1180.2002.05.02 Истинското Дърво на Живота

Книга 34


2-27.V.138(2002)

Бургас - Изгрев

ИСТИНСКОТО ДЪРВО НА ЖИВОТА

Знамето на Бялото Братство с подписа на Учителя

Тук цветовете не отговарят на оригиналните – особено фона и лъчите. При откриване на по-добра репродукция, илюстрацията ще се подмени.

1.Записки по разговори в периода 2-5 май 2002 г.:

           

Според Дейн Ръдиър (виден астролог), на 42-годишна въз­раст човек трябва да е открил себето си, т.е. да е осъзнал миси­ята си. На около 52-годишна възраст е определено да се утвърди и егото (азът), т.е. формата, характерът ни - "щитът и копието", чрез които постигаме целта си. Човек може да казва вече твърдо "не" на всичко, което не е негова цел. Започва вертикалният път на духовното развитие. Все пак, според тази програма на Приро­дата, до 56-годишна възраст човек трябва да продължи да служи на народа и на близките си.

Себето е проекция на духа, на индивидуалността, на мона­дата. Означава осъзнаване на собствената ни уникалност в Бити­ето, а чрез нея - постигане на самодостатъчност. Себето се от­личава със способността да живеем сами и да изхождаме само от себе си. То се подхранва от самотата, спонтанността и доста­тъчния ИЖР (Индивидуален Жизнен Радиус). Може и да общува, но неговото общуване не е меркурианско (т.е. "давам, за да взема"), а се излива като слънцето, раздава се като плодното дърво. Докато се самораздаваме без мисъл за получаване, ние проявяваме духа си. Когато няма какво да раздаваме, ние се прибираме в себе си, без да се оплакваме, че не получаваме. Характерно за себето е, че при дисхармония и студ то се оттегля без да каже нищо, защото това е единственият му възпитателен метод. Друг характерен белег е, че живее в момента, т.е. не ограничава импулса си в името на бъ­дещи цели. Това именно показва наличието на Божествен дух в чо­века. Така постъпват представителите на Божествения свят, за разлика от тези на духовния и физическия. Друго свойство на се­бето е неговата централност. То не може и не иска да бъде спът­ник и не се променя под външни въздействия, а само по вътрешен импулс. То е нашият първичен атом, който е монолитен - синоним на "индивид" (individe – неделим).

Сенките на себето са гордостта и всички отрицателни думи, които започват със "себе-" и "само-", както и себичността, индивидуализмът - за разлика от индивидуализацията, която е по­ложителен процес. Най-болезнената му проява е аутизът, а също негативизмът, нихилизмът. Хората от този тип утотребяват с охота думичките "а", "ама", "но", “не си прав", "обаче".

Егото е кристалната форма на себето, от която е изго­нена водата - илюзиите и тщеславието. Чистото его също е са­модостатъчно и се оформя като устойчив характер – способност да преследваме упорито и с десетилетия индивидуалната си цел за практическото ù осъществяване. Човек с изграден характер има добре очертана сатурнова линия на ръката, добре изграден нос и тилна част на главата и е положил основата на мюонното си тяло - едно от трите ни тела в Божествения свят.

 Божественият свят уравновесява духовния и физическия, примирява противоречията и противоположностите им. Където има борба между дух и материя, не може да се говори за Божествен свят. Докато се развива духовното за сметка на физическото, става дума за духовна школа, а не за Божествена. Духовният свят се възвисява, а Божественият слиза, т.е. самоограничава се, за да служи на потопените в гъстата материя. Типични представители на егото са българите, кавказците и индусите, въобще планинс­ките етноси. Тях трудно ги асимилират. Французите и французите по дух са типични представители на себето. За тях е важна екзис­тенцията, експресията и репрезентацията - те искат да живеят, да хранят импулсите си и да се изявяват. Когато започне да доми­нира егото, почва процесът на строене - къщи, системи, кариера, признания, постижения и пр. Не че и французи, западни хора не пра­вят това, но мотивацията е различна.

Процесът на егоцентрация може да стигне своя връх на около 52-годишна възраст, когато човек намира кристалната форма на своето призвание. Егото може да бъде и колективно, но в структура с една и съща цел - например институция или школа с общ инструментариум и процедури.

