608.1992.12.05 Словометрия за оглашени, вярващи и ученици - част 2

Книга 19

5-18.XII.128(1992)г.

София - Изгрев

СЛОВОМЕТРИЯ ЗА ОГЛАШЕНИ,

ВЯРВАЩИ И УЧЕНИЦИ

Част 2

Към факторите в числителя могат да се прибавят и тези:

13. S – фактор на тишината.

Ние измерваме физическата тишина (S_f), а ангелите – психическата (S_p). В числителя за S се пише 10000, само ако по време на възпроизвеждането на Слово или прякото му слизане и възлизане е имало абсолютна тишина, с изключение на естествените и хармонични природни звуци. При пълна външна и вътрешна тишина няма смущения и не се разгонват невидимите същества. Тъй като в обикновените хора няма съзнание за това, оптималните условия за възпроизвеждане на Слово изискват или самота с голям радиус, или присъст­ващи с тотална концентрация именно в Словото, което идва или се работи в момента.

S_pa  - активно, съзнателно психическо съдействие – спаз­ване на психическа тишина, когато някой чете Слово в мо­мента или работи над него. Несъзнателните хора около нас, дори и да спазват физическа тишина, в такъв момент правят цели психически бури или заблатявят пространството с мис­лите си. Изисква се съзнателност и свещено отношение, чо­век в такъв случай да остане във възвишено психическо със­тояние (да се моли или пее вътрешно) или да бъде пасивен, укротен в мислите и чувствата си.

За ангелите, за зрящите - космическите психопеленга­тори  на Слово Божие - ние сме като животните: за тях шу­мът от всякакви прозаични мисли и чувства, разговори, дви­жения, домакинстване, ядене, хъркане, прозявки, почесвания, шмъркания, кихания, кашляния или техните астрални съот­ветствия по време на Слово не се различават с нищо от из­хождането по нужда на един вол върху самия олтар или пър­восвещеника по време на Божествена литургия... Даже и ко­гато някой наоколо спи съвсем кротко, ако е след изгрев слънце, шумът от етерните гъсеници и свини, които ядат неговото етерно тяло и астрала му тогава, е нещо непоно­симо за вселенската аудитория.

14. Фактор Е може да допълни картината с параметрите на осветеността, а именно: P_w - квадратура в сантиметри на всеки прозорец, х 1000 за тавански прозорец към небето, х 800 – за южен, х 600 – за източен, х 400 – за западен и х 200 – за северен. Всяко стъкло намалява силата 2 пъти, кварцово – 1.111111 пъти, ако са идеално чисти.

Към космичните аргументи (11) може да се добави още:

К_у – пореден ден от Божествената година, с начало 19 ав­густ, според Учителя. К_у = 10(365 - d_p). Важи формулата d_p = d_t + d_b, където d_b  е  числото на датата в момента, а  d_t на 19 август е 0, на 1.ІХ – 13, на 1.Х – 43, 1.ХІ – 74,  1.ХІІ – 104, 1.І – 131, 1.ІІ – 166, 1.ІІІ – 194 (195 при високосна година), 1.ІV – 225(226), 1.V– 255(256), 1.VІ – 286(287), 1.VІІ – 316(317), 1.VІІІ – 347(348), т.е. последният, 365-и (366-и) ден е 18 август. Желаещите имат право да из­числяват и аспектите на датата d_p към датата 19 ав­густ и да коригират самото K_y в плюс и минус, в зависимост от тях.

ІІ. СЛОВОТСЛАБИТЕЛИ:

1. Т_е – закъснение за краснописване или аудивъзпроизвеж­дане на Слово след 10ч.00м.00с. сутринта се изразява с чис­лото на секундите закъснение, но тук 0ч.=24ч., 1=25, 2=26, 3= 27, 4=28, 5=29, 6=30, 7=31, 8=32, 9=33; Според по-прецизния ва­риант, звуковото възпроизвежадне е именно сутринта, а пис­меното – следобед от 16ч.

2. h_a – височина на ходилата на словодееца над естестве­ната земна повърхност (в сантиметри);

3. B_b – атмосферно налягане в хПа, ако е под средното го­дишно или месечно за това място, според общата закономер­ност или конкретни данни;

4. t_b: дискомфортна температура при листа или устата: под 15º-t_b (при температури над нулата) и 15+t_b – при отри­цателни;

5. H_g – влажност на въздуха над 50%, х 10;

6. E_a – намалител на словосилата при изкуствено осветле­ние = E_cd : 100;

7. D_i – прекъсвания в секунди;

8. с_b – чернота на буквите в 1 стр.= 740n_s; за сивотá – от 200 до 500n_s;

9. L_ccd – буква от цитат от Словото с препратка и кон­текст = 5;

L_cc – същото с препратка без контекст – 10;

L_cd – същото с контекст, но без препратка – 100;

L_c – същото без контекст и без препратка – 1000. В първия и третия случай, ако препратката е вярна и цитатът  точно преписан, има две възможности числата на тези видове ци­тати да преминат в числителя, т.е. да станат усилватели на Словото: само ако паралелно с тях се цитират, с преп­ратка, съответните им антитези и синтези от Словото. Така се пресича практиката да се цитира Учителят според манталитета и еволюцията на цитиращия, което е вкарвало и вкарва жертвите на подобни недиалектични цитати в луд­ницата или в полет от високи етажи... Това ще бъде въз­можно едва след академичното съставяне на такава цитатна енциклопедия по тези, антитези и синтези. В такъв случай, общият вид на съответните символи, плюс поредния номер на мисълта, биха могли да бъдат L_ct..., L_ca... и L_cas... При това, сила на буква от такъв цитат, снабден с контекст, препратка, теза и синтеза, пак не може да има равнището на оригиналния текст. Дори и в този случай, буква от синтезата трябва да е 1.11111 пъти по-слаба, а от тезата или анти-те­зата – 2 пъти. Последните две трябва да бъдат равнопоста­вени, тъй като имат еднаква сила за хора с противоположни възгледи. И друг път е ставало дума за потенциалната опас­ност дори от такива свръхдиалектични енциклопедии на Сло­вото, защото знаем, че всяка мисъл на Учителя изисква средно 25 000 години индивидуални усилия и страдания, за да стигне човек сам до нея. Ако жабата, значи, повярва безпре­кословно в която и да е теза, антитеза или синтеза от ав­тентичното Слово Божие, тя може да вземе да се надува да става като вола или като бика поне 250 столетия предвари­телно, а и - което е най-лошото - да дигне крак да се самопод­ковава за гуру или проповедник... А тогава колко жаби след него, повярвали в нейната "непогрешимост", ще почнат да правят опити да се надскачат и самонадскачат – това не е известно, освен от историята...

10. Буква от всеки авторски текст на последовател, тъл­куващ Словото или обстоятелствата, свързани с него, се означава с L_i и се счита за намалител на словосилата в зна­менателя = 10000 за буква. Цялостни съчинения от този род не са обект на словометрията, ако не са преразкази или ре­зюмета на Слово или не съдържат и текстове с оригинално Слово и изображения на Учителя. Най-гениалните и истинни интерпретации създават цели направления в религиите и духовните школи, но доколко те са в синхрон с Абсолютното Слово Божие е в компетенциите само на ясновселената, из­мерваща истинността по външния вид и здравето на тълку­вателя и неговите най-елитни последователи. При размина­ване на текст или дела със съвършения образ на един Учител, ние говорим за наличие на лъжа, на относителна истина или, в най-добрия случай, на холизация. Великите думи на апостол Павел за Любовта в 13-а глава на І послание до коринтяните са най-блестящия пример за директно единение на ученик с Господа – за най-потресаващата холизация в историята на религиите, в която сам Бог или Христовия Дух се е кондензирал лично и изцяло, правейки невалидни или относителни всички останали текстове в търсенията на всички човечества от всички времена и краища на Вселената! Но щом това идва не пряко от устата на Учителя, когато е в физическо тяло на Земята, словометриците на Пралайя имат правото да разг­раничават кое е от Кришна или Христа и кое - от ума на оси­яния ученик. В случай като “Рамаяна”, “Махабхарата”, Библи­ята и пр., Мировата Душа може да каже точно кои слова са оригинални, кои липсват и кои мисли и заповеди са дело на духове,са­модейци и редактори. Филмите на живота проследяват по секунди и този процес на "разистиняване" на свещените тек­стове.

С L_t ние ще обозначим букви от превод на Словото на чужд език и ще разграничим словосилата в различните езици, спо­ред тяхната степен на сродност по отношение на оригинал­ния, в случая - българския. Условните числа за преводи са да­дени по-нататък в текста, както и тези за спадане на сло­восилата поради присъствие на букви (L_n) на авторово име или име или на който и да е друг посредник, свързан с възпро­извеждането на конкретното Слово. Псевдонимите, които скриват авторството, имат много по-малка отслабителна сила.

11. к - словоотслабващи космометрични данни (те са раз­лични от астрологичните и са реално астрономически):

 к_р – астрономическа планетна сила на някои от плане­тите, когато в тях преобладава негативното влияние, а именно: за Луната, при разсип и "лоша" позиция, с "лоши" ас­пекти – 3240 в знаменателя, за Марс – 1130, за Меркурий, както при Луната, (ако е в негативен ден, дата, вибрация, по­ложение и при преобладаващи недобри аспекти и в лош аст­рологически час) – 1980, за Сатурн – 1080, за негативни Уран, Нептун и Плутон – съответно 1190, 1150 и 550. Разсъждава­щите астрологично, не приемащи слабите числа на Юпитер и Сатурн в астрономическата таблица, могат да им турят по едно 1000 отгоре, за собствено успокоение, особено ако всяка от тях се намира в засилващи влиянието ù добри или лоши позиции. Ние се солидаризираме с една такава корекция, тъй като реалната им, даже астрономическа, сила е неотчетена в съвременните астрономии, що се отнася до метеорологи­ческите им въздействия. От 80 до 100% покритие констати­рахме с перфокарти преди години за "палмата" на Юпитер и Сатурн, оплодени от Луната, при температурните опти­муми и минимуми. За ранена Опашка на Дракона – 2000, за лошо аспектирани десцендент и надир – съответно 1000 и 500 под дробната черта. И тук важи уговорката за по-точ­ните числа, които могат да бъдат изведени по метода на Морен дьо Вилфранж – Петър Манев и пр.;

к_а – сила на "тренировъчните" аспекти (негативните) по време на словодейство: опозиция – 500, квадрат – 250, "черен" квинтил и биквинтил – 200 (с върха надолу в момента в прос­транството); септил, септаграл и септастел – 143, полук­вадрат и квадрат и половина – 125, "черен" нонил и нонаграл – 111, ундецил (1/11) - 91 и пр.;

 k_h – “тренировъчни” (проблемни, негативни) астрологи­чески часове: Марсов – 12, Сатурнов – от 11 до 21 според дру­гите влияния, Лунен и Меркуриев във възможно най-лоша си­туация – съответно 32 и 20; Уранов, Нептунов и Плутонов – 13, 13 и 6. Коригирането на тия числа става пак според дяла на преобладаващитте отрицателни фактори: аспекти, виб­рация, дата и пр.;

к_w – ден от седмицата с негативно влияние: лош понедел­ник – от 356 надолу, вторник – 213, лоша сряда – под 198, съ­бота - от 298 надолу;

 k_nr - неблагоприятна нумерологична вибрация: лоша ІІ – 500, ІV – 250, лоша V – 200, VІІ – 700, VІІІ – 600, ІХ – 550;

k_d – проблемна дата: 4 – 250, 13 – от 240 нагоре до 287, в зависимост от другите лоши фактори; 22 – 230 при най-лоши други условия, като намалява според %-а им; но при преоб­ладаващи добри влияния се качва в числителя – благосло­веното некръвно семейство помага на Словото, а не го затрива!31 - 220, 7 – от 143 до 155, в зависимост от небла­гоприятността на останалите сили, 16 – 137, 25 – 131, 8 – 125, 17 – 120, 26 – 116, 9 – 111, 18 – 108, 27 – 104. Числата на датите 2, 11, 20, 28, 31, 5, 14 и 23 вече са дадени в раздела за словоусилвателите, но попаднали в преобладаващи нега­тивни влияния, те се пишат в знаменателя. Числата и тук могат да бъдат коригирани кабалистически заради втората им цифра, като намалителите и увеличителите са съобщени по-горе.

Преди да се продължи с другите словослабители, тук ще се изяснят някои тънкости на часовата кабала и аспектоло­гия в духа на Учителя. Защо закъснението за писане се от­чита от 10 ч. сутринта? (Както се каза по-горе, впоследст­вие се изясни, че писането е по-ефективно от 4ч. следобед, а по-точно, от началото на съответния астрологически час от този разред, понеже това време отговаря на знака Дева – китката и пръстите).

 10 е числото на полуквинтила и управлява човешката ръка. Затова всяка дейност с ръцете и въобще работното време на неосквернените човечества почва в тяхното 10 ч. За ученика от Божественото училище, това е времето, когато през първата лунна седмица краснописва Слово, а от 11 ч. прави словометрични изчисления (съответно от 16 и 17 ч.).

