петък, 28 октомври 2011 г.

1181.2002.05.10 Който вас приеме

Книга 34


10.V.138(2002)
Странджа

 КОЙТО ВАС ПРИЕМЕ

Рано сутринта бе зададен въпрос да се ходи ли тия дни на среща с приятелите от Пловдив, Пазарджик и Костенец и отговорът бе утвърдителен: решително, с настояване. Да се тръгне утре, на разсъмване.
Въпросът бе зададен поради колебание - от силно желание да се остане тук, сред това спокойствие, красота и прекрасна пролетна природа. След множеството случаи на послушание, даващи досега перфектни резултати, особено последните два пъти (насоките Бургас и Странджа), необходимостта да се пита и този път е повече от очевидна.
Тук се откриват все повече и повече места и къщи, които се продават евтино. Казано бе, че Странджа е раят на Земята, въпреки минусите ù в момента. Вчера се разгърна панорама на възможното бъдеще, ако се насочат приятели да се заселят тук. Дойде и идея да се усвои сградата наблизо, която е голяма и предвидена за почивна станция, но недовършена - да се привлекат духовни хора със сродни идеи и да я довършат и използват, съвместно със собственика. Из Странджа има и други подобни сгради, които могат да се превърнат в училища от нов тип, читалища, санаториуми, пансиони, бази за бременни и кърмещи и пр. Всичко това може да се координира с нашето правителство и Швейцарската екопрограма за тази планина. Проблемът на някои места с водата през юли и август може да се реши по няколко начина: 1.Снабдяване; 2.Откриване на води чрез радиестезия; 3. Производтво на трапезна вода на място чрез елиминиране на твърдостта и регулиране на състава, според оптимума за човешкия организъм; проучване и прилагане на световния опит за синтезиране на различни комбинации от соли, микроелементи и др., с лечебни цели; 4.По естествен път - избликване на извори и бурен растеж и еволюция на природата там, където дойдат свободни майки - бременни и кърмещи с висок идеал, според науката на Учителя и практиката на цивилизациите в космичните райове.
Въпросът днес е този: дали в момента Странджа минава на първи план, като най-чиста екологически, има ли предимство пред Бистрица и Костенец - или и трите места и още много други по света си остават равностойни по благословение? Или има нещо още по-важно и фундаментално: всеки сам да създава рай там, където се намира, дори и в града, а не всички да се насочват към избрани места? Нали стратегията на Учителя сега е Новото да обхване целия свят по местата, където живеят хората, а не да се образуват специални селища и области, които да бъдат на прицел? Последната книга на Джеймс Редфийлд за рухването на Шамбала, ако е вярна, не е ли в синхрон с прогнозите и обясненията на Учителя, че Шамбала и Агарта са "сгазили лука " и сега минават през голям изпит; че само най-добрите от Шамбала сега преминаха в Агарта и най-добрите от Агарта - в Изгрева? Сама Крижановска - или Посветеният, който ù е диктувал Пенталогията - предупреждава, че ако добрите се обособят в отделни области физически, те ще бъдат на постоянен прицел от страна на лошите и затова стратегията на Небето е чистите хора да си останат по местата, където живеят, дори и в ада, за да не могат да бъдат идентифицирани и да има надежда и спасение за всички. Спасяването  сред природата би трябвало да става по местата и вилите на съидейниците и чрез чести екскурзии в планините. А може би Изгревът, създаден от Учителя през миналия век, е само едно продължение на Божествения Му метод през всички епохи, двата принципа да бъдат съвместявани: и по места, и с опити за отделни комуни и селища, но достъпни за всички и близо до градовете? Всяка защита и всяка крепостна стена амбицират противниците и любопитните да бъдат превзети - както става сега с компютърните програми... Наистина, най-добрите посветени от тайните обители на Земята днес се насочват към персонално смесване с народите по места, напускат експеримента за физическо безсмъртие и изолация.
Според всички факти и прогнози, бедствията по Земята, включително и у нас, зачестяват - и градовете са най-застрашени. Това би трябвало да накара по-инертните все пак да решат въпроса в полза на малки къщи сред природата. Средна северна България и Странджа нямат тектонични огнища отдолу и сеизмолозите гарантират, че в близките 1000 години там няма да стане катастрофално земетресение от IX степен; но няма гаранция как ще бъдат засегнати, ако пак се задействат огнищата във Вранча, Турция, пловдивско или поречието на Струма. Напоследък, почти всеки ден, съобщават за трусове с епицентър на 130 км. югоизточно от София. Един македонски ясновидец, Гьоката, някога е казал, че и Витоша ще се събуди - според него, тя е стар вулкан. Всички места с термални извори са застрашени.
           Наистина, не е толкова важно дали ще оцелеем физически в този развален свят и с тези оцапани тела - повечето духовни хора са готови да си отидат. Но не бива да се пренебрегват отделните шансове и насоки, които дава конкретно Небето. Виждаме, че при спонтанност, преданост и послушание всичко върви по най-добрия начин. Ако Учителят в дадена епоха е посочил дадено място като най-добро за "Изгрев", това не значи, че то е фиксирано завинаги - раят се мести според хармонията и будността на хората, според способността им да реализират волята на Небето незабавно. Малко колебание и протакане - и благословията се премества на друго място или отслабва. И тук са уместни думите на Сведенборг за мигновеното озоваване в рая или ада, в зависимост от избора ни. Мястото е функция на съзнанието.
