно, е необходимо спазване на Процедурата. Без кислород и хранителни вещества, без енергия и материали, без преданост и благоговение към всичко Божествено и от страна на всички останали същества и органи извън него, дори и Божественото Сърце би спряло. (В Словото съществува и точно противоположната теза – че Божественото Сърце може да живее и напълно самодоста­тъчно. Значи, трябва да приемем и двете неща за верни – за­виси в какъв контекст на Живота се намираме конкретно на даден етап – б.х.)

В този смисъл, казвам: не унижавайте Божест­веното в себе си и не го предоставяйте на произвола на слепи и непроходили същества, които нямат ни­какво понятие от Божествената Процедура; или ако съзнават какво значи тази дума, те я разбират и из­ползват в обратен смисъл и порядък – като "прияте­лите" от Левия Път. Всеки един закъсал брат или сестра, които са се подхлъзнали да вървят в Левия Път, използва или си измисля най-различни процедури с егоистичен произход, не от Бога.

Ако едно същество с искра Божия, родено да бъде свободно, се подчини на процедурата на несво­бодно същество или същност, то ще изпита ред ра­зочарования и смущения, понеже се опитва да влезе в система, милиони пъти по-малка от неговите ду­шевни и духовни възможности. Всеки паднал дух на­лага на околните своята процедура - и който се хване на въдицата му, губи своето космическо пър­вородство.  Зле разбраната любов и приятелство, зле разбраното роднинство, родителство, синов­ност, колегиалност и пр. се отличават с постоян­ните усилия на слабоволния ум да изпълнява проце­дурите на другите, без да слуша своя собствен вът­решен глас.

Сега вие, които сте се събрали тук в този све­щен час, имате за задача и мисия да помогнете на слабоволните си приятели и познати да престанат да се съобразяват с процедурите на егоисти и огра­ничени хора, да се вслушат в собствените си нужди и потребности - такива каквито са, а не каквито са им внушили, че трябва да бъдат - и да потърсят връзка с някоя по-голяма процедура от тяхната, ко­ято се съобразява с Божественото.

Престанèте да се измъчвате, когато някой не ви обръща внимание или с всяка своя дума и мисъл тълкува криво вашите убеждения. Учениците на Не­бето, пламтящите души с искра Божия се самораз­дават докрай на всички и отбиват решително всеки опит на непълноценните същества, които се стре­мят да наложат своята собствена житейска проце­дура. Адските и обикновените, човешки процедури, се отличават с крайна прозаичност и еднообразие, с въртене в затворен кръг, където душата се уморява и скоро си отива. Не влизайте в такива процедури или незабавно се освобождавайте от тях, понеже съществата без еднùна (монада, искра Божия – б.п.) ис­кат да ви хванат по всички възможни начини. Чувст­вото за дълг към подобни съмнителни процедури е робско чувство и съдбата не наказва никой, който се отмята от обещание и обвързаност с поробители и егоисти.

Но както отдавна знаете, робът трябва да стои при господаря си, докато не се е освободил още от своето собствено душевно робство. Ако бъде ос­вободен или се освободи сам преждевременно, той непременно си намира друг господар. В такива случаи кармата е безпощадна и ви държи неумолимо в робски условия, докато не промените мисълта си и не раз­берете, че сте родени да бъдете свободни.

Сега ние нямаме право да разкриваме тайната на една от най-великите Божествени процедури, ко­гато пробудената душа разбира  кому и как да слага Божествена трапеза. Този, който живее и будува за другите и работното му време е повече от 24 часа в денонощието без да се пазари за никаква награда, има право да ползва благата на една от най-вели­чествените Божествени процедури. Той се оставя да бъде поканен на трапезата и да опита от благата на живота, в които Любовта е вложила всичката си нежност, сила и внимание.

Колкото и странно да изглежда, съществува Божествен Протокол и Процедура за посрещане на Синовете и Дъщерите Божии, когато са изпратени да ви помагат на Земята. Никой не може да ви научи външно на този протокол, понеже той е написан в глъбините на човешкото сърце и се задейства само от искрата ни Божия. Илюзорните, случайните хора, канят в живота си само подобни на себе си. Те са на­пълно слепи за пришълците от бъдещето или от Великото Настояще. Те слагат трапези и постилат постели на кой ли не, обхванати от пусти надежди за лично щастие. Дефектните сърца и умове се раз­познават по това, че между две или повече възмож­ности винаги избират по-лошата, по-некачестве­ната, която им внушава привидна надежда и сигур­ност. Те си подбират дефектни хора и обстоятелс­тва, понеже нямат отношение към Високия Идеал и не искат да се обменят с нещастни и с по-напред­нали от себе си.

