СЪДЪРЖАНИЕ

сряда, 12 октомври 2011 г.

1072.1999.05.03 Още за изкуствените и естествените хора

Книга 31


3.05.135(1999)
Бургас - Изгрев

ОЩЕ ЗА ИЗКУСТВЕНИТЕ
И ЕСТЕСТВЕНИТЕ ХОРА

"Това момиче беше истински човек, а не от
изкуствените – тя се откликна незабавно!"

В.Мегре, "Звънтящите кедри на Русия"


Днес, 3.05.1999 г., при окончателното редактиране на главата "Изкуствените хора" от втората книга на Владимир Мегре за Анастасия, възникна мисълта да се помоли Елма за ново осияние или одеяние на тази тема, тъй като въпросът е от извънредна важност и ние ежедневно се натъкваме на проблеми и ситуации, свързани с естествените и изкустве­ните хора - хората с монада или искра Божия и хората-хума­ноиди. Например, една заблудена ракета във война като днешната в Сърбия може да падне в България не само в Горна баня, но и в самия център на София или в който и да е град и държава, само защото в същия ден или миг някой някъде не е пожелал да проведе Божествения ток на Любовта - незабавно и едновременно на всички полета на Битието.
            Тук искам да споделя един съвсем пресен случай от Великото Училище на Живота, което работи ежедневно, ежечасно и ежесекундно на всяка крачка, стига човек да внимава в знаците на неговите преподаватели. Срам не срам, ще го разкажа. Периметрите на самосъжалението са толкова многобройни и удивителни, че човек не знае откъде ще му дойде подхлъзването.
Вървя по улицата и в главата ми се редят аргумент след аргумент и картина след картина, откъде може да е дошла ракетата над Горна баня… "Едно задържане на Любовта в Португалия може да произведе циклон в Ангола…" Вярно или невярно, обвинението е готово да се изрази в думи и описания и да иска осветление от Елма… В същия миг мина­ват двама души и единият, с повишен глас, произнася: "Тъ­жен… Отмъстителен…" Веднага се замислям какво иска да ми каже Небето - и разбирам. И да е верен един факт и извод, ние нямаме право да го изтъкваме така, че някой да схване връзката и да се почувства виновен. Няма вини - има степени на еволюция. Има градиенти на развитието. Под определено еволюционно ниво, никой не е отговорен за липсата на раз­познаване и спонтанност. Да бъркаш в неразтвореното цвете с нож - това е углавно престъпление!
            Веднага след осъзнаването и отказа ми да описвам пси­хотронната връзка между скръбна случка в един български град и несработилия радар в Сърбия, поради което бе отне­сен от американска ракета покривът на една българска къща - не бе минала и половин минута, - покрай мен мина друга двойка и се чу репликата: "Възпитано момче! Бързо схваща"…
            Какво следва от това? - Бог ще ни отговори на всички въпроси и ще допусне всички варианти на песничката "Нещастният аз", но рано или късно ще си платим. Задължително е посветеният да си остане на висотата на тайната лична драма и необвинителството, дори и да е си­гурен, че за спряната и непроявена Любов плаче сам Космосът, а не той. И едното е вярно, и другото. Това е вечната драма на самите Мирови Учители, но те никога не се молят по друг начин, освен "Прости им, Господи - те не знаят какво правят!"
            Освен това, зрящите хора, посветените, носят потенци­ална отговорност, ако отивайки някъде по нечия по­кана са могли, но не са направили усилия да видят предвари­телно, като на кино, как точно ще протекат взаимоотноше­нията и на какво могат да разчитат - въпреки неясните и двусмислени аванси на отсрещния. Ето защо, мотото от кни­гата на Мегре, цитирано по-горе, се оказва от първостепенна важност за осъзнаване на основната отлика на естестве­ните, оригинално създадени от Бога хора, от тия, които ня­мат монада или пък Божествената им светлинка е замъж­дяла. Преди да се запишат думите на Учителя по този въп­рос, ако Той и днес благоволи да ни проговори, изглежда умес­тно да се цитират тук едно писмо от чужбина и една цяла глава от споменатата книга на Мегре, понеже те в макси­мална степен помагат да се замисли човек върху разликата между изкуствените и естествените хора на Земята и във вселената.
Ето текста на писмото на тази позната, макар и с ня­кои съкращения и псевдоинициали - по понятни причини:

