938.1996.12.08 Физическите тела на Бога

Книга 27


8.ХІІ.132(1996)

София – Изгрев

ФИЗИЧЕСКИТЕ ТЕЛА НА БОГА

(незабравимите ни срещи по влаковете...)

В обясненията към това осияние има твърде много въздишки, излишна обстоятелственост и като че ли прекалено внимание към символите, така че желаещите могат да пропуснат спокойно синичките букви... Но който има време и търпение, може да ги изчете, за да види как някои хора са мислили в даден период на живота си и на тогавашното си ниво на развитие. Да се увери в огромната толерантност на Някого към наивностите и грешките ни, когато сме още в пелените на живота и се налагат специални грижи за нас... В Библията, прочее, покрай редките случаи на Слово Божие, са допуснати безброй описания на глупости, прози и жестокости, на напълно излишни неща и скрупольозности, които са крайно безполезни и отегчителни, освен за специалистите-историци, психолози и етнолози. Въпреки описателните подробности и умуванията ни и тук, някои от които сега ни изглеждат досадни, отново сме получили фундаментални утешения и познания от Източника...

8,50ч.

Във връзка с последните случки и събития възникват още въпроси, поради което пак се обръщаме с молба за отговор.

На връщане към София, във влака се получи много весела атмосфера по инициатива на един адвокат. Въпреки неприкрития му натурализъм и цинизъм, той бе един човек с огромен житейски и професионален опит - учен, психолог и поет по душа - и в случая изигра ролята на импулсатор да се запознаем или, по-скоро, да възстановим връзката си от космоса и от миналото с още 4 душú. Въпреки неудобството от някои негови приказки, ние се смяхме много, отпуснахме се, и всеки стигна до такива откровени признания, че се почувствахме наистина по-близки от братя и сестри. Тогава адвокатът тъжно заяви, че много приятелства умират неродени поради това, че обикновено хората слизат от влака и повече никога не се виждат, освен на небето. Дори се откри въпросът, възможна ли е среща на небето, ако не е станала на Земята. Другите двама мъже и трите момичета в купето спонтанно се съгласиха с това и един от нас реши да наруши "канона" и да предложи размяна на телефони и адреси, на което четирима души незабавно се откликнаха. Понякога романтикът сменя няколко купета във влака, за да може душата му да диша – да не се разболее от еднофизиономие, - но в случая бързо се върна в първото...

Между другото, разговорът се прехвърли и на духовни теми - и когато се спомена Ванга, адвокатът с жест извади пет пакетчета кафе "екстракт" (впрочем, сега виждам, че във фабричния номер на този вид кафе се съдържа числото 64, което се среща във всичките лични документи и житейски обстоятелства на описващия събитията) и ги подаде на всеки, с думите, че това е кафе директно от дома на Ванга и че всичко, каквото си пожелаем, когато го изпием, ще се осъществи… Имаше и реплика в компанията, че, може би, в най-дълбока древност някой крупен "идиот" е внушил на човечеството че хората са чужди и че е немислимо, като се срещат по улиците, да не си отклоняват погледите и да не се разминават - да не гледат като препарирани… Така, наистина, много неродени щастия и вечни приятелства не могат да покълнат и разцъфтят. По одобрителните реакции стана ясно, че не само мъжете, но и жените с искра Божия в душата копнеят да няма разминаване и смърт на неродени светове; дори почнаха да се цитират и стихове на тази тема, но влакът пристигна на гара София. А стиховете разказваха за жестоката мъка и скръб поради това, че едно непознато и безкрайно познато момиче една вечер е разчупвало и раздавало шоколад в един влак, за да стигне до едного, с когото е почувствувала вътрешна връзка, но този пътник слязъл от влака на своята проклета гара в зимната нощ ("бяла като смърт е вечерта"). Сгърчен от болка, че не е посмял да каже на момичето нищо друго, освен че тя има душа, той продължил през снега под звуците на "тъжно скърцащата влакова врата"…

