138.1985.09.15 Ина и Хайнрих в Прусия

Книга 6

15.ІХ.121(1985)г.

София-Изгрев

ИНА И ХАЙНРИХ В ПРУСИЯ

ЖЛО / АСИ (Онтиел) и ВП

Прускиня на фона на пруско градче

          Прусия, 1857г. Средата на века там също носи принципи и веяния на свободата. Чистият студент по право Хайнрих срещна в едно кристално есенно утро чаканата от няколко години своя братовчедка Ина, с която са израсли в замъка на Готфрид - неговия чичо. Пред очите му, през цялото време на неговото пребиваване на юг, в сърцето му е само тя – прелестната, малка Ина! Потоците, цветята, планинското сияние на ледниците, волният писък на алпийските орли - всичко това е запечатано дълбоко и неизличимо в сърцето на младежа, отишъл да учи по желание на родителите си.

          Хиляди привличания, истории и историйки, щастия и разлъки стават постоянно по света, но връзка като вашата, в която има и кръвно родство, не се разтрогва лесно. В миналото, братовчеди често се женеха. Това щеше да се случи и с вас, ако фината и миловидна кьолнска девойка Кирхен не беше пленила сърцето на Хайнрих, поради което той престана да ти пише. Тогава той беше на 16, а ти - на 14. Влюбеността му не беше особено дълбока, но промяната - новото, криещо съблазън и чар, - естествено, отвлякоха сърцето му. А ти беше много привързана към него. Молитвите ти се състояха само в едно: “Боже, запази Хайнрих, Господи, върни ми Хайнрих!”

          Случаят измести образа на Кирхен с нов обект на преклонение и поезия... Пеперудата не може да пърха над едно цвете сàмо... Ти тогава беше чинно, скромно и плахо немско девойче с колосани яки и дантели, постоянно обучавано от благонравни пастори и моралисти в “пътя на добродетелта и вярата”. Това обаче не се нравеше особено на живото ти сърце и всички можеха да видят как дяволито и весело скачат очите ти по време на молитва в църквата. От тебе струеше прекрасно и чисто онова, което не могат да търпят пуританите - непосредственост и спонтанност.

           Заминаването на Хайнрих беше добре дошло за баща му, понеже той кроеше много по-амбициозни планове, а майка му тогава беше сегашният му баща (новия). “Плондер” – така го наричаха тогава. Разумът и пресметливостта му не попречиха великолепно да се оформи неговият аристократичен корем. Съдбата още тогава си послужи с баща му, за да ви раздели, тъй като той презираше “провинциализма” на съпругата на брат си, т.е. твоята тогавашна майка. Ролята на прокурор в големия областен град правеше персоната му особено важна и вдъхваща страхопочитание, така че само децата на еснафската прослойка си позволяваха отдалече да му подвикват: “Плондер!”...

          Аз се спирам на последното прераждане, когато бяхте заедно на земята, понеже там се крие една тайна, обясняваща най-точно сегашния ви брак. Ролята на пренебрегната хич не се хареса на Ина и тя, напук на природата си, просто от мъка и отчаяние, се ожени за много по-възрастен от себе си, по настояване на родителите си. Народи му 7 деца, от които останаха 5. В този си вид ти се мразеше много, но вече нямаше друг изход.

           Преживял ред остри перипетии и разочарования, Хайнрих се върна един ден у дома. Пред него се очертаваше пустият живот на светската кариера, а той бе живял с теб тъй прекрасно и романтично сред полята и горите на Прусия! Ти обаче не беше вече същата. Макар пред теб да зееше вече пропастта на семейното разплуване, твоята здрава селска жилка от страна на майка ти те бе подмладила през последните 2 години, понеже ти се посвети на децата си страстно и ги водеше навсякъде, предимно сред природата. Премести се на село при родителите на майка си, което означаваше практически развод. Отнеха ти най-голямото момче, понеже трябваше вече да бъде обучаван, но останалите ти все още можеше да отстояваш, защото бяха още сравнително малки - раждаха се през година, а имаше и близнаци.