Ако в момента някои говорят за проявата на VІІ космичен лъч - на ритуалната магия, - може да се каже, че в Бялото Братс­тво също се използва ритуална магия, но рядко - тя е вече отминал етап - от ІV и V раса. Истинската Христова магия, т.е. Божестве­ната, се изявява като елегантно свръхсъзнателно действо, без театъра на ритуала. Тя е проява на Божията воля и е резултат на постигната добродетелност. Научната магия е въпрос на концен­трирана мисъл и воля (напр. в неизкупената Шамбала), но това е силово действие, не протича естествено като свръхсъзнателно действо или поради разпознаване на Словото Божие, душевна чис­тота и проявена любов и доброта. Спонтанната молитва със свои думи и даже без думи е един от изразите на Христовата магия. За "Божията Молитва", дадена от Елма преди няколко години, се казва, че тя е незабавна проява на Любовта и Доброто и мигновено скри­ване и забравяне на това. За същото говори и Теофан – Учителят на Седир.

Докато духовните школи на IV и V раса работят с природни субстанции, движения, инструменти, визуализации и вербализации (представи, звуци, думи, формули, мантри), то Бялата Магия (Не­винното Действо) е възникването на спонтанни чудеса, без да сме ги викали съзнателно, без да сме ги предизвикали волево. Както кристалчетата Истина плуват в Словото подобно на течния кристал, така и понякога кристалчета от ритуални действия плу­ват в Действото. Когато тези редки кристалчета се прилагат от белия маг, като едно голямо изключение, те пак имат ефект, но много по-слаб от свръхсъзнателния. Обаче при всички случаи той е положителен – не се създават егрегори. Но ако се наложат като процедура, еднаква за всички, това е белег на друга школа - не все­мирна или бяла - и скоро настъпва обичайното разложение и духовна склероза. Всички техни представители могат да движат и вселени, но вечер пак се връщат по къщите си или при непълноценни хора, а не в Ятото или с птица от Ятото - служат на сефирота на страха. Те са още старозаветни – боравят с понятието "страх Божий". Други може да лекуват неизлечми болести и даже да възк­ресяват, но получават "нашивки" и "звезди" – служат на сефирота на почестите в старозаветното Дърво на Живота... А това са само два от старозаветните сефироти, които отдавна не влизат в структурата на напредналата душа: душата на новозаветния, праведника и ученика.

Бялото Братство е изградено на синархичния принцип (без ръководители и хора на сцената, освен закратко, мълниеносно и по волята Божия). В синархичната група импулсът на който и да е участник привлича свободно останалите за извършване на дадена Божествена работа. В следващия миг друг става такъв център, както върхът на вълната, затова белият брат и бялата сестра е синарх, т.е. кристален дух, диамант. Това означава почти пълна или пълна невидимост, както съвършеният елмаз ("Елма + аз" - Бо­жествената егоцентрация, наречена "скромност"; действащата хиперфиза). В бъдеще ще имаме точно такива тела с нещо като поляризационен филтър, който ще премахва отблясъците, спо­собни да "издадат" съвършенството, блясъка и местоположението на диаманта. Личностите със силно себе от старозаветен тип не са монокристални, а по-скоро "метални", със силен блясък - а това е стремежът на себето да се отличава от другите, да ги съ­ветва и да ги води. Там важи и се наблюдава контрастът - както в поведение, така и в чувства. При изявено себе, но неразвито его (както е напр. при немци, французи, англичани), философията на живота е да създават, да живеят според импулса си, да се изоли­рат или да се изявяват, независимо от това какви са самите те, дори и да са филантропи и благодетели, но тяхното никога да не се губи. Така е с повечето огнени знаци в астрологията и с гор­деливите представители на духа. Там е важно какво прави или не прави човек, а не какво представлява - като съвършенство на тя­лото, здравето и поведението, извън "особените" изяви. Поразе­ното себе не може да живее без Книгата на Гинес. Такава е и све­тийската "гинекология", която често е червива от женско тщесла­вие, та дори и да е само пред Бога... Суетата им може да е показна или искрено скрита, дори и от себе си, но пред Бога пак се стремят към рекорди. И най-славният духовен шоумен, и най-канонизира­ният старозаветен светия и чудотворец е с хипертрофиран дух и закърняла душа – суета пред Бога, жестокост пред ближния - пълно неведение за Божественото "его", което няма нищо общо с борбата с дяволите. А истинското его значи брилянтен характер! Той се проявява само пред казана или когато врим с други в него...

