1235.2008.10.15 Самота, близост и дистанция

Книга 37


15.Х.144(2008)г.

София – Изгрев

БОЖЕСТВЕНА САМОТА,

ОПАСНА БЛИЗОСТ,

ОПАСНА ДИСТАНЦИЯ

Тази тема протече хиперсъзнателно още в началото на месеца, но по причини, свързани именно с тези три феномена, досега не бе продиктувана и записана по класическия начин.

8:30

- През семето на еднùната (монадата – б.п.) про­тича силата на самотата. Самотата съдържа Аб­солютния в пълен обем, въпреки че Абсолютният не е измерим. Нарушаването на самотата е акт на Аб­солютния, когато реши да стане милостив. Тогава Той слиза на различни нива на близост и дистанция, за да има Битие.

Следователно, самотата произтича от Неби­тието, а близостта и дистанцията създават Бити­ето. Не сте се сещали защо "битие" започва с "би" – това е първото разделяне на Абсолютния на две.

Всеки бит, всеки живот изисква полярност. От Абсолюта се отделят монада и антимонада – мъжко и женско начало. Досега не знаехте, че Жената в Би­тието – Мировата Душа, Пралайя – е антимонада.

Монадата обича дистанцията, а антимонадата – близостта. Нещо повече – антимонадата търси сливане, понеже е разделена от монадата. Само­тата не съвпада с дистанцията. Почти всички изме­рения съдържат дистанция в различен вид, но нуле­вото и първото нямат представа и понятие за нея, нямат представа и за близостта.

Астрологически, близостта и дистанцията са близките и далечните аспекти, включително опози­цията – най-голямата дистанция. Опозицията обаче подпалва монадата, обединява антимонадата с мо­надата. Тя минава през Центъра, Абсолюта, и за­това е способна не само да подпалва, но и да възв­ръща монадите в Абсолюта. Тъй като управлява Вечността, опозицията редува близост и дистанция и постоянно снове между отчуждението и съедине­нието. Миговете, когато минава през Центъра, раж­дат периодична самота. В разделения свят – Бити­ето – няма пълна самота. Там тя е периодична.

Опасността от прекалената близост е отчуж­дението от себе си и от монадата на ближния, от монадите на останалите същества. Сноването под­държа Тройния Ритъм. Престане ли човек да снове между себе си, ближния и останалите, пребивава ли повече с някого, отколкото е определено, той вече не е диаметър – става къса хорда. Хордата не ми­нава през Центъра, освен чрез някого, свързан с Центъра. При близостта се образува диада; но ако поне едната монада няма радиус към центъра, поч­вате да строите сенките на Универсалното Битие – падате в ада.

Повечето от съществата в развалената част на вселената си правят колибки по окръжността – правят опити за близост, без да пускат радиуси към Центъра. Правят бродове и бодове по периферията, бродират периферията, бродят насам-натам в ефи­мерността, не искат да знаят за самота и любов към всички.

Приближаването към Центъра, стремежът към Диаметъра се активират само чрез любов към неб­лижния. Аспектите от 90 до 180 градуса изработват разграничаването и съединяването с неближните. Сродната душа, фактически, е нашата най-неближна душа, колкото и парадоксално да ви звучи това. Тъй като обаче диаметърът ни съединява с нея през Центъра, сродната душа има свойството да ни съе­динява и с най-голямата близост, и с нас самите, и с Бога. През годината имате само един ден за пълно сливане с нея, а, по-точно, една нощ.

Търсете аспект с Полярната звезда в противо­положния ден на вашето рождение. Който иска да жи­вее или живее с вас повече от една нощ в годината, той със сигурност не ви е сродната душа. Сигурно ще се изненадате, но най-малко сродни са ви най-близките, понеже са най-далече от Центъра. Кол­кото е по-близка една хорда до 180 градуса, толкова сте по-близко до Бога и до сродната си душа, до ве­ликата среща с нея.

Който държи неближните на дистанция, а е близък само с ближните и близките, почва да обра­зува цирей, блато в битието. Този цирей трябва да узрее и да изтече; блатото трябва да се пресуши. Това постигат само страданията, които ни говорят от 8 хиляди години, че блатата, в които живеем, са причината за смъртта. Редувайки ближния с небли­жен, отпочивайки си в пълна самота, ние търсим тия ближни и неближни, които имат радиус. Радостта произтича от радиуса, скръбта идва от скрибуца­нето на сърцата по окръжността, търсейки приют при неближни и ближни без радиус. Тъгата иде от тангентите към окръжността – тези прави, които си мислят, че са прави, но всъщност са криви. Тан­гентите са духовете и извънземните, които се опитват да се допират до вас, за да черпят енергия. Те са петимни да влязат вътре, но като не могат, като бягат като попарени от мисълта за приближа­ване към Центъра, те правят пробиви чрез вашите близки, даже и чрез ближните.

