събота, 8 октомври 2011 г.

1034.1998.06.06 Стрелките са 3 или 4

Книга 30


6.VI.134(1998)
с.Церова кория, Великотърновско

СТРЕЛКИТЕ СА ТРИ ИЛИ ЧЕТИРИ
(всемирната любовна мандала)

ЖЛО Р.М.

Без Бог като Жена и Мъж, без мандали с любими души нямаше да има звезди по небето, нямаше да има нищо.

На 23.05.134 г. - писмо от Р. до п. Това, че му пише на "Ти" с главна буква, не е редактирано. Най-вероятно, това е от благоговение пред Този, Който диктува единенията. При опит за "оправяне" на тия думи (да станат с малка буква), Някой се възпротиви категорично. Напомни, че всички ние сме Той, колкото и персонално да сме малки и грешни, и че отношението на тази приятелка е свещено. Това било белег на Второ Пентагрално Посвещение (Седмо, броено от началото), при което виждаме Божественото не само в Учителя, ако сме Го разпознали в последното Му въплъщение на Земята, но и в неговите Птици от Ятото. В такъв случай, дори и да говориш на буболечка, то ако в нея видиш Божественото, ти се обръщаш като към Бога.

 “Привет, Приятелю!

            Пиша Ти с огромно притеснение. Знам, че имаш безкрайно много работа и не искам да те ангажирам и безпокоя, да те притеснявам и отделям от Твоите дела. Е, престраших се. Правя го по настояване на приятели. Те смятат, че ще Ти бъде интересно и ще се радваш да чуеш това, което им разказах. Става дума за един сън. Описвам го подробно (доколкото може да се опише), тъй като всеки знак, навярно, е символ. На 14.05.134 г., четвъртък, сънувах:

            Действието започва да се развива и завършва в офиса на "Авалон" ЕООД (островът на блажените жени, за който мечтаели и към когото се стремели всички мъже, според келтската митология), където работех преди, на улица "Пиер Дегейтър" №4, бл.1,ап.12. Обширен и луксозно мебелиран офис. В големия салон са много приятели, пълен е. Тече някакъв празник. Вдига се шумотевица. Никой обаче не забелязва какво става в коридора. Пред масивното огледало е поставено легло, подобно на тези, които ги има във всеки лекарски кабинет. На него Ти си легнал на дясната си страна. Аз съм коленичила плътно пред Теб. Облечени сме. Изпитвам невероятно усещане, което не мога да сравня нито с оргазъм, нито със сливането на две души. Различно е. Преживявала съм го и друг път – насън и наяве. Всяка клетка вибрира, вибрацията се предава на цялото тяло и в пространството. Невероятна сладост и блаженство.

            Какво става после? Ти се изправяш леко, и отляво надясно, от кръста нагоре, се разтваряш и се появяват две глави без коса – твои глави, обръснати. Едно тяло с две глави. Аз, с невероятно спокойствие и усмивка, като се ли точно това съм очаквала, протягам ръце към Теб и безкрайно благо казвам: "Я сега да видим коя е добрата и коя – лошата?..." Хващам първо лявата, поглеждам те в очите – сини, такова синьо, чисто и дълбоко не съм виждала наяве – и заключавам: "Тази май че е 

лошата..." Оставям я и вземам дясната, с думите: “А тази е добрата.” В същия миг с двете си ръце събирам двете глави в една и изричам: "Не, не. И двете са добри!" Появява се отново Твоята прекрасна глава, вече с коса. Движенията ми са много меки, плавни – като че ли ръцете ми плуват във въздуха; гласът – също. Още насън ми правят впечатление мекотата и лекотата, като че ли извършвам свещенодействие.

            После Те хващам с дясната си ръка – здраво и топло, много силно усещане за сливане на дланите. Вече сме в кухнята, но как? – Аз съм изправена и стоя върху краката си, а ти си в хоризонтално положение във въздуха – по корем, с главата напред, на височината на кръста ми. Съжалявам, че не мога да го нарисувам. Вярвам, че го виждаш. Получава се кръст. Пред нас, на подобно като гореописаното легло, седи С. Поглеждаме го и литваме – през стените. Те всъщност като че ли се стопяват. Озоваваме се пред блока, но високо горе, откъдето виждаме в ниското много ж.п.линии – прави, елипсовидни и във всякакви други форми. Там действително минава една железопътна линия.

            Летим. Летим все в тази много странна поза: аз – вертикално, а Ти – хоризонтално. Летим с такава скорост, че усещам свистенето на вятъра в лицето си! И друг път сам летяла насън, но директно нагоре или спираловидно нагоре. Сега посоката е напред и нагоре.

            Прекрасно порене на въздуха и вероятно с векове, защото изведнъж под нас се разкрива град. Средновековен град. Хората са облечени в черно, тук-там с бели яки. Пазар. Виждаме сергиите. Усещаме оживлението. Чуваме разговорите. И се приземяваме. Но как?

            Стъпвайки на земята, аз вече съм жена, облечена в черно като всички останали, със забрадка на главата. По нищо не се различаваме от хората наоколо. Ти си дете – едно малко момченце в черен костюм и с каскет, който като че ли ти е малко голям, тъй като от него не мога да видя лицето Ти (досущ като децата от ретроснимките). И пак тези ръце! Хванала съм те здраво с дясната си ръка, с цялата длан, усещам топлина. 

Всъщност, така хванати се приземяваме, тъй като през целия сън не сме се пускали. Поглеждам надолу – и ти си толкова малък и дребен, че виждам отгоре само каскета ти. Усмихвам се и казвам толкова ясно и отчетливо: "Мамина кукла златна!", че се стряскам насън...

