СЪДЪРЖАНИЕ

събота, 26 ноември 2011 г.

1253.2010.05.21 Второто посвещение – Смирението

Книга 38


21.V.146(2010)
София - Изгрев

ВТОРОТО ПОСВЕЩЕНИЕ -
СМИРЕНИЕТО

11:08:14

            Днес в интернет бе открита още една уникална художничка – американката Evelyn De Morgan (30.08.1855 – 2.05.1919), съпруга на друг известен майстор на кра­сотата – William De Morgan. Една от картините ù, с която започва настоящата книга, изобразява с абсолютна интуиция и точност основни идеи от осиянията на Елма: на първо място тот-началото на Христос, като син на Отца (але­ната му дреха в случая и заглавието на картината ("Черве­ният Кръст",1918). Очевидно, тя прави директна връзка между Христос и Червения кръст, като световна хуманитарна организация, основана от Бялата ложа на Земята. Случайно или не, основателят на Червения кръст Жан Анри Дюнант го създава само един месец и нещо след раждането на Учителя Петър Дънов в България – за това е разказано по-долу. На картината виждаме и любовта и смирението на богините от атми­ческия свят – Влюбените, Обожателките, Космическите Жени и Любими или Дъгите Не­бесни, - ако можем да направим такава връзка с осиянията на Елма. Защо са нарисувани точно с дъги, защо крилата им са също червени? Защо над Христа са изобразени два женски ангела, които не искат да се докосват до Него като другите, а само се молят и изпитват духовни възторзи? Това, че са над Него в картината, не е ли също символ – че са духовни, а не Божествени? Кой се стреми само нагоре и не копнее за физическо докосване? Разбира се, този импулс е също велик и прекрасен и има своето място в Пътя на душата, но женските ангели, които прегръщат тъй нежно Исус в тази картина, не са ли от друг свят – светът на Божественото? А на какво са символ кръс­товете най-долу? Не си ли спомняме думите на Едного, Който казва: "Аз не съм видял нито един случай в историята на все­лената някой да е отблъснал Любовта и да не е умрял".
            По този повод се роди импулсът да се измоли от Източника осияние за Второто Посвещение на Смирението, което изисква не само духовен, но и физи­чески контакт с Господа и апостолите. То е израз и на абсолютната чистота и невинност на съзнанието, приемане на Докосването и жаждата за Докосване като връх на най-високото целомъдрие и Божествена девственост. И наистина, Христос в случая изразява мисията Си като "Черве­ния кръст" на Битието – Спасителят. За разлика от духов­ното, което обикновено се самоосъществява чрез дистанция, самосъхранение и ин­дивидуално съвършенство, Божественото се проявява със степените на саможертвата. Сам Иисус в този шедьовър на Евелин де Морган дава пример за саможертва: духовното в него може да не иска да го докосват, но Божественото се смилява и разрешава това. Вижда се с какво щастие и упоение Дъгите Небесни искат да се докосват до Него и да Го милват – да приласкават и бъдат приласкани. Имаме осияние "Докос­ване и мекота", очертаващо полюсите на Божествения свят: Чистотата и Любовта, Бялото и Аленото – Великата Мар­теница. Колкото и да е странно, истинската чистота, т.е. Божествената, се изразява с нужда и жажда за докосване – физическо докосване до Божественото. При духовното, както го разбират много хора и ангели, няма такъв стремеж – на него му стига дистанцията. На практика, Докосването е белег за постигнато Второ Посвещение, в резултат на което се явява Вторият Лъч над главата на ученика – Смирението.
 Смирението иска да се докосва и като нужда от чис­тота, и като нужда за самоотдаване. Гордостта най-често реализира социална и физическа дистанция, но това не ù пречи да допуска в аурата си същества от по-ниска ево­люция, когато се афектира или започне да компенсира подсъзнателно. В руската класика има разказ за една горда съпруга от аристокрацията, която излиза и се отдава на първия срещ­нат на улицата, понеже честолюбието ù е наранено от друг мъж. В Тесния път обаче (Вътрешната Сфера на Пентаг­рама) има строго изискване да не се докосваме до същества, които не са страдали достатъчно и нямат изграден Вкус и Разпознаване.
            С това осияние, ако дойде, се надяваме да бъде отгово­рено и на въпроса на една приятелка за вселяването и ражда­нето на духовни и Божествени деца. В края на краищата, те­мата за Докосването е половината Божествен свят, тъй като от нея зависи какви деца ще раждаме в космоса. Които не се докосват физически до телата на хората с душа, мислейки си, че са това нещо нечисто, също плодят същества в Битието, но небожествени - същества, обречени да се върнат в Небити­ето. Проблемът е в това, че порожденията им неизбежно ги завличат там, за да отремонтират невежеството и гордостта си; най-малкото – страха си. За чистотата на Докосването и абсо­лютната необходимост от него свидетелствува и случаят с Христос и жената, която се е допряла до дрехата Му и се излекувала от кръвотечение, както и срещите на някои деца и по-възрастни хора с Него на Земята, само за да се докоснат до Господа. Скоро след това те си заминават в другия свят, понеже целта е постигната - няма за какво друго повече да стоят тука. Учителят е позволявал да Му целуват ръка. Това подпалва над готовите Втория Лъч – Лъча на Смирението. Тук няма да разискваме известното Му твърдение, че Бог го­вори само на тези, на които е говорил Господ, а Господ говори само на ония, на които е говорил Учителят. Със съ­щата сила важат и думите Му, че Учителят говори само на онези, на които са говорили Ученици. Но говоренето не е всичко: то е обект на Първото Посвещение - Вярата. За Второто се иска близост на аурите, общ живот, Докосване. Не само духовно, а и физическо. Въвеждането в него - Първото Изпитание за Второто Посвещение - е напускането на симпатиите и близките и на досегашните обстоятелства и тръгването след Учителя буквално, физически. Ако не стане това незабавно, значи човек има външен или вътрешен магнит към нещо друго, по-предпоче­тено от Бога. Рибари, земеделци, фарисеи, обвързани, умници, ми­тари, светии, грешници – щом като оставят мигновено хо­рата и нещата, с които са били свързани, и тръгнат след Господа, помагат на Делото Му много повече от всички други. Казано е: "Както на Небето, така и на Земята" А ние? - Молим се с тази молитва, но не изпитваме импулс да последваме незабавно и без замисляне Учителя на всички Учители и най-близките до Него.

            Нека отбележим: 1864 година, когато се е родил физически Учителят последния път като Петър Дънов в България, е забележителна с още два факта:

            1.Елена Петровна Блаватска през 1864 година обикаля цяла България за своите духовни и етнографски изследвания. По същество, тя е изиграла ролята на един от Влъхвите, които разпознават къде се е родил Господ на Земята. С физическото си преминаване през нашата територия, тя се доближава мак­симално до аурата на Учителя не само духовно, но и физически, и така получава Второто Посвещение.

 2. През 1859 г. в Северна Италия се води битката при Солферино, където французи и италианци се бият срещу австрийците. Там има и един швейцарец - Jean Henri Dunant (1828-1910), - който е знаменит с това, че оказва първа помощ на ранените вой­ници от двете страни. През 1862 г. се публикува неговият "Спомен от Солфе­рино", в който той призовава международ­ната общност да организира във всички страни хуманитарни организации за по­мощ. Това води до основаването на Червения кръст на 22 август 1864 г., съгласно условията на Женевската конвенция от същата година, задължаваща всички подписали я държави да се грижат за ранените във войните, независимо дали са врагове или приятели. Всъщност, всяка участваща страна създава своя организация на Червения кръст, като всички та­кива организации са обединени от международен секрета­риат. През 1901 г. Дюнан е награден с първата Нобелова наг­рада за мир.

            Всъщност, фактите не са само два, а много повече. Както в един фантастичен разказ бе проследено кои хора са се родили, проявили или са си заминали по време на Тунгуския метеорит през 1908 г. като "екип" на Венно, за да спасят Земята от гибел, така и сега бяха открити в интернет някои от лич­ностите от "екипа" на неговия Учител. Това обаче ще оста­вим за накрая, тъй като сега трябва да питаме Елма има ли да ни каже нещо.

11:41:56
 - Цялото се отличава с Докосване и Мекота. Това не е тайна за никого. Линията между тях се вие като безкрайна плетеница или е напълно права, в зависи­мост от любовта на съществата към Бога. При ня­кои дори не е права, но точка: родили са се готови с Божествено съзнание. При тях Докосването е Чис­тота и Чистотата е Докосване. Който поставя дистанция между тях или се мотае безброй еони в Небитието, докато ги свърже, Бог също се "мотае" и не му отговаря, оставя го на произвола на съд­бата. Всъщност, Съдбата не си позволява произ­воли: тя е по-точна от всичко познато и непознато на света. Само хората са си въобразили, че Съдбата си играе от жестокост или нехайство, от скука. Съдбата е елохим, най-верен съратник и инстру­мент на Бога. Тя се бори да ни спъне, когато увели­чаваме дистанцията между Докосването и Меко­тата – между Чистотата и Любовта.
         Че докосването е Чистота, това се вижда в ця­лата природа. Което не се е докоснало, почернява, остарява и се разлага. Има и смърт чрез допиране, но допирането няма нищо общо с докосването. Допи­рането е случаен или порочен акт, породен от нисък вкус или проклетия. И недопирането е от ада, ко­гато ражда смърт - понеже има и човешко, и ангелско допиране. Това още не е докосване – не е Божествено. Това допиране се дължи на родовите чувства или на желанието за лично удоволствие. Не че те са непот­ребни – и те държат скелето на Космоса, - но това е временното скеле, което скоро се демонтира. То е необходимо, само за да се построи Зданието. Така че има разлика между Космос и Мироздание. Космосът е скелето на Мирозданието – той периодически се създава и разрушава. В Мирозданието остават само Божествените същества: тези, при които Докосване и Мекота са в една точка. И най-нищожната права между тях ги държи още на скелето – да ползват разните мазалки и тупалки... Майсторът показва, а после стои отстрани и гледа: има ли някъде нерав­ности в стената, пада ли някъде мазилка. Ако во­дата ви е малко, нямате Мекота; ако пясъкът не достига – Чистотата ви е малко. Не че и водата не носи Чистота, но това става, само когато посто­янно тече. Не че и пясъкът не добива Мекота, но това става след като е страдал милиони и милиони години и от скалà се е превърнал в меко и приятно крайбрежие. Майсторите майсторят само с такъв пясък и само с вода, която е готова да се смеси, да се омърси. Който иска да е извор и да си стои нависоко, това е друга роля – първозданна. При такива ти ще идеш, те няма да се помръднат от мястото си. Ако искаш да се напиеш с чиста вода, ще вървиш с векове и много километри. Рече ли обаче изворът да дойде до тебе, той се смирява и се превръща в река. Ето тайната на Второто посвещение – Посвещението на Смирението! Смиреният е готов да изгуби пър­возданната си чистота, за да даде живот и щастие на други. По пътя си той се смесва с абсолютно всичко и всички, прониква даже в прокълнатите орга­низми и в отходните води. Никой обаче не може да го спре да се върне горе, когато е дошъл моментът да се изпари. При дестилацията, ти отново добиваш Божествената си чистота, но си готов моментално пак да почнеш да я губиш, понеже не можеш да търп­иш стонове.
         Всички същества от Извора до Морето стенат за Чистота и Любов, понеже са лишени от тях. Без тях те изсъхват, издъхват, умират. Който спре да тече надолу, той също е умрял. Има извори, които се страхуват да не се оцапат. Тогава Бог ги дръпва навътре в земята – няма смисъл от тяхното съществуване. Ще стоят в подземията на вселе­ната, докато добият чувство за милост – чувство за Смирение. Всички хора и ангели в гробищата, всички умрели богове даже, са дръпнати от Бога обратно в Земята, понеже са се уплашили или са се възгордели. А живата вода, която е минала през какво ли и кого ли не, се връща горе при Бога, обогатена с познание и огромно щастие. Тя се е отказала от духовното щастие на дистанцията и е слязла да раздава щас­тие на нямащите, не на имащите. Предизвиквайки безброй щастия у лишените и нещастните, тя от­нася есенцията им в душата си и я подарява на Бога. Бог разпределя тази есенция из цялото Битие – да бъдат съществата още и още по-щастливи. Който не иска да слезе физически до лишените и умиращите, той си остава горе, но скоро блатясва и изчезва.
         Така че, не слушайте блатясалите философии на блатясалите същества. Те ги фабрикуват миг преди да изчезнат, а вие ги взимате за истински. Бъди вода, която се оцапва; бъди пясък, по който стъпват щастливи и нещастни. Не бъди остра скала, на която някой да се пореже. Когато порязваш с реплика, аргумент или дистанция, ти ставаш само за алпинисти, не за ранени. Щом си алпинист или ха­ресваш само алпинисти, Бог също те обича, но по тебе ще има много загинали, ще се белеят кости. Щом си отказал вода и топлина, щом си отказал спа­сение, ти си от треньорите на Съдбата. Бог също ти намира работа, но ще бъдеш далечен, самотен и нещастен. И това е Път, и това е Щастие, и това е Съдба – главата ти ще стига до звездите. Ще те впечатляват и звездите между хората, а не охкащите и страдащите. Щом си родèн за алпинист, а не за милосердна сестра и лекар, стой си на мястото - мястото ти е там. И ти ще събираш щастия и въз­торзи, но само от тия, които се осмелят сами да дойдат при тебе.
         Любовта не е нито път, нито скалà, нито връх. Те съществуват и се издигат в нея, но реализират смърт, дистанция. Произвеждат и живот – карат съществата сами да се движат, не да чакат някой милостив да дойде. Така че всичко е от Бога и за Бога, когато сме верни на ролята си, на естеството си. Но Допирането и Докосването са две противопо­ложни вселени, които трябва да се познават. Ко­гато допирът се задвижи, се ражда магнетизмът, тръпката. Така идват плътските деца и духове. Ко­гато има докосване, сърцето има нужда да те разд­вижи и да превърнеш докосването в галенеГаленето не е като "търкането" – там живее душата на Веч­ността. Който иска да го галят и да гали, той ражда ангели, духовни същества. Те ще търсят вярност на своите си и към своите си.
         Но има и нещо над допира и докосването – това е сливането. При сливането ти си едно с Бога и най-вътре в Бога, понеже се сли­ваш не от претенция, а от милост. Тогава сливането се съпровожда от милване: раздаваш любовта като милост. Не искайте милост от съществата на тръпката, които раждат плътски деца. Не искайте милост от съществата на претенциите, понеже те раждат само ангели. Не искайте милост и от Бо­жествените същества, понеже това е немислимо: милостта не се иска, а се раздава. Сами лейте ми­лост и милване – и Бог ще ви се отблагодари. За­това сме казали: Мъдростта говори със звездите, Любовта говори с планетите.
         Тръпка, обгалване и обмилване – ето пълният комплект на Тройните Същества, които постигат смърт чрез безсмъртие. Които са още по пътя, те се стремят към безсмъртието. С тръпка и галене, то се постига. Но чрез милването и сливането сли­заме отново в смъртта, за да надарим смъртните с милост и безсмъртие. Тази мъдрост може да ви изглежда непонятна, но питайте безсмъртните колко са нещастни! Безсмъртният копнее за смъртта, както смъртният за безсмъртието. Затова безс­мъртният слиза при тебе, а ти трябва да идеш при безсмъртния.
За тайната на Морея – Планината на Смирението – не бива много да се говори. На несмирения не го­ворù за смирението: той ще те набеди че го прово­кираш, че искаш нещо от него. Той подозира, съмнява се в твоята чистота, нащрек е с философията ти. Бъди любезен и добър с него, но се пази от ръбовете му. Ръбатите трябва да се търкат с ръбати, за да се оронят с течение на вековете. Когато легнат в нозете ни като пясък, когато пясъкът се нагрее от слънцето, приеми от тръпката им, влез в морето да те погали; излез от него, за да помилваш някого.
 Затова има познати и приятели. Приятелите жи­веят в ятото си. Това е преддверието на Второто Посвещение, а излизането от него е възкачване на Планината. Там пак ще живееш в тесен кръг – при Мъдреците. Няма да живееш при смъртни и да ходиш само на лекции: от Второто Посвещение нагоре става скъсване с Домашните Дракони. При Второто си в един дом с апостоли, при Третото – в Замъка на Мъдреца. Едва при Четвъртото се преобразяваш и отново потичаш надолу – към нямащите и страда­щите. Но Реката на Ученичеството е електропро­водима – от устието до извора. Тя винаги е във връзка и с нещастните, и с приятелите, и с Мъдре­ците, понеже е едно същество, едно цяло. Изпари ли се в небето, отива при Мистиците – хората на Лю­бовта; падне ли като дъжда – връща се пак на Зе­мята, нàедно със Синовете и Дъщерите Божии. То­гава вече е разбрала що е Възкресение – Пето Пос­вещение. Не е необходимо да се мърси, за да доказва любовта си към Бога, Смирението. Пада като капка дъжд, образува се като роса. Съществата вече я пият не само с корените си, а с цялото си същество – с това, което е синоним на Бога.
         Предавам ви днес урока във вид на образи и сим­воли, понеже така по ще ме разберете. Конкретните познания и практики стават само в Дома на Господа – обиталищата, където живеят братски. Аурите на хората по частните домове са разкъсани от пипа­лата на домашните и съседските дракони, от демо­ните на квартала. Те са свикнали с тях, макар и да се мъчат, и възприемат мисълта на драконите да си стоят на мястото. Драконите нямат нужда от чиста кръв – те пият само гнойна. Без движение за гостуване, кръвта и аурата, мисленето, няма как да са други. Драконите никога няма да допуснат друго мислене. Над астралните дракони са менталните, а над менталните – идейните. Те образуват цели сис­теми от мислене и вярвания, които карат жертвите им да си стоят по къщите. Над идейните има още два вида дракони, които внушават на хората, че мислите и вярванията им са техните собствени. Всичко се свежда до това, някой да не почне да ево­люира, да не почне да се подмладява.
         А сега – представù на приятелите изследвани­ята си от вчера. Наистина, ние идваме на Земята със своите екипи. Също и със своите врагове, които се раждат по същото време. Оставù темата за вра­говете за специални изследвания, понеже враговете също са много полезни: те идват да ни накажат, ко­гато не се сплотяваме – когато не разпознаваме приятелите си, не искаме да сме при Ятото. Разгле­дай само добрите птици и дела на Ятото, с което дойдох този път на Земята или които отлетяха по това време.   ***Г