"Освен това, най-после искам да ти отговоря на въпросите в твоите писма… Във връзка с личното ми отношение към тях е крайно време да дам обяснение защо не ти отговарям.
Аз и сега те считам за мой много добър приятел, но по някои въпроси - и като напук  именно по тези, на които наблягаш в повечето си писма, нашите мнения се оказват абсолютно противоположни.
Аз считам за себе си крайно унизителна мисълта, че жената била същество, чието предназначение и призвание са бременността и майчинството. Аз съм разумно същество и мисля, че е унизително за едно разумно същество да се свързва целта на неговото съществу­ване с размножаването. Ако един човек потенциално би могъл да стане отличен лекар и да спасява живота на хората, от това съвсем не следва, че непременно трябва да стане лекар, ако притежава още по-силни таланти. По същата логика, и жената съвсем не е длъжна да посвети живота си на детепроизводство, само защото можела да за­чева и ражда като животните!!
Ако е само заради това, че без този акт животът ни на Земята би бил невъзможен, то ще се осмеля да напомня, че не можем да съ­ществуваме и без храна и въздух, но никой не счита дишането за сми­съл на живота си.
Освен това самият начин на нашето размножаване ми изг­лежда унизителен и патологичен. Даже при животните той е много по-съвър­шен и децата на повечето животни са симпатични същества, способни да се движат самостоятелно почти веднага след раждането си, докато човешките деца цели няколко години (!!) изискват постоянно присъст­вие на майката, карайки я да се отказва от всичко, което й е инте­ресно, и поставяйки я в унизителна зависимост от другите хора, тъй като няма възможност в това време да си спечели сама даже късче хляб.
Ето защо, ако ти си избрал за писмата си именно тази тема, по­неже ти е много интересна, то аз мога да ти кажа само това, че ние с Х. (която е на същото мнение) не можем да участваме в нейното об­съждане, понеже тя ни интересува само от негативна гледна точка, а именно от позициите на освобождаването на жената от натрапената й представа за това, че щастието се състояло в майчинството, в грижите за децата и опазването на прашното домашно огнище. Ако ти си мис­лиш, че най-добрият начин да впечатлиш една жена е да й говориш за проблемите на бременността и майчинството, то поне при нас не си улучил. Ние искаме да живеем ярък и независим живот, колкото и да е тежък, а не да се погребваме в така наречените семейни огнища.
 По тази причина Х. те моли да не поместваш картините й в тек­стове за бременни. Тя ти изпраща свой вариант на портрета й в твоя интерпретация и обещава да изпрати още свои неща, а сега е нарису­вала нова серия от великолепни картини. Родителите й й купиха ком­пютър, а аз й дадох скенера си - тя седи на компютъра и денонощно работи. Но те моли да не ги полз­ваш в разни текстове без нейно съгласие, именно защото тя ри­сува съвършено други светове и възгледите ви са абсолютно про­тивоположни. А пък аз ти изпра­щам една своя снимка, обрабо­тена от Х., и за мене ще е чест да се видя сред ония, които ти нари­чаш "антижени" - т.е. сред же­ните, които не желаят да станат майки и които, по мое мнение, са единствените ис­тински жени, за­щото са преди всичко разумни същества, а от "живо­тинските" функции изпълняват само неиз­бежните, без да им придават по-голямо значение от нужното и не считайки ги за смисъл на живота си. (Впрочем, май няма да ти е лесно да поместиш тази картина на друго място...)
Не вярвам и в съществуването на някакво особено, "женско" творчество. Не мисля, че компютърните програми, които правя - а и това е безспорно творчество - представляват някакви особени "жен­ски" програми, нито пък програмите на колегите ми мъже са "мъжки". По същата причина и картините на Х. не са някакви специфично "жен­ски" картини. Естествено, има разлика във възприятията, но тя идва предимно от тежкото положение на жената на тази Земя по принцип. Даже и да изключим споменатия натиск на общественото мнение върху жените, че смисълът на живота им бил семейството, остава си в сила фактът, че самата природа значително е онеправдала жената, натрапвайки й тези "забележителни" функции и лишавайки я от сила и ловкост, което не е никак маловажно в нашия труден свят. Тази раз­лика е предопределена именно от различните условия на съществу­ване на двата пола, но творчеството, само по себе си, е безполово.