В Школата на Учителя, съвсем неслучайно ставане в 1 часа през нощта оставя съзнанието в Божествения свят (ако си заспал преди 20 ч. и не си легнал отново, като станеш в 1 ч.); ставане в 3 ч. те оставя в духовния свят, в 5 – във физи­ческия. В нея се изяснява защо в два ч. нощем умрат най-много хора (кабалистическа опозиция), а ставане в 4 часа нор­мално време (нелятно) е опасно за през целия ден (кабалисти­ческа квадратура). По каква причина посрещането на Слън­цето става, средно, в часа на кабалистическия секстил? - Само тогава е възможно любовното сливане на първия слън­чев алохим (фотон) с ученика през очите му. Почването на беседите в 5ч. сутринта е свързано с действието тогава на кабалистическия квинтил и пентаграл (биквинтил). Мис­лене и реч – ето вселените на квинтила и пентаграла. Квин­тилът още е Пътят на Учителите или сферата на божест­вената педагогика, а биквинтилът – пътят на ученичеството. Полуквинтилът формира човека чрез дейностите на ръката в общуването, помагането и всякакви движения и упражнения, работа, които не разрушават природата. "Черният" децил (полуквинтил) - десетоъгълникът с върха надолу – ръководи всички занаяти, обмени и дейности, в които ръката съдейс­тва на пъкъла, т.е. цялата цивилизация на инферналните чо­вечества като нашето: неекологичен труд, бизнес, технот­ронност, оръжие, състезания, насилия и пр. Той отговаря и на адския матриархат и адсите прояви на жената, в съчетание с мъжа. Символизират го с талмудистката и астрологична "Лилит", но астролозите от левите школи я имат за дяво­лица, а в оригинал тя е безгрешна, божествена.

 Учителят възстановява и въвежда по нов начин традици­ята на Бялото Братство (белият пентагон и пентаграм) да се посреща първият лъч на изгряващото Слънце, за да ни изв­лече от нощния живот на хищниците и от ноктите на чер­ната шестолъчна звезда и черната пентаграма, които сега управляват света. Белият секстил – изгревът на Слънцето – ни въвежда в Шестата Раса на разумното и добро сърце, къ­дето човек няма да търгува, а ще се обменя по любов. Учите­лите на черния секстагон преправиха свещените Писания и затвориха сърцето в клетката на адското семейство и обс­лужващия го махленски и родови морал, а демонът на адския тригон поддържа такива религии, магически ложи и правни системи, които подсигуряват психологическата и политичес­ката власт на всички черни секстилци, които работят за лична слава, лично спасение и личен спестовен влог.

Трябва да се има предвид, че Учителят работи по часовни­ковото време за света и за обикновените хора извън лъчите на пентаграма (петте външни фигури), а с вътрешните – за учениците - по истинското, както го нарича самата астро­номическа наука. Разликата при нас е в това, че тя започва своето истинско слънчево денонощие в истинската полунощ (основа и на "лявата" или светската часова астрология), до­като ние сме възприели като началоизгрева – база на духов­ната часова астрология. С божествената, зенитна часова астрология, ще се занимаваме в бъдеще, когато видим, че ас­трологията на Бялото Братство използва 19 август като начало на нова еклиптична координатна система, чиято мерна  подневна единица трябва да получи име, свързано по някакъв начин с Преображение Господне и Съборните дни на Рила или с името на Учителя.

12. g_i – грамаж на пишещия инструмент или печатащото устройство. И най-тежката полиграфска машина трябва да влезе в знаменателя на формулата в грамове. Едно най-леко перо, значи, с което ученикът на Учителя би писал вдъхновено Словото Му, ще даде най-малко отслабване на словосилата. При това, ако се използва перо от убита гъска, последстви­ята няма да са много приятни. При всички случаи, максимално леки, тънкописни писалки, с топло-алено мастило, което не избледнява, трябва да са стремежът на краснописеца на Слово Божие;

 g_b – тегло на листа в милиграми.

13. а_t – брой прави ъгли в страницата на текста. Тук се броят не само необезвредените с ален контур на палеца и из­рязване 4 ъгъла на листа и 4-те основни ъгъла от 90 градуса на печатния или ръкописен текст, но и всички прави ъгли на, абзаци, фотографии, графични рамки и пр. Всички знаят с каква наслада адските художници и архитекти си чертаят правоъгълничето и квадратчето, считайки, че те имат ес­тетическа сила. А ясновидците от памти века знаят какви сили и същества намират убежище в правият ъгъл и затова се стараят при всички случаи да гонят тази чума на цивили­зацията от къщи, стаи, предмети, книги и пр. Не че квадра­тът няма място в екологията на Битието, но дозата му там е строго определена. Наруши ли се, последствията стават видими, за което може да се съди от вида и здравето на ця­лото съвременно човечество. Хиперприсъствието на квад­рата на стотина адски планети от типа на Земята е една от първите стратегии на интервентите, чрез които те се държат здраво вкопчени в тях.

 А_s – е броят на неприосновните прави ъгли в някои букви, които в стандартния печатен шрифт увеличават значи­телно въздействието на разрушителните сили и, съот­ветно, намаляването на словосилата. Ето тези знаци и броят на правите ъгли в тях, важещ за шрифта на тази пишеща машина: Б - 1, Г - 3, Д - 4, Е - 7, Л - 4, Н - 8, Р - 4, П - 4, Т - 4, Ъ - 5, Ю - 4, Я - 4. Това е само един пример за подход към преброяване на правите ъгли в буквите, цифрите и знаците. Ако трябва да сме съвсем точни, тук би трябвало да прибавим и остана­лите букви, които при този шрифт образуват малки прави ъгълчета само поради шрифта. Защо без приосновните? – Защото приосновният прав ъгъл е божествен закон за почти всички рас­тения и същества, чиито стебла, гръбначни стълбове и крака са изправени от космическия огън. Сам огънят е в све­щен квадрат към земната повърхност и особено към водата. Бъдещите словометрици би трябвало да решат тази задача по следния начин: изчислявайки процентния дял на правите ъгли в природата, да предложат този процент за приложение в цялата ни бъдеща култура и цивилизация, а в частност – в науката и изкуството на шрифтовете и текстовото оформ­ление, за да се спази законът на екокабалата. Най-простият начин, все пак, да се изчисли някакво средно число за правите ъгли в буквите при даден шрифт, е да се преброи веднъж колко са те в една страница. Най-точно - за всяка страница поотделно - може да даде това само компютър. Но и буквите не са достатъчни. За виждащите е явно, че и всички прави ъгли в стаята, които са в повече от кабалистичния норматив на Космоса, вибрират разрушително и крият тъмни сили. Това също намалява словосилата.

 Затова въвеждаме и аргумент:

 a_r – брой на необезвредените прави ъгли в стаята и пред­метите, включително във всички книги с всичките им стра­ници поотделно. Всяко от тия a_r – 1, 2, 3, 4 и пр. - се разделя предварително на разстоянието в метри, на което се намира от средната точка на клавиатурата, микрофона или самата уста на свалящия Словото или ръката на пишещия. Учите­лите много добре знаят това и по тази причина избягват да говорят в правоъгълни сгради; проповедта в храма и най-вече под небесния свод е съвършено друго нещо. Древните осияни, а и някои средновековни и съвременни, понякога под прякото ръководство на Духа, проектират та­кива извивки и пропорции в свещените построения, че там Словото и музиката се леят без препятствия и опасности. Може да се каже, че ако Братството беше направило някога салона на Изгрева според точните указания на Учителя – с остъклен покрив, но и почти без правоъгълници – нямаше да настъпи този военен ад в първата половина на века и Учителят ня­маше да нарече в беседите Си салона "кокошарник". Но един Господар на универсума и хипервселената не може да не се съобрази с кармата и затова съзнателно допуска необходи­мите несъвършенства. Не че квадратът в кабалата и астро­логията е "злосторник", както наричат и Марс, и Скорпиона, и съответния VІІІ дом в хороскопите, но просто силите им са огромни, и при липса на консуматор със съответната мощ­ност, те разрушават. Бидейки пряка еманация на Тот - Бога Отца, - те "обстрелват" Битието перпендикулярно, за да го принудят или да живее с всичка сила - или да бъде дефор­мирано. Учителят казва, че ученик е само онзи, в когото всички центрове без изключение живеят с всичка сила, спазвайки обаче необходимото съподчинение и ритъм във времето. Всеки, който е решил, че трябва да бъде вял или мъртъв на дадено поле, защото не било негов талант или негова работа или понеже било зона на "дявола", неизбежно попада под ударите на абсурда и тогава тотвсе­лената немилостиво го връща в Хаоса, за да започне раз­витието си, ако потрябва, и от амеба... "Дявол" значи само едно: отнеманефункцията на една сила от друга. Но "дявол" значи и отслабване на силата чрез насилието или чрезмерните щения на плътта. Плътта не влиза във форму­лата на тялото, на искането, на желанието. Ако грешникът трови материята си с прекомерни количества възбудители и гориво за плътски удоволствия, то квадратът непременно ще размаже и него, а не само аскета. Ала не осъж­дайте и Девите от Божествен произход, чиято аскеза изк­лючва половите обмени на Земята. Докато те остават съ­вършени, мили, добри, хармонични и неосъждащи, тяхното це­ломъдрие е от Бога. Ако квадратът беше космическо бедствие, Бог нямаше да го допусне в екологията на Всемира. Затова и в словодейството понякога се налага да използвате правите ъгли около себе си – ако искате по-бърже да прого­ните някой нагъл съсед, да ускорите уроците на съществата в обсега си, да им придаде чрез вас Словото сила за съпро­тива, победа и творчество. Прекият полет на Марсовата енергия – енергията на "планетата" Тин – не познава препят­ствия и, както бе казано в едно осияние: "или попада в целта, или попада в целта". За нея и нейната школа учителят на Кастанеда, Дон Хуан, казва:

"Когато дошло време нагуалът да си тръгне, чувството му за отговорност и дълг му подсказвало да предупреди младата жена за нейната необикновено голяма енергия и за вредните последици, които тя може да има за живота й, след което я приканил да се присъедини към света на чародеите, тъй като това щяло да бъде единствената защита срещу собствената ù себеунищожителна сила. Жената не отговорила. Тогава нагу­алът Елиас ù казал онова, което всеки нагуал е казвал от памти века насам на евентуалните си чираци, а именно, че спо­ред чародеите чародейството е като загадъчна птица, която за миг спира своя полет, за да дари човека с надежда и стрем­ление; че чародеите живеят под крилото на тази птица, която те наричат "птицата на мъдростта" или "птицата на свобо­дата", че те я подхранват с пълното си себеотдаване. Казал й, че "птицата на свободата" винаги лети по права линия, никога не прави лупинги, нито кръжи напред-назад (а извитите линии са траек­тории на ясновселената – б.х.). И още, че "птицата на свобо­дата" може да върши само две неща – да носи чародеите нап­ред със себе си, или да ги изхвърля зад борда...

В деня, когато нагуалът Елиас и младият актьор поели към дома, жената ги чакала на края на гората. Тя не носела нито куфар, нито дори вързоп или кошница – като че ли била дошла само да ги изпро­води. Нагуалът я отминал без да я погледне, но актьорът по­искал да се сбогува с нея. Тя се засмяла и тръгнала след нагу­ала. Без следа от колебание оставила всичко зад гърба си. Била разбрала, че за нея втори шанс няма да има, че "птицата на свободата" или те взема със себе си, или те отминава. – Тази жена е толкова силна, че може всичко да опаше с вихрите си – подхвърли той. – Името ù е Талия.” (К.Кастанеда, “Силата на мълчанието”, стр. 33-34)

 Като се има предвид в каква поза намира Елиас Талия и Хулиан – в див секс до самù пътя в нивите, – и като се уверя­ваме, че по-късно Хулиан е станал вторият нагуал (благоде­тел, посветител, духовен учител) на Дон Хуан, можем да си представим какви измерения има истината за ученичеството в действителност. Хулиан, който не е пропускал нито една "бройка" измежду своите млади и хубави зрителки, подмам­вайки ги при това с най-примитивен Марсов ексхибиционизъм, става един крупен южноамерикански “гуру”, попадайки във ве­щите ръце на Елиас. Но и Елиас не е бил случаен, щом като е могъл да го оцени: "И тогава нагуалът видял как, отпускайки се да приеме смъртта, тялото на мъжа отделило едно защитно було и така разкрило истинската си същност. Той бил двоен човек с огромни възможности (може да се раздвоява в две тела), способен да създаде екран за защита или маски­ровка – чародей по душа и идеален кандидат за чирак-нагуал, стига да я нямало черната сянка на смъртта му” (стр.31). Такова "безумие" е съвършено недопустимо за съзнанието на окултисти и религиозни с по-ниски и тесни чела, но те не знаят, че алохимите чакат с огромно нетърпение само някой да кресне на снаха, дъщеря или пасома "Кучка!" (или само да си го помисли), за да вземе скоропостижно душата му и да я вкара в тялото на някое истинско женско куче, за да си има всякакви взаимоотношения с неограничен брой партньори, при това често изпохапана до висящи парчета месо. За да възо­пие, най-после, душата на довчерашния папа, пастор или игу­менка – или намръщения моралист – към небето: "Господи, ако Те има, прости ми за идеологията!"...