 Ятото на Учителя

Сведенията по-долу са взети от Уикипедията в интер­нет и от други сайтове. Бъдещите изследователи могат да открият много по­вече и не по-малко значими дела и личности. За астроло-зите е крайно интересно да анализират космичната ситуация в пе­риода от зачатието до телесното раждане на Учителя като Пе-тър Константинов Дънов на Земята. Някои души от екипа ни ид-ват, проявяват се или си заминават и в периода преди зачатието, и в периода на кърменето ни. Това обаче не значи, че нямаме и сродни души от съвсем друго време – критериите са най-различни. В слу-чая разглеждаме само интервала от 9 месеца през 1863 и 1864 г. и малко след това. В него Плутон се движи от 12 до 13 градус от Те-леца, Нептун – от 4 до 8 градус на Овена, Уран – от 21 до 26 на Бли-знаци, Сатурн – от 9 до 12 на Везните, Юпитер – от 1 до 18 градус на Скорпиона. Тези движения и аспектите помежду им бележат за-ложбите и делата на хо­рата от това поколение и затова добрите астролози ще могат да открият интересни закономерности. На практика, екипът от хора и ангели на един велик Дух са неговите клетки – те не може да не действат в синхрон. Паралелите по-долу изглеждат произволни, но не е изключено и да имат и пряка каузал-на или синхронна връзка:

1863 г.: Зачатие и бременност

3 октомври 1863: Президентът Лин-кълн обявява Националния ден на Благо-дарността в Америка, който да бъде празнуван всеки последен четвъртък от ноември. - Духът, чи­ето физи­ческо тяло се зачева в момента, един ден ще изкаже фун-дамен­талната мисъл  "Бла­годарността е еквивалентна на плаща­нето" - т.е. благо-дарността топи кармата. Огромна част от Учени­ето Му ще е свързана с Благодарността и проявата ù като основна добродетел и метод. Именно в четвъртъците Той води най-високия за времето си, извънредния клас на сестрите, понеже и Ейбрахам Линкълн, и Учителят, са хора на Духа. Духът е Юпитерова еманация, а Духът в тази епоха започва да се проявява най-силно чрез сестрите, жените, майките – Новата Ева. Освен това, Учителят е свързан дъл-боко и пряко с Новия Свят – Америка, - където отива не само да учи, но и да му бъде преда­дена от ро­зенкройцерите (бившите богомили, пак Негово стадо) щафе­тата на Върховен Господар и Посветител на Пла­нетата. Из­между българите и чужденци-те Го разпознава и Ни­колай Рай­нов, който много добре е знаел кой е Боян Мага (Княз Бениа­мин) и къде се е родил днес. За това, че Мировият Учител е идвал като Рама, Кришна, Хермес Трис-мегист, Зороастър, Христос, Боян Мага и пр. е го­ворено доста-тъчно. Всички тия неща могат да се проверят в Акашовите записи, а който не приема това, просто няма дос­тъп до тях и така си легитимира нивото. Излишно е тук от­ново да се изре-ждат думите за България и за Него на Достоевски, Толстой, Айнщайн, Кришнамурти, Папа Йоан XXIII Ронкали, равина Дани-ел Цион, Ванга и много други хора по света от Ятото, ко­ито са полу­чили Второто Посвещение именно по този повод. Те са осъществи­ли завета на Кришна към Арджуна, че който Ге раз-познае като Бога на Земята в последното Му човешко въплъ-щение, той няма да умира и да се преражда повече и няма да отиде след смъртта си при авторитетите, на които се по-кланят другите, а ще се завърне завинаги в Него.

11 октомври 1863: Ражда се Louis Cyr - ка­надският Крали Марко, жи­вял до 1912 г. Той ни­кога не е бил побеждаван в състезание нито в Канада, нито по целия свят. Измежду изумител­ните му и ненадми-нати рекорди е вдигането на 1000 паунда (454 кг.) само с един пръст и носе­нето на гърб на цели два тона (4337 паунда = 1967 кг)! Обявен е официално за най-силният чо­век на планетата, който не е бил надминаван никога от ни­кого и досега. Името му означава "знаменит воин", а фамилното му име – "Господен" и "Победител". – В Словото Си Учителят дава не­еднократно примери за титанична духовна и физическа сила и юначество и издига идеала за Новия Човек: че трябва да бъде "добър, умен, здрав, силен и красив". Има песни с думи "Мощ­ният, Сил­ният""Сила, здраве, е богатство" и др. Сам Той е давал лично и чисто физически примери: дори на преклонна въз­раст е участ­вал в силови спортни състезания между младите спорстсмени в Братството и винаги е излизал на първо място. При бягане и бързо ходене никой не е можел да го настигне. Пред очите ни, Не­гови ученици, дори над 70-годишни, демонстрираха нееднократно невероятна физическа сила: печелене на професионални и любителски състезания, лицеви опори и кля­кане на един крак най-малко 1000 пъти без почивка, вдигане на тежести, немислими и за няколко атлета заедно, при това спортисти с национални и меж­дународни награди. Във фолклора ни има герой, който се състезава с Бога по вдигане на тежести – чисто Яковов библейски пример. Това е един от феномените на Козерога и изразява дейността на Диамантената Струна на Аза у българина. Един наш писател прокарва в книгите си тезата, че когато Мощният и Силният идва на Земята, Той винаги води със себе си за въплъщение най-малко по един Аватар, който да направи на пух и прах съществуващите порядки и империи. Доказва кога и защо рухва всяка империя в историята – и т.н.

 7 декември 1863. Ражда се ита-лианският компо­зитор Пиетро Маскани, живял до 1945 г.
Тук е мястото да подсе­тим, че тия све­дения и разсъждения за избра­ните личности нямат нищо общо с нагона за убеждаване и доказване. То-ва е едно много ниско ниво на духа и интелекта, макар и понякога да вър-ши работа. Просто тук се прави от приятност и за­ради откриването на доб­рото и чудесното в тия хора, ка-то клетки на Цялото. В която и дру-га епоха да попад­нем, винаги ще се открият такива хора и винаги ще има въз­хитителни и интересни при-мери за дей­ността на Бялата Ложа на Земята. Просто няма добро и кра­сота или мъдрост в която и да е зона на времето, които да не са свързани с Бога и да не про­изхождат от Бога. Така че дали има някаква специална връзка на представяните в момента лич­ности с раждането на Учи­теля или няма, това е задача за бъдещите изс­ледователи. За нас остава удоволствието просто да изтък­нем съвпадението по време.
Като баща на веризма, Маскани си остава любима фигура от едно музикално течение, което има всички белези да е дело на Божественото в тази романтична епоха – въпреки сърце-раздирателните чувства и изпъл­нения. И заедно с това имен-но поради тях, защото романтизмът е един взрив, роден от богомилст­вото в Европа – пак от Учителя. Разкрепостяване-то на лич­ността и на чувствата идва от Бога – няма абсолю-тно нищо общо със забраните и каканиже­нията.
Известно е че като компо­зитор Маскани се насочва към сюжети с остра конфликтност - за него музиката е наситена със силна емоционалност и мело­дика. Освен с творчеството си, Маскани се занимава и с педа­гогическа дейност. В продължение на години той е директор на му-зикалния лицей "Росини", в който е учил и българският ком­позитор Маестро Атанасов.
 Защо Маскани се е впечатлил тъй силно от либретото на "Селска чест" и го е разработил музи­кално в най-ектремален ита-лиански стил с неизбежните рев­ности, вендети и смърт, това е въ-прос, който и досега се раз­глежда от окултната пси­хология и ис-тория. С какво той е допринесъл за еволюцията на италианската душа е сложен и спорен въпрос, след като тук е нап­равил само една реалистична и натуралистична фотография на адския италиански стерео­тип и егрегор. Но от това е изка­рал абсолютно гениална му­зика, което е коз в ръцете на кар­мичните му защитници. Ако веристите не могат да стигнат до Божественото решение на проблема за морала и лю­бовния триъгълник, това се дължи на ниво на национална еволюция, религия, фре­нология и пр. Но както в нау­ката, така и в изкуството и жи­вота, отрицателните примери са също поука. Още Гьоте и Вагнер решават този проблем блестящо, но то е защото са наследници на гностици, еретици, мъдреци, изхо-ждащи от Овена – опозицията на Везните. Без съдене, лични чув-ства и лично пространство, Вез­ните са безпомощни. Максимума, който постигат еволюционно, е да пожертват живота си за лю-бимия си или любимата си група. И това е висок връх, но ако си на-мерил истинския си Любим и истинското Ято.
Това, което печели човечеството от взрива на романтизма е доказателс­твато, че без любов животът е смърт. Нанесен е стра-хотен удар на средновеков­ното подтискане и унищожа­ване на сър-цето от Черната ложа, проведено от църквата.
Ако въ­обще е възможно да се намери паралел с учението на Учителя, той е в това, че и Той портретува рев­ността в личния живот на човека с най-ярки краски и дава стотици при­мери. Но, зае-дно с това, дава и изход. Желателно е да се про­учи подробно це-лият живот и творчество на Пиетро Маскани, за да се види кои са истински Божествените прояви и пос­тижения в живота му, въпреки че творчеството му е Божествено от музикална гледна точка. С една дума, на кого е подал  "морков" през жи­вота си - нещо действи­телно ново и Божествено от най-вър­ховна гледна точка, - за да мръдне човечеството нагоре не само музикално-естетически, но и психологически. Кажете кога Туриду, Лола, Сантуца и Ал­фио ще заживеят като Стела от едноименната пиеса на Гьоте? Възможно ли е такова нещо в Италия, без да е порнография?... За съжаление, Алфио винаги иска да си остане Алфа в живота и за тази цел стига и до убийство; Туридо все още иска любов с всичка сила, но не знае как да разреши противоречието; Сантуците искат да си останат светици в очите на комшиите, а не на Бога, но са склонни за тази цел да отмъщават; а Лолите не бива да се женят мо­ментално за първия попаднал каруцар, само защото били самотни и изпитвали мъка и скръб от лип­сата на любимия... Ако Папата, когото описва Гьоте в пиесата си "Стела" не е из­мислен от него, а има прототип, тогава сваляме об­винението от Италия... Естествено, целият свят и до днес е пълен с ревности, циклофрении, самоубиства от "любов" и вендети, но това обикновено се счита за италиански или испански егрегор. Ако с нещо той и изкуството му могат да ни бъдат полезни, това е гениалното портретуване на самосъжалението и мо­нофиксацията, на отчаянието или аскетическото бягство от Бога. Трябва да се направят бели досиета на ония италианци, които показват как мухата може да не се бие само в една точка на стъклото и да не пада мъртва долу на перваза. Тя не знае, че на три сантиметра вдясно е Живо­тът и Спасението – Отвореният Прозорец. За съжаление, има мухи, които знаят къде е това място, но са готови да умрат от инат. Те дават или си дават обети, които нямат нищо общо с Бога и Божественото, но си имат теории, примери и цитати за оправдание. Вагнер казвал за Верди, че бил една "голяма латерна"... Като изключим греха на много таланти и гении да говорят зле един за друг, както и дълбокото ни преклонение пред музиката на Джузепе Верди, може да направим един внимателен паралел. Опитваме се да влезем в светоусещането на Вагнер и да видим дали наистина няма нещо общо между "латерната" и маниакално-депресивните психози на някои народи и личности, които пов-тарят безкрайно само два мотива на личното чувство – делириума и депресията, т.е циклофренията. Това води до втораченост и осъждане на "виновния". Съденето минава за най-малката форма на отмъщението, обаче народът казва: "Езикът кости няма, но кости троши". Нямаме нито компетентността, нито правото да обсъж-даме образа на латерната в тия думи на Вагнер от музикална гле-дна точка, но от етнопсихологическа и психиатрическа знаем, че всеки народ и тип хора си имат своите особености и в плюс, и в минус. Пратениците на Бога ги виждат ясно, но не само ги портре-туват, а дават и изход. В това отношение се очаква не само Мас-кани, веристите и още много италианци да се преродят и да спа-сят своите герои, но и творци от типа на Шекспир. Трагедията не е решение на въпроса.

11 декември 1863 – ражда се Annie Jump Cannon, американска астро­номка, живяла до 1941г. Направила е уникална класификаиця на съзвездита, която има значение и до днес. Описала е сама и класи­фицирала над 230 хиляди звезди, което се счита за уникум в усилията само на един учен.
             Волният паралел с Учителя е Него­вият телескоп най-горе в обсерватория-та Му над салона, въпреки че е ясновидец и може и без човешки инструменти. Също – изобилните све-дения в беседите Му за звез­дите и вселената, за пътуванията Му с избрани ученици до Слън­цето и в космоса. Ани Кенън е един от примерите за верността на Неговите думи, че  "жена-та е последното творение на Бога, а всяко последно творение е по-съвършено от предидущите "; че  "под  "жена" ние разби-раме същество, което може да роди най-красивата форма; съ-щество, което може да произведе най-голямата сила, същес-тво, което може да изяви най-великата интелигентност ".

12 декември 1863 – Ed-vard Munch, норвежки ху-дожник, живял до 1944 г. Вижда се колко съвършено и прекрасно лице има, но цялото му творчество е една велика драма и трагедия, едно отчаяние от липсата на любов и отклик в тоя чужд свят, един горък вик и плач на ангелите, попаднали тук, в света на жестокостта и безответността. Една мечта на нежната душа на романтùка, която не може да се осъществи на Земята. Неговата картина "Вик" (виж по-долу) е много известна. Неизбежно е да си припомним думите на Учителя за Себе Си, че Той е Човекът с най-големите противоречия в света, че е само един странник в този свят, който никого не познава, "освен Тебе, Господи, Боже мой". Останал е дълбоко наранен и разочарован от грубостта на българите, даже са го виждали да плаче – един Велик Учител!
 Изследвайки творчество-то на този брат по съдба от Норвегия, ние се натъ-жаваме още повече и раз-бираме защо се затваряме в себе си. Шели казва в едно стихотворение: "Поет ли е, не бъркате умът му със богатство или власт, че щом хамелеоните ядат по-груба някоя храна, мигом им изчезва пъстротата ". Поетът е фино и ефирно същество не от тази Земя. Нашият Славейков-баща пише: "Абдул Хасан омайни песни пей, но само онзи ще ги проумей, кому в душата òгън грей небесен; чие сър-це, отзùвчиво за песен, са-мò за песни дарба обладава, а не пазарски кой да е абдал – чул-недочул, разбрал-недоразбрал "...


            Ето какво представлява Божият човек в очите на Едвард Мюнк! Едни протягат ръце към него, а други само му се смеят и гледат самодоволно ухилени или съчинявайки непотребни светийски и философски теории. Някой се вслушва в него, жали го, но и той не знае защо са протегнатите ръце към разпна-тия: за помощ – или защото все още викат "Разпни го!"...

 Още една покъртител-на картина. Не всеки ще разбере този негов страшен автопортрет, където старецът нада-ва познатия вик за по-мощ. Може да не е вик, а вече старческо оглупя-ване. В ужасяващата са-мота на поета се явява на коленете му едно въ-ображаемо голо момиче на 12 или 13 години. Той първо го е рисувал от-делно, под заглавие "Пу-беритет". После взел, че го качил на коленете си – само на платното. Какво е това?! – кла-тят глава съвременни-ците му и потвържда-ват съмненията си, че  "кукуто "-маестро е изперкал оконча-телно и е станал още и педофил. Изключено е някой да познае, че това е страхотен вик от дъното на душата за нежност и любов, за топлина, женско присъствие, младост и абсолютна красота. Спомен от Божествения свят, където няма възраст и понятие за неотклик, недо­косване и неприласкаване. Момичето още нищо не разбира, но то е ангел и усеща нещо. Вместо при някой връстник или някой преуспяващ хубавец, тя се чувства добре при дядото. Ду­шата ù знае: той е един паднал бог на Зе-мята, който зле се е ударил. Но вселените, в които може да я отведе, са недостъпни за всеки друг в тъжната ù и тъмна ро-дина. В песните на един Българин, който ще се роди всеки мо-мент на Земята скоро след Едвард Мюнк, я има тая необяснима и неутолена носталгия по Прекрасното, което знае какво ни трябва. То е престанало да бъде непостижимо и е слязло при нас. "Христос е Човекът на проявената Божия любов и обич". Христос е Човекът наизявената, проявената и осъщест-вена Божия любов и обич".; "Аз във живота ще благувам!"; "Ще нося Божи­ите блага във всички човешки сърца!"; "Ний, които ходим в пътя на Доброто, ще се подмладим – това ни казва Любовта"; "Нов живот на любов душа ми да стопли!"; "...и в живота всичко давай – в тази истина Бога ти познавай", "...где хората живеят братски – там, де любов цари"; "Умна мома, синко, всичко в живота намясто поставя; хубава мома, синко, с роса що земя оросява. Тя е ангел, що отгоре иде, при хората слиза и в дома им мир и радост носи"; "Лиляно, цвете в градина, ако таз песен, Лиляно, не чуя; ах, ако от таз вода не пия, скръб ще ми пълни сърцето!" (Това го е казал Велик Учи-тел и го е направил на песен!); "Кажи ми ти Истината, която от Любовта излиза!" (алохимен импулс); "Да бих Те слушал!"; "Божествена Любов душа ми разшири и изпълни сърце ми с лъчи"; "Моето слънце днес ще изгрее"!; "Аз ще пазя топлината на моето сърце, която внася Божиите блага в моята душа"... - Това е обяснението на молбата ни в молитвата "Отче наш, не ни въвеждай в изкушение"! - Не изкушението да се съхраним в леден замък, а силата да запазим топлината на своето сърце - казано е в прав тест. Герда ще разтопи леденото сърце на Кай! "Ти си ме, мамо, с чисто сърце родила – да обичам всичко жи-во в цялата вселена!" - Значи, чистотата е да обичаш всички и всичко. Но с една съществена уговорка: саможивото, не мъртвото. А живи са само хората с душа – които обичат и дават. Да оставим мъртъвците да живеят със своите мъртви и да си ги погребват.
 За разлика от красотията и красо­тата, Прекрасното е озарено и обвеяно от Милосърдие, Даване, Раз­познаване. За-станало е на прага на Второто Посвещение, девойчето от кар-тината на Мюнк още не знае, че сега стои на коленете на една тленна обвивка, но когато през нощта отлетят в Съвършения Свят, Принцът ще снеме дрипата си и ще му се яви в цялата си хубост и великолепие. Ще я заведе в една вселена, където има хиляди дворци от кристал и прегръдките стават музика. Едно място и състояние, където милувката ражда мироздания. Това не е по си­лите на никой каруцар с лимузина, ако ще и сто-цилиндрова и обкована с чисто злато; на никой майстор на тръпката, който вълнува сърцата на обикновените момичета.
 Тук не е мястото да развиваме трактати за творечеството на светиите и ангелите на Земята, родени в екипа на Мощния и Силния. Трябва да има и жертвениангели, които да обират луфтовете. Гледаш го – прекрасен, а рисува ужасни картини. Обаче ако не бяха те, щяха да умират много повече хора. Такива произведения са кондензатори на човешката мъка и скръб, за да не се разпространяват тъй гъсто в атмосферата. Останалите платна на Мюнк изразяват същото: скръб и от-чаяние от връзките със смъртните хора, чиито чувства увях-ват бързо като листата наесен. Такива бързо престават да ни търсят и стават безразлични - нещо много по-лошо от удар с нож. Понякога чувствата им не преминават, а потъват надъл-боко от обида и гордост. Те нямат небесни чувства – отряз-ват някого жестоко и "завинаги". Оказва се, че не са познали ду­шата ни и нямат нужда от нея. Това е била любов-его, любов-амбиция.


