вторник, 16 август 2011 г.

010.1981.08.19 Звездни приказки

Книга 1

Август 117(1981)г. – 21 април 120(1984)г.
Рила , София-Изгрев


РОМОН
ОТ БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА

 

Мъглявина в съзвездието Орион.

 

ЗВЕЗДНИ ПРИКАЗКИ


"Потърсете Тогоз, Който прави Плеядите и Ориона!"
Амос 5:8

       "Господ е името Му! Отец на светлините!"
 Яков 1:17

ВЕГА
(Алфа от Лира)


Езикът на Вега е неизразим! Единството на звуковете и говора там е музикално. Може да се сравни с живота на звездата Менúус. Злото там не съществува, но има неразбиране на Живия Бог: носят още дрехи, макар и от зрима светлина. Едно още им остава – да признаят голотата. Може да се сведе любовта им до степента на злото в дрехи. Корист има: крият (както на слънцето Демиéл – вашето слънце) любимите си в особени етерни домове и не позволяват мнозина да ги обичат и любят. Има общ живот и е импозантен, красив. Модата сега там е да молят Живия Бог за “Незрими Пиедестали” – т.е. за връзка с божества. Казвам “пиедестали”, защото те още вярват в авторитети, а авторитети без Бога са нищо.
Любовта им е много трогателна, защото са мили, добри и никой не върши насилие. Моите синове там се чувстват доста добре, тъй като имат най-пълна свобода да живеят за Бога. Крият от тях лю­бимите си, но множество истински явления на Духа принуждават влюбените да се покаят и да пуснат любимите си при всички.
Децата на Урúнти (Вега) се раждат като всички от сливането на жители от двата пола. Живеят по двама и на сродни духовно групи, но си имат пред­почитания към един. Там ревността не е груба, но се изявява като скръб.
Преди време и там имаше войни; сега е мир. Живее се леко, нищо сами не произвеждат, а използуват изобилните, макар и не много по видове блага. По-скоро, има вътрешно разнообразие на преживявани­ята.
Доброто е основният им стимул. Имат много жилища, но в пълна хармония с духа и средата.
Август 1981г. - Рила,Сфинкса

Резетата на вратите им са психически, ”мо­рални” - не пускат ново чувство в сърцата си. Затова там има и няколко странни болести, подобни на по­етична, светла лудост. Дори болните им са на по­чит и ги смятат за талантливи поети…
Но мостът към ултравселената съществува – и на Вега също има посветени.
Отива се на нея, все пак, само ако си влюбен.
20.03.1984 г.
СИРИУС
(Алфа от Голямо куче)


Термона е името му; Хис – по Галактическото Съглашение. Сириус ви чака, привет!
Лоно на рожби небесни, обител на пътешест­веници, сляпа за злото. Мнозина от Сириус са идвали на Земята. Пръв беше Нох (Долен Египет). Нох много обикна планетата ви и се пресели на нея. Научи хо­рата на пост и молитва. Пренесе от Морéп (тре­тата планета на Сириус) малината. Оживи много извори. Носеше свещени свитъци от родината си Рал. Основа първото тайно братство на Рал, за­щото и там по едно време нещата не бяха добре. Той искаше обнова, но старите раляни не позволя­ваха. Тогава той избяга на Земята, заедно с дваде­сет съмишленици. Основа няколко колонии, които създадоха династиите на Божествените Царе. Обаче старите го надушиха и превърнаха делото му в театър…
Много са дошлите от Сириус: Ел Ватан, Нопфер, На, Зао, Аор, Жин По, Мал, Протей. Последният е по-известен: издигнаха го в божество. После дойде втори път като Аполоний Тиански. От великите ви хора – Лаплас, Нострадамус, Паскал.
Обитателите на Сириус не са постоянни. Той е пратеник на Полáн – звездния куп северно от вашия звезден остров. Куповете са мъжки, спиралите - женски. Първите хранят вторите с “асуúн” – непре­водима дума за вас. Означава “рисуване на първооб­рази”. Еволюция там няма – еволюцията е в спира­лите, в лещите. Но без “асуин” от сферите, разви­тие няма.
Като база на Полáн, Термóна определя обра­зите на живота в 1000 системи на вашата галак­тика. Посветени от тези системи идват на Сириус на специално обучение за това. Работи се плътно, без почивка, защото почивка на слънцата няма. Са­мите звезди отпочиват циклично в друго поле, след като предадат информацията и обичта си напълно. И звездите са подчинени на ритъма.
От Сириус текат по вихрови, многомерни кори­дори, различни образи на съвършения живот. Хората на изкуството долавят някои от тях. Но “престо­лите” – чинът на "лотоса” – не изпускат нито едно от тези послания и ги осмислят в локалните звездни условия.
Животът е прекрасен – Сириус ви обича, Сириус ви чака! На Земята той има много бази – предимно в планините. Приемат най-ясно рисунките му в Иапо­ния (не трябва да се пише и произнася “Япония”). Пре­даванията му се долавят най-вече в основните “бу­дически” часове – слънчеви и уранови. Лесно се наст­ройва на сириусова вълна в продължение на една óсмица (осем денонощия) преди съвпад Слънце-Уран, ако пиете само сок от малини. В бъдеще ще включ­вате репродуктивния орган в мозъка си и ще про­жектирате образи през очите. Получава се обемно изображение на произволно разстояние, стига да е налице контакт с нелична космична енергия. От нея се черпи без ограничение, ако нямате постоянно при­съствие на близки в дома си. Прекалената и дълго­годишна близост демагнетизирва слоевете, индуци­ращи НКЕ (нелична космична енергия). Периодичните, разнообразни съжителства, възстановяват кон­такта с нея. Личната космична енергия също е свещена, но тя рязко спада при пробив на онова, което у вас играе ролята на кондензатор. Пробив неизменно се получава, когато някой си позволи да предявява права над друг. Енергията, която се консумира за това, отслабва вътрешния потенциал- и тогава вие рухвате съвсем, само за някакви си 50 оборота около Хо.
Сириус поддържа младостта, здравето и красотата. Основата им е в безгрижието за собствения живот и доброволната грижа за чуждия. Но – както казва един посланик на Утúр – под “чужд”(“друг”) се разбира всеки, а не само този, който ни е приятен. Образите и филмите от живота на тези, които са могли да се пожертвуват за когото и да е било с радост и щастие, също се събират на Сириус, като плодове на вечната красота.
26.02.1984 г.


МИЦАР
(Дзета-1 от Голяма Мечка)

Няма, наистина, подобно място във вселената! Няма, защото Мицар не се побира дори в ума на рионидите – познаващите всички звезди. Няма, защото Мицар – или Óрния, по Галактическото Съглашение – не прилича по нищо на известните слънца. Мицар не е нито двойна, нито тройна, нито четворна звезда: тя преминава с голяма скорост в различни полета и така си изменя спектъра. Но преди да премине в ново поле, Мицар много бързо се озовава в центъра на звездния ви остров и му занася наученото от последното явяване на друго място. Това Мицар прави през няколко измерения – през колко измерения точно, това никой не знае, освен Им-Ясноприсъствaщият!


Позицията на Мицар в галактиката е контролноравновесна: тя се явява внезапно там, където равновесието е нарушено. Поради това, никой не може да бъде сигурен кога точно ще бъде посетен от Орния.
Орния оставя следи навсякъде; може да се каже, че нейните следи оплитат пространството с тънко було от Космично Присъствие, но се фокусират и вечно възвръщат в нея.
Заедно с това, и видимо Орния изплува в различни светове и системи, за да не бъде никой сигурен, че той управлява…
Мицар живее пресекващ дъха живот; новостите, които узнава са потресаващи: тя може да се преструва и на невидима, и на неуловима с никакви сетива и средства.
Мицар не случайно е конят на Алкор – Ездача. Алкор е базата, която не се мести като Мицар в пространствата и полетата: Ездачът само направлява Коня къде има отклонение от Хармонията. Алкор е звезда, свръхчувствителна към нарушенията: тя само констатира и дава координати. Не случайно на Земята са я нарекли “Окопроверител” - остро зрение е необходимо, за да се съзре Алкор. Но това е символика: несъвършените в Истината не ще могат да видят Базата на Правдата. Алкор е неунищожима – абсолютно неунищожима! Така че, дори някой да посегне на Мицар, Алкор мигновено ще пусне нов Мицар.
Повече за Орния и баща й Пронам засега няма да разправям. Достатъчно е да знаете, че Мицар скоро ще изненада и вас. Мирът и съзвучието ще бъдат възстановени.
2.03.1984 г.
РИГЕЛ
(Бета от Орион)