            После, в сегашния си вид, сме пред вратата на офиса. Всички приятели, подредени на опашка, което много ме учуди, бързат да пътуват за някъде. Натоварили са се с багаж. Щастливи са, че сме се върнали и ще могат да си вземат довиждане с нас. Аз пък съм още по-щастлива, защото татко – не знам откъде се появи – решил да не пътува и остава с нас.
            Събудих се. Сега си спомням, че първите ми движения след ставането бяха няколко кръгчета из къщата – като пиян аероплан – и повтарях непрекъснато: "Летяхме, летяхме!" – макар че това не е първият ми сън, в който летим. Исках всичко да ти разкажа веднага. Наистина, цяла сутрин летях, докато не се приземих за четвъртия час в едно 124-то училище…

            Всъщност, това е един от стотиците, а може би вече хиляди сънища с Теб. Не мога да ти разкажа всички. Само две думи за последния: Посрещаме изгрева на моята тераса. Под огромното огнено слънце се е простряло невероятно, безкрайно пано, върху което се сменят четирите годишни времена – в такива картини и багри, за които дори и в нашия език не мога да намеря слова. А от един кръг, втъкан в самото пано, устремно и вихрено излизат коне – един след друг, коне с хора. След всичко това Ти влезе в стаята, седна зад бюрото и каза, че пишеш сценарий за филм…

            И последно. Не си спомням дали беше в деня с летящия сън или на следващия, но се случи следното:
            С касетофона съм си легнала в кабинета-спалня. Слушам осияния – съсредоточена, унесена и отнесена. Изведнъж усещам раздвижване на въздуха в стаята. Сепната, поглеждам към вътрешната врата. Виждам те в цял ръст. Усмихваш се. Ти знаеш ли за това Твое посещение – или аз продължавам, бавно но сигурно, да полудявам?.. Всеки ден стават невероятни неща, и ако започна да ги записвам, има опасност да се превърна в трети Паисий...

            Ще се радвам да чуя и прочета тълкования за пътешествието ни на криле без крила. Разбира се, ако ти желаеш това и не попречи на личните Ти планове.

            С хиляди извинения за безпокойството
Р."

20,45 ч.
 В преживяванията на приятелите и на някои хора, които за пръв път се приближават към нас, извира такава дълбочина и разнообразие, такава необикновена красота, че ние можем спокойно да твърдим: школата никога не е прекъсвала! Наистина, субективният елемент е решаващ, защото всичките уроци, възторзи, екстази и полети, всички осияния, възнесения, действа, изцеления и блаженства биха били невъзможни без двата основни фактора: изборът на Учителя като свой и единствен Учител и обичта между учениците Му. Без Второто Посвещение – разпознаването на Учителя като последното въплъщение на Бога на Земята – и без възвръщането към Ятото, всички тия преживявания биха били откъслечни, спорадични и с много по-малка степен на познаваемост и истина. Вече се натрупа огромен материал, който трябва да се изучава. Трудно е да се каже кой е "вторият Паисий", ако имаме предвид писмото на Р., но въпреки неспирното четене на касети и писане, материалите пред нас са цяла планина. И в момента се нарушава - за кой път - една забрана за писане… Очакваме разказите на още приятели, един от друг по-обширни и удивителни, в които така наречените "сънища" и "съвпадения" са до такава степен синхронни, че вече никой не би могъл да твърди, че всичко това е само плод на фантазията и взаимната ни симпатия. "Великото Училище на Живота" не виси само по стените ни като три букви в изображението на пентаграма, но действа с пълна сила – и ние сме едни от щастливите съученици в него.
            Привилегията да можем да изучаваме като българи Словото на Бога в оригинал ни дава такива предимства и ни възлага такива отговорности, че ние се озоваваме в центъра на един световен процес, който може да бъде оценен само от бъдещите поколения. Единствено българин, който не е бил потопен в кристалните дълбочини на това Слово и не е възлизал чрез него в необятния простор на Вселената може да се задоволи с някое по-елементарно превозно средство от друга духовна школа, каквито сега се рекламират на всеки ъгъл. Всъщност, Учителят действа навсякъде без изключение и не е ограничен в една космическа или земна общност под названието "Бяло Братство". Във всяка държава, във всяка група, във всеки дом и всяка душа, където царят мир и любов и всеки се надпреварва да се дарява с всички сили на другите и да се възхищава на чуждата истина като на своята, действа пак Той – нашият Учител. Който мисли, че Учителят е Петър Дънов или само някой много напреднал дух в йерархията на небесните сили, трудно ще разбере едно такова твърдение. Затова, ние описваме всички тия наши преживявания и молим постоянно най-добрия ни Приятел Елма, т.е. Христос или Учителят, да ни ги обяснява, предимно заради приятелите от Ятото – душите, които са страдали достатъчно много, за да не питаят повече никакви илюзии, че е възможно някакво духовно или лично щастие извън Ятото. То е разпръснато по цялата Земя и Вселена и няма нищо общо с някакво локално общество, секта или църква. Всеки човек по света, който разпознава Учителя като Единствен и Множествен и предоставя безкористно всичките си сили и средства за процъфтяване на Неговото Слово и Дело и не очаква нищо за себе си, е член на нашето безсмъртно Ято, което не се е разделяло никога през вечността.
            Толкова по-голяма е радостта и щастието, когато срещаш по пътя си особено близки души, за които роднините, приятелите, любимите и съучениците са на преди всичко хората от Ятото.
            И този път, веднага след получаването на настоящото писмо за поредния полет на съученици в Космоса, дойде импулсът да се отвори напосоки първият попаднал том беседи от Учителя. Най-силното преживяване в така наречения "сън" на Р. е летенето на двамата под формата на кръст или перпендикуляр, който представлява и буквата "Т". Ето на какво попадна левият палец при отварянето на този том, когато бе зададен въпрос за писмото:

            "И тъй, мъже и жени, като гледате буквата "Т", в кое положение ще поставите жената и где – мъжа? Някои искат да поставят мъжа и жената дето не им е мястото. Най-напред трябва да си съставите понятие какво нещо е мъжът и какво нещо е жената – и тогава да ги поставят на мястото им. Горната черта е мъжът, а долната – жената. Жената е човешкият живот, който влиза в материята, за да извлече необходимите сокове." (т."Аз ви избрах",стр.34 , б. "Труд и мъчение" от 4.03.1920 г.)