Но изведнъж, неочаквано, този мрачен и тъжен Мюнк раж-да светъл шедьовър. Нека да е театрален, плакатен, декора-тивен - с него той издава откъде идва и накъде отива. Не ри-сува ли така и Рьорих? Астрологическият анализ на тия ня-колко месеца през 1863 и 1864 г. може би ще открие произхода на този култ към слънцето и необикновеното въздействие на светлината и у други художници, родени по това време - и не само в художници. Ще обърнем специално внимание по-долу на художника Vilhelm Hammershøi, роден малко по-късно в Дания: рисува предимно врати и стаи, но светлината на слънцето в тях е тъй носталгична и омагьосваща, че човек може да ги гледа с часове и да се свърже чрез нея направо с Бога!
 Изгревът вече се е родил в душите на хората, въплъ-тени през деветте месеца до идването на Съвършения. Те ня-ма откъде да знаят, че Един Човек ще възстанови култа на слънчевите изгреви и ще положи основите на Изгрева и като принцип, и като отношение, и като братска обител: модела на Шестата и Седмата раса на Земята.

 Ето го пак Мюнк, вижте ка­къв величествен олимпийски образ! Като Гьоте, но още по-завършен и импозантен. Как е възможно та-къв човек, макар и да се гърчи от самота и вампири в живота си, да не е пратеник на Бога? Нима няма Някой, от Когото да взимаме при-мер, защото е все още на кръста? Мюнк е написал:
 "От жалката ми плът ще из-раснат цветя, и това ще съм пак аз; и това ще е Вечността!". "Аз не вярвам в изкуство, което не е спонтанен резултат от усилия-та на човека да отвори сърцето си."


13 декевмри 1863 г. Отива си от тази Земя прекрасният и извънредно любим на боговете и невинните Фридрих Хебел. Пълните му имена са Christian Friedrich Hebbel, немски писа-тел и поет, роден през 1813 г., на 18 март. Писал е Maria Mag-dalena (1844) – нашата тема. Само че не говори за древната, историческата Магдалина, а за тази днес и за конфликта меж-ду поколенията и трагедиите, които поражда той.
Той не ни е непознат – изу-чавали сме го още в университе-та. Перфектно доказателство за съществуването на Бога в много същества на Небето и на Зе-мята: хората с душа са Неговите тела. Фридрих Хебел е голя-ма "слабост" на всички приятели, които са запознати с него-вата крилата мисъл:"Известният човек трябва да загине духовно, понеже си е позволил да замърси вселената със своето име".Само за тия думи да се бе родил и живял, по-дарил ни е един абсолютен бисер. Но въпреки че сам той си е позволил да бъде известен, понеже в този развален свят няма друг начин, и той е от контингента на Бога на Земята, Когото наричаме Господ. Когато идва при нас, Бог не само слиза със своите Вòини, но и Си прибира ветераните. Това е една голяма тайна. Да си отиде от Земята един дух с искра от Бога в мо-мента, когато сам Бог се ражда в плът чрез Сина Си, това е ед-но голямо щастие и привилегия. Родените с Него имат да вър-шат работа, а тия, които вече са раздали душата си до квант, тогава се прибират завинаги в Него. Ние сме убедени, че Крис-тиян Фридрих Хебел е един от Най-Избраните. Имаме чувст-вото, че Бог го обича особено нежно и с голямо умиление. Да, Господ умее да обича Себе Си...
Баща му е бил зидар, майка му – перачка, а любимата му жена – шивачка. Който разбира от символи, ще разбере. Да срещнеш Шивачка и да имаш шанс да те обикне, значи тя да те събере и да те направи едно цяло. Изида е била Шивачката на Озирис – събрала и всичките Му части от вселената с изключение на една и ги е "зашила". Защо не открила всичките му части, това е друг въпрос. Има шивачи и шивачки, които не приемат Бога със всичките Му атрибути: обявяват някои за дяволски. Дават всичко от себе си, но... с някои дребни изключения. А тия изключения може за са входове към цели вселени – не на дявола, а на Бога! Elise Lensing обаче е била милостива и съвършена – събрала се е с Божия човек да живее с него безусловно и безостатъчно и го е поддържала изцяло още от времето на следването му. Както се казва – въпрос на избор и вкус. Благодарение на нея, той е започнал да пише своето фундаментално съчинение Tagebücher (публикувано през 1885–87; "Diaries"), което се оказва неговата душевна и литературна изповед.
            Артистите рядко имат само една жена в живота си и Хе-бел се жени през 1846 г. за извес-тната акриса Christine Enghaus. На рисунката вляво, това е тя. За съжаление, засега не се от-крива в интернет портрет и на Елизе, но животът и на двете му жени трябва да се проучи ос-новно, понеже с положителност и двете имат душа: те са се сприятелили! Значи – Гьоте има наследници. Още нещо: Елизе никога не е престанала да обича Кристиян, не го е осъждала за нищо и накрая пак са се събрали. Това е немислимо за човека, кой-то ни отписва "завинаги". Каза-но е: "Любовта никога не отпа-да". Казано е  "Любовта не дири своето си". Казано е: (34.06.24н нжз ПНС98`292) "Ние сме изопачили закона на Любовта – турили сме ред правила кого да обичаме." (34.06.03н изп ПНС98`-248): "В сегашните разбирания на живота, ние препятстваме на един Божи закон. Жената препятства на своя мъж да обича друга жена; и мъжът препятства на жената да обича друг мъж. Туй е човешката страна. Той казва: "Как така жена ми да обича друг мъж?!" - Жена ти не е дошла да бъде жена на тебе! Тя трябва да бъде проявление на един [велик] аспект на Божията любов. Сам Бог се проявява чрез твоята жена – ти не препятствай на Божията Любов да се прояви чрез жена ти! В който ден я ограничиш, ще сгрешиш." (29.07.21н ивд ГОБ36`143): "Отнемете любовта от което и да е живо същество – и то веднага ще престане да живее. То веднага ще изчезне, ще се разруши, ще се разпадне."

16 декември 1863г. - само след три дни - слиза още един Божи човек. Личи си даже само от портрета му. Също е дошъл с Десантната Група: George Santayana – философ, поет, есеист и автор на ро-мани. Рождените му имена са Jorge Agustín Nicolás Ruiz de Santayana, а испанското му име - Хо́рхе Агусти́н Никола́с Руи́с де Сантая́на. Отишъл си е през 1952 г.
            И той е един от любимци-те ни още от най-млади години, когато се ровехме из Народната библиотека да търсим филосо-фи с душа...
 През 1872 г. майка му се преме-ства с него в Бостън, където човекът прекарва цели 40 годи-ни. Дали са се виждали и познавали лично с младия Петър Дънов, когато е учил там, е въпрос, който може да се провери в Акашовите записи. Но при всички случаи аурите им са взаимо-действали от близко разстояние, поради което имаме основа-ния да смятаме, че Джордж е получил една от степените на Второто Пентаграмно Посвещение. Наистина, Сантаяна тога-ва е бил повече в Англия, но се е връщал редовно в Бостън. Жаждата и навикът му да остава насаме със себе си сред при-родата извън човешкия мравуняк има точен аналог с това, кое-то знаем за Учителя в Америка, когато е излизал да се моли на Бога далече в полето. В Англия той завършва и почва да препо-дава в Харвард, а през годините я посещава всяко лято. Ес-тествено, върху него оказва огромно влияние философията на Спиноза – друг наш любим човек от космоса. Повече от ясно – няма да мине и без Хегел: абсолютният бог на философията. Той оставя дълбоки диалектически следи в живота и творчес-твото на Джодж Сантаяна, който един ден ще каже: "Почти на всяко мъдро изречение съответства друго, противопо-ложно по смисъл, и при това не по-малко мъдро"Пълно покритие с перманентната и смайваща диалектика на един Българин, който е бил в утробата на майка си в момента, ко-гато Сантаяна се е родил на Земята. Един ден Той пък ще каже: "Половината от хората около вас на Изгрева са от черната ложа. Ще ги познаете по това, че ви занимават с "единствено правите" истини – т.е., техните собстве-ни".
            В Харвард се оформя окончателно житейската позиция на Сантаяна: служенето на Истината, като единствената ос-нова за постигане не личното щастие; превръщането на соб-ствения живот в красиво и етично произведение на изкуст-вото. Тук няма да се спираме на живота, философията и съчи-ненията му, ще направим пак само няколко паралела. Ето ня-колко знаменити негови фрази, които днес се знаят от цялото човечество:
"Който забравя историята, е обречен на повторе-нието ù." Учителят е бил против всякакви устави, против ръководители, които не се сменят всеки ден; против събира-нето на народни пари и придобиването на братски имоти; въо-бще против монопола в разпространението на учението и дви-жението Му и превръщането му в търговска, платена и кон-тролирана институция.
Ето още бисери от Сантаяна:
"Младеж, който не е плакал, е дивак; а старец, който не обича да се смее, е глупак."
"Фанатизмът е удвояване на усилията, когато цел-та вече е изгубена."
 "Всички изкуства се намират в магнита на музика-та, всички науки се стремят към математиката." - Един ден един Българин и гражданин на Космоса ще каже: "Музиката и математиката са двата входа към Божествения свят". Но ще каже и нещо, което не е било чуждо нито на Хебел, нито на Сантаяна и на всички други хора с душа от полето на се-рафимите: "Поезията е над музиката и математиката и ги синтезира".
Сантаяна казва още нещо, въпреки че му е известно как-во е хедонизъм:
"Щастието е единствената подбуда към живот. Къ-дето щастието изчезне, съществуването се превръща в тъжен и жалък експеримент." - А какво четем ние в Бъл-гария? – Че щастието ни се прероръчва като главен метод за постигане на безсмъртието; (2.11.05н плн ЖИГ48`079): "Има не-що, което съществува за всички и което никой не може да отрече. Това е Любовта. Кога сте били щастливи? – Ко-гато сте обичали. Тогава сте имали сила да работите."(22.12.10н щвн ЖИГ48`180): "Днес всички можете да бъдете ща-стливи. - Как? - Като повярвате в думите ми." Естестве-но, като велик диалектик, Учителят изказва и противоположни мисли за щастието, поставяки над него разумността. Но ако повярваме в думите Му, в Учението и примера Му, ние можем да постигнем истинското, вечното, универсалното щастие, кое-то обединява личното с надличното без проблеми. (22.11.05н плн ЖИГ48`082): "Ако можете да приложите една стотна от мо-ето учение, вие ще станете щастливи. Не искам по­вече от една стотна."; (30.09.14н прх УЗР49`43): "Ангелите и све-тиите са щастливи, защото изпълняват Божиите закони и вървят в Божествения път. Който се отклонява от Божествените закони, губи щастието си."(33.02.12н ипг ЖИХ97`187): "Само глупавият човек прекарва един временен живот, а разумният човек прекарва един живот на щас-тие. Всеки един момент носи щастие в неговия живот!"(30.11.16н щмв УЗР49`205): "Нещастието на хората се заклю-чава в това, че те искат да бъдат по-близо или по-далеч, отколкото трябва."(30.09.28н ндп УЗР49`078): Искате да бъ-дете щастливи... – Казвам: приятелството е път към щастие!"(32.12.18н жих ЖИХ97`009): "Нашата цел е радостта и щастието."(24.04.13н ощм кдм98`070): "Всички търсят щас-тие, но въпреки това се натъкват на различни философ-ски системи, които убеждават хората, че на Земята няма щастие. Щом е така, защо трябва да насочвате своите сили и енергии в път, който не ви обещава щастие?";(34.07.22н хвх ПНС98`324): "Голямото нещастие в света седи в това, че всеки иска да бъде отделно щастлив. Това е не-възможно."; (33.02.12н ипг ЖИХ97`188):"Не е достатъчно човек да има 100 или 1000 души познати. Трябва да държим ця-лото човечество в съзнанието си и постоянно да сме във връзка с него! Само така ще изменим лицето на Земята. Няма по-голяма глупост и нещастие от това, момата да очаква да дойде някой млад момък и да я направи "ща-стлива"; или момъкът да очаква някоя мома да го напра-ви "щастлив"!"

            И така, тази екскурзия в деветте месеца до физическо-то раждане на един велик Космополит и Българин на Земята може да продължи:

18 декември 1863 г. Има или няма връзка с екипа и мисията на Учителя на Земята, на тази дата се ражда "винов-никът" за избухването на първата от най-страшните войни в историята на човечеството: Franz Ferdinand – племе-нника на император Франц-Йосиф, ерцхерцога на Австрия и наследник на австроунгарския трон, който ще бъде убит в Сараево на 28 юни 1914 г. от сръбските националисти. Това ще предизвика Австро-Унгария да обяви война на Сърбия. Всички сме учили за събитието и за Франц Фердинанд и позна-ваме снимката му още от младини.
 Не е наша работа да съдим за когото и да е било има ли душа или няма, клетка ли е от Тялото на Бога или е клетка от някой друг баща. За нас е важно да разлистим Акашовите за­пи-си и филми и да видим има ли нещо за някого в Бялото му до-сие. По същата причина нямаме право да се изказваме и за Франц Фердинанд, без да видим добрините, които е извършил. Но що се отнася до участието на такива личности в светов­на-та драма на Всемирната Ложа, в тяхната роля сме убедени. Мировият Учител е върховен господар и на двете Ложи – Бя-лата и Черната. Рама е бил Воин, Кришна също. Той е убежда-вал най-добрия Си ученик Арджуна да влезе в смъртна битка с армията на роднините си – дали е само символ, това е въпрос. Зад Христос стоят легиони от ангели, който Той може да ползва по Свое усмотрение. Учителят Мория минава за въплъ-щение на великия воин Сергей Радонежски. За крупна изненада на някои, ясновидците ги виждат като предво­дители на цели армии в невидимия свят, когато започват или се водят унищо-жителни революции и войни. Това не е дело на Дявола – той е само смирен изпълнител. Природните бедст­вия, войните и ге-ноцидът на цели народи и цивилизации са ужасно нещо, но чрез тях се реализира кармата и се разпределят душите на загина-лите по световете, които зас­лужават, спира се разпадът им на Земята в ефимерни илю­зии и човешки кочини. Както знаем, всяко идване на Учителя е свързано и с рухването на цели им-перии. Той Си води нужните ан­гели и архангели за тази цел. В момента на раждането Му на Зе­мята в България, в разгара си е американската гражданска война и делото на Ейбрахам Лин-кълн. Водят се и други войни, а в първата половина на XX век ще стане и апокалипсисът, който познаваме и даже помним края му. Помним и продължението му с концлагерите, глада и студената война, наблюдаваме го и сме му и клиенти и жертви и в момента.
 Каквито и да са греховете и на Франц, ако човек се свърже с Божественото Съзнание и поч-не да разглежда живота на деца-та, родени от Бога, усеща цяла-та огромна любов на Бащата към Своите деца – към всяко Свое дете. Гледаме образите и живота им – и от очите ни тръ-гват сълзи! Докато сме били манипулирани и прости, ние сме имали само смъ­тен спомен как-во пише в болше­вишките учеб-ници и колко "ом­разни и винов-ни" са били всички тия царе, херцози, генерали, богаташи и пр. височайши "отрепки".

Но Франц Фердинанд има бяло досие! Преди всичко, той е обичал – "безумно" и страстно


е обичал. При това – славянка, чехкиня: гра-финя София Хотек. На-пук на царщината и ро-да си се оженил за нея и им се народили деца. Направил го е въпреки последствията – деца-та му да бъдат лишени от наследствени пра-ва. Това може да го стори само човек с ду-ша: да жертва всичко заради любовта. Може да е бил страстен ло-вец и затова после да си е платил, но е пра-вил и разкошни гради-ни. Провеждал е соци-ални и политически ре-форми, искал е да реа-лизира "триализма" и да превърне монархизма във федерация, включително балканска. Сърбите са се уплашили и са го убили. Но семейството на Франц е трогателно. Историците твър-дят, че това е било едно щастливо семейство. Това са души, човешки души! Много от тях са се преродили и може да са сега сред нас като наши прия-тели. Как може да не ги обичаме?
  Как може да не разпоз-наем прелестната прин-цеса София фон Хохен-берг (снимката вляво)? Как може да не разпознае човек и майка ù – чудесна-та съпруга на Франц Фердинанд и многодет-на майка, и тя ангел на Земята? Тя е била убита в Сараево от упор заедно с мъжа ù! От един фана-тик, който е считал бъл-гарите за татари и е ис-кал чрез това политиче-ско убийство да предиз-вика световна война и да обедини южните славя-ни под железната пета на една нова великосръбска империя!
През 1938 г. братята на принцеса София - Макс и Ернст, - които също имали много деца, били прибрани от нацистите в концлагера Дахау и това съкратило живота им. Един от сино-вете на принцеса София загинал на източния фронт през 1945 г., а друг - в съветския концлагер "Высокий" през 1949. Естес-твено, има и родова карма - ловджийството, месоядството и другите удоволствия на плебоса и арискокрацията трябва да бъдат заплатени. Самата принцеса София е доживяла до 79 години и си е отишла през 1990 година – съвсем наскоро. Ако знаехме това, щяхме да идем да ù целунем ръка и да ù се поклоним!