- Остава си изпитът: там, където нещо е тръгнало сред старите места, ще тръгне и в новите. Ако старият човек създаде условия незабавно Словото и Делото да потръгнат на неговата територия, непременно с лични отсъствия и сгъстяване по приятели, то старият човек се превръща в нов, оздравява и се подмладява бързо. Докато някой се помайва и си стои плътно в имотите или къщите под наем, не предприема нещо радикално, Словото и Делото са под снега и дъжда и животът постепенно си отива. Работата е там, че животът първо си отива от страхливците и егоистите, от ревнивите; а Словото и Делото винаги намират нови сърца и души, които не се помайват. Колкото и да се чуди и недоумява някой защо Раят се мести постоянно, той трябва да знае: шикалкавите! Който не шикалкави, превръща собствеността и труда си в рай незабавно! Превръща ги в рай за всички. Превръща ги сам - без чужда помощ. Ако някой дойде да помага, без да си му казал – добре дошъл; но човекът с душа работи до издъхване и сам. Останалото е страх, лъжа и предателство.
Съществува универсален закон: ако някой иска да е с някого повече от веднъж, трябва да пита Бога. Който не е доволен от Мига и Подаръка, постепенно остава назад и се състарява. Който въобще не допуска нито миг лично щастие - не приема и не дава еднократни подаръци, - той тръгва с едри крачки към небитието. Щом някой търси продължителност и сигурност от Сатаната, непременно ще бъде изигран, ще фалира! Пак е същото: щом Провидението е дало някъде зелен семафор за цял живот, а някой не тръгва в този път или се отбива от него след месеци или години, нека си опипа черепа. Ще добие една представа.
Сега, стремете се към най-големите градове - към горните етажи, към най-мръсните квартали и панели! Е, може и в по-комфортни жилища... Защо казвам това? – Защото пробите трябва да почнат от там. Ако някъде Съвестта, Вкусът и Предаността са разбили адските представи и общности и са създали райско гнезденце в самия център на ада, само там теква Присъствието на Бога, само там има защита и благоденствие. Не говорим за "избрани тръби на Словото", за "апостоли без покрив над главата ". Избийте тези мисли от главата си - никоя тръба и никой апостол не би приел подаяние, дори и да е дворец. Тръба или апостол подаряват всичко свое незабавно, така че не си хабете силите и имотите за тях по този начин. Свят човек не приема нищо с документ на свое име - не само защото познава законите на кармата, но просто защото му става лошо от такива имоти и документи. Въпросът е всеки сам за себе си да реши какво може да отдели от собствеността и съвестта си за Бога. Ако отдели десятък - пак добре. Нека си бъде на негово име, нека един ден отиде в наследниците - Бог няма нужда от имоти. Но като е на негово име - да не се вестява повече там, да пусне друг в тази обител, без да се знае кой е благодетелят. Ако десятък е малко, 10 или 100 десятъка решават проблема, стига да има души с искра Божия. Има къщи за 300 лева, има декари за по 100 или безплатно. Значи, всичко зависи от Любовта, не от туткането. Представете си, че някой има жилище за 12 хиляди лева, в което постоянно боледува или един ден ще умре под развалините. Това е първокласна глупост, не само страх и егоизъм. Не е важно парното и магазинът на две крачки - важно е да оцелееш. По-добре 3 месеца под снега в балкана без ток и комуникации, но здрав и жив, отколкото мисълта за утрешния ден. Това не е мисъл за утрешния ден, понеже с този акъл и с тези връзки и навици или с това кукуване утрешният ден може да бъде и последен. А колко места и къщи надалече могат да се вземат и за тебе, и за другите с тия пари? - От 2 до 60! Ами ако има и други християни и атеисти с искра Божия, готови на това?
Какво да правят тия, които нямат собственост? – Собствеността - това не са само къщите и вещите. Все можеш за 10 години да спестиш две тáкси за хотел. Все можеш да идеш с някого на хижа или на палатка - или да му подсигуриш това без твое присъствие, ако такава е во­лята Божия. Но правилото е същото: първо в най-грозния, най-мръсния хотел; после в най-срутената хижа; най-после -  в най-малката палатка.
Ако си спестил пари за едного или двама да прекарат на тия места поне веднъж според волята Божия, Бог ще ти подари и поляна, райска поляна... без кърлежи. Кърлежите днес се размножават и убиват поради мисълта на хората да се прилепят и да смучат - от когото падне. И към срод­ната душа да се прилепиш - пак е същото. Кърлежите, пиявиците, смукачите няма да изчезнат, докато някой иска някого и за утрешния ден. (Още на следващия ден един при­ятел разказа, че не е заминал в чужбина по много важна работа по­ради ухапване от кърлеж. Това е станало по времето, когато идва горния текст - пълен синхрон. Именно затова четенето на това осияние в този пункт му направи силно впечатление - попита дали няма връзка. Първият отговор бе, че няма, но после дойде вто-ри отговор. Още един случай в Словото, когато Бог изменя дадено твърдение по някакви нови съображения. Както казва в една беседа: шивачът крои, крои, но в един момент му идва друго нещо на ум и изменя модела. Учителят има право на това, Той е творец - б. п.)