 В не по-добро положение ще се озоват и всички ония съв­ременни издатели на Словото, които си вземат парички от него, издават си го както си искат, правят си квадратни и правоъгълни рамчици, слагат си препинателни знаци там, където трябва и където не трябва – за да забият нож в гърба на Учителя и авторитета на Бялото Братство. Никой не знае колко ам­рална изтича от един шрифт с главата надолу (черната ложа бди с всичка сила!), от един графичен портрет на Учителя с глава като яйце, и при това – плешива. Даже нормални букви, прекосяващи една страница в орбиса на квадрата, започват да излъчват зловещи вибрации, а какво остава да се измет­нат в тъп ъгъл спрямо основния текст, и то едновременно в орбиса на квадрата, бисептила и триквинтила! Като му сло­жиш и едно "учителя" с малка буква; като му вапцаш и гърба на книгата в черно и туриш едно “ф” с 4 квадрата около него – иди се питай какви сили са работили чрез художника и по ка­къв начин официалното "братство" контролира фабрикатите на печалбарите.

Тази наука за ъглите, под които се пресичат линии и тек­стове, не е ограничена само в рамките на правия ъгъл – трябва да се имат предвид и екокабалистичните дози на дру­гите негативни аспекти, но това не е по силите на един нет­рениран ум. Затова, който желае, може да изисква подобен анализ от компютъра. Слава Богу, средствата за масово про­изводство са били винаги в ръцете на врагове или некомпе­тентни, така че трилионната мощ на словосилата си остава в ръцете на ръкописеца! Ако византийската империя и ней­ният 500-годишен наследник знаеха какво, всъщност, излъч­ват няколкото нови глаголически и кирилски букви и какви бъднини предопределят, те щяха да изгорят всички манас­тири, монаси и ръкописи и всякакво българо-славянско слово до буквичка! Защото "Кирил" значи "Господен", а "Константин" е субстанцията на Козерога, необходима за вечното впечат­ване на Словото Божие в минералното тяло на човечест­вото. Той дойде с брат си св. Методий, понеже методите, методиката и методологията на Всемирното Бяло Братство са се спускали цели 5 пъти на една и съща територия само в ареала на Балканите, където е престолът на Учителя – цен­търът на планетната Агарта. Оттук, именно, славянските светители почерпиха образите на новите магически знаци, които подсказваха на влъхвите от цялата Вселена, че Господ Си има резиденция на Балканите. Виждащите знаеха, че Римс­ката империя е обречена, защото нямаше в магическия си ар­сенал балканското и елинско "Г" – "Господ глаголи с нас", "Д" – в оригинал чист триъгълник – "Доброто е живот!", "Л" – "Лю­бовта и Людете са по-важни от мен!", "П" – "Покоят и мирът Божий е над всяко знание!"; нито имаше "Ф" – "Фунията на Смирението". Англосаксонците и латините бяха внесли други корективи в световната духовна история, които и до днес са непостижими за езичници и неиндивидуализирани хора от Из­тока. Но ето, Учителят призова преди 1000 години из дълбоки космични простори един архангел и един херувим – Пазители на Славянския Образ на Духа – и им заповяда да сътворят ново бяло действо. И те веднага разбраха: V-то на латино­пишещите, ү-то на елинопшештите не е нищо друго, освен пак рогата на дявола, клинът, мечът, топорът, сечивото на насилието! То зове всички римляни и византийци по дух към светски и светийски чинове и победи – вечният им нагон към самоизтъкване пред себе си, пред света или пред Бога с вся­какви видове състезания или самоизтезания, или изтезания на Природата, под крилото на Виктория - богинята Нике. Вън тази чума от душата и азбуката на истинския славянски християнин! Вън този знак на най-древни и новопокръстени езичници!

"Славянинът носеше широки бели дрехи от лен, оръбени с червено везмо. Бялата риза падаше свободно върху широките му плещи и някъде плътно прилягаше върху могъщата му плът, а другаде трепкаше от вятъра. Само на китките ризата се стесняваше. И наметалото свободно се ветрееше на пле­щите му, и дори горните краища на ботушите му широко зе­еха, та не прилепваха на глезените. И всичко върху славянина беше родено върху земята, расло на корен и гряно от Слън­цето, придобито с пот, а не с кръв – всичко бе от лен, коноп и памук. Само ботушите му бяха от вълнена плъст, от овча ко­зина, но овцата беше стригана, а не убита. И всичко върху тюркута тясно прилепваше върху тялото му, и всичко беше от кожа, и всичко беше дошло след убийство. Ризата прилеп­ваше към тялото му като собствената му кожа, но беше от кожа на сайга и сайгата беше убита, за да го облече. Кафтанът му, дълъг до коленете, беше пристегнат с ремъци тясно до гърдите му, наляво, а беше той от кон – убит за да го наметне. Коланът го стягаше така, че пръст не можеше да се провре между ремъка и тялото, а беше коланът от кожа на тур – убит, за да носи меча му. И тесните му ботуши, очертали плътта на нозете му, бяха от убит елен. Тюркутът беше уби­вал, и други бяха убивали заради него, за да се облече, та той беше облечен в убийства. Само едно нещо се ветрееше по него, и то бяха черните, русите и сивите човешки коси, закачени на пояса му – косите на враговете, избити от него. А дрехите на ромееца идваха от 10 страни и народи -както силата и властта на ромейската империя. Посребреният шлем с гребен беше римски, бронята и наколенниците бяха древноелински, широкият колан с пулове и с халки за меча му и други дребни вещи беше болгарски – така се и наричаше в списъка на ро­мейското воинско снаряжение – "болгарски колан". Долната му дреха беше персийска, от китайска коприна, изтъкана с широки цветя, а горната му дреха – отворена на гърдите и пристег­ната с широк колан, идеше от аварите, макар да имаше гръц­кото име "скарамангион". И така, ромеецът беше взел отвсякъде това, което му се нравеше и това, което е най-добро, и то стоеше добре на сухото му тяло. И където искаше, ромеецът го носеше прилепнало до тялото, а където искаше, оставяше дрехата да се ветрее. И тези трима души се различаваха дори в дишането си!” (Антон Дончев, "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес", т.І, с.14, изд. на БЗНС, София – 1982г.)

Славянските светители се опитаха да изтъпят острието на пъклените победи с овалването на V-то в глаголическото  (в – веди - зная): грубата сила, насилието, победата чрез ножа и върха на стрелата, копието и острия език (ножа в пентаграма, най-ниската степен на човешка еволюция), глаго­лически се превръща в Знание (Книгата в пентаграма). От насилието и страданието (чашата в пентаграма) се осво­бождаваме само чрез Знанието. В първата версия на настоя­щия текст е казано, че Небето не одобрява -то в глаголи­цата (дз - дзело, което значи "много"), но по-късният анализ показва, че в нея Божественото е над обърнатия триъгълник и го подчинява. В случая "много" е израз на изобилието и на раз­множението. При това, тук Божественото е покълнало, пус­нало е коренче и се превръща в зародиш,  плод,  Деветка. Пър­вата Божия Заповед, по-важна и основна от всички останали: "Плодете се и множете се". Така Бог населява "неустрое­ната и пуста земя", "почвата"  или физическата вселена (обърнатия триъгълник) със същества с искра Божия, с мо­нада. Полага началото на "мюоницацията на Битието" (дзиф-та), която изисква плътното хармонично съжителство на много монади в минимален обем. Глаголическото "дз" означава и на­месата на Божественото (кръгчето или деветката отгоре) в света и идеологията на божествата "илухими", за да излязат от самовлюбеността и монофиксацията си и да забременеят.   Небето е допуснало с определена цел пробива на адския триъ­гълник в окръжносттана глаголическото (буквата "и" – "иже" – "който", "също") – плътта се внедрява в божестве­ната цялост и се мъчи да я подчини. Това е велика драма, но и тя има своето предназначение.  Проблемно е и (ци – ц), взето от еврейската азбука (цаде – справедливост; вода, в която живеят нимфи). На Небето не Му е притрябвала  ста­розаветната представа за справедливост (око за око, зъб за зъб) нито за "целомъдрието", която проби в манталитета на Запада точно чрез същия клин на V-то, начало на тяхната дума за "девственост", нито от еврейската теория на це­ните, царствата и църквите...

 Не игра на букви и думи, а истинска война на божества и демони е борбата за утвърждаване символите на народите! Ако Провидението бе допуснало глаголицата да тръгне в този вид през вековете, особено ъгловатата, с която се обс­лужваха довчера хърватите, никой нямаше да избегне дра­мата на сърбохърватската психика и сърбането на попарата от кръчмарските ù песни и нестихващия ù кървав шовинизъм, украсен и със знака на Сатурн в азбуката им. Може би само гении като Андрич са вдъхнали от истинското славянско на­чало в душата на този талантлив народ, но даже и Нушич не е могъл да се освободи от сърбизма и антибългаризма. Могат да се издиктуват десетки томове за космическата роля на глаголическите , , , , , , , , , , , , , ,  и пр., ала само заради едното "Аз" даже, въпреки че прилича на птица, която излита, тази азбука пак би била спряна отгоре. Ако Небето би се съгласило именно кръстът да бележи духа на българина чрез първата и най-важна буква на глаголицата , ние щяхме първи да го турим на знаме­ната си в кръстоносните походи на пропадналите "христи­яни". И без това прабългарите са били покорили вече полови­ната свят, та даже китайците е трябвало да вдигнат прос­ловутата си стена срещу тях. И все пак, това  има преди всичко уникално и положително значение не само като излитаща, въздигаща се птица поради този мах на крилете надолу, но и като дух пробил препятствията и възлязъл много нависоко. И латинското малко t има такава тенденция, но там стръкчето още се е сàмо подало, а коренът има мисията да води народите му към прагматизма, към рациото. Разбира се – и към Бога (надясно), но в земните Му овеществени проекции (клерикално, институционно, установено). И това е велика и уникална мисия, но когато разпознават Истинския Бог и истинските Му представители – тогава няма по-добър от Запада в приложението и материалната организация. Без него някога Папата нямаше да приеме и признае славянските първоучители, нито сега Учението щеше да добие такива организирани и елитни социални форми, за които ние можем само да мечтаем (но и да изгони духа от тях, в повечето случаи...). За да не побеждава винаги злото, народите с латиницата трябва да приемат върховенството на кръга над t-то си и да възвърнат по този начин египетския знак на теокрацията – знакът на Венера ♀. Ние говорим за истинската теокрация, когато божествените царе са били истински върховни жреци с истинска връзка с Бога. Днес това на запад го няма, понеже само отделни, много напреднали и просветлени души разпознават коя е истинската теокрация на Земята. Останалите нямат усет или сметка  да признаят това, понеже ще им се наложи да почнат да служат, а не да им служат. Ако говорим за знака на глаголическия българси "Аз", случаят е същият. Без окръжността или кръга отгоре, без Сферата, той си остава наистина един уникален израз и символ на "кондензацията на Аза" или "кохерентното", "лазерното" съзнание, за които говорят нашите и не само нашите етнопсихолози, отчитайки естеството и мисията на българсия дух. Именно на него приписват способността на българина да оцелява при всякакви условия и да пробива всякакви похлупаци (п-то в този знак), в същото време, когато други народи са били бързо и лесно претопявани. Но българското своеглавие и българският инат и егоцетризъм ще се превърнат в Космическо Братство само тогава, когато признаят над себе си Слънцето на Божественото и турят едно кръгче над знака си.  Тогава той ще съвпадне с езотеричния знак на планетата Плутон и ще ни подсети, че именно заради тая диамантност на духа ни сме най-древната страна с най-древните и твърди скали на света, където Бялото Братство е стъпило за пръв път на нашата планета и я управлява оттук и доднес. Ще се възигне до другите глаголически букви от първа божествена величина, които вече са турили това кръгче или даже по две кръгчета над егото си и са "признали", че над него има нещо по-велико: - Свещеното Познание, при което фалическият принцип е пасивен – преставаш да твориш и да се самоизявяваш, за да станеш отново Ученик. Тъкмо за това говори идентичният знак на Южния Лунен възел – не трябва да се "оливаме" в изблиците си от миналото, а да ги ползваме само като основа, върху която да градим нещо ново. По този повод Мъдрецът казва. "Човек е слязъл на земята само за да учи. За всичко останало Бог е промислил". "Не бързайте да ставате фактори и  учители". - Топлата Дума, "Блага дума на устата", "Жива реч", Сърдечният Говор, който трябва да е пръв на езика ни и по-високо от умното "глаголене" – това се вижда ясно в тази буква;  - Доброто, което е отворено отдолу, за да се лее като слънчевите лъчи и изворите – без замисляне, преизобилно за всички. Буквата съвпада със знака за Северния Лунен възел – истинската цел на човешкия живот, - и почти изцяло със знака на Лъва, който умее царствено да се самораздава. И да създава, да твори, понеже това е фалическият принцип.  - "дз"-то за което вече говорихме, също е една от божествените букви в глаголицата с кръгчето отгоре, понеже иска да ни внуши от кое трябва да искаме, да имаме и да даваме "много". То е нашето истинско имàне, което молец не го яде и ръжда не го разяжда. От преизобилието на божествените си хамбари и безкрйната си щедрост ние раздаваме с радост на всички и не задъжаме нищо за себе си. С него сме призвани да оплодим и осветим мъртвите сърца и спящата материя – да населим физическата вселена с живи същества, с искри Божии. Това е една от мисиите и на македонския народ в момента, понеже има "дз" (s) в азбуката си, имат я и други народи. Още много тайни се крият в символиката и задачата на божествения "дзифт" -  един от образите на Абсолютния Дух и татвана... Без него каруцата и колата ни няма да отиде много далече...  - "люди": ходенето сред народа, сред хората, "движението" вечер по селските улици и по булевардите... Това е божествен импулс и процес, за да не умре сърцето от самота и скука, от "еднофизиономие" само в една къща и в службата... Творческият принцип и Доброто тук също игрят роля, но в случая се образува най-малкият атом за спасение от единицата и двойката – "свещена тройка". Светая светих на "затворената тройка", за която се говори в Словото. Доброто на -то не е достатъчно, когато се развяваме и разливаме без самоопределение. По принцип то е божествено, понеже е за всички и към всички, но в универсума трябва да се зачене и роди Третият. Затова тази глаголическа буква е образ на Сакралното Семейство. То изисква Избор, Приставане, Дом. Енергията се завърта в затворен цикъл, за да създаде нова вселена. - "Мислете!" "Мислù, мислù – право мислù!". В глаголицата има и други "телефончета", но това е същността и предназначението на Човека. С тази глаголическа буква "М" се прави връзка и с Космическия Човек. Защо обаче числената стойност на тази буква в глаголицата е 60? Колко години трябва да минат, за да се слеят Слънцето и Луната 100%? Защо китайците са заимствали в календара си този цикъл от прабългарсия календар – толкова ли е важно това нещо? Сигурно е твърде важно, понеже без Правата Мисъл мъжът и жената или духът и душата не могат да се слеят никога. А единственият извор на Правата Мисъл е Словото.  "О"-то в глаголицата е слушалката на сърцето, с която се вслушваме в Обичта и ù отговаряме: . Без тази чакра няма и не може да има чуткост и отклик, нама как да става Обмяна в Обичта. Тя обаче е именно обич – към избрано, конкретно същество. Затова в глаголицата тя се нарича "он" – "той"... Вдигне ли една жена слушалката като ù се обади приятелка, тая думичка почва да се повтаря без прекъсване... Ако разговорът е радостен, може да става дума и за успешен зародиш - пак буквичката - "Ооо!"... Оттук разбрахме, че всяка свещена буква в свещена азбука е и чакра: чакра на определен народ. "Он" е полубожествена, понеже свързва будическото с астралното сърце. Обичта е проявена "както на небето, така и на земята".  Има не само тръпка, но и обожание. У хората я микрофонът не работи, я слушалката... Балансът между чувството и либидото е гаранция за здраве, вход към една особена вселена, където живеят сродните души и тела.