В този период се ражда и египетският писател и реформатор Qasim Amin, доживял до 1908 година – също Божи човек. Такива ангели на Земята ни напом-нят за младия Ганди и най-любимия ни ливанец Джуб-ран Халил Джубран – автора на "Пророкът". Наистина, няма по-красиви очи от египетските! Има ли нещо в лицето на този удивителен човек, което да не е за ико-на? Спомняте ли си очите на един Българин от русен-ския Му фотопортрет като млад? Можете ли да откри-ете някаква разлика?
 Майката на Кязим е била от Горен Египет, а баща му - от турски Кюрдистан. Оппаа – пак българин... Проблемът с Кюрдистан ни е известен. И него искат да унищожат като Аф-ганистан, Чечения, Балкария, Осетия, Башкортостан, Татар-стан-Булгаристан, Казахстан и пр., както са унищожавали, пре-кръствали и асимилирали милиони българи по обширна Мала и Голяма Азия. Срещу кого китайците вдигнаха прочутата си стена, протегната на повече от 10 хиляди километра, и за коя-то са дали живота си над 10 милиона неволници?
Кязим Амин основава движението на Каирския универси-тет, но като абсолютно Божи човек е най-известен с дейност-та си още от своите най-ранните адвокатски години като за-щитник на женските права в Египет. Който не знае – да знае: бебетата египтянки и до днес ги обрязват – махат най-чувствителната част на жената, за да не "греши" като по-расне... Явно една от най-крупните победи на човешкия Враг на Земята, заедно с факта, че много юдеи и досега правят децата си през едни дупки в нощниците и пижамите, да не би да се пип-нат на голо и така да осквернят Господа... Но те си имат и българи-наследници: виждали сме първи преписи от стено-грами, където думата "голота" е задраскана от гневна ръка и отгоре е написано "босотà" и подчертано пет пъти, с три удивителни отстрани. После това е минало и в печатните бе-седи. "Големият Братовчед" не си играе. Естествено, той уп-равлява и оръжието, търговията, проституцията и порното, а днес и компютърните игри, но никога няма да го домързи да изтърка още по 1000 пантофи на ден, за да внуши противо-положни мисли на непълноценните си последователи от дру-гата страна. Най-важното е нещо да забранява или разпасва – за него няма никакво значение кое от двете. Но ние знаем, че той само изпълнява роля: Битието иска да види кои са създа-дени от Бога и кои не. Кои му се ловят на въдиците.
Кязим Амин, роден само няколко месеца преди да дойде отново в плът на Земята Учителят, е казал на Божественото "Да бъде!". Книгите му "Освобождението на Жената" и "Но-вата Жена" ни напомнят пряко за подобни издания и заглавия в България. Първата излиза само една година след нашето "Възвание към народа Ми ", където Учителят скърби и за изде-вателствата на човечеството над сестрите ни. И Кязим Амин, подобно на Учителите и пророците на Бялата ложа през всички векове, въстава остро срещу продажбата и обвързва-нето на децата още от раждането от малки със смъртоносни брачни вериги. Той издига глас: "Египтянката днес е дър-жана като животно и затворник в собствения ù дом и за-това положението ù е по-лошо и от това на робиня". Ес-тествено, всичко става пред очите на Бога и с Негово разре-шение. За да става или не става нещо, има дълбоки възпита-телни и кармически причини. Това не значи да не се борим със злото, но трябва да намерим първо корените му. Защо Бог е позволил български момичета и момчета да бъдат вземани за харемите и за еничари? Има ли последствие без вина? Кой е ви-кал "Разпни го" и е гонел богомилите и адамитите с меч и огън? И работата на Египет и египетските жреци и жрици не е съвсем чиста. Не са застанали някога зад Нефертити и Ехна-тон – сега дават кръвен данък. Защо обрязват и до днес деца-та на семитите? Само по висши и хигиенни съображения ли е това? Бог ли го иска това или някой друг?
Амин ратува за образоването и просветяването на егип-тянката от малка, за да може да осъзнае положението си и да развие съзнателни съпротивителни сили. Не случайно: роден е в екипа на Човек, който един ден ще изнесе беседа "Повдигнете Жената" и ще прокарва тази линия повече от половин век на Земята, а като се има предвид Духът Му – много хиляди години. Пророкът на Египет Кязим Амин се бори жената да свали физическите си и психически фереджета и да престане да бъде вещ в ръцете на собственика, който я закрепостява в дома си и само неговите очи могат да я гледат. Днес знаменосец на Кязим Амин е д-р Лейла Ахмед от Харвард, която обявява патрона си за баща на феминизма в Египет.
Този проблем стои и в Индия и ние си спомняме трога-телния биографичен разказ на известната Амрита Притам за един индийски художник – "Единствената пиала". Той срещнал едно момиче като цвете в Хималаите и те се обикнали от пръв поглед. Тя обаче била вече продадена на един дърт търговец и баща ù я готвел за сватбата. Художникът трябвало да слезе за няколко дни в града да вземе пари - те се уговорили, че като се върне, ще даде повече пари на баща ù и ще си я вземе в Кал-кута. Като се върнал обаче, заварил само погребалния ù огън – момичето се самоубило, понеже търговецът избързал, а бащата не повярвал, че има по-изгоден купувач. Художникът разказал това на Амрита Притам като истински случай от жи-вота си, понеже видял как тя се била захласнала по една от кар-тините му в изложбата, където бил изобразил именно това момиче.
Махатма Ганди повдигнал и този въпрос пред Индия и по-чнал да прави особени демонстрации, които доскоро бяха по-кривани от обществото и напълно неизвестни. Научаваме за това от клюкарския интернет, но всяка крушка си има опашка. Проявяваме внимание към това съобщение не защото вярваме на журналистите, а понеже такова нещо за Ганди принципно е възможно. Нещо повече – съществуват открити зони в Акаша, до които има свободен достъп. Това, което е морално за Бога, се представя в Акаша без орязвания. Орязаните версии са от милост – допускат до тях само хора и ангели, които сами са орязани някъде психически и затова документалният филм на нечий живот би ги шокирал и подлудил, някои биха се самоуби-ли.
Ще копирам тук "клюката" за Махатмата без орязване, за да си размърдаме малко мозъците и да се опитаме да гадаем какво може да има по въпроса в акашовите филми и как би из-глеждала тази информация с три аргумента пред скоба:

1. Българинът, Когото разглеждаме в настоящия текст, е казал, че през цялата история на човечеството в Божест-вения свят са допуснати и са влезли само трима души: едини-ят от тях е Ганди. За другите двама не е казал кои са и ние тъ-нем в догадки. В случая изключваме Великия Учител и истин-ските Учители, които са си винаги в Божествения свят. Твър-дението касае останалите хора от нашето човечество, които още не са Учители. Имаме обаче основание да мислим, че вто-рият е Емануил Сведенборг.
2.Сведенборг твърди, че Христовият Дух го е завел и в "най-вътрешното небе" – за нас синоним на Божествения свят. Там ангелите са голи, понеже пребивават в състояние на не-винност. Те не са имали работа с Всемирната Змия, която е обяснила на човечеството, че голотата е срамно нещо и че трябва да почне да се облича. Тези ангели не само ходят голи, но и постоянно изпълняват най-първата Заповед на Бога, изка-зана лично от Него в Библията преди съмнителните "10 Божи заповеди". Най-главното от тези занимания е Брачната Лю-бов, като най-висшата форма на служене на Бога и слива-не с Бога – така пише буквално най-великият шведски мистик и ясновидец. В нея ангелите извършват всичко, кое-то извършват и хората в брак и на Земята, защото ангелите са произлезли от човешкия род. Сведенборг специално подчер-тава (т.е. Христовият Дух чрез него), че това е валидно и за брачните удоволствия. Тук се отговаря и на въпроса как се съ-здават деца в духовния свят и как – в Божествения. В главата "Женитбите на небето" Сведенборг обяснява, че за да заченат и родят дете, два ангела в брачна любов трябва да обърнат една душа към Бога. Тя става тяхна рожба. С това си мислят, че успешно се занимават и много духовни майки и отци на Зе-мята, но при нях не става дума за Най-Вътрешното Небе - за Божествения свят. Не че нямат успехи, но това е само духов-натаобвивка на Мистичната Сватба. С какво всъщност се за-нимават най-вътрешните хора и ангели, това са видели само Сведенборг и Махатма Ганди.
3.Третият пункт пред скоба е подсещането, че журнали-сти и пуритани оправдават кумира на Индия за скандалните разкрития от живота му с тезата, че той се бил събличал и спял гол с племенничките си и с други млади жени и момичета не защото е бил развратен, а понеже искал да докаже, че даже и при това изпитание човек може да си остане "чист". Нашият въпрос тук е дали става дума за разврат и дали Ганди е целял точно това изпитание.
Историк рови в личния живот на Ганди
Според британеца Джад Адамс, обетът за въздържание не му е пречел да прави чудновати сексуални експерименти
"За никого не е тайна, че Махатма Ганди е имал необичаен интимен живот. Постоянно говорел за секс и давал на последователите си подробни, често провокативни съвети как да съблюдават целомъд­рието.
Възгледите му не са били особено популярни.
Първият министър-председател на независима Индия Джавахарлал Неру описва като "противоестествени" съветите на Ганди към мла-доженците да се въздържат от интимност, за да запазят чисти душите си."
Това пише британският историк Джад Адамс за Махатма Ганди.
Той разказва за личния му живот в книгата си "Ганди: Гола амбиция". Авторът твърди, че обетът за въздържание не е пречел на инди­еца да спи с голи жени и да прави чудновати сексуални експери­менти, за да изпита себе си.
Портретът, обрисуван въз основа на трудовете на самия Ганди, рискува да предизвика недоволство в Индия, където 60 години след смъртта му на него гледат като на светец.
През 1883 г. родителите на Махатма Ганди го женят. Тогава той е 13-годишен, а съпругата му Каструба е на 14. Интимният им живот е съвсем нормален, и не след дълго тя забременява.
Две години по-късно, докато баща му е на смъртен одър, Ганди го оставя, за да прави секс с жена си. По същото време бащата издъх-ва. Мъката на младия мъж е примесена с чувство за вина, че не е бил до баща си в последния му миг.
Това обяснява рязката промяна в отношението на Ганди към "стра-стната любов" по-късно, твърди Адамс.
Той казва, че е изумен колко много от текстовете на Ганди са пос­ветени на секса. Според него е очевидно, че в първата част от жи­вота си той е бил със съвсем нормална сексуалност. След това дава обет за въздържание.
Ала противно на образа му на аскет, Ганди често се къпе с девст­вени девойки и дели ложето си с една или няколко от своите пок­лоннички.
Историкът все пак твърди, че няма доказателства Махатма Ганди да е престъпил обета си, но уточнява, че дефиницията на индиеца за секс е доста ограничена.
Според него, Ганди е очаквал от жените да го стимулират сексу­ално, за да може да докаже силата си, като не се поддаде на изку­шението.
Освен това жените, посещаващи неговата обител, понякога били канени да прекарат нощите с него, като в същото време те нямали право да спят със съпрузите си. Британският историк оприличава това на някаква форма на стриптийз, при който няма никакво до­косване.
Този род експерименти не са му спечелили последователи в поли-тическия му антураж, отбелязва Адамс. До убийството му през 1948 г. те били коментирани, но след това подробностите за личния живот на Ганди отстъпили на заден план и се наложил кон-сенсусният образ на национална икона.
Източник: БГНЕС,АФП,"Индипендънт" Снимки: ЕПА/БГНЕС, 3.05.2010 http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2955111

Едно още по-нестанартно допълнение, за да снемем терза-нията на Ганди, ако той наистина е усетил мига на Бога и е оти-шъл да се люби с жена си, вместо да стои при ковчега на баща си и да се моли. Ако се е обадила "съвестта" му, това не е бил той, а една от черупките му, унаследена от традициите и обществото. Посветените от най-вътрешните среди на Пътуващите твърдят, че интимното въздържание около починал човек и известно време след смъртта му може да се окаже катастрофално за душата му. То важи, но само за мъж и жена без монада или все още свързани с инферното. Тогава, ако са интимни, наистина могат да го привле-кат надолу и да го забият в ниските сфери. Но ако хората са с душа и се обичат и имат отношение към Словото, сливане дори в стая-та преди погребението и в периода на траура може да му отвори светлия коридор и да го изведе от тъмната зона незабавно. Може да предизвика и съживяване, подмладяване, възкресение! Това произ-тича не само от любовта, но и от чистотата на мисленето, поне-же такива хора не са заразени от теориите за секса като нещо "нечестиво". Те не само усещат, но и знаят, че това е най-силният и интимен акт на сливане с Бога, в който взимат участие всички божества, ангели и хора по вселената, които са завършили своята еволюция. В Словото се казва, че в този миг всички разумни същес-тва във всемира спират замалко работата си, където и да се на-мират. В този акт се създава или извиква ново същество, затова в него взема лично участие сам Бог, т.е. всички. Всяко друго отно-шение към сакралния акт е дело на антипода Му, който поначало е лъжец, убиец и противник на Живота. Най-главната му лъжа са ег-регорните определения за любовта, а най-главният грях – предпаз-ването от сливане или зачеване. Той пропагандира и обратното, когато дава свобода на свои хора и дяволи, за да плоди своите си във вселената. Главният му страх е да не би същества с искра Бо-жия да се слеят някъде, понеже това ще умножи Божиите създания в Битието. Като знаем всичко това, би трябвало да се размислим от кой баща сме родени, имайки един или друг възглед за любовта, едно или друго поведение, правейки един или друг избор.
По-горе бе изяснено какво казва Сведенборг за създаването на духовни деца, но не бе довършено как се създават Божествени. Това не може да се изрази само с няколко думи или няколко библио-теки Слово Божие, но има един ключ. Това е "Божията молитва", дадена от Елма. Тя не се изразява с думи, но осъществяване на любовния импулс на дело – без замисляне и незабавно.


24 декември 1863г. – отива си от този свят William Makepeace Thacke-ray, знаменитият автор на "Панаирът на суета-та", роден през 1811 г. За-служава си някога да се из-следва по-подробно какъв е приносът му за Божестве-ното и с какво той е клет-ка от Него. Най-малкото: открил е един от белезите за наличие на монада в човека: "Не е странно да видиш двама млади, кои-то се обичат; ала да ви-диш двама възрастни, които продължават да се обичат, е най-чудната гледка на света!" Досега не сме знаели кому принадлежи една от най-известните мъдрости на човечество-то, а днес откриваме, че е от Текери: "Посей мисъл - ще по-жънеш постъпка; посей постъпка – ще пожънеш навик; посей навик – ще пожънеш характер; посей характер – ще пожънеш съдба." – Ето един цял Сатурнов цикъл!

19 април 1864 г– ражда се Mahatma Hansrajиндийски човек на Духа и просветител, продължител на каузата Arya Samaj. Бил е на Земята до 1938 г.Изпреварва Учителя физически само с 3 месеца. Нека някой каже, че няма звездни влияния и типоло-гия на Духа! Свалете му очилата и влезте за пръв път някъде, където се на-мира Махатма Хансраж. Не може да не изтръпнете, особено ако сте българин с душа.
 Такъв Човек не мо-жеш да не го обикнеш от пръв поглед! Господ Си има Своите проекции по вселената – спасители на много закъсали души и вдъхновители на хората с душа. Попадайки при тях и учениците им, намираш смисъл на живота си и ставаш щастлив. Ако се пренесе някой изведнъж в Индия при такива хора, кой ще каже, че това не е Рила или Изгрева? Не се ли вижда почти съвсем идентична картина на фотографията по-долу, която фигурира в интернет под името на Хансраж? Ето и хората в кръг, ето и музикантите в центъра. Как да не се развълнува човек от абсолютно същите мисли и внушения в техните филми и сайтове, с каквито ние сме израсли на наша територия? Не става съсем ясно дали са изказани от същия Махатма Хансраж, роден малко преди Учителя, или от негов съименник и съидейник по-късно, но надписът на снимката дава отговор: "Сърцето е едно..."


"Всички чисти и святи хора са едно цяло като слън-цето, което грее за всички. То не избира къде да падат лъ-чите му – върху добрите или върху лошите. По същия на-чин те раздават своята любов и благословение на вси-чки."
"Сърцето е едно, то не се дели! Любовта е Бог, лю-бовта е сърцето. Винаги живейте чрез сърцето си!"
 "Също като нечистата вода, която постепенно се избистря, когато е свързана с ангелите, така се пречис-тва и ученикът, когато сърцето му е свързано със сър-цето на Учителя."
 "Чрез предаността вие влизате във връзка с вис-шето съзнание на Учителя. Ако предаността на ученика е голяма колкото Хималаите, той може да стане съвършен веднага по благоволение на Учителя си."
  "Където и да се яви чистият, зазвучава само един призив: "Живейте за всички, за да има щастие за всички! Скърбете и страдайте заедно с лишените и поемайте техните тежести!"