Егото снема диалектически духа, но в борба за изграждане на съвършено физическо тяло и съвършено поведение; в перфектно изпълнение на задълженията към социото и в перфектен избор на хора и неща в личното ни, интимно битие. Този процес е започнал у най-напредналите хора още в древна Елада, на Балканите, в Кавказ, в Индия и сред другите планински народи, където има физически и духовни монокристали и наченки на Божествен "аз".

 В Божествения свят няма йерархии - има класове. Йерархи­ята в духовната сфера е неизбежна, понеже в процеса на усъвър­шенстване там всички се стремят да сложат "униформа", да имат степен, титла и ранг, наименовано и признато постижение. Под­ражават, за да станат еднакви, мислейки си, че се отличават. Ан­гелите от дадено ангелско общество са външно еднакви. Миналите през човешка еволюция се различават и по лице, и по тяло, и по начин на живот, понеже се изявява нещо ново - себето.

Защо в Божествения свят има класове, а в духовния - йерар­хии? Духовният свят може да се онагледи с луковичния принцип. Както в една луковица има различна отдалеченост на люспите от центъра, така в йерархията се създава илюзията за нужда от пос­редници между Бога и нас. В духовните светове и учения не може без приемственост – това е етап. Но когато няма смирение, се­бето се опиянява от постигането на все по-високи и по-вътрешни степени в йерархията и започва да манипулира околните, да следи как изглежда в очите им. Разпънато е от амбиции, честолюбие. А в синархията, в Божествения свят, в обществото на развитите "азове" действа принципът на чесъна: радиално, всяка точка е ед­накво отдалечена от центъра. В адския "чесън" тук има отклоне­ние: или абсолютизъм във властта, или пълна анархия, абсолютно своеглавие.

При холопринципа, всяко истинско его е богоравно не само като потенциал, но и като реализация. Хора под знака на числото 7, на Сатурн и Козерога, на септилите в аспектологията, могат в най-висока степен да познаят себе си като диамантен характер и съвършен служител (Божествен аз) - т.е. да стигнат до осъщест­вяване на съвършено социално поведение и на съвършен дух в съ­вършено тяло. Това е уникалната потребност и способност на истинския сатурнианец да живее сам, без да му е скучно (а когато служи, все пак да се оттегля периодично в непристъпна обител на друго място). Това е умението му да общува с другите само в пери­одите за обмяна и саможертва, определени му от Природата или от импулссите на Духа - но винаги да се възвръща с удоволствие в самотата си. Автархията - това е затворен цикъл на самоуправ­ление и независимост от всяка човешка или ангелска школа и йе­рархия; окончателно попадане в Класа, където има само един Цен­тър и една безгранична периферия; само един Учител и Бог, само едно Ято, а "другите" са всички останали. Това са безкрайните възможности за обмяна и щастие с един от главните синоними на Бога – "всички". Единствено и именно тук се осъществява "лю­бовта като принцип", "любовта без обект". Това не значи абстрак­тна, непроявена любов, а любов на практика с всеки конкретен обект, изпратен ни от Бога; постоянно и неотклонно разширя­ване кръга на съществата, които обичаме и които ни обичат, за­пазвайки собствената си свобода и идентичност.

 Когато стигнем до кристалическото единство на съзна­нието или до "мюонизацията" (егоцентрацията), ние стигаме до семената на едносемеделните растения, които са представители на Божествения свят. Това са житните, палмовите и луковите растения - с кухо стебло и брадат корен. Всички плодове извън тях са двусемеделни, но те са от ангелския свят, не от Божествения. "Луковият" (хордиалният) принцип съществува и в Божествения свят. Характерен е за илухимите или за илухимното начало в нас, което изразява Мъдростта в Любовта, въпреки че в случая е подк­лас на алохимите – "лютивите". Нали лукът е бакърен по цвят и най-сладък сред луковите? Той е нежността и отдаването на Ятото – незабавното, пълното, страстното, най-сладкото. Вио­летовият лук е съвсем друг брак между алохими и илухими – той е израз на предаността към Ятото и към всяка нейна птица по­отделно. От тази гледна точка, човек може и трябва да има и най-близка, сродна душа, и "ято" или семейство, но то е само по Божи­ята воля, а не по нашите човешки вкусове или от кармични връзки.