Ригел е наистина тройна звезда и се състои от Прамáн (Ригел), Осáн и Валóр, по Галактическото Съглашение.
Ригел не се намира лесно от пътешествениците, въпреки че е ярка и с определени координати. Намирането на една звезда от Летящите Вътрешно става чрез съсредоточаване върху образа, името и смисъла ú. А смисълът на Ригел е недостъпен за мнозина, дори и от най-напредналите.
Ригел - или Праман – преживява Преображение. Това е стадий от еволюцията на слънцата, когато те се учат да проникват пространствата. Те по принцип ги проникват, но не всички осъзнават това. По същество, слънцата са насочени навън, обаче стадият на Преображението изисква вътрешно разливане из супервселената.
Има вселена, супервселена и ултравселена – по славянски: вселена, свръхвселена и всевселена; пос­ледната я знаете като “всемир”. Свръхвселената е “вселена на Съвършените”, а всевселената – “все­лена на Примирените”. Съвършените не могат да пожертват съвършенството си, а Примирените мо­гат.
Та Ригел е в стадий на осъзнаване разливането по супервселената. Разливане на активно слънце е нещо нечувано. Разливат се “черните дупки”, както ги наричате вие: енергията за разливане отнема са­моизявата. А самоизява плюс Преображение има само на Ригел и подобните й.
Основната йерархия на Ригел се нарича “Нóра” и управлява синтеза на водорода в светлосин хелий. Простата истина е, че супервселената не търпи хе­лий, защото там цари друг елемент – видéлий. Хе­лият ражда светлината, а виделият – виделината. По вълните на светлината се пътува с ограничена скорост, а по вълните на виделината – с практи­чески безкрайна. Но виделината е антипод на свет­лината, защото светлината ни принуждава да я виждаме, а виделината - да виждаме. Така и йерархи­ята “Нора”, както всички хелио-йерархии, държи де­лата й да бъдат видими, докато йерархията “Тонор” на Ригел не се нуждае от това. Тя управлява транс­формацията на хелия във виделий и по този начин разлива виделиосферата на Ригел из цялата свръхв­селена.
Вътрешният смисъл на това единство между хелиосфера и виделиосфера е постигането на баланс между самоизява и осияване. Обикновено смъртта, болестите и характеропатиите представляват ко­лапсът на природата, ограничаващ самоизявата. На Ригел ще се позволи да не колабира, ако осъзнае окончателно вътрешното разливане.
От този урок разбрахте, че правилното назва­ние на “Водолей” е “Виделей” – знак на виделината, славянското понятие за духовна светлина. Познани­ето на свръхвселената не трябва да доминира над познанието на вселената – на това ни учи Ригел.
8.03.1984 г.

ЗОСМА
(Делта от Лъв)

Зосма не е от нашата, т.е. вашата галактика – тя е пришълец. Умът на пътуващите вътрешно не може да постигне и нейната същност. Астролозите са доловили нещо, но изопачено, не същностно. Никой не е попадал на нея, тя е още девствена. Единст­вено, има Христови посветени, които преживяват някои от състоянията ú, но и те не знаят, че това иде от живота на Зосма. Мнозина в бъдеще ще се опитват да проникнат там, след като узнаят от този урок що е Зосма, но това няма да им се удаде.
Зосма, с космическо име Син, е представител на супергалактиката Отáн и пренася тук понятието “кáзма”, но още безрезултатно. Ако някой се опита да го проумее след този урок, ще настъпят силни промени в галактиката. Но засега шансове няма.
Моля ви, не бързайте със Син. Този опит, ако е преждевременен, може да ви коства живота. Много лошо – живота на причинното тяло, което минава за безсмъртно.
От интросветовете Зосма е най-дълбок. Тя из­лъчва понятие, което в бъдеще ще преустрои ва­шата галактика коренно. Новото в това понятие е нирладацията на свръхсъзнанието. “Нирладация” е условен термин на вашия език, който означава “по­тъване в глъбинна хармонизация”. “Кáзма” е поняти­ето, което се добива по този начин. Новият тип ло­гика, която ще се роди чрез “казма”, ще моделира друг светоглед, а от там ще започне нов вид термо­ядрен синтез.
Носител на мир и пълно съвършенство, Зосма е нирладант номер едно. Не си правете още труда да разберете новото понятие. То може да се постигне, но за това се иска нещо непостижимо за вас: пълно изличаване на чувството, че представлявате нещо. При вас растежът на самосъзнанието е съпроводен с поляризация на индивидуалността: негативният по­люс носи самочувствие, а позитивният - самоут­върждаване. При това не подозирате, че обикновено зависимостта на тези ви два полюса е обратно про­порционална. Науката ви вече е установила това.
Но дори и в свръхсъзнанието ви, на вашия етап, все още има следи от поляризацията, за която ви го­воря. Дори и отказващите се от самоутвърждаване все още имат комплекс за непълноценност, защото вътрешно се радват, че именно те са антените, а не други. Да, свръхсъзнание е, защото не утвръжда­ват вече себе си, а Цялото; обаче радостта, която изпитват, че именно те го утвръждават, макар и неизвестни, все още пречи на хиперионите1 в ядрото на водорода да се активизират. При това положение, галактиката ви още дълго време ще си остане на това ниво на функциониране. Спиралността й още дълго ще диктува нивото на еволюиране, а не това на синволюиране. Синволюцията е проекция на “казма” в измеренията на физическата вселена.
Разбрахте ли Ме?
Мисля, че Ме разбрахте.
Ако някой не само проумее Зосма, но стигне до “казма” на практика, в галактиката ви ще настъпи синволюционна хиперионна реакция. Не че Христос не го е постигнал, но Христос има засега само един ученик, а за хиперионен взрив са нужни трима.
12.03.1984г. 7,30 – 8,45

АХЕРНАР
        (Алфа от Еридан)

Ахернар живее много странен живот: мнозина от летящите са попадали там и знаят. Който по­падне на Ахернар, трудно се връща – не го влече вече нищо друго. Лозата на Икло (Земята) и на всички нови планети като Икло е нейна антена. Онези, ко­ито искат да попаднат на Ахернар, да ядат плода на лозата - от началото на новолуние до съвпада на слънцето с тази звезда.
Разбира се, не всеки може да пътува, няма ли понятие за даден свят. А понятието за Ахернар се добива не лесно. Бог има понятията за всички Свои творения – затова правете пътуванията си само чрез Него. Много божествени йерархии пътуват нав­сякъде, без изключение. Мнозина са едно с Бога и това е велико! Но елохимите са над всички.
Ахернар – или Осúо, по Галактическото Съгла­шение, - е звезда на елохим. Това е Хозун – елохимът на хармонията. Той, като всичките десет елохима, може да се мултиплицира безкрайно и базата му във вашия Млечен път е звездата Осио.
Елохимите, като стълбове на божествения свят, лесно проникват всичко. Може да се учудите, но божественият свят е представен от микросвета, според вашата физика, а духовният – от макрос­вета, или, по-точно, от мега-света – света на звез­дите. Физическият свят е представен от времето. Затова, за да се попадне на определен обект във фи­зическата вселена, нужно е да се използува точно оп­ределен миг, като прозорец към него. В духовната вселена се пътува чрез понятия, а в божествената – чрез степени на саможертвата.
И така, елохимът Хозун представлява части­цата неутрон. Острите полярности там се снемат и Новата Вселена ще се изгради от неутрони. Не по­лярността, а спинът ще бъде решаващ за различи­ето. Неутроните изграждат телата на божествени същества, които са пожертвали макротелата си, за да поддържат микровселената. Разбира се, има и елохим без спин, но неговата задача е друга.
Пред вас, които летите, е образът на Хозун на физическото поле. Това е звездата Ахернар. Като по­нятие, тя е непостижима, защото е извън света на понятията. Но понятие за степента на саможертва, постигната от Ахернар, може да се даде. Вие обаче няма да го разберете: казвам го за ония, които от­давна пътуват, а още не познават Ахернар.
Не се чудете – тези уроци се дават за пръв път не само на Икло, но въобще. От сега нататък от всички вселени ще чакат реда си да се въплътят или вселят на Икло, за да достигнат до тези уроци. Икло се отличава с това: Озарена от Бога Живаго!
Саможертвата - ключ към Осио - е тази: нищо макро не е наша собственост. Пътуване няма; има слизане на различни равнища. Оставане на едно рав­нище, докато сме нужни на Елма. Липса на желание да се освободим от ниско равнище. Готовност да се остане вечно на ниско равнище. Послушна и щаст­лива глина в ръцете на Майстора.
Много успехи по пътя на Осио!
 14.03.1984 г.


