1234.2008.09.21 Колко много любов!

Книга 37


21.IХ.144(2008)

София – Изгрев

КОЛКО МНОГО ЛЮБОВ!

Анджела Бетис

Заглавието на този текст и евентуално осияние от Елма идва от една реплика на монахинята Агата (актрисата Ванеса Редгрейв) из филма "Монахинята" на Франко Дзефи­рели, с оригинално заглавие "Storia di una capinera" (1993). Сес­тра Агата в един манастир минава за луда, но тя единствена разбира младата монахиня Мария (Анджела Бетис), когато тя се влюбва в Нино (Джонатън Шаех). Изслушвайки изповедта на момичето, тя произнася в унес и с неизразимо възхищение тези знаменити думи.

Поводът те да изплуват е посещението на една сватба днес, от която ще останат незаличими спомени. Въпреки всички традиционни негативи на всяка шумна сватба, всички преживяхме нещо необичайно - и мисля, че на подсъзнателно ниво никой няма да го забрави. Такива неща се случват веднъж в живота. Не знам хората доколко са го осъзнали, но няколко зрящи души не само видяха всичко това, а и го преживяха.

Поводът за присъствието там бе любезната покана на едни приятели. Отначало поканеният отказа, понеже си дава отчет за всяка секунда, но в последния момент склони. Освен естествените емоции в такива случаи поради отклика на приятел, празненството стана причина и за потичането на висши образи и информация, както и за споменатото необи­чайно, много силно преживяване, което засегна всички. Пове­чето сватбари едва ли си дават сметка за това, но от този ден животът на всеки, присъствал там, ще бъде съвсем друг.

Преди всичко, за да случи такова нещо, трябва да има поне две души с Божествени отношения помежду си. Такива души там не липсваха. "Където са двама или трима..." Колко ясно и ярко се осъществи вечната реалност и валидност на тия думи! Но за върховото преживяване – малко по-късно.

На едно високо поле протече диалог между душите на младоженците и някои от поканените. Външно, част от него бе изразена само с едно кратко пожелание. То обаче протече предварително. В разгърнат вариант имаше следния вид (странно защо, с компютърна терминология...):

- Небето ви пожелава да си дръпнете от "космонет" бе­бета с душа, понеже половината човечество няма тази екс­тра. Не ви трябват деца "демо-версия" – на вас ви се дава, на­пълно безплатно и завинаги, професионалната... В демовер­сиите липсват основни опции и затова тия програми са за бедни и прости хора без особени претенции.

- Какви са тия опции?

- Ами, например, пет главни опции под имената "Вол­тер", "Русо", "Абдул Фарадж", "Йешуа" и "Българската"... Без тях, всяка демо и трайъл версия не води до никъде. Ние обаче ги имаме и можем да ви ги съобщим, заедно с паролите и кра­ковете. Това ви е сватбеният подарък!

- О, мерси! Чакаме с нетърпение. Кажете ни ги веднага!

- Те са малко дълги, за да не ги разбият лесно. При това, тия опции действат безотказно, само ако се приложат на дело в живота – като поведение. Само че не мислете, че в момента искаме да ви пробутаме някаква проповед или нота­ция...

- О, не мислим такива неща... Вие, двамата, имате ин­телигентни физиономии... Но какви са кяровете за децата ни и за нас, ако ги активираме тия чудеса както трябва?

- Ами, живот без вируси и червеи, абсолютно никакво забиване, прегряване, гръмване или разкапване, постоянно ъпдейтванте и ъпгрейдване, напълно автоматична дефраг­ментация и оптимизация. Безупречно фиксиране и отстраня­ване на проблеми. Автоматична огнена стена срещу хакери на души и смукачи на енергия. Има и ристор-пойнтс към раз­лични предишни възрасти, когато системата ви е работила безупречно, така че нищо не ви пречи да се явявате където искате на каквато си искате възраст. Денонощна космична онлайн help & support – ако потрябва, и мигновено изпращане на специалисти. И на 120 години си оставаш напълно здрав и млад.

- Супер! Веднага паролата за "Волтер"!

- "Не съм съгласен с твоята версия за живота, но ще се боря до смърт, да можеш да я тестваш свободно ".

