1278.2011.07.16Тази голяма секта

Книга 38


16.VII.147(2011)

София – Изгрев

ТАЗИ ГОЛЯМА СЕКТА...

(ЖЛО за един приятел)

06:43:12

- Малинов, но кристален; кристален, но пластичен; отворено поле за Истината.

Зилмèн – мой лъч на Христòво съзнание. Херувимна чистота и мъдрост от 71 виолетова фреквентност. Цуриòн не [...]

-          Контактът не върви, защо?

-         Божията жива милост предпочита нещо повече от писане. Абсолютното иска мълчание. Мълчаливите осияния не са даже одеяния и ожияния. Когато млъкна, давам повече. Никой не опитва Татван по-пълно от хората и ангелите с дълбоко виолетова, индигова хрисимост.

Отварям поле на небивало щастие от мига, в който почнат най-чистите и святи подражания на Водния Кристал!

Може сега да добавиш само онова стихотворение от Шели. Останалото ще кажа на Зилмен вътрешно и в чудесата на живота му. Когато хората и ангелите разберат какво казва Шели и го приложат, те няма защо повече да се прераждат.

Елма има предвид поемата "Епипсихидион" – един фрагмент от стих 150 нататък: на български текстът ще се  представи съвсем свободно и още по-ектремно от оригинала, но основните образи и идеи ще бъдат запазени:

Аз никога не съм си падал по тази голяма секта,

чието вярване е, че сме длъжни да си изберем

измежду всички в целия свят

само един любим или един приятел,

а всички останали, макар и да минаваме за справедливи и мъдри,

да обречем на студено забвение, понеже такъв бил кодексът

на съвременния морал и утъпкания път.

Утъпкания път, който всеки ден милиони бедни  роби

трамбоват с оловни нозе,

връщайки се при мъртъвците си в мъртвите си къщи

по широката магистрала на света,

с още един роб до себе си, също тъй скръбен до смърт като тях,

и с куп  ревниви и злобни врагове наоколо.

О, колко безрадостно е това несвършваемо пътуване!

А Свободната Любов се отличава от всяко светско злато

и от всяка чужда плът, добита законно, по това,

че не разделя нещата и сърцата

на строшени части от Цялото.

Така става с океана, начупен от вездесъщия северен вятър

или с огледалото на луната –

едно огромно напукано огледало,

обезобразяващо всяко нещо,

което минава пред него.

Там всяка форма е разробена на части

от невинния малък пакостник, който е хвърлил камък,

където и неговите очички и мило челце

се превръщат в нещо неописуемо смешно и грозно.

Така и хилядите образи на прелестта

сигурно и аз щях да ги обрека на високомерно презрение,

ако бях някой, когото шумният свят счита за голям умник,

и щях да цитирам като папагал авторитетите

които хвалят само разпарчетосаната любов.

Щях да им стана съавтор или глашатай да казвам-

че великата Книга, наречена Природа,

и написана от самия Бог в Небесата

преди всички останали книги,

ще се ревизира основно в следващия брой

на нашето жалко тримесечно списание...

А и Сократ, и Истинският Исус Христос

и даже църковният византийски Исус,

нито за миг не са престанали да настояват,

че всички живи същества трябва да се обичат с всичка сила

и денонощно да си прощават един дргиму

грешките и греховете -

за да задушат  най-после завинаги

Дявола на разединението

стегнал като октопод човешките души.

            Нещо повече, този фрагмент от Шелевия Epipsychidion доведе до следната страница в интернет:

file:///E:/Documents%20and%20Settings/GRISHA/Desktop/Free_love.htm

Източникът желае да я преведем и да изследваме основно, да съобразим кои са извращенията и крайностите в така наречената "свободна любов" и да оставим в резултат само Божественото от тия усилия на човечеството да отхвърли хомота на Черната ложа и да се върне в рая, да възлезе на Новата Земя и в Новото Небе. Постарали са се съставителите на тази обзорна статия да дадат максимума, добре е да се изследва всеки автор и всяко съчинение, всяка биография, които могат да хвърлят светлина по този въпрос. Ние се стремим към Божествената диалектика и знаем, че заедно с тази антитеза на любовта по двама съществува реално и тезата в нейна защита, когато една такава любов е по волята на Бога. Както и синтезата "Троен ритъм", от която зависи цялостта на Битието и въобще неговото по-нататъшно съществуване.

В днешния случай с това кратко осияние за един приятел, чието име няма да се съобщава даже с инициали, за да не бъде смущаван, си личи нежеланието на Диктуващия и приемащия да се занимават само с текстове, без са се правят и най-малките опити за осъществяване на Тройтия ритъм и Тройновселенските токове чрез свещените гостувания и именно този вид обмяна, който поддържа младостта, живота и безсмъртието в Свободната Вселена.

През 1821 година Шели се запознава с младата италиака Емилия Вивиани, насилствено заточена в манастира "Сан-та Ана" в Пиза. Нещастната девойка, която се отличавала с изключителна красота и духовно изящество, тежко понасяла съдбата си. Между двамата пламва гореща любов. Нейна рожба е „Епипсихидион". "Епипсихидион" е словосъчетание от самия Шели. Съставено от двете гръцки думи "епи" (отвъд, над, свръх) и „тюихе" (душа). Означава „свръхдуша", "душа вътре в душата ")

Колкото и голям преводач да е Цветан Стоянов, той не е предал точно оригинала в един много съществен фрагмент от тази знаменита поема, където Шели пише за серафим, а не за "райски ангел", докато руският преводач е точен, поне в превода на тази дума (в другото се отдалечава още повече...). Нека сравним:

Seraph of Heaven! too gentle to be human,
Veiling beneath that radiant form of Woman,

Ти, райски ангел, ти, надземна тайна,

забулила със женственост сияйна,

    Ты серафим, чье женское обличье
       Таит невыносимое величье,