            Тази вечер чудната тишина на това уединено място бе нарушена от силна музика на веселящи се хора в една близка селска къща. В един момент, пишещата тези редове си е казала вътрешно: "Ако сега спре музиката, Елма иска да продължим Контакта." – и музиката спря в същия миг! Нещо я отряза като с нож и не се чуха повече никакви шумове и гласове. Много по-късно тя пак гръмна – в секундата, когато нашият Контакт завърши.
            Сега искаме да отбележим един факт, който има отношение към стереологиката и към нашата бъдеща "Диалектическа Енциклопедия на Словото", в която класифицираме мисли от Учителя по тези, антитези и синтези, за да се пресече всяка възможност от сега нататък някой да се гаври с Учителя и да разпространява серии от цитати, представящи Учението в изопачен вид. Засягаме тук тази тема, понеже в случая с буквата "Т", под линия в цитирания том, се споменава беседата "Съчетанието" от 3 май 1917 г. и се изнася точно обратното мнение, пак на Учителя, за същата буква: там вертикалата е мъжът, а хоризонталата – жената. Излишно е да обсъждаме безсилието на елементарния ум пред стотиците подобни "противоречия" в беседите.
            Сега искаме да Го запитаме и с холизация, ако Той е съгласен да ни отговори тази вечер, какво може да значи това трето положение на мъжа спрямо жената, което е описано в писмото на Р.: там буквата “Т” е извъртяна на 90 градуса, при което жената е вертикалата, а хоризонталата е мъжът, обърнат с лице надолу, и то с глава на височината на слънчевия й сплит.

7.06.134г. 00,47ч.
 – Съществуват множество различни форми на индивидуално, бинарно и групово летене. Някои от вас вече са се уверили в това. В случая вие единствени можете да летите в една неизследвана вселена, за която се изисква именно такава поза: братът хоризонтален, с лице към земята, а сестрата – вертикална. За съжаление, не може да се разкрият повече подробности от тайния живот на Школата, тъй като ощастливените този път трябва да преживяват, а не да си обясняват нещата. Обяснението не дава нищо – все едно на глухия да обясняваш Деветата симфония на Бетовен. Онзи, който иска да лети, се самоопределя – старата приказка за мухата и пчелата. Който си избира мухи, ще лети след мухите и ще лапа мухи, а който иска да яде и да раздава мед – да си прави сметката.
          В това съчетание, което описва Р., полетът е половинчат, макар и пръв и единствен в историята на летенето.

След думата "половинчат" лампата изгасна, а един от нас, без да иска, откачи закачалката от вратата. Седмото число ли днес си играе с нас – или Елма пак онагледява урока Си?
               
 - За пълен полет се иска още един елемент – една трета душа, без която силата ви няма да е регулирана. Тази душа се бави и не се явява на училище, въпреки че е определена и избрана. Ако не дойде в час до три месеца от сега нататък, ще пратим пак един от вас там, където се интересуват повече.
По другите въпроси – утре.