 Алохимността е Истината в Любовта и за Любовта – ра­диалната, еднаквата любов към всички и към всеки от всички - и то практически, мигновено и без замисляне. Илухимите са по двойки или в малки семейства – те са родителите на най-сладките палмови плодове. Открийте кой палмов плод налютява – и ще видите майката-орлица, любимата, която се хвърля в огъня. В алохимен стил, това означава подвиг за всички, но вдъхновен от най-близкия. Рицарят е подходящ образ на това, но не единственият.

 При "житните" психики всичко идва на мястото си: виждаш и обичаш Любимия във всички; виждаш и любиш всички чрез Люби­мия; виждаш, любиш и обичаш Любимия и всички вътре в себе си. За това ти е необходим Тройният Ритъм. През елохимното начало сега свети, меко и приятно, вече и зелохимното, името на което е Тайна. Това е една от функциите на зелениката, затова ни е нужна Странджа.

При двусемеделните растения, чиито стебла са плътни, има съответствие не с Божествените, но с ангелските йерархии, школи и религии – агрегациите от духовен тип. Там системите 

Цъфнала зеленика – ендемит на Странджа планина, България

от сефироти се илюстрират от двусемеделно дърво, чиято долна част е триъгълник с върха надолу, а горната – триъгълник с върха нагоре: има връх, има и основен корен, както е в тоя вид растения. Ако говорим за Дърво на Живота от Божествен тип, "сефирот­ната" му структура е палмообразна (кардиална), каквато е струк­турата на кръвоносната ни система, с център сърцето. Всяко Дърво на Живота от духовен тип е разположено по точки, чакри и жлези с вътрешна секреция, които изграждат идеали и сефироти от двусемеделен тип – дуалистични, с плътно стебло и основен корен (вретеновиден). При брадатия корен на едносемеделните са реализирани радиалността, синархията и синхронността. Те осъ­ществяват функцията на Истинското Дърво на Живота в Божест­вения свят. При него липсват плътното стебло и основният корен, както и основните върхове долу и горе - те са заменени с принципа на кардиоидата. По-късно разбрахме, че това не е в противоречие с факта, че Божественото Дърво на Живота, изобразено в Знамето на Бялото Братство, също има най-горен и най-долен, симетричен триъгълник, и още много второстепенни, но те са безопасни и Божествени, защото са оградени от елипса, както българският Пен­таграм е ограден с две окръжности.

Кардиоидата (сърцеподобната линия), за разлика от пира­мидата, осъществява Божествени, а не духовни функции. С това не се отрича дейността на духовното тяло, което е проява на Духа: без да сме преминали през пирамидалния принцип, не можем да станем пълноценни. Но никога не бива да забравяме, че има и един по-висок свят от духовния - светът на самия Бог, чийто образ, свят, начин на съществуване и Дърво на Живота са кардиални. Както казах, това Истинско Дърво е диалектично единство на пи­рамидалния и кардиалния принцип, понеже Бог е интегрален: съ­държа в Себе Си и по-нисшите светове. Както сърцето отгоре е палмовидно, а отдолу триъгълно (макар и заоблено), така и Бо­жественото Дърво има подобен вид. Установено е, че и Земята има сърцевидна форма - геоидата ù е от кардиален тип, макар и кристаловиден.

Известни са различни принципи на нарастване при дърве­тата. Един от тях може да се нарече принцип на "състезател­ните" растения - винаги има едно връхно клонче, което се стреми към първенство и това е стремежът на съществата към духовно или светско издигане. Такова Дърво на Живота в социалната структура означава необходимост от степени на постижения, от земен ръководител, учител и йерархични елементи. Но има и други видове растеж.