На Поляната има много цветя. Ако мислите да съберете мед от едно цвете, вие сте луд и пчелите ще ви убият. Ако пък събирате мед от буре с мед или захар, непременно ще загинете там.
Ако днешния ден сте посетили толкова цветя, колкото е определено от Природата, утре Тя може да ви направи на вълк или орел, за да имате някого за цял живот. И това е жажда - но ако е рекъл Бог.
Всички постоянно питат: "Как да познаем кога е рекъл Бог?" - На този въпрос отговарям с хиляди мисли в Словото от хиляди години насам. Затова този път няма да отговоря.
Ще ви отговоря с някои от тези мисли:

Пак отваряме случайно взет том напосоки. Текстовете в средни скоби тук са преразказани пасажи от беседите - за по-го­ляма компактност.

 [Древният цар Ида Мури дал на сина си една вълшебна свещ, годна да свети с години. Синът пишел на нея една книга за предназначението на мъжа и жената - само в нейната светлина можел да я пише. Скоро той се оженил, но не знаел, че тази свещ трябва да бъде ползвана едновременно от двама в една стая - нямало друга такава свещ. Така бил повелил баща му – мъдрият цар Ида Мури. Един ден обаче дошла гостенка на снаха му, взела свещта и я отнесла в нейната стая - да ù чете някаква своя книга... Така царскят син не могъл да продължи своята книга.]
Една свещ е дал Господ и на мъжа, и на жената - един светилник! [Не бива да има борби и амбиции кой да владее тази свещ - кой да се проявява, да съперничи, да бъде "по-културен"] В бъдеще мъжете и жените ще си турят тази свещ на една маса - и в една стая заедно ще пишат и ще четат, каквото са писали [...].
Христос мъж без жена и жена без мъж не приема! Бъдете сигурни, че само една свещ има - тя е запалена от Божията Любов!" (т."Сила и живот"-V, ПАКС'22:235-236, б. "Христа разпет" от 23.ІV.1922)

"Христос казва: "Можете ли стори сватбарите да постят, докле е с тях младоженекът?" - Той дава туй сравнение, за да покаже, че не могат сватбарите да постят, докле е младоженекът с тях. Ще бъде смешно, докато на онзи хамбарът е пълен с жито, те да плачат и да постят... Защо? Да плаче някой, когато е гладен - разбирам [,..], но когато Господ му дава всички блага, какво трябва да прави? - Да се радва, да учи, да помага на своите ближни и на себе си.
Всички онези, които се учат и работят, трябва да ядат - и много трябва да ядат! Само духовните хора мислят, че с малко ядене може. Но многото ядене не подразбира, че трябва да препълниш стомаха си - то не е ядене. Многото не е в количеството. Многото подразбира качество - и живот в себе си, който трябва да се произведе." (пак там:7, б. "Защо твоите уче­ници ядат и пият? " от 15.І.1922г)