 Друго стихотворение на подобен "лирически герой": пътувал той някога в един вагон на Московското метро, една рускиня седнала срещу него - и въздухът избухнал като взривèн светилен газ; всички метални части на вагона се разтопили и двамата любими от вечността затворили очи, за да не загубят съзнание от силата на циклона, който ги отнасял в глъбините на космоса. И друго стихотворение - за една непозната във влака Пловдив-София, която също била затворила очи на седалката точно срещу непоправимия "лирически герой" и на двамата потекли сълзи от щастие и от жестока мъка, че по правилата на "идиота" от древността, и този път двама души, без да си проговорят и без да се прегърнат, ще се разделят завинаги - поне до края на този печален земен живот, в който по правило сродните души се разминават и нещастните хора живеят цял живот с някакви странни хора около себе си, които не могат да ни внушат такива чувства… Ето, и сега, с изтръпнали души, доскорошните обитатели на този райски остров - едно купе във влака, озарено от космически спомени - тръгват всеки към своята съдба и вероятно си мислят, че никой няма да се обади по разменените телефони и прекъснатите нишки на космическото приятелство ще си останат прекъснати...

Кънтят тъжни стъпки под сводовете на софийската гара и отброяват ритъма на едно старо стихотворение - точно на тая тема:

     Предзнаменование

"Само бисерът може да познае бисер"

                                                  Лао Цзе

Зная, зная го вече

(ветровете горят):

ще е есен и вечер,

Ще се случи на път.

Ще седиш срещу мене.

Векове ще ечът.

Ти - с ръце на колéне.

Аз - осъден на смърт.

Виж: човечества чакат

твойта, твоята гръд -

ако слезеш от влака,

няма да се родят!

О, Божествена, спри се!

Виж, сълза е мигът -

в изтървания бисер

космоси се роят...

Езера от вселени

в миглите ти трептят -

разтопен, разтопен е

нашият кръстопът!

Ако трябва, на въглен

ще се сгърчи светът,

но ще бъдем, ще бъдем

един дух и една плът!

                  

                               Октомври 1980г.

Импулсът беше тук да се приложат още няколко стихотворения за подобни случки във влакове, но това изглеждаше неуместно за включване към “сериозно осияние”. Точно в този момент обаче (10,50ч.) Нещото бурно реагира вътрешно, казвайки, че всяко стихотворение, всяко вълнение на душата, дори и когато е тъжно, е истинско; че то е едно живо дете във Вселената, родено от сърцето на твореца - и като такова, съдържа в себе си искра Божия, т.е. самия Бог. Всеки трепет, всяко творение с монада всъщност е сам Бог, както и всеки човек с искра от Бога - и затова общуването с произведения на изкуството от този тип е директно общуване с Бога. Скръбните и отчаяни стихотворения на поетите-индивидуалисти и на "прокълнатите" поети наистина много често са адски творения със сажда, а не с искра Божия в недрата си, ако въздействат на автора и читателите да понижат своите вибрации, да загубят смисъла на живота и да влязат в ада на отчаянието. Трябва обаче да се различава адската, егоистична скръб на пъкления поет-обвинител, който се самоокайва, от скръбта на Иисуса и на Самия Бог, Който живее в нас дори чисто физически - това е самият ни орган сърце. Макар че Бог е и всичко друго, останалите ни органи и неща във вселената представляват тела на различни същества от йерархията, в която, естествено, пак живее Бог, но в по-малки концентрации, докато сърцето ни е самият Бог-Отец в нас в най-плътен вид - от мускули, тъкани, клетки и, кръв…

Има и случаи, когато си се паднал сам с някой непознат през Искърското дефиле... Живял си с него щастливо 10 прераждания, а сега трябва да мълчите и да се гледате... По-срамежливият често се прави че спи през цялото време, за да не му се пръсне сърцето. После дълго се чуди дали човекът срещу него е бил истински, или го е сънувал. Този епизод обаче остава завинаги в сънищата ти, и ако изкараш някой кадър от него за включване в книга, той може да има дребни недостатъци – нали все пак това е репродуцирано от сън?...

И понеже Бог е Любов, то всяко подтискане на любовта и липса на “изобилен и пълен живот” се отразява мигновено първо на сърцето, т.е. на Бога - и то реагира по най-категоричен начин, когато го лишаваме от неговата същност. В резултат на тези наши ежедневни престъпления, Той ни лишава от човешки образ, а накрая – и от живот. Ето защо, неуважението към един изблик или едно творение на сърцето, каквото е едно искрено стихотворение, дори и с лайтмотива на Сина на Бога в Гетсиманската градина "Скръбна е душата Ми до смърт" - такова неуважение, дори и във формата на пасивно насилие, т.е. липса на отклик, също се наказва от Съдбата с болка смърт – ако не веднага, то много преди предвиденото от Природата. В Словото, още от самото Евангелие и даже много преди това, та и до днес, постоянно се говори, че болниците и гробищата са следствие от спряната или непроявена Любов.