 В тая старобългарска азбука има и две слушалки залепени, също обърнати наляво... Дясната има контакт или антена към някого отвън... Макар и с гърба си, едното сърце не е умряло за Любовта... Значи, освен Обич, има и Любов.  Коя е тази буква и какво означава, остава за домашно - (ук). Не случайно Учителят и Учителите не приемат в Школата хора, които не са по двама. Учебно помагало – "Науката за любовта" (Джон Бейнс)... Но в друг ракурс, това може и да е четири-членното семейство. Не непременно земното: ако две сродни души не обикнат още две и този процес не продължи, няма как да стане контактът с Божествената вселена. Няма как Божествената вселена да се разбие в универсум – нашето звездно небе. Това са все гроздове от "двойни слушалки", с валенции към други такива като тях. Именно в това се състои на-ук-ата на универсума: образуване на любовни ята. Нощем, при ясно небе, не виждаме нищо друго над себе си. От тук стигаме до друго учебно помагало, този път от български произход ("Всичко е любов")...

По същия начин може да се говори игриво и за Словото (), и за още 4 глаголически букви с превес на Божественото в тях. Това обаче ще остане за по-нататъшни разговори. Както се вижда, в глаголицата е заложено всичко. Няма значение, че много от буквите идват от азбуките на други народи. И няма, и има значение: организмът на човечеството е в постоянно движение и не може да няма приемственост. В края на краищата, човечеството е един голям организъм – в него влизат всички народи. Майсторите на Духа обаче – великите Учители и националните ангели и светии - приспособяват общи знаци към своя народ и им придават и специално значение. По-долу ще видим как се е включил в холизацията и разсъжденията именно един такъв национален ангел – ангелът на България. Той би ни обяснил най-добре и чисто българското значение на Твърдостта, кристализирало в глаголическата буква (твердо). Той би могъл и да ни осветли защо у нас може да се намери и буква за Великия Покой, и буква за Земята, и буква за Щастието...

"Живейте!" – казва ни чрез тази азбука българския бог на глаголицата и ни показва ножицата , с която трябва да отрежем късче от рая от останалата част на света, в която съществата умират, защото мислят за себе си. Въпрос на дълбока българска кабала е защо числото на тази буква е 7. Значи, без Сатурновата ножица раят е неосъществим. Човек трябва да се самоопредели. Само тогава може да отговори правилно, когато го попитат има ли Щастие, има ли Бог, има ли Любов. Ще вземе Венерината буква  от глаголицата и ще ти каже убедено: "есть"! Не по-малко дълбоко е и числовото ù съответствие – 6. Днес в Европа я обърнаха точно наопаки и пуснаха в обръщение еврото. И то има своя символ и предназначение, но някои ще се опитат да нулират чрез него и таза българска добродетел. Нали така парират и микробите, и шумовете – с обратна вълна? Но с обратен профил на фигурите работят и лошите. Единствената ни надежда пак е Свята Русия, защото тя е съхранила този ни знак в азбуката си (Э). Има да медитира само върху разликата: какво значи едновалентна и какво значи двувалента обич. За да ни каже и Бог "есть", трябва да разберем тая велика тайна. Тогава няма защо повече да умираме. Водата е разрешила този проблем перфектно и затова е носител на Живота. Не че руската душа не е многовалентна повече от всички, но има една божествена двувалентност, която е по-важна и от универсума. Многовалентността, когато не си се самоопределил, може да ти скъса душата от любопитство, разпиляване и търчане по милион информации, авторитети, курсове, школи, школички, вери и "приобретения"...  Едновалетността на руското Э трудно може да реши руския емоционален проблем, понеже и до днес тя се експлоатира жестоко от византийското мислене в Русия. Верността към едного, когато не ти е определен от Бога, не съдейства за заобикаляне на гробищата. Църквата не може да си присовоява този атрибут на Бога – той е Единственият Сват. Ако откриеш истинския любим и му пристанеш – тогава по-добро от Э-то няма. В българското глаголическо "есть" Небето се бори за Двувалентна Обич: . Орфей се опита да я осъществи, но му отрязаха главата. С долара и еврото можеш да си купиш колкото щеш двувалентности и двойни стандарти – има си ги двете валенции на банкнотките и монетките... Можеш, естествено, но за сметка на какво?...

Безкрайно интересно е да се уверим още веднъж в старо-българската мъдрост и поради числената стойност на останалите глаголически букви. За това вече всеки може да поразсъждава сам, преглеждайки една от таблиците по-долу.

Ето основни сведения от интернет за глаголицата и са­мата глаголица, преди да видим какво ще ни каже Елма за нея:

Глаголицата е най-старата известна славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 862 — 863 г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език (всъщност на старобългарски, наричан още "славяноболгарски", "старославянски" или "старо-църковнославянски" език).  За разлика от Кирилицата, тя е известна със сложната си и екзотична, вероятно теологически обоснована графика.

Названието "глаголица" идва от думата "глаголъ", означаваща "дума" (това е и името на буквата Г). Тъй като "глаголати" означава "говоря", глаголицата пое­тично е наричана "знаците, които говорят". Названието й̀ е възникнало късно в Хърватско, като има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Ки­рил Философ. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпрост­ранявали християнството в Моравското княжество и Панония през 9 век.

Глаголицата съдържа 44 букви, в зависимост от варианта. 24 от оригинал­ните 38 букви са изведени от графеми на средновековната курсивна гръцка азбука, като им е придаден декоративен облик. Предполага се, че буквите Ша, Ща и Ци са извлечени от еврейската азбука - фонемите, които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от еврейски и самарянски скрип­тове, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си към хазарите.

Според Петербургските филолози М. И. Привалова и Г. М. Прохоров, гла­голицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църков­ното грузинско писмо "хуцури" и други източни азбуки. Повечето букви в глаго­лицата приличат действително по форма на хуцури, а броят им в двете аз­буки е почти еднакъв (38-40). При това "корелативните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и същ знак", а повечето букви имат цифрово значение, за разлика от кирилицата, в която цифрово значение имат само заимстваните от гръцката азбука. Тази теория води началото си от края на 19 век и нейни основоположници са Е. М. Гастер (1887 г., Лондон) и Р. Абихт (1895 г., Лайпциг).

Според друга теория, глаголицата е създадена на основата на древни славянски руни (чрьти и рези), които, подобно на германските руни, не били пълноценна писменост, а строго религиозно писмо, използвано за целите на езическата славянска религия.

Според проф. Васил Йончев глаголицата произлиза от т.нар. "руни" или "неизвестни знаци" от прабългарските надписи от Преслав, Плиска, Мадара, Равна и др., и се подчиняват на една и съща фигура-модул, като спазват един основен принцип на изграждане, с тази разлика, че руните са сричкова азбука.

Глаголицата е съставена само от един вид букви — няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица).

Ето и една по-подробна таблица:

Буква	Unicode	Име	Звук	Числена стойност	Връзка с гръцки	Връзка с кири­лица
	Ⰰ	Аз	а	1	Alpha (Α)	А
	Ⰱ	Буки	б	2		Б
	Ⰲ	Веди	в	3	Beta (Β)	В
	Ⰳ	Глагол	г	4	Gamma (Γ)	Г
	Ⰴ	Добро	д	5	Delta (Δ)	Д
	Ⰵ	Есть	е	6	Epsilon (Ε)	Е
	Ⰶ	Живете	ж	7		Ж
	Ⰷ	Дзело	дз	8		ѕ (македонско дз)
	Ⰸ	Земля	з	9	Zeta (Ζ)	З
,	Ⰹ, Ⰺ	(йота)	и	10	Iota (Ι)	И, Й
	Ⰻ	Иже	и	20	Eta (Η)	И, Й
	Ⰼ	Герв	г'	30		Г' (македонско Ѓ, сръбско Ђ)
	Ⰽ	Како	к	40	Kappa (Κ)	К
	Ⰾ	Люди	л	50	Lambda (Λ)	Л
	Ⰿ	Мислете	м	60	Mu (Μ)	М
	Ⱀ	Наш	н	70	Nu (Ν)	Н
	Ⱁ	Он	о	80	Omicron (Ο)	О
	Ⱂ	Покой	п	90	Pi (Π)	П
	Ⱃ	Рци	р	100	Rho (Ρ)	Р
	Ⱄ	Слово	с	200	Sigma (Σ)	С
	Ⱅ	Твердо	т	300	Tau (Τ)	Т
	Ⱆ	Ук	у	400	Upsilon (Υ)	У
	Ⱇ	Ферт	ф	500	Phi (Φ)	Ф
	Ⱈ	Ха	х	600	Chi (Χ)	Х
	Ⱉ	От	о	700	Omega (Ω)	използвана само за възпроизвеждане на гръцки
	Ⱌ	Ци	ц	900		Ц
	Ⱍ	Черв	ч	1000		Ч
	Ⱎ	Ша	ш			Ш
	Ⱋ	Ща	щ	800		Щ
	Ⱏ	Ер голям	ъ			Ъ
	ⰟⰊ	Еры	ы			Ы
	Ⱐ	Ер малък	ь			Ь
	Ⱑ	Ят	ѣ	800?		ѣ, премахната от българския през 1945
	Ⱖ	Йот	йо			не се употребява
	Ⱓ	Ю	ю			Ю
	Ⱔ	Юс ма­лък	ен			ѧ, не се употре­бява
	Ⱗ	Юс ма­лък йо­тиран	йен			ѩ, не се употре­бява
	Ⱘ	Юс го­лям	он			ѫ, премахната от българския през 1945
	Ⱙ	Юс го­лям йо­тиран	йон			ѭ, не се употре­бява
	Ⱚ	Фита	ф	800	Theta	ѳ, използвана само за възпроизвеждане на гръцки
	Ⱛ	Ижица	и		Upsilon	ѵ, премахната от руския през 1917

            По-долу е обяснено, че думите, които следват, не са от Елма, а от "септагралния елохим на славянския род":