            От години аз мъчително се питам: как ще изглежда този нов свят, който ще настъпи всеки момент? Какво значи "Епоха на Жената": дали това ще бъде времето, когато най-после ще престанат да ни вкарват в семейните кочини и ние ще можем да се занимаваме с по-интересни неща от раждането на деца и ролята на слугини? Или, об­ратно, в парламентите ще почнат да обсъждат въпроси от рода на кърменето на бебетата и бременността... Ако ще е първото, аз при­ветствам новия свят, но ако е второто, то нека ме чуят Висшите Сили: по-добре тогава да си остана завинаги тука, в този пъкъл, отколкото да живея в някакъв си "нов" свят на семейства и бременни!
Ние не искаме да те огорчаваме, особено на рождения ти ден, но това е положението с мен и Х. И за да загладя някак резкостта на писмото си, аз ти предлагам сътрудничество, включително и в моята интернет-страница, но на всякакви други теми, освен тези противни бременни, още повече, че считам за недостойно една студентка от физико-математическия да се занимава с подобни теми, тъй като висшата математика няма нищо общо и е напълно несъвместима с проблемите на семейния хаос. В края на краищата, съществуват въп­роси, свързани с космоса, религията, философията и още маса дос­тойни теми, по които действително бихме могли да си сътрудничим с теб. Още веднъж ме извини за резкостта ми, но ти се изхитри да адре­сираш писмото си за жените именно до нас с Х., въпреки че тази тема нас ни вълнува само от гледна точка на пълния отказ от натрапваното ни мнение за "женското предназначение", а не за да го подкрепим. Резкостта ми, разбира се, не е насочена лично срещу тебе, но срещу самата идея за специфичното "женско" предназначение. Въпреки раз­ликата между нашите възгледи, аз се надявам, че все пак ще си оста­нем добри приятели.
Що се отнася до Х., то ако ти с подобни писма си искал да спе­челиш вниманието й, то успя абсолютно: Х. постоянно те ругае - или ругае по-скоро тия твои идеи, за които говорим; но ако искаш да полу­чиш по-доброжелателно внимание, лично аз бих те посъветвала да ни пишеш на по-интересни теми.
Още веднъж, честит рожден ден! Чао!"
Не е известно защо двете приятелки в чужбина са счели за унизителни страниците, в които се говори за истинското предназначение на Жената. В тези специални книги-писма нарочно няма нито една дума за бременността и семейството в тривиален план, понеже се изтъква предимството на Божествената, духовната бременност на най-напредналите и независими жени, които не са длъжни да създават физически деца и да влизат в затвора на инферналното, традиционно семейство. Тези писма не са имали за цел да въздействат на конкретни жени тук или в чужбина да харесат "автора" или да им се внуши, че първата и единствена функция на жената е природното й предназначение. Според някои хора, които са ги прочели, те изразяват тъкмо противоположната идея - за категоричната еманципация на жената от всякакви социални и животински ограничения; за това, че тя е най-съвършеното и прекрасно творение на Бога и Негово лично, последно въплъщение във вселената, способно на всичко най-възвишено.
Проблемът е в това, че на някои хора и ангели на Зе­мята, включително и на пропаднали надълбоко в ада, е опре­делено да станат бащи и майки на физически деца, като единствен изход от аутизма и индивидуализма им. Колкото и да са прави по същество за нуждата от свобода и простор на духа и на творчеството, на висшето предназначение на чо­века, в дадено прераждане кармата ги принуждава да станат и земни родители, с единствената цел да смирят студени­ната, грубостта и егоцентризма си и да развият нови добро­детели. Ако се съпротивят на предопределението, те ще паднат още по-дълбоко в бездната на световете, които тре­вожат творчеството им. Просто е странно какво е могло да не им се хареса в посланията до душите и сърцата им, в ко­ито няма нищо преднамерено и земно.