8,45ч.
 – Мимоходом искам да отбележа два факта, преди да се спрем на подробностите. В небето двама са заедно, когато се сънуват, а не когато са в едно легло. Вързаните на едно легло се сънуват най-малко; а когато се сънуват, са гуша за гуша… За всяка група от души има различни периоди на дистанция, когато има шанс да се засънуват. Но ако не се събират понякога за кратко време, те не са в състояние на небесно приятелство и съпружество. Ако се върнем към науката за небесните и бесните, то всички знаят, че небесните повече отсъстват, отколкото се допират, а бесните – обратно. Изключенията са много голяма рядкост и са по пряката воля на Бога. При това, има и закон за разредяване и сгъстяване на честотите. Ако си попаднал в период на сгъстяване и някоя сродна душа не усети това и отсъства, то няма как да заработи двигателят, без да се задави. И обратно: при нуждата от много редки срещи физически – понякога веднъж на десет или сто прераждания, - решиш ли да си "дупе и гащи" с някого и изпълниш ли го, то наакването е неизбежно и ще падне голямо вайкане и пране… В други случаи моментът за приближаването е настъпил, но някой отделя тревожни сигнали поради дългото отсъствие на другия или по някаква друга причина. Тогава Небето разтяга честотата и чака тревогата да се успокои, тъй като в състояние на осъждане и тревожност, на изисквания, се зачеват и раждат недъгави деца. Външно тези видими или невидими деца може да изглеждат нормално, но това е само временно. Рано или късно те започват да произвеждат силен шум в Битието, вместо нежен звук и хармония. Такъв ще се качи на мотоциклета и ще го надуе докрай, въпреки че се намира в населено място. Ще надуе радиото и телевизора си докрай или ще чатка с домакинските си прибори и съдове до припадък точно тогава, когато някой вкъщи спи или приема ангели. Такива деца са незаконно родени от гледна точка на Вселената и Бог не им обръща внимание. Обръщат им внимание само Кармата и клиническите психиатри на Космоса, които са им поставили шумова диагноза.
          Но има и "тихи води", които вдигат страшен шум и паника с мъката и недоволството си, с постоянната мисъл за себе си. Те се разпознават по това, че когато близкият се отдалечи, тъгуват, не се радват. Това е човешко, и по тази причина подлежи на лечение. Повечето хора не разбират, че колкото по-голяма е тревогата и осъдителството, толкоз по-голямо напрежение създават, и това налага разредяване на честотата. Свръхтревогата е постоянен взрив, който предизвиква свръхраздяла. Вътрешната тишина и спокойствие, наред с мисловното благодарене и благославяне, са най-мощният магнит, привличащ и най-недостъпните любими. По-могъщо е в това отношение само едно тайнство: да се отдадеш на някого, който има нужда от тебе, ако това е волята Божия. Този акт привлича любимия моментално! Но и тук има още тънкости: ако правиш това, защото знаеш тази тайна и мислиш, че ще привлечеш по този начин онзи, за когото жадуваш, законът не действа. Трябва да се отдадеш на другите и на волята Божия с цялото си сърце и душа - все едно, че пред теб е любимият ти. Ето това ние наричаме "Любовта като принцип", а не някакво абстрактно обичане. В този акт взима участие цялата Вселена - всички разумни същества, които са завършили своето развитие и сам Бог, който е Любов за просещите и за неумеещите да си изпросят, а не за ситите и заетите.
          Но има още един закон: законът на очакването. Който очаква с мъка и напрежение, обладан от конкретен образ, Небето и адът правят всичко възможно да се отлага, да не се състои срещата. Няма по-опасно нещо от среща, дошла след тревожно очакване! Истинското очакване на Невестите Божии се отличава с такава вярност и преданост, че те му служат с радост и щастие, раздавайки се на по-бедните. Същевременно, не се оставят да бъдат хванати от някого или те самите да се закачат поради чувство за самота, дълг или "напразно" очакване. В много случаи слабите се уморяват и се завързват здраво за някого, при който се чувстват успокоени. Няма такова нещо! Това е само привидно спокойствие, което се нарича вегетиране. Истинското очакване е да месиш постоянно хляб и да го раздаваш, но когато дойде Най-Главният – да затвориш хлебарницата и да останеш насаме с него. Колкото и да чукат и тропат отвънка, ти си вече другаде – там, където се създават светове! Ако при това положение вдигнеш телефона или се обърнеш за миг към вратата, Любимият си отива и няма да се видите скоро. Това се нарича "Закон за очакване и посрещане на Божественото".
 И ако си изпълнил всички брънки на Предаността до последната и пребивавате с Любимия в неизказано щастие, но не посрещнете заедно Учителя, когато чука на вратата ви, то знайте, че дружбата ви ще се разсипе на прах и ще изтече като мътна вода в небитието. Няма такова нещо, сродна душа да не обича и да не разпознава Учителя ти! Не си правете илюзии, че сте срещнали Принца или Принцесата, ако не се интересува от Словото Божие. Във всички останали случаи може да се раздавате на глухи и слепи души – но донякъде. С пъплещите същества Любовта общува с периферията си. Основата, центърът ù си остават девствени за Любимия.
          Сега, да обърнем внимание на някои подробности, описани в писмото на съученичката ни. И Аз, Който ви говоря, се уча повече, отколкото проповядвам, защото произлизам от Бога, а не от антипода Му.
          Какво значи брат ти да лежи в преддверието на Авалон, на дясната си страна върху лекарско легло, а ти – сестра му – да си плътно на колене пред него? Това е цяла епопея на символогията! За да попадне някой на Острова на блажените Жени, трябва първо да бъде успокоен и прегледан. Той лежи надясно, защото вече е преминал фазите на ретроспекцията и забравата – лежането наляво и лежането на гръб преди заспиване. Сега се занимава със самовнушението и контакта с духовните и Божествените служители, които се занимават с него – лежи на дясната си страна. Мòли се: "Господи, и вие, всички Божествени и духовни същества, заедно с всичките ми центрове, клетки, органи и най-мънички служители-божества, които сте се пожертвали, за да живеете в моето тяло! Моля ви, подмладете ме, за да мога да служа на Бога както трябва. Аз ви изпях преди малко песента на Учителя "Ще се подмладя" – и накрая ще ви я изпея отново. Помогнете ми, за да се издаде тилът ми – да развия своето самоуважение, да се боря мъжки за отстояване на истината, която нося със себе си от далечните светове. Помогнете ми да развия и брадата си – да правя повече физически усилия, да не се изоставям – да излизам навънка и да се движа нагоре и надолу от ранна утрин до десет часà сутринта; да работя в градината, да се занимавам с упражнения и физическа работа; да не се давам да хора, сили и настроения