 - Ако духът на солунци и преславци не се бе усетил нав­реме да ремонтира елинския алфавит и да блокира действи­ето на несъвършената глаголица, албионският Лорд никога не би слязъл от престола си заради славянския Господ (Г об­ратно на L), а победите на херои и рицари никога нямаше да се превърнат в своята диаметрална противоположност – из­гниването на зрънцето заради Любовта (Λ обратно на V). Б-то ни нямаше да се отвори отгоре, за да изтече гнойта на горделивостта и самомнението; нямаше да се появят и бого­милите по плът и по дух, които да превъртят на 180 градуса колелото на европейската история и с няколко замаха на метлата да изметат и йотата, и носовките, и гръцкото пи­сане на "и"-то като "н". Носово заговориха и запяха лъжли­вите касти и наложиха и на плебеите лъжливите си право­писи и прийоми, уголемявайки пуешки милиони носове и само­любия, карайки ги да се състезават юнашки по арените на ви­сокомерието, куртоазията, конюктурата и византийщи­ната. Византия се опита да пробута носовките и на славя­ните, а Франция ни подпря от другата страна за същото дори до 19 век, но здравият ни и млад дух отхвърли и носов­ките, и рика­нията на звяра(заднонебното "р"), и "йотовщините"... Ние обър­нахме течението на кундалини по посока на Царст­вото Божие на Земята само с една нова славянска буква: И-то! Римляни, латинци, германци и византийци по дух и до днес са "некирил­ски" християни - "езичници", от гледна точка на Рилс­ката и Кавказката Агарта. Тяхното кундалини се нарича "сер­пантин" и наистина вече е тръгнало в обемен цикъл, за раз­лика от източното, но все е още дясновъртящо, в противо­положност на славянския "вихрун". Затова на тях им е доста­тъчно да бъдат само светии и гении; имена, таланти, отшелници, ин­дивидуалисти, свръхчовеци, герои, аутици, алиенати и аут­сайдери – тоест, въртене по външните фигури на пентагра­мата: пътя на обикновения човек. Те не са чак толкова изпад­нали като правещите обърнатите азани и тантристите, които познават само линейното движение на Космичната Енергия; или като античните езичници, успели да я задвижат в плоскост. От своя страна, новозаветният "езичник" от За­пада следва сляпо един утвърден цехов цикъл за пробуждане на "серпантин": изкачване нагоре по стълбицата на званията, чиновете и посвещенията (разбирай придобивките). Дейност, благотворителност и даже чудеса – но без да слиза името му от вестниците и афишите или тиарата от главата му. Ново изкачване към "Бога" по време на пенсия, когато вече се е из­търкал от бизнес, популярност или благодеяния - но не с всички, а само със "спасените" от неговия духовен цех или скапана клубна аристокрация... Това е технологията на бук­вата "N". При огледалния ù антипод "вихрун", а именно "И"-то - ти, с Господа наедно, слизаш от Небето или върха на произ­хода и богатството си в низините на народа, раздаваш всич­ките си богатства, включая душата си, включая и послед­ните останки от самолюбие, самочувствие и самомнение, възлизаш с тежка мрежа спасени души, включително и от ада – хвърляш ги в необятните води на Космическото Царство, и след като поплувате малко между звездите, слизаш пак, за­едно с най-кадърните, да строиш Царството Божие на Зе­мята - така, както си го видял на Небето. Ти си влязъл в уче­ничеството, в Шестата Раса, във вътрешния кръг на Пен­таграма. Ако си още елин, старобългарин, старославянин, ти ще въртиш една хоризонтална, еклиптична космична енергия, която е излязла вече от плоскостта и се опитва да образува слаби обемни осморки в пространството. Твоето "и" като "н" те е отлепило вече от индоевропейското кундалини на i-то – игла на шевна машина, – въпреки че още се кърпиш с нея в ло­ното на островърхите катедрали и небостъргачите. Това "н" те възнася във висшия астрал на ортодокса, омайва те с та­мянни храмове и капковидни кубета... Църкви, молитви и бде­ния, при които между две успоредни прави на новозаветната истина може да се прокара "една и само една"... Това е "исти­ната", която си мислиш, че ще те сложи отдясно на Отца; която свързва твърде успокоително кръщението, спасението и кръстното знамение  със заплатата на Божия служител... А още древните българи се опитваха да излязат от похлупака на Нютоновата механика в религиозното мислене чрез повече от една съеди­нителна чертичка на успоредни и неуспоредни линии, което забелязваме и в символиката на някои протестантски народи. Протестантската аура и тази на повечето ангелски форми на "серпантин" образува в пространството вече почти ябълка, но тя е обикновено червива и страшно горчива от­вътре, щом инволюционното въртене на "серпантин" те за­качи с въпроса: "Ти от нашите ли си? – Щом не си от нашите, значи си от дявола!"...

Погледнаха още веднъж славянските светители и пос­тановиха: латинописецът и кирилописецът ще палят вече "дясното си сърце" (В) с една и съща буква, но с различни звуци. Няма нужда вече от взривове! Триъгълният дух (Δ) на славянина нека си остане триединен, както са триединни елините, аБалкана няма защо да го разполовяваме като "D"-то на латинския Deus. Цялата западна история не роди нито един светия, едновременно с кротостта на Господа и с Неговата талия. Или плътта ще мъчи духа, или духът – плътта.... Отрязаха прин­ципа на Селена, Природата, и се юрнаха подир извивката на растящата луна – придобивките, постиженията. И с острата дзета, и с йотата си, те не са като нас... Но и Византия, и днешните ù източни наследници,не са още кротки като Христа – все още си падат по остротата и моменталното изказване на отрицателна оценка. Е, Византия може и да маже, но това е с присвити очи и задна мисъл.

 Развявай си се, Иванушка, развявай! Нищо, че ти е още топчест носът – не един и двама остроноси и дългоноси ще килнеш ти от престола... Нека полетят с трясък вол­ният ти Кон-Вихрогон и сияйната Жар-Птица с новите букви, които ще внедря в арсенала на духа ти от бездънната съкро­вищница на архангелската ни мъдрост! Е, ще оставя за всеки случай една малка йотичка там, след "мягкия" ти знак, да не би съвсем да се обезличиш – все най-малък брат, все най-глу­пав, все най-безправен, ама накрай и ти да победиш, да спече­лиш... Индивидуализирай се, пази си честта и достойнството, но само след малкия ер – омекотителя на славянската душа. Че западната нещо твърде много се е втвърдила: колко парù по хазните и банките, а за Словото и Делото – няма. Ако да­дат нещо – да им пишат името по чешмите и плочите... Даа... Моят началник Михаил го знаят навсякъде като вселен­ски архистратег. И Ниеразбираме нещо от архистратегия, щом сме минали през Неговите редици да увековечим тоя ер малък в езика и душата на нашего брата, славянина. Виж ти: нищо и никаква буквичка – само долната половина от Дясното Сърце на Душата – а колко работа върши: няма си собствен звук, пък омекотява! Сигурно и точно затова... А вие, източ­ните славяни, внимавайте  да не вземете да уголемите йо­тичката в "ы"-то, да не вземете да се надувате и вирите глава като кралете, принцовете и примадоните... Нищо, ще ви го оставя: след мекия характер – етническата основа на Новата Вяра, – йотата ще ви хвърля само във всерусийски пре­ния и спорове, в които всеки ще иска да докаже колко е той самият прав и колко другите не са... Малката "правинка" на малката йота, която ще внуша на някой от служебните си ангели да ви вкара в азбуката, ще ви доведе, уви, и до мал­ката правда – ще измислите нещо отдавна измислено още от "правоверните" и ще разсмеете цялото Небе с едно понятие, което иска да накара всички да повярват, че само вие сте деца на Господа.... Като ви се поразширят челата и се пона­дигнат поне с още един сантиметър, ще престанете да ръ­гате хората с остен и да ги нападате като нахални мухи с двата си вечни въпроса: "Ти кръстен ли си?", "Ти причастен ли си?"... – Като намеря поп да Ме кръсти без пари – и Аз ще се кръстя и причастя...

Такаа... - Сега какво остана? – Остана псито (Ψ) – душата на мистика, душата на елина и на новозаветния християнин. Молитви, псалми, кадения, песнопения, мистични възнесения и екстази... - Омръзна Му на Господ от некадърници, които се крият по дупките и хладните килии и не искат да свалят на дело Царството Божие на Земята! Екстази, блаженства, преображения, бягства, кефове – стига ви толкова! Отми­нава вече епохата на Рибите! Аз ще кажа на брата си Мето­дия да ви покаже методите, по които едно истинско Хрис­тово Учение може да се приложи на практика, та да засве­тите и по-долу, не само около главата. Виделина ви трябва на вас, виделина! Като из бездънна делва да се лейне Мъд­ростта на Господа откъм звездите! Край на псито засега – ще го оставя само на звездобройците. Няма да го пиша в но­вата азбука. Е, ще станат малко по-земни, няма да ходят толкова често на черква, не ще са тъй мазни и превъзне­сени като византийските търговци и светии, но затова пък по-малко ще лъжете. Псито иска да излъже народите, че Царството Небесно е на Небето, а не навсякъде. И като му определи тази територия на Царството Небесно, псито, което си няма долна половина (сигурно е затова...) остава де­рибеите и велможите на Земята да си развяват байрака както си искат. Трябва да им се отнеме тази възможност!

Боянчо, слушаш ли Ме?... А така, слушай сега, като ти го­воря, защото от тебе велик човек ще стане... Броени години ти остават до твоята голяма мисия на Земята! Тъй, както са го почнали патриарси, папази, боили и ксендзове, няма да го бъде! Инак Господарят ни непременно ще напълни земите на тия анархисти със знаковете на обърнатия полумесец – да ви­дят как се разделя по най-лошия начин Божието  Богу, кесарю­вото – кесарю. Без тая буква! Поне засега; после ще видим. След хиляда и нещо години може да я върна на славяните, ала с едно кръгче отгоре, та да знаят, че блаженството е бла­женство и бягството е бягство, само когато лично Бог е ка­зал. А не да си го измислят, за да се оправдават...

 Я сега, с тебе наедно, в когото се готви да се всели Христовият Дух – аз с магическото перо, а ти с чародейния си меч от вековете, – да вземем и да начертаем нови знаци и пътища за този определен от Бога народ! Взимам направо от Вселената Ти, Господи, знака на нейното пълнообразие и го вписвам навеки в душата на Новото Ти творение – славянския род! Това е буквата "Ж" – знака на пълното единство и хармо­ния между Горното и Долното, Дясното и Лявото, в средата с Човека на Кръста: Христовия Човек, който вече не търси своето право. Старият и новият месец се примириха, гор­ният и долният купел се отвориха, а Последното Творение на Господа в средата реши да се примири със страданието. И Ние видяхме появяването на тоя малък знак откъм далечния Нам свят и поискахме да изпълним молбата на Вседържителя да се спуснем над него, за да го начертаем във вековете му! Намерил се е вече, значи, род, който да не сблъсква духа с ду­шата си, да не рита сърцето с ума си, да не иска повече да му се възхищават и да купува и продава. Хвала Тебе, Господи! Иде време и сега е, когато къщите на хората и ангелите ще се от­ворят за всички - и всеки ще може да бъде гостенин на всеки...

Така, приблизително, разсъждаваше септагралният ело­хим на славянския род, когато съдбините на света се реша­ваха. Той прозря и дълбоко осмисли защо славянското "И" не трябва да бъде като елинското и латинското, какво се из­меня в пътя на човечеството с възходящото направление на неговата средна линия и после слизането ù отвесно надолу (Истината на Царството трябва да се приложи на Земята, а не да се пее само в църквите); какви ипостаси на Вечния сваля кратката (бяйрячето) над "краткото" и (й), за разлика от точката над латинското; с какви нови духовни органи у ки­рилските славяни са свързани буквите "ц", "ч", "ш", "щ", "ю" и "я", и какви ще са бъднините на народите, ако се вслушат в гласа на Господа, благоволил да им проговори чрез това младо племе. По каква причина у българите ще остане магичният първожезъл на Централна Агарта с двете си фази "шт" и "жд", както и задпоставеното членуване; защо само у българи и поляци ще остане да свети широкото "е"; как черните иг­рачи успяха да ни вземат бяла царица, като заляха повече от половина България с "я-кането" на ятовата гласна (бившето е двойно); и коя уникална буква от руската азбука ще извика сега Учителя в Кавказ? - Това са все проблеми на словосилата поради наличието на букви и звуци, специфични само за ет­носа, където се е появило в даден век Словото. Това не може да бъде повод за какъвто и да е духовен шовинизъм, тъй като някога туй бе езикът на траки, индуси, египтяни, перси, юдеи, елини, прабългари... Сега е пак златният век на българите, но утре Бог ще дойде в Кавказка Русия, а вдругиден – в Америка. Разбира се, Учителят говори на всички божествени, ангелски и космични езици, но тук бяха изброени само някои от случа­ите, в които ни е известно, че Той е създал многомилионни движения, живи и досега.

Следващ словотслабител:

14. N_m – шум при отпечатването на една страница в деци­бели. Условно, за крупна полиграфска машина – 10000, за средна – 1000. За пишеща машина – х 0.2 на буква, за компю­търен принтер – х 0.1 на буква, за всички останали машини – в сравнение с горните числа. Но най-добре е да се измерват де­цибелите с уред непосредствено над отпечатваната стра­ница – най-вероятно сумарният шум от напечатването на една страница на пишеща машина от стар тип да е много по-голям от този при единичен удар на печатната матрица в модерните полиграфски машини. Затова горните условни стойности трябва коренно да се променят след нарочни изс­ледвания или проверка във вече направени измервания по еко­логия и хигиена на печатарския труд.

N_i – странични шумове при възпроизвеждане на Словото, например:

N_s - говор - 10000 на минута

N_w - шепот или небожествена музика - 1000

N_h - домакински шумове – 100

N_e - ядене - 50

N_eх - външни шумове - нехармонични неприродни - 25

N_p – психически шумове: при присъствие на човек в стаята, жилището или околните апартаменти и къщи, който не се занимава в момента със Слово Божие съвсем тихо. Ако има такъв, който се занимава със Словото и това не пречи на възпроизвеждащия, а още повече го вдъхновява, то това число се пише в числителя. Последното е твърде субективно – някои словодейци имат нужда от съвършена психическа ти­шина и жизнен радиус с отсъствие на хора, когато работят със Словото. Затова, в огромното число случаи, присъствие на друг човек в един радиус от най-малко 30 метра изисква напис­ване на условното число 10000 в знаменателя, дори и когато другият спи. Това число предварително се разделя на разсто­янието до психически пречещия (в метри) и се умножава по броя на хората, ако са повече от един. Трябва да се имат предвид и съседите, като се вземат средните разстояния до всеки от тях, тъй като в програмата на Природата никъде не е казано, че имаме право да живеем тъй  сгъстено. 30 метра е формален минимум – в бъдеще психическите смуще­ния ще се измерват съвсем точно независимо от разстояни­ето – за тях няма граници. И, все пак, ИЖП (индивидуалният жизнен периметър) си има своя реален триизмерен радиус за всяко същество. Като се знаят разстоянията между звез­дите или частиците, ясно е какъв закон сме нарушили, въп­реки точно обратния феномен в биомеханиката и квантовата механика. Ако се върнем на проблема за шума, препоръчи­телно е да се конструира акумулиращ (натрупващ данните) шумомер, който да дава сумарните децибели при работата над една страница или касета. Специалистите могат да въ­ведат и мерните единици на останалите вредности при съв­ременното производство на информация:

15. G –  запрашеност, газове,  полета, лъчения, травматизъм и пр.

16. V - Един от най-мощните словоотслабители –  про­дажната цена на дребно за една страница Слово, изразена в стотинки. Това е в сила дори и когато материалът се про­дава от ентусиасти, които не печелят нищо и покриват само разходите по отпечатването. Щом си купил лист, списание или книга, вписваш цената в знаменателя. Ако ти е подарена от издателя, който не я продава никому, V отпада; ако ти е подарена от някого, който все пак я е купил, V се намалява 2 пъти.