"Вашите приятели ще ги познаете във време на страдание." (пак там:51, б. "Какво трябва да ис­каме" от 5.ІІ.1922)

"Някой казва: “Аз много те обичам!" - А като направя една погрешка, той не ме обича..." (пак там:113, б."В дома на Отца" от 5.III.1922г)

"В света сега се иска любов, любов! И всеки един от вас може да бъде проводник на Божествената Любов - може да бъде! А сегашните християни не вярват, че могат да бъдат проводници на тази Любов.
Ако седим с тоя ум, и след 100 години няма да дойде Любовта." (пак там:116)

"Кой е богат? - Който има любов! Който няма любов, той е толкова сиромах, колкото един глист." (пак там: 119)

"Моят Господ ми е казал най-първо на най-малките братя да дам дела, че после на другите. Ще кажат: "Ама не знаете ли, че ние сме благородни?..." - Зная, зная, но ако вие сте благородни, ще се радвате на моята постъпка - и вие ще направите същото. Напуснèте местата си - и елате да помагате!" (пак там: 169, б."Твоето Слово" от 19.ІІІ.1922г.,С.)

"Който вас приеме"... - Опитайте туй учение, приложете го! - "Като приемат братята си, Мене приемат". - Когато аз реша да приема моя брат, то значи всичко материално, което имам в този свят, да го дам на вас, моите братя [...]. След туй иде вторият процес: когато съм готов туй, материалното, да пожертвам за Бога, тогава ще дойде Христос – духовното в мен, законът на Любовта. А когато приема закона на Любовта, тогава ще се прояви Духът - Великият Господ. Това значи, че именно аз трябва да направя първата жертва в света. А пък ако държа къщата за себе си (нищо не съм готов да дам и при това проповядвам любов), тогава нищо не може да се постигне."(пак там: 171-172)

        "Пак ще ми кажете: "Е, тази любов... " - Да, да - аз ще ви проглуша с любовта! Виж, като дойде до закона на Любовта, аз ще направя и насилие! Аз съм намислил да ви разруша и къщите! Защото, ако не се разрушат вашите къщи, вие ще измрете в тях; а като ги разруша, ще излезете на слънцето и ще бъдете свободни.” (пак там:196, “Прави правете Неговите пътеки" от 2.ІV1922г.,С.) (Ако се изчисли колко къщи и градове са разрушени във войните и бедствията от 1922г. досега, ще се види, че няма сравнение с нищо познато в историята на земното човечество - и Атлантида е нищо, в сравнение с това. А главните разрушения тепърва предстоят. Освен това, тук Учителят има предвид не само къщите, но и телата ни - затова казва, че като разруши и тях, ще излезем на свобода, на слънце. Разбира се, това важи за хората с искра Божия. Останалите ще останат в Старата Вселена или ще се разпаднат - б.п.)

 "Има ли нещо по-хубаво от това да срещнеш брата си или сестра си - да те прегърне, да ти даде тази братска или сестринска целувка? То е най-великото, най-благородното в света!" (пак там:200)

"И вас Господ е изпратил да извършите Неговата воля, но вие, като дойдохте, изпоженихте се, направихте си къщи и сте забравили защо сте дошли. И после трябва да дойде Христос да ви намери..." (пак там:214, б. "Волята на Отца си" от 9.IV.1922г.,С.)

"Вие седите и казвате: "По кой начин да се изпълни волята Божия?" Чакате и си казвате: "Аз нямам разположение..." - Не, волята Божия не се изпълнява само с "разположение"! И при разположение, и при неразположение, трябва да се върши волята Божия! Казвате: "Аз не мога да правя добро, защото не го усещам в душата си". - Е, хубаво: когато вълкът има едно "усещане", какво прави? - Хване овцата и я изяде! Когато имате едно усещане, то не е доказателство, че трябва да се извърши нещо. Когато пък имаме неразположение, то не е дока­зателство, че не трябва да се извърши нещо." (пак там:233-234, б. "Не бъде неверен, но верен!" от 16 април  1922)