да си играят с мене както си искат. Нека всяка събота и неделя и почти една трета част от годината да прекарвам високо в планината, както правеха най-добрите ученици на Учителя, без да се откъсват от трудовите си задължения. Помогни ми, Господи, заедно с всичките Си служители, които си помолил и определил да ми помагат, да стесня и върха на носа си – да приема труда и мъчението за основа на живота си и да завършвам в съвършенство всяка започната работа, преди да съм започнал друга. Нека се науча да не сменям обектите на своето внимание и местата, където живея, така често, както досега; да остана някъде поне седем години, а после и 14, 21, 28. Да не бъде удоволствието, измислянето и фантазията повече мой ръководител, но чувството за отговорност и пълното съсредоточение. Помогни ми, Господи, и да се ороси темето на главата ми и да възвърна гъстотата на косите си както на младини. Научи ме как да поддържам фигурата си в изрядно състояние. Изпъкни и горе челото ми още повече, за да бъде абстракцията и логиката по силна у мене, отколкото художеството. Усили веждите ми, излекувай ме от всичко останало, което ме прави да бъда далече още от образеца на Твой възлюбен син и ученик." (Тази молитва важи само за хората, които имат точно тия проблеми – б.п.)
          Но всичко това и още много други работи, които хората дори и не подозират, може да бъде извършено само в кабинета на Авалон. В кабинета на Авалон лекарки са само Блажените Жени. Няма друг лекар и целител, по-велик от Блажената Жена! Даже сам Господ-Бог не може да изцелява по-пълно и съвършено, ако не слезе при някого под формата на жена. Тия, които Му се молят и надяват като на абстрактна категория или старец с брада, ще има още много да чакат.
          Коленичилата жена – това е най-висшата форма на Бога на Земята, тъй като Бог на Небето е сила, а на Земята – благоговение. Който няма благоговение, той няма Бога в сърцето си. Да припаднеш в свято благоговение пред ближния си, когато има нужда, това не значи само да се молиш за него. Най-висшата форма на благоговението, т.е. на Бога на земята – това е приласкаването. Да приласкаеш нежно и ненатрапчиво всяка душа, която има нужда от тебе – и то по начина, по който има нужда, - това е най-висшата работа на Бога на Земята, когато се осъществява в най-съвършения Си вид – като жена. Да познаеш Бога като Учителя – това е Второто Посвещение на ученика. Над него има още три ученически посвещения. После следва центърът на пентаграма – посвещенията на Учителите. Най-високото от тях е Учителят да прояви Бога в Себе Си като Жена – последното и най-съвършено творение на Бога – и да застане на колене пред ученика. Това е такова велико смирение на Баща ни под формата на Любима и Майка, че проповедници и пастори има да изтъркат още много подметки, докато стигнат до същността му. Да си представиш, когато пред теб стои или преминава сестра ти, че това не е сам Бог в Своята най-смирена и съвършена форма, това значи да си още недъгав духовно, колкото и богословски факултети да си завършил. Изключителният шанс на Адам да може да съзерцава Създателя си в най-прелестната Му форма – Неговото последно творение – и да има привилегията да се разговаря лично с Него физически и дори да Го докосва и да бъде приласкаван от Него; Сам Бог да стои на колене като Жена пред по-несъвършеното Си създание – това е тъй изумителна мистерия на Битието, до която и най-висшите гурувци, адепти и посветени с каверна от дявола няма да бъдат допуснати никога!
           Най-грозната каверна от дявола е слепотата за Бога на Земята, когато Той се преструва на по-слаб пред мъжете, въплъщавайки се като дете или жена.
След грехопадението, почти всички жени живеят в страх и неведение, забравяйки, че са Бог. Ще Ме извинят братята и "братовчедите", но когато слизаме като мъже на Земята, дори и ние, елохимите, сме като Господа в криво огледало - ангелите ни се смеят… Чудни са тия жени, които ни харесват в тая форма с косми, бради и мустаци... Господ остави човека недовършен, когато го създаваше, защото в един миг Му проблясна съвършеният му вид – формата на жената. Като го остави недовършен, той си остана такъв – мъж... При разделянето на половете, Първата Жена си остана Бог, а втората се създаде от реброто на едно непълноценно същество, което се мисли за нещо повече от Жената, т.е. от Бога.
Тази втора жена ще я разпознаете по това, че тя постоянно се суети и безпокои за нещо. Като част от запъртък, тя почна да търси закрила и сигурност от запъртъци, а не от Бога. Но дори и Ева има частица от Бога, защото понякога тя се усеща като Жена, а не като запъртък. Тогава престава да бъде безплодна и започва да плоди Разпознаване, Благоговение, Преданост, Гальовност и Приласкаване. Бог пък тогава се прави на мъж, който има нужда от всичко това... Цялата тази пиеска, в която Той се е раздвоил и играе мъжката и женската Си роля, е с единствената цел духът и душата отново да се съберат, да се помирят и заживеят щастливо.
Всяка двойка или нейна степен, която Му съдейства в това отношение, извършва най-истинското богослужение, което кара да танцуват вселени! Вече ви е казвано, че сатанинските религии съвсем правилно не допускат жената да бъде свещеник, тъй като Бог е взел мерки тя да не се осквернява. В Храма на Бога – цялата разумна вселена – всичко живо се люби и така служи на Бога своето богослужение; а в храмовете на Сатаната това е забранено и забравено и любовното възклицание е заместено с каканижения и външни тамяни. При това, там жреци и вярващи са опаковани с фереджетата на Сатаната, които покриват Бога – голото тяло. Бог обаче се радва и на това, понеже така те скриват телата си, обезобразени от този вид "поклонение" и "богослужение"… Това е така, защото те обърнаха надолу с главата всички най-свещени български и славянски думи и забравиха напълно тяхното истинско значение. Какво значи "благоприличен"? – Да приличаш на Благия Дух, на благия човек, а не на скованите и студени жертви на безлюбието. Какво значи "благодарен"? – Да даряваш благост, сладост, сладчинà, а не нещо друго. "Благост" значи и "благост", и "благ гост" - и пр. Така вие сами ще възстановите първоначалното, Божествено значение на магическите български думи, започващи с "благ" – името на самата Благария.
Оставям ви за ново домашно: благовъзпитан, благоговение, благодат, благоденствие, благодетел, благодеяние, благодушен, благонадежден, благонамерен, благонравен, благопожелание, благополучен, благопристоен, благоприятен, благоразположен, благоразсъден, благоразумен, благороден, благосклонен, благословен, благосъстояние, благотворител, благоусмотрение, благоустроен, благочестив, благувам, блажен.