 Боравенето с пирамиди и мандали е характерно като чисто духовен, "двусемеделен" метод, макар и проекция на Божестве­ните. Съвсем друг е принципът на едносемеделните растения и, съответно, на Божествените форми и школи. Формата на кардио­идата отговаря на магнитното поле. Горната и долната му осови части са женски, хлътнали, а не остри и изпъкнали. Оста на жи­вота в Дървото, Дърветата, и Плодовете и Семената на Живота от Божествен тип е влъчваща (всмукваща или интровертна, жен­ска), а не излъчваща. Бог, Учителят, става вече зелохим, не е по­вече елохим. Кръ­воносната система и магнитното поле са прост­ранството на Бога, което се влива в Божественото Дърво на съ­ществата с искра Божия. Там силовите линии, кръвоносните съдове излизат под формата на фонтан и образуват съвършено друг тип движение на "кундалини" - от Божествен, а не от ду­ховен тип. В българо-славянското Дърво на Живота то се на­рича "вихрун". Ко­гато Бог ни казва: "Сине Мой, дай Ми сърцето си", Той има предвид именно нашето Божествено Дърво на Живота, с което да се ин­тегрира - иска именно тази наша воля за любов и обич, при която се получава гейзер. Такива са протуберансите на тотвселенската ни аура и линиите на ясновселенската.

 Школите, които работят с действа и атрибути, изомор­фни и изофункционални на Божественото Дърво на Живота, вече не са пирамидални, а са обли, сферични, елипсоидни, кардиални. То­гава изчезва йерархията, явява се синархията и там егоизмът се превръща в Божествен "Аз" – преданост към Божественото в себе си и в другите. Тогава се появява елма­зената струна, която про­низва Новия Човек. Тя е куха, по-къса от "височината" на аурата и е характерна за козерожките народи (отдавна е почнала да се оформя в българския). Това осигурява свръхпроводимостта, безп­репятственото преми­наване на Бога през истинското его, което е кухо, не е изпълнено със себе си. Духовните и ангелските общества имат йерархична структура и поставят на централно място себе си ближния, авторитета и йерархията. Затова имат нужда от църква, семейство, "сродна душа", любим, съпруг и духовен патрон. Това предопределя предано, но ярко егоистично поведение – всички външни са "чужди". Затова един от сефиротите им е страхът, а друг – нуждата от ритуал, степени, нивà, изпити, признания и "по­чести" вътре в йерархията им.

Съществата от Божествен ранг са "едносемеделни", ради­ални, синархични. Обвиняват ги в "анархия". Но в тях Човекът е практически равен на Бога, защото е сам с всички и равнопоставен на всички останали точки от сферата. По тази причина, всеки му е ближен. Той живее в безкрайно удивление защо всеки срещнат му е любим и до болка познат: вътре в Бога всички са едно! И понеже има куха и елмазена корда на егото, той общува с Бога, със себе си и с всеки според волята Божия, т.е. според вътрешния импулс в настоящия момент, а не според някаква идеология, тръпка, мора­лен кодекс или оперативна система от духовен тип, с постепенни постижения и плодове в бъдеще време. Докато духовното съвър­шенство е "нещо с връх", т.е. пирамидален принцип, абсолютно не­обходим за духовната структура и функция на съществата, то Божествената етимология и семантика на думата "съвършенс­тво" е "взаимно вършене". Това се илюстрира от линиите и кло­ните на кардиоидата, които взаимно я образуват, докато върхът ù е имагинерен. Мъжкият принцип на Отца влиза в женския принцип на нашето кухо его. Това именно е езотеричното значение на све­щеното "Ом Мане Падме Хом" – а не директният му превод.

 Кухината на елмазената струна в козерожкото его наис­тина създава условия за свръхпроводимост, т.е. за безкрайна ла­зерност и кохерентност на духа. Обикновената духовна проводи­мост, която се осъществява в стеблата на двусемеделните школи и растения, е издигане на енергии и сокове през центъра на личността – една чисто лунна процедура. Тя отмря със смяната на йерархиите през 1980 г. Тогава дойде на власт архангел Михаил, при което лунните култури и процедури (пирамидалните, духов­ните) се смениха със слънчеви. Сега архангел Михаил разбива всички лунни, духовни системи, и ги връщаща обратно в ХІІІ-та сфера, от която вече излизаме. Те се заменят с школите, мето­дите и импулсите от Божествен тип, за които говорим днес. Из­вестната Свръхнова през 1986 г. наистина избухна в космоса точно тогава, когато бе предвидено в осиянията на Елма (три години преди това), и стана база на архангел Михаил. Именно това е него­вата епоха, когато започва истинската кондензация на "аза"; а сега най-голям шанс имат козерожките народи, както и всички хора, които неспирно изкачват планините и слизат от тях, за да служат беззаветно на Бога и на ближните си – "скитат се по гори и пла­нини"... и "Един Незнаен ги придружава"... Кардиалната структура на Дървото на Живота може да се открие и в архитектурата на народите. Тя е израз на мекия, женския принцип и идването на VІ–та Раса – няма нищо общо с катедралите. Но тя е и синтез, за­щото стеблото му, все пак, е подобно на единица, макар и да знаем, че там само централният канал е абсолютно прав.

 Сега, когато разсъждаваме върху Знамето на Бялото Брат­ство като най-последен и съвършен синтез на Истинското Дърво и Фонтан на Живота, ние виждаме, че тригоналният принцип там не е унищожен или заместен, но е включен. Подобна е и ролята на интерцептираните (включените) домове и знаци в астрологията. За нас това значи: с духовни практики от сега нататък ще се зани­маваме само в свободното си време - след като сме изпълнили дълга си към Служенето, Доброто и Любовта. От 2000 години на­сам, вече много пъти, Учителят казва: ако не остане време да служим на себе си или на ближния си, защото има много работа за Бога, т.е. за всички, нека не се тревожим. Щом правим това – изпълнили сме всичко. Но остане ли ни време – веднага включваме на второ място ближния (ако сме в Общия клас в очите на Бога); или себе си (ако сме в Специалния).

Тези записки дотук са плод на разговори между единатор и импулсатор в отбелязания период, особено на 5 май 138 (2002)г. Затова няма гаранция за пълнота и съвършена точност, но об­щият дух е верен. Усещането, че пак протече Слово, бе взаимно. Днес ще попитамие "Нашия Човек" може ли да коментира всичко това с лично Слово.

 Защо Знамето на Бялото Братство прилича на соленоид и на "зьогма" (оплодена яйцеклетка)? Има ли и знаме на Всемирното Бяло Братство? А на Великото Всемирно Бяло Братство? Ако има, не са ли те само части от интегриона (холиона), даден от Елма? Знамето на Бялото Братство само "път на човешката душа ли е" (какъвто е със сигурност и пентаграмът) – или и неин истин­ски модел? Не егрегорно, юдейско, индийско и въобще архивно – а реално Дърво на Живота?

 Завършена редакция с допълнения и въпроси –

 27.V.138(2002)г., Бургас, 2,22^h следобед

2. Отговор от Елма

27.V.138г., Бургас

(няма ръкопис – холизацията се пише направо на компютъра)

14,33ч.

- Много важна тема – трябва да се отговори в 5 тома...

Същественото: това знаме е само двуизмерно сечение или проекция на 49 измерения. Те са 24 общества: 12 на Небето и 12 на Земята. Небесните са мъжки, земните – женски. Следователно, горната част е на елохимите, а долната – на зелохимите.

Виждате, че това са връзки на всички с всички. Затова е Знаме на Бялото Братство – не на черното или на някое другоцветно или шарено... По чисто енергийни причини, сега не мога да говоря повече за него: където връзката е друга, стават безброй къси и дълги съединения. Късите съединения са на падналите алохими, а дългите – на падналите илухими. Който се съединява закратко или задълго не по волята Божия, т.е. не по желанията на сърцето си, пречертава грешно Знамето на Бялото братство в принципното си тяло и от там започват пожарите, гърмежите. (Да се има предвид, че под "сърце" в случая Елма разбира истинското ни сърце, създадено от Бога и затова с искра Божия в себе си, а не настроенията и тръпките ни, които са от друг произход – б.п.)

Желание, жажда, желязо, жена, мъж, живот – това са все синоними на Отца, на "Кръвта на Живота". Затова казвам "желанията на сърцето". "Волята Божия" е само религиозен камуфлаж, за да мине тази истина някак в Словото. Но и "Божия" има "ж" – импулсът и плодът на хипервселената. Затова най-горният и най-долният триъгълник – 13-ият и 26-ият - са съвършени: това са световете на Ииисус и Ииисула. Те вече не са по две "и" – имат Трето, Учителско Посвещение. Наистина, Яйцето е оплодено: ражда се прекрасен свят! Наистина е "соленоид" – свят на слънцето, на Божествената сол. Трептящ магнит, илухимно-алохимен двигател - Сърце!