20 април 1864 г. На та-зи дата българският учен-енциклопедист със световна известност Петър Берон (1799-1879) е написал писмо до друг българин – Иван Селима-нски – за отпечатването в Париж на поредния том от неговата "Панепис-темия" (Всенаука). Тя е в 7 тома, издадени от 1961 до 1871 г. Обнародва още много книги в различни сфери на науката и фило-софията, всеки най-мал-ко по 500 страници. За-щитил е дисертация по гинекология и е изобре-тил уред за безболезнено раждане, за който българите не знаят нищо. Знаел е 9 езика и пишел и публикувал книгите си на 6. Тук няма да се изреждат заглавията им - издава на френски, немски и ан-глийски език 24 научни съчинения, събрани в 32 тома, но има и на гръцки, на латински и др. У нас чак през 2000-та година се отсрамихме да му издадем "Славянска филосо-фия".
             И до днес невежите псевдоучени в родината му се поди-грават с неговото делото и го наричат "карикатура на гения", но все повече сериозни изследователи от цял свят констати-рат, че той е направил фундаментални открития в области, където същите неща се откриват и получават признание де-сетки години след него – например, вълново-корпускулното ес-тество на светлината, "хита" на Айнщайн. Проф. Николай Ка-лицин изрежда и други крупни открития на Берон.
Михаил Бъчваров изследва живота и творчеството му, а други сериозни учени все повече и повече издават статии и мо-нографии с нови открития за удивителното му научно дело. На запад има цели институти по беронология, които черпят идеи от неговите трудове, прилагат ги и виждат, че всичко е било вярно. Самият Петър Берон обяснява, че изследванията и из-мерванията му в различните науки са много по-точни от тези на неговите съвременници с техните уреди и инструменти, тъй като той ползва значително по-съвършен инструмент с много по дълга еволюция – мозъка си. В своите над 10 хиляди страници той излага собствена система и собствени форму-ли и знаци за елементите на природата – и в химията, и във физиката, метеорологията, биологията и пр. Твърди, че е мо-гъл да си позволи това, понеже е обезпечен материално (има 

наследствен бизнес с жито) и затова мисли със собствения си мозък – не е службаш. Службашите са длъжни да приемат това, което е утвърдено в науката, за да си получават заплатите и хонорарите и да им се утвърждават имената. Според повече-то автори, той е натурфилософ. Описва, например, две елект-росфери, от които бил започнал светът: пикноелектросфера и ареоелектросфера. Взаимодействайки, те пораждат иридоеле-ктросферата. Когато тя, от своя страна, взаимодейства вто-рично с всяка от родителките си, се пораждат съответно све-тлинният и топлинният спектри. От третичните взаимо-действия извежда химическите и физическите елементи, но ги класифицира и раздвижва в реакции по напълно свой, уникален начин. Описва и вида и етапите на създаването на космоса, които съвпадат с откритията на днешните астрофизици. То-ва е една грандиозна конструкция, която, според него, би оста-нала механична и мъртва като спрял часовник, ако не е бил началният тласък на една Първична Разумна Сила – Бога. Име-нно тук някои наши философи стават смешни, казвайки че ця-лата му система е стройно диалектико-материалистична до момента, в който Берон намесва тази Сила. За времето преди този момент, той е теист и идеалист...
Д-р Петър Берон препоръчва и пиенето на гореща вода вместо студена, също като Д-р Петър Дънов по-късно. Твърди, че ако се прочетат обратно някои географски имена в Индия, ще се получат български думи. Неизвестно дали досега някой проверил е това. Какви ли не още неща ще бъдат открити от сериозните изследователи, докато казионните историци на науката и културата ни ще продължават да го хвалят само с неговия "Рибен буквар"...
 Бъдещите езотерици и ясновидци ще открият каква е връзката между мисията на Пе-тър Берон и тази на неговия съ-народник и съименник, когото разглеждаме тука. Когато един Миров Учител слиза на Земята, Той предава знанието и способ-ностите Си на своите клетки, които са строго определени чо-веци с монада, т.е. искра Божия. Някои от тях съзнават това, други си мислят, че те сами творят. Вярно е и едното, и другото: Бог дава началния тла-сък, а индивидуалният дух го оцветява и му придава уникални обертонове, дори прави собст-вени открития.
Ние си задаваме въпроса, защо двамата велики българи са търсели преображенията на Все-Началото: Панепистемия, Паневритмия... На пръв поглед, астрологически не може да се намери обща закономерност по тежките планети в хороскопите им, понеже за 65-70 години всяка се е преместила в друг знак. Пък и рождената година на Хаджиберович е съмнителна. Най-общо може да се каже, че Плутон в Риби на Берон и Нептун в Овена на П.Дънов имат отношение към Пан-Началото. Всяка от тия планети е на гости в знака на другата – това значи нещо. Ако Берон е роден по-рано - с Плутон във Водолей, - пак има връзка, тъй като този знак е свързан с универсума – отново с всичко и всички, а Сатурн на Учителя е също във Водолей. Въпреки че универсално и синтетично не съвпадат, те са в една обща по-горна категория – именно свръхсъзнателното, имащо отношение към всичко и всички.

 Ето какво пише днес за Петър Берон една приятелка и ко-лежка от университета (Руми Дамянова):

"Дали, улисани в различни концептуални спъникамъци, не изоставихме светлата и твърде ярка за времето си личност на Берон да огрява историческия ни хоризонт само със своя "Рибен буквар"? Имаме ли отговор на въпроса, защо след две столетия Бероновата "Панепистема" все още е непреведена и неизучена, и то от българи?" […]  "Д-р П. Берон рано осъзнава, че реалните възможности за постигане на по-висок статут на образование са в Европа и отрано ги прокламира – същевременно осигурява из-дръжката на талантливи българи да получат образование в елитни европейски училища: през 1846 изпраща един българин, завършил в Страсбург, да стане учител в Котел; по-късно изпраща Иван До-брович (Добровски) в България със същата задача. Отделно из-държа талантливи българи да се учат в чуждестранни заведения - И. Селимински в Атина, Н. Павлович в художествената академия в Мюнхен"
"Петър Берон през 1825 г. заминава за Германия, където следва философия в Хайделберг, а след втората година заминава за Мюнхен, където завършва медицина. И попада под влияние на на-турфилософските възгледи на Фридрих Шелинг. През 1831 г. завършва медицина и променя името си - изоставя "Берович" и става д-р Берон. В Букурещ и Крайова работи като лекар, натрупва огром-но състояние, което му дава възможност от 1839 г. да се отдаде изцяло на научни за-нимания. Заминава за Европа - посещава Прага, Париж, Ви-ена, Берлин, Лондон. Извърш-ва се нещо необяснимо - за кратко време успява да ов-ладее основно съвременните хуманитарни, природни и естествени науки и на пет от деветте езика, които владее, да напише значително количество трудове. Той изучава огромния емпиричен материал в областта на метеорологията, физиката и химията, прави опит да го осмисли концептуално и да го обобщи. Резултат са множество трудове с общо заглавие "система": Система на атмосферологията (1846), Система на геологията (1846), Славянска философия (1855), Небесна физика (тритомно издание, 1866-1867), Физико-химия (1870). През 50-60-те години на ХІХ век издава един важен "Метеорологичен атлас" (като картите в атласа са нарисувани от Н. Павлович). Д-р П. Берон участва активно в научния живот на Европа - чете реферати в Париж и Виена, разяснява своите концепции, получава и признание.
Освен многобройните си трудове, издава и своята 7-томна "Панепистема" - "Всенаука" (1861-1867), с амбицията да обобщи вси-чко, постигнато от науките дотогава, създавайки единна и цялос-тна концепция за човека и вселената, за човека и света. Убеден в правилността на наблюденията и изводите - за възникването и еволюцията на живота, - изгражда своята концепция за произхода на телата и същността на химичните процеси. За да изрече ми-сълта, приемана и от по-късните тълкуватели - "всички науки са свързани помежду си".
Любопитно е и мнението на самия Берон, изказано в пред-говора към "Славянска философия": "Това учение съставя увод към всички природни и умозрителни науки, от които сега за-напред ще се развива по тук посочените естествени закони". Не липсва и самочувствието на откривател в една ярка само-оценка: "Това учение - пише Берон - може да се сравни с новоот-

крита земя (Terra incognita), с разни съкровища, които ще сти-гнат да обогатят сегашните и много от бъдните поколения".
Изследвайки Бероновите съчинения по метеорология, един учен от Берлинския институт - д-р Кeснер, - публикува изследване, в което пространно показва постиженията на Берон, заявявайки, че "[...] трябва да се признаят големите заслуги на Берона, че той, въоръжен с обширни познания по физика, метеорология и близките до тях науки, не е скъпил времето си, за да подпомо-гне науката" (Кeснер 1925).
Една от важните за науката Беронови книги, дискутирана от съвременни физици и астрофизици, е "Небесна физика" (три тома, издание на Готие-Вилар, Париж,1866-1867). В нея той развива тео-рията си за движението около слънцето, наречено от него АРХЕ-ГЕТ.
(Тук допълвам Румяна: Архегет всъщност е тялото, родено от четвъртата ерупция на едно по-голямо слънце, кое-то, от своя страна, е родено от четвъртата ерупция на едно още по-голямо. Съвремените астрфизици, откриващи, че има и супергалактика, метагалактика и пр., говорят за подобни не-ща)
Водени от разбираем интерес, често четем коментарите единствено през призмата на собственото вълнение, но все пак по-стигнатото от Берон и оценено от една сравнително нова гледна точка, е впечатляващо: "Крайно интересни са атомистическите разсъждения в книгата на П. Берон - продължава наблюденията си Н. Калицин. - За него тежестта се създава от особена суб-станция, която той нарича "бароген". Барогенът се състои от атоми, които той означава с "b"... Ние сме далеч от мисълта, че П. Берон е предсказал съществуването на гравитоните, но все пак аналогията между гравитоните и атомите на барогена на П. Берон е очевидна. За П. Берон не само веществото, но и светлината и топлината се състоят от атоми. До подобно схващане стига и модерната физика след откритието на Макс Планк в 1900 г. и на Айнщайн в 1905 г." (Калицин 1962: 119).
Калицин, цитира и тезата на Берон за "Вълновата сис-тема", която "предполага съществуването на един флуид – етера": "Виждаме, че П. Берон е стигнал до гениалната конце-пция за обединяване на вълновата и емисионната теория на светлината 38 години преди Айнщайн! Нещо повече, П. Берон отрича съществуването на етера, което предположение лежи в основата на Айнщайновата специална релативна теория, пу-бликувана също в 1905 г ".

Въпреки че днес коригират самия Айнщайн по основни пунктове и някои възстановяват и етера... Но да видим как завършва статията си Румяна Дамянова:

"И така - какъв е д-р Петър Берон - педагог, учител, меце-нат, модерен преобразувател на образованието или учен-фантаст, който все пак изгражда стройна хипотеза за разширяващите се атоми и молекули, намираща своето осъществяване в модерната физика?
Неговият образ е чист и ясен - и ако погледнем по-настоя-телно в далечното, в пространството на космическото, към което той се е стремял, - ще съзрем може би една звезда, осветила наци-оналното ни име."

Браво, Руми! Никога не сме се съмнявали, че ще станеш способен, честен и сериозен учен!


21 април 1864 г. – Ражда се Max Weber, немски социолог, починал през 1920 г. Голям анализатор на религията и ка-пита­лизма, ползван от някои за допъ-лване на марксическата теория на ико-номи­ката и революцията, коментиран и от Ленин. Мнозина го разглеждат като един от конструкторите на голямата ме-тла на болшевизма, който изигра кар-мическа роля. Днес болшевизмът минава за ликвидиран, мнозина го мразят искрено и основателно, обаче не дават изход от катастрофата на капи-тализма и неокапитализма. Но само тесни специалисти знаят, че Макс Вебер специално е нау­чил руски език и е следил изкъсо революцията в Русия и проце­сите след това. Чак до 1990 годи-на са били скривани или негли­жирани две негови късни есета с анализ на този революционен и ранносъветски период. Ние, които сме си взели изпитите в университета по диамат и нау-чен комунизъм и сме виждали Вебер само през комунистиче-ската призма, сега сме изненадани от тези нови разкрития. Той е нямало как да знае през 1906 го­дина, че именно болшевиките ще възседнат властта и в част­ност аграрната реформа, но пише, че въпреки привлекателния модел на колективизма, има реална опасност от репресивно вкарване на народа в този про-цес, което и стана точно така. Предвижда малтретирането на индивида от тази псевдоко­лективистична идеология и прак-тика. Че Макс Вебер не е случаен, за което почти не се надява-хме и затова в началото не искахме да го включваме в "екипа" на родения три месеца след него, личи от острия му нюх кои явления в Русия може да са спаси­телни. Надавал се е, че тя мо-же да последва Владимир Соло­вьов, за да не се стигне до пълно унищожаване на индивида и уникалните духовно-религиозни съ-кровища на руската душа и руския народ. Изследователите днес потвърждават офици­ално нещо, което си беше съвсем очевидно - че борбата за сво­бода в Съветска Русия е завърши-ла с пълна катастрофа. Сам Вебер пише, че там не може да се очаква никаква търпимост към какъвто и да е идеологически и етически неутралитет. Това става очевидно още от самото начало: болшевиките при­емат и реализират като форма на ма-сов геноцид формулата на псевдойезуитите и инквизицията: "Който не е с нас, е против нас". Вебер констатира липсата на харизматичен иде­олог и лидер в Русия и предчувства, че та-къв ще се яви. Изсле­дователите подозират, че Ленин е прочел това нещо на Вебер и е решил да запълни тази дупка, въпреки че иронизира и него. Макс Вебер обаче предвижда, че и да се яви такъв вожд на революцията, косъмът му няма да е чист. Про-зорли­вият германец е проявил доза политическа и идейна наив-ност, надявайки се, че в Русия още от царско време може да по-беди либерализмът и типично славянската самопожертвува-тел­ност за общото дело, но едновременно предвижда, че и цар-с­ката, и революционната бюрокрация моментално ще видят сметката на идеалните мотиви и начинания. По-късно ще раз­берем, че Алексъндър Втори – нашият Цар Освободител – про­вежда крупната съдебна реформа в Русия само три месеца след раждането на нашия Българин на Земята и това също го виж­даме като пръст на Силния и Мощния, който слиза в момента. Обаче Макс Вебер е скептичен и в този случай: възхищава се на Царя, но предвижда, че бюрокрацията ще съсипе и това ху-манно дело и Царят ще си остане с театралните функции. Немският професор отчита "романтиката на Делото" като исконен руски двигател, но веднага съобразява, че тя ще бъде изкористена от едни хора с чисто материални цели, а от други – за утвърждаване на властта и контрола си над обществото, и то с всякакви средства. Направо е ясновидец! Имахме един стажант-преподавател в гимназията, после професор по ети-ка в университета и писател и учен (Кирил Нешев), който твърде смело за онова време из­каза това със следните думи: "Умните го измислят, смелите го провеждат, а гяволите го експлоатират".
Ето още един бисер от прозорливостта на Макс Вебер за властта в Русия, която се реализира от болшевиките с най-ма­сирана и безкомпромисна мощ:"Властта не е подвластна из­цяло на никоя група, но всички групи са подвластни на властта. Затова борбата не е за земя или за каквато и да е собственост, но е борба за власт". Първата част на това твърдение е доста мека, ако е правилен преводът (използваме статията на Александр Дунде-Кустарëв от 1998 г.), понеже ни е до болка познат лозунгът  "Вся власть Советам!" И така, Ве­бер предвижда неизбежността на съветската революция като нещо невиждано досега по своята мощ и размери, но докъде ще доведе това, слага една голяма питанка.
            Всички тия сведения и разсъждения за мястото на Макс Вебер в разглежданите 9 месеца до раждането на Учителя на Земята дават основание да се мисли, че той също може да е от Неговия екип. Ако не изцяло, то поне заради тънкия анализ и пророческите му изследвания на близкото болшевишко бъ-деще. Паралелът с Учителя е директен: още в най-ранните Си беседи Той нееднократно предвижда, че разразяването на бол-шевишката метла е неизбежно. Очертава ясно кармичната ù роля. Визира идейните плюсове на социалисти, анархисти и ко-мунисти, взели нещо от идеите на Христос и Бялото Братс-тво, даже нарича комунизма "най-външната обвивка на Бялото Братство", ко­ето днес би раздразнило почти всеки. Но черно на бяло четем от Него, че комунистите ще реализират терор и ще го ударят на ядене и пиене и по този начин ще ликвидират мисията си най-безславно. Даже очертава точно лимита от време, дадено им от съдбата за България – 45 години. Извèс-тен е разговорът Му с Георги Димитров, с когото са живели в една къща на улица "Опълченска" в София: идеите на комунис-тите за правда, свобода и справедливо разпределение на блага-та са добри, но на този етап от историята са нереални: чове-чеството е още корис­тно. Дава най-малко още 500 години, за да има надежда за та­кова нещо. Тук се сещаме за два анекдота измежду стотиците: 1.Съветските учени произвели три капки за възкресяване. Съживили Маркс и го изкарали да се изкаже пред интервизията. Вижали сме и чували милион пъти лозунга "Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Но сега той казал: "Пролетарии от всички страни, извинявайте". Тук не се ангажираме с инверсията на някои думи в първия призив според друг виц, понеже не е за пред всички... С втората капка съжи-вили Ленин, развели го из целия СССР да види крупните успехи, но той изчезнал някъде. Съобразили, че може да го открие само Дзержински и затова с третата капка съживили него. Той вед-нага се сетил за една нелегална квартира от миналото и оти-шъл там. На масата имало бележка от Вожда: "Феликс, нещата са пълна катастрофа. Започваме всичко отначало". 2.Господ отишъл в ада при дявола и го помолил за му даде за един месец Ленин, за да стегне ангелите в рая, понеже се били много раз-хайтили и го ударили само на песни и молитви – за труд и са-можертви не си мръдвали и пръста вече. Забравили, че Шефа все още виси на кръста и че служенето на Бога не е само духо-вен пилаф и сироп. Добре – дал му дяволът Ленин. Чака, чака Лукавият да му върне Бог Ленин – не, ни помен. Отива той при Бога и му казва: "Дядо Господи, върни ми си Ленин! Минаха вече три месеца..." Господ отвърнал: "Първо на първо, не се казва "Дядо Господи", а "Другарю Господи". Второ на второ, Бог няма!"...
            А сега сериозно: в беседите на Учителя Беинса Дуно има и прогноза, че един ден комунистите ще се осъзнаят и все пак ще спасят света. Това ще стане, когато те станат от чер-вени на бèли – без насилие. Днес самата дума "комунизъм" се счита за изтребена завинаги от света, но нищо не се знае...
22 април 1864 г. – Нещо много интересно и сигнално в историята на Америка, въпреки че минава за ма-сонско и капиталистиче-ско. На тази дата Амери-канският Конгрес прокар-ва паричната реформа от 1864 г., издавайки указ за гравирането на всички монети със знаменития надпис "In God We Trust" (В Бога ние вярваме), което после преминава и върху банк­нотите. Дъл-го време това е било и националното мото на САЩ, отменено през 1956 г. от Айзенхауер по определени съображения. Не може една нация да вярва в Бога и да пус-ка атомни бомби, да бъде жандарм на света.
            Обаче в началото, да се из­върши такова нещо само три месеца преди раждането на Бога на Земята, в Когото ние също вярваме и Комуто се уповаваме, за нас не е съвпадение, а акт на Бялата Ложа, която винаги праща своите Влъхви. Въпреки греховете на долара и неговите дра­кони, банкпири и нумпири, този факт си остава знаменателен и сигурно отдавна е изяс-нен от изследователите на Бялата Ложа. Може би те са раз-брали кои Посветени са в основата на това дело, изиграли ро-лята на първите американски влъхви. Една от светските вер-сии за избирането на този де­виз е, че той идва от последния куплет на стихотворението "Знамето, осеяно със звезди", на-писано през 1814 г. от Francis Scott Key и станало после нацио-нален химн. В припева му се повтаря: "И това ще бъде нашият девиз: "В Бога ние вярваме!" Дали ще е така и на практика, Америка ще покаже едва след като в нея победят представи-телите на Седмата раса на човечеството, а такива вече има. Засега има думата Шестата – славянството.
            Тук може да се повтори нещо на тази тема, вече изложе-но подробно другаде в книгите се осиянията. Рудолф Щайнер прави окултен анализ на Откровението, като вижда в посла-нието на Духа към Седемте Църкви призив не само към кон-кретните исторически църкви, основани от Апостолите, но преди всичко послание към минали и бъдещи големи прецесийни епохи. В случая може да си припомним уникалните разкрития на бащата на антропософията, който е бил във вътрешна връзка с Учителя Беинса Дуно и е ориентирал Боян Боев да бъде верен именно на Учителя си в България, когато Боев е бил студент в Германия и е искал да стане щайнерист. В "Откровението на Йоана" Щайнер пише, че Школата на Сардийската църква днес трябва да се търси някъде в района на Черноморието или Сре-диземноморието, а Влад Пашов коментира думите му съвсем конкретно – "Църквата" в Сардис е Братството в България, София. Според официалната библейска история, евангелският Сардис е град в Мала Азия (бившата лидийска столица на Пер-сийската империя и днешният Сарт в турската провинция Ма-ниса), но според Влад Пашов това е София – Сердика. Откр. 3:1 – "И на ангела на Сардийската църква напиши: Тъй казва Оня, Който има седемте духове Божии и седемте звезди: зная твоите дела; носиш име, че си жив, а си мъртъв. 2. Буден бъди и укрепявай останалото, което е на умиране; защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог. 3. Помни прочее как си приел и си чул, и пази се и се покай. Ако ли не бъдеш буден, ще дойда върху тебе като крадец и няма да узнаеш в кой час ще дойда върху тебе. 4. Но в Сардис имаш няколко души, които не са осквернили дрехите си; те ще ходят с Мене в бели дрехи, понеже са достойни. 5. Който побеждава, той ще се облече с бели дрехи, и няма да залича името му от Книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите ангели. 6. Който има ухо, нека чуе, що говори Духът към църквите." Влад Пашов - един от най-интелигентните ученици на Учителя П.Дънов – стенограф на беседите Му и виден окултен писател и астролог – счита, че посланието на Христовия Дух към Църквата в Сардис е точена прогноза и портрет на Бялото Братство в България в нашата епоха ("ще ходят с Мен в бели дрехи"). Наистина тук основният проблем и задача бе да спасим и укрепим останалото от Учителя, най-вече стенограмите и разшифровките на Словото, които бяха "на умиране" при постоянните арести, погроми и изземнвания от страна на комунистическата власт. Имахме обаче шанса и щастието да открием няколко чисти и смирени души с "бели дрехи" – истинските Бели Сестри и Братя след заминаването на Учителя, - който му бяха останали верни сред общото мър-твило на характеропатите, горделивите и злословещите в тия среди. Но посланието към Църквата в Сарди не е само конкретно към Школата в България през 20 век и в началото на XXI. Тя е призив въобще към Петата Раса на Човечеството, която вече залязва. Въпросът е за запази Божественото, да го разпространи и да си отиде достойно.
            Тук няма да се повтарят и разширяват тълкованията за Църквите-Епохи "Ефес", "Смирна", "Пергам", "Тиатир" и "Сар-ди", но може да се предложат за размисъл резюмета на Пос-ланията на Христовия Дух чрез св.апостол Йоан към Фила-делфия и Лаодикия: Шестата раса на Славянството и Се-дмата в Америка, които предстоят. Пренебрегваме крайния пробългарски шовинизъм у някои изследователи-патриоти, които отричат напълно славянското в нас, и се спираме на думите в От-кровението: Бог отваря врата на славянството към Царството Божие, особено на Русия, която вече никой не ще може да затвори. За това говори Духът ясно и във "Въззвание към народа Ми" от 1898 г. в България:
             "Това Ме принуди да сляза отгоре по-между ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е света Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни Волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, като Мелхиседек от Авраама, когото и благо-слови. Днешната сила и слава тя вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се от-странява, ходът на работите взема друг вид, адските си-ли отстъпват в първите сили на бойното поле, наруши-телите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на Земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на Любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жетва. В скоро време ще заверя верността на Моите Бо-жествени думи. Още един велик подвиг - и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволе-ние, ви е дало един свят залог на велика милост и Любов, който се пази помежду ви. И от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление. И ви предупреж-давам да пазите това, което градя, да го не съборите, за-щото е свято; и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение; и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми! В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на до-ма ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме славянски, да сте Ми свидетели, че съм ви говорил!"
            Според Откровението на Йоана и мнението на най-големи ясновидци и мъдреци, че Филаделфия е сегашното славянство, из-лиза, че то днес поема щафетата. Христос го благославя. Въпреки че е още слабо и искат да го унищожат, то не се е отрекло от името Му и е много по-безкористно в сравнение с други, които счи-тат себе си за праведни, а се окопават материално и не раздават богатството си, нито се отричат от властта и имиджа си, въпре-ки че формално се молят всеки ден:"Защото е Твое Царството, и Силата и Славата". Сатанистите, които се представят за юдеи, за да изложат този велик Божи народ, ще паднат пред крака-та на славянството: "9 Чуй! Ще накарам да дойдат и да паднат в краката ти онези, които принадлежат на синагогата на Са-тана. Те казват, че са юдеи, но не са – те са лъжци. Ще разбе-рат, че съм обикнал теб." Славяните с искра от Бога изпълниха и изпълняват заповедта на Бога, търпеливо да понасят всички страдания. Затова Той ще ги запази в часа на изпитание, който предтои да се изпълни по цялата Земя. "Ще дойда скоро" – казва Бог в прав текст на "филаделфийците", т.е. славяните, и то руските славяни в Кавказ. Това са хората с монада, които обичат Делфи, делфините и Аполон – Слънчевото Начало (това е етимо-логията на "Филаделфия"). За произхода на думата "делфин" се смята, че има връзка с "утроба" и "вечно млад". Когато Учителят ни извика в Кавказ след 2026 година, славяните там и народите, които им помагат и ги почитат, ще са уредили перфектно бита и свободата на Великата Майка – на първо място Бременната и Кър-мещата. Поради това, тя ще им се отблагодари с рой деца с искра Божия – Аполоновци по дух и вид, монади на Слънчевото Начало. Защото Филаделфия значи езотерически още "Любов към Делото" и важи за хората, които ще приложат Христовите думи на дело, а не само с приказки, молитви, книги, лекции, съзерцания и песнопения. На тях Бог още казва: "...Дръж се здраво за онова, което имаш, така че никой да не може да ти отнеме венеца. 12 Който победи, ще го направя стълб в храма на моя Бог и той ще остане там завинаги. Върху него ще напиша името на моя Бог и името на града на моя Бог – новия Ерусалим, който ще слезе от небето от моя Бог – и новото Си имеще напиша. 13 Който може да чува, да слуша това, което Духът казва на църквите."