Има и случаи, когато с такъв сте пътували цяла нощ. Наяве или насън, в тунел или не, човекът срещу теб изведнъж е станал и те е целунал. Неизвестно как си заспал и на сутринта виждаш купето празно – наблюдаваш само разсъмването през прозореца. Абсолютно не си сигурен дали е имало друг

човек в купето, но сърцето ти кърви като изгрева през стъклото. И да е имало, това не е бил твоят човек, понеже е имал сили да слезе на своята гара и да иде при някого, с когото ще остарее поне 400 пъти по-бързо, отколкото ако беше останал с теб...

И така, след това дълго предисловие с въздишки, искаме да попитаме Елма съгласен ли е да ни отговори на няколко нови въпроса - и отговорът в момента е, че е съгласен. Първо обаче ще препишем тук мислите от три тома беседи, отворени пак напосоки, които представляват, всъщност, пак съвършено конкретни отговори на три от въпросите. Първият бе да поканим ли днес и утре на нашите сбирки двете нови приятелки от влака. След известно колебание - от страх да не би нашите разговори да ги уплашат, защото са на твърде високи обороти, - решихме да попитаме направо Учителя и Той отвори първия от "случайно" попадналите томове на една мисъл, че ако една душа страда и има проблеми, а ние си стоим в кафенето и не ú помогнем, нямаме нищо общо с Бога и Божественото. (В същия момент С. мелеше кафе…, а един от нас се сети за пакетчето кафе, подарено от адвоката във влака…).

Вторият въпрос бе за една нова душа - кога да се срещнем с нея, дали да я поканим между нас, тъй като тя е силно православна - и какво е бъдещето на нашето приятелство. Палецът (който, също като сърцето, представлява сам Бог в човека) отвори на следната мисъл:

"Това, което наричаме "недостатъци" или "отрицателни прояви в Природата", се дължи на индивидуалните прояви на някои същества. Вижте как постъпва лъвицата със своите жертви. Тя ги напада жестоко, удушва ги и ги изяжда. Дойде ли до своите малки, тя е нежна майка: ближе ги, гали ги, радва им се. Това е проява на Божественото, макар и в животното. Ако една от жертвите ú се роди чрез нея, лъвицата ще бъде също така нежна и любеща, както към своите малки. Защо? - Защото жертвата ú е преминала през такава форма, в която тя познава Божественото. Лъвицата е дошла до положението да мисли, че само това, което излиза от нея, е Божествено, че всичко друго вън от нея не е Божествено…. Този закон е верен както за животните, така и за хората. Тази е причината, поради която някои от учениците мислят, че само това, което излиза от тях, е хубаво. Запример, някой напише едно хубаво изречение и го харесва. Ако друг напише същото изречение, ще му намери някаква погрешка… Ако някой негов близък или роднина напише същото изречение, пак може да го хареса…" (том "Трите живота", стр.121, беседа "Мястото на човека в Природата" от 11.V.1922г.)

Изведнъж, още в началото на този цитат, приятелката, познаваща жената, за която задаваме въпрос, възкликна: "Ами тя е зодия Лъв!" Както в хиляди други случаи, и този път Учителят ни дава точен психологически портрет, методика и прогноза във връзка с едно предстоящо приятелство, за да знаем как да помогнем, какви са възможностите на една душа в момента и от какво да се пазим и да я пазим.

Във връзка с този случай е и проблемът със сестрата на тази приятелка, за която тя моли Елма и приятелите също да помогнат, тъй като тя е в дни на големи изпитания. Стана дума, че това прекрасно същество иска да се освободи от семейните клещи, но е била посъветвана от питащата в момента да не напуска мъжа и децата си. Ще питаме Елма кое е правилното за нея, но в разговора ни се изказа мнение, че съветът може да е правилен въпреки нашите свободолюбиви убеждения, тъй като Карма не случайно държи повечето хора вързани в клетки. Ако някой бъде освободен и той отново се вкопчи в някого, пак ще си направи въже и клетка и нещата ще станат още по-лоши, дори и в случаите, когато любовта е взаимна и привличанeто - значително. Това също се плаща, и то жестоко, защото двама нови егоиста отново ще бъркат в бурето с мед с големи лъжици, без да се интересуват от Слово, Мъдрост и Истина и от милионите умиращи около тях от глад.

В момента Елма ни обяснява, че в някои случаи отговорите се диктуват без физическо действие с ръката и под 18° в тъмносиньо, защото в противен случай Словото мигновено се превръща в Действие и ускорява карма и дихарма, а Бог жали съществата. Затова, в такива случаи дава само информация, но не и “изобилен и пълен живот”. Изобилният и пълен живот - нашата проста и велика трапезна молитва, дадена от Учителя и съдържаща цялото Му Учение в седем думи - има силата на "Отче наш", "91 псалом", "Добрата Молитва", “Ценната Формула”, "Аум" и др. и това се вижда от някои приятели съвсем ясно при произнасянето ú - в образи. Вчера, например, Д. каза, че е видял над нас огромна прабългарска шапка - като купол, с изтóчен остър връх, - от времената още преди исторически известните прабългари. Тя била метална и тъмносиня. След това под нея се е очертало строго, слабо и съвършено лице на прабългарин от азиатски тип, с тънки и много дълги увиснали мустаци. Какво значи това, този път ще попитаме Елма, с молба да ни отговори в момента.

12ч10м

 - От този миг нататък вие сте под прякото покровителство на Оронсóш - Великият Учител на космическите прабългари. Прабългарите не са нито от Поволжието, нито от Ирландия, нито от Памир – всички тия области са населени с прабългари по-късно. Истинските прабългари излязоха от центъра на Земята като кристални хора (в този миг нещо силно просветна на два пъти в небето! - б.х.). Те, всъщност, създадоха тогавашната Агарта под Рила и залегнаха сами - лежат и досега - под формата на кристали, най-твърди камъни и руди. Така се деформираха през Петото Грехопадение - и легендата, която ви разказвах дълги години чрез брат Борис, е вярна. Великаните, Титаните, и до днес спят скръбни в Рила. Някои от вас, които общуват със Старата Рилска Агарта, са ги виждали в кристалните им тела в нормален човешки вид, но това може да става много рядко. За да се синтезират в човешки, макар и кристален образ, нужна им е гигантска енергия и много любов, а това става, само когато вие ходите по Рила и не говорите, не правите глупости.

Най-голямата глупост, която може да се прави на Рила, е да се опредèлят "по комсомолски" мероприятия и хора, за да станела "обмяната" според осиянията... Следващата глупост, при това престъпна, е да се дават надежди на същества от илухимен и херувимен тип от приятели серафими и алохими - и обратно. Серафимите и алохимите на Земята често са престъпници на любовта, понеже провокират интимни ситуации или ги приемат с охота, без познаване естеството на другия или със съзнателно затваряне на очите за него. Да откраднеш удоволствието и да оставиш някой да плаче без никаква надежда - това е престъпление, по-голямо от заколването на 3000 агнета едновременно! Херувимът, илухимът, мюонната дева, не носят никаква вина, че искат мигът да продължи във вечност. Това е тяхното устройство и тяхната мисия на Земята и на Небето. Серафимът, алохимът, ауровимът, елохимът в мъжките и женските сърца и души не носят никаква отговорност, че искат вечността да се кондензира в един-единствен миг - и после никога повече да не се повтори със същия партньор и в същия вид. Това трябва да се разбере веднъж завинаги – стига толкова обвинения, приказки и оскърбявания, омрази! Грешките идват от постоянното забравяне на тази изначална истина; престъпленията - от нейното пристъпяне, а греховете с тежки кармични последствия - от съзнателното прикоткване на същество от противоположна йерархия или клас, с голи обещания, които никога няма да се изпълнят. Съзнателното изкусителство е равносилно на черна магия и се наказва както нея с отнемане на монадата и възвръщане в Космическия Океан! Но има и подсъзнателно флиртуване и подаване на иширети, което също се наказва, макар и не толкова строго. Наказанието не е непременно изпращане на оперативни работници от Ремонтния Отдел, но много просто: следващия път някой друг ще ти направи на тебе иширет - и после няма да ти даде това, което очакваш. По-голямо наказание от това няма!

Та сега вашият прабългарски Първоучител дойде за пръв път във вашата група лично, с акредитивните си писма и пълномощия, за да ви помоли да ходите по-често на Рила, та неговите поданици да могат да добиват по-често човешки вид. Те копнеят за окончателно освобождение от много хиляди години - и сега е дошъл моментът, когато се явява първият им шанс. Всичко сега зависи от Любовта, а не от хихикането и сплетните…

Всеки човек е Бог; всяко сърце с искра Божия е Бог-Отец! Не унижавайте Бога у себе си, в ближния и в неближния, за да се отвори Царството Божие и за вас! Някои от вас знаят, че попадането в Царството Божие, и то физически, а не само духовно, е въпрос на един миг. Мигът, в който някой проумее и прояви Любовта по Божествен начин, премахва незабавно нереалността, която вие виждате около себе си като "реалност", и показва как всъщност изглеждате в Битието, кои са истинските ви приятели и как изглежда и живее Новата Земя и Новото Небе.

 Вие сега слушате всичко това като приказки от "1001 нощ", но ние ви казваме, че вече много хора по Земята изведнъж изчезват - пред очите на околните. Други помолват Бога да не изчезват, за да могат да останат мостове за ония, които считат, че освен Любовта, няма нищо друго. Като минете по един такъв мост в някои от ненагледните светове на Баща ни, вие ще се уверите, че думите ни не са приказки.

В този миг Диктуващият изрази желание тук да бъде цитирано едно стихотворение във връзка с темата за съществата-мостове и съществата-прагове, като същевременно не скрива укора Си към посредника, че не пожела да препише останалите стихотворения за съдбоносните срещи със сродни души по влаковете и на други места. Впрочем, тези обстоятелства - и естеството и точното време на подобни кардинални срещи в едно прераждане - са белязани по съвършено конкретен и категоричен начин в небомига (хороскопа) на всеки от нас. Защо точно във влакове и най-много във влакове, в “есенни вечери” в цитирания случай, - това личи като бял ден от строго определен аспект, знак, дом и градус. Тенденцията Елма да цитира и тълкува стихотворения и други форми на индивидуалното творчество бе приета с много голяма неохота от посредника, поради страх от разкриване на авторството или опасност от някаква друга стратегия на тщеславието… Но имайки богат опит от последствията при блокиране на Контакта или пропускане на думи и изречения, т.е. редактирането на Източника 5-6 пъти досега от 1972 г. насам, приемащият предпочита да не рита срещу ръжен:

Чудесен миг - и рожбата е жива!

Прости ми, драга, аз съм единак.

стада и глутници не ми отиват

и нощем вия сам от своя праг.

А праг да си е жажда вездесъща,

всесвят на всепречиста вселюбов:

циклоните в милувки тя превръща

и в земетръси - всечий жален зов.

Та прагът, значи, всичко обяснява:

едни препънеш, други запламтйът…

На прага, впрочем, никой не остава

и никой не постила върху път.

И свръхраздяла някак по е лека,

кагато някой го боли за всеки!

След като разбрахме, че всяко стихотворение с монада, независимо от художествената му стойност (и заедно с това много зависимо) представлява сам Бог Отец в една от безбройните му форми, ние нямаме право да пренебрегнем от сега нататък нито един стих, изречение, картина, снимка, музикално изпълнение или произведение; реплика или поглед, в които Баща ни ликува или се мъчи, искайки да ни направи по-милостиви и мекосърдечни. Учителят казва, че Бог също страда именно с тази цел, въпреки че ако поиска, може и да не страда, тъй като на едно друго ниво Той преживява, същевременно, вечен мир и блаженство. Учителят казва за себе си също: "Аз съм човекът с най-големите противоречия в света, но за разлика от вас се стремя да ги разрешавам."

А сега Той настоява да ни се представи в още една от Своите форми, когато играе ролята на "хостонно" същество в сърцата на божества, хора и ангели. Формата - анонимно авторство и смесването на творби от множество гениални, талантливи и посредствени творци, - която сме използвали много години наред в нашите сбирки, ни освобождава от страха, че авторството може да бъде идентифицирано и тщеславието да излезе на челото ни като едра въшка, както става при авторите, които сами четат произведенията си пред публика, подписват се под тях и без никакво стеснение взимат хонорари. Те не подозират, че по тези начини изгонват искрата Божия от своята картина или стихотворение - или от своето действие.

Хостонна участ

(или хората - звездни реки)

Под линия има обяснение: "Хостонните същества плуват на реки - на реки из Космоса и живеят само от Любовта и за Любовта. Има и хостонни ангели, сами представляващи цели реки от дозвездна плазма във вселената. Понякога те се раждат и като хора.

Океани от обич мъждукат в нощта.

В тишината мечти-пълнолуния плуват.

И над сините, сънни, кристални жита,

полунощният грохот на Бога се чува.

Като статуи зъзнем сред киши и дим.

Покрай нас трополят сомнамбули и пешки.

На хиляда и петстотин само един

изведнъж те погледне - и нещо се сеща…

Та когато се случи дозвездна река

да се спусне дотука от свойта Държава,

тя от поглед на поглед се мята - така

своя беден живот продължава.

                                                29.Х.96

                                                В.Търново

Отварянето на третия том бе по въпрос, който тук не може да се сподели. Отговорът обаче, както всеки път, е тотално конкретен и Учителят дава точен метод за справяне с една крайно сложна ситуация:

"Един англичанин имал две кози и една маймуна. През деня козите прекарвали в планината, а вечер се прибирали вкъщи, дето маймуната ги очаквала с нетърпение да си поиграе с тях. Щом ги виждала, тя започвала да чисти козината им от наболите се по нея цигански тръни. Когато не намирала тръни по козината им, маймуната започвала да скача по гърбовете им, да ги дърпа за брадите, за ушите - да си играе с тях. Козите врякали, теглили се, но маймуната продължавала да играе. Най-после трябвало да дойде господарят - да освободи козите от разигралата се маймуна..." (том "Влияние на Светлината и на Тъмнината", стр. 135, лекция "Изразително лице" от 28.ІІ.26г.)

Кой е този “англичанин” и кои са козите и маймуната; още колко време тя ще ги разиграва и кога и как господарят ще освободи козите е въпрос, по който ние вече имаме точна информация и от друго място, но не бива да се съобщава.

И накрая може да се спомене за още една съвсем прясна случка само преди няколко минути, а именно: за да бъде преписана падналата се мисъл от Учителя както трябва - със светлосиньо и под 72°, - диктуващият каза на пишещата: "А сега вземи трафарета от 92° и сложи него". Приятелите го поправиха: "72°!". След толкова много години работа с 4-те шаблона, изглеждаше невъзможно да се направи такава езикова грешка. Пет минути след това той помоли да се обадим на една от новите приятелки от влака - и когато отвори тефтерчето, отбеляза, че телефонът ú завършва на 92. Това е един от поредните знаци, който сам по себе си означава нещо не само като подсещане, че Космосът взима под закрила и нея, но и като прогноза и начин за разрешаване на проблемите ú. Числото 92 означава нещо. Това доверие и спонтанност, с които двете момичета във влака дадоха телефоните си; и фактът, че третото момиче не даде своя, предопределя съответно съдбите на тия същества от сега нататък, без да искаме да кажем нещо лошо за третата. Просто, когато Разпознаването и Спонтанността, Доверието, нуждата от Ново Приятелство не се проявят или се блокират, от това не следва кармическа вина или "наказание". Следва простият факт, че съществото ще продължи по стандартната си житейска линия и ще стигне до стандартната си гара именно с такива спътници и съжители, които отговарят на неговия еволюционен стадий и вкус. Това обаче го лишава завинаги (поне в рамките на едно прераждане) от шанса да се качи смело на един космически експрес с приятели от древни времена и да стигне до страни и вселени, каквито не е и сънувало.

За съжаление, не остава време в момента да бъде отговорено на някои от зададените въпроси, но това ще стане в най-близко време, като трябва да добавим и въпроса, защо се намеси кармата в "пиеската", защо се намесва и катеричката (и то 3 пъти в една минута), както и някои други символи, чрез които Небето иска нещо да ни каже.

14,53ч.

- Ще се спра на едно сериозно предупреждение. Внимавайте, когато разказвате или измисляте някои интимни подробности, защото това се наказва по-строго и от лъжата!

Ще кажете: "Ами измислянето не е ли самата лъжа?" - Не винаги. Измислянето е една от най-важните творчески дейности на самия Тот: Той измисля света, измисля Битието и Небитието, измисля безбройните неща, духове и души, след като ни е сътворил. Така че не обвинявайте в лъжа измислящите, когато това е творческа проява на самия Създател. Измислянето ражда цели вселени, ражда обстоятелствата, за които вие мечтаете, и до този момент те не са съществували никога и никъде в Трите Вселени.

Но лъжата е сатанинско измисляне, с намерение да се постигне користна цел или някой да се защити от неприятни последствия. Когато измисляте небивалици за някой, когото искате да дискредитирате, това се дължи на дяволското начало във вас: наплашвайки несведущите, че изворът е отровен, вие на практика отпъждате всички, за да си пиете сами от него [или за да си отмъстите]. Но има и още по-коварна лъжа, която се опира на действителни случаи, но се тълкува от сатанинското и вероломно съзнание по извратен начин, с което ударът се нанася още по-жестоко. Небето ежесекундно наблюдава и анализира вашите думи и мисли и различава съзнателното коварство и “клюкотворчество” от тълкованията на случките, които са неверни поради нивото на дадена еволюция. Когато представата за морал, съвест и нравственост у едно същество не съвпада с тази на друго; и когато това същество е духовно болно от себизъм, гордост, злоба, егоизъм и отмъстителност, то счита себе си за напълно право, когато квалифицира хора и случаи. Тогава Бог и наблюдателите Му не считат, че лъжете съзнателно, защото виждат, че гнусната краска на лъжата я няма в аурата ви, но познават кой точно порок на падналото човечество е станал причина за отрицателната оценка - това също се вижда ясно и точно в аурата. Тогава Комисията взима решение какво лекарство да се приложи като противоотрова, за да не ви задуши адската вибрация и да не осмърдява душите на другите. Решенията биват най-различни: да му се потроши колата, да му се потроши здравето, да му се потроши физиономията, да му се потроши фасона, да му се потроши общественото положение; да му се потроши садистичното самомнение, причинило рана в сърцето на Бога - т.е. в сърцето на някое същество.

Веднага се взима том и се отваря напосоки:

15,15ч.

"В Природата, където и да сте, трябва да знаете как да приказвате. Тя ще ви набие, ако не знаете как да говорите - и пак ще ви даде това, което искате. И тогава ще се запиташ: "Защо ме би?" - Защото не знаете как да приказвате!" (Том "Живот, Светлина и Свобода", стр. 263, беседа "Малцина избрани")

"Следователно, невъзможно е глупавият човек да завладее умния. Колкото е възможно слабият да завладее силния, толкова е възможно глупавият да завладее умния. (пак там, стр.46, беседа "Покрива и изправя" от 17.ІV.1932г.; мото: "Любовта покрива всичките погрешки") – Очевидно, това уникално мото изчерпва напълно въпроса за естествата на клеветниците и на благородните души с искра от Бога, които мълчат за лошото. Не че няма нужда от доблестни и смели разкриватели на пороците и престъпленията – това е работата на всички честни следователи и на много журналисти, - но тук става дума за злостните психики и езици. За тях лъжата и интригата е начин на живот, а когато оповестяват действителни факти, в устата им “истината е не критерий, а палач” (Ото Вайнингер).

"Всички трябва да вземем участие в разрешаването на този въпрос. Вие имате един кол, трябва да го забиете в земята. Този кол сам не може да се забие. То не е голяма трудност да забиете кола - трябва да ударите един-два пъти, за да го набиете. Трябва да има една преса отгоре.

Та казвам, че светът сам по себе си ще се спаси. В света иде едно спасение от огъня! Бъдещата култура ще дойде с един огън, който ще опожари цялата Земя и всичко ще пре-фини; бедни и богати ще минат през огън. Той ще ги изглади, всички ще ги направи равни братя. Богатият ще престане да бъде богат при огъня, сиромахът ще престане да е сиромах при огъня, попът ще престане да е поп, философът ще престане да е философ. Всички хора ще си приличат, чисти ще бъдат. И след като минат всички през този свещен огън, те ще си подадат ръка и Природата ще им каже: "Живейте разумно, за да не дойде наново пак моят огън отгоре ви!" (пак там, стр. 242, 36-а неделна беседа, държана от Учителя на 19 юни 1932 г.)