Вие отдавна знаете каква е разликата: с близ­ките сте на една територия или се срещате най-често, ближните са предпочетените от сърцето ви. Няма значение дали ближният е далече физически – щом мислиш, копнееш за него, той е вече до тебе. Той обаче, както и близкият, никога не могат да бъ­дат вътре в тебе и едно с тебе, понеже нямат ра­диус, не са диаметър. Радиус имат само свързаните със Словото. Затова, чрез тях, вие ставате Триъ­гълник.

Никой не може да има ближен и близък, освен чрез Словото. Физическата, астралната близост са илюзии, които преминават. Те са свързани с Божест­веното само в първия миг, но и в първия миг на всяка среща, ако двама не живеят заедно и не се виждат твърде често.

Разбира се, има изключения – Това е Пристава­нето и Меденият Месец, Сватбеното Пътешествие. Това е Бременността, Кърменето, Ранното Майчин­ство. Несвързаните със Словото, нямащите поня­тие за него, неработещите за него не изпитват потребност да живеят с него и за него, затова тър­сят радостта у ближния или близкия. Чудят се защо тя бликва само в първия миг или след раздяла. Мили­арди опити показват, че близостта без Бога и без периодична дистанция ражда нервност, викове, гру­бост – биене на аурите. Започва нескончаемо тър­сене на своето право, потъпкване правото на другия, месене в живота му; започват претенции, назидания и поучения.

 Хора и ангели не знаят, че с който си бил бли­зък, ближен в един живот, без да има Трети, свързан с Центъра, ще се разделите завинаги или за много дълго време. С това се заплаща егоизмът да си пра­вите удоволствие по симпатии и да отблъсквате "чуждите", към които нямате астрална тръпка или дори са ви противни. Разбира се, имате пълно право да отблъсквате всеки, който не е свързан със Сло­вото и с Всички – не е намерил себе си, сродната си душа и Бога. Ако е намерил себе си, той ще търси самота; ако е намерил Бога – ще търси Словото и ще работи за него; ако е намерил сродната си душа, ще търси и намира всички, които са близо до Диаме­търа.

Опасността от близостта и дистанцията е голяма, тя е ежедневна. Та е еженощна, което е най-тъжно. Правите своите опити вече 200 милиона го­дини – и продължавате да ги правите. С лекота се съединявате по периферията, но лекотата веднага отпада. С лекота се разминавате с Центъра, с неб­лижните и неблизките, към които не изпитвате "тръпка". Не подозирате, че тръпката е астрално явление, сродно с думата "трап". Тя ви вкарва в обс­тоятелства, при които единственият изход е тър­пението – метод за оцеляване от тръпката и от трапа. За ония, които още нямат ондилум или са го затворили в 9 съда един в друг, изтърпяването на ближните и близките е единствената им връзка с Бога. Ондилумът е Божествена есенция на любовта и свободата, която прави ближния периодичен. Тя прави неближния ближен и ближния неближен, за да отпадне смъртта. Ако не разбираме ближния и ис­каме да му наложим своето разбиране, ние се отда­лечаваме от него.

За монадите, диадите и триадите сме си гово­рили много, но ако някой не приюти неближен и не дистанцира ближен, няма защо да му се говори за това. С говорене се въртят празни воденици, а Бог няма време за това. И така, доднес всички хора и много ангели се занимават с опасна близост и опасна дистанция. Приближават някого и не допускат друг по своя воля, а не по волята Божия.

С ондилиум се ликвидира и френологията, ва­лидна само за универсалната вселена. Не случайно събрах и събирам около себе си предимно хора с он­дилиум, независимо от физиономиите и черепите им. Това е една голяма изненада за вас. Може да имаш 15 метра теме – ако не приласкаеш неближния без за­мисляне, не си нещо повече от змията. Може да имаш идеален Камперов ъгъл – ако се виждаш и обменяш аури по-често с хората от "кръвта" или "тръпката", ти пак остаряваш.

Излишно е да се разпространяват познания от вертикално естество между хора, които си се връ­щат по къщите. Не трябва да търсите със свещ на­чини да изпращате Слово и да се надявате на Госту­ване, когато няма незабавен отклик на нито едно от трите полета. Някога казахме, че Словото и Де­лото, Делото и Животът трябва да се търсят и за­воюват с кръстни подвизи. Казахме, че търсещите Любовта и Истината трябва да изтъркат милион елмазени пантофи и да ходят боси след това до ос­таване по кости, за да дойдат при вас и да си препи­шат лично едно изречение от Словото. Тази лесно­тия сега да го изпращате за миг на стотици хора по интернет и те да продължават да се бият като мухи по прозорците на периферията – това не е раз­пространение на Слово. Ти ще го залееш с океан от Слово Божие, ще го "удавиш" от Присъствие и Въз­можности – но той пак ще си потърси миша дупчица, да си гризе кокала на тръпката с някого или да се грижи само за него. Чувството за дълг е красиво, но ако то е само към ближния и близкия, към неща, ко­ито на са Слово, отново ще се напълните с марли и мехлеми.