           Тогава те спаси само едно - здравото ядене. Наричаха те “селянка”, както чичо ти обичаше да казва на майка ти, понеже ядеше с неподражаем апетит. Това те направи сексапилна до немай къде, та когато Хайнрих се върна, се хвърли в обятията ти като удавник. Обаче с това и започна вашата истинска и голяма любов. Предишното не беше толкова силно, че да възпре любимия ти от романтичните му приключения. Можете да си представите с какво настървение се любехте по плевници и поляни, понеже все още се криехте от баща му и благонравния ти съпруг. Тогава усетихте съдбоносното си, мрачно бъдеще - бременност, несгоди, изпитания. Вбесен, бащата на Хайнрих, разбрал за провала на сина си по всички линии, се принуди да потърси помощта на доносници и съгледвачи и да доведе новостта до знанието на мъжа ти. Последният обаче беше твърде зает с пикантната си кухня и вече ходеше на лов само с карета, защото не можеше повече да се качи на кон. Напротив, Хайнрих беше станал като струна, не само от еженощните и многочасови срещи, но и поради нервите му, които вече не издържаха на такова изпитание - на заплахите от страна на баща си.

          Най-после дойде и развръзката: “Плондерът” го лиши от всички наследствени права и от наследство. Останалото се реши от само себе си. Ти поиска да се разведеш официално с мъжа си, който сам се чудеше седем ли са точно децата му или осем, и през последните години нито помнеше точно имената им, нито би могъл да ги разпознае по-добре от 70-те си хрътки. Това се усилваше от факта, че въпреки предишните си бракове, той нямаше деца от тях, което го караше да вярва на слуховете, че и тези не са негови. Природата ви беше събрала да родите осем, наистина, убити от вас, двамата, крепостни селяни в едно ваше предишно прераждане.

           Най-после ти бе принудена от областния съд, който постанови да бъдеш закарана под стража в замъка на “ловджията”. Амбициран от пияниците - графове и барони, - той ти направи още едно - осмото, което беше наистина негово, както и другите. Ти обаче се влюби безумно в последното си дете, понеже за тебе и Хайнрих беше абсурдно да мислите, че след всичките месеци бясна, тайна любов, ти не си забременяла именно от него. Иронията на съдбата предвиждаше Хайнрих да бъде неспособен да има деца, но това вие не го знаехте и вярвахте, че детето наистина е ваше.

          Мъжът ти абсолютно не го беше еня нито за децата, нито за тебе. Понеже, той се беше хванал на бас с пияниците, че още има мъжки качества, се хвана на въдицата на баща му на Хайнрих да те върне под конвой и да те заключи в една кула на замъка си. През всичките 9 месеца на твоята бременност ти беше заключена и не можеше да помиришеш нищо друго, освен етажа на самотната си кула. Той те наглеждаше, както се наглежда угоявана пуйка, и водеше със себе си пияните барони и графове, за да видят, че ти расте корема... След като се сетиха да извикат акушерка, която да удостовери, че не слагаш нещо отдолу, той спечели баса и в двора му влязоха още 50 най-отбрани хрътки...

          И така, наистина осмото беше от него, понеже Хайнрих беше природно увреден; но това, което той и другите пияници не узнаха никога, беше как Хайнрих успяваше да влиза през решетките на тесния ти прозорец - почти всяка седмица, през цялото време на бременността ти... Това, че беше бременна, не беше нещастие за вас, понеже вие считахте детето за свое. Хайнрих, изцяло лишен от средства след проклятието на баща си и лишаването от наследство, не искаше и не можеше да прави нищо друго, освен да чака нощта в една съседна мелница. По-късно той стана офицер, въпреки правото, което бе завършил, тъй като баща му, като виден юрист, му беше подлял вода навсякъде.

          Когато ти роди, примирението ви се превърна в твърда решимост да бягате. Точно поради това Хайнрих замина, за да се назначи и да подготви почвата; обаче това беше една химера. Баща му хич не искаше да го изпуска от ноктите си, понеже той го “спасяваше”. Само Хайнрих си знае как успя да му убегне от погледа, когато се маскира като глухоням в мелницата. Баща му претърси всички графства и херцогства и помисли, че някое нещастие може де се е случило. Другите ти деца, вече предадени на надеждни гувернантки и възпитатели, все още имаха достъп до тебе и ти не ги лишаваше от своята обич, но Зигфрид - осмият - беше вече всичко за тебе.