След 16ч. днес, когато се събрахме според уговорката в дома на А., у всички се яви импулс да купи нещо сладко и решихме да се вземат шоколади. Но по инициатива на Р., която отиде долу, тя купила една разкошна, съвършено прясна торта, произведена точно преди 1 час - последната цяла торта в сладкарницата. Тя има куполообразна форма и е бяла, с много преплетени шоколадови линии отгоре - далечен образ на ясновселената... Съдържа, освен малко тесто, повече сметана и банани. Преди да бъде още отворена, тя бе поставена на масата и веднага ни направи впечатление, че фирменият или фабричният ù знак-символ представлява един разтегнат лунен възел, както се означава в астрономията и астрологията. Може би не е без значение, че откъм страната на Б. и Р. той е северен (Главата на Дракона), а откъм страната на всички останали - южен (Опашка на Дракона). Това би могло да означава, че споменатите двама приятели имат да започват нещо съвършено ново, свързано с еволюционната задача на всеки един от тях, а ние ще разработваме талантите, способностите и желанията си, които носим от миналото. Под и знака и малко навътре в него е изписана с един вид бароков шрифт думата "WIKO" - би могло да означава победа; а може и да значи викó - "вик" на шопски… Адресът е "Цар Освободител" 21. Кой е Цар Освободител и Кой ни освобождава е ясно; а 21 означава положението "дами канят", което важи в момента... Телефонът започва с 46 - числото на х., което днес му се пада за втори път. В левия долен ъгъл на капака има нарисувани три кръстосани слънчогледа, което е буквата “ж” (нашата буква, българската, славянската, знакът на Елма – живовселената). Дали са точно слънчогледи или техни първи братовчеди не е толкова важно; важното е, че това повтаря символа с 3-те зъбчати колелета, оставени на пейката пред НДК - т.е., обединение на 3-те основни класа на Учителя и Школата, които сега трябва да отидат на Рила със "слънчогледова" цел - екскурзия до Слънцето...

Приятелите, току-що дошли от Витоша, разказват, че днес са преживели възхитително красиви и прекрасни неща: само те са били на слънце, като са се подавали само върховете на Витоша, Рила и Балкана. След като прочели част от малка беседа от Учителя и стихове от Евангелието, които им се паднали, изведнъж се явило виолетово сияние над Рила, каквото приятелите видели и над цялото Софийско поле още при изкачването. Скоро след това, целият небосвод се превърнал в розово-цикламен купол. Това съвпада по време със двойното просветване на небето, което ние видяхме и описахме при слизането на осиянието за Великия Прабългарски Учител Оронсóш. През времето от 10 до 12 ч., приятелите видели и едно-единствено облаче на запад, на което било изписано абсолютно точно името на Йехова на еврейски. Това име стояло дълго време на облачето, без да се деформира. В отворената от тях беседа се е паднала мисъл от Учителя, напълно съвпадаща с финала на осиянието, което ние сме получавали долу в същия момент, а именно:

"Не бива да одумваме нашите братя; въобще - нека да престанем да одумваме! Ако ли се е породило известно недоразумение, да знаете, че някоя горчива карма е застанала отнякъде и дори се е загнездила в нашето естество. Не остава в такива случаи нищо друго, освен да се помолим да я премахне Господ."

Горният цитат е от том "Ходете във виделината", стр. 32, беседа "Упование на Господа" от 26.ІІ.1912г.

Ние пазим листчето с шестицата-девятка, което намерихме пред НДК. Снощи, без да знае, че този символ е основен за предстоящото действо на Рила, една приятелка от Пловдив изведнъж възкликна, че наскоро е разбрала, че като се напише със свързана линия числото 96, се получава ръкописно буквата х – Христос, нашият Човек, Елма. А днес на Витоша, в цитираната беседа и Евангелието (Деяния, гл. 18:9-18), са преобладавали числата 3 и 9, както при нас.