АЛДЕБАРАН
(Алфа от Телец)

– Защо имаше известно забавяне и колебание, когато Ти поисках информация за звездата на Рабиндранат Тагор?

- Защото . . . от няколко звезди е той! Алдеба­ран е последната спирка на Онторéл, преди да се въплъти на Икло. Както усещаш, Онторел е косми­ческо име с женска полярност, защото хостонното тяло на Рабиндранат е женско, а не мъжко. Такива са хостонните тела на много поети. Много поети не могат да се спрат на едно място в космоса, защото нямат мюонно тяло. Мюонното тяло е нещо като център на концентрация, за да остане един дух дълго време на едно място. Работата е в това, че мюонно тяло поетите имат, но то е латентно, за­щото още зрее в утробата на Найанда. При това то е тяло от нов тип, не като мюонните тела на непо­етите.
 
 На славянски, “поет” означава две неща: “който пее” и “който е поет” (от нечии ръце, от нещо). Пее­нето е ясно – то иде от постоянната влюбеност; а “поети”(във втория смисъл) са всички ония, които още не могат да ходят сами в света на концентри­раната материя и затова сама Мировата Душа ги поема да ги води. Жанрът “поема” езотерично произ­лиза от глагола “поемам”, защото само Онази, Която поема в ръцете си някого, създава истински поеми в Новия Свят. . .
Алдебаран привлече Онторéл с неописуемата си красота и любовност. На Алдебаран живеят много мъжки духове, които са неизразимо съвършени и светли. Женското същество Онторел – на Земята Тагор – пътува със скоростта на хостонното тяло от звезда на звезда. Привличането става от най-да­лече – нямат значение пространствените бездни. Онторел, като много мюонно слепи, търси любовта в някой дух извън себе си и за това не може да се спре на едно място. И това не е недостатък, а неизре­чимо вълнуващ, нежен океан на Битието!
Алдебаран е магнит за такива блуждаещи ду­хове. Магнитни образи там зоват живо в простран­ството и изпращат небесно ухание надалече. Опия­нени от могъщата жажда за тяло, блуждаещите Жени в Битието се стичат от всички страни към слънца като Алдебаран. И там се извършва нещо не­чувано: мюонното тяло започва да диша! На поетите израстват красиви нови удове, които ги карат да за­копнеят за дом и родина.
Отнасяйки част от мюонния свят на Алдеба­ран, Онторел слезе на Икло. Може отчетливо да се проследи как тук той закопня за един дом, за едно пристанище, за едно сърце, най-близко от всички. И за няколко часа през земния си живот той има това щастие. Те бяха достатъчни, за да предизвикат скок, мутация в новопробуденото му мюонно тяло и да го насочат към микросвета. Но това не можа да се довърши, защото жените на Икло са, всъщност, мъже и не могат да понасят хармонията…
Алдебаран няма звуково име. Има ухание.
16.03.1984 г.

РЕГУЛУС
 (Алфа от Лъв)


Регул, с име по Галактическото Съглашение Хотúн, представя Морето на йоните с голяма жажда за уникалност. Нечистото на земната жажда за изк­лючителност, там не съществува. Морето от йони осиява некористно живота на йерархията “кóу”, стремяща се да оживява никога не съществували ра­дости и възторзи. Безмълвното отдаване на жри­ците на “коу” на любовния първи импулс, нúзата от осиявания на “коу” с мощни поредици от екстази – това е чудният свят на Хотин, пречещ на много други йерархии да правят спокойно изследванията си. Любовта на тази звезда е непрекъснато сливане, мо­гъщо преживяване на “урúо” – понятие за звезден ор­газъм.
 “Преченето” наистина е много силно, защото “урио” създава смущения с титанична пробивност и сътресяемост. Молитвата на тези необикновени урио-йерархии е особена – тя се изразява с истински апокалипсис от викове, но викове, преминаващи във все по-високи октави и гами, наподобяващи вой на милиарди и милиарди космични сирени. Наистина онзи, който попада за първи път на вълната на “урио”, може да се уплаши или да изпадне в хипноза: по-силно изразяване на чувствата няма в космоса!
Но мощта на Хотин, специално, не е само в “урио”- не само в звездното съвкупяване. Регулус търси и намира ония съчетания на половете, които ще родят уникални кристализации на веществото по вселената. Преднамереност, разбира се, няма – има отдаване на първия любовен импулс незабавно. Но самият първи импулс не се ражда при всякакво съче­тание на херувими от звездата Коу. Множестве­ността на “урио” там е факт, но, за да се стигне до групов оргазъм, се молят много. Тръгва се, както ви­наги, от двойка, която е подлудяла от желание – от нейните сливания, някъде се раждат много планети. Нова двойка проверява породените от предишната планета и ако “урио” в тях се възбуди от техните вибрации – значи първата двойка е тяхната “поло­вина”. На двойки, на четворки, на осмици и пр., озаре­ните от този опит херувими се връщат със ско­ростта на “урио” на Регулус и намират по специфич­ните вибрации сродната си полярна двойка (чет­ворка, осмица и пр.). Ракурсът на сливане при всеки нов случай е неопитван от никоя друга любовна група до този момент.
Не възприемайте това с извратеното си земно съзнание като нещо “порочно” или “перверзно” – вие нямате абсолютно никакво понятие какво представ­ляват херувимите! Онзи, който не иска да се зани­мава с живота им, не е задължен – нека мисли, че нещо не е в ред в психиката на “автора”. . . Но Онзи, Който живее с част от Себе Си и на Регулус, няма причини да крие истината, защото истината не търпи извратени представи.
И така, серафимите, херувимите и дозвезд­ните йерархии от мировете на Овена се занимават със синтез на Битието. Но ако серафимите го син­тезират непосредствено, чрез поетична влюбеност, а йерархиите на Огъня – чрез спонтанно овладяване на инертните пространства, то херувимите имат нужда от уникален обект на Истината. Непосредст­вена възбуда при тях не е възможна – те намират половините си, само ако те се отличават абсо­лютно от всичко останало. Най-претенциозните, най-взискателните в любовното сливане са херуви­мите: те или намират своята половина, или не се сливат. С влюбеността си в уникалното, те под­чертават своята собствена уникалност, която, на­истина, е нещо рядко във вселената. Но звезди като Хотин носят особена програма, която позволява на зрящите и пламтящите да проверяват уникал­ността в космоса с неимоверна скорост. При нети­пични условия, един херувим е по-голям нещастник и страдалец дори от серафимите – защото послед­ните имат валенции към всичко живо и се спасяват чрез безогледно самораздаване, докато херувимът отреагирва на любов, само когато няма живо или не­живо явление, което да повтаря образа и реакциите на обикнатото. В това отношение, серафими и херу­вими са пълни антиподи; приличат си обаче по това, че щом веднъж “урио” ги е обхванало, те могат да синтезират нови звезди и планети; Синовете на Аг­неца Божий пък – да “синтезират” нови планетни чо­вечества! Регулус не е много лесна за посещение: много йерархии не разбират привличането на поляр­ностите и мислят, че нещата се пораждат повече от Универсалният Дух. Не ще и дума, че това е точно така, но Универсалният Дух има и оргазмен мир на Любовта, в който самият Той живее непре­къснато.                                                             
 4.06.1984 г.

