044.1984.06.30 Пет златни закона на ултравселената

Книга 3

Юни 120(1984)г.

София-Изгрев

ПЕТ ЗЛАТНИ ЗАКОНА

НА УЛТРАВСЕЛЕНАТА

ЖЛО за Ю.В.(Луниéла)

Носителко на скрижалите!

Радвам се пак да те поздравя. Този път ти си напълно Моя - абсолютно, дълбоко, окончателно! Осияна от Мъдростта и Доброто, ти няма повече да се мъчиш. Заверявам думите си с най-екстрени мерки: най-злите ти врагове ще отстъпят. Намалява се напрежението в работата ти. Създават се условия за по-благородна и творческа работа. Но това зависи немалко от самата тебе.

Поначало, външната ситуация е отражение на нашето отношение към нея - това е закон. Растежът на сърцето се ознаменува с плода на търпението, великодушието и неприемането на конфронтация. Ти ставаш все по-зряла и по-зряла и подлите атаки на пропадналите вече няма да те поразяват, понеже ти разбра: съпротивата срещу тях е твое разрушение. Научú се на така наречената "мрежеста" или "решетъчна" тактика: напливът на вражеското зло тогава няма да среща вълнолом, а ще преминава през тебе свободно, докато, по неизбежност, се изтощи. Единственото нещо, което не ти достига за това, е обиждането, неотмрялото още чувство за собствено достойнство. Поражението на нервната система и всички органи, от които се оплакваш, иде само от това. На кучето му трябва едно: да разбере, че си се уплашила и си се засегнала, че си се ядосала. Колкото и мили физиономии да правиш, колкото и артистично да му се правиш на слугиня, то разбира, че това е война и вижда в аурата ти брожението. И тогава, естествено, те подгонва. Мрежестата тактика обаче не му оставя никакъв шанс, защото: 1.Ти запазваш абсолютен вътрешен мир; 2.Не се притесняваш от никакви подли ситуации, не се бунтуваш вътрешно срещу нищо. Напротив, ти знаеш, че не си ти тази, която ще оправиш света, особено с отрицателни методи.

Най-важното: ние имаме мисия извън професията, извън битовите и домашните проблеми. Това ни задължава да не обръщаме внимание на жабешките крякания - да сме много, много високо над тях. Не само това, но и благородно да изпълняваме, ако трябва, робски, натрапените несправедливости, без да се възбужда гняв или ропот у нас. Представи си, че това просто е не само стратегично, не само психопрофилактично, но и основно оръжие за настъпление. Вампирите създават несправедливи сценарии, за да могат да ви ядосват - и по този начин да ви изпиват енергията. Това ти отдавна го знаеш, но на практика е трудно да не им  се дава хляб, защото те са изключителни майстори. При тях това е въпрос на подсъзнателна психотехника на виртуозно притискане на зависещия от тях, за да изтръгнат реакция - въпрос за тях на живот и смърт. Може външно да си най-големият артист - те вътрешно са наясно, че не се предаваш.

Небето иска от нас да ни смажат враговете като плазмодии. Първо - за да се смирим; после - за да не им даваме мишени, по които да стрелят; и - не на последно място, - за да победим! Това обаче не го разбират и адепти от най-висока еволюция. Те продължават  “праведната" си битка, с най-пълното убеждение, че това е единственият начин да се противопоставят на злото. Злото обаче засега е по-силно от вас - така е във вашия район на Вселената - и при това вездесъщо. Ако вие заставате фронтално срещу тези вълни, ще рухнете много по-скоро; ако се обърнете под ъгъла на най-малкото съпротивление, увеличавате живота си с много повече години. И от какво тогава идва победата? - Победата идва, само когато човек се примири напълно безусловно, категорично. Не минава много време, и много мощни кармични сили се задействат и помитат враговете ви. На вашата планета само Ганди опита нещо подобно - и резултатите не закъсняха. Помните как беше във филма. Грамадна редица индийци, четирима по четирима, чакат реда си да ги удрят по главата и да припадат в кръв и болки. Това поведение освободи не един индивид, не една нация, не една цивилизация в космоса. То обаче има изключителна мощ за незабавно откликване на космичните сили, само ако не се съпротивляваме и вътрешно на врага си - психически, в мисълта си, в отношението, в оценките си. Това не значи да си затворим очите пред реалността, не значи да не си даваме точна сметка за престъпленията и несправедливостите, но значи да обливаме безсмъртното начало у врага си с гореща любов, с могъщата сила на прошката, с ядрения потенциал на благословението! Това значи всъщност да обичаш врага си - не неговото отклонение, а неговата безсмъртна душа, която не е по-различна от твоята. Той, всъщност, е нещастник, много по-пострадал от тебе, но сляп и горделив, овладян от илюзията за власт, нетресен още, както се следва, от съдбата. Педагогиката, тактиката е следната: отстъпвайки напълно - и външно и вътрешно, - ти предизвикваш наказанието му от самата съдба. Но ти не отстъпваш с желанието да бъде наказан - това би било злоба и отмъщение  и тогава механизмът не се включва. Напротив, може да се окажеш още по-вързан. Който не може така, по-добре да се бори за правдата по туземните методи, т.е. чрез конфронтация. И това си има своето място, но просто е неефективно - съкращава живота, съсипва нервите и здравето. Който няма друга задача, по-важна от туземната правда, нека си посвети живота на това - то е по-добро от мижитуркането. Много доблестни хора рискуват всичко, за да се опълчат на сатаните и луциферите в обществото. Те, безспорно, пробиват, предизвикват обществен протест, наказват рано или късно самозабравилите се. И това е добро. Не може без правдолюбци. Но посветен, който има космична задача, не трябва да се посвещава на локални конфликти. Трябва да бъде много по-мъдър, предвиждащ  и безтрепетен в конкретната си житейска ситуация. Това значи да си лишен напълно от лични чувства, от обидчивост, амбиция, постоянна настроеност за спор. Като видят, че аурата ти не засветва кърваво при всяко настъпване, кучетата не те подгонват. Нещо повече: просто експериментално, подгонете ги някога вие, за да видите как бягат с подвити опашки! Разбира се, само като игра, без злоба, просто  сякаш по погрешка. Но това не ви съветвам на този етап, защото не знаете как. Вие се включвате във всичко с отрицателни чувства, а отрицателни чувства в работещите за космоса са изключени.