Общуването с Бога е обмяна с хората и приро­дата - но с тези, които са ни определени, а не с кар­мичните ни врагове и обикновените хора. На обикно­вените и лошите хора ние служим както и когато намерим за добре: понякога 10 живота в един, поня­кога една минута в годината. Посветеният служи първо на Бога и на изпратените от Бога, а когато реши и види, че в свободното си време може да по­могне на някое същество извън Божия План, той прави това по свобода, без да се обвързва. Обикнове­ният човек се обвързва от лош вкус, корист и сла­бост, или от зле разбрано милосърдие и чувство за дълг.  Когато служи на едного или на някое по-нераз­вито създание, той почва да спъва работата на Ця­лото и да изоставя братята си по еволюция и посе­тителите на Земята, които не са ви напускали ни­кога.

Сега и на вас пожелавам и ви поставям като ос­новна школна задача и упражнение да се влюбите в някой по-напреднал от вас и да изпълните поне вед­нъж в живота си както трябва Божествения Прото­кол и Процедура, предвидени в занятията на Шко­лата. Пробудените души знаят как да се отдават  атом по атом, частица по частица, вълнà по вълнà на скромните Посетители на Земята. Не само спон­танно, а и под формата на една вълнуваща Проце­дура, която изисква строго определена последова­телност от действия, въпреки  пълната свобода и спонтанност във всеки отделен акт. Това е поредица от прояви на Божествено внимание – на спонтан­ност и благоговение, на покани, гостувания, екскур­зии и пътешествия, при които животът се разгръща с цялата си красота и сила и [затова] всички ваши сетива и органи, всичките ви тела до едно започват да дишат възторжено. Повечето хора не подозират, че окултното ученичество и служенето на Бога са едно великолепно единство от свобода и лично щас­тие, а това е възможно само при спонтанност, пра­вилен подбор и всеотдайно изпълнение на Протокола и Процедурата.

Вие обаче, които сте дошли свободни от карма на Земята, спазвайте  и защитавайте свято пра­вото на всеки обикновен човек да греши и да изпъл­нява чужди протоколи. Това е свещено право - и дори и най-великият маг и Учител не си позволява да скъса договора с дявола, сключен от някой, който още не може да обръща погледа си нагоре,  към по-съвършените. Ние нямаме право дори и с най-малък намек да внушаваме комуто и да било да се пусне от хорото, на което се е хванал, и да почне да кани нас на трапезата си. Истинските ученици и Учители на Бялото Братство, адептите и архатите от Все­мирната Ложа си гледат спокойно работата и не се раздират от жажди за нежност и внимание от страна на някой обикновен човек, колкото и првлека­телна да е дрешката му в това прераждане. Посве­тените виждат ясно и без изключение кой на какво хоро тропа, какви му са поривите и надеждите, какво му е понятието за морал и съвест и на  какви прото­коли и процедури се подчинява или ги  фабрикува, за да бъде държан някой в подчинение, да има някой об­лага от някого. Хванеш ли такъв за ръката, съблаз­ниш ли го с космични простори и преживявания да тръгне с теб, а не с нещата и хората, които харесва повече, ти му отнемаш исконното право един ден да се сблъска със себе си, да падне и да се опита да тръгне по друг път. И в небесните пътувания и разливания такъв ще бъде само тялом при тебе, а духом ще се безпокои и ще отива постоянно при сво­ите си, които отговарят на неговия вкус и еволюция.

Ето защо помнете, че Великите Посветени, които съчетават без усилие мировата скръб и стра­дание с невъобразима свобода, радост и щастие, приемат покана за участие в човешка процедура или протокол само веднъж на сто или хиляда години, ко­гато се появи на Земята човешка душа, способна да разпознава Незнайните. Тази душа няма никакви други обвързаности и е готова да служи на Високия Идеал и Божествения възлюбен без никакви граници, когато той се приближи и каже: "Остави мрежите и сечивата си и тръгни след мене!" Тогава тя оставя незабавно всичко и всички и не се връща в света по­вече  никога, освен за да се самораздава и помага.

Вие трябва да знаете, че Синовете и Дъще­рите Божии на Земята наистина не се откликват всекиму, дори и някой да е готов да извади сърцето си като Данко и да им го подари. Те се отдават пре­димно на сиромаси, бедни и нещастни; но на ограни­чени, натрапчиви, мнителни и горделиви се проти­вят. Бог на горделивите и самомнителните се противи!

Посветените странят и от ония, които се влюбват по човешки и искат да обсебват. Синята Птица не влиза в клетка; а ако влезе - ще я взриви и ще подпали чергата или къщата на всеки, който иска да я запази само за себе си или предимно за себе си. Видят ли скръб, оплакване, нервно очакване, осъж­дане, Безсмъртните се държат надалече и мълчат. Те идват само при ония, които се самораздават на всички - а не при вторачени и своеглави, нито при пълни шишета и чували.

Трябва да си изпразнен от всичко и всички до дъно, ако искаш Бог да те посети. Ти бъди доволен от секундата или минутата, която Той ти дава - не ламти да Го задържиш цял ден, защото това е не­възможно. Ако знаеш как да Го посрещнеш, как да Му се откликнеш незабавно без да се замислиш, да изтриеш нозете Му с косите си, а после да Го поканиш в сво­ята светая светих – ти си изпълнил Процедурата.

Ти не можеш да се задяваш с Господа и да Му търсиш кусури. Неговите пратеници са благоволили да ти обърнат внимание, но понякога те нарочно проявяват недостатъци, за да видят кой как ще реа­гира. Ако констатират тревожно очакване, осъж­дане,  назидателност, проповедничество, нетърпе­ние - все човешки реакции, - те могат да не те по­търсят и цял живот. Мнителни, критикари и проку­рори са невидими за тях - те общуват предимно с децата. На едно Божествено дете, което общува не­посредствено, Бог всичко ще даде; но ония, които се предпазват или които си мислят, че е длъжен да им обърне внимание както те искат, Той заобикаля отдалече. Един апостроф, един безжизнен или от­рицателен поглед, една задръжка, едно намръщване – и Той е на километри и светлинни години! На са­момнителни и горделиви, на хората с установени и особени мнения Посветените се откликват, само ако те са преживели дълбоки и разтърсващи страдания и са готови да се отрекат завинаги от себе си.

Има и такова положение: пробудената душа не очаква само Посветените и синовете Божии, но се откликва на Божественото във всеки човек, във всяко същество, когато То се проявява. Ако не се отнесем с Божественото в човека или животното както трябва, независимо от тяхното ниво на ево­люция, Бог също почва да ни пренебрегва и животът ни постепенно става ад. Ако не се отворим за Бо­жественото във всичко и всички, за да има интен­зивна обмяна и постоянно разширяване кръга на лю­бовта, Бог оттегля Своята Процедура на свобода и благодат и ни оставя на процедурата на Съдбата.  

Канете онези и приемайте покани предимно от ония, които са напуснали баща, майка, мъж, жена, братя и сестри, а даже и децата си, ако потрябва, за да пристанат на Истинския Жених! Не вярвайте и на ония, които не могат да напуснат бизнеса и църк­вата си. Възлюбеният не е една икона или една мо­литвена абстракция в черквата, но ходи с множес­тво човешки нозе и сърца по Небето и Земята, за да изпитва сърца и вътрешности.

След това одеяние отворихме напосоки три произ­волно взети от библиотеката тома с лекции и беседи от Учителя. Ето какво се падна:

"Днес постепенно се създават условия за проявяване на великите хора. Отсега ната­тък те ще слизат на Земята, за да се проявят в своята пълнота и величие. И в сегашните времена слизат велики хора на Земята, но малцина ги приемат с любов; още по-малко хора ги разпознават. За да познаете кой човек е велик, вие трябва да имате отзивчиво сърце и будно съзнание. Който не е готов да познае великите хора, той минава край тях както край обикновените, без да придобие нещо. Много естествено: как може слепият да се ползва от светлината на слънцето? Срещ­нат ли човек, който има любов в себе си, вели­ките хора веднага се отварят, пускат малко от светлината си - и отново се затварят." (т. "Божествената Мисъл", Хел`93, л."Великите хора" от 11.09.1927 г.)

"Ако идеята, която приемаш, е по-велика от тебе, живей за нея и бъди готов на вся­каква жертва. Тя ще допринесе нещо не само за тебе, но и за цялото човечество. Има сми­съл да се жертваш за една идея, ако тя донесе светлина, свобода и изобилие в човешкия жи­вот. Под "изобилие" разбирам задоволяване на физическите нужди на хората. Под "свобода" разбирам освобождаване на човешкото сърце от заблужде-нията.  Под "светлина" разбирам откриване на нови пътища за човешкия ум. Следователно, човек ще се спаси, когато в ума му влезе новата светлина, в сърцето - но­вата свобода, а във волята - физическото изобилие." (т."Великата Разумност", Хел`94:86, л."Постигнати резултати" от 28.10.1932 г.)

"И тъй, първото нещо, което искам от вас, е да се самоопределите в себе си. Опре­делите ли се веднъж в себе си, няма да се из­казвате навън, но ще бъдете твърд като диа­мант. Всички външни условия ще се смекчат постепенно и вие ще си пробиете път и сега, и за в бъдеще. Нашето желание не е да се оп­ределите само за 5-10-15 години а след това да се разкапе у вас всеки стремеж, но сегаш­ното ви самоопределение да бъде за в бъдеще един велик етап от вашите минали стре­межи." (т. "Разумният живот", изд.ББ`95, л."Пътят на уче­ника" от 1.12.1923 г.)

По късно за Процедурата бе изяснено, че светът е пъ­лен с половинчати същества и че половинчатостта не им позволява да се приближават и отдалечават Божествено. Има строги космически закони на Процедурата, въпреки че притежаваме свободна воля. Ако половинчатото същество е от луциферически тип, то ще общува с нас само духовно и ни­кога няма да дойде в дома ни да поживее с нас, няма да ни по­кани в своя дом. А това е едно от първите изисквания на Про­цедурата. Според законите на последователността в Процедурата,  Посветеният има право да се откликва на всякакви други по­кани и инициативи от страна на някого за мероприятия и екс­курзии и навън, само ако той ни е приел в дома си и гостува и на нас периодично, но не само за няколко часа през деня. Вели­ката наука за Божествената чистота и целомъдрие наис­тина говори за "цялата мъдрост" на живота, не само за по­ловината или по-малка част. Който не приема и лунната ни същност -  летенето взаимно нощем из вселените от трамп­лина на един дом, на една малка територия, - той не иска да об­щува с нас като сърце и душа.

Обратно, сатанинските типове искат да са постоянно с нас именно вечер и нощем, но нехаят за духовните ни и ин­телектуални интереси през деня или ни ревнуват от тях. Ако идват с нас навън, то не е защото ги вълнуват нашите идеи и приятели, а за да ни държат изкъсо - да не ни изпуснат.

Ето пак същата картина на Л. - малко по-близо до оригинала

Така че Процедурата е велико нещо, което регламен­тира последователността от действия за всеки отделен случай, за всяка претенция някой да се приближи към нас или ние към някого. Един Посветен, например, е много по-важен за Вселената от всички царе, гении и светии, взети заедно. За­това, когато го канят да отиде някъде, хората, които го раз­познават и обичат, стават негови доброволни адютанти и уреждат и най-малките подробности по пътя му. Те не очак­ват той сам да се грижи за това, въпреки че Посветеният владее и тази сфера много по-добре от смъртните. Това е така, понеже и той често играе ролята на поканител и орга­низатор за идването на някой Божи човек или за пътуване с него. Смъртният прави планове как да уреди собствения си живот; устременият към безсмъртието първо помага на безсмъртните и на безпомощните.  Но когато няма разпознаващи души наоколо, тогава и за себе си безсмъртният върши всичко самичък по най-перфектен начин. Когато има, той се оставя изцяло в техните ръце, за да им достави щастието да служат на Божественото изчерпателно на всички полета на Битието. Думата "изчерпателно" няма само познатото ни значение. Тя значи и "да се изчерпиш до дъно от черпене"... Но тъй като Божественото няма дъно или на дъното му има из­вор, вирът ни се пълни постоянно...