- Длъжко е. Бая години има да им загряват куфални­ците, докато я разбият…

- Векове. На практика - хиляди години. Всеки иска да ни нахака своята версия.

- А другата опция ... как беше... "Русо"? Коя й е паро­лата?

- 0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0...; 1

- Моля?...

- "Всички мотивации и ценностни ориентации, които не са Душевна Доброта, са нули - незначещи цифри. Да се спу­каш, от тях не става нищо. Сложиш ли единицата отпред, стойността ти почва да расте. "Добър и умен – 10; добър, умен и хубав – 100. И т.н.

- Това вече ще го разблокират на мук!

- Тая се активира и с по-кратка парола: "По-добре Ква­зимодо..."

- Да ама мнозина се снабдяват с Квазимодо, защото е богат...

- Ако има единицата, кво пречи? Що да не се разхождаш с десятка, вместо с нула? Щом нямаш повече претенции...

- А за оная опция ... фараш ли беше? Да станем фараши ли в живота?...

- И това работи, но в случая не е тая. Пиши: "Ако ис­кате да се уверите в нищожността на човешките постиже­ния и претенции, вижте как изглеждат тия, които ги имат". Понеже бързам, запиши направо и следващата: "Никой няма по-голяма любов от тази, щото да даде живота си и душата си за приятелите си". Забележете множественото число! От същия програмист има още професионални опции, но те не са за смъртни. Например, горната парола има две разширения, което се отнасят за приятелите на Бога и дори за враго­вете. Има и една уникална парола от Него за лю­бовта, която не търси своето си; и още една – за това, че който погуби живота и душата си в името на Истината, ще ги спаси. И следващата парола – уникален шперц към всички опции на всички професионални програми: "И най-безумната постъпка на любовта е по-разумна от най-разумната пос­тъпка на мъд­ростта".

Колкото и игриви и мъдри работи да има в горния диа­лог или вътрешен диалог, той е бил само прелюдията към онова преживяване на тази интересна сватба, за което се споменава по-горе. Проблемът е, че няма човешки думи, с ко­ито то да бъде описано. Един от присъстващите, в даден момент, има нужда да изолира съзнанието си от ставащото наоколо и потъва дълбоко в себе си. Отправя гореща благо­дарност и любов към Едного за всичко, което ни е дал и на ко­ето ни е научил. Търси връзка с Него, за да Му каже, че не на­мира в себе си чувство, по-силно от обичта си и безкрайната си преданост към Него, че познава единствено Него. Пред вътрешния му взор се очертава едно фантастично красиво лице, което го гледа и гледа всички наоколо с неизразимо прекрасна усмивка и абсолютно живи, любящи очи. В същия миг много хора от сватбарите започват да гледат други хора в очите през няколко маси с искряща, пламенна, нескрита, бликаща любов! Те не разбират, че нещо се е отприщило у тях и не могат да спрат тези огнени потоци по никакъв на­чин. Не съобразяват, че човек има право да гледа по такъв на­чин само най-любимия, най-близкия си човек или детето си; че това, което става в момента, е извън всякакво обяснение, приличие и контрол. В салона се разлива необяснима радост и щастие, заедно с някаква тъга и усещане, че след малко всичко това пак ще се затвори до края на живота и вече никой никога няма да погледне непознат човек по същия начин. Дори и най-близките си ние ги гледаме така само за няколко мига в живота си, а днес стана нещо абсолютно необяснимо. Ако ня­кой каже на всички тия хора как са гледали, какво е протекло през очите им в тия няколко минути, те ще се изненадат и ще отрекат. През цялото време обаче непрекъснато се пра­веха снимки и видеофилми, така че фактът е документиран. Как ще си го обяснят участниците и зрителите, това е друг въпрос. Най-вероятно - с алкохола... Не че алкохолът не по­мага за снемането на гардовете и отварянето на безсмърт­ния свят за броени секунди или минути, но в случая погледите и усмивките към чуждите хора бяха много по-различни и по-влюбени дори от тези при най-интимното празненство на чашка сред "свои".