            "Лаодикийците" – сегашните и бъдещите американци от Седмата подраса на Петата коренна духовна раса на земното чо-вечество – също имат точен портрет и са им дадени точни инс-трукции от Христовия Дух в Откровението на Йоана. Той конста-тира, че те засега не са ни студени, ни горещи – а така би Му се искало да бъдат или много студени, или много горещи! В това се крие дълбока символика – студът и горещината са състояния на Абсолютния Дух и на Бог-Отец. Истинският американец – не само по плът, но и по дух, независимо от земната му нация – е човек, който работи за Бога. Зает е именно и само с тази работа – това е истинското значение на думата "бизнес", означаваща първо "заетост", а после "работа"... Мисълта на "Близнаците" е вечно за-ета с нещо рационално и обективно, с прагматизъм, с клиповете и калейдоскопа от безброй сетивни картини и усещания, които съ-бира откъм седлото на коня или автомобила си, самолета си, ях-тата си, компютъра си. Скоростта на реакцията за него е идол, печеленето на пари или нови впечатления – основна потребност. Добре е, ако впрегне конкретния ум на своя Меркурий в изследвания на неземни неща; или на земни, в които няма никаква корист. Биз-несменът без душа обаче или със замъждяла монада "дава заето" всеки път, когато Абсолютният Дух поиска от него да се замрази до абсолютната нула пред изкушението или да се възпламени и взриви като звезда, когато Отец поиска от него да стане истински християнин – да се самораздаде до последната частица, не оста-вяйки нищо за себе си и от себе си. Това са двете неща, които са най-трудни за обикновения американец. Шайбата на заетостта го върти като центрофуга и той е пиян от страхове, впечатления, инициативи, земни планове и ангажименти. Черната ложа е за-стъпила там особено коварно двете главни доминанти на пъкъла: нуждата да имаш и нуждата да си нещо. Не че това го няма и в други страни, но в Америка е отдавна е станало главно душевно бедствие.
            Няма какво повече да се говори. Христос си го е казал на американците и на американците по дух директно и абсолютно яс-но още преди 2000 години: "17 Ти казваш: "Богат съм. Забогатях и от нищо нямам нужда", а не осъзнаваш, че си окаян, жалък, беден, сляп и гол. 18 Съветвам те да си купиш от мен злато, пречистено в огън, за да станеш истински богат. Купи си и бели дрехи, с които да прикриеш срамната си голота, а също и мехлем да намажеш очите си, за да прогледнеш!19 Изо-бличавам и възпитавам онези, които обичам, затова положи всяко усилие и се покай! 20 Виж! Стоя пред вратата и хлопам. Ако някой чуе гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще ям с него, и той ще яде с мен. 21 На този, който победи, ще позволя да седне с мен на моя престол, както и аз седнах с моя Баща на Неговия престол, когато победих. 22 Който мо-же да чува, да слуша това, което Духът казва на църквите."

           
На 11 май 1864 се ражда Етел Ли-лиан Войнич (на английски: Ethel Lilian Voynich). Отишла си е на 28 юли 1960г. в Ню Йорк. Английска писателка и композиторка, извес-тна най-вече с книгата си "Стър-шел" (The Gadfly, 1897).

            Представете си колко много велики и прекрасни хора са били още на Земята, ко­гато ние сме били вече родени и отраснали. Ако имахме сега-шното съзнание, щяхме да направим всичко възможно да се свържем с тях, да им изпратим поне една поздрави­телна картичка за някой празник. Има един странен фе­номен, над който трябва да се замислим. Често произве­денията и делата на някои хора се ползват от човечест­вото и сънародниците им като всеиз-вестни ценности, но малцина си задават въпроса жив ли е още създателят им, има ли проблеми, с какво можем да му помо-гнем, може ли да се сприятелим с него. Има и такива, които си отиват в окаяно състояние и сами не знаят какво са родили за чо­вечеството.
             Баща ù и майка ù са били професори по ма­тематика, а вуйчо ù Джордж Еверест, известен инженер и географ, пръв се заема с изучаването на Хималаите. И до днес най-високият връх на света Монт Еверест носи неговото име. Писала е на тема славянска литература и е превеж-дала от руски език. Вече видяхме примери досега за някои от родените в зоната на Учителя – силно русофилство и славяно-филство. Още в детските си години, писателката навли-за в примамливия свят на книгите. Чете стиховете на ан-глийския поет Уилям Блейк, който поразява въображени-ето ù със своите алегорични и фантастични образи. По-късно тя се запознава с големите произведения на Шекс-пир, Милтон, Шели, и тия велики по­ети стават нейни не-отменни спътници до края на жи­вота ù. А след едно пъ-туване до Русия, Етел Войнич за­почва да превежда на английски и много произведения на руски и украински пи-сатели като Пушкин, Лермонтов, Достоевски, Гогол, Шчедрин, Шевченко. След 1910 се посве­щава предимно на музиката - също паралел с Учителя, имайки предвид и други в този период с тази доминанта. Естествено, животът и твор-чеството на всеки човек, ко­гото разглеждаме тук, са пълни с много повече чудеса и открития за човечеството, но и в слу-чая с Етел Войнич изтъкваме само отделни доминанти. Ние си припомняме примера за героя ù Бартън и желязната му воля, кристалния му идеализъм. Може би Юпитер в Скорпион в раз-глеждания период дава и този ефект. Учителят цени над всич-ко героите в света, поддържа революционерите, дава, в част-ност, и едно упражнение за уче­ника, което със сигурност 99.99 процента от нас няма да го нап­равят в това прераждане – да си пробиеш дланта с една голяма игла и тя да излезе от дру-гата страна… За факирите и йогите това е играчка, но Скор-пионът неизменно демонстрира превъз­ходството на подвига, презрението на духа към материята. Най-мал­кото, и до пре-клонна възраст въпросният Българин е изкачвал връх Мусала и при най-свирепи снежни бури през зимата и е спал в снега, по­казал ни е диамантена твърдост на духа и волята, трудно­ пос-тижими и за младите спортсмени около Него и в света.
             Ето един откъс от  "Стършел" с главния му герой, кой-то е един светъл символ за всички народи и времена:

"Артур коленичи и се наведе над самия край на про­пас-тта. В сгъстилите се вечерни сенки огромните борове стояха като стражи край тесните брегове на реката. След миг слън-цето, червено като пламтящ въглен, потъна зад назъбен пла-нински връх, светлината изчезна и всичко наоколо стана сякаш пусто и безжизнено. Тутакси над долината легна нещо тъмно, заплашително - тъй мрачно, тъй ужасяващо! Отвесните ска-ли на голите западни ридове напомняха зъбите на чу­довище, което дебне своята жертва, за да я сграбчи и повлече в бездна-та на дълбоката долина с черни, стенещи гори. Дър­ветата - редица от остри ножове - сякаш казваха: "Хвърли се върху нас!" В сгъстяващия се мрак буйната река с яростно отчаяние гър-меше, ечеше и се блъскаше в стените на своя ка­менен затвор.
- Padre! - Артур се изправи разтреперан и се отдръпна от пропастта. - Това прилича на ада!
- Не, сине мой - отвърна тихо Монтанели, - прилича про-сто на човешка душа.
- Душите на ония, които стоят в мрак и в сянката на смъртта?
- Душите на ония, които срещаш на улицата всеки ден.
Артур потръпна, като погледна сенките. Лека бяла мъг-ла се стелеше между боровете, пълзеше бавно край яростно мятащата се река като печален дух, който не може да намери утеха.
- Гледайте! — извика неочаквано Артур. - Ония, които бродеха в мрака, видяха ярка светлина(Слънцето е огряло в момента един снежен връх. Пак ролята на слънцето в родените през този период.)

15 май 1864 г. – Ражда се Vilhelm Hammershøi, датски художник, по-чинал през 1916 г. За него бе споме-нато по-горе, когато разглеждахме художника Едвард Мюнк. Изказахме предположението, че той също може да е от екипа на Бялото Братство, слязъл заедно с Учителя в тия ме-сеци и воден от Него. Картините му оказват невероятно силно въздейс-твие с апотеоза на слънцето,на светлината и бялото, на най-съкро-веното и интимното. Рисува предим-но интериори. Минава ни мисъл и за съпричастност към Всемирната Ло-жа, понеже присъства и комбинацията на бяло и черно.
 Би казал някой, че са фотографии, но и най-художествените фо-тографии не могат да предизвикат такива чувства. На човек му се иска да е там и да потъне във вълшебна-та тишина и съзерца-ние на тази бяла фее-рия. На пръв поглед нищо особено – голи стаи и врати, - но ка-къв свят и тайнствен живот внушават! Мо-жеш да "чуеш" косми-ческата тишина, може да чуеш шепот... Обител на невидими светци и светици, на някакви неземно красиви и примирени монахини в бяло и ангели, които стоят в унес или стъпват безшумно по пода. Въпреки че са безплътни, тихо скръцва някоя дъска и това усилва тишината още повече. Да би могъл човек да бъде на мястото на Вилхелм, когато рисува! Бихме изпитали абсолютно фини и копринени чувства, кристални духовни състояния. Има кар-тини, в която се виждат няколко бели стаи в перспектива през бели отворени врати и ти влизаш в един най-вътрешен свят на Абсолюта, където няма никой. Въпреки това, нещо те кани да преминеш, да потънеш навътре. Друг път се явява тиха млада жена в черно или свири на черен роял или пиано. Друг път тя е пред прозореца, където рамката и подът са залени от ослетителна слънчева светлина - и при все това пак ин-тимна, тиха, дискретна. Човек да остане в такъв дом и да не поиска никога повече да излезе от там, даже и сред природа-та!... Да заспи – и да не се връща в този свят повече никога. Може би илюстрация на Четвърти дом в астрологията, т.е. I.C., където Тишината и мирът и спокойствието те свързват директно с Бога.
             Връзката с Едного, Който ще се роди само два месеца след художника? – Който е влизал в Неговата бяла стая на Из-грева, само той може да каже какви чувства се изпитват. Спо-мняме си трите "Н" – Навънка Нищо Няма. И нищо не ти тря-бва.
В космическата психология днес е известен един стра-нен феномен. Космонавтите в барокамерите и в космоса, кога-то настане пълен мрак и тишина и всичките им сетива бъдат изключени,  след няколко часа или денонощия почват да чуват космична органова музика, детски ангелски хорове, да виждат какви ли не цветни илюминации и даже роднините си, заминали си в другия свят. Някои космонавти като Терешкова не са ис-кали да се връщат на Земята... На човечеството му е станало ясно защо светците и отшелниците се откъсват от света и предпочит самотата, тишината и пещерите. За пръв път уз-нахме за това от книгата на Гагарин и Лебедев "Психология космоса".