Познахте: Плацентата предпазва Кристала. Кристалът ви все още расте, но Раждането е скоро. Измерете ъглите към всеки теóн и ще видите един от начините за свързване с теоните. Това са не само астрологически и кабалистически аспекти. Това са ъгли за създаване на Същества. Във великата и преблажена теóния са вложени ъглите и ýсетите за тях. Като наука, тя ги обяснява; като спонтанност и послушание ги изпълнява. Така се създават 24-те класа мъжки и женски души – с искра Божия и росинка Божия. Когато искра и росинка се съединят, получава се ядро на небула – начало на ново същество, нов свят. То има късче небе, обем Божествен въздух в душата си. Когато росинката сама тръгне към искрата, получава се Син Божий – съвършено същество с елмаз Божий в душата си. Той съдържа и пламък, и роса, и безкраен въздух в себе си, но те само му помагат да чертае плановете на Царството Божие на звездната карта – и да ги изпълнява.

Наистина, Знамето на Бялото Братство е и Път, и Истина, и Живот. То е модел на човешката душа с произход от Бога. Всички останали модели са с друг произход.

Като Път, то очертава основните ъгли за Гостуване и Приласкаване – главното средство за очертаване на Царството Божие. Царството Божие има очертание, граници. Пътеките на Гостуванията, въздишките и възгласите на Приласкаванията обра­зуват безкрайния Път, който се вие из това Царство! Той е безкраен, защото от Бога извират все нови и нови души – шансовете ви за обновяване и безсмъртие са безкрайни! Но, същевременно, той е в крайни граници – границите на Предаността. Извън Разпознаването и Предаността няма нито Рай, нито Царство Божие. Там царува вечна тъмнина и мрак, където има "плач и скърцане със зъби"...

Като Истина, Знамето на Бялото Братство носи Истините за Любовта и техните бройни и безбройни проекции и движения. Има една Истина за Любовта, но тя е незнайна. Усещат я само алохимите; и алохимната същност на техните деца – елохимите. Като плод на тази Истина, като градина с безброй видове плодове, сияе и пламти Царството на Красотата, в което живеят Свободните. В Знамето се виждат основните видове жажда за Свобода, от които се раждат всички останали – безчет. И след като тези жажди са безчет, никой никого не бива да учи какво е Любовта и има ли установена истина за Нея. Има една Истина, тя е Абсолютна - но именно защото не е установена. Който се помъчи да я установи, умира. Докато трепка с крилца и се бие в стъклото, се обезобразява. Погледнете родителите на катехизиси, спомнете си изпълнителите на догмати – и ще се уверите. В Бога има само една Догма: Свободата на Любовта!

Що се отнася до Живота, Знамето на Бялото Братство наистина е Оплодено Битие – щастлив ураган и шепот от щастия. То показва Двата По­люса, между които Битието е Битие. Само Проявената Божия Любов е Любов – всичко останало е гробница.

Проверете не само ъглите, но и пропорциите. Превърнете ги в любовни думи и тонове. Ще полу­чите Всемирната Симфония на Зачатието, от което се стига до Раждане. Ще стигнете до триумфа на безсмъртието, от което пак се слиза в Смъртта. Безсмъртните слизат в смъртта, за да спасят смъртните. "Чрез смърттта смъртта поправú" – знаете тази песен ("Смертию смерть поправь"). Трите "т" в тази смърт-поправителка означават безсмъртен, който е слязъл в смъртта. Като откриете такъв по пътя си и повече не сте способни да се отделите от него, отделяйки се само периодично, ние ще ви въведем в свещения храм на теóнията, над който се вее Знамето на Бялото Братство. Той е Училище – "Великото Училище на Живота". Но извън Храма са полята – дивите поля и плодородните градини, където живеят практикантите. В Рая и в Царството Божие се започва с практиката – с предметите на Ииисус и Ииисула. Само от време на време се влиза в Храма, за да се обобщят резултатите.

"Само това е живот вечен – да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил!"

 Който разбере и приложи тази теона, няма защо повече да се преражда.

3,54ч. след пладне