А ето как Владимир Мегре (или по-точно дядото на Анастасия от Сибирската тайга, висш Посветен от Агарта) определя кои хора са истински и кои - андроиди и феминиди, имайки предвид основната им отлика: способноста на хората с искра Божия да разпознават своите си и да им се откликват незабавно и без задни мисли:                                    

Владимир Мегре

26. ИЗКУСТВЕНИТЕ ХОРА

- Мен ме интересуват истинските - казах аз, - като например… тези две момичета отсреща - и посочих към седящите на пет-шест метра от пейката момичета. Старецът внимателно се вгледа в тях и каза:
- Чудя се дали едната от тях - тази, която пуши - е истинска. Но сега ще проверим.
 - Как така да не е истинска? Аз ще се приближа сега до нея, ще я шляпна по задника и вие ще чуете съвсем истински крясъци и нецензурни думи…
- Разбираш ли, Володя, ти виждаш пред себе си само образа, създаден по сценария на търговско-технократическия свят. Вгледай се внимателно: тя е с неудобни обувки и високи токове. При това, малко й стягат. Но тя е обула именно такива обувки, защото някой друг дирижира какви обувки трябва да се носят сега. Късата й пола е от някаква материя, подобна на кожа, но не е кожа. Тя е вредна за тялото й, но тя я носи, подчинявайки се на униформата, подражавайки на програмирания образ. Виж колко е силно гримирана и как надменно гледа. Прави се на независима, но това е само външно. Външността й не съответства ни на йота на нея самата. Внушеният от чужди мисъл-форми образ е задушил нейната истинска същност. Макар и изкуствен, без искра Божия, той е покрил и затъмнил изцяло нейната жива душа. Душата й е в плен на този образ.
 - А бе … всеки може да си говори каквото му хрумне за човешката душа, за разни там пленничества или за диктата на някакви си щампи… А как е точно - само Господ знае.
- Стар съм аз вече, синко, не мога да следвам твоята скорост на мислене… Не мога да се аргуманти­рам както Анаста­сия. – Старецът въздъхна и добави: - Ако искаш, ще се опитам…
 -  Какво ще опиташ?
 - Сега ще опитам, поне за малко, да унищожа илюзорния, неживия образ. Да освободя душата на това момиче. Ти само стой и гледай внимателно какво ще стане.
    - Ами добре, опитайте...
   Пушещото момиче говореше нещо рязко и нафукано на своята приятелка. Старецът ги загледа внимателно и напрегнато. И когато нещастното момиче откъсваше поглед от приятелката си, задържайки го на някого от минаващите хора, погледът на стареца следваше нейните очи. След това той стана, даде знак с ръка да го последвам и тръгна към момичетата. Аз тръгнах след него. Старецът се спря на около половин метър от тях и започна да гледа втренчено пушещата. Тя обърна глава към него, издуха в лицето му цигарен дим и каза с досада:
- Ти какво искаш бе, дядка? Просиш ли... или какво?
 Старецът постоя малко, за да се свести от виещия се около лицето му дим и произнесе с ласкав и спокоен тон:
- Преместù, дъще, цигарата в дясната си ръка. Трябва с дясната да свикнеш, така е по-добре…
За моя голяма изненада, момичето послушно хвана цигарата с дясната си ръка... Но не това бе най-важното. Нейното лице изведнъж стана съвсем друго. Надменността й изчезна на секундата. Въобще всичко в нея се измени: и лицето, и позата й - всичко! И вече със съвсем друг тон тя прознесе:
 - Ще се помъча, деденце…
   - Ти трябва да родиш, момичето ми.
 - Няма да ми е лесно самичка…
   - Той ще се върне при тебе. Ти си върви и мисли за дясната ръка, мисли за бебето си - и той ще дойде. Върви, миличка, трябва да побързаш.
   - Добре, тръгвам… – И момичето направи няколко крачки, после се спря, и като се обърна своята приятелка - съвсем спокойно, а не както досега, на нокти, - я покани със странен глас:
- Хайде, Таничка, ела с мене – и те се отдалечиха.
- Виж ти… Та вие можете по този начин всяка жена да… дресирате - казах аз, когато отново седнахме на пейката. – Това е направо някаква суперхипноза. Чиста мистика!
- Това не е хипноза, Владимире. И никаква мистика не е. Това е просто внимателно отношение към човека. Именно към човека, а не към образа – измисления, засенчващ истинския човек. И човекът веднага се откликва, добива сила, когато се обръщаш именно към него, пренебрегвайки илюзорния образ.
 - Но как успяхте да видите невидимия човек зад видимия образ?
- Това е много просто. Уверявам те. Първо, аз малко я понаблюдавах. Тя държеше цигарата в лявата си ръка. Допуснах, че е левичарка. А ако малкото дете държи лъжичката или нещо друго с лявата ръка, родителите почти винаги се стараят да му обяснят, че трябва да се научи да си служи с дясната. Тя е била щастлива при майка си и баща си. Разбрах това, когато я видях как гледаше минаващите мъж и жена, които бяха хванали за ръце едно момиченце. И аз й произнесох фразата, която са й казвали с любов много пъти нейните родители като малка. Помъчих се да я кажа със същия глас и интонация, както са се отнасяли с нея родителите й - когато тя е била още малка, естествена, незатъмнена от чуждия образ. За­това ти казвам: това момиче е истински човек, а не от изкуст­вените – тя се откликна незабавно!
-  А за какво раждане говорихте?
- Тя е бременна. Вече повече от месец. Внедреният образ в нея не го иска това дете. Ала момичето е човек - много го иска. И ето, че те се борят. Сега момичето-човек ще победи!