           Епизодът с двете глави е пространствено изображение на онзи театър, който играе всеки Следовател или Защитник от Бога, натоварен да проверява душите на вкус. Двуглавието, т.е. колебанието се използва с успех, когато искате да разберете кой как реагира. Двуглавите демони и хора обикновено са лъжци, но когато посветен се натовари с пантомимата на колебанието и раздвоението, много души започват да реагират ядно и язвително, а други почват да се самозащитават или се отдръпват, защото се намират в небрано лозе. Вместо да започнат да го берат, те си отиват или мълчат от ревност, тъй като повечето искат да са единствените берачи. Лозето обаче е толкова голямо, че един берач не може да се справи никога. Аз тоя стил го употребявам с успех и в беседите. Глупавите се изумяват от него, приписвайки Ми непоследователност и противоречивост – и така изхвърлям шкартото навънка. Не ни трябват окултисти и интелектуалци! Истинският интелект прави своя вътрешен избор (int-elect - б.п.) и не се влече по чужди учения и вероучения. Истинският окултист знае, че Тайната и Тъмнината произлизат от Незнайния. Ако са Негови деца, и те искат да останат незнайни. Те нямат нищо общо с левите окултисти, които се занимават със създаване на "имидж" – с лекторства, авторства, хонорари и отрицателни познания. Левият окултист всякога ще ти гадае за нещо лошо, отрицателно, и затова извършва черна магия над подсъзнанието ти - сам предизвиква болестта и катастрофата. Ето защо, такова гадаене произлиза от думата "гадост" и жреците и жриците му биват хвърляни във "външната тъмнина", където има студ и скърцане със зъби.
          Само най-способните и най-добрите, които имат искра, а не ехидна в сърцето си, незабавно или много скоро виждат, че и двете глави са били добри. Да прибереш двете добри глави в една, значи да прозреш играта на посветения и той да ти позволи да си въобразиш, че му помагаш, за да се почувстваш човек, т.е. полезен. Всъщност, главата никога не се е раздвоявала, но е допускала хората, будни или насън, да си съчиняват, че някой нещо не е наред. Приемайки тяхната мисъл-форма, добрият клоун си стои с нея на раменете и им гледа сеира... Той не бърза да им отвори очите, защото не може. Само Бог и страданията могат да излекуват очите на онези, които са болни от раздвояване на образа. Съберат ли го пак в едно, значи вече са се излекували от гордост и обида, от високомерие, и затова са възстановили способността на душата си да променя фокусното си разстояние. Когато пак стане добра като Бога, т.е. неосъждаща, тя почва да вижда нещата на фокус и затова става излишно следователите на Господа да се правят на шутове и на фокусници с две глави.
          Пиеската има и друг прочит. Някои артисти живеят с две глави едновременно: една външна и една вътрешна. В зависимост от ролята и изпитанието, на което подлагат хората, понякога излизат с външната, чернокосата, а понякога - с вътрешната. Тези, които си падат по външната, ще имат една съдба в живота, а които избират вътрешната – друга. Един ден се явява Бог под формата на жена или момиче и вижда, че и двете са били хубави.
          Сливането на четири длани е огненото сливане на души, които са слепи за недостатъците си. Правете това упражнение по-често и ще видите, че ослепявате за злото. В различни форми, ние упражняваме това упражнение и в паневритмията, тъй че имате възможност да го играете всеки ден. То означава и интимна, физическа – биологическа или кръвна връзка. Свързано е с любовта като огнение, зачатие и раждане. Мнозина от вас са били и в кръвна връзка в миналото, затова ви е толкова трудно да не се обичате и обиждате и да не ходите като семейните.
Най-тъжни са приятелствата между предишни любими и съпрузи, които сега усещат сродството си, но не смеят да се върнат вкъщи. Техният дом е тяхната прегръдка, тяхното пълно единение и сливане, но поради хипнозата, повчето от тях не смеят да се отпуснат. Тази амнезия е толкова смешна и жалка в очите на Бога, че той извръща глава да си поплаче, когато двама от вас са били съпрузи в едната стая (миналото прераждане), а като ги вкарат в другата (следващото), се разговарят предпазливо като чумави – от разстояние… Ще отидат и ще се оженят за палача си - на инат – и ще му отдадат всичко най-свято и съкровено, а с най-близкия си ще се разговарят на "Вие"! На почти всички душата ви вие нощем към месечината и се чуди откъде ù идват тлъстините, гърчавините, туморите, раците, ипохондриите и апоплексиите...
           Всичко това, което ви говоря, не е за осъждане, но за размисъл. Едни ще останат да си карат влака в затворена елипса в това прераждане, както децата правят влакчетата си, а други ще изберат онази линия, която идва от сърцето и отива към щастието. А който се е приземил за четвъртия час в своето училище, може да помоли един ден да му поразкажем за Четвъртото Посвещение, в което сега навлиза композицията му. Само в тази страна сродните души започват да се занимават с боготворене и полети, с разширения и Божествени опиянения, с едновременно преживяване на Четирите Космични Времена на Изхода на Агарта, която най-после успя да се издигне до Изгрева. А да наблюдаваш конници (при последната дума отвън изцвили кон, което не се бе случвало досега при престоя ни в Церова Кория и не се случи и докрая – б.п.), излизащи от кръг, и то върху паното на Четирите Космични Стихии – това означава да видиш второто освобождение на Агарта, която някога Учителят освободи от Шамбала. Вие всички знаете, че Шамбала още не е освободена, Агарта сега проби, а Изгревът е още ненаселен. Този сън има и други символични и магични етажи, но ние ще ви ги покажем, когато дойдете пак заедно на училище.
          Питаш брат си и детето си дали съзнателно те посещава денем и нощем или не помни това в будното си съзнание. Ще ти отговоря на това след 23 дни, ако правилно се сетиш кой е третият елемент от Мандалата, която представлявате вие. Той се е въплътил в две личности, които още не искат да бъдат Личности. Лицето става Личност, когато любовта му си проличи, не се скрива; когато някои престанат да скриват от себе си, че са членове на една Мандала и разберат, че повече не могат да живеят без вас. Махалото ще се оживи, вие ще разцъфнете и пòлетите ви ще станат надеждни и постоянни.
"Т"-то ще се върне в първоначалното си положение, ще си възвърне липсващите две монади и ще се превърне в старобългарската излитаща буква на Аза. Именно тя, с четирите си елемента, е четворката, която постоянно ви се мярка пред очите и един ден тя ще се самосъедини в семейна прегръдка завинаги! Без тези две души вие още не можете да излитате правилно и затова се налага друга поза на летене. Ако допуснеш Двете Вертикали, успоредни на тебе, Хоризонталата ще си остане Хоризонтала, но – като се превърне Буквата.

