051.1984.08.11 Прана и салма

Книга 4

11.VІІІ.120(1984)г.

София-Изгрев

ПРÁНА И САЛМА

Растенията попиват праната от хората, а не обратното. Сáлма се нарича специфичната прáна на растенията. Салмаприемате вие, когато сте сред природата и когато се храните и дишате. А праната се изработва от човешката същност и слиза на равнищата на животинския, растителния и минералния светове, като им предава не жизнена енергия - салма именно се проявява така, - а информация за ускоряване на еволюцията. С работата и взаимоотношенията си хората ускоряват или забавят природната еволюция. Физиката на метеорологическите феномени напълно се подчинява на психологията. Бури, земетресения, циклони, природни бедствия от всякакъв род, разпространение на епидемии, тежко изживяване на сезонния климат - всичко това зависи от влиянието на човешките мисли и чувства.

Станете сега и погледнете небето! Чисто ли е? Чисто е и над Своге, бъдете сигурни.

Сега - анализ на вашия конфликт.

Прави сте и двамата. Конфликт може да има само между две прави величини. Права и крива величина сега са в хармония. Това за вас може да е парадокс и абсурд, но е факт. Трябва обаче да се търси паралелността на правите или тяхното визиране в различни измерения, за да се разреши конфликтът. Правда, която се сблъсква с друга правда, е кривда. Това е закон. Значи, сблъскването е критерият. И с влаковете е така. Правдата на Е. беше правда до момента, в който я изрази. И тя наистина е правда, защото Бог трябва да се поставя винаги на първо място, а всичко останало - след това. Но от тук и започва неправилното прилагане на този велик принцип при споровете.

Що е Бог? - Бог е Любов. Следователно, ако не Любовта, а нещо друго, примерно дори самата най-свята Правда и Истина, вземе надмощие, то това вече няма да е Бог, а един от Неговите атрибути, защото Любовта е равнозначна на Бога. Няма Любов без Истина, нито има любов без Правда или Любов без Мъдрост. Любовта, сама за себе си, е и Мъдрост, и Истина, и Правда. Ако не съдържа едно от тези качества, то тя вече не е Любов, а някоя от проекциите на Любовта.

При Т., обратно, Правдата и Истината са в по-слаба позиция, но това се компенсира, макар и с големи натоварвания, заобикаляния и спирки, което дори и Мен наскърбява по някой път, защото, наистина, можеше и по друг начин. Но на този етап не искайте от него това, което му е абсолютно невъзможно. Той предпочита собствения си провал - дори "на дъното на пъкъла за вечни времена" - пред това да отблъсне протегната ръка за помощ. "Провалът", разбира се, никога не се състои, тъй като приятелството се проявява точно по такъв начин, а това съм го казал ясно и точно: "Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде и живота си за приятелите си!"

Разберете Ме много добре и си припомнете "Звездните приказки" и новия материал за любовта (Виж “Осияния за Любовта” в края на книга III, стр.859 – б.п.). Напомням ви, че алохимите поставят на първо място любовта към всички, илухимите - любовта към едного, а елохимите - любовта към Бога, т.е. непротиворечивото съчетание на първата любов с втората. Правете си сметка колко е трудна тази най-висока любов, като си припомните, че има само десет основни елохима и безброй неутрони, които са техните тела във вселената!

При вас няма принципно противоречие, а само благородна скръб и загриженост от едната страна, че може да се прояви нова дълга спирка и тежка скръб у другия, че искат от него нещо, на което той не е способен - да се откаже от "спирката"… Работете и двамата по вътрешен усет. Природата ще ви помогне: на единия - много по-нежно и правилно да проявява загрижеността си за правдата и истината, а на другия - тази спирка да му бъде вече последна, и то последна не по ред, а по същина.Чрез нея той ще добие стабилност, което сега му липсва, и радост с душа, която го разбира и не му противоречи. А спирката този път ще я направя, самата нея, на релси и с колелета, така че няма да има експрес, който да я догони, защото спирка, в която  няма  постоянно  словесно  боксиране,  се превръща в светлина и празник на Трите Вселени; докато и най-бързият експрес или ракета, в които водачите се борят по пултовете, стават на вечни и безнадеждни спирки. Трябва да разбирате другия не само с ума си, но и със сърцето си. После, спирката не е нещо лошо; напротив: колкото по-назад се опъне струната, толкова по напред ще отиде стрелата. Спирките преди пречеха, сегашната ще помогне. Противоречието прави еволюцията. Приемайте противоречията, но ги разрешавайте, за да вървите бързо напред. Вие днес дадохте блестящ пример за това - и то най-вече Е., защото тя първа подаде ръка, а това е победа, по-голяма от прочутата битка при Ватерло. При скръбното състояние на Т., колкото и то да бе осъзнато и овладяно, той не беше способен ни най-малко да направи такава крачка, понеже душата му представлява тяло със съдрана кожа, която е била драна векове наред - сантиметър по сантиметър - чрез отрицателни оценки и няма почти никъде зараснало място!

 Работете пак заедно, но не се сърдете на Т., ако сега се оттегли - то не е от реакция, а от преумора.