Ето и новите думи на Елма от днес по тези въпроси:

10,50 ч.
 - Сега ще се въздържа от категорични определения и прогнози, понеже има шанс някои същности да се превърнат в същества и да могат да определят със собствената си свободна воля кому ще служат и с кого ще живеят от сега нататък.
 Ако Бог се изкаже категорично, няма начин думите Му да не се превърнат начаса в добра или лоша карма, в зависимост от смирението или горделивостта на съществата. Но сега ние искаме да оставим нашите герои свободни да избират между множеството най-различни възможности, за да се поучат от последствията, както всички други - доколко нежността и разпознаването са били зрели в тях и доколко тъмното начало на своеглавието е затуляло истинската същност на Любовта.
  Една от тези възможности е две същности или същества да приемат предложението на Бога да станат многодетни физически или етерни майки, за да се родят деца, по-напреднали и по-благоговеещи от самите тях. Физическото майчинство в случая е за предпочитане, понеже ще избие с един или няколко замаха внедрените тъмни духове на ада, които им пречат да видят Същността.
Ако склонят да станат поне етерни майки, адс­ките духове ще излязат, но още дълго време ще деб­нат да се върнат в тях, понеже негативната мисъл и дума за Бременността и Отклика са най-сигурният начин за пребъдване на нещастията и ада на вашата Земя.
При това, съвсем не е безразлично от кого ще заченат новите си деца тези две твои познати – от същества или от същности. Ако си изберат същ­ности, ще народят нови твари и духове с рогове и тогава Бог ще плаче от жалост, че шансовете, ко­ито ви се дават, и чрез вас - на стотиците и хиляди души от вашите сродни вериги - още веднъж са си останали неизползвани, което води до скръб и безиз­ходица.
  Ако някой би възприел настоящия съвет не като помощ, а като интервенция и заплаха, тогава милостта Божия трудно ще намери сили да възспре последствията от душевната грубост, която сама подписва своята смъртна присъда.
   Но, Ние казваме: Ин – Амин - Алуин!

   Възможността за отклик не е замразена до нулата.
 11,05 ч.

В мига, когато бе сложена последната точка на продиктуваното осияние, позвъня телефонът и една близка приятелка прочете мисъл от вълнуваща книга. Цитирам тази мисъл тук, понеже тя е в пълен синхрон с днешната холизация и с материалите, включени към нея. Това поредно "съвпадение" или бинарнен Контакт с точност до буква и до част от секундата дава основание още веднъж осиянието да се квалифицира като "одеяние- и благите или кисели плодове на свободната воля да почнат да се консумират незабавно. (Думите с червени, по-големи и дебели букви по-горе се изписаха сами по този начин, без да бъде сменян размерът и цветът на шрифта. Който иска да вярва - да вярва).

Ето и текстът от книгата, прочетен по телефона от тази приятелка:


-…А сега трябва да избирам дали да спася този град или да избавя народа си.
- Защо?
- Защото човек трябва да избира - отвърна ангелът. - Силата му се крие в това, че разполага с властта да взема решения.
- Трудно ми е да избера. Трябва да се примиря със смъртта на един народ, за да спася друг.
- Още по-трудно е да определиш собствения си път. А който не стори този избор, вече е мъртъв за Господа, дори и да продължава да диша и да върви по улиците на града.
Илия отново вдигна ръце към небето.
- Моят народ изостави Господа заради хубостта на една жена. Финикия може да бъде унищожена, защото един жрец смята, че писмото е заплаха за боговете. Защо Този, Който е сътворил света, предпочита да си служи с нещастието, за да пише книгата на съдбата?
Виковете на Илия отекнаха в долината и се върнаха обратно.
- Ти не знаеш какво говориш - отвърна ангелът. – Това не е нещастие, а неизбежност. Всяко нещо има някакво основание да съществува. Ти само трябва да умееш да различаваш преходното от окончателното.
- А кое е преходното?
- Неизбежното.
- А кое е окончателното тогава?
- Уроците на неизбежното."

Паулу Коелю,"Петата планина" (роман за неизбежното)
София 1999, изд."Обсидиан", стр.101

Няма коментари:

Публикуване на коментар