11 юни 1864 – точно един месец преди Учителя - се ражда Рихард Щраус, бъде-щият голям немски композитор. Кога-то го запитали защо музиката му прили-ча на Вагнеровата, той казал: "Вагнер е една голяма планина, която аз се изхи-трих да заобиколя"... От космическата му музика обаче на човек може да му се за-вие свят - такива простори и изненади, потресения, дълбочини!
 Композира от 6-годишна възраст и учи от малък диригентство. И дума да не става, че имаме компетентността и има смисъл тук да се приказват неща, които могат да се прочетат в специализираната литература за него. Целта ни е само да на-бележим някои имена в този период и да насочим мисълта на философи, познавачи и астролози да дирят нещо много по-не-известно и дълбоко и евентуално връзката на дадения човек с родения на 11 юли 1964 г. – пряка окултна или чрез търсене на подобия. Търсенето на общото може да се увенчае с успех къде ли не – не само в този тесен времеви период, - но въпросът е да се открие нещо по-специфично, което е Божественото в жи-вота и творчеството и кореспондира с по-специфични поло-жения при Беинса Дуно.
             Ние, немузикантите и любителите, не можем и нямаме право да имаме собствено мнение за стойността на който и да е композитор и музикант през вековете. Това е работа на хора, които са вътре в темата. Въпроса, който сме си задавали с някои приятели за Рихард Щраус, е откъде иде дисонансът в музиката му и защо накрая той се връща към класическата "приятна" хармония. На какво се дължи дисхармонията му – на висш професионализъм и съобразяване с тенденциите на музи-калната епоха – или това е израз на дълбоки вътрешни про-блеми и противоречия? Това е въпрос още от Бетовен – от "ужаса", с който почва IV част от Деветата му симфония. Уте-шавали сме се с теорията за дисонанса, като средство за под-чертаване на консонанса. При композиторите с монада, дисо-нансът, ако въобще го има, е капка в морето и абсолютно до-зиран в нищожни пропорции. Това, което виждат ясновидците в атмосферата и вътре в психиката и мозъците на модернис-тите, но особено в додекафонистите и садистите в популяр-ната "музика" е неописуемо с думи – това е излизането на ада на повърхността! Такива композитари, ведно с изпълнителите им и любителите на такъв дисбаланс в полза на дисонанса или с пълна липса на класически консонанс са на специален режим в ада и специално лечение не години, а векове наред. Те не знаят, че са унижощили безброй нерви и клетки и са предизвикали рух-вания на вселени. Но Битието има нужда и от рушители, ало-хими, агенти на кармата. Няма да продължавам с тази тема в окултен план, понеже много музиканти ще погледнат на това с насмешка или презрение. Че садомазохизмът и състоянието на червата имат огромен дял в това недоразумение, което мно-зина наричат "музика", не е тайна за ангелите, които не пускат такъв композитор и изпълнител и на милиметър навътре в безсмъртния свят, а за слушателите им имат още по-лошо мнение и виждат съдбата им с десетилетия напред
Слава Богу, това не касае Рихард Щраус и някои други късни романтици, които изпитват влиянието на настъпващия Водолей. При тях дисхармонията е балансирана и "търпима"; нещо повече – обикновено успяват да извадят самолета от свредел и да го насочат нагоре, за да не се разбие в земята. Реализират свръхсъзнателно конфликт и катарзис, което уме-ят и шаманите. Работата е в това, че някои гранясали нерви и ценрове в човека не могат да се разтърсят по никой начин чрез предкласиката и класицизма, с "латернаджийския" веризъм и "приятния" хармоничен романтизъм. Връзка със Словото: от Учителя и осиянията на Елма узнаваме, че има някои висши богове и ангели, които живеят и искат да живеят само в ин-тимна хармония и не мръдват и на косъм напред в еволюцията си. Това са така наречените "паднали илухими". Такава тен-денция има и в немалко хора, тъй като хората с душа прите-жават всички тела на всички същества в Битието; следова-телно – имат и илухимно тяло. То се стреми към аутизъм, интровертност и интимен херметизъм, които в даден момент спъват сериозно не само собствената еволюция, но и тази на околните, даже на цели вериги от сродни души и йерархии. В такъв случай Небето изкарва подобен зациклил дух на война, на бойното поле сред изстрелите и взривовете. Слага го под бомбите в градовете по време на война или в крешчендото на природните и социалните бедствия. Кармата знае, че няма друг начин – интимният индивидуализъм и егоцентризъм са неразрушими другояче, особено когато човек е хитър и горд и знае как да си изтъче чергата. Той не подозира нито за миг през целия си живот, че мисълта за себе си, за своите си и собствената изгода, сигурност и спокойствие има една много тънка, но яка нишка към пъкъла. Отвън трябва да дойде бедс-твието, за да не загине душата. Модернистите в изкуството и музиката възприемат този факт и го изразяват без замис-ляне, но въпросът е кои са ортаци на Сатаната и кои ползват само някои негови инструменти дозирано, за да изведат не-щастните от ада. Те първо трябва да предизвикат шок, по-тресение. Така шаманите викат, за да изпъдят духа-обсеби-тел, лекарите бият шамари и шокове, а Учителят препоръчва да излизаме в шумния и неприятен свят и да се смесим с него. Да бием с едно барабанче на болестта всеки ден часове наред, докато ù омръзне и си каже: "Уви, и тука няма спокойствие. Ще отида на друго място"...
Така че доколко и как и Рихард Щраус помага на Бога в това отношение и доколко е сигурно че никога няма да изпадне до най-големите минуси на Шьонберг, въпреги че го е признал с основание за неговия наистина невероятен Gurre-Lieder, или в катакомбите на ъндърграуда, не е наша работа да съдим. Важ-ното е, че като почне Щраусовото "Тъй рече Заратустра", чо-век настръхва точно както при Вагнер и за част от секундата е напълно готов да се изстреля към зенита. Като изследваме не само Божественото в музиката му, но и темите, които из-бира, няма съмнение, че е Посветен и че ще имаме шанс да се срещнем с него между звездите. Някои Посветени и пришълци от космоса могат да влизат в европейската Агарта под земя-та и в Космоса само чрез Алпийската му симфония. Уж дисхар-мония, а нещо наистина величествено и грандиозно. Духът му може да диша и живее само сред слепящи глетчери и сини не-обгледи, опрени до полите на Бога. Да се крепи на едно ръбче от сантиметър над смъртоносни пропасти с километри и да вика от възторг заедно с орлите и архангелите. Да се разши-рява от върховно щастие и свобода до пределите на вселе-ната и да пука Битието по шевовете от върховен делириум. Да ни разказва за една духовна акустика и резонанс, познати само на боговете и титаните. Свръхчовекът на ариеца не е изобретение на Враговете – те само са го експлоатирали, както всичко останало. Свръхчовекът съществува и той иска да излезе от кутийките на подредеността и сигурността и да разгърне криле в стратосферата, да се пръсне от сила, да се разбие на милиард искри из пространствата като Ниагара или свръхнова, като цяла вселена. Просто няма друг във филосо-фията и музиката извън немеца, който да ни замайва тъй ше-метно от странност и грандиозност. Носи ни като безпомощ-но перце с развилнялата се космическа буря на духа си, която всеки момент ще тресне долу върху скалите с милиард мокри светкавици, и всяка сигурност и увереност в себе си ще ста-нат на пръски. Не е поетична думата "оргазъм", но трудно мо-же да се намери заместител, когато се опитваме говорим за това, което предизвикват на духа ни боговете с името "Ри-хард"... Олимпийският химн на единия от тях е изпъвал не само телата и духовете на хитлеристите, но ще напряга дори бого-вете за пределен подвиг през всички времена. Абсолютно не му се сърдим, че е станал за малко музикален шеф под крилото на фюрера - моралната му снага бълха я ухапала. Евреите не могат да простят и на Караян и затова и най-големите им вир-туози отказват да свирят с него заради нацисткото му мина-ло, но Господ вижда как стоят нещата. Ние бяхме потресени от един филм по истински случай във Виетнам, когато янките стреляха от хеликоптера по жени и деца долу с пълна мощ-ност на "Ездата на валкюрите" по високоговорителите! Без-спорно е, че Овенът електризира и подлудява за бяс и пъкъла, но това не значи, че произходът на музиката му е от дявола. Той дирижира като божество "Седемте Воала на Битието" и те играят покорно като змиите на факира, развяват се, от-криват за миг тайните на Седемте свята или падат, за да вле-зем в тях безпрепятствено. Хегел си е построил вечен дворец в планината на Бога и Бог се гордее с него; Хофман и досега въ-вежда в подземните царства на звезди и планети, ако знаем как да го четем, Херман има ключовете към една космическа Каста-лия, която е навсякъде. Любовта ни към Индия и Русия е непре-ходна, обичаме "безумно" и Италия и всеки друг народ и хората му, които са произлезли от Бога. Но така, както могат да ни размятат немците като тресчици из бурите и щормовете на Духа и да ни карат да се почувстваме за миг богове като тях – на това не е способен никой. Въпросът е, че те владеят и неж-ността и носталгията, и често вихрите и бурите им минават в такова соло на сърцето и душата, и такава молитва за лю-бов, че човек почва да се озърта. Могат да ти изстискат съл-зите и от взрива на свободата, и от росната капка върху тре-вичката. Естествено, и Бойто, и Берлиоз, и Гуно стигат подо-бни върхове, но това е различно.

13 юни 1864 – Dwight B. Waldo – аме-рикански педагог и историк, живял до 1939 г. Първият президент на За-падния мичигански университет. Да-ва широка възможност за обучение и образоване на моми­чета. Голям фен и изследовател на Линкълн. Леген-дарен е станал неговият метод за ръководство и обучение с любов и с перфектен баланс на идеално и по-лезно. Ходел е често с един говорещ папагал на рамото... Излишно е да се подсещаме за педагогиката на Учителя, където любовта е всичко.

И така, идваме до най-главното съ-битие за нас – физическото ражда-не на Учителя в тялото на Петър Константинов Дънов на 11 юли 1864 г. в България - с.Николаевка, Варненско. Литературата по въпро-са е тъй обширна, че тук не си поста-вяме задача да се дадат повече подро-бности. От астрологична гледна точ-ка е интересно да се отбележи една публикация на Кирил Стойчев за хоро-скопа на България:

"Дължината на проекцията на Сириус върху еклипти­ката на 24 април 680 г. е 25,55' Близнаци. По време на Априлското въстание, вследствие на прецесионното движение на земната ос, тази дължина нараства средно с 0.01'22" за година и през 1876 г. до-стига 12.22' Рак, където се намира и планетата-упра­вител на Асцендента на България - Сатурн.Този съвпад е още по-то-чен през 1864 г., когато е роден Учителят Петър Дънов. В хороскопа на Учителя, Сириус е в точен съвпад с МЦ, а ако на­ложим неговия хороскоп върху картата на България, МЦ на Учителя Петър Дънов ще попадне в точен съвпад със Сатурн - планетата управител на Асцендента на България! Учителят често говори за Сириус. В беседа, дър-жана на 5.07.1925 г. в София, Той казва: "Слънцето е паметник на чо­вешкото въздигане и изкупление. Сириус, тази по-далечна звезда, е паметник на човешкото развитие, на човешката кул­тура. Всички тия системи си имат своето предназначение. В тях живеят напреднали същества, по-напреднали в своята възраст от нас, понеже са излезли много по-рано от Бога. Тях­ната мъдрост е толкова ве-лика, че културата на съвремен­ните хора, в сравнение на-пример с културата на Сириус, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Си­риус не са да-же и като деца. Един ден, когато нашата Слънчева систе-ма завърши своето развитие, своята еволюция, тя ще мине през пътя на Сириус."

18 юли 1864 г. Президентът Линкълн излиза с прокла-мация за мобилизиране на 500,000 мъже. В разгара си е Аме-риканската освободителна гражданска война. Това изиграва ре-шаваща роля за окончателния разгром на робовладелската иде-ология и практика на Юга. Дали раждането на такъв Дух на Земята като Учителя има връзка и с това, ние не можем да съ-дим, до­като не сме проверили това в акашовите филми на При-родата и изводите на космичните историци. Но както за тази война, така и за войните и бедствията от началото до среда-та на следващия век, би трябвало да важат с неопровержима

сила предупрежденията на Духа в страховитото "Възвание към народа Ми" от 1898 г. То е свято и възвишено, но в този пункт наистина е апокалип­тично. Днес на цял свят са извест-ни пророческите думи на Този, Който е дошъл отново на реви-зия:

 "Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна - да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който на­родите по Земята са се втурнали да следват безразборно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще
употребя и други мерки, много по-лоши, с ко-ито съм натоварен да приложа в замяна на ва-шето непослушание на святите Божии за­по-веди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в Сло-вото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз пред­виждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безо­
пасно място. Аз знаех колко препятствия, кол-ко несполуки щяха да ме посрещнат с вас на-едно в тая велика борба, номоят Дух не от­стъпи своето намерение. [...]
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат, и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на Зе­мя-та. Затова желая да ви подготвя, защото сте 
останали надире поради вашите насто­ящи престъпления и минали народни грехове, за ко-ито безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти ваша-та отвратителна гнусота, с която раз­драз-нихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да по-знаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. [...]
В скоро време ще заверя верността на 
Моите Божествени думи. Още един велик под­виг - и всичките сърца ще треперят и мъд-рува­нията на света ще престанат веднъж за вся­кога. Небето, в знак на своето благоволе-ние, ви е дало един свят залог на велика ми-лост и любов, който се пази помежду ви. От този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление - и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято. И ако се опитате да свето-
татст­вате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог ви е го-ворил!"

Кой е Този, Който казва това? Той е не само Върховен Дарител на Живота, но и Върховен Съдия. В Словото Си Той казва, че е невъзможно комар за ухапе някого или трън да го убоде и най-слабо без Божията Заповед. Неговите ангели на Правдата изчисляват всичките ни грехове с най-прецизна точ-ност и за всичко се въздава справедливо. За всяка капка кръв на убито животно, за най-нищожната отрицателна мисъл и дума, за най-малките ни и големи престъпления има Небесен съд. Ако 
не вярваме в това, просто за нас няма Бог и ние сме атеисти. Хора с неоформен череп, макар и родени по същото време като Силния, един ден ще изехидстват: "Не знам дали Бог същест-вува, но ако съществуваше, това би било доста зле за репу-тацията му..." Когато променят френологията си, ще разбе-рат, че всичко е изчислено до най-нищожния детайл и е абсо-лютно страведливо.

Ето една непълна статистика на загиналите хора за близо век и половина:


1851-1864 Дънгански бунт в Китай: 20 - 30 милиона
1861-1865 Американска гражданска война: 620 000
1862-1877 Пантайско въстание в Китай: 8 – 12 милиона
1876-1978 Загинали от глад в Индия: 5–10 милиона
1885-1908 Геноцид в Судан от белг. крал Леополд II: 8-10 милиона
1899-1900 Загинали от глад в Индия: 1.25 – 10 милиона
1904-1908 Геноцид в Намибия: 24 000 – 75 000
1914-1918 Първа световна: 10–65 милиона
1914-1918 Арменски геноцид в Анатолия: 300 000 - 1.5 милиона
1915-1918 Асирийски геноцид в Анатолия: 275 000 – 750 000
1917–1921 Руска революция: 5 – 9 милиона
1919-1920 Геноцид в Донска област: 300 000 – 500 000
1932-1933 Геноцид в Украйна: 2.5 - 10 милиона
1932-1939 загинали от глад в СССР: 6 – 20 милиона
1937-1938 Масово клане в Нанкинг: 100 000 – 300 000
1939-1945 Втора световна: 40 - 72 милиона
1941-1945 Нацистки геноцид: 6 - 11 милиона (значително преувеличен!)
1943 Загинали от гладна смърт в Индия: 4 милиона
1945-1950 Немци от Европа в изгнание: 500 000 – 3 милиона
1950-1953 Корейска война: 2.5 – 3.5 милиона
1959-1975 Виетнамска война: 2.5 – 5 милиона
1961 Геноцид в Индонезия: 100 000 – 400 000
1962-1996 Геноцид над малайци в Гватемала: 130 000 - 200 000
1964 Геноцид в Занзибар: 8 000 – 17 000
1971 Геноцид в Източен Пакистан (Бангладеш): 26 000 – 3 милиона
1972 Геноцид в Бурунди: 50 000 - 100 000
1975-1979 Геноцид в Камбоджа: 1.7 – 3 милиона
1975-1990 Геноцид в Източен Тимор: 150 000 – 300 000
1976-1983 Геноцид в Аржентина: 9 000 – 30 000
1983-2005 Геноцид в Судан: 1-2 милиона
1986-1989 Геноцид в Ирак: 100 000 – 200 000
1993 Геноцид в Бурунди: 50 000
1994 Геноцид в Руанда: 500 000 – 1 милион
1995 Босна: 8000
1998-2003 Конго: 3.8 – 5.4 милиона
1980-1988 Иран и Ирак: 400 000 – 2 милиона
1995 Сребреница: 8 000
2003 Геноцид в Судан: 200 000 – 400 000

Разбира се, списъкът на хората и явленията в разглеж-дания период би могъл да се продължи значително. Известни, малко известни и неизвестни нам деца на Бога и Негови карми-чни инструменти има с милиони, но това не е обект на свет-ската историография.