АЛБИРЕО
(Бета от Лебед)


Албирео е истинско чудо, дори за божествата. Много от тях искат да я намерят, но не могат. Лесно се вижда Албирео от физическия свят; но за божествения и духовния тя е “Тайнствен Яспис”... Ясписът на Земята е само бледа проекция на Албирео и все пак помага да се попадне там. Затова богове и ангели се стремят към планетно въплъщение, за да намерят яспис.
Не знаят дори маги и кабалисти, че скъпоценните камъни са врати към звездите. Не мислете, че камъните могат да ви помогнат, когато ги вадите от земята. Напротив, така само си пакостите и пакостите на космоса.
Един минерал или кристал може да ви премества из Битието, само когато е в земята и вие живеете наблизо. Пред вас има грамадни възможности, които не предполагате. Минералите в земята и в храната са залог за вашите звездни пътувания; металите и микроелементите пък носят специфични енергии за насочване към различните светове. Затова всички ангели и богове чакат реда си да попаднат във физическата вселена, защото на звезди като Албирео се попада само чрез минерал. Затова и ви призовавам в планините, защото там има голямо разнообразие от горива и формули за космични пътувания.
За Албирео мога да ви кажа, че не е още отворена за пришълци. Има причини за това, които нямам право да изясня. Не че има забрана, но никой, освен Седем Инженера на Пространството, не може да попадне там. Инженерите на Пространството са от нова йерархия, която строи физическата вселена. Албирео е една от техните бази, където се проектира ясписът. Може да ви се вижда просто, но вие не знаете,че ясписът е необходим за добиване на потребността “мóу”, което значи “нужда от собствено планетно тяло”. Без яспис, тази нужда не се усеща от духовните и божествените йерархии. Планетното триизмерно тяло трябва да завладее цялата физическа вселена и да увенчае творението с пълното съвършенство. Мнозина си представят съвършенството другояче, но жестоко се лъжат.
На земята, без правилно хранене и без живот или ходене в планините, минералното ви тяло не може да се устрои.
Идея Албирео не дава: тя праща мощна потребност от въплъщение.
18. 03.1984 г., 10,30 - 11,30

НОКÓН
(звезда в Хиáдите)

Нокон има особено значение за вашата галак­тика. Този хиаден свят никога не се опитва да пламти като другите. Той е в стадий на РМНО. Това не е съкращение, а единственото звукосъчетание на земен език, което е най-близкото до истинското. РМНО е “неутвръждаване”. Никоя звезда, освен Но­кон, не може да оживее при този стадий. Опитите на всички досега са безрезултатни: кóлапсът има неумолима сила. Мнозина не знаят, че РМНО е ста­билно съществуване на максимално ниво на самои­зява, но без включване на колапс. Нокон е свръхги­гант вече повече от три мига на Брама! Миговете на Брама сменят полярността на всички полярни, небожествени пространства. Мигът на Брама е пе­риод, от който не се изплъзва нито една звезда; а ето, Нокон е извън това! Праатомът на Нокон е устроен по-различно от другите.
Мнозина от пътуващите се опитват да попаднат на Нокон, но досега остават разочаровани. Лотосът им още не е разцъфнал за “плим” – непреводима на езика на вашите понятия дума. “Плим” не може да се осъзнае и от най-опитни и най-стари летци. “Плим” обединява свръхвселената и ултра-вселената и праатомът му постоянно плува от виделинната скорост до безкрайната и обратно. Не само че е и частица, и вълна – това е проблем за светлината, – но е също и “низа”, и “момент”, обединени от моделите на Всебитието. Нивата на саможертва са достъпни за Нокон; и при това – без губене на свръхструктури! От Нокон не е отнета нито една частица, нито един “момент” – и все пак той се превъплъщава на всички нива на слизане. Това става именно поради променливата скорост на праатома й, която не може да не изведе Нокон извън пределите на колапса.
На психологически език, това също е непонятно за вас. “Нирладацията на свръхсъзнанието”, за която ви говорих, не е пределът на съвършенството. Има и “нонсострация”, която лесно се обяснява с един пример: можеш ли да не разсипеш чаша на главата си, ходейки с вързани очи?... Така и Нокон, като “слепия музикант”, постоянно изпълва Всебитието с удивителните си филфонии, симфонии и улфонии, но без да отваря очите си за ефекта от това. Той е суперзвезда, защото е музикант, гений на свръхвселената; но е същевременно и ултра-свят, защото е педагог и баща от най-висша класа. Радостта му, че неговите ученици отиват по-високо от него, го прави напълно божествен; но съвършенството му, което не се накърнява от бащинството, си остава един потресаващ факт на вселената.
 21.03.1984 г.7,00 - 7,30


АЛТАИР
(Алфа от Орел)


Обична звезда Ми е Алтаир, любима! Много звезди като нея няма – тя е Лотос. Лотосът на много планети предава образи и звуци от Óнт, което ще рече “Победител” – това е името на Алтаир по Галактическото Съглашение.
Любими неща и Бог има – не може инак. Не че всичко не Му е любимо, но първенството се пада на ония, които са най-отворени за Бога. Реши ли някой да изпълнява волята на Цялото, то той се ползва и от любовта на Цялото. Изпълнява ли волята на частта, отворен е само за нейната любов. Но въпреки справедливостта на Цялото, което обича частите си с еднаква обич, Цялото също и люби, а Любов е нещо различно от обич.
Пред нас е Алтаир – свят ненагледен! Той няма равен на себе си, осиян от такава готовност да изпълнява заветите на свръхвселената! Не че и ултра-вселената не се отразява в небесната му хубост и лъчезарност, но Лотосът е венецът на супер-вселената - и именно тя сега говори най-светло чрез Алтаир. Съвършенство на тона, съвършенство на баграта, съвършенство на омайните им съчетания!
Не зависи ли някой от трептенията на Лотоса, той не може да бъде проводник на Алтаир. Лотосът не е само растение – той е “престол на съвършенството” в човешкото тяло. Не мислете, че всички чакри се наричат по славянски “олтари”. Има и пет “престола”, два от които вече работят. Алтаир управлява един от петте, но кой точно – не мога още да ви кажа. Мога да кажа само, че петте сияят сферично, а другите седем – в плоскости. Три от петте са в измерения над третото и за това сферичните им проекции в “престолите” са нарушени много красиво.
Алтаир е свят неповторим, неизказуем с думи! Неговата външност е плазма, както при повечето звезди, но и вътрешността му е плазмена, което е изключително рядко. Както знаете от нашите пътувания, звездите вътре са населени планети, макар и от друго естество, не като Земята. А на звездите, подобни на Алтаир, цивилизациите са в плазмени тела. Много плодотворна е дейността им, но лесно се разпадат и живеят много кратко, много интензивно. Усиленото творчество и служене ги изразходват за броени дни – те не са огнени, а плазмени “саламандри” - “саламандри” от духовна, неприродна йерархия. Този клас същества нарекох “овитрúни”. Те бързо сменят телата си и така синволюират с неимоверна скорост.
Някои старозаветни пророци и някои борци за истина и свобода на Икло са слизали от Алтаир. Поклонете им се и не ги съдете – те са саламандри на Духа!
23.03.1984 г. 5,45 - 6,30

ÓНТЛА
(Ипсилон от Лира)

Онтла не може по никакъв начин да се опише с думи. Тя може да се преживее, но само от ония, които слушат гласа на “лон”. Новите звезди, както казах1, не колабират стихийно, но на неописуеми, калейдоскопично неочаквани степени на кристализация. Онтла е на последен етап от такава вътрешна кристализация, преди да избухне като свръхнова и да се превърне в неутронен пулсар. Но ядрото й вече отдавна е в състояние на свръхпроводимост и затова йерархиите на Онтла са свръхпроводими за Мъдростта, живота и тънките енергии.
Казал съм вече в друг урок, че неутронът представлява елохимът Хозýн – представител на божествената хармония. Още един подвиг – и Онтла ще встъпи в пределите на божествените светове или – казано другояче – на "Любовта като съзвучие и съпричастност".
На Онтла сега се извършва последна подготовка за “нозáм” – непреводимо понятие, което означава “скок навътре от свръхвселената към ултравселената чрез превръщане на понятията в степени на саможертвата и, по-точно, на свръхсинте-тичното понятие “úно” в първата степен на саможертвата “лон”. На Онтла вече с всичка сила преживяват “лон” и затова там съвсем скоро се очаква невероятно силно избухване. Това не е обикновено явление, защото Онтла вече е била свръхнова и сега, всъщност, ще се превърне в “ултранова”. Колкото и да е невероятно за вас, неутронните пулсари са ултра-нови и са преминали в първата област на ултравселената.
На ваш език, скокът от “ино” в “лон” би могъл да се преведе така: “Мъдростта за вселената и свръх-вселената се излива в потребност да се разлеем в ултравселената не само като познание, съзерцание и блаженство, но и като прамайки на новите светове, където смисълът на съществуването е радостта да се отдаваме на Цялото без замисляне”. Това е математически превод на понятието “зан”, с което означих някога скока от “ино” към “лон”. “Нозáм” е първият стадии на “зан”, при който гравитацията се трансформира в начално ускорение на “слабите взаимодействия”, с цел – “нежно проникване в глъбините на всевселената”.
На представителката на Онтла на Икло1 казвам: бъди благословена! Благодарение на теб, “нозам” ще започне да разцъфтява! Много милиардолетия съм те подготвял за това. Мир, мир, мир, мир и блаженство ти давам, за да родиш “нозам” на Икло в тяло! Назовете “нозам” със славянско име – съчетание на Мъдрост с Добро.
26.03.1984 г. 4,30-5,20