          Една бурна нощ ти напусна имението на мъжа си, оставяйки седемте си деца на път за едно прашно лобно място, където те очакваше трупът на Хайнрих. Когато баща му узна за неговото появяване, той го подложи на следене най-изкъсо и узна за плана му за вашето бягство. Той организира престъпление, с което смяташе да приключи с причината за отклоненията на Хайнрих: каретата ти трябваше да намери пропастта на един опасен завой. Единственото, което беше необходимо на баща му, бе Хайнрих да чака на уговореното място, а не да се намира сам в каретата. Когато обаче моментът дойде, той не беше предвидил, че кочияшът е преоблечен самият Хайнрих, предвиждащ по интуиция опасността от едно такова бягство. Той се би зверски с убийците, които трябваше да насочат конете към пропастта, но те бяха петима, при това въоръжени до зъби! Спасен бе животът ти и този на твоето дете, понеже тези, които изпълняват поръчка, сега се биеха за собствените си кожи. Последният шанс на Хайнрих бе проигран, поради опитния учител по фехтовка, който пазеше силата си за последната схватка. Като видя накъде клонят нещата, Хайнрих ти извика да бягаш с детето в гората и се би до последни сили. Това те спаси, но той падна.

          Ето, това наложи, приятели, сега да се оженят по любов, понеже тогава не успяха. С В. връзката ви е нова, но не е от това прераждане. Срещали сте се още в Елада, където ти наистина беше хетера. Тогава обаче той те пожертва - ти стана хетера, понеже го обичаше, но той не беше още осъзнал космичната ви връзка. Със смъртта си в Германия, която описах преди малко, той заплати за твоето падение, понеже не всяко отдаване на любовното свещенослужение е благословено. Ти не стана хетера по призвание, а от отчаяние.

          Никога не трябва да се забравя, че през вековете остават няколко много силни връзки на всеки един от вас, които трябва да се разрешат благоприятно и правилно. Привързаността на В. към тебе сега иде именно от този богат извор - вашата неконсумирана през вековете връзка. При това, ти премина през няколко тайни духовни школи, поради което и сега си длъжна на душата му, получаваща чрез тебе просветление по някои въпроси. И той е чиста и високо духовна личност, обаче той има да ти отваря едни светове, а ти на него - други.

          Пазете се обаче от заблудата, че съществува само една сродна душа. Не става дума за единствената, която се среща много рядко на Земята, защото сродните души са няколко или много - и линията на личните сърдечни връзки през вековете в никакъв случай не е само една. В това е и причината за вашите прераждания и възраждания: поемете ли пътя на илюзията, че линията е само една, преражданията продължават; приемете ли, че те са много, но без да ги сблъсквате в съзнанието си, тогава можете да приключите с този урок. Не става дума за сексуална връзка с всичките или няколкото сродни души, но за пълнатасвобода на личността да общува с тях. Изневяра не е възможна при наличие на абсолютна хармония и пълно сродство между две души, но липсва ли това, то нуждата от духовна или физическа връзка с други не е изневяра.

Понятията ви са объркани, но сърцето ви никога не се лъже. То си има свой език, то се разтупква или боли, но с истината несе разделя! С истината за любовта не са наясно дори божествата, така че правете каквото можете да правите и не се безпокойте чак толкова много: важно е малкото, което сте осъзнали, а не многото, което сте объркали.

           Промяната беше неизбежна и нещата, които ще произтекат от нея, са за добро. Най-важното е да чувстваш свободата в сърцето си. Предприеми следващите стъпки, с пълното съзнание за верността на вътрешния си глас. Когато свързвам двама, не значи, че няма варианти за развитието на тяхната лична съдба.

          Няма да минат и три месеца - сами ще разберете още по-ясно накъде трябва да върви пътят ви.