15,46ч.
            Взимам за пример часа и минутата по-горе. Вертикалата знае какво е числото 15 за нея, а 46 е щастливото число на Хоризонталата в това прераждане, както и 64. Часът и минутата на завършването на едно осияние определят условията, при които то може да се реализира. В хронониката на Учителя (наука и практика на магическия часовник), 15,46 означава изгрев на луната при залез слънце, ако вземем домовата система на старото човечество. В домификацията на Учителя изгревът на слънцето е отдясно, а не отляво – и тогава 15,46 ще означава залез на луната при изгрев слънце. И двете системи са в сила, тъй като старият и новият човек в нас са все още здраво преплетени. При всички случаи в хронониката, когато трите стрелки се покриват, се отварят Божествени процепи във времето и всичко най-добро става възможно. Ако се прибави и стрелката на датата, значенията и събитията се обогатяват още повече. Освен това има и циферблати с 24 часа, които дават още по-добри резултати. В оригинала на това съобщение се казва какво става в 1:05, 2:10, 3:15 ч. и т.н.                                                                                        
            При спонтанно отваряне на нов том беседи от Учителя, на две различни места се паднаха още две мисли, директно свързани със съня на Р. и осиянието:
        "Под "перпендикуляр" разбирам резултат, проява на Живота. В тоя смисъл, ние знаем само един перпендикуляр – към Бога, отдето изтича Животът. Отклониш ли се от този перпендикуляр, ти създаваш ред пертурбации в своя живот." (т."Начало на Мъдростта", стр.311, л."Деца на Бога" от, 6.06.1932 г. – осиянието е от 6.06.1998г.! Тези две шестици, плюс шестицата от вибрацията на 1932 г. (1+9+3+2), може би са свързани с тайните на Венера – на Избора и на Жената, които се разкриват тъй директно в "Стрелките са 3 или 4". Не се изключва индиректно и числото 666, което е известно като "числото на Звяра". В една холизация Учителят ни разкрива, че то символизира трите вида паднали илухими, които съставят този "Звяр": ревнивите богове, ревнивите ангели и ревнивите хора. Значи, монофиксацията в един егрегор, едно смъртно общество и едно смъртно същество ни прави пълни проекции на Звяра. Обратно: изборът на един Бог, едно Ято и една Сродна душа, но истинските, ни освобождава от Звяра и ни свързва директно с онова лице на Бога, което се изразява в Божественото число 666. На посредствените вярващи е известно само дяволското 666. Относно 1932 г. може да се каже и следното: шестицата в нея е получена от числото 15. В Тарото това е числото на Дявола, но то всъщност е и ключ към освобождаването от Дявола, когато осъзнаем Венерината му проекция – зависимостта. Затова ключовата му отрицателна дума е "изкушение". Аркан 15 е в съседство със символа на Глупака, който е "майстор" на фаталните предпочитания, и със символа на Смъртта – непредотвратимите събития поради тия предпочитания. Също и със символа на Съда – тежки съдебни решения от страна на Кармата, именно защото сме монофиксирани. Но 15 има и друго съседство: Тройка чаши – освобождаване от зависимост. Това е лош знак, когато искаме да се освободим от добрия Трети, но добър – когато приемем доброволно и с радост зависимостта си от него. Да не се връщаме сега на темата за Третия, тъй солидно застъпена в Словото не само в осиянията, но и в беседите. Чашата е не само пиене и черпене, но и чакрата на безсмъртието в сърцето, когато пием от правилния Трети и черпим правилния Трети. Естествено, има и горчива чаша, когато сме избрали неправилния Трети. Значи, и с тройката има проблеми, но там нещата не са тъй фатални, както при хората по чифтове.
Малко по-подробно за аркан 15: Защо цялата му драма става малко преди залез слънце? Не е ли това рекапитулацията на Седми дом в астрологията – сферата на вкуса и избора? Защо тук проекцията на Дявола е адският Пан с женски гърди – Женският Дявол? Нали обърнатата пентаграма над главата му е без окръжност – именно адската жена? Защо обикновено рисуват Бахомет върху куб – символ на адския дом, на жаждата за "уреждане" чрез другия и затваряне само с него? Защо мъжът и жената в аркан 15 са приковани към халка, забита в камък? Защо имат опашки и дяволът държи факел, с който иска да ги подпали? Защо веднъж ги изобразяват с ръце, вързани на гърба, а друг път жената държи яко въже с единия край в корема ù, а другия – като примка около врата на мъжа? Спомняме ли си нещо от осиянието за маточната и вагиналната проституция в главата за женските врагове на мирà? Какво символизират трите пламъка над главата на Бахомет? Кой е разчел правилно разположението на ръцете му, тоест двата основни метода на неговите манупулации? Ръката му нагоре е луциферическата манипулация ("само към духовното"), а ръката надолу – сатанинската ("само към материалното"). Кой алхимик не се е заблудил от надписите върху ръцете му "разреждай" и "сгъстявай" и не е оборудвал скъпа лаборатория с колби и горелки, вместо да проумее, че пътят към ада е сгъстяването на хората в малки пространства и отдалечаването на отшелника и аскета от кожата на ближния? Че пътят към "философския камък" и "златото" (Мъдростта и Щастието) е правилното дозиране на тия две тайни и правилното им редуване? Не е ли това Тройният ритъм, не е ли призивът в песента: "...Помни, че трябва горе да си; слезни и знай: на всички полезен бъди"? Кой е осъзнал тази дума "всички" – разковничето на любовта и свободата, на освобождаването от лошата зависимост? Защо това се повтаря на хиляди места в Словото, включително и в думите "всички да обичам" в "Слънчеви лъчи"? Мъдреците винаги дават и положителните доминанти на всеки символ, в случая и на аркан 15: "Способност да се образуват здрави връзки". Разбира се, тук не става дума за илюзията за здрава връзка, водеща невежите хора към остаряването и смъртта, а за ония вечни и неразрушими връзки на Божествената любов, които дават пълна свобода и които са по волята на Бога. (Това допълнение след цитата от беседата е от 30.IX.2010 г. 17:07:18)