ТАУ ОТ КАСИОПЕЯ



 - Името?
- Няма име с вашите звуци. Не е и като музика, нито като ухание. Няма логическо понятие, което я отличава. Оставете всяка надежда да я проумеете – никой няма това щастие. Самият Аз, Който я създадох, още не искам да знам какво точно ще поддържа тази звезда в Битието.
Тау от Касиопея може само да се опише визуално. Съвършено непонятни за самия Мен, никога не виждани процеси! Казват, че съм всезнаещ, но не е така. Аз поддържам един свят, който поднася изненади и на самия Мене. Иначе няма да Ми е интересно.
На Тау от Касиопея, казвам, се извършват прекалено странни неща. Мога да опиша някои от тях. Първо, тази звезда се изхвърля не навън, а навътре. В резултат на това, температурата там се е увеличила неизказуемо. Никога не съм виждал такива звезди, освен в света, който съм Си създал за развлечение... Ужасяващите температури там задействат съвършено нови механизми на живота. Мога да проследя обаче колко галактики е сътворила вече по този начин Тау от Касиопея. Те се раждат, разбира се, в далечни пространства. Много от тях са в четвъртото и петото измерение. Не е трудно да се проследи коя интрозвезда какви особености придава, но самата тя може всеки момент да мутира удивително! Мутациите ú се отразяват и в нейните създания, но с различна скорост и в различна степен.
Преди триста милиарда години, според вашето време, се роди Представата за Неочакваностите. Когато тя дойде, веднага се организира съответно поле със съответни частици и вълни. Там комбинациите се подчиняват на законите на играта и случай-ността. Със затаен дъх следя тези “представления”… Непредвидими са те, но зависи от кое равнище. Не че не мога да изляза от времето и че не съм и извън него, но потапянето Ми във времето е най-любимото Ми занимание, когато Си отдъхвам. Тогава нещата стават непредвидими и Аз живея много интересен живот. А инак всичко вече се е случило и не Ми остава нищо друго, освен да творя в момента.
Може да кажете – кой съм Аз… Не разбрахте ли вече? Който може да сътворява всичко, реши ли да се изяви, няма пречки. И наистина, сега ви се изявявам само чрез думи, но животът има също и багри, и форми, и звуци. Скоро ще Ме видите да рисувам пред очите ви; и музика удивителна ще чуете! И това ще могат да правят мнозина. Като нарисувам една и съща картина чрез няколко души едновременно, как ще го обясните? Телепатия? Добре, а като изсвиря цяла улфóния чрез неколкостотин проводника, които не се познават?… Може ли телепатията да обясни това? – Не! Не може хармония, която се ражда спонтанно в несвързани външно индивиди, да се обясни с телепатия. Ако не съществуваше Битието като всемирна улфония, нямаше да има място за Мен. А Тау от Касиопея лесно предвиждам, когато съм над времето.
Не мислете, че съзвездията са само случайни конфигурации. Те може да не са в една пространствена система; но в петото измерение, което зависи от субекта, едно съзвездие е вече кабалистичен символ и фактор. Така и Тау от Касиопея фокусира енергиите, които се получават по посока на това съзвездие от всички ония хора и животни, дори и от растения, които са го констатирали – даже случайно – със сетивата си. Тау получава постоянно, от всяка нощ на всяка ваша планета, както и от Слънцето ви, мисъл-формата на Касиопея, която е “W”. Така, от “псивидеоните” (видеоните са чатици на виделината; като преминат през мозък и се изпратят чрез сетива, те се превръщат в “псивидеони”), носещи информацията на това “W”, звездата Тау – и в по-слаба степен останалите звезди от Касиопея – получава мощен импулс да се видоизменя скокообразно, и то в най-неочаквани насоки. Доколкото Тау е полярният фокус на Хо (вашето Слънце) към “плоскостта” на кабалистична Касиопея, то именно Тау концентрира изображенията на Касиопея, изпращани по вълните на петото измерение от вашата система. Тогава се оказва, че Тау от Касиопея е жива по този начин, единствено поради случайните или съзнателни погледи, отправени към това съзвездие. Но това е двойна зависимост: самата форма на Касиопея диктува на вашите ефирни тела жизнената структура на мутациите. Вие пък предавате този импулс, чрез псивидеоните, на Тау – и тя започва да мутира извънредно често и неочаквано! Като проследите от колко време Касиопея се наблюдава от слънчевата ви система в този вид, ще установите, че точно оттогава Тау е започнала интензивно да мутира. Това можете да откриете и в астрозаписите на земния минерал, който развива вътрешна топлина.
Казвам: вие дарявате Тау с мутации, защото Касиопея е проводник на Твореца като Пресъздател, а Тау ви дарява с творческия огън, необходим ви за сътворяване на нови галактики.
И учи ви Тау на това: планети се творят и поддържат чрез екстро-живот; но галактики – чрез живот, който е “интро” – изцяло насочен навътре.
28.03.1984

АЛГОЛ
(Бета от Персей)

Никоя звезда не може да решава задачи като Алгол! Алгол е математик от първа величина във вашия звезден остров. Трябва да знаете, че има Мои хора по земята, и те назоваха един от компютърните езици с името на Алгол.
Когато Алгол не може да реши някоя задача, тя “линее от мъка". Мисълта на живите същества там е насочена към Новия Свят. Леко и непринудено се решават уравнения с милиони неизвестни.
Крепи много животи и много системи. Милиарди физически и биологически програми са преминали през Алгол! Алгол изчислява матричните, базовите структури и процеси. Досега обаче не съм ви говорил, освен в урока за Мицар, че има матерни звезди, които съдържат в себе си програмите и паметта за много други звезди и планети. Не може ли дадена лаборатория в космоса да се справи с разпада или враговете си, матерната звезда е в състояние да я възстанови до кварк. Липсва ли една звезда от съзнанието на матерните, то тя е невъзстановима по никакъв друг начин, освен чрез паметта на Елма.
Пред Новата Вселена стои една необозрима комплексна програма. Тя трябва да използва положителния опит на старата и да коригира грешките ú. Много ваши страдания, грешки и грехове се дължат на грешки в изчисленията. Не вярвайте в легендите за недобронамереност на някои съработници; не ги обвинявайте и в липса на мъдрост. Просто, всяка програма минава през проверката на практиката, за да покаже своите непълноти и непрецизности. Не съществува никакъв Сатана – това е измислица. Просто, един от елохимите е математикът Ми, което ще рече: “Божествен анализ и синтез”(сатана-ил). Но за онези далечни времена, които наричате “грехопадение”, “Сатанаил” не можеше да реши една задача. Понеже има свободна воля, той избърза да създаде тази вселена, без да се консултира с Мен по някои важни математически въпроси. Тогава се наложи да сътворя Алгол, който постоянно да коригира натрупващата се грешка и да подменя брака с нови, по-съвършени творения. Сатанаил отдавна разбра прибързаността си и сега има първенство на Алгол. Той ще бъде създател и на Новата Вселена, но само чрез пълно изправяне на погрешките в изчисленията си. Има любов в Алгол – той не е “сух” и “безсърдечен”. Върховната математика или “ултраматематиката”, заедно с “ултрамузиката”, са двата входа към ултравселената. Алгол е един от входовете.
Превръщането на “Сатанаил” в “Сатана” не е нищо друго, освен номограма на затруднението, което срещнаха математическите йерархии на Старата Вселена: те постигнаха голяма точност на анализа, но не довършиха синтеза.
Може да се каже още, че “Дяволът” или Алгол има още една звезда, която живее много красив живот на Мъдростта. Решението на фундаменталните проблеми, задавани от злото, минава най-вече през Клам – звездата-спътник на Алгол. Ликът на Клам не е тъй ярък, както на господаря й – затова “намига” окото на Медуза. С това Алгол иска да каже: ”Не прибързвайте в нищо, защото моят мозък ще ви направи корекция! На мен не ми минават тия!… Милиарди звезди зависят от мене, та вашите ли козни няма да разплета?” – Това говори Алгол на самонадеяните и на всички ония, които прескачат микро-вселената, за да намерят нещо голямо.
Алгол не се призовава с име, а с формула в областта на ултраматематиката. Някога ще ви диктувам и въведение в математиката на божествените светове.
31.03.1984

ПРОЦИОН
(Алфа от Малко куче)

Много красива звезда – една от най-прекрасните! Това е престол на серафими. Физически, представлява плод на Новите йерархии, които строят живи звезди. Не че има нещо неживо в Битието, но животът на физическото поле има по-малко завършени процеси – няма винаги ясно оформени същества. Физическата вселена е малко обитаема – това е нещо предстоящо.
Живите звезди се отличават с това, че там има живи човечества на духовното поле. Цялата супервселена е от живи звезди. Физически те може да не се отличават много от обикновените, но има, все пак, белези, по които се разпознават. На всяка йерархия съответства елемент, чрез който провеждат своите идеи. Мнозина не знаят кои елементи на кои йерархии съответстват. Серафимите много обичат платината. Платината провежда токовете на Мировата Обич и Космичната Любов. Редките метали са свързани, по принцип, с най-висшите йерархии.
Представете си новите живи звезди като съвършени райове. Там представата за отделност не съществува. Мнозина са живели на Процион, преди да се въплътят на Земята. Това са предимно божествено прекрасните жени и озарените от любовта им поети. Те не се съдят, не се критикуват, не виждат никакви недостатъци. Те дишат, само докато обожават. Пред тях е отворена цялата свръхвселена! Нещо повече – серафимите са звеното към ултравселената. Те имат достъп до нея, въпреки че не са още елохими, илухими или алохими. Серафимите обаче са много безпомощни, когато се родят като хора. Те не могат да отблъскват и обикновено се задушават от неудържимия натиск на стотици същества, които искат да получат от тях сила и любов. Ултравселената обаче ги закриля най-нежно, защото от тях зависи съществуването й. Макар че ултравселената (или микросветът) се състои от йерархии над серафимите, основната й енергия зависи от притока на любов, а серафимите са непрекъснато в любовно състояние. Невъзможността на серафимите да не обменят любов ги прави много нещастни на земята. При това те са нежни, фини, свръхчувствителни и крайно зависими от Хляба на Живота – мъжкото начало на Словото. Не може серафим да оживее на Икло, ако няма достъп до прякото Слово на Моя Дух. Но, тъй като веднага след слизането Ми като Учител, при всички случаи досега на Земята, човешкото вземаше връх, то серафимите, които Ме съпровождат, биват убивани или опозорявани.
Никъде, освен на звезди като Процион, серафимите не са толкова щастливи! Там те се сливат непрекъснато един с друг, и то, най-вече, като се самоотдават. Най-силно преживяват щастието да не им противоречат и да не ги поучават; обратното е най-голямото нещастие за тях. Молят се не като религиозните йерархии, а по начин, достъпен и за земните жители: чрез ласки, милувки, обливания и преливания. При това, посоката на “ан” още не е определена за тях – те обичат по “принцип”: обичта е тяхното дишане.
Свръхвселената се прелива в ултравселена най-мощно в звезди като Процион. Но наличието на звезди бели джуджета около тях може да намали общата им любвеобилност навън и да ги насочи към особен свят, който е “приемната” на всевселената. Работата на “белите джуджета” е именно в това, да насочват серафимите към микровселената и така да ги подготвят за преминаване към божествените класове същества. На серафимите се предоставя възможността да се “ограничат” в един обект – което е най-неизпълнимото за тях. Те винаги са схващали любовта като “любов към всички”, но навън, пространствено. А илухимите – божествата на Любовта – не присъстват като обособени същества в някакво тяло. Те са електроните на физическата вселена. Ако елохимите са неутроните или протоните, то алохимите са фотоните, а илухимите – бащи на атомната вселена, на планетните светове.
Един серафим се превръща в илухим, само когато обикне отново едно-единствено същество - и то конкретно, строго определено. Физическото тяло на това същество може да е на някоя планета, но космическото му тяло е бяла звезда-джудже. Тя вече изменя траекторията на суперзвездата и я принуждава да се съсредоточи “надолу”, към микросвета. Серафим, в стадии на “илухимизиране”, започва да разбира, че съсредоточаването на обичта и любовта навътре, към “малкото”, всъщност е нещо много по-голямо от външното, “голямото”.
Но трябва да се прави разлика между духовния клас на ангелите-деви и божествения клас на елохимите. Те си приличат по това, че не им е нужна любов отвън; но девите са духовни, а елохимите – божествени, т.е. девите търсят духовно съвършенство чрез освобождаване от външни привързаности, а елохимите са свободни от външни привързаности, за да отдават Мъдрост, Любов и Истина. Илухимите имат нужда от алохимите, за да отдават Любов, Мъдрост и Истина, а алохимите – от илухимите, за да отдават Истина, Мъдрост и Любов. За вас всичко това е извънредно сложно за проумяване. Божествените класове същества, при определени условия, могат да изпълняват функциите на всеки друг клас, но мотивът на всеки клас е различен. Не е грешка да се каже, че илухимите са божества на Любовта, но при тях Мъдростта е изява, а Любовта – основен подтик.
Процион отскоро синхронизира работата си със Сириус. Въпреки че йерархиите им са различни, те се допълват много хармонично. Множество серафими от Процион са “на обмен” на Сириус; “престоли” от Сириус отиват на Процион. Мъжката полярност на Сириус много добре се съчетава с женската на Процион.
Мост към Божествената Вселена, Процион ви учи на това: никой няма да попадне в микровселената, ако не открие сродната си душа! Много илухими и алохими живеят на двойки, абсолютно “сами”. Те нямат нужда от “общество”. Обичта помежду им е толкова голяма, че те носят, фактически, в себе си милиарди и милиарди общества. И са дълбоко щастливи!
 4.04.1984

ОМ
(звезда от Малката мечка)

Ямите на Битието - или “черните дупки”, както вие ги наричате - се управляват от Ом – невидима с просто око звезда в областта на съзвездието Малка мечка. Ом лишава много звезди от възможността да се изявят навън. Никоя друга звезда, освен нея, не владее силите и механизмите на сложното въздействие, оказвано на звездите при стигането им до пределния разрешен обем. Ом срива звездите навътре към центъра им и по този начин осъществява правдата във вселената. Но Духът, по принцип, вечно се изявява навън и няма нищо неестествено в това. Пред Моя взор никой импулс не е отрицателен, лош. Единственото нещо, което не позволявам, е един процес да отнеме място и енергия на друг процес.
В това отношение, Ом е свят, който регулира равновесието между Проявата и Милостта. Проявата няма милост; милостта не проявява себе си за сметка на други. И най-възвишената проява може да отнеме свободата на същества, които не са съгласни с нея; милостта пък никого не насилва, но и не твори. Затова, още при създаването на Старата Вселена, Ом регламентира Основния Закон на Живота: никой няма право да се проявява повече от определен радиус на разширение; никой няма право да остава неизявен повече от определен срок по Всемирното Време! При това, процесите трябва да се сменят циклично. Квазарите не са нищо друго, освен галактики в стадии на концентрация.
Ом, на вашето поле, е звезда, но тя самата е поле в ултравселената. Полето е всепроникваща субстанция, която изявява определени закони. Самото буквено означаване на Ом изразява двата подзакона на Основния му Закон. Не мислете, че мъдростта на кабалистите и творците на знаци е случайна. И древногръцкото, и санкритското “ом” говорят за единството на тези два подзакона. Произнасянето и пеенето на “Ом” създава такива форми и вибрации, които спомагат за поддържането на всемирната ценóза. Самата форма на устните при “о” възбужда първия подзакон, а при “м” – втория. Същото правят и съответните звуци, но вече не на менталното и астралното поле, а на физическото. Словото и музиката създават вселената, мисълта и образите – свръхвселената, а любовта и нежността – всевселената. Ето защо “Ом” е ултравселената на физическото поле, “Аум” е самата ултравселена, докато “Ау” е супервселената. “Мен” е матричен импулс – призив за хармония между тези три свята. Песента, която съм ви дал, ви свързва и с трите вселени и поддържа тяхното равновесие.
Йерархията “ом” на звездата Ом не е нищо друго, освен импровизатор на музикални, улфонични вариации на словото “ом”. Не случайно се казва, че ангелите постоянно пеят и възхваляват Господа. На културен космичен език, това означава “поддържане на ултрафонични честоти, с цел уравновесяване на вселената със свръхвселената”.
Казано ви е още в най-дълбока древност: произнасяйки и пеейки “Аум”, вие се ползвате от Океана на ултравселената, супервселената и вселената; но придавате на този Океан и нещо ново: вашата индивидуална окраска.
7.04.1984 г.