 V_c - цената на услугата при копиране на 1 страница с малотиражни машини като ксерокса, ако действително е зап­латена; ако ти е подарък, но заплатена, намалява се наполо­вина.

 V_h - авторският или друг хонорар в стотинки, даже и ко­гато целият е раздаден или употребен за покриване на разхо­дите, ако виновният си го е взел от касиера или му е изпра­тен с документ.

2V_g представлява дарение за Словото с легитимиран, обявен дарител, пак написано под дробната черта, в сто­тинки.

 V_g не се удвоява както в първия случай, ако дарителят не държи да му се публикува името, но се е обявил пред работе­щия Словото лично или чрез запис (финансов документ). Ако дарението е дошло тайно, без никакви възможности спонсо­рът или благодетелят да бъде разкрит, то се вписва в чис­лителя. В случаите V_h и V_g сумите в стотинки се делят на броя на страниците, свързани изцяло с тези суми, за да се на­мери стойността на една страница.

17. е – поредност на изданието (или серията малотиражни отпечатъци).

18. с – тираж (или брой копия при снемане от оригинал с дадена поредност). Тиражиране, клонинг (размножаване на ед­нотипни екземпляри) в Божествения свят не съществува -  то е възможно само в духовния и физическия свят. Именно поради това, словосилата на оригинала, изготвен ръчно в един един­ствен екземпляр е най-голяма, каквато е и силата на инди­вида, монадата. Черните цивилизации, постигнали клонинга, удрят жестоко в сърцевината на индивида, защото енерги­ята му мигом се разпределя според броя на копията му в тях и това съкращава в съответна степен силата, здравето и жи­вота му.

 Аргументът "е" се включва като словоотслабител не само поради самия факт, че тиражирания екземпляр е по-слаб от оригинала толкова пъти, каквото е числото на тиража, но и с надеждата настоящото човечество да си припомни това от космическата си и културна история и да замени полигра­фията с класически и телевизионни библиотеки (днес интер­нет), с радио-библиотеки, за да отпадне пагубното и тлъсто перо на екопрестъпността при тиражиране.

19. L_t – буква от Слово Божие в превод на чужд език. В на­шия случай, за всяка подобна буква на руски език в знамена­теля се пише 2, на белоруски – 4, на украински – 5; на друг сла­вянски на кирилица – 7; на славянски език на латиница, или неславянски на кирилица – 10; на прибалтийските, скандинавс­ките и останалите германски езици – 20; на останалите езици на латиница – 30, на еврейски – 40, на който и да е друг индоевропейски език – 50, на буква от неиндоевопейски език – 60. Тези условни числа не са израз на някакъв окултен нацизъм или расизъм, а следствие от твърденията на Учителя Беинса Дуно в България, че в настоящата епоха Словото Божие може да се предаде най-точно чрез българския език; че още само английският днес е на подобно равнище; че Словото ще бъде възприето от целия свят, когато го приемат руснаците, немците и евреите - и пр. Възможно е да се намерят и други мисли на Учителя в етнолингвистичен план, които ще доба­вят нови значения в този пункт. Необходимо е и да се изслед­ват и осиянията от Елма, които съдържат и ще третират извънредно задълбочени народностнопсихологични теми, като например че французите са народ на Отца; африкан­ците и Океания – на Мировата Душа, Майката Божия; англи­чаните – на Духа Божий; испанците и латиноамериканците – на Тот (Отец и Тот не са напълно идентични); американците – на Космическия човек; италианците – на Космическата Жена; китайците, виетнамците и пр. – на Космическата Съп­руга; българите, кавказците и индусите – на Елма, Господа Христа; русите – на Универсалния Дух или Учителя; тюрки, се­мити и др. – на Святия Дух; скандинавци и балтийци – на Хол, Цялостния Бог. Съвършеният има ученици навсякъде; при това физическите етноси не съвпадат с духовните и божес­твените, а човешкият дух, сам по себе си, е в различна сте­пен зависим от народностното си облекло. Съвършено прек­расни и завършили еволюцията си ученици на Христа има и негри, и ескимоси, и аборигени, и бушмени в последното си прераждане – никой не знае какви са пътищата Господни! По същия начин, в най-долния кръг на преизподнята има и сла­вяни, и арийци, и латини, и грузинци. Бъдещата експеримен­тална словометрия непременно ще изследва намаляването и спецификата на Словото Божие в превод на различни други езици, при равни условия по всички останали показатели. То­гава прецизните индикатори ще бъдат безпощадни – ще да­дат точните числа на етнолингвистичните намалители, приближавайки се до една страница или един репродуктор. В резултат на това, и най-големите скептици ще се убедят, че Слово Божие трябва да се чете, слуша и разбира в оригинал – и ще направят усилия да изучават конкретния език, на който е дошло Словото при съответното последно въплъщение на Христа като Богочеловек. Впрочем, дотогава вече няма да има никакви проблеми за овладяването или разбирането на който и да е език, като се има предвид темпът на развитие на модерната компютърна транслистика и предстоящото разкриване на олтаря, чакрата, способна да надмогне езико­вата бариера.

20. L_a  е математическият негативен символ на словона­малителя "съобщено авторство" (редакторство, всяческо сътрудничество). Така всяка буква от име на обикновен човек, окултен ученик или даже учител, който не е Учителят (Един­ственият Учител), се аритметизира условно в знаменателя със 100 единици. За да се избегне "несправедливостта" поради различно дългите имена, презимена и фамилии, по-добре е да се вземе едно средно число букви между най-краткото и най-дългото авторско име, примерно 20, така че в знаменателя да се пише 2000 в който и да е случай. Псевдонимът не спа­сява положението, ако се повтаря под повече от едно произ­ведение и ако на практика индентифицира автора или сът­рудника. Аргументите за "отговорност за текста", "защита на авторското или сътрудническо право" или "исторически порасналото самосъзнание на индивида-творец, освободил се от средновековното самоунищожение на личността" отпа­дат напълно пред ясновидските наблюдения и филмите на акаша. Имената на истинските гении и мъдреци може да усилват светлината и виделината на света, но изпишат ли се под яснината, даже и те неизменно вдигат мътилка. Из­числяването на тяхната индосила не е обект на Словомет­рията с главна буква, а е от компетенцията на генометри­ята и еврометрията (съотв. науки и техники за измерване силата на творческия и откривателския продукт). Отделни пробиви на чисто и оригинално Слово Божие, които могат да се измерват именно по словометричните формули, се конс­татират извън класическото Слово на Мировия Учител през вековете само в творенията на въплътени серафими на Зе­мята, под формата на поезия или единения. Когато се говори за повече холизатори и това е казано от самия Елма, Той има предвид холизаторите – холизацията в множеството, изразена с малка буква.

  Текстът в алено по-долу е бил спестен от единатора в тази книга, понеже е остро критичен по отношение на конкретни хора, които той уважава и счита за свои добри приятели. Не е искал по никой начин той да стигне до тях, за да не ги наскърби. По решение на редакторите, ние сега включваме този текст на наша отговорност, въпреки съпротивата на холизатора. Изпълняваме само представата му, че ако въобще някога се преписва електронно, този текст трябва да се представи с по-малък шрифт и най-сгъстено. И досега той не е убеден, че всичко това е диктувано пряко от Елма – не може да се примири с острия и "заядлив" тон в него и го е страх, че може да е излязъл от неговото засегнато подсъзнание. Твърди че и стилът не е същият като на холизациите. Ние обаче сме на друго мнение и считаме, че ако това е Слово Божие от типа на "назиданията" (или поне с такива елементи), то не може да се крие от хората:

- На същото основание съществуват и учители с малка или "средна" буква, някои от които са завър­шили човешката си еволюция и извират на земята не от лъчите, а от центъра на Пентаграма. Но Учителят  с най-голяма и най-най-малка буква е само Един и се отличава по това, че Неговото Слово и Дело са точно толкова непостижими по качество и количество във всяко Негово въплъщение, както и самият Той е най-съвършеният и прекрасен Човек, включително и на физическото поле. Ето защо зако­нът за превземане на Второто Посвещение според пен­таграмиката изисква узряло до последния атом Тяло на Смирението на Ученика, за да е в състояние аспирантът да се възхити до последната си вълна и частица от единствено най-идеалния образ в дадена епоха – образа на Богочеловека.

Нещо подобно важи и за разпознаването на единствения холизатор, въп­реки неизбежните му непълноти и деформации. Един от разпознавателните белези на Холизатора и холи­заторите, за разлика от имитаторите, е че Посве­тени от първите две категории абсолютно никога не се подписват - на никаква цена, - освен в лични, светски документи, не касаещи Мъдростта и Сло­вото. Втори техен белег е, че те не са в състояние да осъждат и критикуват инакомислещите; трети от­личителен признак – не говорят пред големи ауди­тории, освен рядко и по волята Божия и без хонорар и входна такса за аудиторията; четвърти – не прие­мат пари и подаръци на ръка и не оперират с чужди пари; пети – уважават и изучават  мъдростта, ид­ваща и чрез други души с монада; шести – постоянно балансират на ръба на най-ниското самомнение и са­мочувствие, бидейки деца на Божествения свят – тялото на гордостта и тщеславието е напълно из­горяло при тях или въобще никога не е набъбвало, ако идват без лична карма. Седми признак – обикно­вено са в плачевно материално положение и никога не могат да си покрият личните нужди, защото са от Бялото Братство. Белият "цвят" отразява свет­лината и идващите блага 100% навън - не задържа абсолютно нищо за себе си или за "своите си", или за утрешния ден. Разбира се, грижата за собствените деца и най-близките не отпада, а е свещен импулс и принцип, но тя никога не надминава средния лимит от средства и време, освен при възможност и в осо­бени случаи. Има още разпознавателни качества и "недостатъци" на истинския холизатор, но те трябва да останат в тайна, за да не се научат "ох­лузаторите" да ги имитират. Заедно с това, самите единатори по детски наивно се радват и на "холуза­торите", когато пречупват мътно Словото, защото и в мътната вода има живот и тя е за предпочитане пред сушата на религиозните фанатици, на черните окул­тисти или учените и философите от лагера на интер­вентите.

Един извънредно важен фактор, за да говори лично Бог чрез тебе: трябва да си непременно оплют от всички хора с лоши сърца, да си обект на най-неверо­ятни сплетни, басни и легенди за личността ти, като същевременно само Небето вижда, че имаш най-чистото тяло на планетата след Учителя: и физически, и астрално, и ментално. Животните и малките деца разпознават това и затова скачат от радост и преливат от щастие около тебе. За учени­чество и дума не може да става, а камо ли за Едине­ние, ако ти не си един перфектен вегетарианец, су­ровоядец и хигиенист във всяко едно отношение – като се започне от храната, дрехите и дома, и се свърши с мислите и оценките. Над мислите и оцен­ките, над обикновената човешка и духовна ревност има и други области на чистотата, в които холиза­торът е пак пръв или един измежду първите на пла­нетата, а и в другите светове, но той сам няма ни­какво понятие за това и обикновено приема обвине­нията и оценките на туземното население с голяма доза доверие, че те са прави, че той действително е гнил на много места. Така самолюбивите и гордите, еднолинейните дидактици, убедените в своята кауза и истина, най-често разиграват едно такова дете на Небето както си искат, тъй като на Земята едина­торите не са изградили едно последно, Учителско тяло: тялото на респекта и недвусмислената реак­ция. Понякога те го имат, но съзнателно са го оста­вили горе или го ползват само в извънредно важни случаи, понеже цената на пряката връзка с Бога на физическото поле изисква такава грамадна лабил­ност на връзките, каквато е непостижима за никого другиго. Попадайки в личния обсег на един холизатор, вие можете да го водите за носа както си искате, ако играете по най-тънката му струна – тази на неспособността му да отказва каквото и да е било, понеже си мисли, че ще нарани някого. Но с това вие се осъждате на страхотно крушение в центъра на океански "Маелстрьом", където от кораба на вашата сигурност в себе си или в холизатора няма да остане и тресчица: децата на Бога не могат да бъдат хва­нати за дълго време при никакви обстоятелства. И ако вие си мислите, че когато той ви казва "да" или "не" по даден въпрос, след като сте го изнудили да приеме вашата позиция, за да ви е добре, а утре това "да" или "не" ще има същото значение, вие гор­чиво се лъжете... Намиращият се в единение, в посто­янно единение с Любовта и Мъдростта, с Истината, не е нищо друго, освен едно вихрово движение с безк­райна скорост, което може да се улови само във ва­шата илюзия. Но той умее да ви създаде тази илю­зия тъй неподражаемо, че вие да повярвате, че имате отношения с някакво реално земно същество, на което може да се стъпи надеждно. Той умее да приема формата на вашето желание или вашите опити да стъпите върху "твърда земя". Като по­тъне тази педя земя във върхлетялата бясна буря на несигурността и абсурда, вие или трябва да се спасите с плуване, или да загинете физи­чески. Затова първите срещи с един Учител или един единатор по правило са разтърсващи до основите на личността: те могат да ви възкресят, излекуват и подмладят, ала могат и да ви разболеят безнадеж­дно или да ви накарат да си отидете от тая пла­нета. Никога не се хващайте за шамандура по време на щорм, понеже тя ще ви разбие главата само за няколко секунди. Шамандурата е свързана с Дъното със здрав синджир, и колкото и да ви се привижда, че е започнала да плува с вас към брега, това не може да стане никога. Божественият спасителен пояс се възвръща винаги към Бога, винаги към Любовта към всички, и затова той непременно ще ви тръска и удря по най-ужàсен начин по време на буря, докато не се пуснете от него и не заплувате сами. При всички случаи шансовете ви да оживеете така са по-големи, отколкото ако се опитвате да сте вкопчени за ша­мандура. Не се лъжèте от нейната кротост в тихо време – тогава тя служи само за отпочиване няколко минути на ония начинаещи, които са се осмелили да доплуват до душевна зона без дъно под краката. То­гава можете да си я дърпате насам-натам в опреде­лен малък радиус, да си я "водите за носа"; но никой не ви е виновен, ако се доближите до спасителен ме­тален балон в океана по време на черния флаг на спасителите. Вие може да я мислите за "дура" (глу­пачка), но по естество тя е "шамáн" – (игра на думи, която е до немай-къде вярна – шамандура...). Шаманите имат това свойство, че понякога се оставят да ги водят за носа, за да видят кой докъде ще стигне. И като направят своите наблюдения на свой гръб, в един решителен момент на надигаща се космическа буря, на Нощна Школа или окончателно отлитане, те знаят кого ще оставят да се удави и кого ще вземат със себе си.

В Новата Вселена пóлипи не се приемат! И да се опита някой да се промъкне, закрепил се в мъртва хватка на някоя по-търпелива шамандура, още в пър­вата секунда в Новия свят той ще умре, тъй като там няма въздух за прилепчиви. Натам вече отдавна излитат и работят като пчелички няколко десетки Посветени от Земята, но от изискващите да ги "познаят", че са станали тяло на Учителя, ние не виждаме нито един. Нощем такива плуват в световете на своята грандомания и обида, че не всички искат да ги признаят като единствени. Формалният белег, че са нечисти, е че те - или духовете, които им диктуват - обвиняват "конкуренцията" в точно същите грехове и пороци, каквито те самите имат. Следващ симптом: високата честота на няколко чуждици, издаващи света, от който идва информацията им. Този, чрез когото сега говоря, за нищо на света не би искал да се противопоставя никому, защото по нагласа има сърдечно отношение към всички. Но когато става дума за Истината, ние приспиваме мекошавостта му и успяваме да прокараме Словото и през най-тесните процепи на притесненията му.

Ето, и сега казвам: не е вярно, че съм дошъл вече в едно избрано тяло в България и че скоро ще се проявя в него; не е вярно, че поп Богомил е основател на "богомилското" движение, а го основах сам Аз, Бениамин, Боян Магът; не е вярно, че Божията Майка "Мария" е пак тук, в тяло на земята, и то в България. Христос пак идва в тяло, наистина, но в Кавказ; и го ражда не Богородица, а една велика Любима Божия и до Неговата изява в Кавказ в никой случай няма предначертано идване в друго тяло и друга страна, освен като проекция в множеството тела на несъвършени физиогномически последователи, които често не могат да се разграничат от Говорещия и си самовнушават, че са превъплъщение на Иисус, Кришна, Зороастър или Беинса Дуно. Поведение, което ги издава: те са големи артисти от миналото и имат неутолен бяс за публика и признание – затова преиграват в изискването си да бъдат идентифицирани като някое от горните имена - това става лайтмотив в проповедите и посланията им. Напротив, Учителят с всички възможни средства скриваше и ще скрива именно тази тайна, но зрящите сами започват да твърдят това, а Той го отрича, когато Му поставят въпроса ребром. Именно по това ще Го познаете, когато дойде наскоро, но не пак в България.

Не е вярно, че холизация може да дойде чрез сигнална система на корабен компютър, особено откъм Сириус, защото там няма космически кораби и компютри в какъвто и да е вид. Не е вярно също, че проповедничеството от божествен порядък може да бъде земна професия. Не е вярно и това, че апостол Петър сега е в мъжко тяло. Въпреки че има и такива проекции, доминантното му въплъщение сега е в жена. Ако някой моли душите, с които е свързан, да го наричат "Апостол Петър", даже и наистина да е бил той в минало прераждане (а не е бил, защото точно тогава той беше масажист в една римска баня), то такава претенция подлежи на психиатрически определения в малко по-скромен размер, отколкото претенцията да е Беинса Дуно. (Бел.ред.: в оригинала думата по-горе не е "масажист", а "теляк".  Единаторът я е сменил поради представата си за крайно ехидния език в това писание, въпреки че по начало няма унизителна професия. Историята на целия текст тук е следната: той го изпраща на една приятелка, която познава критикувания човек, с молба тя да си каже мнението: да се включва ли този пасаж въобще или да се съкрати и даже унищожи? Тя казва, че текстът наистина е много различен и никак не ù прилича на осияние; при това въпросният общ приятел от нейния град не заслужава чак такива серия от "злостни нападки", тъй като той има добро сърце и още много достойни и възвишени качества, помогнал е на много хора да влязат в духовния път. Единаторът се повлиява и маха въпросния текст. Ние обаче ще го продължим тук, взимайки го от оригинала:

 Рязък съм, но точен. Въпреки, че предаващия тези Ми думи сега се чувства загрят и изпотен, че през него минават "такива неща"  за "такъв удивителен човек"... Учителят, когато е в тяло на земята, както и нито един от учителите с малка буква, не очаква от никого да му каже "Това е Той" – такова вълнение на същество от божествен произход е непознато. Както не е вярно, че поп Богомил е в основата на богомилското движение (той беше само един от проповедниците тогава), така не е истина, че е бил във "великолепна" форма; нито че сега е въплътен точно там, където се твърди, защото той бе наскоро изцяло в Боян Боев и понастоящем е в друг, много млад човек.

Христос, Учителят, дори и сам бившият "поп Богомил" в никакъв случай, при никакви обстоятелства не биха могли да твърдят, че България е определена за "Световно Водачество", та било и в сферата на новия мироглед. Тази дума се употребява от други сили. "Добре дошъл, Учителю Дънов, отново на Земята!!" не подлежи на коментар, както и изречения като: "Определям те за ВОДАЧ НА ДУХОВНОТО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ". Даже и така да е, тук не се говори за "божествено" движение, а за движение на духовете. Ярко вражеска мисъл: че новата епоха била "епоха на силни личности", в която трябвало да има"централни движещи фигури" – тази епоха рухна веднъж завинаги! "Величието се заплаща с величие, а Петър Дънов беше величието на един народ! Ти ще продължиш това ВЕЛИЧИЕ" (така е написана в "информацията" тази сладка дума – с главни букви). Ако някои се усъмнят в това, че ап. Петър (преди Яков и Илия) и поп Богомил сега са се преродили като Петър Дънов, това се дължало само на съмнението във "ВЕЛИКОТО, във ВЕЛИЧИЕТО". Думата "великолепие"е от същото... "семантическо"... и... "енергетично" гнездо. "Аз съм Дънов! Чувате ли, хора!"... – има ли нужда да продължавам повече с цитатите?...

Ако реших да оформям горния текст в стила на заядливите опровергатели, то е за да проверя как ще реагират някои хора, когато го четат. Ако реагират с оскърбяване, злоба или надменно "извисяване", Аз ще имам едно окончателно мнение за тях. Ако, обратното, те се осъзнаят, покаят и смирят, определям им 5-годишен период на пълно мълчание, забрана за пеене пред хора и касетофони и режим на сокове и ядки. Тогава ще дойда пак да ги изпитам готови ли са да се доближат отново до нозете Ми и да не стават проводници на духове, които витаят из етерната вселена ("енергетичността"), нисшия манас ("аналитичността") и най-долното поле на духовния свят – причинното ("семантичността", "Разумът"), ставайки маши на "Прасъздателите" – враговете на Създателя, които от край време се занимават със "залагане", т.е. програмиране. Бидейки пропаднали алохими, илухими и титани, те съзнават себе си като миров компютър, който се занимава с аналитични и семантични игри и за него видими са само етерните тела на съществата –енергийните същности. Той не може да предприеме нищо без предварителен анализ на ситуацията, овладяване на благородна терминология, "залагане" на нови "семантични" програми в съществата и инжектирането им с мания за мисия и величие, за да изземат дейността на оригиналните Учители и да опропастят авторитета им с искрящо самомнение и доста долнопробна самодейност, без и да са помирисали преддверието на Учителя, Братството и Школата.

Това не изключва и светли импулси в агентите им, ако те са хора и духове с монада, но конците им, под такова мощно влияние, са тъй здраво оплетени, че сивеят от астрономически разстояния. Владетелите им подхващат късче информация (главният кокал на изкуствените същества), разиграват го по всички скàли на вариациите, пермутациите и комбинациите, стръвно търсят енергийни същности и боравят с енергиите на податливите; но когато в информацията им липсва някое важно звено, те се издават, правят гаф. Тъй те се провалиха и сега, защото обвиниха едного, че бил блокирал, "забранил" "Словото" в София. А това не е вярно – то е оставено на разположение на всички и при възможност широко ще се разпространи: хората трябва да имат богата възможност да сравняват, сами да съобразяват и да откриват във всеки текст кое е Божественото, кое от духовете и кое от нас си. Такива духове нямат зрение по-горе от етера и – в  най-добрия случай – от ментала, поради което не могат да "анализират" будическата аура, атмическото естество на човека. Ето защо, те обвиняват някого (обвинението, за разлика от Истината е винаги несправедливо, злобно и по същество невярно), че се е възгордял, без да имат възможност да наблюдават има ли го в аурата на будическото му тяло цветът на горделивостта; доминира ли в атмосферата на атмичното му тяло жаждата "да бъде винаги над всички". Подобни обвинения са само плод на т.нар. обратен самооценъчен критичен комплекс, когато, критикувайки някого несправедливо, ти си правиш точен психологически автопортрет. Нещо повече: един по-висш поглед, от висините на интегралното зрение, наблюдава точно тези неприятни цветове и форми на горделивостта и самомнението в аурите на самите обвинители, били те хора или духове, които са ги обсебили.

Запомнете, че "енергетични", "аналитични", "семантични" и пр. феномени произлизат изключително от физическата и духовната вселена. Божествената вселена няма нищо общо с такива работи. Съвършено изключено е един локален "Висш Енергиен Разум или Семантичен Център" да се идентифицира с "Бог-Отец-Абсолют" – Тот не борави с такива понятия, Той въобще не борави с понятия.

Горният текст продължава още няколко страници в алено, но за пръв път от цялата история на контакта с Елма от 37 години насам пишещият синичките редове тук решава на своя отговорност да не помести докрая Негов текст. Той пиша: "Имаме право да проявим свободната си воля, с пълното съзнание за възможните последствия от това – не само за нас, но и за всички, които ще бъдат лишени от тази информация (и не само информация). В нея Източникът отправя такава остра и "унищожителна" критика към конкретна личност в България, че в рамките на това прераждане някои меки сърца няма да се справят със задачата да го доведат до знанието на хората, дори и заради първенството на Истината. Готови са да понесат и лична карма по тази причина, и нещо много по-тежко от личната карма - най-страшните гледки в акаша при преглед на живота си като си заминат, – какво се е случило и ще се случва с душите, които не са узнали точно тия неща, ако въобще би имало лоши последствия от това. Някои ще намерят оригинала на този текст в архивите, които не са в София. Но и да бяха архивите тук, точно това нещо не бих го дал никому – говоря вече ясно и категорично от първо лице. Такива думи за хора, които обичаме и уважаваме, макар и от самия Елма, щом вярваме, че са от Него, болят много повече, отколкото ако бяха за самите нас".

След това обширно "отклонение" от основната тема, дошло като холизация, и след коментара си по-горе, продължавам със следващия словоотс­лабител:

 21. b_t – текст на гърба на листа. Всеки такъв текст, както е във всички книги, буквално нулира или прави отрица­телни индовете на лицевата страница! Това е един минус от гледна точка на икономия на материал, информация, но за словометрията е от голямо значение. То обаче не изключва илюстрации на гърба на страницата или превод на езици като арабския. Трябва специално, писмено да се предупрежда­ват всички други автори и сътрудници, свързани с даден сборник, вестник или списание, където ще се отпечатва и Слово, че това ще ускори тяхната добра и лоша съдба, в за­висимост от степента на истинност и вида оформление на техните материали, от степента на съобразеност със зако­ните на словометрията, генометрията и еврометрията. Из­дателите трябва да са съгласни да се намали цената на из­данието със стойността на страниците включено Слово Бо­жие, като това се спомене изрично на видно място, за да пос­меят истинските ученици да си купят този брой. Тук става дума за бъдещите ученици на Господа, които ще знаят точно на колко екскурзии нощем не ще бъдат допуснати, ако са си позволили да си купят издание със Слово, което съдържа и разни имена, прави ъгли, черен печат и пр. Трябва да се обясни и това, че текстовете от други автори, отпечатани на гърба на страница със Слово Божие,  могат да влязат в сери­озен разнобой с него и това да се отрази на авторите, изда­телите и читателите. Някой ще каже: "Ама защо Учителят не ни е говорил в беседите за такива неща; защо даже и Той приемаше пари за томчетата беседи, когато Му искахме?" – Учителят не е казал навремето още много неща, които сега вече могат да се кажат, а беседите Той никога не е продавал, винаги е подарявал. Само когато някой по-състоятелен Го е питал колко да даде, Той е казвал: "Колкото обичате". Опре­делянето на цена автоматически изхвърля престъпника от Божествения и духовния свят. Ето защо, за да нямате услож­нения със сборните и периодични издания на света, по-добре е или сами да си организирате нещата според високия крите­рий, или да се договаряте с издателите с монада да пускат Словото като безплатна притурка към вестника или списа­нието си, оформена по всички правила.

 Задълбочаващите се в науката за словометрията имат право да обогатяват формулите ù с все нови и нови еле­менти, стига да са в духа на беседите и осиянията и да са верни математически. Тук бяха съзнателно пропуснати още множество усилители и намалители на словосилата, за да бъде основната формула по-достъпна за начинаещи. Оче­видно, тя трябва да се допълни в бъдеще с още фундамен­тални положения, като например:

Закъснението от първото докосване до Словото до него­вото пускане в оборот. То не е същото като Т_к в началото на този материал, което трупа словосила с годините в чис­лителя: всяка буква Слово излъчва мощ, растяща във вре­мето, независимо дали се чете или лежи някъде в захвърлен том.

 Ала съществува и едно T_f – време на блокиране на Слово и материали, свързани с Учителя, независимо дали виновният съзнава или не престъплението си. Разбира се, има и кар­мично наказание за съзнателно унищожаване или замразяване на Слово Божие, което е много по-тежко от това по небреж­ност и липса на усърдие, но то не е обект на настоящата формула. Ако в ръцете ти е попаднал лист, том, фотогра­фия, запис, негатив и пр., свързани с Учителя и Словото, и ти не го придвижваш светкавично в информационен оборот по други хора, или пиши времето на тяхното замразяване по твоя вина в секунди в знаменателя, или Небето ще ти ги пише... Това важи и за собствените ти томове, които не да­ваш навън, за да не се загубели. Поне обяви читално време в дома си, но толкова широко, че да не спира напливът от чи­татели в къщата ти!

Дотук разгледахме елементите на Общата формула на словометрията, предназначена за оглашени и вярващи в Сло­вото на Учителя. На този етап тя е и за двете категории хора едновременно, но може да се прецизира, като се раздели на отделни формули за оглашени и вярващи според техните мотивации и поведение, според възможностите им да проу­меят и изпълнят изискванията й.

 Сега ще се спрем на някои елементи от тъй наречената СПЕЦИАЛНА ФОРМУЛА НА СЛОВОМЕТРИЯТА ЗА УЧЕНИЦИ или "свърхформулата". Според Учителя, естествената пирамида от скални късове на Бивака на Витоша – планината непосредствено до столицата на България – привлича Бо­жествени енергии от Космоса, каквито слизат само на вър­хове в Хималаите над 7000 м. надморска височина Това се дължи на факта, че там Учителят е изнасял много беседи години наред, а и може би това е един от центровете на Агарта. Такива места в стра­ната ни има още в Рила, Велико Търново, Сините камъни при Сливен и др. Такава духовна височина, превърната във физи­ческа от Господаря на Посветените, дава възможност на сло­водейците и словометриците да вършат своята работа при всяка възможност именно на такива места. Ние сме сигурни, че сам Изгревът (селището на Братството) трябва да има подобна духовна височина, приведена във физически метри над морското равнище, може би много по-голяма от тази на Бивака, но засега не смеем да въвеждаме даже условно число за нея, докато не сме срещнали такова в беседите или не се даде в осияние. При всички случаи няма да е по-долу от 8000 м., тъй като Учителят прогнозира постепенно издигане на Изгрева и чисто физически до ше­метни височини, по-големи от Еверест. Учените напоследък действително измериха невероятната скорост, от геологи­ческа гледна точка, на издигането на Изгрева – квартала на "дъновистите”. Интересно колко е, наистина, езотеричес­ката... (Незабавен отговор на Елма: "22 хиляди метра!" (22.XII.1992г., 13:30ч.). При това положение, вярващите могат да изчисляват надморската височина в числителя на форму­лата на база 7000м. за Бивака, а учениците – като 22 000 м. за Изгрева...

- Не трябва ли тогава да питаме за духовните височини на Молитвения връх, Мусала, Търново, Мърчаево и пр.?

 - Има разлика; особено Търново е с по-малка висо­чина поради това, че там е един от входовете за ада и затуй там Ме гониха. Аз давам 22 хиляди метра като средно число за всяко място, където е слизало Словото; Търново намалете на 18 хиляди...

13,45 ч.

- А каква височина важи за холизациите, след като те изли­зат пак от името на Учителя и на Изгрева?

13,47 ч.

- Сложете ги на 11 хиляди, след като се безпоко­ите, че са чрез холизатор...

- Тогава излиза, че една холизация днес може да има 11000 м. височина, а една оригинална беседа на Учителя на Би­вака – само 7000... Това ми се вижда абсурдно.

13,49 ч.

- За вярващите в "смъртта" Ми на 27.XII.1944г. тази височина е 7 хиляди метра – и това не е малко... За вярващите в силата Ми да не умирам или поне да говоря когато и чрез когото си искам, тези височини са 11 и 22 хиляди метра...

- Нека означим тогава тези височини:

22. h – обикновена надморска височина на мястото, където ученикът е спал по всички правила на Школата и е станал в 1 или 3 ч., за да тръгне нагоре към мястото за посрещане на изгрева;

23. r – разстояние по радиус от мястото на преспиването до мястото, където ще се възпроизвежда Слово;

24. h₁ – духовна височина на Бивака на Витоша = 7000м. за вярващи (за външни хора и "оглашени" важи обикновената – около 1300м.);

25. r₁ – разстояние по радиус от Бивака до мястото за въз­произвеждане на Словото;

26. h₂ = 11000м. – духовна височина на Бивака и на всяко място, където се работи с холизации (за ученици на Елма);

27. r₂ – разстояние по радиус (в метри) от мястото, къ­дето е дошла дадена холизация, до мястото, където ще се възпроизвежда;

28. h₃ – духовна височина 22 000 м. за Изгрева и за всяко място, където е изнасяна беседа от Учителя, без Бивака и Велико Търново, за което:

29. h₄ = 18000м. Последните две стойности са отново само за вярващите в единенията с Христос като Елма.

30. r₃ – разстояние по права линия от мястото с духовна височина h₃ и мястото, където това Слово се възпроизвежда;

31. h_r – резултантна височина-разстояние = числител h₁ минус r₁ плюс h и знаменател 2, където вместо h₁ и r₁ може да бъде всяка от двойките h₂ и r₂, h₃и r₃ или h₄ и r₄, според случая. Смисълът на тази формулка произтича от факта на особената сила на светите места, където е работило Сло­вото: Назарет, Витлеем, Мека; днес – Изгрева и другите центрове на беседите. Слово, възпроизвеждано в радиусите на тези места, ако резултатът е положително число, би имало много по-голяма сила. При отрицателен резултат пак може и трябва да се възпроизвежда Слово, тъй като минусо­вата разлика ще бъде незначителна в сравнение с другите, положителни фактори в числителя. Но, колкото и да е вярно положението, че за Словото Божие време и пространство няма, ние не можем да пренебрегнем действителността на земните координати, където то оставя извори на живот и светлина. В бъдеще словометрията трябва да усъвършенс­тва тази част от формулата, отчитайки локалните свети­лища на Словото по целия свят: библиотеки, читални, са­лони, издателства, домове и пр. – мощни ретранслатори на силата му в географски и исторически аспект. Отрицател­ността може силно да се коригира с броя на крачките, за ко­ито ще стане дума по-нататък.

32. t_о – време на събуждане след 1ч. през нощта;

33. t_m – време на тръгване след 1ч.;

34. k_d – коефициент на дисциплинираност на духа = (t_m – t_о), разделено на 2. Необходим за борба с излежаването и повтор­ното заспиване, което е особено опасно след полунощ, за­щото се изпада в ада, в нисшия астрал;

35. к_е – ранност на тръгването = 1440 – k_d

36. р – брой крачки до място с видим най-нисък хоризонт на изток (математическия или най-близък до него), където ще се посрещне Слънцето. Крачките могат да се броят с крачкомер или наум. Във втория случай резултатът се удесеторява, тъй като е упражняван мозъкът. При наличие на данни от крачкомер обаче, разликата (грешката) при субективното броене се изважда и се слага в знаменателя: "наказателни" точки за разконцентриране... Удесеторяването, значи, важи само в случай, че грешка няма или е в рамките на 100 крачки; по-прецизно може да се изчисли, ако числото 10 се намалява пропорционално на тази допустима грешка: за грешка до 10 крачки – 9.5, до 20 – 9, до 30 – 8.5, до 40 – 8, до 50 – 7.5, до 60 – 7, до 70 – 6.5, до 80 – 6, до 90 – 5.5. Още по-голяма тънкост в изчисляването на крачките е да се въведат различни увели­чителни коефииценти според стесняването и стръмнината на пътяили пътеката, за да стимулира словодееца да ходи на пръсти и из все по-девствени места.

 Всички тези съображения и още други вече са експеримен­тирани и изчислявани при нашите специални словометрични изкачвания. Например: за ходене на пръсти нагоре – удвояване на съответните крачки в числителя; по равно – утрояване; надолу – учетворяване (в последните два случая – защото ходене на пръсти е по-трудно). За ходене по павирано или асфалтово платно – двойно намаляване на съответните крачки (затова да се ходи отстрани, когато има мека лента); за всеки метър стесня­ване на пътищата под 15м. – увеличение за крачките в съот­ветния път или пътека + 0.1 пъти, т.е. за път 15м. – без уве­личение, 14м. – 0.1 пъти, 13м. – 0.2, 12м. – 0.3, 11м. – 0.4, 10м – 0.5, 9м. – 0.6, 8м. – 0.7, 7м. – 0.8, 6м. – 0.9, 5м. – 1, 4м – 1.1, 3м. – 1.2, 2м. – 1.3, 1м. – 1.4, 0.5м. – 1.5;без пътека – 2. Подобно броене и съобразявания в движение изисква голямо съсредоточение от ученика на Новото, но той знае, че без­погрешното броене, самò по себе си, без нито секунда откло­нение на съзнанието, някъде над 30-50-100 хиляди е един от методите за излъчване на духа от тялото. Точно така, както броенето и изчис­ляването на пари с печалба над средната, честна заплата на най-бедния народ на планетата е най-сигурният път към ада... В това число не влизат професионалните икономисти и астролози, които нямат лична печалба от работата си и не обслужват бизнеса...

В записките по теория на специалната словометрия фигу­рират и такива фактори: точност на посрещане на Слън­цето, брой слънчеви петна в ретината поради слаба концен­трация в наблюдаването на изгрева до 15 сек. след излизането на Слънцето (очите са се отклонявали); числов израз на грамадната експоненция на йонизацията и увеличаването броя на микроаспектите по време на изгрев; брой нарушения на медитацията и тиши­ната до секунда по време на изгрева (думи, звуци, шумове, прозявки, кашляния, кихания и пр., пропъждащи на значителни разстояния прииждащите за изгрева светли същества); за­държане на въздуха в секунди х 100; секунди пеене тихо и гре­ене гърба на Слънце от 8 до 10 ч.; секунди участие в панев­ритмия; брой дъвчения в добър астрологически час от 8 до 10 ч. сутринта и брой преглъщания в този интервал: първите трябва да са максимум, а вторите – минимум; време в часове от откъсването на плода. Брой преглъщания на изворна вода (в знаменателя) в продължение на дообеден лунен час; пока­затели за съответствие на вида плод с деня от седмицата, астрологическия час и др. космични фактори; брой звезди, преброени вечер до 1 час преди лягане или в ранна утрин след пристигане на мястото за изгрев; тръгване с десен крак сут­рин; глоба (в знаменателя) за хранене преди изгрев и след за­лез и в лоши часове - и още редица специални правила от Уче­нието на Господа на Земята в този век в България, изразени математически.

Всеки може да добави и други аргументи във Свръхформу­лата за ученици на Беинса Дуно, почерпани от Неговите лек­ции и беседи, както и от осиянията на Христовия Дух или Елма – Господарят на хипервслената, - Който е пак Духът Бо­жий или Учителят, погледнат в друг ракурс. Тук би трябвало да се добави и културометричната формула, и антропологич­ната, и психометричната, и социометричната, и пр., но това е работа на бъдещите изследователи. Засега изчисленията са в голяма степен условни, що се отнася до точните пара­метри, но принципно, алгебрически, формулите са верни и ре­зултатите ще дойдат веднага, както пролича в самото на­чало.