Днес много информирани българи и чужденци знаят за един от случаите по време на Втората световна война, кога-то германофилът Любомир Лулчев, висш офицер и съветник на цар Борис III, един ден отишъл на Изгрева и поискал среща с Учителя Петър Дънов. Мислел си, че е един от най-напредна-лите Му ученици, занимавал се с окултизъм и владеел големи мистични и магични сили, можел е да се излъчва от физичес-кото си тяло. Бил уверен, че ще впечатли Учителя като Му каже, че в невидимия свят стои начело на хитлериските 
войски. Видели го как излиза от горницата на Учителя смъртно бледен и изпотен, едва не изгубил съзнание. После разказал, че видял с духовното си зрение потресаваща кар-тина: Учителят бил срещу него и нацистките пълчища, начело на Червената армия.
            Така че не случайно в 11-те илюстрации по-горе образът на Учителя от по-строгите Му снимки е в съчетание с изобра-жения на митичните руски богатири Святогор, с неговия Ковач на Съдбата, Черномор, Илья Муромец и др. Както бе цитирано в предишните страници, във "Възвание към народа Ми" Духът на Истината говори за Свята Русия и за нейното велико бъдеще. Не случайно в последните секунди на земния си живот П.Дънов проговаря на руски език и решава България да мине под руско политическо влияние за 45 години.
Тук се изнасят произволно сведения за някои хора само за акцентиране върху една нова посока на мислене или поне като любопитни факти. Окултната наука разглежда тази тема и в периода на кърменето на един Велик Учител, докато е бил още младенец. Измежду стотиците имена в интернет, тук ще добавим само още няколко, напосоки:
На 15 юли 1864 гсе ра-жда незабравимата ан-глийска певица и актри-са Мария Темпест, дожи-вяла до 1942 година. За нейното уникално сопра-но се говори и до днес. Обиколила е със спектак-ли цял свят. Критици и публика са се изумявали от невероятните ù пев-чески и артистични спо-собнасти. За разлика от много себелюбиви твор-ци и изпълнители, тя е възпитавала, обучавала и поддържала много мла-ди певци и певици. Омъж-ва се три пъти, но това не ù пречи да си остане чиста, добродетелна и гениална. През 1941 пада немска бомба пада в къщата ù в Лондон и унищожава всичко, но тя благодари на Бога, че е спасил живота ù. Ето и нейна филмография: 1900 - San Toy in San Toy: 1915 - Mrs. Plum in Mrs. Plum's Pudding; 1937 - Baroness Lindenborg in Moonlight Sonata; 1938 - Jennifer Varwell in Yellow Sands.
На 18 юли 1864 г. се ражда Рика-рда Хух – немска писателка и пое-теса, останала на Земята до 1947 г. В зрелите ù години нейното творчество става все по-рацио-нално и идейно задълбочено, под-крепено от убеждението, че веч-ните Божествени закони стоят над преходния материализъм на епохата. - Ако ние осъзнаем, че прекрасните хора и таланти са фактически тела на Бога на Земята, няма да можем да престанем да плачем от възторг и умиление пред безкрайни-те Му превъплъщения и изненади.

На 20 юли 1864 идва още един гост на нашата планета -Erik Axel Karlfeldt - и остава до 8 април 1931 г. Озарен от Бога шведски поет, чиято символистична поезия, облечена в регионализъм, е станала много популярна и му донесла Нобеловата награда за литература посмъртно, малко след като си е заминал. Бил е член на Шведската Академия, работил е в ръководството на Нобеловия комитет. Станал е почетен доктор в универси­тета в Упсала още през 1917 г. Погледнете фотогра­фията му и кажете: може ли такъв човек да не бъде обичан? Поетите не са от тука и затова почти винаги са малко тъжни на Земята.


На 5 октомври 1864 г. е роден Луи Жан Люмиер (на втори план на сним-ката), който е изобретил кинематографа. Братя-та Люмиер (на френски lumière означава светли-на) са родени в Безансон, Франция, но от малки жи-веят в Лион. Баща им притежава фотографско студио и двамата бъде-щи изобретатели рабо-тят за него. Огюст запо-чва да помага като упра-вител. Луи се заема с фи-зика, а заниманията му в тази посока се оказват доста ползотворни и до-принасят за подобрения във фотографските процеси. Една от новостите, които той открива, е заснемане на движещ се образ. Огюст и Луи Люмиер се заемат с кинематографията, след като ба-ща им се пенсионира през 1892 г. Първата лента, която е направена от братята, е озаглавена "Работници напус-кат фабриката в края на работното време". Тя е с вре-метраене по-малко от минута, направена с апарат, наре-чен кинематограф (многофункционална кинокамера с грай-ферен механизъм, която осигурява равномерно поддър-жане на каданса при снимането и плавното темпо на про-жекцията). Голямо удобство се оказва използването на един и същ апарат за снимане, копиране и прожекция.

20 ноември 1864 - Съдебната реформа на Александър II - Когато съветски руснаци идваха в София за пръв път, биваха доста изненадани как може да има тука паметник на техен им-пе­ратор - "враг на народа"...


Но днес всички знаят, че Съдеб­ната реформа на Алек-сандър Втори, заедно с военната, е била една от най-ус-пешните и последователни от всички негови реформи. Тя въвела напълно нова система на съ­допроизводство и съ-вършено нов метод на процесуалните действия. Така съ-дът се е променил коренно. Осигурено било справедливо обществено изслушване и на двете страни, правото на участие на независими съдебни засе­датели и професио-нален защитник – неща, които ги ня­мало до този момент в Русия. За съжаление, тази реформа не могла да оцелее поради инерцията да се действа по стария начин и по-къ-сно заради извънсъдебните преслед­вания, предприети от приемниците на трона Александър III и Николай II.

Всички знаем какви вреди е нанесъл на България Алексан-дър III и защо нашият княз Александър Батенберг е бил принуден да абдикира.

29 септември 1864 г. Ражда се още един удивителен човек с крайно впечатляващ образ, живот и тво-рчество – отново за сравнение колко много си приличат дори и външно ня-кои колоси на духовната епоха, дош-ли по едно и също време. Ако не бях-ме родени в България, а някъде в Ис-пания по времето на този човек, положително щяхме да тръгнем след него, понеже духът и лицето му вдъ-хват безкраен респект и доверие. Поне за тези, които са виждали сни-мките на един Българин. Това е Ми-гел де Унамуно и Хуго (на испански: Miguel de Unamuno y Jugo). Той е известен испански философ и писател, ро-ден в Билбао. Преподавател и ректор на университета в Саламанка. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ри­вера. Почива през 1936 г. в резултат на пълна духовна изолация и домашен арест.

Философията му е повлияна от рационализма и по­зитивизма, като редица философи като Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше и Блез Паскал оставят следи върху твор­чеството на Мигел де Унамуно. Като цяло, философските му концепции са близки до екзистенциализма. Унамуно зас­тава на страната на философията на живота и отсто­ява проблема за смисъла на нашето съществуване, като централен за философията. Мисълта му често е фраг­ментарна, тонът - емоционален. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, ме-жду вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае ме-жду вярата и скептицизма по отношение на църквата. Ос-новното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма ра­зум-ни основания. Той казва: "Да вярваш, значи да искаш да вярваш; а да вярваш в Бога, значи преди всичко и над всич-ко да искаш да има Бог"; а също: "Аз не се подчинявам на ра­зума и се бунтувам срещу него и си налагам да сътворя с помощта на вярата си моя Бог-обезсмър­тител и да от-клоня с волята си пътя на небесните тела ". Автор на "Трагичното чувство за живота у хората и у народите" (1913), "Агонията на християнството" (1930), "Живо­тът на Дон Кихот и Санчо", "Моята религия" и др. Източ­ници на философията му са Спиноза, Паскал, У. Джеймс.
 Ето откъси от статията на един познат от уни-вер­ситета и Съюза на писателите:

Из есето на Венцеслав Константинов за Унамуно:

Душата на един народ носи в себе си бъдещия герой, преди той да е видял бял свят, предусеща го като блуж­даещ в нея дух, който се оформя и очаква неговата поява. Всяка епоха ражда, както се казва, героя, който й е нужен. Героят се вдъхновява от великите идеи на времето си, единс­твените велики идеи на епохата си; чувства нуждите на своето време, единствено необходими за епохата, и се прониква от едните и другите. Всеки герой, който не е необходим за времето си, би умрял в нищета, през-рян, изгнил в каторга, затворен в лудница или може би изгорен на клада.

Героят не е нищо друго, освен индивидуализирана колек-тивна душа. Героят е човек, който поради това, че чувства в съзву­чие с народа, не загубва способността да чувства лично. Ге­роят е първообраз и продукт, духовният средец на народа. Не може да се каже, че героят води народа, той е по-скоро него-ва съвест и израз на неговите въжделения.
Героят, чиято поява се предусеща във величава утроба, е много често прекомерно извисен, за да приеме смъртна плът, а и средата, определена да го приеме, е много тясна за него. То­гава той се ражда като идеален образ, герой на легенда или на роман, не от утробата на жена, а от въображението на мъж. Герои са тези, които живеят, борят се, повеждат народите на борба и ги подкрепят в нея, герои не по-малко реални и живи от тези, които са от плът и кръв, осезаеми и тленни...

Дон Кихот живее с нас и диша в нас. Има моменти в живота, когато го ви-ждаме да се появява, яхнал Роси­нант, и да се притичва на помощ като Сан-тяго на онези, които го при­зовават. Да съ­ществуваш значи да действаш. Колко много хора, зат­ворени в свое-то ограничено "днес", действат много по-малко от възвишения дух, в който се прероди прославе­ният Алонсо Кихано! Колкото повече духът, прониквайки в света, го до-пуска да проникне в себе си, като по този начин се сговарят и организират един в друг, толкова тялото става постепенно все по-прозрачна плътска одежда и израз на духа. Ще настъпи може би денят, когато най-хубавото тяло ще бъде тялото с най-хубава душа... Понеже тялото още не е станало прозрачно одеяние на душата, не се е дооформила бъдещата човешка красота и продължава да господства кра­сотата на двуногото без перушина...
Но трябва да се вярва с артистична вяра, както се вярва в ес­тетическа догма, че всеки дълбок и съкровен характер - със здрави корени и чист - живее в съвършена хармония с плътс­ката туника, която го покрива, пригаждайки я към очертани­ята си...
Също като че ли Унамуно е казал тия думи за себе си, но не би го признал директно, понеже е скромен. А даже може и да не е подозирал колко самият той е близко до този идеал:

 "Колкото човек става по-хармонично развит и по-съвършен, с други думи по-завършен, колкото повече и по-до-бре служи той на сре­дата, в която живее, и по-интимно общува с нея, толкова повече обра­зът му става ог-ледало на душата. Ду­шата отразява изхода от вековното взаимодейст-вие и противодействие между инди-вид и среда, и независимо от това, дали образът носи черти, наследени от различни и дори про­тивоположни предци или са придо­бити впоследст-вие, той ще се под­чини рано или късно на душата си. Образът ще стане истински израз на душата, когато индиви­дът и при-емащата среда взаимно се приспособят и станат едно цяло."
Ето как Унамуно предвещава прекрасен образ за испа­неца, който поема в себе си прекрасната донкихотова душа! Защото на характера на един толкова чист, цялостен и ясно откроен върху фона на окръжаващата го среда човек като Дон Кихот отговаря лице, което е най-чисто огледало на краси­вата му душа. И тази физическа красота трябва да се долови напълно от художника, който реши да нарисува образа - отра­жение на душевната му красота... Според Унамуно, Дон Кихот следва да се рисува в светлината на неговата собствена ис­тина и в рамките на добре проумяната донкихотска филосо­фия, с вяра в неговото безсъмнено реално и действително съ-ществуване, като се открие чрез душата му и физическият му образ. Да се рисува с вярата, която вдъхва донкихотският иде-ализъм, източник на всяко истински реално дело; идеали­зъм, който повлича в крайна сметка след себе си - дори против волята им - всички санчовци. С вярата, че Дон Кихот живее и действа, както са вярвали в живота на светиите и ангелите онези прекрасни примитивисти, които са ги рисували. Това – според Унамуно - е на пръв поглед безсмислената и абсурдна

истина за действителното и реално съществуване - реално поради това, че е идеално; и действително поради това, че е въздействащо. Тази е истината, прекрасната истина и за жи­вота на Рицаря на печалния образ...


Според Унамуно, именно в безсмъртния образ на Дон Ки­хот по най-прекрасен начин са съчетани идеализмът на целите и реализмът на действието - при цялата му абсурдност и при­видно безсмислие. Величието на Дон Кихот е станало неотме­нима съставка в представите на културните народи за Испа­ния и испанския характер.

Непременно гледайте Филма "Man of La Mancha" за Дон Ки-хот, с Питър О`Тул и София Лорен, 1972 г.
На последно място, но не последни по значение, може да се припомнят тук и някои български събития през 1864 г.:

На Великден 1864 г. пред най-близките си приятели Дяко-нът сам отрязва дългите си монашески коси. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу пле-менника си, но Пловдивският митрополит заплашва самия Ва­силий с наказание, ако упорства в настояването си.
            По-късно патриархът на духа ни дядо Вазов ще възпее този исторически миг в знаменитото си стихотворение за Левски. Не се знае Кой може да се е явил на Апостола в килията му, малко преди да слезе сам Той да се бори за Свободата:


Малко по-късно Този, който се ражда в същия зодикален знак като Апостола и слънцата им са в съвпад и Който сигурно се е явил в килията на Дякона или вътре в сърцето му, понеже Той е навсякъде и всякога и във всеки миг, когато някой се осъзнава, ще каже: Не съм ви призовал да бъдете калугери. Призовал съм ви да бъ­дете певци, музиканти, художници, по-ети, съвършени ученици, си­нове, дъщери, майки и бащи – бри-лянтни и чисти хора на Духа, които живеят и се жертват за братята си и греят като слънца за другите, раздавайки ис-тина, добро и красота.
Интересен факт е, че Матей Миткалото печата в единс-твената реално действаща печатница в българските зе-ми в тези години основана-та през 1864 г. в Русчук по внушение на Мидхат паша, която Манчов и Данов съзна-телно избягват. Отец Ма-тей е изключително интере-сна личност за население-то, което, освен като лечи-тел, го запомня и като пъ-туващ книжар, истински но-сител на просвета сред своя народ. Отец Матей Преоб-раженски Миткалото (Моно Петров Сеизмонов), наричан от народа още Очматей или Очката, е български възрож-денец, монах, просветител и национал-революционер. Член на Вътрешната революционна организация. Приятел и довереник на Васил Левски. Прякорът му идва от глагола "миткам", означаващ "скитам".

***

Раковски издава "Бъдещност" и "Бранител" през 1864.

    ***
Баба Тонка често из-пълнявала ролята на куриер – пренасяла пис-ма и оръжие между България и Румъния. През 1864 г. застава начело на бунта на русенските жени, които се обявили срещу гръцкия владика, защото отказал да се води богослужението в църквата на български език. Своето свободолюбие и безстрашие Баба Тонка предава и на децата си. Четирима от синовете и едната ù дъщеря взимат дейно участие в национално-освободителното революционно движение.

***
Реформите започват да се усещат по българските земи след 1864 г., когато за управител на Дунавския вилает е наз-начен Мидхад паша. Той полага видими усилия в европеиза-цията на административния център на вилаета - град Русе - и организира строителството на пътна мрежа в Северна Бъл-гария. През 1866 г. е открита и първата железопътна линия, свързваща Русе с Варна, а малко по-късно са довършени лини-ите Търново - Ямбол и Солун - Скопие.

***
            Мидхад паша подкрепя също така създаването на т. нар. "земеделски каси". Тези каси се създават за подпомагане на населението, тъй като лихварството продължавало да про-цъфтява. Дори през 1864 г. е приет специален закон, с който размерът на лихвата е определен от 12 % до 15%, т.е. каквато обикновено е била преди излизането на фермана, а този от 1852 г., определящ лихвата на 8 %, така и не е прилаган.
            Първата каса е образувана през 1864 г. със задължител-ни вноски от селскостопанска продукция в натура. Събраните зърнени храни и другите селскостопански продукти са прода-вани, а сумите са използвани за раздаване на заеми срещу ми-нималната законна лихва от 12%. Земеделските каси всъщност са и първите кредитни организации в България. Има данни, че до 1876 г. тези каси годишно са разполагали с оборотен капи-тал от 66 000 гроша.
***
Началото на Първа евангелска църква в гр. София е по-ставено през 1864 г. от синовете на православния свещеник поп Тодор - Георги и Михаил и жените им и двете му дъщери. Това съвпада с работата на първите мисионери Чарлз Морс и д-р Хенри Хаскел, които пристигат в София, за да проповядват благовествието в 1862 и 1863 г. Първите богослужения са се водили в шивашката работилница на В.Караиванов (ул. "Леге" № 29) и в други домове на вярващи. Мястото, на което се нами-ра сегашната сграда, е закупено от членовете на църквата в края на 80-те год. на 19 век. Строителството на църковната сграда е изпълнено за 11 месеца. Тя е осветена на 17 юни 1889 г. Първият редовен проповедник е Георги Панчев, завършил бого-словското училище в гр.Самоков. В началото на 20 век към църквата е основано единственото евангелско сиропиталище в България, закрито от комунистите в 1948г. Сградата на цър-квата е разрушена от бомбардировките на 10 януари 1944 год. по време на Втората световна война. Възстановена е в същия вид след войната. За възстановяването ù дава злато и Гиго Кьосев, евангелски проповедник още от началото на века в град Дойран, Македония. В църквата са служили петима пасти-ри, репресирани от тоталитарния режим. Тя е водеща църква в Съюза на евангелските съборни църкви в България.

В първа Евангелска църква попадат будни и спо­собни младежи, които един ден биват заведени от пастор Методи Марков при Учителя Петър Дънов на Изгрева. Оттогава те са Негови последователи. Веднъж, по време на проповед на из-вестния пастор Мишков, добрата съдба увлича младежа Кирил Михайлов от улицата вътре в момент, когато е отивал да убие баща си.  Баща му  бил психопат  и алкохолик  и е пребивал


жена си и децата си от бой, животът им бил ад. Кирил бил за-ченат когато баща му е бил пиян и детето се ро­дило макро-цефал. Дълги години до този момент, още от малък, имал епи-леп­тични припадъци. В църквата, след пламенната пропо­вед на пастора за християнската прошка, Кирил хвърля ножа на зе-мята, разплаква се и благодари, че му е спасил душата. Новите му приятели го завеждат на Изгрева при Учителя и той остава там. За броени месеци главата му се оформя правилно и епи-лепсията изчезва. Кирчо Лъв­чето беше наш любим приятел. Умря в родината си от глад и в пълна нищета, когато властта ни пръсна из провинцията и по чужбините и нямаше как да се грижим за изоставените. Негови научни съчинения се издадоха в Париж. До края на живота си, той остана верен на своя Учи-тел.


- 11 юли 1864 – 27 декември 1944 –

         Разберете неизменяемата истина, че възди-гането на славянския род е въздигане, необходи-мо за всички, което Бог сам върши за своя из-браник, Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната Своя слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царство-то Божие на Земята. – "И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам. И ако Аз давам от добрата Си Воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема, и Съм верен и истинен във вси-чките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар