860.1995.12.07 Хора с душа и хора без душа. Хората с дух

Книга 25


7.ХІІ.131(1995)

Бургас - Изгрев

ХОРА С ДУША И ХОРА БЕЗ ДУША.

ХОРАТА С ДУХ

10,45ч.

- Може ли да се съобщят още белези за разпознаване на хората с монада и хората без монада?

 Първо - отваряне на том където попадне:

10,50ч

"И затова човек, за да примири ума и сър­цето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа. Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат "борба между плътта и духа", то не е нищо друго, ос­вен борба между ума и сърцето (…) И след всичко това, казваш: "Какво става с мене, ще полудея ли?" - Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във вас тъй, както и в самата природа, и вие трябва да го проучвате - нищо повече. (т.”Разумният живот”, стр. 181)

11,05

- Мъдрият различава, простият не различава. Когато мъдрият различава, но продължава да храни хора без души, те му се качват на главата и той става прост, глупав. Щом простият почне да разли­чава, той започва да храни само хора с душа и непре­менно става мъдър. По този начин вие можете да разпознавате кого сте хранили. Щом загубите ума и красотата си - познайте с кои сте живели; ставате ли вие все по-умни, мъдри, добри и красиви - правете си пак заключението.

Ама не може ли да ги разпознаваме предвари­телно? - Ако не сте страдали достатъчно - не може. Човекът без душа предизвиква и у вас борба между ума и сърцето. Човекът с душа ви кара да летите - да се смеете на глас от щастие. Човекът с душа ви дава това, от което имате най-насъщна нужда; чо­векът без душа ни дава, ни приема. Човекът с поло­вин душа дава, но както той си знае. Поладите също и взимат, но според шиника и канчето си - не повече. Мъчите се да им дадете повече и по-хубаво - то се разлива отвънка. Мъчат се да ви дадат шиник обич и любов - вие оставате гладни. Ако някой иска да стане монада, трябва да разбере това и - щом не може да дава обич и любов както трябва, да се научи да дава свобода. По това ще отличавате, именно, хората с душа - пускат ви свободни.

Но освен душата, има и дух. Човекът със сърце, т.е. с дух, не само ви оставя свободни, но и сам съз­дава условия, при които напълно изключва себе си.

- Малко е тъжничко тава "напълно изключва себе си"… Ами ако искаме именно  човек с дух да ни е най-близък?

- Молете се тогава да срещнете човек с душа, а не с дух. И без това хората с душа са само няколко хиляди на тази Земя. Останалите са половин души и хора без души.

Човекът с дух е необятно, велико нещо! Можете ли да оградите с бодлива тел Хималаите? Може ли Слънцето да събере лъчите си и да ги изпраща само за вас? Може ли да кажете: "Учителю, връзвам Те вкъщи на синджир - бъди само на мене Учител"?… - Не! Ти ще се ползваш и от Хималаите, и от Слънцето, и от Учителя - но наедно със всички други: милиони и милиарди, безброй! Поискаш ли нещо сáмо за себе си - помисли си душа ли си или не. Но специални подаръци не се дават - това го може Човекът на Духа.