И така, скъпа Моя Орхидео на Деветте Неотменности, настъпи часът на твоята пълна победа. Просто ти се разтваряш в необятното, постоянно си свързана с Бога, в дълбоко молитвено съзерцание, в постоянно благодарене и благославяне на света, независимо от трагедиите и глупостите наоколо.

Дръж съзнанието си за външния свят на фокус, само за изпълняване на конкретните задължения, но само както ти можеш: прецизно точно, най-съвършено. Работейки така за още трима или петима, ти отстраняваш амбициаторни колеги и началници и ставаш "необходим слуга", както викат. Примири се с това засега. Не по-късно от 8 месеца отсега нататък ще променя ситуацията ти,  бъди будна - нещо мечтано от теб ще се случи. Но то зависи изцяло от това, дали ще се опиташ да направиш нещата, които те съветвам - преди всичко вътрешно.

Най-главното обаче си остава силният, мощен живот на всички полета за Новото Човечество. Това е сфера от свободното ти време, в което никой не може да те командва. Там, именно, ти ще добиваш основната си енергия, основния си смисъл и вдъхновение, чрез които ще бъдеш непобедима и навън, в света. Ако не си щастлива интимно в духа и душата си, в кръга на своите идеали и своите най-скъпи приятели, тогава не би могла да противостоиш на падналите духове.

Сега ви казвам отново: имате всички условия да живеете пълно, дълбоко, преизобилно. Не Ме ли разбирате? Скъсайте със старите представи за нещата, търсете опора първо в себе си - като извори. Не търсете щастие, а раздавайте! Не търсете опора, а бъдете!

Отново заверявам думите си със знамение. Само до 3 месеца вие ще разберете колко е хубаво, когато човек Ме слуша.

Запишете с големи букви ПЕТ ЗЛАТНИ ЗАКОНА НА УЛТРАВСЕЛЕНАТА:

ПЪРВИ ЗАКОН: КОГАТО ТЕ УНИЗЯВА УНИЗЕН, ТОЙ ТЕ ИЗВИСЯВА.

ВТОРИ ЗАКОН: КОГАТО СЕ РАДВАШ ПРИ ТОВА, ПРЕСИЧАШ КАРМА.

ТРЕТИ ЗАКОН: ЩОМ СИ УНИЖАВАЛ НЯКОГО, ТРЯБВА ДА БЪДЕШ УНИЖАВАН.

ЧЕТВЪРТИ ЗАКОН: НЕ СЕ БОРИ ЗА РЕАБИЛИТАЦИЯ, ТОВА Е ОСТАТЪК ОТ ГОРДОСТ.

ПЕТИ ЗАКОН: "ПО-ТИХ ОТ ВОДАТА, ПО-НИСЪК ОТ ТРЕВАТА"  НЕ Е БЕЛЕГ НА РОБСТВО, А НА НАЙ-ВИСША ЕВОЛЮЦИЯ, ЗАЩОТО ПРЕКАЛЕНО СТЪРЧАЩИТЕ ЩЕ БЪДАТ ОКОСЕНИ, А ГЪВКАВИТЕ ЩЕ ОСТАНАТ.

Ако нещо скосявам и в тебе, то не е твое собствено. Божественото не може да бъде смазано никога, - а това, което се премазва и произвежда обида, то е по наследство. Радвай се, че животът го оперира - и на това се радвай! На всичко се радвай!

Ти просто си от друга еволюция, разбери това - как може Гъливер да се чувства унижен от лилипутите? Това даже е много смешно и ние ти се смеем, като те гледаме. Научи се и ти да им се смееш, но не горчиво или ехидно - но, просто, като дете: сърдечно, звънко, до премиране от добросърдечен смях… Та те какво друго заслужават, горките? Но пред тях се прави на сериозна с всичка сила, защото такава е играта, и ги разсмивай в свободното време - научи се да се смееш, научи се да се веселиш и да веселиш. Знай, че на подлеците, враговете, на мижитурките, на всички нещастници около тебе жизнерадостен, весел смях е нужен като манна небесна. Все някой трябва да разведрява атмосферата.

Моля ви, не се носете като тежки, мрачни гемии между колегите и близките. Вашите остроти и оригиналности не са слънчеви извори, не са жизнерадостен смях, а са куки и шишове, с които не разредявате напрежението.

Но мъдростта ви нарасна, самочувствието ви нарасна, и затова вие вече по-малко ще се обиждате от пигмеи и лилипути. Обидата, униженията показват, че не се чувстваш нещо повече от пигмея. Но не забравяй: ти сама предизвикваш хората, понеже носиш нещо укорително и ръбато в погледа си от миналото. На никой не му е приятно да го гледат в упор. Благостта и милосърдието да се разраснат в теб окончателно! Милвай душите с поглед и дума! Милвай и враговете - ако щат да те мислят за “хлабава”...