ЮМНА
(галактика в Лебед)


Юмна е Христóва галактика. Много галактики вече са напълно Христови, което ще рече: “напълно щастливи и осияни от ултравселената”. Повече никога в тях няма да се работи с методите на страданието и злото. Решил съм цялата физическа вселена да бъде пречистена окончателно от тези две отклонения. Поради математическите грешки на Сатана, физическата вселена сега на много места е 

в плачевно състояние.
Юмна казва на световете: Новото отдавна е победило! Неутронните звезди отдавна съставят цели галактики. Ултравселената в тях сияе с всичката си прекрасност и удивителност. Там няма понижения на енергията при консумация на блаженство.
 Няма лоши духове, които да плодят насилие и неправда. Новите звезди нямат междуатомни пространства, които разрешават живот на користни и тщеславни духове. Новите галактики не разрешават мародерствата на властта, своеволието и мрака. Решил съм още и вашата галактика скоро да се трансформира в неутронна. При този творчески процес, няма да има място вече за духовете, които ви изсмукват енергията, защото ще ги издухам като вихрен облак от електронен газ далеч от пределите ви! Дванадесет милиарда години по Иклово време те ще зъзнат в пространството – и няма да има протони и неутрони, които да им дадат огън! *
Разбирате ли? Не че елохимът-електрон е провинен с нещо, но неговото смирение и саможертва са стигнали до там, че той отдавна е поел възпитанието на непросветените йерархии. Той видимо става съпричастен с техните дела, с тяхното творчество, с тяхното зло, само и само те да понесат последствията от всичко това и така да усетят нужда от покаяние. Обвързвайки ги с молекулно, атомно и електронно тяло, този най-смирен измежду елохимите храни Битието с опит и по този начин проверява физическата вселена.
А животът на Юмна е нещо неизказуемо! Тя съдържа народ от сто милиарда неутронни звезди,
които са в съзнателна връзка помежду си. На тях се живее напълно истинно и безметежно и пътуванията стават не пространствено, а хиперпространствено и ултрапространствено.
Неутронното тяло на класа “нир”, който обитава Юмна, има развити от 400 до 3000 сетива и така възможностите им са разширени неимоверно. Могат не само да пътуват из всички вселени, но имат и тела за пътуване в ултравселената. Ако физическата вселена е с все пак краен брой светове, то ултравселената няма начало и край. Пътуванията в Юмна са предимно из ултравселената, тъй като обитателите ú отдавна са преминали посвещението на рионидите, и във физическата вселена повече няма какво да опознават. Те сега пътуват чрез глъбинно медитиране из неутронните системи на собствения си мозък и тяло. Тъй като всеки неутрон е една звезда в ултравселената, можете да си представите колко чудеса и цивилизации има още за изследване!
11.04.1984 г.8,30 – 9,30


БЕТЕЛГЕЙЗЕ
(Алфа на Орион)


Унк – по Галактическото Съглашение. Това е звезда, скрепяваща прекрасни нови принципи в едно. Употребява енергията си за проявяване на идеята, че няма нищо по-чисто от любовта като разширение. Най-позната – с множествеността на любовния стремеж.
Никоя друга звезда не отдава толкова сили за оцеляване на чувството към повече от един обект. Никоя друга не може да се сравни с нея по количеството любими, което може да има една звезда! Постоянното разрастване броя на живите същества иде най-вече от Унк – звезда мъжка, пламенна, окрилена от корона “трин” – никоя друга няма такава корона. Короната “трин” обгръща Енкорúл – особен свят, който е в обятията на Бетелгейзе. Енкорил не се състои от една монада, а е извор на монади.
      
          Монадите извират като извор на няколко места във вашата галактика. Синята полярност на тези извори изисква червената полярност на оплодители като Бетелгейзе. Никой в Битието не се е родил по друг начин. Носейки ромона на монадните извори, Енкорил е щастливо лоно на много духове и души, раждащи се на етапи и “рúйове” в триизмерността на физическата вселена. “Рий” – това е термин, означаващ сила на изхвърляне. Физическата вселена може да съществува само чрез оплодяващата мощ на гиганти като Унк, който има силата да пробива отвори в четвъртото измерение и по този начин да хлуят души, чакащи отдавна реда си. Монадите започват да се обличат в етерни, астрални, умствени и духовни тела, единствено след проторождение; може да се нарече още сътворение. Монадите в четвъртото измерение са още без полярност. Там те имат само гена на уникалност, с който са носени в утробата на Елма от незапомнени времена, още във вечността. Унк носи именно живата сила за отпечатване уникалността на монадите в матриците, раждани като тела от триизмерен тип от женски светове като Енкорил. Енкорил ражда модели, Орна може да ги степенува, а Унк пази монадата много мощно. Енкорил обаче може и да поляризира монадите, а Орна – да снема Унковата защита, ако дадена монада не изпълнява предназначението си. Много пъти вече монади не се проявяват уникално, а повтарят неща, родени от други монади. Такива монади, които не раждат уникална ценност в космоса, биват деполяризирани от Орна - и даже Унк не може да ги спаси. От това следва, че Унк не е всесилен. Той помага само на творците, на бащите и майките, които проявяват нещо несътворявано и несътворяемо от други. "Пазете се от матрици на унифицирани системи! – казва ви Унк нощем. - Не се подчинявайте на програма и методология, обща за повече от един организъм. Но – търсете хармонията помежду си. Победата е това: съзвучие, но обертон – уникален!"
14.04.1984 г.

ПОЛАРИС
(Полярната звезда – алфа от Малка мечка)


Поларис е сега “нирн” за Икло (Земята) – т.е. “ритмичен източник на енергия”. Всяка северна звезда – продължение на планетна ос – носи розов ток на любов, а южната носи лазурно магнитно сияние.
Поларис – или Он – е много “хладна” звезда, но по скáла ултракосмична, не температурна. Ултракосмичният хлад не се поляризира, както по принцип нещата в ултравселената. Когато идентифицирам микросвета с ултравселената, Аз имам предвид онзи микросвят, който не е поляризиран. Инак микросветът гради природните атоми и молекули и се нарича “панвселена” – само че това е етерната същност на физическата вселена.
На Поларис ултракосмичността е невероятно ниска, но това не е нещо лошо. Просто там това, което е неполярно, е слабо. “Лоз” – това е йерархията на Он, родителка на “нот” – духовете на мрака. Тези духове нямат нищо общо с ада – нямат пъклен произход. Просто, на Битието му е нужна и почивка от всяка светлина, виделина и всевиделина.
Необходимо е съзнание, което може да отразява проявата – и Он е в състояние да тъче мрак. Мракът е неотменима същност на Битието и се нарича “Небитие”. На физическото поле нот не се проявяват, но тъмнината е техен резултат. Това е могъща йерархия, без която никаква сила не може да съществува. Тя управлява периодите на спад и нулев потенциал във всяко трептение. Това обаче носи най-мощно поляризация в следващите периоди. Нот възвръща монадите, полюсите и спиновете към небитието, само и само за да поддържа ритъма. Нот е еластичността на Битието, наречена Небитие. Тя – тази велика йерархия – носи импулса на отдалечаване от Първичното, носи периферността, покоя, нощта. Тя обаче единствена владее ключовете на свободата от действие или от степен на състояние. Тя умее да разхлабва програмата на Им-Ясноприсъстващия, за да може да има Битие. Тя е най-яркото доказателство за Неговия триумф, защото всяко действие блести най-силно на фона на най-тъмната нощ.
Нот обаче не е такава за останалите звезди и планети. На всяко слънце има потенциално присъствие на Нот, но тя се проявява само там, където една планета я “обстрелва” с оста си. Тогава Нот става носител на Мировата Душа за тази планета, а всеизвестно е, че Мировата Душа е Оста на света. От факта на насоченост към дадена звезда, съответната планета черпи особен аспект на Мировата Душа, но този аспект е винаги полярен, каквато е Оста на света по принцип. Не случайно Полярната звезда е символ на сродната душа, на Вечната Любима, на Утробата на живота, където, в пълен мрак, светлината и виделината узряват отново. Отпускането на Им-Ясноприсъстващия след всеки оргазъм на Битието; вълшебните Нощи на Брама; най-сладкото блаженство – сънят с любимия, когато стрехата на вселената ви пази от фъртуните на света - всичко това ви го носи Поларис!
Искате ли да носите товара на действието, молете Он за потъване в нежни обятия!

14.04.1984 г. - 13,30-14,30 ч.
ЕЛМАИЛ
(обект с триизмерен център в съзвездие Рак)



Елмаúл не e нито само звезда, нито само частица, нито само вълнá. Елмаил е Проявеното Битие на Абсолютния Дух, Който твори и съдържа всичко. Пространствата, звездите, Природата, всички живи и потенциални същества, всички класове и йерархии принадлежат на Мен – Абсолютното Начало на световете и несветовете! Силата Ми е сила безгранична, съвършенството Ми е съвършенство свръх-космично. Няма нито едно кътче от Всемира, незаето от Мен – Аз съм всепроникващ, всемощен, всепознаващ, всесъвършен. Всичко е вътре в утробата Ми – няма нищо отвън. Ултравселената – това съм Аз; супервселената – това съм Аз; панвселената – това съм Аз; и физическата вселена – това съм пак Аз.

Аз съм Абсолютният, единствен и неделим Атом. Аз съм Единицата, но Аз съм и всички числа до безкрайност; Аз съм Алфа и Омега, но Аз съм и всички букви и звуци помежду тях; Аз съм Цялото, Аз съм частта; Аз съм Уникумът, Аз съм матрицата; Аз съм “солта на земята”, но Аз съм и нейното пълно безсолие.

Осиян от самия Себе Си, Абсолютния, Аз съм Точката, малка като самия Мене! Озарен от самия Себе Си, Аз съм континиума с безброй измерения! Аз съм наистина оня Пракварк, неделим и незнаен, който се самопрограмира на равнищата на всички ултра-, супер- и хиперпрограми и трепти с честотите и обертоновете на всички атоми, числа и измерения. Аз съм Елма – Бащата и Майката, Синът и Дъщерята, Животът и липсата на живот, Безкрайно Малкото и Безкрайно Голямото! Няма, няма, наистина няма по-безкрайно малък и по-безкрайно голям от истинския Тон на съвършеното Божествено Битие, което слиза на нивáта на всички ултра- и супер-тонове.

Аз трептя, макар и безтрепетен, във всички същества и монади. Аз съм Учителят, Аз съм Ученикът; Аз съм Мъжът, Аз съм Жената; Аз съм семето, Аз съм и почвата; Аз съм ултравидеонът на Непространството, Аз съм видеонът на пространството и фотонът на времето. Аз съм всяка една от 24-те абсолютни частици, които са Моите Елохими; Аз се завъртам под различни ъгли и се поляризирам или неполяризирам в различни степени; Аз се диференцирам на безчислените структури, програми, форми и съдържания. Аз се интегрирам постоянно и непрекъснато в Своето вечно движение към необятното Разнообразие; Аз се повтарям във всичко в образа на Отца наш небесни, Който е топлина, светлина, мир и радост!

Такъв е и такава е и звездата Елмаил: звезда във вселената, свръхзвезда в супервселената, ултразвезда във всемира. Най-малката точка без измерения, Елмаил съдържа в себе си цялото Божествено Битие; най-голямата хипервселена, Елмаил съдържа в себе си всички светове и измерения! С един абсолютен център на всяко ниво на проява, Елмаил същевременно е и всяка точка на периферията; с една основна Идея, Елмаил съдържа всички други идеи; с една Любов към самата себе си, Елмаил умножава в безгранично количество любовите в хипервселената.

Ето, от този урок узнахте, че има и хипер-вселена. Тя е извън обхвата на вашия мозък да я проумее. Не мога и самият Аз – всемогъщият Елма – да намеря думи, за да ви я обясня, защото самият Аз не искам да си я обяснявам. Обясняването е онова равнище на Духа, което ограничава хиперсъзнанието Му в рамките на ултра- и супер-съзнание. А това Той не може да позволи, защото Битието би угаснало мигновено!

Хипервселената е с отворени гносеологически измерения. Тя е над 49-те вида логика и оживява хиперсъзнанието само тогава, когато абсурдът се приеме за основен коефициент в уравнението на Битието. Само абсурдът осиява хиперсъзнанието с нежните си сътресения и с космичните катаклизми на абсолютната невъзмутимост! Само абсурдът поддържа огъня на Птицата Феникс, която, също като самата Любов, възкръсва точно тогава, когато изглежда напълно изчезнала.

Викайте Ме в хиперсъзнанието си с името "Éлма" само в часа на абсурда. И тогава - ще ви се изявя!

21.04.1984 г.
София-Изгрев

Всички снимки на звезди и съзвездия тук са автентични – взети са от интернет фотографии на точно тези, за които се говори във всяко осияние. Когато в дадена холизация не е фиксирана точно дадена звезда, на която да съответства според съвременната астрономия, но е казано в кое съзвездие се намира, приложена е снимка на съответното съзвездие. Така илюстрациите имат реално кабалистично и магическо въздействие. Концентрация и медитация върху тях помагат за свързване с реалните звезди и обекти в космоса, за които става дума в този текст. Могат да се правят опити от повече хора да открият по интуиция или чрез единение мястото на звездите, локализирани от Елма само по съзвездия, и после да се сравнят тези данни.



На всяка една планета от Космоса вие ще живеете хиляди и милиони години. Ще обиколите всички планети и слънца във вселената. А колко такива слънца и планети има? И един ден, когато завършите своето развитие, ние с вас пак ще се срещнем и вие ще ми разкажете великото,
което сте видели.

Осиянията от Елма продължават в книга 2


* “Методи за разпространение на Словото” от 15.06.1988 г.
** Звездата на Елма бе нарисувана според Неговите първоначални инсктрукции през пролетта на 1994 г. Копия от нея са включени в оформлевието на първия том Живоструйни холизации.
[1] В една неделна беседа Учителят казва, че тези 8000 години се умножават по 25 000 – б.п.
[2] Тези две изречения са съзнателно премахнати в едно пиратско фототипно издание на цитираната книга след 1990 г. - б.п.
[3] Този текст представлява оригинално Слово Божие на Господ Елма (Христовия Дух) – две осияния, дадени през 1975 и 1994 г. Второто е съпроводено с обяснения на единатора и е със заглавие "Ноалим – така знаем паневритмията" (16.XI.130)
[4] Елма говори в осиянията за светлина, виделина и яснинà, извиращи, съответно, във физическия, духовния и божествения свят – б.п.
[5] Висшите Духове, съобщени под заглавията на първите 10 упражнения, са същите, които са дадени в “Завета на цветните лъчи” на Учителя – б.п.
[6] Всички подобни думи в новия текст на паневритмията са написани с фонетичното им звучене: “-ът” и “-йът”, а не с “-ат” и “-ят”, както се пише официално и както се произнася в един от източните български диалекти и се пее от по-малко интелигентните естрадни певици. “ъ” и “йъ” под ударение имат грамадно значение за ролята на България и някои други етноси в градежа на Вселената. Това осъществява кондензацията на Аза в кохерентно, диамантно Битие. Учителят обяснява превръщането им в “а” и “я” , както и преминаването на “е” в “я” в много думи от източнобългарските говори, като фонетичен симптом на грехопадението ни – б.п.
[7] В първия вариант на текста тук е “точка”, а не “капка”. Желаещите могат да го пеят както искат – и двете думи са верни и имат своето въздействие и значение – б.п.
[8] Първият вариант на този стих и следващия е “Чиста пшеница ти донеси / Житена пита ти омеси” . – б.п.
1 Хиперион – съвпадение с названието “ламбда-хиперон”, фундаментална частица, за която холизаторът узнава за пръв път едва през лятото на 1984 година от астрономическите публикации, след като е дошъл този термин в осиянието.

1 Тук Елма има предвид личното Си послание до писателя-психолог В.Л.Леви от Москва, което липсва в архива - б.п.
1 Става дума за млада жена в Москва, която по това време е бременна - б.п.
* В Словото си Учителят Беинса Дуно нееднократно потвърждава този срок, но най-ранните си беседи говори и за 17 милиарда години – б.п.

Няма коментари:

Публикуване на коментар