"И всички ще кажат: "Извършихме волята Божия... " - Не извършихте нищо! От 8 хиляди години насам човек върши своята воля и затова Бог казва на смъртта: "Ти постоянно ще възпитаваш тия непослушни деца! [...] (Това са 200 милиона земни години – Учителят го разясвява в беседите си – б.п.)
 Ангел Божий ще слезе, ще отвали камъка и ще ви извади - но се изисква вяра, непреодолима вяра в Любовта! [...]
 Ако твоята любов не може да разруши всичките прегради, ако ти не си в състояние за Бога да повдигнеш [меча си] и с един замах да отрежеш всичките глави на този демон, няма да се проникнеш от Божията Любов! Чакаш и казваш: "Дъщеря ми да се нареди, мъжът ми да се нареди - и тогава ще служа на Господа..." – Никога няма да се наредите вие! От 8000 години насам все по този начин се "нареждате"... А вътре в нашия ум, в нашето сърце, в нашата душа трябва да стане един коренен прелом, таен прелом! Да приложим туй Учение за себе си - и като го приложим и опитаме неговата сила, тогава всички ще почнем правилно да живеем.” (пак там:252-253, б."Христа разпет" от 23.ІV.1922)

"2000 години откак е дошъл Той - не че не Го знаете, знаете Го, говорил ви е, но вие не сте имали достатъчно вяра и доблест да приложите Неговото Учение. Вие сте казвали: "Учителю, почакай малко... " - 2000 години сте отлагали! И понеже иде последният цикъл на този живот, Христос ще каже: "Затваря се училището!" - Тогава?..." (пак там:258)

"... можеш да излезеш от своята хубава къща, от своя палат, и да живееш в някоя колиба, под някоя шатра. Под тях даже по-добре можеш да живееш, защото има чист въздух [...]. Хубаво е човек да има къща, но аз бих предпочел чистия въздух със слънчевите лъчи и хубава храна, отколкото хубава къща." (пак там:260-261, б. "Ще се стопи " от З.ІV.1922г., С.)

"Ако двама души могат да се любят и в душите им няма абсолютно никаква лъжа, тия двама могат да бъдат щастливи. Ако тези двамата могат да любят други двама, в душите на които да няма абсолютно никаква лъжа, никакво користолюбие, тези четирима души могат да бъдат щастливи. (пак там:262)

"А тия хиляди души-приятели трябва да дойдат и всеки по един път да те целуне! Но не да тръгнат всички в един ден..." (пак там:283, б. "Уче­никът не е по-горен от Учителя си" от 7.V.1922)

"И аз искам сега от вас по-голяма смелост - не смелост да говорите, а смелост в любовта! Да почнат да туптят вашите сърца; вашите умове да вземат друго направление. Да сте готови да се жертвате - ако ще умира някой, да умре за тази велика Божия Любов. И като ви питат на небето "Защо умряхте?", да кажете: "Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на Земята!" [...] Туй е Учението, което аз проповядвам - и то е истинно! Всички ние трябва да бъдем братя, а не страхливци. [...] И аз искам всеки да изпълни своя дълг както го разбира - но да го изпълни в името на тази велика Божия Любов. Ясно ли е това? - Това е великата логика - живата, Божествена логика!" (пак там: 317, б. "Дъще Сионова" от 14. V.1922г., С.)

"Сегашното общество е вече на края си. Този цикъл е на края си - той свършва вече." (пак там:332, б."Много плод" от 21.V.1922г., С.)

"Вие ще ми възразите: "Туй учение е много опасно!" - Да, казвам, когато Господ каже на "умния": "Напусни жена си " или "Напусни мъжа си", ще кажете: "Е, втасяхме я: какво ще кажат в обществото?" - Когато Господ ти казва нещо, каквото и да бъде, не прави думата Му на две. Ами ако Господ прати архангел Михаил да вземе душата ти, няма ли да напуснеш жена си? - Ако доброволно не я напуснеш, тогова архангел Михаил ще дойде и всички ще плачат. Ако ти доброволно напуснеш жена си и децата си, те ще останат живи, и жена ти и ти ще се благословите. И когато ти тръгнеш, децата ти да не казват: "Къде отиваш, татко?", ами да кажат: "Татко, ние се радваме, че Господ те е призовал!" И бащата ще се учуди и ще каже: "Аз много ви благодаря, че ми дадохте свобода!" А сега казват: "Как! Ти ни отхранú, че като ни уредиш, тогава иди и върши волята Божия..." - Трай, коньо, за зелена трева... Хората от съвременната култура страдат от това: когато потрябва да иде на бойното поле, стане мобилизация, жените пускат мъжете; а когато мъжът за Бога иска да напусне дома си, казват: "Това не е умно." - А за бойното поле умно ли е?" (пак там:334)

Няма коментари:

Публикуване на коментар