        “В думата "Истина" е характерна буквата "т". Тя е сила, която побеждава всички мъчнотии. В Истината се крие сила, която побеждава всичко! Истинолюбив човек е оня, който не се колебае и не се обезсърчава. Като трябва да направи нещо, той не го отлага, и за последствията не мисли. Той знае, че всичко, което става в името на Истината, е добро." (пак там, стр.15, л.”Начало на Мъдростта” от 16.03.1932 г.)
 Пак по-късен коментар: Написването на главно "Т" съдържа още тайни, но ако Учителят говори и за малко ръкописно "т", то също крие в себе си велики символи. В зависимост от шрифта или изписването, и то има варианти. Графологът може да съди за човека по особеностите на неговото изписване. То е от три елемента - било еднакви, било първият не е извит. Трите му елемента са свързани горе, но при писането на всеки трябва да се слезе до долу и накрая да се остане долу; или да се потърси излаз нагоре чрез свързване с друга буква. При обратната буква – "ш" – принципът е противоположен. За да стигне до душевния мир, човек трябва да изписва в живота си и с живота си правилно думата "тишина"...(30.9.2010 г. 17:39:22)
Допълнителни бележки в оригинала:
 Във връзка с горното осияние възникнаха следните мисли:
            1. В осиянието се казва, че Р. ще получи отговор лично от Елма 23 дни след датата на получаването му (което се пада на 30 юни), ако правилно се сети кои са другите два члена на Мандалата. Тъй като изпращането на този текст се забави извънредно много по обективни причини, наложи се главните неща да ù се съобщят по телефона, но едва на 29 юни, късно вечерта. Обещаха да ù предадат този разговор, с надеждата тя да направи усилие и да изпълни съвета на Елма на другия ден. Тъй като приятелите са твърде много, разреши се подсказване: става дума за две приятелки, които не проявяват активен интерес към осиянията и най-вътрешния живот на групата ни, но имат висока еволюция и са определени отдавна от Учителя за основни елементи на Мандалата. Уместно е Р. да напише на неограничен брой листчета всички комбинации от имена на подобни приятелки, и ако поне на едно уцели, има шанс работата да се задвижи, независимо дали е усетила вътрешно "да" в някой от вариантите. Възможен е и друг идентификатор: ако в периода 7-30 юни включително, тези две приятелки са поискали да се видят с другите двама члена на Мандалата - независимо заедно или поотделно. Небето пази вечно матрицата на дадена Мандала, и ако трябва може да чака с векове, докато елементите й се осъзнаят и съберат. При такива закъснения, то придвижва за работа други Мандали с други участници, като там могат да се включат и осъзнали се елементи от още необразуваната Мандала. Всъщност, това е закон: при отворените микро- и макрогрупи винаги има верижно участие и в други Мандали, тъй като всичко е в движение и всички заедно образуват потенциално една Голяма Мандала (примерно, един орфически или евродоров клас);
            2. Относно проблема със зрението на тази приятелка: преди всичко това е поредната голяма благодат, особено като се има предвид водещата роля на страданието и мъчението, според най-новите неща, които научихме за тях напоследък от Учителя. Ако все пак има не само общокосмични, но и лични причини за това, то етиологията (произходът на здравния проблем) и съответно методите за идеотерапия и истинотерапия биха могли да поставят следните въпроси: а/ талант и добродетел ли е у нея херувимната роля понякога да боде с мисли, думи и оценки; б/ или тя трябва да се премине към тотална ликвидация на отрицателната оценка и наскърбяването, дори и когато се поднасят артистично?; в/ може ли причината да е неточното ориентиране на Звездата на Елма в нейния дом?; г/ какви може да са последствията, ако на Звездата ù се налага да стои някъде по-дълго време, отколкото е безопасно за всеки отделен домакин?; д/ дали Звездата не се бори много по-интензивно със сгъстения градски ад там, където се намира в момента, поради което ходът на битката се отразява на хората, които са най-близко; и има ли в това несъзнателно или съзнателно съучастие онзи ученик, който знае какъв е високият идеал, но се примирява с миязмите на най-замърсената част в най-замърсения град на България?; е/ може ли зрението да страда от такъв тип огнение, при което вихрун не се завърта в пълен вътрешен цикъл с хармоничен партньор, а се консумира индивидуално и така се прахосва за храна на адските елементали, което удря първо върху очите?; ж/ каква е ролята на радиоактивния полоний, никотина и оловото от пушачите и от автомобилите в тази най-адска част на столицата?; з/ не се ли препоръчват екскурзии в планината и жилище на чисто място сред природата, като условие окото да се излекува напълно и повече оплакването да не се повтаря?
3.Времето за операция "Е-е" е настанало отдавна, но без Мандала в пълния състав тя би била по-малко ефективна. Може да се проведе на няколко етапа: а/ сегашната инициаторка с още един човек по неин избор; б/ по двойки във всички комбинации; г/свободна група приятели.
При тази последователност, акцията ще бъде 50% ус-пешна. 75% - ако една Мандала се събере в пълен състав и проведе работата по двойки, по тройки и в пълен състав. 100% полети и елиминиране на предстоящите изпитания са вече невъзможни – твърде късно е за това. Да гледаме да не падне тенденцията под 50 на сто.
4. От осиянието личи, че не всички надежди са на нулата. Ако "третият елемент" на мандалата – липсващите две монади - се осъзнае и влезе по собствена инициатива в активен, хармоничен обмен с другите два до 7 септември тази година, няма да се налага един от членовете ù да заминава пак в чужбина или в друг район на България.

Няма коментари:

Публикуване на коментар