Това незабравимо преживяване предизвика въпроса: "Защо, Господи, си позволил или измислил хората да забравят, че са едно цяло и че всички обичат всички с всичка сила? Какъв е Твоят замисъл да заспят и пропаднат всички Твои създания по лицето на Земята до такава степен, че да се мъчат да из­ригнат океан през капкомер, насочен към само един капкомер? Не от това ли умират и се разболяват хората? Защо си до­пуснал фалшивите лидери на религии и кроячите на живота да узаконят това пълно безумие и даже да преследват откло­няващите се от него?"

18:10:17

         - Първо, не наричай мои създания тези, които са способни да бъдат студени. Второ, в тази локална драма взе участие първият ми Отрицателен Герой, за да видим има ли живи хора с дефекти. Трето, пър­вият ми Положителен Герой също допусна хората и ангелите с дефекти, знаейки много добре, че моите създания са без дефекти, но че дефектите пътуват като мехурчета през тях, да можем да изучаваме вселената. Всеки дефект присъства само за малко във всяко същество с моя искра или пламък, във всяко мое създание с Божия росинка, полъхче или крис­талче.

         Най-Талантливият в отварянето на дупки за вли­зане на погрешката си гледа най-съвестно рабо­тата, играе си ролята съвършено. Най-Талантли­вият за отваряне на дупка за излизане на погреш­ката също не пада по-долу. Най-талантливите, ко­ито се поддават за отваряне на дупки и после за затваряне, след като дефектът бъде осъзнат и из­гонен, са от контингента на Онзи, Който създава Проявеното Битие. Онези, които не се поддават, са от куклите – дървени и парцалени палячовци, по­добни на хора и ангели до неузнаваемост. Майсто­рите са ги направили тъй твърди и пластични, че проникването на дефект, на погрешка в тях е на­пълно невъзможно.

         Онези, които не знаят, че в мехурчетата става подпалване на Искрата, че дефектите и погрешките са междини за прорастване на Фитила и съхранение на Олиото, трябва да ядат още много хляб, преди да престанат да ги унищожават. Спуканите мехурчета изтичат, фитилът изсъхва и след време става чуп­лив. Няма никакъв шанс за моделите с унищожени ме­хурчета да получат Божия Дъх, да оживеят. Механи­ците на "Лошия" ги курдисват по най-хитри начини, за да почнат да се мърдат и да говорят като човеци и ангели, но те се разпознават мигновено по това, че възпроизвеждат само маршировки и аудиозаписи. Възпроизвеждат моди, требници и тропари, правят стриктно всичко по сценарий или програма.

         Великата стратегия да смесим тази продукция с живи хора дава най-приносните, най-покъртител­ните пиеси на Битието. Ние не сме дошли тука да ви зяпаме от галерията, от ложите. Черната и Бялата ложа не са на сцената, но са най-добрите професио­нални суфльори. Всемирната Ложа е на сцената, а най-скритата – "Нищожната" – предимно сред публи­ката и сред сценичните работници, обслужващия персонал. Ние плащаме със звонково безсмъртие дори на клакьорите, без които никога няма да видим кой се надува като паун на сцената.

         И така, мехурчетата са наркотично олио, пред­назначено един ден да гори, заедно с фитила. Нарко­зата е необходима, за да забравите всички Любовта, произхода си. Само в забравата се крие носталги­ята, само в липсата избуява взривът. В бездефект­ните няма любов, те са серийно производство. Раз­личните физиономии при тях са пак по програма, но репликите им не се различават по нищо. Ще срещ­нете от 4 до 13 реплики, които те "произнасят" аб­солютно еднакво. Честотата на думичката "аз" и думичката "ти" в тия записи е преобладаваща; чува се и многократно "ние" и "вие"; "мое", "наша" и пр.

         Важното е, че съществата с плаващи дефекти са от Бога – докато имат цепнатини и мехурчета, имат шанс да прихванат Пламък. Плаването на един дефект от единия край на тялото до другия произ­вежда Припомняне и Носталгия. Произвежда съвест и терзания на съвестта. Произвежда мъка, но заг­рява организма, докато запали праханта на Желани­ето.

         Тия без дефекти нямат никакви желания – те са сглобки и смазки от щения. Вие знаете от осиянията що е "щение", обаче никога досега не сте се сетили, че това е произвеждане на бъдеще време – боравене с частицата "ще". Щението отлага, желанието пламва и пламти в момента. Желязото в центъра на всички звезди и планети, желязото в сърцето на Отца и в кръвта ни произвежда всички Божествени желания, които се осъществяват моментално. Те не копнеят – нямат време за това. Времето се тъче в бездушните същества, т.е. в същностите. Те ви ка­рат да се връщате в спомените си, да планирате бъдеще. Изкуствените човеци и ангели от пух или пластмаса, от легирана стомана, са напълно нераз­личими от нормалните. Те обаче са направени със студени лица, които се усмихват по команда. Коман­дата, заложена в тях, е думичката "близък" и думич­ката "аз". На всички, които не са им близки и не слу­жат на тяхното "аз", те не се усмихват - това е на­пълно невъзможно.

         Най-непонятното нещо за нас, с изключение на Баща ни, е защо някои живи хора и ангели, даже и ня­кои богове започнаха да подражават на неживите. Престанаха да целуват и прегръщат всяко същес­тво с душа и прихванаха програмата на "картоните". За нас и фалшивите елмазени хора са картон! Казвам "непонятно", понеже за всички, които не са Бог-Отец, това бе нещо напълно неочаквано. Ние не подози­рахме, че Той ще се скрие за няколко Божествени дни с Най-Талантливия Артист след Първия и ще се сго­ворят за това ново производство. Не знаехме, че дори нас ще постави на изпитание. Неограничената Му свобода и мощ да взема странни решения и да ги изпълнява са канон за нас, но този канон ражда цели вселени от изненади. Пълни Битието с ребуси и енигми, с напълно неуправляеми абсурди, които ни карат да се изпотяваме. Но беше твърде късно, ко­гато разшифровахме най-гениалното Му изобрете­ние – съзнателни грешки в Сътворението! Дори в Словото понякога казваме, че Сатанаил стана Са­тана поради една основна грешка в неравенството на Битието, но дълго време за нас това бе само една констатация. Мислехме, че Брат ни е сгрешил - на­рочно или ненарочно. Употребил е свободата на во­лята си да сгреши. Като се върнаха, и двамата се смееха като луди и ни гледаха странно ухилени. За брат ми е редно да бъде ухилен, но да употребиш тази дума за Баща ни – това е нечувано. И – въпреки това – Той беше наистина направо "ухилен". Прими­рихме се, знаейки и за ролята Му като Смешник в Битието, но още не го бяхме виждали точно така. Тази забежка бе първата в нашия живот с брат ми, когато той взе някакъв аванс пред мене. Изключено е да не се радвам, но доста се потрудих, за да разбера какво е станало, какво са замислили. Скрили са го дори от мене, за да играя ролите си на живо.

         До този момент никой от нас, без никакво изклю­чение, нямаше и най-малък шанс да си предс­тави какво ще стане с Битието, ако някъде някой не обича всички. Създаването на Картоните – за модел на физиономии, - както и скритата от нас страте­гия за пускането на плаващи дефекти в полуживите създания на Бога, които предстоеше да станат живи – всичко това бе страхотна изненада и ни завари на­пълно неподготвени. Настана такова объркване, че не можем да се оправим и до днес. Ние нямахме ни­какво понятие от старост и смърт, от понятието "развитие", от нововъведението "ускорено разви­тие". В Сценария нямаше сцена на Грехопадение, не бяха предвидени роли за илухими, които да дадат телата си за създаване на Картони. Не подозирахме за най-великата и трогателна жертва на братята и сестрите ни от илухимния клон да станат плът и органи на неодушевени богове и ангели, с някаква грандиозна цел на Отца. Никога не си и предста­вяхме дори колко чудовищни ще почнат да стават лицата и фигурите на тия имитации, поради поя­вата на два нови абсурда – любов и нелюбов към изб­рани. Те танцуваха перфектно ролята на примаба­лерината, която се усмихва изкуствено за част от мига само във фазата с лице към "ближния", а в ос­таналото време е ледена към всички останали. В първия миг това ни се видя тъй смешно, че го помис­лихме за комедия. Скоро обаче видяхме, че то е драма и пълна трагедия. От тази игра на мускулите за бързо изобразяване на любов към ближния и безраз­личие или нелюбов към неближния, много от бого­вете получиха тремор и парализа.

         Ще спра обяснението дотук, за да се сетите сами какво е станало в онзи ресторант със сват­бата. Студените физиономии към непознатите е тежка космическа болест, която се лекува много трудно. Оставането с едни и същи хора на малка територия развива особен вид идиотизъм, който се лекува с множество соматични диагнози. Не жалете Картоните – това им е амплоа, - но проследете колко бързо почват да умират и да се прераждат ония, които им подражават. Ускорено падение и ево­люция – ето секретът на ония, "ухилените"... До мо­мента на тяхното отсъствие и сдушаване, даже ние не подозирахме, че има цели вселени от дървени илу­хими, вторачени като манекени в отсрещния мане­кен. Всички знаят, че има затворени вселени, от ко­ито само Създателят има ключ. Затова си мис­лехме, че всичко е ОК – че всички, навсякъде, обичат с всичка сила всички. Хвърчахме си, необезпокоявани, заедно с вечно млади и безсмъртни същества, като самите нас. Не знаехме за вселените-гангрени. Защо не ми бе казано за тях – на самия мене, който участ­вам в създанието на света, - разбрах едва по-късно.

         Ако Картоните не изобразяваха студени и сладки физиономии от двете си страни, нормалните хора нямаше да знаят на какво да подражават и ня­маше да настъпи смърт – условие за ускоряване на еволюцията. Смъртоносната обстановка по двама и по малки, несменяеми групи, нямаше да предизвика такова ускоряване на честотата на преражданията и толкова много възкресения, в резултат на това. Шансът да попаднеш на други физиономии във всяко следващо прераждане, макар и пак да умреш от тях, бързо предизвиква осъзнаване на дефектите, под­палване на монадите и тръгване на мехурчетата. Като излязат от едно илухимно тяло, искрите Бо­жии – безсмъртните човешки души – отново обикват мигновено всичко и всички и възвръщат човешкия си лик. Това не би станало в тъй сгъстени срокове, ако сценаристите и дизайнерите на илухимите не бъл­ваха образци за подражание – например, сапунени се­риали. Натъпквайки живи, прекрасни монади, в тесни кутии заедно с картони, те бързо се отучват да са мили само от едната си страна; и зли или безраз­лични – от другата. Отучват се само за 20-30 пре­раждания, понеже им омръзва да ги боли и да ги пог­ребват. С тази стратегия, нашият Баща и нашият гениален Брат успяха да възстановят милиони наши братя и сестри в първозданния им вид – отучиха ги да си сменят физиономията при преминаването на различни обекти пред тях. Извадиха ги от амнезия – и те отново се върнаха там, където всички се прег­ръщаме и целуваме със всички.

***

След края на това осияние или одеяние, а най-вероятно "ожияние", като се има предвид съживяването на хората в ресторанта от дълбока хипноза за няколко минути, както стана и във филма "Пробуждане" на Робин Уилямс и Робърт де Ниро, Източникът настоя да се вземе първият том с беседи от Учителя, който бе най-отгоре в един шкаф. Ръката от­вори точно на следния пасаж:

20,30 ч.

        "Когато се казва в Писанието да възлю­биш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и всичката си сила, под "сила" се подразбира човешката воля.

        Сега вие, които живеете в тази епоха, така трябва да разбирате, ако ви се усмихне Господ. Ако искате да Го видите, турете във вашия ум, във вашето сърце и във вашата воля желание да проявите любовта си – и вед­нага ще Го видите! Аз мога да ви цитирам слу­чаи, когато млади хора, като дойдат във вре­мето на половата любов, която е най-мал­ката любов, проявена на физическото поле, стават ясновидци. Момъкът казва: "Тя ми се усмихва!" Други не виждат това. – "Не, тя ми се усмихва!" – настоява момъкът... – "Не, тя беше много сериозна..." – му казват другите. – "А, много хубаво ми се усмихва тя!" – "Не, ти си в заблуждение"...

