Книга 1
111(1975) - 122(1986)
111(1975) - 122(1986)
София – Изгрев
ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА
"И скоро след това Иисус ходеше по градове и села да проповядва и да благовества Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика, и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса..."
Лука, 8:1-2
"И книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, казаха Му:
Учителю, тази жена бе уловена в самото дело на прелюбодейство.
А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?
И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвинят. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.
Но като постоянстваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея.
И пак се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.
А те, като чуха това, разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Иисус остана сам, и жената, гдето си беше насред.
И като се изправи, Иисус й рече: Жено, къде са тези? Никой ли не те осъди?
И тя отговори: Никой, Господи! Иисус рече: Нито Аз те осъждам; - иди си, отсега не съгрешавай вече.
Иоан 8:3-11
ГЛАВА ПЪРВА
1 Евангелие от Мария Магдалина, последна ученичка на Благия, първа несретница и блажена от Неговото несметно стадо!
2 Пророци и апостоли ми жигосаха душата с петно на позора; сестри и отци ме наричат "презряна", най-първи Христови поборници ме оставиха клета, несретна на улицата.
3 Припадам навеки пред Твоята Истина, Отче; отварям сърцето си пред заветното миро на Словото, спечелена и съкрушена във вечността!
4 Хвърляха пръст и камъни, наричаха ме "блудница" и "смет Вавилонска", раздираха одеждите ми и ме плюеха най-позорно.
5 Кой си Ти, Праведнико от Назарет и Светецо от красна Емазия, Който опрости греховете ми;
6 подобно на роб от Небесното Царство, смирено що ходиш и благославяш?
7 Кой си Ти, Пратенико?
8 Ревнителите на старото учение рикат, подобно на лъвове, а на устите им пяна излиза: "3ъб за зъб, око за око!”
9 На кого приличаш, щастливий, препасаний с Истина, о с благост загърнатий и обкичений с доброта?
10 Я не преобръщайте Слово и Правда на празно тулумище, ей, казвам ви, съдници мои и Негови!
11 Него осъдихте, Първия, не моята жалка на-
права.
12 От Него взехте с кошове, а после с шепи пресявахте.
13 С ковани каруци отнесохте – с менци ръждиви предадохте.
14 Ей, стара съм вече и сама на света, изоставена, ала Господ с мен се не съди – на вас забрани да говорите.
15 Кой ли не поруга името Му, кой ли не преиначи думите Му – колко зърно остана сред плявата?
16 Поучете се, мои родни сестри во Христе, поучете се и се кайте – Бог е над нази Съдник единствен, няма други, освен Бога.
17 Я се вижте на какво сте заприличали!
18 Откъде взехте тая кожа охлабена, печена или смазнена?
19 Риба ли не проядохте, месо ли не позволихте на децата си и на себе си?
20 Кой разреши това, Спасителят ли?
21 Откъде тая ходба прегърбена, тия луни по шията, тия коси трошливи и побеляващи?
22 Слъзливи стават очите ви, пяна се крие на устните ви ъгли; плачлив става гласът ви, плачлив или груб като римски крясък.
23 Отде това змийско блясъче в погледа?
24 Що ви Христос говори толкоз години, а сега сте по-стари от всеки езичник и бирник, простете ме?
25 Не ли правдата ваша надви над Правдата Heгова?
26 Пак се препъвате, пак се делите и мразите – всеки пак водител иска да става; а правдата може ли правда да се нарече, щом убивате някой с очи като с камъни?
27 Совест и срам може ли някой да има, щом замеря своя пръв брат от стадото с думи и мисли сурови?
28 Не ли Той сам каза: "Прощавайте седемдесет и седем пъти по седем"?
29 Как ще любиш врага си, щом като своя си, от една трапеза с Иисуса, сега не можеш да гледаш?
30 Как, народе, да вярваш, когато ти сам бeшe на стъгдата и мнозина чуха и помнят Неговите думи?
31 А писаха точно обратното; съвещаваха се
и съкращаваха, обмисляха и прекрояваха - не можело то, Господ наш Истий, такова нещо да каже...
32 Мъка гложде сърцето ми, о множество 
сестри мои и ангели - през вас още много нозе ще минат да ви потъпчат наравно със земята.
33 Oще много пророчици Божии и Любими на съд ще ги пращат и на кръст ще разпъват от злоба.
34 Ако някой все още има ухо да слуша – надайте ухо, о Христови невести – Бог сам сега повелява правдата вся да разкажа, та да не погинат
и малкото, които останаха верни.
35 Тогава бях oщe срамница – прикривах се от Бога в сърцето си, вярвах по-силно от всички, че съм безсрамна наистина. 
36 O, как ме би оня, същият, когото обичах от цялата си душа!
37 Първи не ми беше, наистина, но аз ли съм виновна, че сърцето обича подобно на извор?
38 Подобно на кучка ме рита той по лицето, понеже робиня не ме искал, а парите му аз не желаех!
39 Натири ме, насъска слуги срещу мене, народ се собра посред бял ден!
40 O, аз цялата пламтях от страх и от срам, 
мъже и юноши ме блъскаха и късаха дрехата ми; първи мъжете се занавеждаха камък да търсят!
41 Отде се взе в тоя час, Повелителю?
42 Ах, приятели, мои приятели, помните ли как тълпата се разцепи на две?
43 Сякаш Божий камшик-светлина беше плюснал, та се дръпнаха всички!
44 Светлина като слънце вървеше отгоре, от косата улица; тълпата замлъкна, понечи мръдне - не можеше.
45 И тогава Той тихо изрече прочутите думи.
46 Един по един се съвземаха; камъни падаха от срам по земята; неми и румени от срам и не знам какво още си тръгваха - съвсем опустя улицата.
47 Тогава, о славно мигновение, Той, Небесният, сам се приближи до мене и ме погали по косата!
48 O, сестри мои, трижди нещастни и трижди блажени, така плаках тогава, така много плаках, станала прах във Нозете My!
49 А беше настанала вечер.
50 На смирна yxaeшe въздухът, чуваха се далечни крясъци на птици.
51 Собра се народ отново, но сякаш невидими бяхме с Христос за очите им.
52 При нас стоеше само един - приятелят Му Иоан, -
53 първият, който чу най-главната мъдрост, та и аз чух как веднъж Учителят каза: "Ето, между вас стои един, който не ще вкуси смърт, докле не дойде Царството Божие в сила!" 
54 Трима няма в света в единение, които съгласни с тази мъдрост да бъдат.
55 Ала в тоя миг ние станахме трима: аз разумях, а апостол Йоан Му повярва.
56 Просветна небето за миг и ние видяхме всите му власти и сили, и ангели!
57 Потоци от слънце и мир ги обливаха – те напрягаха дух, та да могат да чуват Учителя; а в небето да чуеш, значи да можеш да разбереш.
58 Тогава разбрах аз, негодната, що е Учителят на Земята и що е Небесен Учител.
59 Където и да се каже Словото, то се разнася подобно на светкавица по всички небеса и земи на Праведния!
60 А Той ми каза насетне: "Много са на света и в небето ангелите; божества и светии от Бога даже, но живота не разумяват и на драгостта земна слагат печат на позора.
61 Тия все са богати на мнения и от гордост са 
препълнени, ала по-скоро камилска връв ще мине през иглено ухо, нежели богат с чуждо бреме да влезе в Царството Божие!"
62 Рече тогава кротко Учителят и ме попита: “Обичаш ли онзи, с когото предрагост обменяш?"
63 "Всякога го обичам, Господи!" – отвърнах Му аз пламнала.
64 "Нали нивга не искаш нищо от никого?”
65 "Нищо от никого не съм искала, Господи. Никога!"
66 "Хубаво ли ти е с него и на него с тебе сякогаш?"
67 "Хубаво ми е, пророче; о, как ни е хубаво, Господи!"
68 "Иди си тогава с мир, жено, и не греши друг
път да мислиш че си грешна!"
16.10.1986г., 09,50 ч
ГЛАВА ВТОРА
1 Oнзи, Когото разпнаха и Който възкръсна из мъртвите, живя сред овцете Си просто и свято.
2 Мнозина Го слушаха, неколцина се посветиха в Словото на Мъдростта, ала само един прие живот вечен.
3 Това е светият брат и апостол Йоан, по-чист от всяко знание на небето и на земята.
4 Създаден от Дух и вода, той срещна Учителя докрай, до дъно, до сърцевината на Неговото Слово.
5 Той ме заведе при Него, той ме очисти от срамните думи и мисли, с които синовете на Лукавия охулват дъщерите на Бога.
6 O, аз, блажената и сломената заради Христа! O, аз, просителката на милост от Йоановите приятели! O, аз, последната ученичка на Благия на тази земя!
7 Последна в очите на пророци и апостоли, ревниви пазители на старото асирийско и вавилонско учение.
8 Тъй учи Христос в последните Си дни на земята по онова време:
9 "Истина, истина ти казвам, ти си оная, която 
Бог избра да спаси този свят от погибел!
10 Радвай се, дъще Сионова! Царството Божие не е приемало до ден днешен жена или майка от тази земя, ала ти, Магдалино, си дошла вече съвсем до самия му праг.
11 Чуй сега Словото на Небето:
12 Истина, истина ви казвам, жената ще спаси света, а не мъжът и пророците!
13 Духът на Любовта Божия живее в душата й.
14 Владетелят на ада още държи здраво 
сърцето й.
15 Но Новата Ева вече се ражда, свободна от дявола.
16 Слушайте, слушайте, Мои сестри небесни!
17 Слушайте, девици, жени и майки!
18 Слушайте Словото Божие и немейте!
19 Аз дойдох на земята чрез жената на Йосифа.
20 Жена свята и непорочна, чиста и кротка.
21 Чрез нея се роди Божието Слово, дошло от Живия Бог.
22 Но има девици, жени и майки, още по-горни от нея.
23 Множество досега този свят е убивал, множество е онеправдавал до смърт.
24 Девиците на небето не раждат деца от плът.
25 Жените на небето имат един любим през всички времена на вечността.
26 А небесните майки чисти и святи са до свършека на света и след него.
27 Ако имате много щастие и блаженство заради детето, което сте добили, вие сте Майки Божии.
28 Майките Божии зачеват в тайно, живеят сами и нямат един дом с бащата.
29 Майките Божии зачеват по любов, любят само Бога и нямат друг съпруг, освен пророк и апостол.
30 Oнзи, който се роди от Майка Божия, няма име бащино и фамилно.
31 Той има само едно име, духовно, и тъй го зоват по цялата вселена: "Син Божий".
32 Роденият от Майка Божия грях не прави и има живот вечен.
33 Майките Божии са благи и смирени по сърце,
озарени от кротост и осияни от милост.
34 Аз, Иисус от Витлеем, не се родих от Майка Божия, защото беше определено да пострадам.
35 Ако се бях родил от Майка Божия, нямаше да бъда бичуван и разпнат.
36 От Майка-светица се родих сега, в този век на неправди и гонения.
37 И още два пъти ще дойда на тази земя чрез Майка-светица.
38 Когато земята роди, най-после, след много векове, една Майка Божия, тогава Аз щe дойда чрез нея като победител без врагове.
39 И тогава ще снема Царството Божие на земята во веки веков.
40 Но още дълго на тази земя няма да се роди 
Майка Божия, защото голям е грехът на Ева.
41 А Майка Божия е това: зачева от апостол, зачева по любов, живее сама, не се жени за съпруга си и не иска да живее с него.
42 Майка Божия е това: за бaщаma на своето дете мисли като за Бог, не го учи, не го хули, не го онеправдава.
43 Всяка негова дума, всеки жест, всеки поглед и всяко дело негово, за Майката Божия са трепет Божий и закон Божий.
44 И биват заедно насаме двамата само веднъж в месеца, няколко дни.
45 И никога, през всичките години, в очите им няма укор и упрек, нито искане и молба, нито болка
и мъка.
46 А през всичките тези години на велика любов и обич, никой друг освен Бог-Oтец не знае за тази женитба.
47 Защото най-главната козна на дявола, запомнете, е тая: да бъде явна любовта на двама пред другите.
48 По-велико от Майките Божии едно е: Синовете Божии.
49 Oсвен тях всичко живо навсякъде се покланя на Мaйkите Божии.
50 Но гдето царува дяволът, Майките Божии са в немилост, а Синовете Божии ги зоват "незаконо-родени".
51 И времената на лукавите духове ще се свършат в оня миг, в който вие освободите от земни грижи Майките Божии. 
52 Отнине само едно е важно: търсете Майки Божии да им се поклоните!
53 Едно е важно: множете благата за Майките Божии!
54 За Майките Божии давайте всичко: ако потрябва – и живота си дори!"
55 Тъй говори Христос на мен, Мария от Магдала, когато вече Си отиваше от тази земя.
56 Но Учителят много още ми е говорил за 
жените и майките на Новия Йерусалим,
57 новите жени и майки, които се учат ceгa при Него в небесното царство –
58 живите основи на Едем, който отново трябва да се разцъфти на тази земя!
59 Говори ми Божият Син и за Майките-светици, които стоят един чин по-долу от Майките Божии.
60 Не са още родени от Бога Майките-светици, но велика е тяхната обич.
61 Ако можеха Майките-светици да живеят сами със светите деца и ако никой не знаеше кой е баща им на земята, Светите Деца щяха да бъдат Синове Божии, а Майките-светици – Майки Божии.
62 Само Божият Син – Христос Господ наш – може да се роди от Майка-светица и да си остане Син Божий.
63 А Майка-светица това е: от пророк и апостол зачева; зачева по любов, посреща свято и с радост носенето на плода, а светото
си чедо кърми три години. 
64 Физически Майката-светица три години не се свързва с мъжа си, но живее само за рожбата своя.
65 И радост, която не се предава със земни думи - божествена радост - изпитва Майката-светица всеки път, когато мъжът й отсъства от къщи.
66 Тъй ме поучаваше Господ наш Иисус Христос за Майките-светици.
67 Има още и Праведни Майки, които са един 
чин по-долу от Майките-светици.
68 Toвa са Майки на праведници - велики и всеотдайни Майки, които хранят сами децата си докато навършат седем години.
69 И хранят ги с жито и фрукти всякакви, и изворна вода им дават.
70 А който се опита да храни децата праведни
с храна от убито животно или от мляно жито и сладости, този човек е враг най-опасен.
71 Праведната Майка е майка-тигрица за враговете на детето си – срещу тях тя се бори с нокти и зъби, но живота на своята рожба запазва.
72 Жени и майки, помнете: онази от вас, която не иска да ражда грешници и престъпници, ревниво пази чедото си от храните на ада и го огражда от хищници.
7З Тъй учи живият Господ, с Когото съм много
говорила.
ГЛАВА ТРЕТА
1 Тъй ни учи Светлината на Новото Царство Божие – и учи ни предълги години.
2 Тогова, Който учеше народа на съвест небесна и обич към ближния, разпънаха на кръста и Той възкръсна след три дни.
3 Празниците на Христовото присъствие почнаха после – ведно с кланета и кръстове, и арени. Понеже Учителят каза:
4 "Който яде от плътта Ми и пие кръвта Ми, той ще се насити!" А кой пи и яде?
5 Радостната аз – не унивах и слушах дума по дума словата Му, понеже Го любех по-много от всичко на земята и на небето!
6 А когато апостолите се разсейваха или спяха по време на Слово тялом и духом, Господ само на мене говореше, понеже аз нивга не заспивах.
7 Не заспиваше само и Неговият любим ученик Иоан, който не ще вкуси смърт, докле не дойде Царството Божие в сила. 
8 Такава е тайната на Словото мъдро небесно: лей се пред всички, но един по един богати телесно заспиват, а богати от мъдрости – тоже.
9 Нищият духом, подобно на мене, от много
не разумява, но чуе ли Божие Слово – слухти му духът до примиране!
10 Затова и аз, братя мои и пламенни мои
сестри во Плътта на Христа и во Виното,
11 чух, разбрах и запомних навеки онова, 
Тайното Слово, що минава през уши на светии подобно на вятър; през ума на апостоли – сякаш порой е дошъл и отминал, та всичко зараства безследно.
12 На този, който невинно седеше от дясната страна на Христа, писанието му после преправиха.
13 А на мене тогава и на ум не ми идваше да седна нещо да пиша – как аз, последната и грешната, онази с клеймо на порока?
14 Та аз и тогава, при кладенеца, и чак до деня 
на Голгота, не разбрах думите на Пречистия, та се мислех за мръсна и душевно прокажена,
15 та надничах по време на Слово съвсем най-последна, облечена в проста дреха и с покрито лице, като прокажена.
16 Само от време на време, слушайки Словото как се гъне като небесен балсам върху душата ми –рана,
17 чувайки неща, които разбирах - и може би аз само разбирах, - Учителят очите Си вдигнеше и отдалеч ме поглеждаше
като манна и огън!
18 И много ми харесваше това, дето Господ ни казва: "Ако имаш две ризи..."; ала Бог Си повдигне очите и нежно се усмихне само на мене.
19 Понеже аз прочувах от време на време и слушах в сърцето си: "Не говоря само за ризите..."
20 После, разливаше се нещо неизказано сладко в гърдите ми, щом прошепнеше Той на ума ми в някой отдих преди друго слово: "Не само душата и тялото си; който иска да спаси и честта си, и доброто си 
име..." – и колко много още неща Той ми каза!..."
21 Никой още не бе говорил така в нито една синагога, в нито едно учение – нито пустинници, нито пророци, нито мъдреци и светители.
22 Всякой бързаше да спаси себе си, честта си, имота си, своето дело, своята истина и своята съвест – сиреч плътта и душата си. Никой не знаеше, че така и плът, и имот, и душа ще погинат.
23 Никой не разумяваше що значи: "Напуснете роднини, баща, майка, мъже и жени – и тръгнете подир Мене!" 
24 Никой не разумяваше що е Христос: Син Божий! Ала Бог е Любов, а Синът Му е проявление.
25 Що е това да раздаваш и що е това "проявление"?
26 Що значи да извадиш окото си, когато те съблазнява? Съблазън пък що е? Що е грях плътски и грях на душата? Не е ли най-главният грях да не послушаш Бога в сърцето си?
27 Истината приех, сестри и братя на 
Истинния - и Истината ме направи свободна!
28 Аз имам ключовете на Царството; и Иоан ги
има – понеже бяхме трима с Иисуса Христа, Сина Божий.
29 Там, където са двама – каза сам Чистият, – там съм и Аз; но малцина пък знаят що каза за тримата: у тримата е ключът на Царството!
30 А Царството Божие не е на небето, нито на земята. Царството Божие е вътре в нас.
31 Ако вътре в нас ние решим да правим волята 
Божия, на небето ще има Царство Божие, и на земята ще има Царство Божие.
32 А светило под шиник не стои! "На земята" и "на небето" – това е едно. Светлината трябва да свети, а ние – да се раздаваме.
33 А много, много ми е говорил Иисус от Назарет за Сестрите Божии, Майките Божии, Любимите Божии.
34 Праведни Майки също има, Майки-светици също познаваме.
35 Но сега няма истина, по-важна от Словото, затова ще ви кажа какво Той сам говори.
36 Приемете Словото Божие чисто и точно:
37 "Истина, истина ви казвам: няма по-горни в Царството на Отца Ми от Любимите Божии!
38 Те не раждат деца от плът; а родят ли – превръщат се в Майки Божии.
39 Може на късчета да ги разсечете – те не се отказват от Отца, това им е всичкото!
40 Ала не се разкъсва на късове пламък небесен; 
никой никога не е видял някой да опетни Любима Божия.
41 Има Невести Божии, има Съпруги Божии – тях опетняват, когато са на земята, ала Любима Божия – никога!
42 Невестите Божии правят това, що Отец им диктува в сърцето и тогава обикват - ала обикват Отец на земята, когато е в тяло на някой осиян.
43 Това нейният трепет Божий: всеки миг на него отдава, от него се наслаждава, на него се възхищава! 
44 Няма, няма Невести Божии по манастири и
хладни стаи момински – там обитават Девите Божии, ако нивга не остаряват.
45 Слушайте вие, Невести Божии, онемейте
от Словото Божие!
46 Ако има отци на земята, няма и век да мине – Царството Божие на 3емята ще слезе.
47 О, невести, невести на Славата Божия, де сте, радост Моя, ненагледна и румена?
48 Посети ли отец някой мир, слиза в сила и огън бушуващ! На отците нищо не се опира; на отците нищо не се отказва – пръв е Отец Ми измежду всичките!
49 А тая, която отец обикне и възлюби, тя му вярна остава навеки и никой друг не познава.
50 Ако ти си Невеста на Бога, рабиня на отец Божий приставаш – очарована, слисана, вечно заета с Него.
51 Първият и последният, Цялото и Частта, 
Началото и Краят, Всичкото Битие и всичките чудеса – само в него, отеца, намираш, и за тебе друг бог няма извън него!
52 Там, дето отец премине, никнат слънца и светли обители!
53 Там, дето отец се явява, хората и природата, небето и световете се съюзяват за обич и подвиг.
54 Невеста Божия няма друг ум, няма друга душа, освен отца й!
55 Невеста Божия следва отец Божий по петите навсякъде, вярва му и го боготвори, търси го и го намира, сънува го нощем и денем пребивава с него в душата си.
56 Усъмни ли се само за миг в съюза им – в безконечната мъдрост и истина на своя избраник, – той изчезва в небето за нея, той си отива.
57 Опетни ли с петънце от съмнение сянката му – отпиши я такава Невеста Божия, тя е обречена!
58 Плодовете на Отца на земята отци Божии 
ги раздават, а Невести поемат кошовете.
59 Ех ти, славна Невесто, къде си – с дарове да
те обсипя? С дивни звезди да ти пътя постеля; с трон да издигна светилището, дето Аз да седя, а ти на Мен да слугуваш?
60 Вечни ангели и сили небесни ще сложа отдясно ти! Адски цербери и стихии ще треперят отляво ти!
61 Ала няма още Невести на печалното земно позорище, няма;
62 няма Марии смирени – с косите си нозете да
Ми осушат; с предани сълзи от радост душа Ми да стоплят – на Мен, Който ще стана множество!
63 Тъй проронва слова Отец в сърцето Ми; а отците самотни все още се хранят с видения – никой няма да ги посрещне; никой няма, на крака да им стане...
64 Рукне нейде помен от Невеста Божия, но при някой друг, по-негоден отива;
65 блесне нейде отзвук от Невеста Божия – 
втора Невеста посегне, та го затули.
66 Не се търпят Невеста с Невеста, обикнат ли един отец Божий. По това, казвам, са по-долни от Моите, Любимите Божии, на които е Царството Вечно е предел безпределен.
67 Приемете сега повей от Истината – истина за Любимите Божии – искри от пламъци; пламък от искрата на Бога!
68 Любимите Божии само Бога обичат и любят – а това значи: всички и всичко, и всякога всекиго.
69 Няма миг или вечност, когато те не обичат – туй е Любима на Бога!
70 Те се отдават на Бога и само на Бога, сиреч - на всичко.
71 Неизменно тревожат сърцата с пламък божествен; вихром минават, но отминават,
72 а се връщат при онзи, който копнее за свобода и върши добро непрестанно.
73 Бог изпраща Любимите Божии там, дето
някой се мъчи – търси пролука, но не намира; вика
богати за помощ, ала богатите не помагат.
74 Силно заливат сърцата и вашите храмове те с блага неизречими, ала после се дръпват навътре – от Бога роса да поемат.
75 С обич и преданост вечна ви носят живота
Му, а преданост значи предан да бъдеш на всички, а не на някой отделен.
76 Ако всеки е предан на всички – тогава чистотата покълва; ако всеки раздава на всички – храм чистотата изгражда. 
77 Преминеш ли – дай; преминат ли – вземай: това е смисълът на живота.
78 Бъди отворен за всички и всеки, подобно на извор - тъй, подобно на извор, и теб някой ще напои душата, и на балсамораздавеца балсам ще положи в раната.
79 Няма, няма, наистина няма чистота по-светла от тая на Любимите Божии, понеже Любима Божия може да бъде и Невеста Божия, без да престава да бъде Любима Божия!
80 Значи – отец си имат и много Любими Божии, но се възвръщат при него след цял ден раздаване.
81 А отец, който има такава невеста, не е само отец, но го зоват богоравен.
82 Ето, предадох ви повей от повей на чистата мъдрост божествена, която е мъдрост за любовта.
83 Само оная мъдрост, която е мъдрост за любовта – казваше Благият, - Отец ни приема;
84 само оная истина Отец ни отсява, която е 
истина за любовта!
85 А свободата – това е плодът на истината; семката на плода - истината за любовта!
86 Ония чисти сърца, отдали се с всички сили на Бога, векуват вечно в Отца ни – и Той свобода им дарява!
87 Те не могат да отминат някого, що е протегнал ръка за помощ.
88 Тъй ни учи Христос на земята и на небето.
89 И ние, с брат Йоан, се на много Царства Небесни наситихме; на колесници небесни и без колесници пътувахме,
90 Христови народи небесни много посетихме;
91 А Царството звездно на Бога – широко е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар