1071.1999.04.27 Циклони и антициклони

Книга 31

27.04.135(1999)

Бургас – Изгрев

ЦИКЛОНИ И АНТИЦИКЛОНИ

Че лай на куче, гръмол от машина,

очи-шила и реплика-пета

раздират сърчицата от коприна

и пращат урожая на сметта.

През последните дни и седмици се случиха немалко неща, достойни да бъдат описани и съхранени за бъдещо изучаване от приятелите, като израз на постоянната грижа и внимание на Всемирното Присъствие към всички същества, които же­лаят да учат. Много от тях ние пропускаме и не записваме, но така пренебрегваме импулса да бъдат събирани и най-мал­ките трошици от Божествената Трапеза, както се изразява Дамид, биографът на Аполоний Тиански.

Ето един случай: приятел заминава на среща със съуче­ничка от детството си, с която не се е виждал от 14-годишна възраст. Той твърди, че я сънува и досега по няколко пъти го­дишно и че тя е винаги в ролята на Беатриче или на ангел от рая. Един от сънищата му обаче в началото на тази година я представя в странна светлина: на един семеен празник в дома ù поднасят на хората не нормални ястия, а чинии с разноцветни чипове. Гостите са много доволни. Въпреки предупреждението, приятелят тръгва на уговорената среща "с го­ляма кошница" и Небето пак се обажда: още когато той из­лиза от блока, едно 8-9-годишно момченце идва насреща му и пее една песенчица, гледайки го многозначително и игриво право в очите. Текстът е точна прогноза какво и защо ще се случи. Като изпява последната дума с такава интонация и такъв подигравателен поглед, всякакви надежди за изхода от предстоящата "романтична" среща угасват моментално… Следват още няколко предупреждения, но въпреки това той заминава. И наистина, по най-различни причини срещата пре­минава от лошо по-лошо.

Но не това е главният случай, който заслужаваше да бъде разказан. Тази неделя в София се повтори сцена, симптома­тична и символична в много по-висока степен. Докато повече от 100 души играехме паневритмия в гората, едно куче лаеше като истерично през цялото време - и от мистичното самов­глъбение и космичните ни преживявания в началото не остана и следа. Един ясновидец видя как целият вихър от паневрит­мията се усука, превърна се в тънка червена нишка, изви се като дъга и влезе в лаещата кучка. Това сигурно ще обогати извънредно много еволюцията на кучешкия свят и може да е било предвидено, но хората се разотидоха като парцали и се изпокараха помежду си.

Оказва се, че някой милостив и добродетелен брат или сестра, каквито са повечето посетители на паневритвми­ята, е направил в гората на десет метра от кръга, в който играем, една импровизирана кучешка къщичка. Наистина, добро дело. Това обаче е нов повод да попитаме Учителя дали всяко милосърдие е милосърдие и не повтаряме ли и ние ежед­невно това по стотици различни начини, спъвайки редовно общото Дело и обричайки собствената си душа на участ, ко­ято ни лишава от истинско блаженство и присъствие за го­дини, а може би и за векове?

8,55 ч.

- Не само че отиде в кучето, но и направи над сто дупки към ада! Истерията и грубостта, мърморе­нето, забележките и отрицателните квалификации събират праната и салмата на околните по-мощно от антициклоните на щастието. Но не много по-мощно, малко.

Циклоните на щастието се възбуждат от само­раздаването на всички без замисляне. То чисти Би­тието от тумори и накопления на зло. Не се пла­шете от самораздаването на всички, понеже по сво­ето естество то е безопасно. Често ви предупреж­даваме, казвайки: "Самораздаване на всички, с изклю­чение на мнителни и вампири, което е едно и също". Но, по същество, това предупреждение е частно. Ние се самораздаваме и на много изостанали същества, понякога и на вампири или по-скоро на вампирясали хора с монада, но спазваме ли правилото да не оста­ваме там повече, отколкото при всеки друг, безс­мъртният живот не се прекъсва и измъкнатите братя и сестри имат шанса да престанат да мис­лят за себе си.

По-опасни са ония, които мислят за други, а не за себе си. Обикновено те са неспасяеми или се изиск­ват много големи усилия и жертви, ако такова съ­щество трябва да бъде извадено от ада. Аз казвам "за други", а не "за другите". Само истинската майка и невестата Божия може да мисли и живее за друг, без да го завлече в ада. Но майката и невестата са представители на илухимната любов, при която един е равен на всички. Новороденото е равно на все­лената, а Слънчевите Невести си избират Слънчеви Същества, на които служат до самозабрава. Във всички други случаи, когато избраният е обикновен човек с преобладаващи недостатъци и не живее за Цялото, слабите същества подхранват егоисти и пробиват дупки към ада. От тези дупки излизат нови егоисти и самовлюбени, а от дупките към духовния свят, които сте пробили, излизат милозливи и вяр­ващи, които незабавно се посвещават на непълно­ценни същества и водачи. Така егоистите и милоз­ливите, заедно, генерират антициклоните на щас­тието, които по правило причиняват бедствия.

Да лишиш еднократно братята си по синволюция от някой циклон на щастието, понеже си свързан с някое куче или кученце и му слушаш лая, чистиш му лайната, все още не е престъпление, понеже ние правим добро и на същества от еволюцията. Даже същества от инволюцията се нуждаят остро от нас, понеже слизането е по-трудно от изкачването. Но продънването в пропастта без почва под краката не е никаква инволюция - то се нарича "свободно па­дане"... При свободното падане се познава кой е безс­мъртен и кой е "мукава" - по резултатите на дъното на пропастта.

 Повечето хора са направо виртуози да се хвър­лят да "спасяват" някой свободно падащ, и при всички случаи ускоряват падането му, понеже двама тежат повече от един. Дори и да е имал шанса да се закачи за някое клонче и така да се спаси, такъв свободно падащ, с бреме на врата, при всички случаи ще се окаже на дъното. По време на падането се образуват временни антициклони от щастие, понеже едно па­дане от пет-шест или 30 години отвисоко не дава възможност да се види, че това е пропаст, и затова на мнозина прилича на приятно летене. По време на това бедствие хората си строят къщи, обзавеждат се, ядат, пият и …"печелят". Тяхното душевно и ду­ховно късогледство прави и стените на пропастта невидими, поради което илюзията за приятно и безо­пасно летене се увеличава многократно. Някои дори си мислят, че стоят на едно място във въздуха или че имат почва под краката си...

Ето защо ви казвам: пазете се от егоисти, но от милозливи и прилепчиви бягайте като от чума! Его­истът сам ще скочи и ще се хване за някой храст, ако го види. Той дори ще те изрита от храста, да не би да се изскубне от двойната ви тежест. Но ако те хване прилепчив, то и следващ храст да има, ги­белта и на двамата е неизбежна. И това е добро, по­неже прилепчивият е по-голям егоист от егоиста и по такъв начин получаваме урока си по-бързо.

Дали правиш на куче къща в гората или до молит­вения връх, в молитвената си стаичка - това няма съществено значение. Даже има положително значе­ние в много случаи, защото кучетата са хора от ос­мата раса, и когато не са вампирясали, могат да обикнат всеки и да тръгнат след всеки. Но когато пускаш обикновен човек или дявол под одеалото си, в свещената си аура, той е по-лош и от най-злото куче, понеже не те пуска при други, не пуска други и сам не иска да си отиде. От това по-голямо нещас­тие на Земята и на Небето няма! Първият Артист играе точно тази роля и до днес по обществата и църквите, за да види кои ще му се хванат на тън­ките въдици. Каже ли някой, че Бог е само негов, че той сам е Бог или Божията Майка и че единствено неговата вяра, учение и религия са предназначени да спасят света, че всички трябва да го признаят и да му помагат, "а в противен случай"…

Мисля, че си взехте поука кого да вкарвате под полата и в палатката си и в аурата на паневритми­ята и кого - не. Под "пола" и "палатка" ние разбираме свещената ограда на християнина, която е отворена отдолу. У прокълнати и много езичници няма обмяна с природната енергия, защото не отварят душата и дрехите си за нея и се обвиват с парцали до очите. Народ, който прави дупки по дрехите, за да създава децата си, без радостта и щастието от голото тяло, е обречен на пълно унищожение, докато не промени представата си за Божественото. Затова и отрицателите на Божественото обичат да лаят и да гледат като дворни кучета, а зъбите им са остри и недвусмислени. Божественото куче се разтопява от нежност и ляга по гръб, когато го милват, но злите, дресираните песове, те отбягват или те за­хапват още с първия поглед и реплика.

Онази душа, която дойдè с вас - бременна почти пред раждане и на три крака - от самия град чак до Райското Пръскало, - бе един Посветен от Изкупе­ната Агарта, който имаше нужда от вашата аура. Той чу това, което му бе необходимо от вашите не­обикновени разговори по пътя, за да може да завърши развитието си. Той си избра да бъде куцо куче и да роди кутренца, с високата цел да мине направо в Ос­мата Раса, понеже емпатията и милувката са един­ственият пропуск за там. Такова "куче", и да го дове­дете на паневритмия, ще легне и няма да излае нито веднъж. Някои от вас дори са танцували с недреси­рани кучета на паневритмия, с лапите им на раме­нете си - и то не само веднъж.

Когато даже и кучетата в един град ви разпозна­ват и идват да танцуват с вас, а дресираните хора ви лаят или се спотайват, такъв град трудно ще премине в Новата Вселена.

10,15 ч.

Ето какво ни се падна при отваряне на "случайни" томове с беседи:

"Разумният човек обаче използва добрите качества на елементите, а за лошите се зат­варя." (т. "Влияние на светлината и тъмнината" АлфаДар95:104, л."Реални величини" от 7.02.1926 г.)

"Вън от Любовта никакъв живот не същес­твува. Следователно, Любовта е първата и последната врата, през която животът влиза в човека и го прави щастлив. Щом имате тази любов в себе си, вие ще разберете, че и най-малкото семенце ще стане един ден велика душа, проводник и служител на своя Създа­тел." (т. "Царският път на душата” изд.Хел93: 144-145 б."Ще дойде отвътре" от 1.09.1935 г.)

"Смисълът на човешкия живот е в Любовта: да намери тези, които го любят и които той люби. Любовта е мощният двигател на цело­купния живот. Ето защо, дали сте на Земята или на Небето, без любов не можете да живеете."(т."Възможности за щастие" Хел95:96 б."Предназначението на човека" от 31.08.1941 г.)

(б.п.: Когато взехме кръгова азбука за Контакта, измежду десетките в един плик, се падна лист от тефтерче-календар с числото 27 - днешната дата. А накрая, когато трябваше да се оформи името на файла, Някой бе написал числото на датата 27 предварително! Тези неща ги споменавам, за да не помисли някой, че това е осияние, а не одеяние).