        Аз вярвам, че младите ще потвърдят това, което говоря като факт. Половата лю­бов е най-малката любов на физическото поле; и ако в нея не можем да дадем жертви, как ще можем да дадем жертви в Божията Лю­бов? Затова Божията Любов започва с най-малките величини. Тя е любовта на младите! Ако тази любов започне с лъжа, целият ви жи­вот ще върви в лъжи. Няма изключения! Ако тя почне по ум, воля и сила, целият ви живот ще бъде честен.

        Затова Христос казва: "Бъдете съвър­шени във всички ваши мисли, чувства и дейст­вия!" Ако искате да се домогнете до Божията наука, този е въпросът, който аз съм прове­рил. В него няма никакво изключение.

        Знаете ли вие кога се е родила усмив­ката? – Когато се е появил първият дух в света, който бил недоволен и се чудел как е могъл да се събере днес в такава малка форма, докато преди това е бил тъй голям, че цялата вселена не е могла да го побере. Като затворил Господ този дух в най-малката форма, той бил недоволен и тогава Господ му се усмихнал. А усмивката се явява тогава, ко­гато човек е доволен. Та този дух, като не го побирала първо цялата вселена, а после го затворили в тази малка форма, си казал: "Няма какво..." - примирил се. Господ тогава му се усмихнал и му казал: "Ти сега разбра Моя за­кон!" Затова, в света сега, ние сме затворени в малки черупки. /.../

        Сега Господ ни е турил в малки дупки. Като сме дошли да учим закона на смирени­ето, Той казва: "Тези мои велики деца, в тези малки кратунки са доволни... Усмихват се през тези малки мозъци и казват един за друг: "Колко са му хубави очичките!"...

Всеки ангел, който е сгрешил и е дошъл в съзнание, е по-добър от онзи, който не е гре­шил. Защото първият ангел е изпитал много възможности.

Сега, тези принципи, тези плодове ние ще ги посадим вътре в себе си. Този Господ от хиляди години ни е чакал да се събудим. Той е пращал ту майката, ту слугинята да ни съ­буди. Така майката днес, като праща слуги­нята да събужда децата, казва й: "Виж дали са станали децата" – "Не, спят още." – "Нека си спят..." ... "Иди да видиш пак - може да се е съ­будило някое от децата". - Отива слугинята: „Най-малкото се е събудило." – "Нищо, нека другите поспят..." ... "Я иди виж пак!" - „Вто­рото е станало..." - Едно по едно, се събуж­дат...

 Така и Господ праща слугите си и казва: "Вижте спят ли децата." – "Не са още ста­нали." – "Нека си поспят..." Едно по едно, се съ­буждат. Започват да ги измиват и да ги обли­чат.

Като се събудим, тогава ще дойдем да попеем и ще започнем работата на деня.

Сега сме в епохата на пробуждането. Едни се пробуждат по-рано, други по-късно; но, все пак, до обед ще се събудим всички. Като се събудим, ще бъдем съвършени и ще започнем с новия закон на Любовта, който ще зацарува на Земята и ще си казваме: "Брат­ко, сестро!"

Това ще бъдат поздравленията ни! (Том "Бе­седи, обяснения и упътвания", стр. 80-84, съборна беседа "Законът на съ­вършенството от 20.VIII.1921 г., Велико Търново)

Тук може да се добави разказът на майката на жениха. Естествено, тя остана до края на празненството в ресто­ранта, но до този момент не й е било разказано какво се е случило там на езотеричен план – онова необяснимо и неверо­ятно избликване на любов от всички към всички. Настоящия текст тя получава и прочита много по-късно, така че няма откъде да е повлияна. Тя обаче споделя: "Описаното от тебе е нищо, в сравнение с това, което последва, след като ти си тръгна". Любовта на всеки към останалите или поне към не­познатите хора в това празненство била тъй повсеместна и не­удържима, хората си разменяли такива погледи, усмивки и прегръдки, че на лицата на всички било изписано не само без­мерно щастие, но и сериозно изумление.

Никак не е изключено в този момент да сме уловили вълнàта на уникалното световно движение “Безплатни прегръдки”, което се е разразило между непознати по всички континенти и за което узнахме много по-късно... Или – ако ние сме били първи – те да са се заразили от нас...