Ондилиум значи страстна любов към Словото и Делото, невъзможност да живеем без тях и носите­лите им. Ондилиум значи преизпълняване на задъл­женията към близките, но в ритъм. Отделим ли две трети за себе си и неближния, може и без френоло­гия.

Короната на Битието е многовърха, най-малко тривърха. Двувърхите корони са любов към себе си и към ближния, но без любов към Бога – нямат зрение за Словото. Те си мислят, че Слово са редактирани писания и театър, че Словото не тече непрестанно. Едновърхата шапка е за магьосници – ето къде ще намерите високото теме дори у черната ложа! Те си мислят, че се посвещават на Бога или на "Влади­ката" , но любовта към ближния и любовта към себе си у тях липсва. Руската, славянската душа издига прически, шапки и украшения отпред – тя живее само за ближния. Много шапки и черепи на други народи са издължени и издигнати само отзад – пълен егоизъм. И това е необходимо, за да може душата да се разг­раничи, да се научи да служи на себе си. Косите и ба­кенбардите, шапките настрани без теме са дива енергия, но пак без Бога. Гръцката килимявка е ви­соко теме, но плоско отгоре – вяра в егрегор, отря­зан Бог – липса на милосърдие към другите вери и начини на живот. Всички фуражки са също отсечено теме – стрижеш се под паница, отдаваш рязко чест и отсичаш Божественото; нямаш благост към неб­лижния, мразиш врага и го унищожаваш; мразиш не­щата, които не те интересуват. Козирката е като птичия нос, като въздушните асценденти – месиш се в живота на другите, когато не ти го искат. Мат­роската пак отсича Божественото, но поне не се меси в живота на другите, освен по команда. Двете й лентички са ида и пингала на старото кундалини, но текат само нагоре или само надолу – нямат никакво понятие за Осмицата, за вихрун. Това са авторите и мистиците от школите, които не разпознават Сло­вото Божие и създават собствени, ефимерни райове - търсят духовни и органни наслади без Бога и срод­ните души. Те се разпознават по това, че гонят само своите задачи. Представят си за "сродни" тия, ко­ито им дават наркотик или на които го продават. Лекции и книги-наркотици днес са плъзнали нався­къде, при това струват много скъпо. Струват не само пари, но и живота – даже живота на душата.

Не ви приемаме в Живата Вселена, докато не разберете и приложите науката за редуването. Ре­дуването изисква разпознаване и разграничаване. Това става само с космически вкус – с понятие и представа за Мировата Любов и Космичната Обич. Не малко сме ви говорили и за тях. Те са Божестве­ното, а Божественото е над всичките форми. Въпро­сът е, от говорене да се мине към действие, към Жи­вот.

10:31:03

 Томът с беседи, който бе взет напосоки, се оказа "Ра­бота на природата" – най френологичният и физиогномичен том на Учителя! Ето какво се падна от него:

        "Оглеждаш се в огледалото и казваш: "Не съм красив! Какви лоши гримаси правя..." – Те не са твои, а на твоите деди и прадеди, на ред поколения, които са живели преди тебе. Днес ти ги правиш несъзнателно, подражаваш им. Твое е само доброто, на което можеш да бъ­деш господар. В доброто се крие Божестве­ното." (том "Работа на природата": 228-229, ЖЗ`1948, б. "Принципи, закони, сили и форми" от 8.III.1933)

         По каквато и линия да вървиш, важно е да вършиш Божията воля. (том "Работа на приро­дата":322, ЖЗ`1948, б. "Полза от знанието" от 12.IV.1933)

            Не мислете, че ако сте близо един до друг, само тогава можете да давате. Неразб­раните неща са далеч от хората, а разбра­ните – близо. Следователно, ако се разби­рате, вие сте близо; ако не се разбирате, сте далеч. Разстоянието между хората зависи от взаимното им разбиране. Близо си до някого, ако те разбира; ако не те разбира, ти си далеч от него. Истинската близост означава разби­ране между два ума, две сърца, две души и два духа. Няма по-красиво нещо от тази близост! Като знаеш това, не търси Бога отвън, не желай да бъдеш близо до Него. Желай да Го разбираш. Щом разбираш Бога, Той ще се всели в тебе. (том "Работа на природата":74-75, ЖЗ`1948, б. "Но­вата песен" от 25.I.1933)